Автор Тема: Добрич  (Прочетена 2823 пъти)

Неактивен Обиколи Света

  • Глобален модератор
  • Почетен пътешественик
  • *****
  • Публикации: 881
  • Положителен рейтинг: 19
    • Профил
Добрич
« -: Ноември 14, 2010, 23:53:15 »
Общи факти

     Добрич (91 хил. ж., 2011 г.) е разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато, на 50 км северно от Варна. Той е икономически и културен център на Добруджа. Девети е по население в страната. Добрич заема двата бряга на малката Добричка река (Канлъдере) на 220 м. надм. вис. Градът е предпочитан от много хора, заради доброто му разположение (на около 30 км от Черноморието) и спокойствието, което осигурява. В центъра му се намира архитектурно-етнографският комплекс „Старият Добрич”, който е музей на открито, показващ традиционните добруджански занаяти от края на ХІХ и първата половина на ХХ в.
     Най-старите археологически останки на територията на Добрич датират от епохата на античността. През ранното Средновековие тук съществува за кратко време неукрепено старобългарско селище. Сегашният град възниква през ХVІ в. под името Хаджиоглу пазарджик. Легендата разказва, че Добрич е основан от богатия търговец Хаджиоглу. Само след четвърт век в документите селото присъства вече като град, а след още половин столетие и като център на обширна каза. Разположен на важен стратегически път, свързващ центъра на Османската империя с отвъддунавските земи, Добрич бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център. А през ХІХ в. се прочува и със своя ежегоден панаир, който привлича търговци от всички краища на империята. През 1882 г. по настояване на своите граждани градът е преименуван на името на българския владетел Добротица, който през ХІV в. управлява Добруджанското деспотство. През периода 1919-1940 г. Южна Добруджа (вкл. и Добрич) са включени в територията на Румъния. С подписването на Крайовската спогодба България си възвръща Южна Добруджа (25 септември 1940 г.). На тази дата се чества Денят на град Добрич. Няколко десетилетия той носи името на маршал Толбухин. От 1990 г. е възстановено старото име - Добрич.

Забележителности:
  • Архитектурно-етнографският музей на открито “Старият Добрич” - представя архитектурата, бита и стопанското минало на град Добрич от края на ХІХ и началото на ХХ век. Гостите на комплекса имат възможност да се запознаят с производствения процес на традиционни български занаяти - терзийство, плетачество, дървостругарство, златарство и др. На територията му действат геврекчийница, бозаджийница, кафене;
  • Регионалният исторически музей - представя културно-историческото наследство на Добруджа. Музеят разполага общо с над 163 000 музейни експоната;
  • Етнографската къща-музей: една от най-интересните възрожденски сгради, запазени в Добрич. Построена е през 1860-1861 г. Обявена е за архитектурен паметник на културата. В помещенията й е подредена експозицията "Добруджански народен бит и старинни български накити". Колекциите от красиви добруджански тъкани и оригинални носии и накити са шедьоври на народното изкуство;
  • Дом-паметникът "Йордан Йовков" и къща-музей "Йордан Йовков" - посветени на класика на българската литература, един от големите писатели хуманисти, майстор на късия разказ. Йордан Йовков прекарва няколко години от живота си в Добрич и добруджанските села, където се занимава предимно с учителска дейност;
  • Църквата "Свети Георги" - тя е най-старият православен храм в Добрич, построена през 1843 г. с даренията на родолюбиви българи. По време на Кримската война от 1853-1856 г. е изгоряла, но по-късно е възстановена. Предвид времето, по което е строена, църквата е с височина от само 12 метра. За да съществува, е трябвало да се спазят изискванията на турската администрация, повеляващи православните храмове да са по-ниски от останалите религиозни постройки, конкретно джамиите в Добрич;
  • Музей "Природата на Добруджа" - атрактивна изложба, в чиято експозиция могат да се видят водни пещери (последните убежища на тюлена-монах), дропла (най-характерния за степите на Добруджа до 70-те години на XX в. вид, днес вече изчезнал, срещащ се само по миграционния път на птиците), лонгоз (гора със специфичен воден режим, съхранена единствено по устието на р. Батовска), каньонът "Суха река" и др.;
  • Художествената галерия - помещава се в една от най-представителните сгради, която е архитектурен паметник, строена през 30-те години на ХХ в. Галерията притежава богат художествен фонд - над 3200 творби на българското и чуждестранно изкуство в четири раздела: живопис, графика, скулптура, декоративно-пластични изкуства;
  • Градският парк "Свети Георги" - открит е през 1867 г. и е обявен за паметник на културата през 1999 г. Паркът предлага на своите посетители разнообразни места за отдих, спорт и среща с природата;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Добрич;
снимка 2: Централният площад (Художествената галерия на заден план);
снимка 3: Църквата "Св. Георги";
снимка 4: Етнографският комплекс "Старият Добрич";
снимка 5: Градският парк;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)
« Последна редакция: Април 05, 2014, 22:56:44 от Администратор »

Снимки от Добрич



Резервирайте хотел в Добрич чрез платформата на Booking.com

Неактивен turistka

  • Младши изследовател
  • **
  • Публикации: 13
  • Положителен рейтинг: 17
    • Профил
Re:Добрич
« Отговор #1 -: Декември 04, 2011, 18:25:31 »
Била съм в Добрич няколко пъти и мога да кажа, че е един прекрасен град. Намира се на 50 км. от Варна и на 34 км. от Балчик. Затова, когато посещавам Северното Черноморие винаги отделям време, за да се полюбувам на този стар, но с напълно нов облик град. Още в античността, както и през ранното средновековие, тук е имало селище, което се доказва от направените археологически открития. През XVI в. турският търговец Хаджиоглу възстановява селището, като пазарен център, поради което е наречено на негово име Хаджиоглу Пазаржик. През следващите векове градът се развива като занаятчийски и търговски център. Тук от 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, където търговци от близо и далеч предлагат стоките си. Богати добрички жители построяват църквата „Свети Георги” през 1843 г. и откриват училище към нея. През 60-те години на 19 в., повече от десетилетие преди Освобождението, в Добрич се изгражда градски парк, болница, пощенска станция и телеграфна връзка с Варна. С Княжески указ от 1882 г. градът е преименуван на Добрич, на името на средновековния български владетел Добротица, притежавал в миналото земите на Добруджа.

Има много забележителности в Добрич, но една от най-известните е архитектурно-етнографския музей „Стария Добрич”. Точно тук човек се пренася в непоправимата атмосфера, съхранила бита на добричлии от средата на 19 в. до началото на 20 в. Той представя традиционни добруджански занаяти. Открит е през 1979 г., в сърцето на Добрич, сгушен в пазвата на съвременния бетонен град. В малките дюкянчета майсторите занаятчии продължават българската вековна традиция. Тук има грънчарска работилница, ковачница, тъкачница, шапкарница,  дърворезбарска, кожухарска, златарска работилници. Уникални са изделията на майсторите везбари, използващи стари технологии с оригинални инструменти.

В „Старият Добрич” се намира и прочутата геврекчийница. Тук се приготвят гевреци по стара рецепта от варено с глюкоза тесто. Това е характерна закуска за този край, която продължава да се приготвя и до днес. Рецептата и майсторлъкът се предават от поколение на поколение. Колоритни са бозаджийницата, кръчмата, гостилницата, ханът и кафенето. Тук може да похапнете или да пиете кафе в обстановката на една приказна, отдавна отминала епоха.

Символът на града е старата часовникова кула, строена през 18 век. Не по-малко емблематичен за града е старият храм „Свети Георги” от 1843 г. Опожарен е по време на Кримската война (1853- 1856 г.) и е възстановен през 1868 г. Храмът има богат и сложно изработен иконостас. Много от иконите са рисувани от дебърския иконописец Козма Блажетов.

Непременно посетете литературен музей и къща-музей „Йордан Йовков”. Те са посветени на майстора на късия разказ, класика в българската литература, писателя хуманист Йордан Йовков. Произведенията му са преведени на 40 езика и са включени в много световни антологии. Както Йовков е бил запленен по красотата на този български край, така и аз си тръгвам с пленено сърце, което винаги ще ме кара да се връщам отново тук.
« Последна редакция: Декември 04, 2011, 18:27:05 от turistka »

 


Untitled Document