Астрономия

АстрономияЗнаете ли, че ... на 17 март 1899 г. амер. астроном Уилям Хенри Пикеринг открива Феба – естествен спътник на Сатурн, по фотографски плаки. Феба е първият спътник, открит с помощта на фотографския метод.

 

 

 

 

Преди новата ера

 

27 април 4977

Според астронома Йохан Кеплер, тази е датата на сътворението на света

13 август 3114

На този ден, според календара на маите, е сътворен светът

18 век

Вавилонските астрономи наблюдават небесните тела и съставят звездни каталози

6 септември 775

В Китай е регистрирано за първи път слънчево затъмнение

15 юни 763

Асирийците отбелязват върху глинени таблички слънчево затъмнение – едно от най-древните споменавания, достигнали до наши дни

17 юли 709

В Китай е отбелязано първото слънчево затъмнение, описанието на което е достигнало до наши дни

700

В Китай започват да водят записки за комети, метеори и метеорити

585

Древногръцкият философ, астроном и математик Талес Милетски предполага, че слъчневите затъмнения са резултат от преминаването на Луната между Земята и Слънцето

440

Древногръцкият философ Демокрит предполага, че Млечният път се състои от множество звезди, материята е изградена от невидими частици, наречени атоми, и че Луната е подобна на Земята

434

В трактата си „За природата” древногръцкият философ Анаксагор не признава за божества Слънцето, Луната, звездите и метеоритите, а ги смята за нажежени каменни маси. Обвинен е от противниците на Перикъл в безбожие и изпратен до края на живота си в изгнание в Лампсак, на брега на Хелеспонт (434-433 г. пр. н.е.)

430

Древногръцкият философ Емпедокъл от Агригент предполага, че светът се състои от четири елемента: земя, въздух, вода и огън

400

Древногръцкият философ Филолай Кротонски, представител на питагорейската школа, твърди, че петте планети и сферата на неподвижните звезди се въртят около първоначално огнено тяло (светило). Това е първата космогонна теория, която приема, че Земята се върти

350

Китайският астроном Ши Шен съставя звезден каталог, в който влизат около осемстотин звезди

30 март 240

Древнокитайски астрономи описват първото наблюдение на Халеевата комета

19 юни 240

Ератостен Киренски, библиотекар в Александрийската библиотека (Египет), пръв в света изчислява диаметъра на Земята – около 8 000 мили, и дължината на земната окръжност – 25 000 мили

200

Древногръцкият астроном Аристарх Самоски изказва хипотезата за хелиоцентрична система на света. Той предполага също така, че причината за деленето на денонощието на ден и нощ е въртенето на Земята, преценява разстоянието до Слънцето и размерите му

Древните гърци изобретяват астролабията – уред за измерване на положението на небесните тела. Откриването на астролабията се приписва на Аполон Пергски

150

Древногръцкият астроном Хипарх от Никея изчислява с голяма точност разстоянието от Земята до Луната и неточно – разстоянието от Земята до Слънцето

120

Хипарх от Никея съставя звезден каталог (с 1025 звезди) и открива прецесията на равноденствието. Той твърди, че Земята е неподвижна и се намира в центъра на Вселената. Хипарх създава системата на звездните величини в зависимост от яркостта на звездите

100

Древногръцкият философ и астроном Посидоний от Апамея изчислява грешно окръжността на Земята и получава резултат 18 000 мили. Цифрата се смята за точна векове наред, а правилното изчисление, направено от Ератостен през 240 г. пр.н.е., е забравено

След новата ера

 

125

Китайският астроном Чжан Хен конструира и усъвършенства няколко прибора (армиларната сфера, изобретена за първи път през 52 г. пр. н.е. за наблюдаване на звездите, въртящ се земен глобус и др.). Той описва 25 000 звезди, като ги обединява в 124 съзвездия

140

В трактата си „Велико математическо построение на астрономията”, получил по-късно известност под арабското име „Алмагест”, александрийският астроном, географ и математик Клавдий Птоломей систематизира астрономическите знания на древните учени в своя геоцентричен модел, който до научното откритие на Копирник (1543 г.) господства в западната космология. Според системата на Птоломей всички небесни тела се въртят около неподвижната Земя. Птоломей въвежда теорията за епициклите – кръгови орбити, по които се движат планетите. В птоломеевия „Алмагест” има таблица на хордите и съчинения по тригонометрия. Птоломей допринася много за развитието и на картографията

15 февруари 538

В англо-саксонските хроники е описано първото слънчево затъмнение в Англия

850

Арабите усъвършенстват астролабията – инструмент за астрономически наблюдения

1120

За пръв път англосаксонският учен Уелчър от Малверн въвежда измерването на географската дължина и ширина в градуси, минути и секунди; през 1092 г. той е наблюдавал слънчевата еклипса и е използвал своите наблюдения, за да изчисли времевата разлика между Англия и Италия

1140

Херман Далматински превежда от арабски на латински съчинението на Птолемей „Планисферата”, както и редица други астрономически и математически съчинения

1160

Анонимен сицилиански автор превежда от гръцки на латински „Алмагест" на Птолемей; преводът постепенно се забравя

4 март 1275

Китайски астрономи наблюдават пълно слънчево затъмнение

9 март 1497

Николай Коперник извършва и описва първите си астрономически наблюдения

1514

Коперник пише първо съобщение за хелеоцентричната си теория

24 май 1543

Малко преди смъртта на полския астроном Николай Коперник е публикувано произведението му „За въртенето на небесните сфери”. В него авторът твърди, че Земята и планетите се въртят около Слънцето, което противоречи на господстващата тогава геоцентрична теория, формулирана от Птоломей (около 140 г.)

1576

С поддръжката на датския крал Фредерик ІІ Тихо Брахе открива обсерватория на датския остров Вен. Повече от двадесет години той и асистентите му наблюдават с невъоръжено око звездите и планетите

Август 1596

Немският астроном Давид Фабрициус открива първата известна периодична променлива звезда, Мира. Първоначално той смята, че това е поредната нова, но през 1609 вижда звездата отново да става по-ярка и става ясно, че е открил непознат вид звезда

17 февруари 1600

В Рим по обвинение в ерес е изгорен на клада италианският философ и астроном Джордано Бруно

1604

Избухва последната свръхнова в собствената ни галактика, като яркостта й в нощното небе се доближила до тази на Юпитер и дълбоко впечатлила Йохан Кеплер, един от пионерите на астрономията

2 октомври 1608

Холандският майстор на очила Ханс Липершей монтира първия телескоп

1609

Италианският математик и астроном Галилео Галилей подобрява с лупа увеличителната способност на телескопа до почти 30 пъти над нормалните размери

7 януари 1610

Галилео Галилей открива първите три спътника на Юпитер – Йо, Европа и Ганимед

13 януари 1610

Галилей открива четвъртия спътник на Юпитер – Калисто

14 април 1611

Италианският принц Федерико Цези за първи път използва думата телескоп

1611

Галилео Галилей пръв осъществява астрономическо наблюдение. Той наблюдава спътниците на Юпитер, фазите на Венера, отделни звезди от Млечния път и забелязва, че Сатурн има необичаен вид, който по-късно се обяснява с наличието на пръстените му. Галилей открива, че планетите само отразяват слънчевата светлина и доказва, че теориите на Кеплер за елиптичната форма на планетарните орбити са верни

26 февруари 1616

Инквизицията в Рим освобождава отреклия се от своите възгледи Галилео Галилей, след което той бил казал: „И все пак тя се върти!”

15 май 1618

Немският астроном Йохан Кеплер открива закона за движението на планетите

1632

В Италия, за да се разшири кръга на читателите й, е публикувана на италиански, а не на латински език книгата „Диалози за двете най-главни световни системи” на Галилео Галилей. Написана като въображаем диспут между трима философи, тя съдейства за популяризирането на теорията на Коперник. Скоро Римската католическа църква я забранява и забраната е снета едва през 1822 г.

22 юни 1633

В доминиканския манастир „Света Минерва” Галилео Галилей на колене се отрича от своите светогледни „заблуди”

24 ноември 1637

Преминаването на Венера пред слънчевия диск за пръв път се наблюдава от английския астроном Джеремия Хорокс

1650

Белгийският астроном Годфроа Венделин изчислява, че разстоянието от Земята до Слънцето е 240 пъти повече от разстоянието от Земята до Луната. Макар че това не съвпада с истинското съотношение на двете разстояния (400 пъти), то е много по-точно от съотношението, което получава Аристотел (20 пъти)

25 март 1655

Холандският астроном Кристиян Хюйгенс открива Титан – най-големия спътник на Сатурн и втори по големина в Слънчевата система

1656

Кристиян Хюйгенс открива пръстените на Сатурн

25 октомври 1671

Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Япет – третия по големина естествен спътник на Сатурн

1672

Построена Парижката обсерватория

Астрономът Джовани Доменико Касини открива Рея – втория по големина естествен спътник на Сатурн след Титан

4 май 1675

Английският крал Чарлз II нарежда да бъде изградена Кралската обсерватория в Гринуич, за да се задълбочат познанията за звездите за нуждите на корабоплаването

22 юни 1675

Кралят на Англия Чарлз II основава обсерваторията в Гринуич, приемайки меридиана, който минава над обсерваторията, за нулев

10 август 1675

Положен е основният камък на Кралската обсерватория в Гринуич (Южен Лондон). През 50-те години на 20 век обсерваторията е преместена в Съсекс, а старата сграда е превърната в музей, в който са изложени старинни астрономически уреди и хронометри

1675

Италианският астроном Джовани Касини открива Делението на Касини в пръстените на Сатурн

8 март 1681

Германският астроном Йохан Кеплер формулира своя трети закон за движението на планетите

1682

Английският астроном Едмънд Халей наблюдава комета, която по-късно получава неговото име заради точното му предсказание от 1705 г., че през 1758 г. кометата ще се появи отново

21 март 1684

Астрономът Джовани Касини открива Диона и Тетида – естествени спътници на Сатурн

1684

В посмъртна публикация на френския астроном Жан Пикар (1620-1682) са приведени много точни цифри за повърхността и диаметъра на Земята. Те са първите уточнения на данните, дадени от Ератостен през 240 г. пр.н.е.

1687

Исак Нютон изказва хипотезата, че Земята е сфероид, леко сплескан при полюсите и изпъкнал при екватора

1698

Едмънд Халей предприема първото океанско пътешествие с чисто научна цел: да измери и нанесе на карта магнитните деклинации (разстоянието между направлението на стрелката на компаса и точната посока на север) по цялото земно кълбо

13 септември 1699

Слънчево затъмнение, за което се съобщава в приписка на монах от Черепишкия манастир

1705

Е. Халей забелязва, че видяните през 1531, 1607 и 1682 г. комети са следвали сходни траектории. Той допуска, че те са една и съща комета и че тя ще се върне след 76 години, през декември 1758 г.

1755

Немският философ Имануел Кант утвърждава съществуването на конгломерати от звезди, наречени галактики

26 май 1762

Михаил Ломоносов открива атмосфера на Венера

3 юни 1769

Капитан Джеймс Кук наблюдава преминаването на Венера пред слънчевия диск – цел на околосветското му пътешествие

13 март 1781

Английският астроном от немски произход Уилям Хершел открива планетата Уран. Наречена е така в чест на гръцкия бог на небето Уран

11 януари 1787

Уилям Хершел открива два естествени спътника на Уран – Оберон и Титания

28 август 1789

Уилям Хершел открива Енцелад – естествен спътник на Сатурн. Наречен е на името на един от гигантите от древногръцката митология, затрупан от Зевс с вулкана Етна

17 септември 1789

У. Хершел открива Мимас – естествен спътник на Сатурн. Мимас носи името на един от сто и петдесетте гиганти със змеевидна опашка от древногръцката митология, син на Уран и на Гея

1 януари 1801

Италианският астроном Джузепе Пиаци открива Церера – най-големия астероид в Слънчевата система

8 март 1802

Германският астроном любител Хайнрих Вилхелм Олберс открива отново астероида Церера

28 март 1802

Хайнрих Олберс открива Палада – втория известен астероид след Церера

29 март 1807

Х. Олберс открива астероида Веста – третият по големина астероид в астероидния пояс

23 септември 1846

Германският астроном Йохан Готфрид Гал открива осмата планета от Слънчевата система – Нептун, използвайки математическите предположения на френския математик Юрбен Льоверие

1847

Синът на Уилям Хершел – Джон Хершел, предлага в своята публикация „Резултати от астрономически наблюдения, направени на нос Добра надежда” съвременните имена на известните седем спътника на Сатурн, като им дава имената на титаните и братята и сестрите на бог Хронос

Джовани Касини нарекъл откритите от него четири спътника на Сатурн – Тетида, Диона, Рея и Япет, с колективното име Sidera Lodoicea или Звездите на Луи в чест на своя крал, френския Луи XIV. Преди 1847 г. астрономите са наричали всички спътници Сатурн 1 до Сатурн 7, включвайки в поредицата Титан, Мимас и Енцелад

16 септември 1848

Американските астрономи братя Уилям Кранч Бонд и Джордж Филипс Бонд и английският астроном Уилям Ласел независимо откриват Хиперион – естествен спътник на Сатурн. Хиперион е най-голямото тяло с подчертано несферична форма в Слънчевата система

12 април 1849

Италианският астроном Анибал де Гаспарис открива Хигея – четвъртия по големина астероид

3 януари 1851

Френският астроном Леон Фуко провежда опит със свободно люлеещо се махало („Махалото на Фуко”), доказващ въртенето на Земята около оста й

1851

Английският астроном Уилям Ласел открива Ариел и Умбриел, естествени спътници на Уран

1865

Въведен е терминът астрофизика и е дефинирана науката астрофизика – изучаваща строежа, физичните свойства, еволюцията на небесните тела и Вселената като цяло

1868

Изучавайки слънчевия спектър, англичанинът Джоузеф Локер открива близо до линията на натрия още една линия, която дълго оставала неотъждествена с известен химичен елемент. Известно време някои приемали, че това е линия на химичен елемент, срещан само на Слънцето и го нарекли хелий от Хелиос, както гърците наричали Слънцето. Едва през 1895 г. хелият бил открит в състава на земните минерали

9 февруари 1870

Основана Американската метеорологична служба            

1 октомври 1884

На Вашингтонска конференция е прието решение за въвеждане на часови пояси върху цялата Земя

13 октомври 1884

Международно прието е, че нулевият меридиан минава над Гринуич (Великобритания)

17 март 1899

Американският aстроном Уилям Хенри Пикеринг открива Феба – естествен спътник на Сатурн, по фотографски плаки, заснети в Перу. Феба е първият спътник, открит с помощта на фотографския метод

 

на следващата страница продължава хронологията от 1901 г. до наши дни ...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови