Автор Тема: "Побити камъни"  (Прочетена 905 пъти)

Неактивен deskita

  • Пътешественик-изследовател
  • ***
  • Публикации: 19
  • Положителен рейтинг: 4
    • Профил
    • Ел. поща
"Побити камъни"
« -: Декември 10, 2014, 23:33:22 »
    Дълго отлаганото ни пътешествие до феномена „Побити камъни“, близо до Варна беше на път да се осуети отново. Станахме рано, за да пътуваме спокойно. Лято е и пътищата са натоварени. Искахме да избегнем големия трафик. За жалост навън ръмеше дъжд. Все пак прогнозата гарантираше слънчев ден и рискувахме. Потеглихме и не след дълго наистина дъждът спря и слънцето се показа в целия си блясък. Скоро и табелата, указваща местността се появи. Отбихме от пътя и паркирахме на един доста оживен паркинг. Около нас гъмжеше от екскурзианти, говорещи на всякакви езици, които снимаха всяко нещо, което им се изпречва на пътя.
    С появата на слънцето и температурите се бяха повишили доста. Не бяхме предвидили такава жега. Тръгнахме заедно с чуждестранните групи по една пясъчна пътека, пресичаща малка горичка. След 2 минутки всички се озовахме на обширна територия, покрита с пясък. Вдясно от нас се намираше касата. Цената на билета е съвсем народна. Купихме си билетчетата и потеглихме напред. „Закачихме“ се към групата, говореща руски език, с надеждата да чуем тяхната беседа.
    Първото нещо, на което се натъкнахме, беше скално образувание, наподобяващо пещера или заслон. Беше като направено от човек, но екскурзовода беше категоричен, че никъде в този район няма човешка намеса. След задоволително количество снимки- като пещерни хора, като диви животни, като цивилизовани същества- се отправихме към следващите каменни фигури. Краката ми потъваха в пясъка и реших, че ще е най-добре да прибера обувките и да се разходя боса. Не сгреших. Пясъкът беше токова фин и нежен, че опасенията ми за опасност от нараняване се изпариха в мига, в който краката ми се заровиха в него.
    Следващите странни форми бяха 3 огромни колони- разрязани през средата или на 3 места като с огромен трион, но без да паднат. Стоят си така, от векове. По- нататък се снимахме на величествен „трон“ – малък и голям. Имам предвид, че единият е по- малък от другия. Иначе и двата са огромни, на база човешки ръст. Цялото пространство, докъдето погледът ни стигаше, беше обсипано с нежен, топъл пясък и странни колони и фигури.
    Освен размера, чудното при тях е това, че тези колони са дълбоко вкопани в земята, кухи са и строежа на стените им наподобява шупли. Изключително невероятно ми се струваше това да е издържало на влиянието на времето толкова векове. Разбрахме, че възрастта им е 50 000 000 години. Това е било дъно на море. А за произхода им има няколко теории- че са били коралови рифове, каменна гора или са дело на изветряване на морската вода. Какъвто и да е той, тези каменни форми са наистина величествени и нереални. Човек се чувства като в града на великаните. Има и легенда, опитваща се да обясни произхода на тези форми. 
    Титани пазели морето. Те се подчинявали на морския бог. В близкото село живеел младеж. Бог му се явил, разкрил му името си и го дарил с вечен живот. Но ако тайната се разкрие, младежът отново щял да стане смъртен. Минало време, младежът се влюбил в една девойка, но тя била обречена да стане съпруга на главния титан. Младежът решил да се примоли на титаните да му отстъпят девойката. Титаните останали много замислени като разбрали, че и девойката също обича момчето. Накрая решили да дадат момичето срещу  тайната- името на бог. Момчето поискало един ден да помисли и да вземе правилното решение. На следващия ден момъкът подредил титаните по определен начин като накрая казал, че с техните тела е изписал името на бог. Бог бил свидетел на това. Разгневил се на титаните, които искали с подлост да научат името му. Решил да ги накаже. Вкаменил ги кой където бил. Момъкът и девойката се прегърнали на брега на морето и така бликнал лековит извор. 
    И за да завърша разказа си със същата мистика, в края на поредицата от фигури има една пречупена колона, назована „Кладенецът“. В нея хората пускат монети, намислят си желание, после обикалят кръга от камъни около кладенеца 3 пъти по посока обратна на часовниковата стрелка и готово. Желанието се сбъдва! И аз постъпих така, но ….. не си спомням да какво желание си намислих!           



 


Untitled Document