Автор Тема: И полет – този път до Кралство Камбоджа  (Прочетена 226 пъти)

Неактивен diana_m

  • Новобранец в пътешествията
  • *
  • Публикации: 3
  • Положителен рейтинг: 0
    • Профил
Продължение от част I - пътепис от Виетнам

От днес в приключението Индокитай се включва активно и Кралство Камбоджа.
Естествено с лотоси, усмихнати личица, бира Ангкор, пържени вкусотии като жабки, ларви, паяци и други подобни неустоимо "привлекателни" гурмета. И масажи, които не само са много яки, но и става голяма веселба.
Трудно ми е да разказвам за Камбоджа. Толкова емоция, толкова пресивно въздействаща красота, а толкова малко думи.
     Точно, когато пиша тези редове ми звънна телефонът. Една жена иска да я посъветвам къде да пътува. Как къде – Виетнам и Камбоджа, казвам аз. „Ама Камбоджа ми звучи много страшно” отговаря жената. А какво знаете за Виетнам, за Камбоджа, за Мианмар? Защо според вас те се наричат перлите на Индокитай? Не трябва ли да се имформираме повече, преди да предпиемем пътешествие?
     А пътешествие до Камбоджа, не е просто пътешествие - НЕ трябва да се квалифицира като такова. Това е пътешествие до друга възхитителна и причудлива  планета – в буквален смисъл!

     В миналото Ангкор е бил столица на Кхмерската империя. От 9-и до 13-и век империята се е разпростирала от Виетнам до Бенгалския залив и е била една от водещите сили в Азия. Хипотезите относно причините за изчезването на Кхмерската империя обаче сe разминават. Това, което се знае със сигурност, е че около 15-и век районът на Ангкор остава пуст. Чудесата му са в неизвестност за външния свят до 1860г., когато по случайност французинът Анри Муо се натъква на това скрито в обятията на джунглата съкровище. Един съвършено конструиран и построен свят с необяснима за времето си технология, съобразен с геомагнитните, физически, космически, математически науки, технология, недостижима дори за съвременните архитекти. Думите не стигат да се опише мащабността на Ангкор Ват. За строежа са използвани 5 милиона каменни блока  с тегло между 2 и 10 тона, докарани от кариери на десетки километра от това място, а богато инкрустираните с барелефи стени с дължина над 1.2 км и включват над 11 000 фигури- гледка прехвърляща човешкото въображение. С много тъга камбоджанския гид ни показва обезглавените и осъкатени статуи на Буда, чиито части са отнесени от китайците за продан на колекционери по време на режима на червените кхмери на Пол Пот и Иънг Сари. Благодарение на Англия, която откупува от антиквари 3 статуи на Буда срещи 3.5 милиона долара, днес те отново са в храма. Монаси в оранжево изкачат пред погледа от някой коридор и потъват в друг. Колко са красиви на фона на сивите, позеленели от времето стени на Ангкор Ват!
    Океан от история, традиции, природа и архитектура бе погълнала съзнанието и чувствата ни. Езерото с лотосите, в което се отразява с величествена строгост храмът; сергията на безръкия художник, от който си закупих картина- рисунка на храма, поднесена ми от неговото красиво 2-3 годишно момиченце (вече е в офиса); гривната-амулет от червен конец, която ми върза на ръката будистка на достолепна възраст; пъстрите хора от цял свят; компасът, който доказва съвършенството на гения на древните архитекти; луната, която знае точно къде да застане по време  на пролетно и есенно равноденствие, като очертава сакрален ореол около храма; 360 годишната черница застинала в силна прегръдка с руините, (познати ни от филма с Анджелина Джоли), а тази прегръдка е завинаги, защото отпусне ли я вековното дърво храмът ще рухне; целувката, която ми подари Буда в този ден, един от 200-те усмихнати Буди в храма Байон. Запазен е и най-големият плувен басей в света, от древността, 700х400м от 1181г. на крал Джайвараман (името му означава Бог на победата, двете му законни жени – Джаджа деви и Индра деви и 1000-те му наложници (започва да ми се вижда малък този басейн....)
     Посетителите на Ангкор Ват и Ангкор Том наброяват до над 2 милиона годишно, а обектът е под защитата на Юнеско като световно наследство и едно от чудесата на света.

     На сутринта бяхме готови (с нежелание) за път към аерогарата – посока България.     Спряхме за половин час до едно крайпътно „заведение”, състоящо се от маса с мушама и тухла-огнище, върху която в очукан тиган една сръчна камбоджанка приготвяше местните гурмета – препържени жабки, бръмбари, ларви, тарантули. Вкуснооо! Така поне каза нашият камбоджански гид:) Тайната за оцеляване на азиатците - яде се всичко, което лети, пълзи, плува и ходи. И още една кратка спирка  в много симпатична фабрика за коприна  - за последни покупки за спомен и фреш от ананас.

Летище, полет, завръщане, две седмици незабравами емоции! Въпреки, че не обичам клишето "незабравими", те наистина са такива.
Както обичам да казвам - диамантите са завинаги, но завинаги не е за всеки! Искрено желая на всеки, чиято душа е жадна за пътешествия - пътувайте, пътувайте до близката река, планина, село, но пътувайте! Това дава смисъл на тялото и мотивация на духа да се чувства в кондиция и вечна младост.
Мечтата е първата и най-важна стъпка към едно осъществено пътуване!
“Правиш или не правиш. Опитвам се - няма!"

Диана Маринова
« Последна редакция: Декември 28, 2018, 14:59:21 от diana_m »


 


Untitled Document