Автор Тема: Битоля  (Прочетена 5998 пъти)

Неактивен Обиколи Света

  • Глобален модератор
  • Почетен пътешественик
  • *****
  • Публикации: 881
  • Положителен рейтинг: 19
    • Профил
Битоля
« -: Октомври 24, 2010, 01:02:52 »
Общи факти

     Битоля (95 хил. ж., 2002 г.) се намира в югозападната част на Република Македония - в южния край на Пелагонийското поле, на 14 км северно от границата с Гърция. През града преминава р.Драгор, а над него се извисява връх Пелистър в Баба планина. Битоля е един забележителен стар град, който е разположен на кръстопътя между Адриатическо море, Егейско море и Централна Европа. Той е вторият по големина град в Македония. Битоля често е наричан "Града на консулите", тъй като през XIX в. той е бил седалище на много консули, които донесли със себе си европейската култура. Тя повлияла на местната аристокрация, която започнала да се облича според модните течения на континента и да строи къщи в смесени неокласически стилове. Битоля е много чист и поддържан град, той е предпочитана дестинация от много македонци, поради европейския си облик. Туристите могат да намерят много причини да го посетят, част от които могат да бъдат разположените наблизо Национален парк Пелистър и древният град Хераклеа, наред с красивите образци на османска и романтична (от XIX в.) архитектура.
     На мястото на днешна Битоля през IV в.пр.Хр. Филип Македонски основава древното селище Хераклея Линкестис (името означава "Градът на Херкулес в земята на риса"). Това селище е значим фактор в района до началото на Средновековието, като основен фактор за неговия просперитет е стратегическото му местоположение на римския път Виа Игнатия. През VI и VII в. районът около Битоля преминава през значителни демографски промени, след като тук се заселват славяните. Те построяват крепост около селището. През периода VIII-XI в. Битоля е в границите на Първото българско царство. Разпространяването на християнството тук е спомогнато от Св. Климент Охридски и Наум Преславски през IX и X в. Построяват се много църкви и манастири. По времето на управлението на цар Самуил се построява замък в града. С началото на Второто българско царство Битоля отново е в границите на българската държава, но след това преминава последователно под византийска и сръбска власт. Преди османското нашествие Битоля се радва на просперитет, благодарение на установените търговски връзки с Константинопол, Солун, Дубровник и Търново. Като част от Османската империя градът продължава да се развива като търговски център, построени са 70 джамии, много кафенета за кафе и чай, както и базар (пазар) с железни врати и 900 магазина. През 1903 г. Битоля е един от центровете на Илинденско-Преображенското въстание. По време на Балканската война се подписва предварителен договор, който разпределя между Гърция, Сърбия и България освободените от турска власт македонски земи. Битоля е трябвало да стане част от България, но сръбската армия влиза първа в града и отказва да го предаде на българите. Това е една от причините България да се включи в последвалите две световни войни и да отвоюва града, макар и за кратко. В началото на XX в. Битоля започва да губи своята значимост и населението му да намалява.  

Забележителности:
  • Старата чаршия - въпреки че е по-малка от тази в Скопие, чаршията в Битоля е много по-поддържана и чиста, което я прави най-красивата стара чаршия в Македония. Тук има приятни малки площадчета с фонтани и много паметници от османския период. Голяма част от чаршията е била разрушена през 50-те години на XX в., за да може да бъде построен градският площад. За щастие основните паметници са запазени;
  • Дебой Амам - турска баня, построена през XVII в.;
  • Безистенът - това е градският пазар, построен през XVI в., но впоследствие реконструиран в нео-бароков стил;
  • Джамията Йени - построена е през 1558 г. от Кади Махмуд Ефенди. Диаметърът на купола е 19 метра, а минарето е високо 39 м. В джамията се помещава градската художествена галерия;
  • Джамията Исак Бег - построена е през 1508 г. от съдията Исак Селеби Ибни Аса. Диаметърът на купола е 26 м, а минарето е високо 45 м;
  • Часовниковата кула - гордостта на местното население. Построена е през 1664 г., но добива сегашния си вид през XIX в. Кулата има правоъгълна основа и е висока ок. 30 м. Под върха й е разположена тераса, която може да се използва за наблюдения;
  • Джамията Айдар Кади - един от най-впечатляващите паметници на ислямската архитектура в Битоля. Построена е през 1561-62 г. по проект на известния архитект Син Мимар, поръчана от битолския кадия Айдар Каду. Изоставена за известен период от време, днес джамията е реставрирана и възстановена;
  • Ул. Широк Сокак - пешеходна улица, обградена от двете страни от красиви романтични и неокласически сгради в различни цветове. Улицата е разделена на три части, но въпреки че най-запазените сгради се намират в първата й част, разходката до нейния край си заслужава. Улицата гъмжи от хора, има много кафенета. Градският парк се явява продължение на Широк Сокак;
  • Църквата Св. Богородица - малка базилика, построена през 1870 г. Тук се намира впечатляващ дървен иконостас;
  • Църквата Св. Димитър - това е катедралната църква на града и най-красивия пример от т.нар. "възрожденски период" на църквите в Македония. Построена е през 1830 г., като според изискванията на османците екстериорът на църквата е оставен семпъл, за разлика от изобилно декорирания с дърво интериор;
  • Древното селище Хераклеа Линкестис, основано от Филип Македонски в средата на IV в.пр.Хр. По-голяма част от археологическите разкопки, които могат да бъдат видени тук, обаче са от времето на римляните и ранното християнство. Само малка част от селището е разкрита, включително театър, два фонтана, съдилище, бани, двореца на епископа и две базилики. Това обаче, с което е известно древното селище, са мозайките в голямата базилика, изработени през V в. Мозайките изобразяват начина, по който навремето е бил възприеман светът;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Битоля;
снимка 2: ул. Широк Сокак;
снимка 3: Стара архитектура;
снимка 4: Градският парк;
снимка 5: Руини на античното селище Хераклея Линкестис край Битоля;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)
« Последна редакция: Октомври 01, 2011, 15:23:55 от Администратор »

Резервирайте хотел в Битоля чрез платформата на Booking.com

 


Untitled Document