Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Обиколи Света

Страници: [1] 2 3 ... 54
1
Перу / Куско
« -: Октомври 26, 2013, 22:30:05 »
Общи факти

     Kycкo (405,8 хил. ж., 2012 г.) е високопланинско селище на 3400 м надм. вис., разположено в Югоизточно Перу, недалеч от долината Урубамба (Свещената долина) в Андите. Той е бил столица на империята на инките и е най-старият продължително населяван град на континента. Това е причината той да е археологическият център на Южна Америка и ЮНЕСКО да го включи в Списъка на световното културно наследство. Куско е красив град с добре запазена колониална архитектура, свидетелстваща за богата и изпълнена с премеждия история. Различните исторически периоди могат да бъдат доловени просто чрез една разходка по каменните улици на града. Главният площад, огласяван от съвременен нощен живот, е обграден от испански колониални сгради, издигнати директно върху положени от инките каменни основи. Днес Куско е културен център за местното индианско население в Андите - кечуа (потомци на инките). Те заедно с оцелелите постройки на инките са живото наследство от славната предколумбова империя. Куско е известен сред туристите и с още едно нещо - той е най-голямото близко селище и удобен изходен пункт за посещение на "изгубения град" Мачу Пикчу, Свещената долина на инките и останалите руини наоколо. Ежегодно е посещаван от почти 2 млн. туристи.
     Макар че официално основите на Куско са положени през 1534 г. от Франсиско Писаро, селището има много по-стара история. В периода 900 - 1200 г. сл. Хр. регионът е обитаван от народа Килке, който през 1100 г. построява крепостта Саксаюаман (ограден със стени комплекс извън Куско). Век по-късно инките разширяват владенията си и завземат крепостта. Куско става тяхна столица за периода XIII в. - 1532 г., като по това време империята на инките е определяна като най-голямата в Западното полукълбо. Те разделят града на четири квадранта, като от всеки един от тях тръгва път към съответната част от империята. След смъртта на Уайна Капак през 1527 г. империята е разделена на две части между братята Атауалпа и Уаскар. Първоначално Куско попада в сферата на влияние на Уаскар, но впоследствие се разразява гражданска война и войските на Атауалпа завладяват града през април 1532 г. в битката за Кипайпан, девет месеца преди испанците да влязат победоносно в него. Инките успяват да си върнат Куско от испанците след продължителна обсада през 1536 г. от Манко Инка Юпанки, но само за няколко дни. По време на военните конфликти много от тях умират от едра шарка.  След като разграбват Куско, испанците започват изграждането на нов град върху основите на старата столица. Те заменят езическите храмове с християнски църкви, а дворците – с колониални резиденции. Голямото земетресение през 1950 г. обаче разрушава много от старинните испански сгради, докато постройките от времето на инките оцеляват. Куско се превръща в център на испанската колонизация и в място за разпространение на християнството в региона на Андите. Не след дълго той вече е проспериращ град, благодарение на земеделието, животновъдството, добива на метали и търговията с Испания. Построяват се много църкви и манастири, както и катедрала и университет. След обявяването на независимостта на Перу през 1821 г. Куско възстановява своето влияние и се превръща в главния град в югоизточния (Андски) район на страната.

Забележителности:
  • Пласа де Армас - наричан от инките "Площадът на воина", той е историческият център на Куско и сцена на множество важни събития от неговата история. Сред тях е обявяването на завладяването на града от Франсиско Писаро. На това място намира смъртта си и местният лидер на съпротивата - Тупак Амару II. Испанците построяват каменни аркади около площада, които са устояли до ден днешен. Главната катедрала и църквата Ла Компания имат входове директно откъм площада. Историческият център е изпълнен още и с магазини, ресторанти, барове, както и с множество улични продавачи;
  • Иглесия де ла Компания де Хесус (Църквата на обществото на Исус) - смятана е за един от най-добрите примери на колониална барокова архитектура в цяла Америка. Строителството на църквата е започнато от йезуитите през 1576 г. върху основите на Амаруканча - двореца на владетеля на инките Уайна Капак. Фасадата на църквата е издялана от камък, а главният олтар е направен от изографисано дърво, покрито със златен лист. Сградата е построена върху подземен храм и вътре се съхранява ценна колекция от колониални картини;
  • Куриканча ("Златният дворец") - най-важният храм в империята на инките, посветен основно на Инти - богът на слънцето. Той е сред най-светите места в Куско. Стените и подът някога са били покрити със златни листове, а прилежащият двор е бил изпълнен със златни статуи. Когато испанците поискали злато от инките като откуп за живота на техния владетел Атауалпа, по-голямата част от благородния метал била взета именно от Куриканча. Испанците разрушават храма и построяват върху основите му манастира "Санто Доминго", чието строителство отнема почти век. Наблизо е разположен подземен археологически музей, в който могат да се видят мумии, текстил и други свещени идоли от обекта;
  • Катедрала Санто Доминго - известна още като Катедралата на Куско, тя е главната църква в града. Основната част от сградата е издигната на мястото на двореца на бога на инките Виракоча, като за строежа й са използвани каменни блокове, отмъкнати от крепостта Саксаюаман. Разположена до катедралата и съединена с нея е малката църква Иглесиа дел Триунфо (1539 г.), която е първата християнска църква, построена в Куско. Вдясно от катедралата пък се намира църквата „Хесус Мария” (1733 г.). В катедралата туристите могат да разгледат най-голямата колекция от произведения на колониалното изкуство, която е събрана тук;
  • Църквата „Сан Блас” - построена през 1563 г., тя притежава изографисан дървен амвон, смятан за един от бисерите на колониалното дърворезбарство в Америка;
  • Барио де Сан Блас - един от най-живописните квартали на града, дом на много занаятчии и работилници. Уличките тук са стръмни и тесни, а къщите са стари, построени още от испанците върху основите на инкски постройки;
  • Саксаюаман - комплекс от крепостни стени, разположен в северните покрайнини на Куско. Както повечето постройки на инките, така и това укрепление е изградено от големи издялани камъни без хоросан помежду им. Тъй като Саксаюаман се намира на стръмен хълм над града, от него се разкрива прекрасна гледка към Куско и долината отдолу;
  • Хатун Румиюк ("Тази с големия камък") - най-посещаваната от туристите улица, свързваща Пласа де Армас с квартал Сан Блас. На тази улица някога се е намирал дворецът на Инка Рока, който по-късно е преустроен в резиденция на архиепископа. Тук се намира и Камъкът на 12-те ангела, който е смятан за шедьовър на древното каменоделство и за един от историческите символи на града;
  • Храмът на девиците на слънцето - още един от обектите, дело на инките;
  • Мусео Инка - разположен в красива колониална сграда, това е най-добрият музей, посветен на инките. Тук могат да се видят прекрасни колекции от метални и златни изделия, бижута, грънци, текстил, мумии, както и най-голямата в света колекция от керо (древен инкски съд за пиене);
  • Мусео де Арте Религиосо - разположен е в красив колониален дворец;
  • Еднодневна екскурзия до Мачу Пикчу - смятан за зимна резиденция на легендарния водач на инките Пачакути. Дотам може да се стигне пеша по пътеката на инките или с транспорт. Пътят минава през крепостите „Саксаюаман” и „Олянтайтамбо”;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Куско;
снимка 2: Местни жители по улиците на Куско;
снимка 3: Катедралата Санто Доминго и църквата Компания де Хесус;
снимка 4: Крепостта Саксаюаман;
снимка 5: Пазар за ръчно изработени стоки;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

2
Кувейт / гр. Кувейт
« -: Август 24, 2013, 16:34:23 »
Общи факти

     Град Кувейт (151 хил. ж., 2008 г.) е столицата на едноименната държава, разположен в нейната централна част, на брега на Персийския залив. В неговата градска агломерация живеят 2,38 млн. души. На арабски името му се изговаря Мадинат ал-Кувайт. В града са разположени повечето правителствени сгради, народното събрание (наричано Меджлис Ал-Умма), както и централите на повечето компании и банки, опериращи в Кувейт. Самата столица представлява забързан метрополис от офис небостъргачи, луксозни хотели, широки булеварди и добре поддържани паркове и градини. Пристанището на град Кувейт (Шууайк Порт) се използва от нефтени танкери, товарни кораби и множество яхти. На 50 км на юг пък се намира друго голямо пристанище - Ахмади Порт. Входна врата за туристите към емирството е Международно летище Кувейт, което се намира на 15,5 км южно от града. През 2012 г. летището е обслужило близо 9 млн. пътници.
     Днешният град Кувейт е населен за първи път постоянно в началото на XVIII в. от клана Ал-Сабах, който слага начало на кувейтската монархия. Заради своето стратегическо местоположение, Кувейт се превръща във важен търговски център още от своето създаване. Традиционни индустрии за него се превръщат събирането на перли и риболовът. До 1760 г. градът вече е продал над 800 доу (традиционни за региона платноходки), които са използвани за търговия между Индия и пристанищата в Червено и Средиземно море. По време на персийското нашествие в Басра (в днешен Ирак) през 1775 г., голяма част от водещите търговски фамилии в града се преместват в съседен Кувейт. Източно-индийската компания също премества своите офиси, магазини и служители в Кувейт. Това правят дори някои персийски търговци. По време на Османската империя Кувейт има ключова роля като основна изходна точка на османската търговия към Индия и Средиземно море. През 1780 г. населението на Кувейт е много разнородно - то е съставено най-вече от търговци, които управляват корабите и керваните по търговския маршрут между Багдад и Дамаск. През 1936 г. е открит петрол, което води след себе си до драстично подобряване на стандарта на живот. На 2-ри август 1990 г. иракски войски нападат Кувейт и превземат града. Той е значително опустошен по време на окупацията и много сгради са разрушени след нея, включително Националният музей на Кувейт. Предвожданите от САЩ войски на ООН изтласкват иракската армия извън Кувейт през февруари 1991 г. в операция, наречена "Пустинна буря". Веднага след това чуждите инвеститори и кувейтското правителство поемат активна роля в модернизацията на града, превръщайки го в световен бизнес център. Множество хотели, търговски молове и офиси са построени, свидетелство за последвалия икономически разцвет след войната.

Забележителности:
  • Кулите на Кувейт - неофициалният символ на града, който присъства на повечето туристически реклами и сувенири. Проектирани от шведи и построени от югославяни, кулите са отворени през 1979 г. Отблизо те са много интересни, тъй като повърхността на намиращите се около тях сфери има точков десен, който е образуван от оцветени кръгли плочки. В първата кула (висока 187 м) се намира Сферата за наблюдение - нейната платформа, разположена на височина от 123 м, се върти около оста си и предоставя пълна панорама над града на нейните посетители. Под нея се намира долната сфера (на височина от 82 м), на която има ресторант. По стълбищата на кулата са разположени множество снимки на разрушенията, извършени от иракската армия по време на Войната в залива. Втората кула (висока 145,8 м) се използва за съхранение на вода и не е отворена за обществен достъп. Има и трета кула, която е без сфера, но тя служи основно да осветява другите две през нощта;
  • Кулата на освобождението - една от най-високите телекомуникационни кули в света. Достъпът на туристи до нея обаче вече е забранен;
  • Националният музей - отново отворен за посетители след скорошна реновация. По време на войната обаче много от неговите експонати са разграбени. В наши дни музеят представя изложба на древни реликви, намерени на о. Файлака, макет на стар кувейтски сук (пазар) и доу (традиционна арабска платноходка);
  • Къща Саду - направена от корали и гипс, тя е използвана като културен музей за съхранение на изкуството и занаятите на бедуинското общество. Това е идеалното място за покупка на бедуински стоки. Намира се точно до Националния музей;
  • Байт Ал-Бадр - една от малкото останали къщи, построени в старата кувейтска архитектура. Намира се до Националния музей;
  • Дворецът Сейф - построен през 1896 г., интериорът му включва оригинална ислямска мозайка от плочки (части от тях обаче са в лошо състояние, поради иракските атаки по време на войната). Дворецът не е отворен за посетители, но огромните му градини си заслужава да се посетят;
  • Народното събрание - седалище на кувейтския парламент, това е едно от малкото места с прекрасна архитектура в страната;
  • Голямата джамия - намира се срещу двореца Сейф. На туристите се предлага посещение в джамията с екскурзовод, като на жените се предоставя "подходящо" облекло, за да бъдат допуснати;
  • Музеят на войната - показва страданието на Кувейт от иракската инвазия по време на Войната в залива;
  • Рибният пазар - може би едно от най-интересните места, които могат да се посетят в кувейтската столица. Представлява гигантска и оживена сграда, изпълнена с редици щандове, заредени догоре с риба. Вътрешността на пазара се поддържа много чиста, като подът постоянно се изполива с маркуч;
  • Парковете за забавление на деца и родители, сред които Ентъртейнмънт сити (за развлечение), Научният център (с аквариум и 3D-кино за документални филми), Зоологическата градина, Музикалният фонтан и др.;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към гр. Кувейт;
снимка 2: Пристанището за яхти на Кувейт;
снимка 3: Рибният пазар;
снимка 4: Вътре в търговски мол;
снимка 5: Аквапарк;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

3
Непал / Катманду
« -: Август 08, 2013, 16:07:54 »
Общи факти

     Катманду (975,5 хил. ж., 2011 г.) е столицата и най-големият град на Непал, известен с прякора си "Вратата към Хималаите". Той е разположен на 1400 м н.в. върху едноименна долина, в централната част на страната. Заобиколена от терасираните хълмове на четири планини, тази висока долина има формата на купа и впечатлява със своя смарагдово-зелен цвят. Огромната агломерация на Катманду, в която живеят около 2,5 млн. души, обхваща и няколко съседни града: Патан, Киртипур, Тими и Бхактапур. Туптящото сърце на Непал е един космополитен град, чиито жители са изкусни занаятчии и отлични търговци. Последното вероятно се дължи на факта, че Катманду контролира в продължение на 1000 години най-важния керванен път между Тибет и Индия. В много отношения градът е запазил непроменен облика си от времето на Средновековието. Днес той е основният туристически център в страната, като тук се намират четири обекта на ЮНЕСКО, обявени за паметници на световното културно наследство: площад „Дурбар”, будистките ступи "Сваямбху" и "Будханат", и индуисткият храм „Пашупатинат”. Побратимените на Катманду градове - Патан и Бхактапур, допълват културното му наследство и съставляват неотменна част от туристическите обиколки на долината. Това е причината трите града да се рекламират като една обща туристическа дестинация, под името Долината Катманду.
     Древната история на Катманду е описана в местните митове и легенди. Според един будистки надпис на мястото на съвременния град някога е имало езеро, което манджушрите (вид просветлени будисти) пресушили и основали там селище. Малко се знае за историята на региона отпреди идването на средновековните владетели от династията Личави. През 723 г. един от тези владетели създава Катманду, като слива в едно селищата Ямбу (прекръстен от Личавите на Колиграм) и Йенгал (прекръстен на Дакшин Колиграм). Първото от тях се намира в северната половина на старата част на днешен Катманду, а второто - в южната му половина. Градът е проектиран по форма да наподобява на меча на манджушрите. Той се превръща във важна спирка за търговските маршрути между Индия и Тибет, което води до бурен разцвет на архитектурата му. Описания на неговите сгради са намирани в дневниците на пътуващи пътешественици и монаси, живели в района. Известният през VII в. китайски пътешественик Сюен Дзан дори описва двореца на личавския владетел. Майсторството на местните жители на долината, наричани невари, се прочува из целия регион на Хималаите. Ерата на владетелите от Личави е последвана от период на управление на династията Мала. Новите управници продължили да развиват търговията и строителството на нови сгради и съоръжения. Катманду става популярен на Запад през 60-те години на XX в. като една от най-популярните спирки по пътя на хипитата.

Забележителности:
  • Площад "Дурбар" - разположен е пред стария кралски дворец на кралство Катманду. Той е един от трите площада с това име в долината Катманду, които са включени от ЮНЕСКО в Списъка на световното културно наследство (другите два се намират в градовете Патан и Бхактапур). Самото име "дурбар" означава "място на дворците". Площадът в Катманду се намира в старата част на града и включва около себе си исторически значими сгради, представящи четири кралства. Целият комплекс обхваща 50 храма, които формират вътрешен и външен четириъгълник около площад "Дурбар";
  • "Хануман Дхока" - разположен във вътрешния четириъгълник на площад "Дурбар", това е комплекс от сгради, принадлежащ към Кралския дворец на владетелите от династията Мала и от династията Шах. Комплексът се простира на площ от над 5 акра. Източното крило, в което се намират десет вътрешни двора, е най-старата негова част, датираща от средата на XVI в. Дворецът е разширен от крал Пратап Мала през XVII в. чрез добавянето на множество храмове. Кралското семейство обитава имението до 1886 г., след което те се изместват в двореца "Нараянхити". Каменният надпис отвън е написан на 15 езика;
  • "Кумари Гар" - дворец в центъра на града, разположен до площад "Дурбар" (в неговия външен четириъгълник). В него живее Кралската кумари, която е избирана измежду други Кумари. С това наименование (или още Кумари Деви) се описва традицията да се боготворят млади (преди пубертета) момичета като проява на божествената женска енергия (или деви) в страните от Южна Азия. Процесът на селекция на момиче за този култ е много взискателен. В Непал вярват, че Кумари е телесното въплъщение на богинята Талею, но след появата на менструация при момичето хората възприемат, че богинята е напуснала нейното тяло;
  • "Кастхамандап" - триетажен храм, съхраняващ изображение на Горакхнатх. Намира се във външния периметър на площад "Дурбар". Храмът е построен в стил пагода през XVI в., при управлението на владетел от династията Мала. Първоначално на мястото на храма е имало гостоприемница за пътешественици, поради значението му като кръстопът на два важни древни пътя, свързващи Индия и Тибет;
  • Храмът „Пашупатинат” – известен индуистки храм от V в., посветен на лорд Шива (Пашупати). Построен е край брега на р. Багмати, в източната част на Катманду. Това е най-старият индуистки храм в непалската столица. Значителна част от храма е разрушена от моголите по време на тяхното нашествие през XIV в., като почти нищо не се е запазило от оригиналната постройка. Тя е издигната отново през XIX в. Храмът е включен в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Шиваратри ("Нощта на лорд Шива") е най-важният фестивал, който се провежда тук и който привлича хиляди поклонници и садху (медитиращи индуси);
  • "Будханат" - едно от най-свещените будистки места в Непал заедно със Сваямбху (вж. по-надолу). Будханат е също така много посещаван от туристите обект, разположен в североизточните покрайнини на Катманду. Той има една от най-големите сферични ступи (структура, съдържаща будистки реликви) в Непал. През 1979 г. е включен от ЮНЕСКО в Списъка на световното културно наследство;
  • "Сваямбху" - будистка ступа върху могила, разположена в северозападната част на града. Това е един от най-старите религиозни обекти в Непал. Над купола на ступата има структура с формата на куб, на която са изобразени очите на Буда, гледащи във всички четири посоки;
  • Храмът „Гухесхвари” (друг почитан свещен храм в Катманду) и храмът на Шива на Джайши Девал, прочут с еротичните си скулптури;
  • Старинният квартал – зоната между Кинтипат (основният булевард, преминаващ през града от север на юг) и р. Вишнамати на запад;
  • Музеят в двореца "Нараянхити" - някога кралски дворец, през 2009 г. "Нараянхити" е превърнат едновременно в музей и седалище на Министерството на външните работи на страната. Вътре в музея туристите могат да се насладят на прекрасните зали на двореца;
  • Покупка на дреха, възглавница или чанта от женската фондация „Махеела”;
  • Наблюдение на връх Еверест и Хималаите по време на едночасов полет;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Катманду и едноименната долина;
снимка 2: По улиците на Катманду;
снимка 3: Храмът „Пашупатинат”;
снимка 4: Площад „Дурбар”;
снимка 5: Дворецът „Хануман Дхока”;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

4
Канада / Ванкувър
« -: Юли 31, 2013, 17:55:35 »
Общи факти

     Ванкувър (603,5 хил. ж., 2011 г.) е най-бързо разрастващият се град в Канада, като неговата агломерация е и най-голямата в западната част на страната. Той е разположен на тихоокеанското канадско крайбрежие в щата Британска Колумбия. Връзката му с океана обаче се осъществява посредством протока Джорджия, тъй като едноименният остров Ванкувър служи като преграда между тях. Сгушени в подножието на Крайбрежните планини, околностите на града се славят с великолепната си природа. Ванкувър е известен още и с безгрижния си космополитен ритъм на живот и разнообразни развлечения, сред които: ветроходство, преходи из съседните планински райони през лятото и ски спорт през зимата. Като всяко старо пристанище и тук отдавна са се формирали общности от чуждестранни преселници от цял свят. Местният китайски квартал е вторият по големина в Северна Америка. Той представлява туристическа атракция, заради своята специфична атмосфера, магазини и ресторанти. Разнообразната кухня е друга отличителна черта на Ванкувър. Тук в съответните етнически квартали се предлага индийска, италианска, гръцка, японска и корейска кухня (освен китайската, разбира се), а в Гастаун е царството на първокласните кулинарни специалитети от цял свят. Ванкувър често попада в класациите за най-добрите за живеене градове в света, като на няколко пъти заема първото място.
     Районът на Ванкувър е обитаван от местните индиански племена от народа Крайбрежни Салиш в продължение на поне 6000 години. Първият европеец, който изследва Залива Бърард с крайбрежието на Ванкувър, е испанецът Хосе Мария Нерваес през 1791 г., въпреки че според някои източници английският мореплавател и пират сър Франсис Дрейк е акостирал в района още през 1579 г. Градът е кръстен на Джордж Ванкувър, който изследва вътрешната част на Залива Бърард през 1792 г. и дава на много от географските обекти английски наименования. Първите европейци обаче, които стъпват на територията на днешния град, са екипът на изследователя и търговец Саймън Фрейзър. През 1808 г. те пристигат тук от изток, пътувайки надолу по река Фрейзър. Мястото привлича заселници със своето добре защитено от бурните ветрове пристанище. Удобното място за заселване става особено привлекателно, след като в района биват открити залежи на каменни въглища и се появява необходимостта от удобно пристанище за техния износ. Първото селище, което се създава тук, е разположено на мястото на днешния квартал Гастаун. Ванкувър е признат за град през 1886 г., същата годината, през която пристига първият трансконтинентален влак. Добивът на дървесина се превръща в основна индустрия за града като резултат на големия брой дъскорезници. Железницата дава допълнителен тласък на развитието му и до 1910 г. неговото население нараства до над 100 хил. души. Търговците на Ванкувър имат също така основна роля в снабдяването с провизии на златотърсачите по време на Златната треска в Клондайк през 1898 г.

Забележителности:
  • Гастаун – старият квартал на Ванкувър, от който възниква съвременният град. Това първо селище се оформя около прочутата кръчма на „Гас” (Празнодумеца) Джак Дейтън, която представлява първата пивница в региона. Тя е построена през 1867 г. През 1870 г. колониалното правителство прекръства селището "Гастаун" на "Гранвил", в чест на тогавашния британски Държавен секретар за колониите - Лорд Гранвил. Това име се запазва до 1886 г., след което е заменено с Ванкувър, когато селището получава статут на град. То бързо се превръща в средище на търговия и място за почивка на множество моряци, рибари и дървосекачи. В днешно време Гастаун е запазил очарователната си историческа атмосфера, благодарение на калдъръмените си улички, красиви сгради, старомодни магазинчета и множество барове и ресторанти. Районът на някогашното товарно пристанище е преобразен в скъп квартал с галерии, антикварни магазини и бутици;
  • Високите сгради от началото на XX в. в стария център - построени в архитектурния стил на крал Едуард, това са били най-високите търговски сгради в рамките на Британската империя. Тези сгради включват Картър Котон Билдинг, Доминион Билдинг (1907 г.) и Сън Тауър (1911 г.). През 20-те години на XX в. най-високата сграда в града става Марийн Билдинг, построена в стил ар-деко. Тя е известна със своята сложно изпълнена фасада с керамични плочки и месингови врати и асансьори;
  • Панорамата над града от Лукаут Тауър – място за наблюдения на 33 етажа, издигащо се над Пристанищния център. От него се разкрива прекрасна 360-градусова гледка към космополитния Ванкувър, историческия Гастаун и натовареното пристанище за въглища. Зад тях могат да се наблюдават известният Стенли парк и необикновени природни пейзажи към крайбрежните планини и Тихия океан;
  • Стенли парк - огромен горист район с езера и градини, където се намира и градският аквариум. Отворен е през 1888 г. Той е с около 10% по-голям от Сентрал парк в Ню Йорк и почти половината от територията на Ричмънд парк в Лондон. Всяка година Стенли парк е посещаван от ок. 8 млн. посетители, които идват да съзерцават неговите природни дадености и красиви гледки, както и да се възползват от развлекателните му съоръжения. Павирана 22-километрова панорамна алея заобикаля парка, като по нея се разхождат множество пешеходци, велосипедисти и скейтбордисти. Стенли парк е дом на над половин милион дървета;
  • Остров Гранвил - това е културният център на града, който някога е бил индустриална зона. Днес той е сборно място за туризъм и забавления, благодарение на намиращите се тук центрове на традиционните изкуства, бурния нощен живот, както и функциониращите през деня необятни пазарни зони. Островът се намира в сърцето на Ванкувър, във вътрешното заливче Фолс Криик;
  • Музеите на Ванкувър - сред най-посещаваните от тях са Музеят на антропологията (проследява историята на местните народи от Северозападното крайбрежие на Америка и притежава впечатляваща колекция от археологически предмети и етнографски материали, събрани от цял свят) и Ванкувърската художествена галерия (намира се в прекрасна сграда в стила на крал Едуард);
  • Обществената библиотека на Ванкувър - построена е по модел на Колизеума в Рим;
  • Парламентарните сгради на Британска Колумбия - построени в стил необарок, те са дом на законодателния орган на щата. На върха на централния купол се издига позлатена статуя на Джордж Ванкувър, а на централната ливада пред сградата е поставена статуя на кралица Виктория. Безплатни обиколки с екскурзовод в сградите се провеждат през цялата година;
  • Грaус Маунтин – достигаща до 1200 м височина, планината се извисява над околностите на Ванкувър. През зимата тук се практикуват ски алпийски дисциплини. До най-високия връх, откъдето се разкрива прекрасната панорама към града, има изградена железница от швейцарски тип, наречена „Скайтрейн”;
  • Плажовете през лятото и възможностите за практикуване на разнообразни спортове, като например ски през зимата и ветроходство през лятото;
  • Остров Ванкувър – намиращ се на 45 минути с ферибот от град Ванкувър, това е най-доброто място за наблюдение на китове в света. Интересен факт за него е, че той е най-големият остров в Тихия океан на изток от Нова Зеландия. Размерите му са 460 км на дължина и 80 км на ширина. На острова се намира и град Виктория, който е столица на целия щат Британска Колумбия;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Ванкувър (о. Гранвил);
снимка 2: Централната градска част;
снимка 3: Заливът Фолс Криик;
снимка 4: Стенли парк през есента;
снимка 5: Изглед от о. Ванкувър;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

5
Малайзия / Куала Лумпур
« -: Юли 14, 2013, 20:31:38 »
Общи факти

     Куала Лумпур (1,627 млн. ж., 2010 г.) е столица и най-голям град на Малайзия, разпростиращ се на площ от 243 кв. км върху континенталната част от страната. В неговата градска агломерация, известна още като долината Кланг, живеят над 5,7 млн. души. Куала Лумпур е икономическият и културен център на Малайзия, поради което не е учудващ бързият темп на нарастването на населението му и икономическата му мощ. Независимо че силуетът на града е доминиран от блестящи модерни сгради от стъкло и метал, неговите истински бисери се крият из старите му квартали. Градът е място, където съжителстват различни култури и хора от малайски, индийски и китайски произход. Техните предпочитания намират свободна изява – било в архитектурата на сградите, било в начина на живот, празниците и религиозните вярвания. Не случайно тук си съжителстват религиозни центрове на трите основни за региона религии. Цялото това многообразие прави Куала Лумпур изключително интересна дестинация за туристите. Градът дължи част от своята популярност и на своята писта за състезания от Формула 1, която е една от най-трудните в света. Любопитен факт е, че в Куала Лумпур се намират едни от най-евтините петзвездни хотели в света.
     Куала Лумпур води своето начало от 50-те години на XIX в. Тогава малайският вожд на Кланг (бившата столица на сегашния щат Селангор, който участва в създаването на федерация Малайзия) наема няколко китайски работници, които да отворят нови и по-големи мини за добив на калай. Миньорите се установяват край водосбора на реките Сунгай Гомбак и Сунгай Кланг, за да отворят мини в Ампанг, Пуду и Бату. Тези мини се развиват в търговски пост, който прераства в пограничен град. Заселилите се по-късно тук търсачи на калай обаче започват да влизат често в сблъсъци помежду си, в резултат на което се оформят китайски гангстерски банди, които се опитват да си спечелят контрола над производството на калай в града. Това неизбежно довежда до застой в добива на ценния метал и принуждава британците, които по това време владеят Селангор, да посочат свой наместник, който да управлява града. В ранните си години Куала Лумпур е изправена пред множество изпитания: гражданската война в Селангор, постоянно вилнеещи болести, пожари и наводнения. През 70-те години на XIX в. третият подред местен управник  - Яп А Лой, се утвърждава като успешен лидер, който превръща малкото и невзрачно селище в проспериращ миньорски град. През 1880 г. столицата на сегашния щат Селангор е преместена от Кланг в стратегически по-важния град Куала Лумпур. През 1957 г. Малайзия извоюва своята независимост от Великобритания и Куала Лумпур става столица на страната.

Забележителности:
  • Кулите близнаци "Петронас" - доскоро държаха рекорда за най-висока сграда в света (за периода 1998-2004 г.), след което са задминати от Тайпе 101 в Тайван, а през 2010 г. тази позиция вече се заема от Бурдж Халифа в Дубай. Независимо от това, кулите "Петронас" продължават и към момента да са най-високите кули-близнаци в света. Височината им достига 451,9 м, като всяка от тях има по 88 етажа. Кулите са най-известната емблема на Куала Лумпур, която се вижда от всяка точка на града. Асансьор отвежда до 41-ия етаж, откъдето се откриват прекрасни гледки във всички посоки. Тези небостъргачи – тържество на инженерната и архитектурната мисъл, са в остър дисонанс с предимно ниските постройки на Китайския квартал и с индийско-арабския стил на останалите сгради в Куала Лумпур;
  • Гледките, които се откриват пред посетителите на въртящия се ресторант в кулите близнаци "Петронас";
  • Храмът „Шри Махамариапан” - красивата постройка е най-почитаният индуистки храм в Куала Лумпур. Построен е през 1873 г.;
  • Храмът „Теан Хоу” - един от най-внушителните храмове не само в града, но и в цяла Малайзия. Сградата е съчетание от даоистко и будистко светилище, всяко от които е не по-малко впечатляващо от другото;
  • Масджид Джамек (или Джамията на залеза) - представлява поразителна гледка при залез слънце, когато розовите и кремави тонове на сградата заблестяват на последните слънчеви лъчи;
  • Площад Мердека (Площадът на независимостта) - това е националният площад на Малайзия, около който са разположени множество исторически значими сгради. Сред тях са Султан Абдул Самад (сграда, известна с блестящия си меден купол и 40-метрова часовникова кула), комплексът Роял Селангор Клуб (построен през 1884 г., той е използван като място за срещи на елита на британското колониално общество), бившият Национален исторически музей и англиканската катедрала Св. Дева Мария. Тук се намира и 95-метров пилон с флага на страната, който е един от най-високите подобни структури в света;
  • Националният дворец (Истана Негара) - заедно с Джалан Истана, той е изпълнявал ролята на официална резиденция на Върховния крал на Малайзия. През 2011 г. резиденцията на краля е преместена в нов дворец. Истана Негара е разположен в огромно имение с множество цветя, растения и плувен басейн. Тъй като на външни посетители не се разрешава достъп до градините на двореца, туристите използват възможността да се снимат пред неговия главен вход;
  • Кулата Куала Лумпур - построена през 1995 г., тя се използва за комуникационни цели. Заедно със своята антена, кулата достига височина от 421 м., а наблюдателната й площадка се издига на 335 м - това е най-високото място, от което посетителите могат да се насладят на пълна панорама над града;
  • Централният пазар - мястото, където туристите могат да открият нещо истинско от малайския фолклор и да направят малък пазарлък. Тук се предлагат керамика и дърворезби, като при малко късмет могат да се видят и майстори на стъкло или рисуване на батик на живо. Вечер сред оживлението на сергиите има представления на малайски народни танци и театър на сенките;
  • Китайският квартал - предлага смесица от екзотични миризми и шумни търговци. Една от най-оживените търговски улици тук е Петалинг Стрийт, на която могат да се намерят всякакви пиратски стоки. Освен търговци, тук има и множество ресторанти и сергии за храна;
  • „Малката Индия” - зона на ярки цветове и аромати, намираща се в старата част на града, където хората се тълпят по всяко време на деня;
  • Езерните градини - идеален парк за прекарване на свободното време със семейството. Тук се намират пеперуден парк, планетариум, градина с орхидеи, птичи павилион със свободен достъп и музей на насекомите;
  • Националният музей (Музиум Негара) - намиращ се в близост до езерните градини, музеят проследява малайската история и култура. На външен вид музеят представлява дворцова структура, в чиято фасада са включени традиционни архитектурни елементи. Той има три етажа и четири основни галерии;
  • Музеят на ислямското изкуство - притежава богата колекция от мюсюлмански съкровища. Самата сграда на музея е поразителна и съдържа в себе си множество елементи на традиционната мюсюлманска архитектура;
  • Националният зоопарк - любителите на фауната ще намерят тук над 400 вида бозайници, птици и влечуги, повечето от които са местни видове;
  • Пещерите Бату - варовиков хълм, който приютява серия от пещери и скални храмове. Хълмът е разположен на 13 км северно от Куала Лумпур. Името си дължи на река Бату, която тече покрай него;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Куала Лумпур и кулите "Петронас";
снимка 2: Гара в колониален стил архитектура;
снимка 3: Храмът „Теан Хоу”;
снимка 4: Будистки храм в Куала Лумпур;
снимка 5: Джамията "Масджид";


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

6
Нова Зеландия / Уелингтън
« -: Юли 06, 2013, 17:29:27 »
Общи факти

     Уелингтън (395,6 хил. ж., 2012 г.) е столица на Нова Зеландия и третият по големина град в страната. Той заема най-югозападния край на Северния остров, като се издига върху брега на голямо естествено пристанище. От другата страна на пристанището, зад Протока Кук, се простира Южният остров на страната. Около Уелингтън се издига планинската верига Римутака, която предлага живописни гледки към залива. Заради силните ветрове, духащи тук, Уелингтън е наричан още с прякора "Ветровитият град". Интересен факт за пристанището му е, че поради развиващите се там геологични процеси теренът на запад от него продължава да се издига. На върха на образувалия се хълм се намира Ботаническата градина, до която може да се стигне със зъбчатата железница или с кабинковата въжена линия от Ламбтън Кей. Центърът на града е много компактен, така че всички забележителности там се намират на близко разстояние. Уелингтън е културен център на Нова Зеландия, популярен със своите кафенета, нощните забавления и богатия театрален афиш. Туристите могат да посетят всякакъв вид театрални изяви – както професионални, така и любителски, концертите на Новозеландския симфоничен оркестър, представления на Националната опера и на балетната трупа на страната. Тук се провеждат и всевъзможни фестивали – международно биенале на изкуствата, ежегоден международен джазов фестивал, Новозеландското артшоу на достъпното изкуство, Карнавала на Кюба Стрийт и Празниците на популярното изкуство. Кафенетата в Уелингтън са много добри, защото там се пече едно от най-хубавите кафета в света. В изисканите ресторанти се предлага всякаква кухня – от малайзийска до ливанска и всички останали. Центърът на нощния живот се нарича Кортни Плейс. Намиращ се на живописно място, Уелингтън определено е красив град.
     Според легендите първите откриватели на Нова Зеландия са полинезийските мореплаватели през X в. Европейското заселване започва с пристигането на кораба Тори с подготвителна група от Новозеландската компания, което се случва на 20-ти септември 1839 г. Те са последвани от 150 заселници на кораба Аурора, които акостират тук на 22 януари 1840 г. Колонистите построяват своите първи жилища на равния терен до устието на р. Хът, недалеч от мястото на съвременния град Уелингтън. В началото те наричат своето поселение Британия. Когато обаче реката залива бреговете и наводнява района наоколо, селището е изместено на ново място, поставайки началото на Уелингтън. През 1865 г. той е избран за столица на Нова Зеландия, измествайки от това място Окланд, който е първата столица на страната и изпълнява тази функция от 1841 г. Причините за това преместване се дължат на опасенията, че по-населеният тогава Южен остров, където се намират златните находища, може да предпочете да се отдели в отделна колония в рамките на Британската империя. Било е необходимо преместване на столицата по на юг, тъй като Окланд се намира в далечния северен край на страната. Поради централното си местоположение и удобното естествено пристанище, Уелингтън е избран като най-подходящо място за столица на Нова Зеландия. По това време населението на града е едва 4900 ж.

Забележителности:
  • Пристанището на Уелингтън - голямо естествено пристанище, в западната част на което е разположена новозеландската столица. Нейните централни жилищни квартали са простират върху хълмове, които гледат към пристанището и неговите два големи залива. В тях се намират и три малки островчета. Входът към пристанището обаче може да бъде много опасен, тъй като Протокът Кук между двата острова често е бурен, а освен това наоколо има и опасни за корабите рифове;
  • Гледките от Маунт Виктория (местни инициали: Mt. Vic) - това е известен хълм (с височина 196 м), разположен източно от центъра на Уелингтън. На него се намира един от кварталите на града. От върха на хълма се разкрива великолепна 360-градусова гледка към столицата, пристанището, летището и градския пояс. Особено красива е разкриващата се оттук нощна панорама, образувана от множеството светлини на Уелингтън;
  • Кабинковата въжена линия на Уелингтън - един от символите на града, тя се простира от главната търговска улица - Ламбтън Кей, до квартала Келбърн на един от хълмовете в централната част на града. Дължината на въжената линия е 612 м, а на височина тя се издига до 120 м. На върха на лифта е разположена Ботаническата градина на Уелингтън. До нея се намира специален музей, посветен на историята на въжената линия, в който са съхраняват първите използвани за нея кабини;
  • Музеят на града и морето - разположен е в стара историческа сграда на кея до пристанището. На три етажа той проследява историята на Уелингтън, включително морското развитие на града, първите маорски и европейски поселения, както и преустройствата му през XX в.;
  • Те Папа (Музеят на Нова Зеландия) - това е националният музей и галерия на страната. Пълното му име - Те Папа Тонгарева, означава "мястото на съкровищата на тази земя";
  • Зоологическата градина на Уелингтън - сгушена в зеления пояс на столицата, зоологическата градина има над 100-годишна история и е първата открита в страната. Нейни обитатели са над 100 различни вида животни от цял свят, включително местната нелетяща птица киви, както и застрашените от изчезване суматрански тигър и малайзийска мечка;
  • Старата правителствена сграда - това е най-голямата дървена постройка в Южното полукълбо и втората по големина в света. Понастоящем е дом на Университета по право "Виктория". Намира се срещу съвременната сграда на Парламента;
  • Старата катедрала "Сейнт Пол" (Св. Павел) - популярно място за сватби и погребения. Била е англикански център в продължение на десетилетия;
  • Колонията от тюлени край Ред Рокс - морските животни могат да се забележат накрая на дългата крайбрежна алея, която минава покрай отличителни червени скали;
  • Зеландия (бившият Резерват за диви животни „Карори”) - защитена природна територия в Уелингтън, на площ от 225 ха, в която е възстановено естественото био-разнообразието от гори. Голяма част от екосистемата на Нова Зеландия е променена от заселниците и донесените от тях животни. Поради това, поддържането на оградени територии като резервата Зеландия е начин местните екосистеми да се развиват без влиянието на видове, нетипични за острова;
  • Карнавалът на Кюба Стрийт в края на февруари - това е най-големият открит уличен фестивал в Уелингтън. Парадът включва стотици изпълнители, като неговото създаване е вдъхновено от карнавала Нотинг Хил в Лондон. Новозеландската столица е домакин и на голям брой други фестивали, които привличат многобройна публика;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Уелингтън;
снимка 2: Изглед към града и пристанището от Маунт Виктория;
снимка 3: Старата правителствена сграда;
снимка 4: Из градските улици;
снимка 5: Ветроходна регата в Пристанището на Уелингтън;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

7
Италия / Амалфи
« -: Юни 29, 2013, 16:45:10 »
Общи факти

     Амалфи (5 353 ж., 2009 г.) е малко градче в Югозападна Италия, регион Кампания, разположено в Залива Салерно. То се намира на ок. 47 км югоизточно от Неапол. Уникалното за неговото местоположение е фактът, че Амалфи заема гърлото на дълбок пролом, в подножието на Монте Серето (1315 м вис.). Около него се издигат внушителни скали и се разкрива гледка към прекрасно крайбрежие. В днешни дни Амалфи е набираща популярност туристическа дестинация заедно с другите градове в залива, сред които по-известните са Позитано и Равело. Амалфи е включен в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство.
     Амалфи за първи път е споменат през VI в., като скоро след това добива популярност като морска сила. Градът търгува с множество стоки: купува зърно от своите съседи, сол от о. Сардиния и роби от вътрешността, дори дървен материал, в замяна на византийска коприна, която препродава. Пренасящите зърно търговци на Амалфи се радвали на привилегировани позиции в ислямските пристанища. Много от тях използват златни монети за покупката на земя през IX в., когато по-голямата част от Италия използва още бартерната система. През VIII в. и IX в., когато средиземноморската търговия процъфтява, Амалфи и Гаета осъществяват цялата италианска търговия с Изтока. По това време Венеция още не е фактор в търговията. През 848 г. флотата на Амалфи помага на папа Лъв IV в битката срещу сарацините. През 839 г. градът излиза от васалството на Византия и до 1075 г. е свободна република. Той си съперничи по икономически просперитет и морско влияние с Пиза и Геноа, преди Венеция да разгърне своето могъщество в региона. В края на първото хилядолетие Амалфи достига пика на своето население, което тогава възлиза на близо 70 хил. души. През 1073 г. градът попада под властта на норманите, които окупират част от Южна Италия, и се превръща в едно от главните им пристанища. През XII в. Амалфи е завладян от своя търговски съперник - Пиза, което води до бързото му западане. Цунами разрушава през 1343 г. пристанището и долната част на града, като Амалфи никога повече не възстановява предишното си влияние.

Забележителности:
  • Катедрала Сант Андреа (Дуомо ди Амалфи) - римокатолическа църква от IX в., разположена на централния площад Пиаца дел Дуомо. Интересното при нея е, че входът й е издигнат над площада и до него отвеждат множество стъпала. Интериорът й е изпълнен в късен бароков стил, като той е съставен от кораб и две странични крила, разделени от 20 колони. Фасадата на катедралата е византийска по стил и е украсена с множество изображения на светци, включително голям стенопис на Св. Андрей. В катедралата има крипта, в която се пазят част от костите на апостола-патрон;
  • Манастирът на рая (Чиостро дел Парадизо) - построен през XIII в., той е използван като място за погребване на знатните семейства от Амалфи. Белите колони и заострени арки отразяват арабското влиянието върху Амалфи, тъй като подобни архитектурни елементи са типични за дворците в Близкия изток. Манастирът представлява истински музей на открито, в който могат да се видят римски и средновековни колони, саркофази с изображения и фрагменти от фасадата на катедралата;
  • Арсеналът на морската република - сградата на арсенала се състои от две големи зали от камък, чиито сводове се поддържат от поредица заострени арки. Основните функции на арсенала са били строежът, поправката и съхранението на военни кораби. Бойните галери на Амалфи са сред най-големите в региона на Средиземно море по време на ранното Средновековие. Понастоящем тук освен реликви се съхраняват и различни макети на кораби. В същата сграда се помещава и Музеят на компасите;
  • Музеят на ръчно направената хартия - посветен е на традиционното за града производството на хартия. Амалфи е един от първите градове в Европа, специализирани в хартиената индустрия, като умението е пренесено тук от арабите. Ръчно произведената хартия, с която е известен градът, е дебела и се нарича "бамбагина". Тя се изнася за много страни, а в Италия се използва за сватбени покани, картички и луксозна хартия за писане. Самият музей се помещава в старата хартиена фабрика, някога собственост на семейство Милано;
  • Празненствата в града - три са събитията, които водят множество посетители в Амалфи. Първото са празничните дни по случай честването на празника на Св. Андрей (25-27 юни и 30 ноември), който е патрон на града. Второто събитие е "Византийската Нова година" (31 август), което отбелязва началото на новата година според стария календар на Византийската империя. Третото събитие е историческата регата (първата неделя на юни) - традиционно състезание по гребане между четирите основни италиански морски републики по онова време: Амалфи, Геноа, Пиза и Венеция. Регатата се провежда всяка година в различен град, така че в Амалфи тя се състои веднъж на четири години;
  • Традиционната напитка Лимончело - крайбрежието на Амалфи е известно още и с производството на ликьора Лимончело. Това се дължи на висококачествените лимони, които се отглеждат тук - те са дълги по форма и поне два пъти по-големи от останалите лимони, сочни и сладки, без много семки;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Амалфи;
снимка 2: Изглед към Амалфи;
снимка 3: Изглед към Амалфи;
снимка 4: Катедралата (Дуомо);
снимка 5: Изглед от крайбрежието на Амалфи;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

8
Албания / Тирана
« -: Юни 11, 2013, 22:45:37 »
Общи факти

     Тирана (895 хил. ж., 2011 г.) е най-големият град и столица на Албания. Разположен е в централната част на страната, на 110 м надм. вис. Градът е заобиколен от хълмове, а през него преминават реките Тирана (с притока си Лана) и Ишем. Наоколо има четири изкуствени езера. Тирана е град, който е в процес на бурно преустройство. През по-голямата част от последните 60 години Албания се намира в строга изолация от околния свят. Причината за това е политиката на управляващия диктатор Енвер Ходжа. След неговата смърт страната поема по пътя на пазарната икономика, но с доста смесени резултати. В днешно време Тирана е град, в който се срещат старото и новото. Контрастите са обичайна гледка - лъскави автомобили по разбити улици, или искрящи лъскави кули на фона на изоставени строежи. За щастие градът вече се е отърсил от многобройните спирания на електричеството, а в днешни дни тече мащабна програма за реновация на старите комунистически постройки. Заради многобройните си забележителности, Тирана е посещавана от все повече туристи.
     Тирана е основана през 1614 г. от Сюлейман Паша Барджини, който тогава е местен феодален лорд. Първите построени от него сгради са джамия, пекарна и хамам (турска баня). На 8-ми февруари 1920 г. Тирана е избрана за временна столица на страната от Конгреса в Люшня, а на 31-ви декември 1925 г. - за постоянна столица. На практика новият град започва да се изгражда едва през 1990 г. върху основите на архитектурното наследство на италианския фашизъм. През 20-те години на XX в. любимите архитекти на Мусолини разрушават двата най-стари квартала на града – „Муйос” и „Пазари”, и построяват грандиозни правителствени сгради по широкия булевард „Дешморет е Комбит” (Булевардът на мъчениците). В единия му край се намира огромният празен площад „Енвер Ходжа”, а на другия – сградата на университета. Така този район се превръща в идеално място за патешките маршировки на войските по време на парадите, приемани от крал Зог. По-късно на Енвер Ходжа не му трябва много, за да приспособи тази сцена за нуждите на диктаторския си режим. Той води определено изолационистка политика и оставя столицата (приличаща повече на едно запазило се през вековете неголямо феодално имение) да се покрие с прах и кал. С изключение на квартала „Блоку”, разбира се. В този район в течение на 35 години във вили, които биха впечатлили всекиго, живее комунистическата върхушка на страната. Когато през 1990 г. тежкият им политически ярем е отхвърлен, жителите на Тирана сякаш за първи път забелязват тази крещяща несправедливост.

Забележителности:
  • Часовниковата кула - разположена в центъра на града, на площад "Скандербег", тази кула се е превърнала в символ на Тирана. Тя е една от най-старите постройки в града, построена през 20-те години на XIX в. Наблизо е разположен Музеят на часовниковите кули, в който са събрани часовникови кули от цяла Албания;
  • Джамията на Етем Бей - разположена също на площад "Скандербег", тя е смятана за една от най-красивите джамии в Албания, във вътрешността на която има много интересни орнаменти и творби на изкуството. Строежът на джамията отнема 28 години и завършва през 1821 г. Тя е единствената оцеляла сграда на бул. „Дешморет”;
  • Националният исторически музей - разположен на площад "Скандербег", това е главният музей на Тирана. Неговата сграда е лесно разпознаваема, благодарение на голямата мозайка - наречена „Албанците”, намираща се на върха на предната му фасада. Съдържа многобройни експонати от периода на античните векове чак до режима на Енвер Ходжа. Поради неколкократните разграбвания на музея през 90-те години на XX в., той загубва някои от ценните си находки, но въпреки това остава най-доброто място в Албания за запознаване с нейната история;
  • Музеи и галерии, сред които: Националният археологически музей (съхранява древни експонати от времето на илирите, римляните и древните гърци, включващи великолепни мозайки, римски статуи и подробни карти), Националната библиотека (тук са събрани над 1 млн. книги, като сред тях има ценни древни колекции), Националният музей на науките (показва изложби на фауната и геоложката композиция на страната) и Националната арт галерия (съдържа творби от XIII в., модерно изкуство и социалистическо изкуство);
  • Улица "Буш" - започваща от сградата на парламента, тя е кръстена на американския президент Джордж Уокър Буш в чест на неговата визита през 2007 г.;
  • Международният културен център и място за срещи, известно като „Пирамидата” - построен през 1987 г. по дизайн на дъщерята на Енвер Ходжа, той първоначално е бил музей на нейния баща. Разположен е срещу кулите близнаци. Американският президент Буш изнася реч пред него. Това е най-скъпата сграда, издигната по времето на комунизма. В днешни дни постройката е почти изоставена, като част от фасадата й е открадната или отчупена, а стъклото на някои места е счупено. Има планове за възстановяване на сградата, но засега те остават само пожелателни;
  • "Блоку" или "Иш-Блоку" (Блокът) - тук между жилищните блокове човек може да открие най-добрите в Тирана кафенета, магазини и ресторанти. Тук е също така разположена вилата на бившия диктатор Енвер Ходжа. По времето на комунизма този район е запазен изключително само за представителите на правителството и не е даван достъп до него на обикновените граждани. Отворен е за публичен достъп през 1991 г. и оттогава се превръща в най-притегателното място за събиране на младежите. През нощта "Блоку" се напълва с хора, особено през уикендите, когато повечето от нощните клубове са препълнени. Улиците тук също са любимо място за разходка на жителите на Тирана, като правят впечатление и многобройните луксозни автомобили наоколо. От "Блоку" може да се достигне почти всяка точка на града в рамките на 10-15 мин.;
  • Православният катедрален храм "Възкресението на Исус Христос" (новопостроена църква, която включва изумителна архитектура и богата иконография в интериора) и католическата катедрала "Св. Павел" (на алб. ез. Шен Палит, също открита наскоро, тя включва великолепни стенописи на прозорците);
  • Къщата на Сали Шияку - добре запазена къща в традиционен стил, принадлежала на художника Сали Шияку. В нея могат да се видят арт изложба, битова обстановка и ресторант;
  • Зоологическата градина (не са много животните в нея, но могат да бъдат видени от много близо) и Ботаническата градина (тук може да се види най-доброто от фауната в Албания);
  • Мозайката на Тирана - открита е случайно по време на изкопните работи за строеж на жилищна сграда. Множество находки подсказват за съществуващо селище в района отпреди хиляди години. Наблизо има мултимедиен павилион, който дава повече информация за находката;
  • Гробището на мъчениците - това е мястото, където са погребани останките от 900 партизани, които са се борели за свободата на Тирана. Тук се намира и 12-метровата статуя на майка Албания (1972 г.). Енвер Ходжа е погребан тук през 1985 г., но тялото е ексхумирано през 1992 г. и е преместено в гробището Шара, на другия край на града;
  • КПП Постблок - съоръжения от времето на Студената война, които включват оригинален бункер, бетонни стълбове от затворническия лагер "Спак" и фрагмент от Берлинската стена;
  • Масовите разходки (джиро) на млади и стари всяка вечер по главната улица;
  • Елегантните каменни арки на моста „Танер” – пешеходен мост на р. Лана от османско време;
  • Новият кабинков лифт (2005 г.), който води началото си от Физическия институт почти до върха на планината Дайти, където хората ходят на пикник да се разтоварят от напрегнатия живот в града;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед от Тирана, пл. "Шеши";
снимка 2: Цветни сгради, типични за Тирана;
снимка 3: Паметникът на Скендербег на едноименния площад;
снимка 4: Кулите близнаци;
снимка 5: Православна църква;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

9
Дания / Копенхаген
« -: Юни 04, 2013, 21:13:19 »
Общи факти

     Копенхаген (562,3 хил. ж., 2013 г.) е столицата на Дания и най-населеният град в страната, в чиято агломерация живеят близо 2 млн. души. Той е разположен на източния бряг на най-големия остров в Дания - о. Шеланд (нар. още Зеланд), като част от града се простира и на близкостоящия о. Амагер. Голям брой мостове и тунели свързват заедно отделните части на града, а градският пейзаж е доминиран от брегови линии и крайбрежни алеи за разходка. След завършването на транснационалния мост "Йоресунд", Копенхаген и шведският град Малмьо все повече се интегрират един с друг, оформяйки обща метрополия, известна като Йоресундски регион. Неслучайно Копенхаген е наричан още "Вратата на Скандинавия към континентална Европа". Освен културна, икономическа и правителствена столица на Дания, Копенхаген е също така един от финансовите центрове на Северна Европа, благодарение на Копенхагенската фондова борса. В университетите на града има записани над 89 хил. студенти.
     Историята на Копенхаген се свързва с епископ Абсалон, който построява замък на малкото островче Слотсхолмен през 1167 г., на мястото където днес се издига дворецът Кристиансборг. Преди това тук съществува малко поселение, съставено от църква, пазар и множество малки къщи, разпръснати на обширна площ. Много историци предполагат, че градът датира още от края на епохата на викингите и е възможно да е основан от датския крал Свен I Вилобради. След построяването на замъка от епископ Абсалон, значението на селището нараства. Изключително удобното пристанище насърчава развитието на Копенхаген и превръщането му в търговско средище. През 1443 г. Копенхаген е обявен за столица на Дания. С нарастването на влиянието му, градът се превръща в чест обект на атаки от Лигата на Ханзата. През 1658-59 г. той е обсаден от шведите под предводителството на Карл X Густав, но успява успешно да отблъсне мащабната атака. През 1711 г. чумата намалява населението му (тогава 65 хил. ж.) с една трета. През 1801 г. известният адмирал Хорацио Нелсън води основната атака на англичаните срещу датско-норвежката флота, за която се смята, че е най-тежката битка на Нелсън, по-тежка дори и от тази при Трафалгар. Около средата на 50-те години на XIX в. са разрушени старите отбранителни съоръжения на Копенхаген, които вече не предоставяли адекватна защита. Така се освобождава необходимата площ за бъдещото разрастване на града.

Забележителности:
  • Дворецът "Розенборг" - огромна лятна резиденция, в която се съхраняват датските кралски колекции, вкл. кралското злато. Построен е през 1606 г. в ренесансов стил и е пример на един от многобройните проекти на Кристиан IV Датски;
  • Дворецът "Амалиенборг" - зимната резиденция на датското кралско семейство. Представлява комплекс от четири еднакви сгради в класически стил с рококо елементи, обграждащи симетрично осмоъгълен двор. В центъра на площада е разположена статуя на крал Фредерик V - основателя на Амалиенборг;
  • Дворецът "Кристиансборг" - разположен на малкото островче Слотсхолмен (историческото "сърце" на града) в централен Копенхаген, тази сграда е седалището на датския парламент, кабинета на министър-председателя и Върховния съд. Част от двореца е използвана и от кралското семейство, включително Кралските конюшни. Това е единствената сграда в света, в която се помещават на едно място и трите вида власти в демократичните страни: изпълнителна, законодателна и съдебна. Самият дворец е третият поред, построен на това място - първият е издигнат през далечната 1167 г.;
  • Кметството - впечатляваща сграда в северен романтичен стил, открита през 1905 г. За нейно вдъхновение е използвано кметството в италианския град Сиена. Кметството на Копенхаген обаче се отличава със своята пищна фасада, позлатена статуя на епископ Абсалон над главния вход и тясната часовникова кула с височина от цели 106 м.;
  • Площадът на кметството - обширен площад, граничещ от едната страна с обновения парк "Тиволи", а от другата - с пешеходната улица "Стрьогет". Площадът е построен около 1900 г. в романтичен стил и е обновен през 1996 г., когато Копенхаген е обявен за културна столица на Европа;
  • Улица "Стрьогет" (Правата) - най-дългата пешеходна търговска улица в Европа - близо 2 км. Тук са разположени някои от най-известните и скъпи магазини в града, както и много магазинчета за сувенири и заведения за хранене;
  • Площад "Гамел" (с великолепния бронзов фонтан, издигнат през 1608 г.) и площад "Гребрьоде" (в сърцето на модерния търговски район);
  • Фонтанът "Гефион" - това е най-големият паметник в града, който изобразява как богинята Гефион оре с четири вола. Смята се, че носи щастие;
  • Малката русалка - символ на датската столица, тя е посветена на едноименната приказка на Ханс Кристиан Андерсен. Размерите й не са впечатляващи, на височина достига до 1,25 м. Изваяна е от Едвард Ериксен през 1913 г. на една скала в пристанището на Копенхаген и оттогава се превръща в основна туристическа дестинация (ок. един милион души я посещават годишно);
  • Църквата на Спасителя - барокова църква, която е много популярна със своята кула, наподобяваща на острието на тирбушон. Спиралата около кулата, която навява на тази асоциация, всъщност представлява позлатено външно стълбище. То се извива до върха на кулата, откъдето се откриват фантастични гледки към Копенхаген. Разположената до пристанището църква е известна още и със своя карийон (комплект от църковни камбани), който е най-големият в Северна Европа и свири мелодия на всеки час от 8 ч. сутринта до полунощ;
  • Църквата на Фредерик (на датски ез. Фредерикс Кирке) - разположена западно от двореца "Амалиенборг", тя е популярна заради своята архитектура. Това е причината да е наричана още Мраморната църква. По религиозна принадлежност тя е евангелска-лутеранска църква, както повечето в Дания;
  • Цветните фасади на сградите по протежение на канала "Нухавн" - отлично поддържани и в различни пъстри цветове, те привличат вниманието на преминаващите. Самото пристанище "Нухавн" е построено през XVII в., а в него могат да се забележат няколко исторически дървени корабчета. Датският автор на приказки Ханс Кристиан Андерсен е живял тук няколко години;
  • Импозантният мост "Йоресунд" - открит през 2000 г., той свързва Копенхаген с Малмьо в Швеция. Мостът се простира на почти 8 км от шведския бряг към изкуствения остров Пеберхолм, който се намира в средата на протока. Останалата част от връзката е изградена посредством 4-километров тунел към датския остров Амагер, част от Копенхаген. "Йоресунд" е най-дългият комбиниран шосеен и железопътен мост в Европа;
  • Музеите, сред които Националният музей (най-големият музей в Дания, посветен на археологията и културната история), Националната галерия (съдържа колекции с картини, датиращи от XII в. до наши дни, на художници като Рубенс, Рембранд, Пикасо и др.), арт музей "Ну Карлсберг Глиптотек" (основан от семейство Карлсберг, този музей включва собствена колекция от египетски, римски и древногръцки скулптури, както и картини на Моне, Реноар, Сезан, Ван Гог и др.), Музеят за модерно изкуство Луизиана (разположен в средата скулптурен парк, намиращ се на скала над "Йоресунд") и др.;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Копенхаген;
снимка 2: Увеселителният парк "Тиволи";
снимка 3: Пристанище "Нухавн" и пъстроцветните сгради;
снимка 4: Най-дългата пешеходна търговска улица в Европа - "Стрьогет";
снимка 5: Дворецът "Розенборг";


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

10
Перу / Арекипа
« -: Май 15, 2013, 23:52:36 »
Общи факти

     Арекипа (978 хил. ж., 2012 г.) е административен център на едноименна провинция в Южно Перу, разположен на повече от 1000 км югоизточно от столицата на страната - Лима. Градът се намира на 2380 м надм. вис. в Долината на вулканите, която е заобиколена от над 80 вулкана. Той е в подножието на покрития с вечен сняг връх "Ел Мисти", част от Алтиплано - най-обширното високопланинско плато в света след Тибет. Арекипа е вторият по големина град в Перу, както и важен търговски и индустриален център. Изящните сгради в испански колониален стил, построени от перлено бял вулканичен камък (наречен силар), са станали причина да наричат Арекипа „Ла Сиудад Бланка” (Белият град). Белият камък се добива от множеството вулкани наоколо. През 2000 г. ЮНЕСКО обяви историческия център на града за „образец на орнаментирана архитектура, шедьовър на творческото сътрудничество между европейското влияние и местните традиции”. Интерес за туристите представляват множеството църкви, манастири, колониални сгради, дворци и музеи. Не по-малко забележителни обаче са и съседните райски долини с техните великолепни гледки, термични извори и места за къмпинг, допълвани от полета на кондори. Пешеходните преходи са отличен вариант за посещаване на малките градчета наоколо. След Куско, Арекипа е втората най-посещавана туристическа дестинация в Перу.
     Според археолозите плодородната долина на Арекипа е обитавана от хората още през 5000 г. пр.Хр., за което свидетелстват намерените от този период древни рисунки и издялани камъни. По-късно тези земи стават дом на индианците колагуа, кабана, аруни и аймара, които са покорени и включени в пределите на Империята на инките до средата на XVI в. На мястото на днешна Арекипа инките заварват високо развито земеделие, свидетелство за което са изградените напоителни системи и фермерски тераси, построени в планините. Това е причината районът наоколо да стане важен доставчик на селскостопанска продукция за тяхната империята. Съвременният град Арекипа е основан през 1540 г. от Гарси Мануел де Карбахал – пратеник на испанския конкистадор Франсиско Писаро. Идването на испанците води мигновено до коренна промяна в живота на местните народи. Европейците донасят със себе си земеделски култури, които само за няколко години се аклиматизират и започват да дават богата реколта, използвана за производството на вино, спиртни напитки и зехтин. През XIX в. Арекипа се превръща в един от градовете, в които най-силно се чувстват бунтовническите настроения. Това е една от причините оттук да произлизат много от водачите на революцията за отхвърляне на испанското господство. Изграждането на Южната железница през 1870 г. слага край на дългия период на икономическа и търговска изолация на града, като го свързва с останалите крайбрежни градове.

Забележителности:
  • Старият град - на площ от 332 хектара се намират 250 колониални сгради, обявени за културно наследство от ЮНЕСКО. Повечето са построени през XIX в. на мястото на други по-стари колониални постройки, разрушени от земетресението през 1868 г. Някои от сградите са превърнати в банки, дюкянчета, магазини и ресторанти. Този метод за консервация, чрез използването на исторически сгради за практически нужди, осигурява изключителна възможност на туристите да се почувстват като на посещение в музей на открито;
  • "Плаца де Армас" - основният площад на Арекипа, заобиколен от сгради, изградени от белия вулканичен камък силар;
  • Пазарът "Сан Камило" - най-старият и оживен пазар, разположен в близост до основния площад;
  • Манастирът "Санта Каталина" - най-посещаваната сграда от испанската колониална ера на града. Това красиво място в центъра на Арекипа със своите цветове, цветя и малки улички представлява сякаш отделен град в града;
  • Красивите католически църкви - най-голям интерес за туристите представляват Катедралата, Ла Компания, Сан Франциско, Янауара и Ла Мерсед;
  • Дворецът „Гойенече” - колониална господарска къща от XVII в., която има типичните за тази архитектура широки дворове, сводести тавани, врати и прозорци в бароков стил. През XVIII в. е придобита от испанската фамилия Гойенече, а днес в нея се помещава банков клон;
  • Каса дел Морал - голяма фамилна къща, построена ок. 1730 г. Посещавана е от туристите, защото е един от най-добре запазените примери за бароково-метиска градска архитектура. В къщата се помещава колекция от картини на колониалното изкуство, а в библиотеката й се съхраняват над 3000 испаноезични книги;
  • Интересната мумия „Хуанита” - представител на замразените тела на жертви, принасяни на боговете по съседните вулканични върхове. Показвана е от май до ноември;
  • Тамбос - древни къщи, възстановени от градската управа, за да служат като "живи" музеи. Разположени са на улица Пуенте Болонеси, в близост до моста;
  • Посещение на каньона "Колка" - разположен е на едноименната река, на 160 км северозападно от Арекипа. Това е третата най-посещавана туристическа дестинация в Перу, с ок. 120 хил. посетители всяка година. Интересен факт за него е, че той е два пъти по-дълбок от Гранд Каньон в САЩ - 4160 м, като доскоро е смятан за най-дълбокия в света. Туристическа атракция тук са и изпълняваните около каньона традиционни местни танци;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Арекипа и вулкана "Ел Мисти";
снимка 2: Площад "Плаца де Армас";
снимка 3: Колонадите на "Плаца де Армас";
снимка 4: Катедралата на Арекипа;
снимка 5: Мостът "Пуенте де Фиеро";


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

11
Перу / Лима
« -: Април 27, 2013, 20:20:10 »
Общи факти

     Лима (7,606 млн. ж., 2007 г.) е столицата на Перу, разположена на брега на Тихия океан, в долината на реките Чильон, Римак и Лурин. Самата долина е обградена от изключително суха пустиня. Оживеният столичен град се е разпрострял на цели 800 кв. км, като в рамките на неговата метрополия живеят около една трета от населението на страната. Той е модерен метрополис, в който съвременни градски зони съжителстват с колониална архитектура в центъра и бедняшки квартали в периферните райони по склоновете на хълмовете. Пренаселеността на Лима е сред причините за замърсяването на околната среда. Жителите на града са много гостоприемни, а мистериозната „гаруа” (мъгла), която се стеле над него от май до октомври, го прави наистина уникален. Като седалище на испанското управление в продължение на 300 години, Лима е запазила чудесни църкви и манастири, които си заслужава да бъдат посетени. Не е случаен фактът, че историческият център на града е обявен от ЮНЕСКО за паметник на Световното културно наследство през 1988 г. Множеството малки градски плажове, крайградският район Сиенегиля и градчето Чосика (в областта Луриганчо) предлагат отмора от забързаното ежедневие на града и красиви пейзажи, пълни със зеленина. Разпръснатите малки жилищни райони създават чувството за една градска агломерация, състояща се от отделни малки градчета. В сравнение с другите големи градове на Южна Америка обаче тук ритъмът на живот изглежда малко по-бавен и по-патриархален, а жителите не чак толкова темпераментни. Заслужава си да се посетят някои от многобройните „пеняс” (барове, в които се изпълнява фолк, джаз и креолска музика), да се купи нещо от откритите градски пазари, както и да се опита вечеря с традиционната морска храна, с която ресторантите на Лима са известни.
     Преди откриването на Америка от европейците, районът на днешна Лима е населен от местни племена, които през XV в. са включени в обхвата на империята на инките. През 1532 г. група испански конкистадори, водени от Франсиско Писаро, побеждават лидера на инките Атауалпа и превземат неговата империя. Испанската корона посочва Писаро като губернатор на новите територии, като през 1535 г. той избира долината на р. Римак за мястото, където да разположи своята столица. Той нарича града Сиудад де лос Рейес (Градът на кралете). Година по-късно бунтовници от инките, предвождани от Манко Инка, обсаждат селището. Испанците с помощта на своите съюзници обаче разгромяват бунтовниците. Лима става важно селище, след като през 1543 г. е избрана за столица на испанско Вицекралство Перу и за седалище на Кралския апелативен съд в Америка. През следващия век градът процъфтява като център на оживена търговия между вицекралството с останалите части на двете Америки, Европа и Далечния изток. Градът обаче не е подминат и от опасности: наличието на пирати и капери (упълномощени от дадена държава пирати, които нападат и ограбват корабите на друга държава) води до построяването на Стените на Лима през 1684-1687 г. Тогава мощно земетресение обаче разрушава повечето от сградите. Земетресението е повратна точка в развитието на града, тъй като след него следва период на спад в търговията и растящо икономическо съперничество с други градове като Буенос Айрес. През 1746 г. друго мощно земетресение разрушава Лима и съседния пристанищен град Каляо, но то е последвано от мащабно възстановяване на засегнатите сгради. През XIX в. градът на няколко пъти е завладяван от чилийски и аржентински въстаници, начело с генерал Хосе де Сан Мартин. След извоюването на независимостта на Перу, Лима става столица на новата република.

Забележителности:
  • Историческият център с Плаца Майор - тук могат да се видят множество красиви сгради в испански колониален стил. На площад Плаца Майор, наричан още Плаца де Армас, се издигат Катедралата на Лима от XVI в., Правителственият дворец и Дворецът на архиепископа. Площадът се намира на мястото, където някога е основан градът, а днес е неговото сърце;
  • Катедралата - строежът й започва през 1535 г., като оттогава сградата е претърпяла множество трансформации. Въпреки тях обаче тя е запазила колониалната си архитектура. Посветена е на Св. Йоан, написал евангелието на Йоан;
  • Правителственият дворец - известен още като дома на Писаро, днес той е седалище на перуанското правителство. Построен е от Франсиско Писаро, като след основаването на Вицекралство Перу той става седалище на вицекраля. Дворецът се издига върху свещено гробище със светилище на местните индиански племена. Сградата претърпява множество трансформации, като съвременната архитектура е изпълнена през XX в. - по желание на перуанските диктатори тя е в стил на помпозен френски барок;
  • Катакомбите на манастира „Сан Франсиско” - разположени под манастира, те са първото гробище на Лима, което функционира до 1808 г. Открити са през 1943 г. и според оценки тук са извършени ок. 70 хил. погребения. Катакомбите формират лабиринт от тунели, като има предположения за наличието на тайни проходи до Катедралата и Трибунала на инквизицията. В тях има и костница. Костите и черепите са подредени едни над други в големи и дълбоки дупки, следвайки кръгла форма. Испанското име на манастира е Конвенто де Сан Франсиско, като той също е разположен в историческия център на града;
  • Дворецът "Торе Тагле" - испански бароков дворец, построен в началото на XVIII в. Основната фасада е изградена от камък в първото крило и от гипс във второто. Най-отличителната черта на двореца са двата изящни балкона, изработени от тъмно дърво;
  • Музеят на нацията (исп. Мусео де ла Насион) - един от двата основни музея в Лима, посветени на перуанската история. Той обаче е доста по-голям от другия - Музеят за археология, антропология и история. Музеят на нацията съхранява хиляди артифакти, датиращи от най-ранната история на човешките поселения в Перу. Тук могат да се видят керамични изделия на местните племена Моче, Наска и Уари. Някои от експонатите са точни възстановки;
  • Музеят „Рафаел Ларко Ерера” - разположен в бившия вицекралски дворец, той включва колекция от предколумбово изкуство, включително и от времето на инките;
  • Запазената част от Стените на Лима - построени са през 1684-1687 г., за да предпазват града от нападенията на пирати и капери. Отбранителната система включва 34 бастиона и 11 порти. През 1872 г. стените са съборени по нареждане на президента Хосе Балта като част от процеса на разширяване на града. Част от стената, намираща се зад манастира Сан Франсиско, е по-късно възстановена;
  • Китайският квартал - през 1997 г., в чест на 150-годишнината от началото на китайската имиграция към Перу, Китайският квартал е павиран с над 30 хил. червени тухли. На тях са изписани имена на благодетели, като са изобразени и животни от китайския зодиак. В Лима има над 6000 китайски ресторанта, наречени "чифас", като най-известните от тях се намират именно в Китайския квартал;
  • Пазарът „Индико в Мирафлорес” – предлага занаятчийски изделия, като туристите могат да се пазарят за цената;
  • Конните надбягвания на Монтерико Иподромо;
  • Плажовете „Санта Мария дел Map” и „Пунта Ермоса” - разположени са по протежение на Панамериканската магистрала, на юг от центъра на града. Посещавани са от множество туристи, за обслужването на които са изградени ресторанти, нощни клубове, барове и хотели;
  • Археологическият обект "Пачакамак" – на това място в долината на р. Лурин се намират останки от селище на инките. Обектът е разположен на 40 км югоизточно от Лима. Повечето от сградите и храмовете тук са построени през периода 800-1450 г.сл.Хр. Археолозите са открили най-малко 17 пирамиди, което доказва значението на Пачакамак като религиозен център;
  • Карнавалът - провеждан е през последните дни от Великите пости. Хубаво е и на празника Санта Роса де Лима (30 август), когато се провеждат пищни процесии в чест на светеца покровител на града;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Лима;
снимка 2: Дворецът "Торе Тагле" на Плаца Майор;
снимка 3: Катедралата на Лима;
снимка 4: Изложбеният парк (Парк де ла Експозисион);
снимка 5: Парк "Резерват" (Парк де ла резерва);


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

12
Мексико / Акапулко
« -: Март 31, 2013, 19:12:15 »
Общи факти

     Акапулко (688 хил. ж., 2012 г.) е главното морско пристанище в щата Гереро, разположено на Тихоокеанското крайбрежие на Мексико. Градът, чието пълно наименование е Акапулко де Хуарез, отстои на 300 км югозападно от столицата на страната Мексико Сити. Той заема дълбок, полукръгъл залив, което предопределя избирането му за пристанище още през колониалния период. Акапулко е и важна спирка за круизните кораби, движещи се между Панама и Сан Франциско. Той е най-големият град в щата, значително по-голям от щатската столица Чилпансинго. Друг интересен факт за Акапулко е, че той е най-големият балнеарио (латиноамерикански крайбрежен курорт) в Мексико, както и един от най-старите в страната. Славата му нашумява след 50-те години на XX в., когато тук идват множество холивудски звезди и милионери. В днешно време Акапулко е известен главно с нощния си живот и е притегателно място за много туристи, преобладаващата част от които са мексиканци (* през последните години потокът от чужденци намалява, най-вече поради проблемите със сигурността им - нараства броят на посегателствата върху тях като резултат на ескалиращото напрежение, свързано воюващите помежду си нарко-картели). Курортната зона на Акапулко е съставена от две половини: северна част на залива (пази историческия спомен на идвалите тук през средата на XX в. знаменитости) и южна част (тя е доминирана почти изцяло от нови луксозни хотели).
     Първоначално заливът на Акапулко е обитаван от народа на олмеките, които са първата значима цивилизация в земите на Мексико. Археологическите находки показват, че по-късно районът попада под влиянието на Теотиуакан и след това на маите. През XI в. тук пристигат предшествениците на ацтеките. Формално Акапулко става част от Ацтекската империя през 1486 г. Има две истории за това как мястото е открито от европейците. Според първата теория, две години след покоряването на Ацтекската империя Ернан Кортес изпратил на запад изследователи, които да търсят злато. Те достигат до района след 1523 г. и установяват ново селище. Според другата теория, заливът е открит през 1526 г. от малък кораб с името Ел Тепаче Сантяго. През 1531 г. група испанци напускат крайбрежието на Оахака и пристигат тук, за да основат селището Вилафуерте, което се намира на територията на днешно Акапулко. Новото селище обаче не успява да подчини местните племена, които се вдигат на въстание. Ернан Кортес е принуден да даде известни концесии на местните срещу данъци под формата на какао, памук и царевица. Кортес превръща Акапулко в главно пристанище през 30-те години на XVI в., като тогава той е свързан с път със столицата Мексико Сити. До средата на XVI в. тук започват да акостират много галеони от Азия, благодарение на разрастването на испанската търговия в Далечния Изток. Благодарение на директната си търговска връзка с Филипините, Акапулко се превръща във второто по важност пристанище в Нова Испания след Веракрус. Превозваните луксозни стоки в галеоните привличат вниманието на английските и холандски пирати, начело с Франсис Дрейк, Хенри Морган и Томас Кавендиш. За да защитят пристигащите кораби, испанците построяват форт Сан Диего. По време на войната за мексиканската независимост Акапулко е опожарен от бунтовниците. Неговото значение отново нараства по време на Калифорнийската златна треска в средата на XIX в., когато пътуващите към и от Панама кораби спират тук за почивка. През XX в. Акапулко става известна дестинация за европейския и американски елит, което води до бум в развитието на туристическа инфраструктура и хотели.

Забележителности:
  • Плажовете в Залива Акапулко - сред тях са Ла Ангоста, Калета, Калетия, Домингийо, Тлакопаноча, Хорнос, Хорнитос и др. Заливът Пуерто Маркес е по-малък и по-слабо посещаван от туристи, но тук също има прекрасни плажове. Освен от отлични възможности за плажуване, туристите могат да се възползват и от различни водни спортове, както и от разходки с яхта. Във водата има положена подводна статуя на Девата от Гваделупа, създадена през 1958 г. в памет на загиналите на това място група гмуркачи;
  • Скалата за гмуркачи "Ла Кебрада" - една от енигматичните забележителности на Акапулко. Традицията е стартирана през 30-те години на XX в., когато група младежи се състезавали кой може да скочи от най-високата точка на скалата във водата долу. Постепенно местните започнали да искат пари на туристите, които идвали да гледат скачачите. В днешно време гмуркачите са професионалисти, които се хвърлят от височина от 40 м във воден участък с широчина от само 7 м и дълбочина от 4 м. Те изпълняват сложни акробатични форми във въздуха. Преди да скочат, те се молят на Девата от Гваделупа;
  • Сокало - основният площад на Акапулко, който е ограден от сенките на дебели дървета, кафенета и магазинчета. В северния край на площада е разположена катедралата Нуестра Сеньора де ла Соледад, която има сини куполи под формата на глави лук и византийски кули. Нейната сграда първоначално е била построена като декор на филм, но след това е била приспособена на катедрала;
  • Крепостта Сан Диего - разположен източно от главния площад, фортът е една от най-известните исторически забележителности тук. Той е построен през 1616 г., за да предпазва града от пиратските атаки. Разрушен е от холандците в средата на XVII в., след което е възстановен. През 1776 г. отново е сринат от земетресение, което налага ново възстановяване. Запазени са част от неговия ров, валове и бойници. Понастоящем в крепостта се помещава Историческият музей на Акапулко;
  • Къща Долорес Олмедо - разположена в историческата част на Акапулко, къщата е известна със стенописите на Диего Ривера, които я украсяват. Ривиера е прекарал последните две години от своя живот тук, като е рисувал почти без прекъсване - външните стени представляват мозайка, изобразяваща ацтекски божества, а вътрешните са покрити със стенописи;
  • Музеят Каса де ла Маскара (Къщата на маските) - посветен е на маските, повечето от които произхождат от Мексико. Колекцията съдържа над 1000 екземпляра от цял свят, които са разделени в седем тематични стаи;
  • Ботаническата градина на Акапулко - тропическа градина, която е собственост на Университета Лойола дел Пасифико. Повечето от растенията са местни видове, като някои от тях дори са застрашени от изчезване;
  • Арената за кориди "Плаца де Торос" - разположена до плажа Калетия, на арената се провеждат кориди с бикове през зимния сезон. Представленията се наричат Фиеста Брава;
  • Множеството голф игрища, които са дело на прочути дизайнери и архитекти;
  • Оживеният нощен живот на Акапулко - известен със своята крайбрежната зона с барове, градът привлича тълпи от младежи, търсещи забавления и евтин алкохол;
  • Годишният Френски фестивал - провежда се в целия град и включва разнообразни събития, чиято цел е да подчертаят културните връзки между Мексико и Франция. Сред основните акценти са модното шоу и панаирът за гурме храна. Дори в някои от местните клубове гостуват френски ди-джеи;
  • Пай де ла Куеста - ивица земя между Тихия океан и сладководното езеро Лагуна де Куйока. Намира се на ок. 10 км северозападно от Акапулко. Лагуната е изключително спокойно и уединено място;
  • Исла де ла Рокета - остров с прекрасен плаж и плитка вода, подходяща за деца. До него може да се достигне с водно такси или с туристическа лодка с прозрачно дъно, които потеглят от плажа Калета. Разходката около пристанището позволява на туристите да зърнат луксозните яхти и къщите на богаташите;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Акапулко;
снимка 2: Плажът Калета и хълмът Сан Маркос;
снимка 3: Остров Исла де ла Рокета;
снимка 4: Крепостта Сан Диего;
снимка 5: Скалата за гмуркачи "Ла Кебрада";


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

13
Мексико / Кабо Сан Лукас
« -: Март 29, 2013, 21:34:56 »
Общи факти

     Кабо Сан Лукас (68 хил. ж., 2010 г.) е град, разположен в далечния южен край на отрязъка суша, формиращ полуостров Долна Калифорния (на исп. ез. Баха Калифорния) в Мексико. Градът е наричан за по-кратко с името Кабо. Той е трети по големина на полуострова след градовете Ла Паз и Сан Хосе дел Кабо. Очарованието на Баха Калифорния, изразяващо се в девствени природни кътчета, великолепни гледки и очарователни крайбрежни курорти, е причината за голямата популярност на района сред туристите. Самият Кабо Сан Лукас е една от водещите туристически дестинации на полуострова и основна спирка на круизните кораби. За неговата известност спомагат намиращите се наблизо плажове, чудесните условия за леководолазно гмуркане, богатият морски живот и неограничените възможности за практикуване на водни спортове. Нощният живот също е добре застъпен. Туристическата зона обаче не се ограничава само около Кабо, а продължава по протежение на цялата крайбрежна ивица между него и Сан Хосе дел Кабо. Тази ивица с лице към Калифорнийския залив, наречена Коридорът Лос Кабос, има дължина от ок. 30 км. Тук са разположени голям брой ваканционни къщи, а наблизо има игрища за голф и отлични възможности за практикуване на спортен риболов, които привличат множество рибари. Районът около Кабо Сан Лукас се счита за втората най-бързо развиваща се туристическа зона в цяло Мексико.
     Когато първите европейци пристигнали в района на Кабо Сан Лукас, те заварили на това място народа Перику, който се изхранвал с ловуване и събиране на корени и семена. Местните наричали мястото Йенекаму. Според различни разкази, селището Кабо Сан Лукас е основано през XIX в. През 1917 г. американска компания построява плаваща платформа за ловене на риба тон. Тя дава тласък за разрастването на селището и тук идват да живеят много рибари. Развитието на Кабо като туристически курорт се дължи на решението от 1974 г. на Мексиканското правителство да построи необходимата инфраструктура, която да го превърне в един от главните центрове за туристи в Мексико. Построяването на магистралата на полуострова води след себе си и до бурно строителство на ваканционни имоти. Това обаче предизвиква много спорове с активисти, поради загубата на природни хабитати.

Забележителности:
  • Ел Арко де Кабо Сан Лукас (наричана още Краят на света) - това е скална формация в южния край на курорта, която в същото време се явява най-южната точка на полуостров Долна Калифорния. Скалната арка, изваяна от силите на вятъра и водата, е разположена на мястото, където водите на Тихия океан се срещат с тези на Морето на Кортез (Калифорнийския залив). Мястото е и сборен пункт на морски лъвове;
  • Плая дел Аманте (Плажът на любовниците) - открива се по време на отлив, тогава туристите идват да се разхождат по него. Оттук се разкрива великолепна гледка към еродиралия пасаж, наречен Арката на Посейдон;
  • Наблюдаване на пасажите с китове - те мигрират през зимата в топлите води на Калифорнийския залив, за да отгледат тук своите малки. Миграционният им маршрут от Аляска и Сибир е с дължина близо 10 хил. км;
  • Църква Сан Лукас - на повече от 300 години, тя е запазила много от своите оригинални черти. Поддържана е в отлично състояние;
  • Културният център - заобиколен от красиви градини, той включва висока кула с панорамна гледка към цяло Кабо Сан Лукас;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Кабо Сан Лукас;
снимка 2: Ел Арко де Кабо Сан Лукас;
снимка 3: Плаж с круизен кораб на заден план;
снимка 4: Изглед от пристанището на Кабо;
снимка 5: Коридорът Лос Кабос;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

14
Мексико / Монтерей
« -: Март 25, 2013, 21:19:38 »
Общи факти

     Монтерей (1,131 млн. ж., 2010 г.) е столицата на щата Нуево Леон, разположен в североизточната част на Мексико. Градът се намира в подножието на планинската верига Сиера Мадре Ориентал. Той формира третата по големина метрополия в страната, като освен това е и главен център на търговия за Северно Мексико. Тук свои офиси са отворили редица големи международни корпорации. Не случайно Монтерей е един от най-развитите градове в страната и с най-високия брутен вътрешен продукт на човек от населението. Богат на история и култура, той винаги е бил считан и за най-американизирания град в Мексико, повече дори и от пограничните градове покрай границата със САЩ. Това се дължи на неговия модернистичен дух и архитектура, които го отличават от повечето останали традиционни мексикански селища. Монтерей има също така известен брой забележителности от колониалната ера, разположени в т.нар. Барио Антиго, но той си остава основно продукт на индустриалната епоха от края на XIX в. и XX в.
     През XVI в. долината, в която днес е разположен Монтерей, се нарича Екстремадура - слабо изследван район от испанските колонизатори по онова време. Първите експедиции и опити за колонизирането му се оказват неуспешни, след като жителите на новооснования тук град Санта Лучия са атакувани от местните племена и избягват. Испанецът Луис Карвахал и де ла Куева успява да договори с испанския крал Филип II да установи територия под свой контрол в северната част на Нова Испания, която да носи името Нуево Леон (от "Ново кралство на Леон"). През 1580 г. той пристига в дадените му от краля земи, но едва две години по-късно основава селище с името Сан Луи Рей де Франсиа (на името на френския крал Свети Луи IX), което се намира на територията на днешен Монтерей. В продължение на осем години провинция Нуево Леон остава изоставена и ненаселена, докато трета експедиция от 13 фамилии, водена от Диего де Монтемайор, не основава до един воден извор през 1596 г. Сиудад Метрополитана де Нуестра Сеньора де Монтерей ("Метрополитски град на Дева Мария от Монтерей"). По време на испанското управление Монтерей остава малък град, чието население варира от няколко десетки до няколко стотици. Градът обаче има важно значение, тъй като подпомага търговията между Сан Антонио (в Тексас, САЩ) и Тампико, както и от Салтильо към вътрешността на страната. Пристанището на Тампико осигурява множество продукти от Европа, докато Салтильо осъществявал търговията между северните територии и столицата Мексико Сити. След Мексиканската война за независимост през XIX в. значението на Монтерей като икономически център нараства, най-вече заради баланса в търговията с Европа (чрез Тампико), САЩ (чрез Сан Антонио) и връзките със столицата (чрез Салтильо). През 1824 г. Нуево Леон е провъзгласен за щат, а Монтерей се превръща в негова столица. През 1846 г. в града се случва първият голям сблъсък по време на Мексикано-американската война, който е известен като Битката за Монтерей. Сблъсъкът довежда до множество жертви и от двете страни, като в центъра на града се водят дори юмручни схватки. В края на XIX в. Монтерей е свързан с железницата, което дава огромен тласък на неговото индустриално развитие.

Забележителности:
  • Серо де ла Сила (от исп. ез. Седловият хълм) - извисяващ се над градския пейзаж, този хълм има формата на седло. Той е отличителен символ на Монтерей, въпреки че в действителност се намира на територията на съседния град Гуадалупе. Хълмът е притегателно място за любителите на планинарството, които идват да изкачват дългата над 5 км екопътека до върха, от който се разкрива невероятна гледка към Монтерей;
  • Серо дел Обиспадо (от исп. ез. Епископският хълм) - тук първоначално се е намирало седалището на архиепископа на Монтерей. Мястото също предоставя отлични панорамни гледки към града. Понастоящем в историческата сграда се помещава малък регионален исторически музей. Обиспадо е лесно разпознаваем, благодарение на огромния мексикански флаг, който гордо се вее зад него. Разположеният около хълма жилищен квартал - Колониа Обиспадо, някога е бил дом на местната аристокрация. Това е причината тук да има много на брой стари имения и колониални къщи;
  • Макроплаца - това е най-големият централен площад (сокало) в Мексико и един от най-големите в света. Той е културното и административно сърце на града. Представлява съвкупност от сгради, фонтани, скулптури, градини и паметници, оградени от зелени площи. Сред множеството исторически сгради и музеи, намиращи се в парка, са Катедралата на Монтерей, Мексиканският исторически музей, Музеят за съвременно изкуство на Монтерей и бившият дворец на губернатора. Площадът е свързан с големия парк Фундидора посредством изкуствения речен канал Санта Лучия;
  • Губернаторският дворец на Нуево Леон - архитектурата на сградата е в неокласически стил, изградена е от розов мрамор;
  • Пуенте де ла Унидад Сан Педро - футуристичен висящ мост, издигащ се впечатляващо на фона на съседните планини;
  • Фаро дел Комерсио (Търговският фар) - друг известен символ на Монтерей, който през нощта хвърля над града светлина от зелен лазер;
  • Инукшук - един от малкото на брой автентични каменни паметници, които могат да бъдат видени извън арктическия район на Канада. Скулптурата е произведение на изтъкнат инуитски художник и е дар на щата Нуево Леон от канадското правителство;
  • Сафари парк Естрела - разположен на около 30 мин. от Монтерей, този парк за диви животни включва множество маршрути и забавления за цялото семейство;
  • Каскадас Кола де Кабайо - разположен на няколко километра извън Монтерей, този парк съдържа прекрасни водопади;
  • Преса де ла Бока - разположеният извън града язовир е популярно място за отмора на местните жители. На това място могат да се намерят традиционни продукти, ръчни занаяти и ястия от регионалната кухня;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Монтерей от хълма "Серо дел Обиспадо";
снимка 2: Скулптура на бореца за независимост на Мексико - Хосе Мария Морелос;
снимка 3: Площад Морелос;
снимка 4: Частният университет ITESM (Технологичен университет на Монтерей);
снимка 5: Хълмът "Серо де ла Сила";


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

15
Мексико / Гуадалахара
« -: Март 11, 2013, 22:40:55 »
Общи факти

     Гуадалахара (1,565 млн. ж., 2009 г.) е столицата на мексиканския щат Халиско, разположена в близост до западния тихоокеански бряг на страната. Смятан е за град в колониален стил, въпреки че по-голяма част от сградите му датират от периода след извоюването на независимостта. Заедно със съседните седем общини Гуадалахара образува агломерация с население от над 4,3 млн. ж., което я превръща във втората най-населена метрополия в Мексико след столицата Мексико Сити. Икономиката на града се базира на индустрията, особено на производствата, свързани със сферата на високите технологии. Голям брой международни ИТ фирми имат свои производствени линии тук. Други важни сектори са производството на обувки, текстил и хранително-вкусовата промишленост. Гуадалахара е културният център на Мексико, смятан от мнозина за родно място на музиката мариачи, както и домакин на множество културни събития, сред които Международният филмов фестивал на Гуадалахара и Международният панаир на книгата Гуадалахара. Градът получава името си от едноименното испанско селище, като самият произход на името идва от арабската дума "вади л-ихара", което е буквален превод на иберийското име Ариака, означаващо "Долината на камъните". Според едно изследване, Гуадалахара притежава втория най-голям икономически потенциал сред градовете от Северна Америка, отстъпвайки само на Чикаго. Това е причината той да е считан за град на бъдещето, благодарение на своето младо население, ниска безработица и значителни чуждестранни инвестиции.
     Гуадалахара е съществувал като селище на три различни други места, преди да заеме сегашното си местоположение. Първото поселение с това име води началото си от 1532 г. Разположено в местността Меса дел Серо, то има за цел да подсигури скорошните завоевания на испанците и да осигури защита срещу все още враждебно настроените местни племена. Селището обаче не се задържа дълго на това място, поради недостига на вода, и през 1533 г. се премества на територия в близост до гр. Тонала, а четири години по-късно - на ново място, недалеч от Тлакотан. Докато се намира там, градът получава от испанския крал Карл V своя герб, който се използва и до ден днешен. Лошото отношение на испанците към местните и превръщането на някои от тях в роби е причина индианците да им обявят война, известна като Микстонската война. Тя избухва през 1541 г. и подлага на множество атаки Гуадалахара. Конфликтът приключва, след като испанците се съгласяват да дадат няколко концесии на индианците и да освободят всички индиански роби. Гуадалахара едва оцелява, като неговите жители се молят на Архангел Михаил за спасението си, поради което той се превръща в патрон на града. Тогава през 1542 г. е решено градът да бъде преместен още веднъж, този път до Атемаяк, тъй като мястото предоставя повече възможности за защита. Това е и съвременното местоположение на града, който е кръстен на родното място в Испания на Нуно де Гузман (колониален администратор в Нова Испания и основател на Гуадалахара). През 1561 г. започва строежът на катедралата, а през 1570 г. пристигат религиозните ордени на августинците и доминиканците, които ще превърнат селището в център на евангелистите. През 1791 г. е основан Университетът на Гуадалахара, като градът по това време е столица на Нуева Галисия. След края на Мексиканската война за независимост е създаден щата Халиско (през 1823 г.) и Гуадалахара става негова столица.

Забележителности:
  • Катедралата на Гуадалахара - строежът й започва през 60-те години на XVI в. и отнема ок. 50 години да бъде завършен. Архитектурата на сградата представлява еклектичен микс от готически, неокласически и паладиански елементи. Сегашните кули са издигнати през 1854 г., след като земетресение разрушава предишните през 1818 г. Едно от най-известните неща в катедралата е стенописът "Успение на пресвета Дева", създаден от Бартоломе Естебан Мурийо;
  • Площадът на кръстовете - представлява съвкупност от четири площада, обединени под формата на кръст, в чиито център се намира Катедралата. Тези площади са съответно: Плаца Гуадалахара (западно, с лице към Катедралата, на него има кръгъл фонтан), Плаца де Армас (южно от Катедралата, на него се намира френска желязна сцена за изпълнения на улични банди, закупена от мексиканския президент Порфирио Диаз през 1885 г.), Плаца де ла Либерасион (източно, зад Катедралата, на него се намират два големи фонтана и гигантска скулптура на Мигел Идалго - човекът подписал Мексиканската декларация за независимост; площадът служи и като атриум на най-стария запазил се театър в града - Таетро Деголадо, освен това се използва и за мащабни безплатни концерти);
  • Ротонда де лос Халисиенсис Июстрес - разположена северно от Катедралата, тя служи за мавзолей на знаменити личности, родени в щата Халиско. Около ротондата се намира красив и оживен парк;
  • Паласио де Гобиерно (Кабинета на губернатора) - това е историческото седалище на местното управление на щата Халиско. В днешно време резиденцията е посещавана най-вече заради стенописите на Хосе Клементе Орозко. Най-известният от тях представлява огромен портрет на Мигел Идалго;
  • Регионалният музей на Халиско - построен е в началото на XVIII в. като духовна семинария, а в началото на XX в. е превърнат в музей. В наши дни той съдържа 16 зали, в които са представени постоянните му колекции от области на науката като палеонтология, археология и история. Един от най-ценните експонати е цял скелет на мамут;
  • Меркадо Либертад - оживен пазар на няколко етажа и със стотици търговци, най-големият в Латинска Америка. Местните го наричат Меркадо Сан Хуан де Диос на името на реката, която някога е минавала оттук. Тук се намират едни от най-известните и добри щандове за храна, които включват всичко от морска храна до местни деликатеси като бириа (козя яхния) и позоле (качамак и свинска яхния). Пазарът е и много добро място за напазаруване на сувенири;
  • Институто Културал Кабанас - културен и арт център, където са изложени фрески на Хосе Клементе Орозко. Сградата е обявена от ЮНЕСКО за паметник на Световното културно наследство през 1997 г.;
  • Ел Пантеон де Белен - това е старо гробище, датиращо от 1786 г. То е превърнато в музей на фолклора и тук могат да бъдат чути много интересни и страховити гробищни истории. Предлагат се и нощни турове, в които не всички туристи имат смелостта да се включат;
  • Плаца де лос Мариачис - тук могат да се намерят множество мариачи банди, които предлагат услугите си срещу скромно заплащане. Това е мястото, където е роден известният танц "Мексиканска шапка". Честа гледка е мариачите да правят серенада по поръчка на някой посетител в съседните кафенета или ресторанти;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Гуадалахара и храма Сан Хосе де Грасиа;
снимка 2: Фонтан на Плаца де ла Либерасион;
снимка 3: Най-старият театър в града - Таетро Деголадо;
снимка 4: Лос Аркос де Гуадалахара;
снимка 5: Катедралата на Гуадалахара;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

Страници: [1] 2 3 ... 54

Untitled Document