Преди новата ера |
|
450 млн. г. |
Растенията на сушата еволюирали още преди 450 млн. години, но дърветата са по-млади от акулите. Цветята се появили в периода креда, а тревата започнала да расте преди 40 млн. години |
385 млн. г. |
Появяват се първите дървета в света – Wattieza. Те били високи близо 9 метра, приличали на днешните палми и подобно на папратите и гъбите се размножавали чрез спори |
130 млн. г. |
Появяват се цъфтящите растения (днес надхвърлят 240 000 вида) |
9000 |
На територията на дн. Израел е култивирано първото плодно дърво – смокинята |
8000 |
Появява се земеделието на територията на съвр. Северен Ирак – отглеждане на пшеница и ечемик На територията на Перу се отглеждат картофи и фасул, на територията на Индокитай – ориз |
7500 |
Смята се, че за пръв път лимецът е култивиран около 7500 г. пр.Хр. в периода на т.нар. догрънчарски неолит в регион на Близкия изток, известен като Плодородния полумесец |
7000 |
В Западна Азия се развива земеделието На територията на дн. Мексико се отглеждат житни растения |
6500 |
Развива се земеделието по долината на р. Инд и се отглеждат житни растения в Югоизточна Европа |
6000 |
В Югозападна Азия се отглежда пшеница, годна за изпичане на хляб |
3200 |
Още през преддинастичния период египтяните купуват ценна кедрова дървесина от финикийски търговци от Библос (Ливан) |
2700 |
Мезоамериканците започват да отглеждат царевица |
17 в. |
В Източна Европа започват да култивират ръжта |
575 г. |
Висящите градини на Семирамида са едно от Седемте чудеса на света. И до ден днешен не са открити. Вероятно са били построени във Вавилон, който се е намирал на територията на днешен Ирак. Повечето сведения сочат, че са построени около 575 г. пр.н.е. от цар Навуходоносор II, който управлява града 43 години, започвайки от 605 г. пр.н.е. Друга теория гласи, че са построени от асирийската царица Семирамида, по време на петгодишното ѝ управление (810 г. пр.н.е.) Представляват терасирани и изкуствено напоявани градини. Според легендата, Навуходоносор ги построява, за да не тъгува по дома си неговата съпруга – персийската принцеса Амитис, която е родом от планините. Археолозите, които изследват Вавилон, досега не са открили останки от градините. Това поражда въпроса дали те наистина са съществували |
288 |
Едно от най-известните дървета банян, наречено Свещената смокиня, е дървото Sri Maha Bodhi в Anuradhapura, Шри Ланка. Счита се, че то е произлязло от клонка, изрязана от оригиналното дърво, под което Буда е получил просветление през 6 век пр.н.е. Засадено през 288 г. пр.н.е., то е най-старото засадено от човека дърво, чиято година на засаждане е известна |
След новата ера |
|
1 г. |
За пръв път в Япония култивират внесен от Китай ориз |
50 |
Древноримският писател и агроном Луций Юний Модератус Колумела препоръчва да се редуват културите като средство за подобряване на почвата. Съчинението му „За земеделието” е селскостопанската енциклопедия на древността |
Ок. 200 |
Царевицата е внесена в източните гористи райони на Северна Америка от югозапад |
701 |
Арабите започват да изнасят подправки от Индонезия за страните от Средиземноморието |
705 |
В двора в Киото, Япония, започват да водят бележки за цъфтенето на вишните (начало на фенологията – науката за периодичността на природните цикли) |
765 |
В Европа е известно тройното сеитбообръщение |
1193 |
За бояджийските работилници в Европа започва да се кара индиго от Индия |
1333 |
Във Венеция е открита ботаническа градина – първата след ботаническите градини от античността |
5 ноември 1492 |
Мореплавателят Христофор Колумб записва в дневника си, че е открил „едно вкусно растение, от което живеят хората”. Това е първият писмен документ, в който се споменава царевицата |
1493 |
Христофор Колумб донася захарната тръстика в Доминиканската република |
1498 |
Виждайки за първи път косматите кокосови орехи, носещи се в океана край бреговете на Африка, моряците от кораба на Вашку да Гама ги нарекли „коко” (на португалски „маймуна”) поради сходството им с маймунската физиономия |
1503 |
По време на четвъртото плаване на Колумб европейците за първи път се запознават със свойствата на каучука, изготвян от сока на дървото хевея |
1505 |
Джовани Понтано открива съществуването на разнополовата финикова палма |
1516 |
Испанците внасят първите банани в Коста Рика |
1522 |
Просперо Алпино провежда първите опити за изкуствено оплождане на финикови палми |
1525 |
Картофът е внесен в Европа (Испания) от Южна Америка |
22 май 1532 |
Португалският мореплавател Мартин Афонсу Соуза създава първата плантация за захарна тръстика в Бразилия |
От 1533 |
С медицински цели се създават ботанически градини, най-напред в Северна Италия |
1540 |
Картофите са внесени във Франция като декоративно растение |
1542 |
Излиза билкарският сборник от Леонард Фукс, в който са поместени и рисунки на растения |
1548 |
В някои случаи храните, които най-често асоциираме с дадено място, всъщност не са местни. Например доматите идват от Южна Америка, а днес са неизменна част от италианската кухня. Връзката се зародила преди 1548 г., когато е документирано първото писмено сведение за домати извън двете Америки – в Тоскана |
1554 |
Пиетро Матиоли издава своя коментар към трудовете на Диоскорид. Многобройните му преводи правят ботаническите познания достъпни за широк кръг читатели |
1563 |
Бернард Палиси публикува първите резултати от изучаване на процеса на хранене при растенията |
1569 |
Испанският лекар Николас Монардес донася в Европа кокаиновия храст |
1570 |
Картофите са внесени в Испания от Перу. Картофът (Salanum tuberosum) е едногодишно културно растение с подземни грудки, богати на нишесте, които се използват за храна |
26 септември 1580 |
Франсис Дрейк се завръща в Англия с пълни трюмове с подправки, картофи и испанско злато и сребро – след две години и десет месеца плаване |
1583 |
Италианският лекар и ботаник Андреа Чезалпино изучава живота на растенията; за основни принципи приема храненето, растежа и размножаването. Андреа Чезалпино предлага в произведението си „За растенията” нова класификационна система на растителното царство. Той класифицира растенията по корените и плодовете им и това е първата съвременна класификация на растенията |
1584 |
Английският мореплавател Уолтър Рейли донася от Южна Америка в Англия екстракт от кураре (растителна отрова) |
28 юли 1586 |
Според една от версиите, точно на 28 юли 1586 година Европа се „запознава” с картофите. Английският математик, астроном и естествоизпитател Томас Хариот, завръщайки се от експедиция до Новия свят, донася в Англия първите картофи. Обаче, в началото европейците възприемат картофите точно като рядко и екзотично растение, което да радва… очите им. Садят го в ботанически градини и паркове, за да се любуват на цветовете му. Някои колекционери от онова време броят солидни суми, за да се сдобият с екземпляри за частните си колекции, където да се наслаждават на изисканите цветове на цъфтящите картофи |
3 декември 1586 |
В Англия от Колумбия за първи път е донесен картофът от сър Томас Хариот |
1586 |
Донесените от Америка картофи благодарение на пътешественика Франсис Дрейк започват да се отглеждат в Ирландия |
1588 |
Камерариус издава каталог на Нюрнбергската ботаническа градина, включващ между другото финикова палма и Agave americana (американска агава, столетник) |
1592 |
Адам Заслужански издава в Прага „Methodi herbariae libri tres”; описва растенията и прави опит да определи техния пол. Съчинението е крачка напред спрямо съществуващите дотогава описания на лечебни растения |
11 януари 1599 |
В Европа са доставени пипера и муската |
Около 1600 |
Андреа Чезалпино класифицира растенията според вида на семената, евентуално и според някои други белези (напр. големина). Гаспар Боен, швейцарски ботаник, характеризира около 6000 вида растения и създава метод за тяхното обозначаване (с четири думи) |
От 1600 |
Йоханес Батиста ван Хелмонт провежда първите експерименти по физиология на растенията. Стига до извода, че основната храна те приемат не от почвата, а от водата |
I половина на XVII в. |
Разширяват се познанията за неевропейските растения, предимно от Северна и Южна Америка, а по-късно и от Азия |
1601 |
В Англия се внасят огромни количества пипер от Остиндийската компания |
1615 |
Каучукът е донесен от Южна Америка в Европа, но няколко века използването му остава ограничено |
1623 |
Швейцарският ботаник Гаспар Боен класифицира 6000 растения и въвежда използването на две названия (родово и видово) за класифициране на живите организми |
1639 |
Йоаким Юнг поставя основите на ботаническата морфология, като диференцира органите на растенията и въвежда подходяща терминология, предимно в произведението „Isagoge phytoscopica” (1639) |
1640 |
Видният белгийски учен от 17-ти век Жан-Баптист ван Хелмонт открил, че водата в почвата е най-важният елемент в развитието на растенията |
27 април 1644 |
В Канада започва за пръв път да се засява пшеница |
1648 |
Бразилският пипер демонстрира голям потенциал в борбата срещу резистентни към антибиотици бактериални инфекции. Екип учени проучил исторически свидетелства за употребата му в традиционната медицина на Южна Америка още от 1648 г. Като съсредоточили своите експерименти върху плодовете на дървото, които според сведенията били използвани за лечение на рани, те получили екстракт, способен да обезоръжи болестотворен щам стафилококи |
1661 |
Празненство в разкошните градини на „Во льо Виконт” поставило началото на края за собственика Никола Фуке. Луи XIV дошъл, видял и пожелал; той конфискувал имението и хвърлил Фуке в затвора |
1669 |
Chêne-Chapelle („параклис-дъб”) се намира в областта Алувил-Белфос, в северната част на Франция. То е най-известното дърво в страната, но всъщност не е обикновено дърво, тъй като в него се намира малък параклис. През 1669 г. абатството решава да построи параклис в огромното 500-годишно (тогава) дърво, което е кухо в едната си част, вследствие от гръмотевичен удар. По-късно е добавен втори параклис и стълбище |
1703 |
Ботаникът Чарлз Плъмър нарича магнолията на популярния си френски колега Пиер Магнол, който е известен с приноса си за изследване на полезните свойства на растенията от медицинска гледна точка. Магнол бил наследник на фармацевти и дал огромен принос за изследването на стотици растения, като създавал ботанически градини към английските университети и проучвал лечебните свойства на видовете |
1730 |
Лорд Таунсенд въвежда системата за редуване на посевите |
1735 |
Шведският природоизпитател Карл Линей представя първата си класификация на растенията – „Система на природата”, в основата на която лежи броят на семеделите и плодниците. Линей преименува рода растения Теа в Камелия в чест на чешкия йезуитски мисионер и ботаник Георг Йосиф Камел, известен още като Camellus, работил във Филипините от 1688 до смъртта си през 1706 г. Ботаникът от експедицията на Парижката академия Жозеф дьо Жусийо започва своя 35-годишен престой в Южна Америка, откъдето е изпращал на своя брат множество съобщения, листа от растения и семена |
1736 |
Френският астроном и пътешественик Шарл Мари дьо ла Кондамин открива естествения каучук и хининовото дърво в джунглите на Южна Америка. Излиза съчинението на Линей „Основи на ботаниката”, в което защитава тезата за неизменността на видовете и твърди, че в природата съществуват толкова вида, колкото са били първоначално създадени |
1742 |
Линей допуска, че в някои случаи може да се появи нов вид растения чрез внезапна промяна или чрез хибридизация |
1744 |
Кралят на Прусия Фридрих II заповядва на земеделците да садят и ядат картофи, за да се спасят от върлуващия тогава глад. Наказанието за неподчинение било сурово – отрязване на носа |
1753 |
Шведският естественик Карл Линей публикува Species Plantarum – книга, описваща около 6000 вида растения |
1761 |
Йозеф Готлиб Кьолройтер публикува първите резултати от своите класически опити с кръстосване на растенията. Успял е да създаде различни кръстоски, в потомството на които установил, че се проявяват комбинации на майчини и бащини белези |
1763 |
Френският ботаник Микел Адансон прави опит за естествена класификация на растенията |
10 октомври 1769 |
Придвижвайки се по западния бряг на п-в Калифорния (Мексико), войниците от сухопътния отряд на експедицията на испанския конкистадор Гаспар де Портола видели огромно непознато дърво и поради червеното му стебло го нарекли „Поло Колорадо” (червен ствол). Това била секвоята – „голямо дърво” на езика на индианците чероки |
17 август 1771 |
Английският химик Джоузеф Пристли установява, че растенията отделят кислород. Пристли доказва, че растенията отделят газ (кислород), правещ възможно горенето на свещ; установява също разлика в процеса на дишане на растенията на светло и тъмно |
1779 |
Антоан Лорен дьо Жусийо публикува опит за естествена класификация на растенията. В тази разработка вземат участие и други членове на семейство Жусийо. В понятията на флогистоновата теория Ян Инген-Хаус различава два процеса у растенията: асимилация на въглеродния двуокис с освобождаване на кислород и поглъщане на кислород |
6 февруари 1783 |
В Лондон умира ландшафтният архитект Ланселот Браун по прякор „Талантливия”, известен като „най-великия английски градинар”. Той създава повече от 170 паркове в родината си, като старанието му е да наподобява в максимална степен природата. Благодарение на него и до днес съществува понятието английска градина |
1784 |
Появява се първата ботаническа градина в Америка |
1789 |
По планове на американеца Бенджамин Томпсън (граф фон Румфорд) е създадена Английската градина в Мюнхен – най-големият градски парк в Европа. Своето име – Инглиш гардън, той получава поради стила на подредба. Зелената гордост на местните жители е открита за посетители на 1 април 1792 г. |
11 ноември 1790 |
В Англия са внесени от Китай първите хризантеми |
1790 |
Съчинението на Гьоте за метаморфозата на растенията оказва значително влияние върху ботаниката от I половина на XIX в. и инспирира развитието на морфологичните изследвания |
1793 |
Кристиан Конрад Шпренгел помества резултатите от своите студии, обясняващи механизма на опрашване на цветята от насекомите |
1794 |
Кралската градина в Париж се преобразува в Национален природонаучен музей и се оформя като средище на природонаучната дейност |
17 февруари 1795 |
В Англия е изкопан картоф с тегло 8,3 кг |
XVIII век |
Появяват се обширни ботанически градини с екзотична флора; La Pѐpiniѐre du Roi (Кралската градина) в Париж (основана – 1669, просъществувала до 1828 г.), притежавала повече от 50 000 растения, събирани от ботаниците пътешественици. Изучава се системно извъневропейската флора |
1804 |
Трудът на Никола Теодор Сосюр „Химическо изследване на растенията” дава основни сведения за тяхното изхранване от въздуха и почвата и за значението на въглеродния двуокис |
1805 |
Немският пътешественик и ботаник Александър фон Хумболт публикува книгата си „Опит за география на растенията“, в която описва петгодишното си пътешествие по двата американски материка и въвежда понятието „география на растенията”. Появяват се първите трудове на Хумболт за географското разпространение на растенията в зависимост от климатичните условия |
1807 |
Александър фон Хумболт публикува труда „География на растенията”. Залегналите в него идеи водят началото си от 1790 г. |
1812 |
На Крим се създава ботаническа градина |
1818 |
Английският растениевъд Уилям Катли спасил захвърлена луковица на орхидея, използвана като уплътняващ материал в една пратка тропически растения. Нейното разцъфване възпламенило викторианската страст към орхидеите, която не е угаснала до ден днешен |
28 юни 1820 |
Намерено е писмо от 1776 г., от което става известно, че е правен опит да бъде отровен Джордж Вашингтон с домати; благодарение на този опит станало ясно, че доматът не е отровно растение; преди са го отглеждали само като цвете |
1820 |
В България е създадена първата къща за експорт на розово масло от Дончо Папазов от Казанлък |
1821 |
Ернст Щойдел под заглавието „Nomenclator botanicus” публикува първия указател за имената на родовете и видовете на растенията; подобен списък в четири тома излиза през годините 1893-1895 под заглавието „Index Kewensis”; до 1959 г. се появяват 12 допълнения. До гр. Канди (Шри Ланка) е създадена най-голямата ботаническа градина в Азия – Перадения, на площ 67 ха |
1824 |
Огюстен Пирамюс дьо Кандол публикува своята система на растенията, една от най-важните естествени системи в историята на ботаниката |
1825 |
България е една от последните европейски страни, в които са разпространени картофите. У нас отглеждането им е започнало през 1825 г. най-напред в Лясковец. Българските градинари са ги донесли от Румъния, наричали ги влашки боб. Десет години по-късно картофите са били внесени в Самоков от Сърбия и Гърция. В Египет мангото пристига през 1825 г. Първото мангово дръвче е посадено от основателя на съвременен Египет Мохамед Али паша. Първоначално на манговите дръвчета в Египет се е гледало като на декоративни. С времето обаче качествата на плода са били оценени и днес той се отглежда в 23 от 27-те области. Страната е вторият в Африка износител на манго |
1831 |
Робърт Браун открива клетъчното ядро при растенията |
1837 |
Рене Дютроше открива значението на хлорофила |
1845 |
Благодарение на петиция, подписана от 30 000 столичани, в Лондон е открит паркът „Виктория” |
1846 |
Джон Стивънс Хенслоу, учителят на Чарлз Дарвин, открива Ботаническата градина в Университета в Кембридж |
21 юли 1853 |
Властите в Ню Йорк купуват за $5 млн. терен в сърцето на града, за да го превърнат в парк. Днес Сентръл парк се простира върху територия с площ 340 ха, която е два пъти по-голяма от тази на Монако. Паркът е проектиран от Фредерик Лоу Олмстед и Калвърт Вокс. За създаването му са допринесли около 20 000 души, сред които инженери от Ню Ингланд, ирландски работници и германски градинари |
1856 |
Описан е първият случай на цъфтеж на създадена от човек хибридна орхидея в Западния свят (днес са описани ок. 100 000 хибридни орхидеи) |
1859 |
Германският химик Алберт Ниман съвместно с Франческо ди Стефано извличат кокаин от листата на кока |
1860-65 |
В редица трудове Симон Швендерер разкрива двойната същност на лишея като организъм: тясно съвместно съжителство между водорасло и гъба |
1862-64 |
Юлиус Закс доказва експериментално, че скорбялата се получава от хлорофил при светлина; доказва също, че някои растения могат по този начин да синтезират захар |
1864 |
В Брюксел се провежда първият международен конгрес по ботаника |
1866 |
Антон дьо Бари публикува обобщаващо произведение, с което обяснява процеса на размножаване при гъби, лишеи и мъхове |
1867 |
Градският общински съвет на Хаджиоглу Пазарджик /днес Добрич/ избира място в махалата Карабоклука и като засажда първите дървета и прокарва алеи, поставя началото на днешния парк „Св. Георги”. Дори в архивите се пазят документи, че алеите са били прокопани от затворници. Паркът „Св. Георги” в Добрич е с 15 години по-стар от Борисовата градина в столицата и всъщност е първият градски парк в страната след Освобождението |
1870 |
В Северна Дакота (САЩ) е въведена нова, революционна технология в обработката на твърдата пролетна пшеница и фермерите започват да сеят „кехлибарените вълни от зърно” – сортове пшеница и дурум, с които щатът е известен днес |
1876 |
Уикхъм пренася по контрабанден път семена на хевеа от Бразилия в Англия. Поставено е началото на каучуковите плантации в английските колонии Пълзящото растение кудзу, роднина на граха, било внесено в САЩ от Япония през 1876 г., за да осигурява бързо сянка и да укрепва почвата. Само че расте изключително бързо – с до 30 см на ден, и покрива без разлика дървета, улични лампи и дори сгради. В не по-малко от 20 американски щата под листата му са изчезнали хиляди квадратни километри полета и гори. Пагубната сила на кудзу е забележителна |
1886 |
Прекъсването на връзката с Беломорието след Освобождението води до екологична катастрофа. През 1879-1886 г. са изсечени над 30 000 дка иглолистни гори. Това е най-голямото унищожение на дървета в историята на Родопите |
1887 |
Създаден е паркът Тонгариро, първият национален парк в Нова Зеландия, който днес е световно природно наследство на ЮНЕСКО |
1889 |
В Княжево е изграден първият държавен горски разсадник у нас |
1892 |
В Пловдив е създадена Цар-Симеоновата градина, за да се проведе в нея Първото българско земеделско-промишлено изложение (предшественик на днешния Международен панаир Пловдив) |
28 февруари 1895 |
В България е създаден първият градски парк от европейски тип – Аязмото в Стара Загора |
16 януари 1896 |
Княз Фердинанд I издава Указ 9, с който се утвърждава „Закон за мерките против филоксерната зараза (чума по лозята) и за възобновяването на опустошените от нея лозя”, обнародван в Държавен вестник, брой 50 от 4 март 1896 г. – поставя се началото на растителната защита като част от селскостопанската наука |
1896 |
Александър Димитров за пръв път в България внася домати за фабриката в Куртово Конаре. Пак там е построена първата фабрика за червен пипер |
1897 |
Българският лесовъд Костадин Байкушев, пионер на горското дело у нас, открива и описва вековната черна мура в местността Бъндерица в Пирин – наречена е на негово име |
1899 |
Открит е Националният парк „Маунт Рейниър” в щата Вашингтон, САЩ |
Нач. на XX в. |
Американски кестени покривали голяма част от източните части на САЩ, преди инвазивни гъбички почти да ги изличат в началото на XX век. Учени от Колежа по екология и лесовъдство към Нюйоркския щатски университет използвали ген от пшеница, за да създадат устойчив на болестта кестен. Може би някой ден той ще възстанови горите на изток |
1902 |
Най-големият парк на Рим „Вила Боргезе” е продаден от Паоло Боргезе поради финансови затруднения на италианската държава |
1908 |
Земеделският изследовател Франк Майер, служител на американското министерство на земеделието, открива растението китайски лимон (Майер лимон) при едно пътуване до Китай |
20 април 1909 |
Учредено е Дружество на българските лесовъди. Първото Общо събрание на организацията е проведено от 23 до 25 април 1910 г. На конгрес, свикан на 15 и 16 февруари 1948 г., е прието решение за прекратяване на дейността на организацията и за присъединяването ѝ към Профсъюза на земеделските и горските работници и служители. На 11 януари 1990 г. е възстановено като Дружество на лесовъдите, което на 12 октомври 1990 г. се преименува в Независим съюз на лесовъдите в България, а на 12 юни 1992 г. – в Съюз на лесовъдите в България. Член е на Европейския съюз на лесовъдите |
24 май 1909 |
В Швеция са създадени първите девет национални парка |
1911 |
Създадена е Морската градина в Бургас от ландшафтния архитект Георги Духтев |
1911-12 |
По идея на първия балнеолог у нас д-р Дамян Иванов и по проект на арх. Никола Нешев е създаден паркът във Вършец, който е вторият по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина в София, с площ от 800 дка. През 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век са били засадени редки дървесни видове, доставени от различни краища на света. Все още в него може да се видят тис, ваймутов бор, кедър, секвоя. В парка расте и дървото гинко, магнолия и райска ябълка |
1912 |
В знак на приятелство кметът на Токио подарява на американската столица Вашингтон 3000 японски вишни сакура |
1919 |
Малко след като станал национален парк през 1919 г., Големият каньон приемал по около 37 000 посетители годишно. Днес всяка година пристигат близо 5,5 млн. туристи, които му отреждат второ място сред националните паркове в САЩ, след Грейт Смоуки Маунтинс |
26 август 1922 |
В България е обнародван Закон за подпомагане на розопроизводството |
1925-27 |
Членовете на дружество „Алеко” засаждат в района около едноименната хижа 55 000 млади смърча, бели мури и бели борове |
1933 |
Залесена е първата изкуствена гора над Шипка |
1937 |
В бившата Земеделска банка в София е създадено хранилище за розово масло, в което се съхраняват образци от стари реколти (сега Държавен депозиториум) |
8 април 1949 |
В Хърватия е открит националният парк Плитвишки езера |
1949 |
В парка „Маруяма” в Киото е посадена плачеща японска вишна от костилка на близо 200-годишно дърво. Известно е като дървото на мъдреца или на праотеца. Всяка пролет местните жители се събират след пика на цъфтежа да съзерцават 12-метровата свещена вишна. Дневните съзерцания се наричат ханами, а нощните – йозакура. Дървото си има свой сакурамори – вишнев лекар, който се грижи за него. Тънка мрежа го пази от птиците |
10 юни 1952 |
С постановление № 460 на Министерски съвет в София е създаден парк „Владимир Заимов”. Паркът е изграден през 1953-1955 г. на мястото, където преди това са се намирали артилерийски казарми. Проектиран е от „Софпроект” с ръководител проф. Делчо Сугарев. Общата му площ е около 116,160 дка, вегетативната площ – 84,52 дка, алеи и площадки – 31,68 дка. До 1992 г. носи името на ген. Владимир Заимов. След това паркът и едноименният в съседство на парка булевард са преименувани на „Оборище”. На 11 октомври 2007 г. с решение на Общинския съвет е върнато старото име на парка |
1955 |
Създадена е Университетската ботаническа градина в Балчик |
Юни 1956 |
Мястото между хотел „Боерица”, местността Офелиите и хижа „Кумата” става известно като Ветровала, когато опустошителен смерч поваля за броени минути почти цялата иглолистна гора в района |
8 ноември 1962 |
Създаден е Национален парк Пирин |
1962 |
Специалистът по растителна патология Питър Дженингс започва серия експерименти по хибридизация. Имал на разположение за работа 10 000 разновидности на ориза. Осмото поред кръстосване – между нискостеблен тайвански сорт и по-висока разновидност от Индонезия – създало бързорастящия, високодобивен сорт, станал по-късно известен като индийски ориз 8 заради ролята си за предотвратяването на глада в тази страна |
1966 |
Хибридният сорт ориз IR8 на Международния изследователски институт по ориза на Филипините (IRRI) слага началото на зелената революция, позволила на азиатците да удвоят добивите си |
1970 |
Американският агроном и селекционер Норман Борлаг получава Нобелова награда. Той е в основата на „зелената” революция в земеделието от средата на 60-те години – нови сортове пшеница, интензивно напояване и използване на изкуствени торове и пестициди върху огромни площи с една и съща култура (т. нар. монокултура). Названието било дадено през 1968 г. от Уилям С. Год, тогавашния ръководител на Агенцията за международно развитие, който го представил като алтернатива на болшевишката революция в Русия |
70-те г. |
Ученият агроном Юан Лунпин е бащата на първия китайски хибриден ориз, селектиран с помощта на един от дивите видове, виреещ на остров Хайнан |
1973 |
Дървото на Тенере се намирало в южната част на Сахара, на територията на Нигер, като в радиус 400 километра около него не е имало други дървета. Високото 3 метра дърво-акация, на възраст около 300 години, било последното оцеляло от група акациеви дръвчета благодарение на 36-метровата си коренова система. Изолираността му обаче не попречила на пиян либийски шофьор на камион да се блъсне в него и да го убие. Сега на неговото място има поставена метална скулптура, която напомня за най-самотното дърво на света |
1978 |
Най-високото известно дърво в света (115,5 м) сигурно е щяло да се превърне в градинска мебел, ако през 1978 г. президентът Джими Картър не беше разрешил разширяването на националния парк „Редууд” в Калифорния. Така дървото оцеляло незабелязано в резервата до лятото на 2006-а |
1982 |
Ботаникът Вилхелм Бартлот открил, че лотосовото листо притежава естествена самопочистваща се и отблъскваща водата повърхност. Тайната се крие във восъчните микро- и наноструктури, които чрез контактния си ъгъл с водата я карат да се събира на капки и да се изплъзва като живак, отмивайки праха. Бартлот патентовал откритието си с името „Ефект на лотоса”. То е намерило търговско приложение в продукти като биомиметичната боя „Лотосан” |
17 януари 1988 |
В Аризона (САЩ) е открит най-големият кактус в света, висок 17 м, 65 см |
1994 |
Произведен и пуснат в употреба е първият модифициран домат, който се нарича „флавр савр” |
1 ноември 1997 |
В Англия е показана най-високата в света царевица – 4 м, 14 см |
4 март 1998 |
Израелецът Карен Роман демонстрирал отгледаната от него най-голяма в света глава карфиол с тегло 10 кг |
26 април 1998 |
В ботаническата градина в Мисури, САЩ, е създаден най-големият в света букет от 28 801 стръка цветя |
3 октомври 1998 |
В Порт Елгин (Канада) Хари Бурк демонстрира най-голямата в света тиква с тегло 495,32 кг |
Май 2001 |
В Офелиите се заражда смерч, който минава през платото, слиза към горната част на резерват „Бистришко бранище” и стига село Железница, където затихва, макар и не без нанесени щети. Повалени са около 60 хектара гора в „Бистришко бранище”, главно смърч |
2002 |
В Габон са създадени 13 национални парка |
8 януари 2003 |
Измерен е най-тежкият лимон в света – тежи 5.265 кг и е отгледан от израелеца Аарон Шемоел |
2004 |
Международен консорциум от изследователи съставя карта на пълния геном на ориза, който обхваща около 40 000 отделни гена. Оттогава учените по цял свят определят с точност гените, които управляват ценни черти и могат да бъдат пряко селектирани |
25 август 2006 |
Американските естественици Крис Аткинс и Майкъл Тейлър намират най-високото известно дърво в света, проучвайки изолиран участък от националния парк „Redwood”. Биологът Джим С. Спиклър измерва обиколката на дървото, чийто най-висок клон се извисява на 115,5 м над земята. Наречено Хиперион, на името на един от титаните в гръцката митология, то надвишава с над 2,5 м друга една секвоя (Stratosphere Giant – 112,8 м), приемана досега за най-високото дърво. Наместо в крайречна низина, където секвоите обикновено виреят най-добре, Hyperion е открит на един склон, което може би го е предпазило от вятъра и от дърварите. Установено е, че гигантът съдържа 502 куб. метра дървесина и възрастта му е около 700-800 години. Учените освен това открили на самия връх на дървото наранявания, причинени от кълвачи, а до този момент се е смятало, че тези птици не могат да летят до такава височина. Днес на Хиперион могат да навредят не дърварите, а по-скоро добронамерените туристи, като тъпчат почвата в основата му. Затова мястото на шампиона се пази в тайна |
2006 |
Смокините са култивирани за първи път преди между 11 400 и 11 200 години – твърди изследване, публикувано в сп. Science. В раннонеолитно селище в Израел заедно със запаси от жито и жълъди са открити девет овъглени смокини, при това от разновидност на дървото, която не се размножава с опрашване, а само чрез резници. Откритието измества с 5000 години назад най-ранното познато култивиране на плодове |
2009 |
Учени по климата откриват частици от цветен прашец в Антарктика, което довежда до предположения, че някога там е имало палми и температурата през лятото е достигала до 21°C |
2010 |
Ботаническата градина в Мисури и Кралската ботаническа градина „Кю Гардънс” създават Списъка на растителните видове – работна база данни, идентифицирала досега 1,05 милиона растителни вида. Но днес от тях само около 300 000 са доказани като уникални видове. Оказва се, че близо половин милион други се повтарят |
2011 |
Група учени от Франция, Белгия и САЩ откриха вкаменени останки на най-старата дървесина, намирана досега. Обект на изследванията са били фрагменти от древни растения, близки по строеж до рода Psilophyton, които са били открити във Франция. Датирането им е показало, че възрастта на вкаменелостта (дължината на останката от ствола е била около 12 см) е в границата между 397 и 407 милиона години. Предишният рекорд бе 385 милиона години. Фактът, че откритото от изследователите растение се отнася към едно от първите дървета на планетата, се потвърждава от малките му размери. Смята се, че първите многогодишни растения не са се различавали много от тревистата растителност, но само за няколко милиона години те са се развили до размерите на съвременните дървета Най-голямата гъба в света расте на дърво в Китай и чупи всякакви рекорди за височина. Гъбата е висока 10 метра и 80 сантиметра и тежи половин тон. С откритието си Китай изпревари Великобритания, където досега се смяташе, че вирее най-голямата гъба. Гъбата мутант е открита в китайската провинция Фудзиен. Изследователи изучавали там кората на дърветата, когато изведнъж с изумление забелязали огромната гъба мутант Изследване на генома на ориза локализира произхода на културния ориз в Китай преди около 8200 години |
2014 |
През 2014-а са унищожавани около 10 000 хектара гора на ден |
Септември 2016 |
Финландски експерти изследват с лазер най-високото дърво в България. Смърчът с височина около 56 метра се намира в резерват „Парангалица” в Национален парк „Рила”. Рекордьорът в Европа до този момент расте в Словения и е с височина 62 метра |
Любопитно: |
Най-старите запазени цветя са на възраст 130 млн. години, но според учените първият им предшественик е съществувал поне 10 млн. години по-рано. На Антарктида има лишей, който расте само с по-един милиметър на всеки 100 години. Само в 5 грама от гъбата зелена мухоморка се съдържа отрова, способна да убие 70-килограмов човек. Гъбите мацутаке, които се предлагат в магазини в Япония, са вероятно най-скъпите в света. Редкостта на тези гъби вдига цената им до 1000 долара за половин килограм. Мацутаке (или матаке, както още ги наричат) водят произхода си от Япония и растат само в няколко азиатски страни. Унищожаването на естествените местообитания на тези диви гъби ги прави така редки, а култивирането им не е възможно. В езерото край Малък Преславец край брега на Дунава цъфти най-голямата колония от водни лилии в България. Тя е разположена върху 46 декара водна площ. Заедно с нея в локалната екосистема край блатото около Малък Преславец растат още 180 вида защитени растения. Те съставляват близо 5% от висшето флорално богатство на България. Според средновековната „Доктрина за предписанията” растенията, които приличали на части от човешкото тяло, имали благотворен ефект върху въпросните части. Английската дума fruit (плодове) идва от латинското fructus, което означава „наслада”. Четири растения и цветя символизират всяка от нациите на Обединеното кралство: розата на Ланкастър за Англия, стрък праз лук за Уелс, шотландският магарешки бодил и детелината на Северна Ирландия. Божурът е национално цвете на Китай. Гербът на императора на Япония е 16-листната хризантема, която е и върху японските паспорти. Далия (или гергина) е националният символ на Мексико. Орхидеята е национално цвете на Венецуела, което се среща в 2600 разновидности. Там виреят над 25 000 вида цъфтящи растения и над 2400 вида дървета, докато в цяла Европа растат не повече от 30. 5000 долара трябва да платят почитателите на красотата, за да се сдобият със стрък от най-скъпата орхидея в света. Цветето е застрашено от изчезване, а за да го видите разцъфнало, трябва да изчакате до 15 години. Ако искате само да се насладите на „Златото от Кинабалу”, ще трябва да посетите националния парк Кинабалу в Малайзия. Най-смърдящото цвете на света е гигантският Titan arum, наричан още „трупното цвете” заради специфичната си миризма. Някога смятали доматите за отровни и ги отглеждали само като украса. Доматът има около 7000 гени повече от човека. Най-скъпите картофи са от сорта La Bonnotte от Франция. Килограм от тях струва около 500 евро. Съществуват над 7000 различни сорта ябълки. Лозата в двора на Девическия манастир в Сопот е на повече от 350 години и е най-старата лоза в България, а може би и в цяла Европа. До ден днешен тя продължава да ражда грозде. От живите плетове най-високо е растението „Лигуструм”, което стига до 1,5 метра. Бамбукът е най-бързорастящото растение в света – за 24 ч височината му може да нарасне до 75 см. Единствено на Витоша расте петтичинковата върба. Вечнозеленото хвойново дърво Taxodium mucronatum в село Санта Мария дел Туле в мексиканския щат Оахака е най-голямото растение с височина 41 м и обхват на ствола над 30 м. Балсовото дърво (Ochroma pyramidale), което се среща в Централна и Южна Америка, притежава най-леката дървесина. Единствено дивата папая, която е по-скоро храст, има по-лека дървесина. Парченце от Ochroma плава по-лесно дори от корка. Балсовата дървесина има пет пъти по-малка плътност от водата, а коркът – четири пъти. Леката дървесина е използвана за направата на модели на динозавърски скелети, пръчки за ескимо и на сала на Тур Хейердал – „Кон-Тики”. Растения символи на Великобритания: розата на Англия, магарешкият бодил на Шотландия, стеблото праз на Уелс и ленът на Северна Ирландия. Една средностатистическа гора складира около 30 000 тона въглерод на квадратен километър. Дънните площи на океаните, обрасли с морска трева, побират 3 пъти повече.
В шведската провинция Даларна е открито най-старото живо дърво на света – достолепен и величествен смърч. Той е на 9550 години. Допреди това за най-стари се смятаха дървета също от семейство „борови” на възраст между 4000 и 5000 г., открити в Северна Америка. Стволът на смърча живее около 600 години, но скоро след като умре, от същия корен изниква нов. Секвоите пък са най-високите дървета в света, достигайки височина 90 метра. Най-високата секвоя се намира в Северна Калифорния и е наречена Хиперион. Със своите 115,55 метра Хиперион се извисява с 22 метра над Статуята на свободата (93 м). Изчислено е, че дървото съдържа 502 куб.м дървесина. В Северна Калифорния се намира и друго дърво рекордьор – секвоята „Изгубеният монарх”, която е най-голямото дърво на света. Диаметърът на ствола й е забележителен – 7,9 метра, а според експертите дървото съдържа 1200 куб.м дървесина. Най-старото дърво в България е летен дъб от вида Quercus robur, намиращ се в село Гранит, Старозагорско. Гранитският дъб е най-старото дърво в България и най-старото живо широколистно дърво в Европа. Преклонната възраст на дъба е доказана научно през март 1982 г. чрез Преслеров свредел и е установено, че рождената му дата е 345 г. от нашата ера. Короната на дървото е 1017 кв. м, обиколката на стъблото – 7,45 м, а височината му – 23,40 м. „Старият дъб”, както галено го наричат местните, е обявен за защитен обект „Вековно дърво” през 1967 г. със заповед на Министерството на горите и горската промишленост. Записан е в Държавния регистър за природните забележителности под номер 388. За жалост вековете, замърсяването на въздуха и човешката дейност са оставили следите си върху това величествено дърво. От огромната зелена корона през 1969 г. се отчупва най-големият клон от северната страна. През 1983 г. е направено укрепване на хоризонталните клони с дървена конструкция, по-късно заменена със стоманена. В последните 20 години процесът на съхнене на дървото се засилва. Добре, че мястото е оградено и за дървото се полагат грижи. През 2011 г. Гранитският дъб навърши 1666 години. Байкушевата мура – черна мура, на възраст над 1300 години, която се намира близо до хижа „Вихрен” в Пирин, е най-старото иглолистно дърво в държавата и едно от най-старите дървета в света. В края на 19 век възрастта на дърветата се е определяла точно със специален свредел, с който се е вадело дървесината и са броени кръговете. През 1897 г. лесовъдът К. Байкушев чакал няколко месеца да пристигне свредела от Австрия, за да определи възраста на откритата от него мура в Пирин. В парка Феникс в Ница се намира най-голямата зимна градина света. Тук на площ от 7 хектара са разположени градини от различни климатични пояси с над 2500 вида растения. Националната градина „Шинджуку Гьоен” в Токио е популярно място за момиджигари – вековния японски обичай да се съзерцават есенните листа. |