Автор Тема: Лозана  (Прочетена 5558 пъти)

Неактивен Обиколи Света

  • Глобален модератор
  • Почетен пътешественик
  • *****
  • Публикации: 881
  • Положителен рейтинг: 19
    • Профил
Лозана
« -: Юли 04, 2010, 17:20:27 »
Общи факти

     Лозана (128 хил. ж., 2010 г.) се намира на брега на Женевското езеро във френскоезичната част на Швейцария. Насреща, от другата страна на езерото, е разположен френският град Евиан-ле-Бен, а на северозапад се издигат Юрските планини. Наоколо се простира голям винопроизводителен район. Лозана е петият по големина град в страната, както и седалище на Международния олимпийски комитет, поради което носи прякора "Олимпийската столица". На най-високото място в Стария й град се намира най-добре запазената готическа катедрала в цяла Швейцария. Лозана е атрактивна дестинация за туристите, тъй като тук могат да се открият 46 сгради и обекта с национално значение за Швейцария. Между Лозана и Монтрьо се намира регионът Лаву, наричан "швейцарската ривиера". В продължение на повече от 150 години той е втори дом на редица писатели, художници и музиканти, сред които личат имената на Шели, Лорд Байрон, Ърнест Хемингуей, Чарли Чаплин и др. 
     Лозана възниква като римски военен лагер, носещ същото име, върху основите на келтско селище. Лагерът бил разположен в долната част на хълм срещу езерото, на мястото на съвременното село Види. Местоположението на Лозана обаче било уязвимо и след падането на Римската империя тя е преместена на сегашното си място, което било по-лесно за защитаване. Поради факта, че оттук преминавали основните пътища в посока север-юг между Италия и Северно море, градът забогатява и се превръща във важен търговски център. Това е първото голямо селище, което се оформя северно от прохода Сейнт Бернард. Първоначално Лозана е управлявана от херцозите на Савой, след което през периода XVI-XVIII в. се намира под контрола на Берн. Независимостта си градът извоюва през 1798 г., по време на нашествието на френските армии под предводителството на Наполеон. През 1803 г. той е приет в конфедерацията на Швейцария като столица на новосъздадения кантон Во. Съставът на местното населението се променя най-вече между 50-те и 70-те години на XX в., когато в Лозана идват да живеят голям брой имигранти от Италия, Испания и Португалия.

Забележителности:
  • Религиозните сгради, сред които: катедралата "Нотр Дам" (в прев. "Св. Богородица", построена е през периода 1170-1240 г. в готически стил, наричана е още Катедралата на Лозана), Швейцарската реформаторска църква на Св. Франсоа, Швейцарската реформаторска църква на Св. Лорънс и Синагогата;
  • Замъкът Сен Мер - построен е през периода 1397-1425 г. от епископите на Лозана, за да служи за тяхна укрепена резиденция. Отвън замъкът представлява единичен масивен правоъгълен блок (типична архитектура за онова време), който в горната си част е изграден от тухли, а в долната си част - от пясъчник. Днес замъкът Сен Мер е седалище на правителството на кантона Во;
  • Пале де Румин - дворец, чиято архитектура е повлияна от италианския ренесанс. Вътре в сградата се помещават пет музея, чиито колекции покриват широк кръг от сфери - от изящните изкуства до естествената история;
  • Олимпийският музей - представя постоянни и временни изложби, свързани със спорта и олимпийското движение. С повече от 10 хил. експоната музеят е най-големият архив на олимпийските игри в света. Всяка година той е посещаван от повече от 250 хил. туристи;
  • Историческият музей на Лозана - в миналото е бил резиденция на епископа на Лозана. Сред експонатите на музея са карти, изображения и документи, които разказват за историята на Лозана и на региона около Женевското езеро. Самото посещение си струва дори и само да се види изключително красивата, ръчно изработена диорама (умален макет) на Лозана от XVI в.;
  • Музеят "Фондация Ермитаж" - построена през 1841 г. като резиденция на банкера Шарл Юст Буньон, сградата на Ермитажа се издига на хълм над Стария град, откъдето се разкриват величествени гледки към Катедралата и Алпите. Роднините на банкера даряват къщата и земята към нея на управата на града през 1976 г. Понастоящем къщата е превърната в музей, където са провеждат първокласни пътуващи международни арт изложби;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед от Лозана (катедралата на заден план);
снимка 2: Крайбрежната алея около Женевското езеро;
снимка 3: Крайбрежната алея около Женевското езеро;
снимка 4: По улиците на града;
снимка 5: Средновековният замък Уши, превърнат в хотел;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)
« Последна редакция: Ноември 15, 2013, 22:12:59 от Администратор »

Снимки от Лозана



Резервирайте хотел в Лозана чрез платформата на Booking.com

Неактивен Ивайло Цанков

  • Пътешественик-изследовател
  • ***
  • Публикации: 44
  • Положителен рейтинг: 8
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Лозана
« Отговор #1 -: Януари 12, 2012, 14:48:42 »
Лозана е тихо и спокойно градче.Интересна е катедралата Нотър Дам.Направена е от пясъчници и от както е построена така се и руши.В момента цялата е опасана в метални въжета и скелета.Това е друго в Лозана няма май :)

Неактивен keti

  • Младши изследовател
  • **
  • Публикации: 11
  • Положителен рейтинг: 4
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Лозана
« Отговор #2 -: Март 12, 2012, 11:06:48 »
Пътуването ми към Лозана започна с влак. Слизането от Алпите бе дълго. Минахме през тунела „Верейна” с дължина 19 058 метра.
И ето го чудото Лозана!!!
Лозана е град в Западна Швейцария. Той е главен административен център на кантон Во. В тази част на северния бряг на Женевското езеро (Лак Леман) местните говорят френски.
Градът е с 500 метрова денивелация, а това се отрази много на енергийния ми запас, защото ставаше дума и за катерене.
През недалечната 2009 година населението му наброява 133 300 жители, без живущите в предградията.
Градът се определя като спортната столица на конфедерацията и в него се намира централата на МОК (Международен олимпийски комитет). На централната гара може да забележите надпис: „Лозана – олимпийска столица”. Знаменита е и емблемата на града, обрисувана със седем кръгчета, разположени в леко възходяща линия, символизиращи възход и одухотвореност.
Разхождайки се из улиците огромно впечатление ми направиха тесните, отсечени отстрани сгради, магазинчета – китини, пазарите претъпкани със стоки и многото хора водещи кучета (тук е признак на лоша култура да нямаш куче, дори много от местните шефове водят любимците си в кабинетите си).
Всичко заобикалящо напомня кокетна елегантност.
Впечатляващ е часовникът с кукли намиращ се на площад „Мадлен”, на всеки кръгъл час куклите се показват от него и изнасят представление, придружено с говор и музика.
Посетих църквата „Свети Франсоа”. За нея научих, че е най-смиреното място в динамичното търговско сърце на Лозана. Построена е през 1272 година и е била център на францисканския манастир. Проповядвала е католическата вяра, а в днешни дни е протестантски храм. Обликът й навява строга, сдържана красота, открояваща се от ултрамодерния стил на скъпите магазини и суматохата около нея.
Продължих разходката си и установих, че в малка Лозана има пет огромни пързалки. Три от тях се намират в модерния комплекс „Патиноар дьо Мале”, разположен в покрайнините на града. Там се провеждат големи състезания и шоута.
В покрайнините на Лозана в близост до алпийските хълмове е осеяно с тихи кварталчета, едни от тях с къщи, а други снобски. Имаше много фитнес зали и пространства за спортуване.
През следващия ден от престоя си в Лозана отидох до катедралата - готическа постройка, започната през 1175 година и останала недовършена до наши дни. Патронът на катедралата е Дева Мария, пред чиято златна статуя са се молели поклонници от Средновековието. Традиционното за нея, запазено и до днес, е, че на всеки кръгъл час от 22.00 до 2.00 часа през нощта излиза пазачът, изкачва 153 стъпала до върха на кулата и се провиква: „Пазачът е. Часът удари!”. Лозана е единственият град съхранил тази традиция, позната на много градове в Европа през миналото и до днес. Поверието разказва, че преди много години тази тактика е спасявала населението в града от пожари и други опасности.
„Уши” е пристанищен квартал в Лозана. С него приключи екскурзията ми.
Спокоен, красив и опияняващ. Идеално място за разходки. Тръгнах от пристанището, минах през неоготически замък (превърнат днес в хотел), минах през снобския петзвезден хотелски комплекс „Бо риваж” и Олимпийския парк, музея „Д’Елизе”.
Много статуи, дървета и места за отдих имаше по пътя.
Разходките тук са магически. Най-вече заради езерото, което ту е гладко и тайнствено, ту е бурно като море. Моят маршрут завърши в „Пуйи” – кокетно старо пристанище с много палми.
В листата ми за топ посетени прекрасни места Лозана е сред първите класации.
Може още много да разкажа за нея на любителите на романтичното, но препоръката да се посети остава на първо място.

 


Untitled Document