Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - deskita

Страници: [1]
1
България / Садовски крепости
« -: Март 09, 2015, 12:53:11 »
   Трудно е да споменем някое селище или местност в Плевенския край без да се натъкнем на връзка с Русия и Руско–турската освободителна война.
   Както и в предишните си впечатления за Плевен, ще подчертая, че всичко тук е пропито с благодарността и признателността на поколения българи.
   Село Садовец, което е с изключително богата история, също не прави изключение. Решихме да го посетим след като един познат, с роднини в селото, ни разказа историята на името му. Според легенда руски генерал от Руско- Турската война се възхитил  от природата му и го нарекъл „градина“ на руски „сад“. Оттам и Садовец. Известният пътешественик Феликс Каниц също споменава селото с настоящото му име.
   Бяхме упътени как да стигнем до живописната местност „Студенец“. Вървяхме пеша по черен път около 4-5 км. В местността има останки от старобългарска крепост, манастир, кула. Според запознати тук се намират общо 4 крепости и един вал. Три от крепостите са били охранителни, а в едната е имало и жилища. Намиращият се римски път е вероятно част от Марцианопол- Никополис ад Иструм.
   Освен исторически забележителна, местността е и със забележителна природа- карстовият пролом на р.Вит.
Ако имате свободен ден и хубаво време не се двоумете за посоката, с. Садовец няма да ви разочарова.

2
България / Крушуна
« -: Февруари 19, 2015, 11:57:22 »
Когато дойде пролет и природата започне да се готви за нов живот, хората усилено търсят красиви места, където да се заредят с енергия, загубена през дългите зимни месеци. Едно от любимите места на българите от северната част на страната е местността Крушуна.
   Уникална със своята своята природа, местността се посещава от стотици природолюбители. Обособената еко пътека ще ви даде невероятни гледки и изживявания покрай красивите водопади. Скалите в района са варовикови. Точно варовикът е причина водата да изглежда неземно синя.
   Пътеката е лесно преодолима и затова е предпочитана от семейства с деца. Няма начин да не затаите дъх при вида на „Синия вир“, „Пръскалото“, „Малка Маара“. До пещерите можете да си направите и пикник.
   Хубаво е да отделите поне 2 дена на Крушуна. Освен красивата природа, тук можете да се насладите и на традиционния бит в къщите за гости. Известен е минералният лечебен басейн. Според лелгендите някъде в местността се намира гробът на цар Иван Асен II.
   Не пропускайте възможността да се разтоварите от ежедневния стрес и напрежение, отдавайки се на красотата и непреходността на природата в местността Крушуна.

3
България / Девня- "Вълшебният извор"
« -: Февруари 09, 2015, 14:52:42 »
       Съчетахме екскурзията си до местността „Побити камъни“ с посещението на Девненските карстови извори. Не са а изускане! Тези извори се считат за най- големите по рода си в България. Табелите ни насочиха към „Вълшебният извор“. По асфалтирана пътека достигнахме до красива воденица. Точно до воденицата са намира и въпросният извор. Ограден е и спокойно можете да съзерцавате спокойните му води. Слънчевата светлина се пречупва по странен начин и камъните и водораслите по дъното са с различни вълшебни цветове. Според легендата този извор е бил любимото място на сетрата на император Траян- Марцияна. Температурата на водата целогодишно варира между 17 и 20 градуса.
   След като се насладите на тази природна красота, можете да се разходите в двора на воденицата. Там е обособена една своеобразна зоологическа градина. В нея можете да видите традиционните за един селски двор животни, да ги нахраните.
   Воденицата в действителност  е заведение, което предлага традиционна българска кухня. В двора са разположени много дървени маси и пейки, а в сградата освен места за сядане, има и страхотна скара на дървени въглища, където се приготвят месата и пърленките.
   Около воденицата има направени канали, по които тече вода от извора. В тази непрекъснато течаща вода стопаните отглеждат екзотични японски шарани. Рибите са в тази вода целогодишно.
   По същото време, когато седнахме да хапнем от вкусните ястия, заведението посрещна и гостите на традиционна българска сватба. Събитието беше невероятно забавно и любопитно. Така съвсем от „извора“ децата ни видяха една истинска българска традиция.

4
България / Карлуково
« -: Януари 29, 2015, 15:23:23 »
   Името на село Карлуково винаги се свързва в мислите ми с намиращото се там психиатрично заведение. Не бях предполагала, че околностите му са богати на исторически и природни забележителности. Бероятно това щеше да е впечатлението ми и до днес, ако не бяхме потеглили с приятели един летен ден да разгледаме нещо ново и инетресно.
   По пътя един от групата ни разказа откъде произлиза името на селото. Предполага се, че то се свързва с наличието на много орли по скалите на района. Тъй като на турски орел е „карлю“, вероятно затова и името е Карлуково.
Основната ни цел бе пещера „Проходна“ или феномена Очите на Господ, но като пристигнахме се оказа, че това далеч не е единствената забележителност в района. Тук са проучени над 200 пещери като най- известни са „Задъненка“, „Контрабаса“ и „Проходна“. 
   Нямах търпение да видя Божиите очи. Бях слушала много за тях. Предупредиха ни, че пещерата има 2 входа, откъдето идва и името й. Лесно достъпна е, но да внимаваме да не я подминем.
Влязохме в пещерата от малкия вход. Интересното беше, че колкото и навътре да влизахме, светлината не се променяше. След още няколко крачки разбрахме каква е причината. От тавана се процеждаха 2 огромни светлинни лъча- гледаха ни Очите на Господ.
   Всички бяхме приковани на местата си от величествената гледка. Влажната вътрешна повърхност на пещерата и огромните Очи, пропускащи светлина действаха като магия. Сякаш не бяхме на земята. Никой не проронваше и дума. Чувствахме се толкова малки пред лицето на природата.
   Същото чувство ни споходи и пред феномена „Струпанец“. Това е старо срутище- отвесна скала, в подножието на която се намират огромни скални блокове, откъснати от ръба й и намиращи се в безпорядък.
Видяхме и т.н. „Провъртеник“- поредният скален феномен в района. Приличаше на скална кула с голяма дупка на върха. Според преданията тази кула е използвана в древността като своеобразна обсерватория, защото по време на слънцестоенето- лятно и зимно- слънчетите лъчи минават през дупката.
   Не пропускайте да си набележите Карлуково като следваща дестинация. Още повече, че там има удобни места за отсядане- хижа „Провуртеник“ и Националния Пещерен дом предоставят чудесни условия за това.

5
България / Парк и дворец "Врана"
« -: Декември 24, 2014, 10:00:59 »
Ако искате да се отърсите от стреса и забързаното ежедневие, наслаждавайки се на величествената природа, отделете време за посещението на парка и двореца „Врана“ в околностите на София.
   В топъл и слънчев есенен ден и ние решихме да се насладим на красотата на парка. Намира се на 11 км. от столицата. Входът се заплаща. Таксата е символична на фона на гледката, която те обгръща. Хубавото е, че е предвиден и семеен билет, който доста облекчава таксата при по- големи семейства.
   Включихме се в една от безплатните обиколки в парка. Интересно беше да научим нещо повече за този парк. Оказа се, че той включва повече от 800 вида дървета, 100 вида храсти и стотици растителни рода. Изграждането на парка е започнало през 1900г, а през 1906 се изгражда и царския дворец- двуетажна вила, предназначена за лятна резиденция на царското семейство.
   Основните обекти, на които беше акцентирано, бяха езерото на лилиите, бунгалото на Георги Димитров, паметната плоча, където е бил погребан цар Борис III. През 1993г. наблизо е била открита и стъкленицата със сърцето на царя.
   Още от далечна древност районът е представлявал интерес за богатите люде. Тук са открити римски вили. Болярите през Средновековието са предпочитали да строят летните си къщи тук. През турското робство софийският паша имал чифлик там. През 1879г. го купува хаджи Боне Петров, а след него имота става владение на княз Фердинанд.
   Прекарахме чудесен ден сред красива природа и история. Мястото си заслужава и е хубаво да отделите от времето си, за да видите и да покажете на децата си красотите на родината.

6
България / "Побити камъни"
« -: Декември 10, 2014, 23:33:22 »
    Дълго отлаганото ни пътешествие до феномена „Побити камъни“, близо до Варна беше на път да се осуети отново. Станахме рано, за да пътуваме спокойно. Лято е и пътищата са натоварени. Искахме да избегнем големия трафик. За жалост навън ръмеше дъжд. Все пак прогнозата гарантираше слънчев ден и рискувахме. Потеглихме и не след дълго наистина дъждът спря и слънцето се показа в целия си блясък. Скоро и табелата, указваща местността се появи. Отбихме от пътя и паркирахме на един доста оживен паркинг. Около нас гъмжеше от екскурзианти, говорещи на всякакви езици, които снимаха всяко нещо, което им се изпречва на пътя.
    С появата на слънцето и температурите се бяха повишили доста. Не бяхме предвидили такава жега. Тръгнахме заедно с чуждестранните групи по една пясъчна пътека, пресичаща малка горичка. След 2 минутки всички се озовахме на обширна територия, покрита с пясък. Вдясно от нас се намираше касата. Цената на билета е съвсем народна. Купихме си билетчетата и потеглихме напред. „Закачихме“ се към групата, говореща руски език, с надеждата да чуем тяхната беседа.
    Първото нещо, на което се натъкнахме, беше скално образувание, наподобяващо пещера или заслон. Беше като направено от човек, но екскурзовода беше категоричен, че никъде в този район няма човешка намеса. След задоволително количество снимки- като пещерни хора, като диви животни, като цивилизовани същества- се отправихме към следващите каменни фигури. Краката ми потъваха в пясъка и реших, че ще е най-добре да прибера обувките и да се разходя боса. Не сгреших. Пясъкът беше токова фин и нежен, че опасенията ми за опасност от нараняване се изпариха в мига, в който краката ми се заровиха в него.
    Следващите странни форми бяха 3 огромни колони- разрязани през средата или на 3 места като с огромен трион, но без да паднат. Стоят си така, от векове. По- нататък се снимахме на величествен „трон“ – малък и голям. Имам предвид, че единият е по- малък от другия. Иначе и двата са огромни, на база човешки ръст. Цялото пространство, докъдето погледът ни стигаше, беше обсипано с нежен, топъл пясък и странни колони и фигури.
    Освен размера, чудното при тях е това, че тези колони са дълбоко вкопани в земята, кухи са и строежа на стените им наподобява шупли. Изключително невероятно ми се струваше това да е издържало на влиянието на времето толкова векове. Разбрахме, че възрастта им е 50 000 000 години. Това е било дъно на море. А за произхода им има няколко теории- че са били коралови рифове, каменна гора или са дело на изветряване на морската вода. Какъвто и да е той, тези каменни форми са наистина величествени и нереални. Човек се чувства като в града на великаните. Има и легенда, опитваща се да обясни произхода на тези форми. 
    Титани пазели морето. Те се подчинявали на морския бог. В близкото село живеел младеж. Бог му се явил, разкрил му името си и го дарил с вечен живот. Но ако тайната се разкрие, младежът отново щял да стане смъртен. Минало време, младежът се влюбил в една девойка, но тя била обречена да стане съпруга на главния титан. Младежът решил да се примоли на титаните да му отстъпят девойката. Титаните останали много замислени като разбрали, че и девойката също обича момчето. Накрая решили да дадат момичето срещу  тайната- името на бог. Момчето поискало един ден да помисли и да вземе правилното решение. На следващия ден момъкът подредил титаните по определен начин като накрая казал, че с техните тела е изписал името на бог. Бог бил свидетел на това. Разгневил се на титаните, които искали с подлост да научат името му. Решил да ги накаже. Вкаменил ги кой където бил. Момъкът и девойката се прегърнали на брега на морето и така бликнал лековит извор. 
    И за да завърша разказа си със същата мистика, в края на поредицата от фигури има една пречупена колона, назована „Кладенецът“. В нея хората пускат монети, намислят си желание, после обикалят кръга от камъни около кладенеца 3 пъти по посока обратна на часовниковата стрелка и готово. Желанието се сбъдва! И аз постъпих така, но ….. не си спомням да какво желание си намислих!           

7
        Могократно съм пътувала в района на Разград и Исперих без да съм се сещала да отбия към местността „Сборяново“. Бях чела за нея доста отдавна. А когато за пореден път излезе сензационна новина в печата за поредната археологическа находка, просто не се сдържах.   Планирахме семейното си пътуване така, че да имаме достатъчно време да разгледаме основните забележителности на комплекса. Детето не беше много ентусиазирано, но нямаше избор.
       Смело се отклонихме от главния път и се отправихме към Тракийска гробница, открита през 1982г. Табелките ни насочиха по тясна асфалтирана пътека до сграда, в която се помещаваше магазинче за сувенири, кафе и екскурзоводите, които предлагаха съпътстваща беседа. Определено бяхме малко разочаровани. За да можем да разгледаме голямата гробница и съседните й две, по- малки- близнаците, трябваше да платим по 14лв. на човек. Ние бяхме трима. Трябваше да изчакаме да се събере група от поне 10 души, за да ни допуснат до гробниците. Нямаше много желаещи. За момента бяхме само ние. Идваха много хора, но като чуеха за таксата за посещение, качваха се на колите и продължаваха към следващите обекти. Нямаше как да не влезем. Не бяхме пропътували толкова километри, за да не видим нищо.
      След около 40 минути групата се събра и ние потеглихме по пътечката към гробницата със затаен дъх.  Оказа се , че обекта е изключително добре запазен. Още пред самата гробница се уверихме, че грижите, които се полагат за нея са големи: вратата е хидравлична, влиза се с найлонови терлици, има климатична система за поддръжка на температурата вътре. От беседата стана ясно ,че според историците, това е царска гробница. Погребаният владетел вероятно е гетският цар Дромихет, съпругата и коня му. Украсата на гробницата е уникална. Таванът на погребалната камера се държи от статуи на жени с вдигнати ръце. За съжаление снимането беше забранено. Беседата беше доста изчерпателна и интересна. За моя голяма радост, получената информация беше предизвикала любопитството на детето и то не спираше да пита къде са и как можем да стигнем до разкопките на град Хелис- резиденцията на гетския владетел Дромихет.
     Продължихме отново по тясна асфалтирана пътека. Минахме покрай хижа „Ахинора“. Бяха ни обяснили, че можем да отседнем без никакви притеснения там. Хижата е реновирана, има добър ресторант и уютни стаи и апартаменти. Хижата предлага отопление, сателитна телевизия и интернет.
     Имах чувството, че навлизаме в район, скрит от цивилизацията. Обграждаше ни девствена природа. Планински склонове, покрити с величествени дървета. Спряхме до табелата, даваща информация за разкопките. Според нея вече бяхме на територията на гетската столица Хелис. Качихме се на хълмчето, по което все още се издигаха останки от стени на каменни жилища. Бяхме ние, слънцето, вятъра и …. духът на древния народ. И тримата мълчахме и се взирахме в далечината, сякаш неволно искахме да „видим“ жителите на града и да „чуем“ завета им. Дали беше внушение, не знам, но тези вълшебни няколко минути в „столицата“ ни заредиха с невероятна енергия. Качихме се в колата и продължихме към следващите ценни обекти в района.
     Не подминавайте тази местност. Емоцията е невероятна.   

Страници: [1]

Untitled Document