Преди новата ера

 

450 млн. г.

Растенията на сушата еволюирали още преди 450 млн. години, но дърветата са по-млади от акулите. Цветята се появили в периода креда, а тревата започнала да расте преди 40 млн. години

385 млн. г.

Появяват се първите дървета в света – Wattieza. Те били високи близо 9 метра, приличали на днешните палми и подобно на папратите и гъбите се размножавали чрез спори

130 млн. г.

Появяват се цъфтящите растения (днес надхвърлят 240 000 вида)

9000

На територията на дн. Израел е култивирано първото плодно дърво – смокинята

8000

Появява се земеделието на територията на съвр. Северен Ирак – отглеждане на пшеница и ечемик

На територията на Перу се отглеждат картофи и фасул, на територията на Индокитай – ориз

7500

Смята се, че за пръв път лимецът е култивиран около 7500 г. пр.Хр. в периода на т.нар. догрънчарски неолит в регион на Близкия изток, известен като Плодородния полумесец

7000

В Западна Азия се развива земеделието

На територията на дн. Мексико се отглеждат житни растения

6500

Развива се земеделието по долината на р. Инд и се отглеждат житни растения в Югоизточна Европа

6000

В Югозападна Азия се отглежда пшеница, годна за изпичане на хляб

3200

Още през преддинастичния период египтяните купуват ценна кедрова дървесина от финикийски търговци от Библос (Ливан)

2700

Мезоамериканците започват да отглеждат царевица

XVII в.

В Източна Европа започват да култивират ръжта

575 г.

Висящите градини на Семирамида са едно от Седемте чудеса на света. И до ден днешен не са открити. Вероятно са били построени във Вавилон, който се е намирал на територията на днешен Ирак. Повечето сведения сочат, че са построени около 575 г. пр.н.е. от цар Навуходоносор II, който управлява града 43 години, започвайки от 605 г. пр.н.е. Друга теория гласи, че са построени от асирийската царица Семирамида, по време на петгодишното ѝ управление (810 г. пр.н.е.) Представляват терасирани и изкуствено напоявани градини. Според легендата, Навуходоносор ги построява, за да не тъгува по дома си неговата съпруга – персийската принцеса Амитис, която е родом от планините. Археолозите, които изследват Вавилон, досега не са открили останки от градините. Това поражда въпроса дали те наистина са съществували

320

Древногръцкият философ Теофраст от Ересос пише първата систематическа книга по ботаника, като описва над петстотин вида растения

II пол. на IV в.

и нач. на III в.

В произведението си „За изучаването на растенията” Теофраст Ересоски полага основите на систематичната ботаника, а в произведението – „За причините на растенията” полага основите на физиологията на растенията, до голяма степен под влиянието на Аристотеловите зоологически наблюдения. На неговите произведения са се позовавали още в древността

288 

Едно от най-известните дървета банян, наречено Свещената смокиня, е дървото Sri Maha Bodhi в Anuradhapura, Шри Ланка. Счита се, че то е произлязло от клонка, изрязана от оригиналното дърво, под което Буда е получил просветление през 6 век пр.н.е. Засадено през 288 г. пр.н.е., то е най-старото засадено от човека дърво, чиято година на засаждане е известна

След новата ера

 

1 г.

За пръв път в Япония култивират внесен от Китай ориз

50

Древноримският писател и агроном Луций Юний Модератус Колумела препоръчва да се редуват културите като средство за подобряване на почвата. Съчинението му „За земеделието” е селскостопанската енциклопедия на древността

Ок. 200

Царевицата е внесена в източните гористи райони на Северна Америка от югозапад

701

Арабите започват да изнасят подправки от Индонезия за страните от Средиземноморието

705

В двора в Киото, Япония, започват да водят бележки за цъфтенето на вишните (начало на фенологията – науката за периодичността на природните цикли)

765

В Европа е известно тройното сеитбообръщение

1193

За бояджийските работилници в Европа започва да се кара индиго от Индия

XII век

На Пиренейския полуостров се появява арабски трактат, автор на който е Ибн ал-Авам. Разглежда въпросите, свързани с изучаването на почвата, торенето, напояването, облагородяването на посевите, не липсвала и информация за отглеждането на зърнени храни и градинарството

1333

Във Венеция е открита ботаническа градина – първата след ботаническите градини от античността

5 ноември 1492

Мореплавателят Христофор Колумб записва в дневника си, че е открил „едно вкусно растение, от което живеят хората”. Това е първият писмен документ, в който се споменава царевицата

1493

Христофор Колумб донася захарната тръстика в Доминиканската република

1498

Виждайки за първи път косматите кокосови орехи, носещи се в океана край бреговете на Африка, моряците от кораба на Вашку да Гама ги нарекли „коко” (на португалски „маймуна”) поради сходството им с маймунската физиономия

1503

По време на четвъртото плаване на Колумб европейците за първи път се запознават със свойствата на каучука, изготвян от сока на дървото хевея

1505

Джовани Понтано открива съществуването на разнополовата финикова палма

1516

Испанците внасят първите банани в Коста Рика

1522

Просперо Алпино провежда първите опити за изкуствено оплождане на финикови палми

1525

Картофът е внесен в Европа (Испания) от Южна Америка

22 май 1532

Португалският мореплавател Мартин Афонсу Соуза създава първата плантация за захарна тръстика в Бразилия

От 1533

С медицински цели се създават ботанически градини, най-напред в Северна Италия

1540

Картофите са внесени във Франция като декоративно растение

1542

Излиза билкарският сборник от Леонард Фукс, в който са поместени и рисунки на растения

1548

В някои случаи храните, които най-често асоциираме с дадено място, всъщност не са местни. Например доматите идват от Южна Америка, а днес са неизменна част от италианската кухня. Връзката се зародила преди 1548 г., когато е документирано първото писмено сведение за домати извън двете Америки – в Тоскана

1554

Пиетро Матиоли издава своя коментар към трудовете на Диоскорид. Многобройните му преводи правят ботаническите познания достъпни за широк кръг читатели

1563

Бернард Палиси публикува първите резултати от изучаване на процеса на хранене при растенията

1569

Испанският лекар Николас Монардес донася в Европа кокаиновия храст

1570

Картофите са внесени в Испания от Перу.

Картофът (Salanum tuberosum) е едногодишно културно растение с подземни грудки, богати на нишесте, които се използват за храна

26 септември 1580

Франсис Дрейк се завръща в Англия с пълни трюмове с подправки, картофи и испанско злато и сребро – след две години и десет месеца плаване

1583

Италианският лекар и ботаник Андреа Чезалпино изучава живота на растенията; за основни принципи приема храненето, растежа и размножаването.

Андреа Чезалпино предлага в произведението си „За растенията” нова класификационна система на растителното царство. Той класифицира растенията по корените и плодовете им и това е първата съвременна класификация на растенията

1584

Английският мореплавател Уолтър Рейли донася от Южна Америка в Англия екстракт от кураре (растителна отрова)

28 юли 1586

Според една от версиите, точно на 28 юли 1586 година Европа се „запознава” с картофите. Английският математик, астроном и естествоизпитател Томас Хариот, завръщайки се от експедиция до Новия свят, донася в Англия първите картофи.

Обаче, в началото европейците възприемат картофите точно като рядко и екзотично растение, което да радва… очите им. Садят го в ботанически градини и паркове, за да се любуват на цветовете му. Някои колекционери от онова време броят солидни суми, за да се сдобият с екземпляри за частните си колекции, където да се наслаждават на изисканите цветове на цъфтящите картофи

3 декември 1586

В Англия от Колумбия за първи път е донесен картофът от сър Томас Хариот

1586

Донесените от Америка картофи благодарение на пътешественика Франсис Дрейк започват да се отглеждат в Ирландия

1588

Камерариус издава каталог на Нюрнбергската ботаническа градина, включващ между другото финикова палма и Agave americana (американска агава, столетник)

1592

Адам Заслужански издава в Прага „Methodi herbariae libri tres”; описва растенията и прави опит да определи техния пол. Съчинението е крачка напред спрямо съществуващите дотогава описания на лечебни растения

11 януари 1599

В Европа са доставени пипера и муската

Около 1600

Андреа Чезалпино класифицира растенията според вида на семената, евентуално и според някои други белези (напр. големина).

Гаспар Боен, швейцарски ботаник, характеризира около 6000 вида растения и създава метод за тяхното обозначаване (с четири думи)

От 1600

Йоханес Батиста ван Хелмонт провежда първите експерименти по физиология на растенията. Стига до извода, че основната храна те приемат не от почвата, а от водата

I половина на XVII в.

Разширяват се познанията за неевропейските растения, предимно от Северна и Южна Америка, а по-късно и от Азия

1601

В Англия се внасят огромни количества пипер от Остиндийската компания

1615

Каучукът е донесен от Южна Америка в Европа, но няколко века използването му остава ограничено

1623

Швейцарският ботаник Гаспар Боен класифицира 6000 растения и въвежда използването на две названия (родово и видово) за класифициране на живите организми

1635

Ги дьо Лаброс основава в Париж ботаническа градина Jardin des Plantes, първоначално за нуждите на медицината; значението ѝ нараснало най-вече под ръководството на Бюфон от 1739 г.

1639

Йоаким Юнг поставя основите на ботаническата морфология, като диференцира органите на растенията и въвежда подходяща терминология, предимно в произведението „Isagoge phytoscopica” (1639)

1640

Видният белгийски учен от 17-ти век Жан-Баптист ван Хелмонт открил, че водата в почвата е най-важният елемент в развитието на растенията

27 април 1644

В Канада започва за пръв път да се засява пшеница

1648

Бразилският пипер демонстрира голям потенциал в борбата срещу резистентни към антибиотици бактериални инфекции. Екип учени проучил исторически свидетелства за употребата му в традиционната медицина на Южна Америка още от 1648 г. Като съсредоточили своите експерименти върху плодовете на дървото, които според сведенията били използвани за лечение на рани, те получили екстракт, способен да обезоръжи болестотворен щам стафилококи

1661

Празненство в разкошните градини на „Во льо Виконт” поставило началото на края за собственика Никола Фуке. Луи XIV дошъл, видял и пожелал; той конфискувал имението и хвърлил Фуке в затвора

1669

Chêne-Chapelle („параклис-дъб”) се намира в областта Алувил-Белфос, в северната част на Франция. То е най-известното дърво в страната, но всъщност не е обикновено дърво, тъй като в него се намира малък параклис. През 1669 г. абатството решава да построи параклис в огромното 500-годишно (тогава) дърво, което е кухо в едната си част, вследствие от гръмотевичен удар. По-късно е добавен втори параклис и стълбище

1672

Морисън систематизира сенникоцветните

1675-1679

Марчело Малпиги постепенно характеризира микроструктурата на част от растенията

1679

Едмон Мариот публикува своите наблюдения из областта на физиологията на растенията: открива изхранването на растенията със соли, разтворени във водата, поглъщана от корените. С разбиранията си предхожда по-късните идеи в това отношение

1682

Мехемиа Грю издава „The Anatomy of Plants” („Анатомия на растенията”), в която публикувал резултатите от обширно изследване, въвел понятието „тъкан” и описал строежа на различните видове тъкан

1683

Джон Рей публикува система на растенията, изхождайки от морфологичните идеи и терминологията на Юнг

1690

Аугуст Бахман публикува класификация на растенията, като за изходна точка приема подреждането на цветовете

1694

Рудолф Якоб Камерариус публикува своите наблюдения върху половете при растенията и провежда опити за изкуствено оплождане; с това подкрепя предполагаемото различие между мъжките и женските органи, например от Залужански (1592).

Жозеф Питу Турнефор изследвал и описал около 500 вида растения; разработил по-нашироко системата за изкуствената класификация

1699

Джон Уудуърд доказва експериментално, че растежът на растенията зависи от количеството минерали, съдържащи се във водата, поемана чрез корените

1703

Ботаникът Чарлз Плъмър нарича магнолията на популярния си френски колега Пиер Магнол, който е известен с приноса си за изследване на полезните свойства на растенията от медицинска гледна точка. Магнол бил наследник на фармацевти и дал огромен принос за изследването на стотици растения, като създавал ботанически градини към английските университети и проучвал лечебните свойства на видовете

1730

Лорд Таунсенд въвежда системата за редуване на посевите

1735

Шведският природоизпитател Карл Линей представя първата си класификация на растенията – „Система на природата”, в основата на която лежи броят на семеделите и плодниците.

Линей преименува рода растения Теа в Камелия в чест на чешкия йезуитски мисионер и ботаник Георг Йосиф Камел, известен още като Camellus, работил във Филипините от 1688 до смъртта си през 1706 г.

Ботаникът от експедицията на Парижката академия Жозеф дьо Жусийо започва своя 35-годишен престой в Южна Америка, откъдето е изпращал на своя брат множество съобщения, листа от растения и семена

1736

Френският астроном и пътешественик Шарл Мари дьо ла Кондамин открива естествения каучук и хининовото дърво в джунглите на Южна Америка.

Излиза съчинението на Линей „Основи на ботаниката”, в което защитава тезата за неизменността на видовете и твърди, че в природата съществуват толкова вида, колкото са били първоначално създадени

1742

Линей допуска, че в някои случаи може да се появи нов вид растения чрез внезапна промяна или чрез хибридизация

1744

Кралят на Прусия Фридрих II заповядва на земеделците да садят и ядат картофи, за да се спасят от върлуващия тогава глад. Наказанието за неподчинение било сурово – отрязване на носа

1753

Шведският естественик Карл Линей публикува Species Plantarum – книга, описваща около 6000 вида растения

1761

Йозеф Готлиб Кьолройтер публикува първите резултати от своите класически опити с кръстосване на растенията. Успял е да създаде различни кръстоски, в потомството на които установил, че се проявяват комбинации на майчини и бащини белези

1763

Френският ботаник Микел Адансон прави опит за естествена класификация на растенията

10 октомври 1769

Придвижвайки се по западния бряг на п-в Калифорния (Мексико), войниците от сухопътния отряд на експедицията на испанския конкистадор Гаспар де Портола видели огромно непознато дърво и поради червеното му стебло го нарекли „Поло Колорадо” (червен ствол). Това била секвоята – „голямо дърво” на езика на индианците чероки

17 август 1771

Английският химик Джоузеф Пристли установява, че растенията отделят кислород.

Пристли доказва, че растенията отделят газ (кислород), правещ възможно горенето на свещ; установява също разлика в процеса на дишане на растенията на светло и тъмно

1779

Антоан Лорен дьо Жусийо публикува опит за естествена класификация на растенията. В тази разработка вземат участие и други членове на семейство Жусийо.

В понятията на флогистоновата теория Ян Инген-Хаус различава два процеса у растенията: асимилация на въглеродния двуокис с освобождаване на кислород и поглъщане на кислород

24 декември 1781

В Сорел (Квебек) е „запалена” първата в Канада коледна елха

6 февруари 1783

В Лондон умира ландшафтният архитект Ланселот Браун по прякор „Талантливия”, известен като „най-великия английски градинар”. Той създава повече от 170 паркове в родината си, като старанието му е да наподобява в максимална степен природата. Благодарение на него и до днес съществува понятието английска градина

1784

Появява се първата ботаническа градина в Америка

1789

По планове на американеца Бенджамин Томпсън (граф фон Румфорд) е създадена Английската градина в Мюнхен – най-големият градски парк в Европа. Своето име – Инглиш гардън, той получава поради стила на подредба. Зелената гордост на местните жители е открита за посетители на 1 април 1792 г.

11 ноември 1790

В Англия са внесени от Китай първите хризантеми

1790

Съчинението на Гьоте за метаморфозата на растенията оказва значително влияние върху ботаниката от I половина на XIX в. и инспирира развитието на морфологичните изследвания

1793

Кристиан Конрад Шпренгел помества резултатите от своите студии, обясняващи механизма на опрашване на цветята от насекомите

1794

Кралската градина в Париж се преобразува в Национален природонаучен музей и се оформя като средище на природонаучната дейност

17 февруари 1795

В Англия е изкопан картоф с тегло 8,3 кг

XVIII век

Появяват се обширни ботанически градини с екзотична флора; La Pѐpiniѐre du Roi (Кралската градина) в Париж (основана – 1669, просъществувала до 1828 г.), притежавала повече от 50 000 растения, събирани от ботаниците пътешественици.

Изучава се системно извъневропейската флора

1804

Трудът на Никола Теодор Сосюр „Химическо изследване на растенията” дава основни сведения за тяхното изхранване от въздуха и почвата и за значението на въглеродния двуокис

1805

Немският пътешественик и ботаник Александър фон Хумболт публикува книгата си „Опит за география на растенията“, в която описва петгодишното си пътешествие по двата американски материка и въвежда понятието „география на растенията”.

Появяват се първите трудове на Хумболт за географското разпространение на растенията в зависимост от климатичните условия

1806

Томъс Ендрю Найт доказва експериментално влиянието на земното притегляне върху растежа на растенията; по-късно открива хидротропизма на корените и негативния фототропизъм на мустачетата им

1807

Александър фон Хумболт публикува труда „География на растенията”. Залегналите в него идеи водят началото си от 1790 г.

1809

Огюстен Пирамюс дьо Кандол започва да изучава растителните формации. Понятието растителна формация се появява чак в 20-те години на XIX век

1812

На Крим се създава ботаническа градина

1818

Английският растениевъд Уилям Катли спасил захвърлена луковица на орхидея, използвана като уплътняващ материал в една пратка тропически растения. Нейното разцъфване възпламенило викторианската страст към орхидеите, която не е угаснала до ден днешен

28 юни 1820

Намерено е писмо от 1776 г., от което става известно, че е правен опит да бъде отровен Джордж Вашингтон с домати; благодарение на този опит станало ясно, че доматът не е отровно растение; преди са го отглеждали само като цвете

1820

В България е създадена първата къща за експорт на розово масло от Дончо Папазов от Казанлък

1821

Ернст Щойдел под заглавието „Nomenclator botanicus” публикува първия указател за имената на родовете и видовете на растенията; подобен списък в четири тома излиза през годините 1893-1895 под заглавието „Index Kewensis”; до 1959 г. се появяват 12 допълнения.

До гр. Канди (Шри Ланка) е създадена най-голямата ботаническа градина в Азия – Перадения, на площ 67 ха

1823

Джовани Амичи публикува своите наблюдения върху опрашването; от тичинките се отделя поленов прашец, който прониква през близалцето и стълбчето до плодника

1824

Огюстен Пирамюс дьо Кандол публикува своята система на растенията, една от най-важните естествени системи в историята на ботаниката

1825

България е една от последните европейски страни, в които са разпространени картофите. У нас отглеждането им е започнало през 1825 г. най-напред в Лясковец. Българските градинари са ги донесли от Румъния, наричали ги влашки боб. Десет години по-късно картофите са били внесени в Самоков от Сърбия и Гърция.

В Египет мангото пристига през 1825 г. Първото мангово дръвче е посадено от основателя на съвременен Египет Мохамед Али паша. Първоначално на манговите дръвчета в Египет се е гледало като на декоративни. С времето обаче качествата на плода са били оценени и днес той се отглежда в 23 от 27-те области. Страната е вторият в Африка износител на манго

1826

Рене Дютроше обяснява движението на соковете в растението с явлението осмоза

1828

Александър Броняр издава система на изчезналите растения в своя „Увод към фосилните растения”

1831

Робърт Браун открива клетъчното ядро при растенията

1834

Сосюр развива своята по-стара идея за дишането на растенията, при което последните поглъщат въглероден двуокис и по този начин си набавят необходимата енергия. Изследванията в това направление били възобновени и по-късно (1847 – Чарлз Лорс, 1851 – Лазар Гаро и др.)

1836

Жан Батист Бусенго, изхождайки от многобройни наблюдения и опити, доказва значението на намиращия се в почвата азот за развитието на растенията и така обосновава торенето с естествен тор

1837

Рене Дютроше открива значението на хлорофила

1842

Матиас Якоб Шлайден издава учебника „Ботаниката като индуктивна наука”, в който набляга върху емпирията и критичността; по този начин преодолява натурфилософските идеи в ботаниката.

А. Ф. Л. Вигман прави опит да определи в количествен аспект химичното изхранване на растенията.

Карл Вилхелм фон Негели изучава структурата на плодника и делението на клетките на цветния прашец

1844

Холандският органичен химик Герардус Йоханес Мюлдер доказва експериментално възникването на скорбялата в растенията от въглеродния двуокис и водата и открива декстрина в хлорофилните зърна; същата идея била изразена по-рано от Сосюр

1845

Хуго фон Мол формулира хипотезата за значението на хлорофила при образуване на декстрин и захар в растенията (основавайки се на откриването на скорбялата в хлорофила). По този начин положил основите за по-нататъшното изучаване на проблемите, свързани с фотосинтезата.

Благодарение на петиция, подписана от 30 000 столичани, в Лондон е открит паркът „Виктория”

1846

Джон Стивънс Хенслоу, учителят на Чарлз Дарвин, открива Ботаническата градина в Университета в Кембридж

1847

Джовани Амичи подробно описва анатомията на близалцето и доказва съществуването на семена още преди опрашването

1849

Карл Фридрих Гертнер обобщава своите дългогодишни усилия, които обхващат обяснения на пола при растенията и значението на половите органи; основните идеи формулирал още през 1819 г.

Вилхелм Хофмайстер, на базата на богат микроскопичен материал, проследява опрашването на 38 вида, принадлежащи към 19 рода

1851

Вилхелм Хофмайстер подчертава закономерното редуване на полови и безполови генерации при растенията

21 юли 1853

Властите в Ню Йорк купуват за $5 млн. терен в сърцето на града, за да го превърнат в парк. Днес Сентръл парк се простира върху територия с площ 340 ха, която е два пъти по-голяма от тази на Монако. Паркът е проектиран от Фредерик Лоу Олмстед и Калвърт Вокс. За създаването му са допринесли около 20 000 души, сред които инженери от Ню Ингланд, ирландски работници и германски градинари

1856

Описан е първият случай на цъфтеж на създадена от човек хибридна орхидея в Западния свят (днес са описани ок. 100 000 хибридни орхидеи)

1859

Германският химик Алберт Ниман съвместно с Франческо ди Стефано извличат кокаин от листата на кока

1860-65

В редица трудове Симон Швендерер разкрива двойната същност на лишея като организъм: тясно съвместно съжителство между водорасло и гъба

1862

Шоуто на цветята Chelsea Flower Show се провежда под егидата на Кралското градинарско общество. За пръв път то се провежда през 1862 година насред тревните площи в елегантната кралска болница – дом край Темза, построен през XVII век, за подпомагане на ветерани от войната. Шоуто привлича над 150 000 посетителя всяка година. Изложението се провежда в продължение на пет дни всяка година през май. Цветята са разположени на площ 45 000 квадратни метра. На изложбата всяка година биват представяни нови видове цветя

1862-1864

Юлиус Закс доказва експериментално, че скорбялата се получава от хлорофил при светлина; доказва също, че някои растения могат по този начин да синтезират захар

1864

В Брюксел се провежда първият международен конгрес по ботаника

1866

Антон дьо Бари публикува обобщаващо произведение, с което обяснява процеса на размножаване при гъби, лишеи и мъхове

1867

Градският общински съвет на Хаджиоглу Пазарджик /днес Добрич/ избира място в махалата Карабоклука и като засажда първите дървета и прокарва алеи, поставя началото на днешния парк „Св. Георги”. Дори в архивите се пазят документи, че алеите са били прокопани от затворници.

Паркът „Св. Георги” в Добрич е с 15 години по-стар от Борисовата градина в столицата и всъщност е първият градски парк в страната след Освобождението

1870

В Северна Дакота (САЩ) е въведена нова, революционна технология в обработката на твърдата пролетна пшеница и фермерите започват да сеят „кехлибарените вълни от зърно” – сортове пшеница и дурум, с които щатът е известен днес

1874

Ладислав Челаковски разработва теорията за антитетичната и хомологична родова промяна у растенията

1876

Уикхъм пренася по контрабанден път семена на хевеа от Бразилия в Англия. Поставено е началото на каучуковите плантации в английските колонии

Пълзящото растение кудзу, роднина на граха, било внесено в САЩ от Япония през 1876 г., за да осигурява бързо сянка и да укрепва почвата. Само че расте изключително бързо – с до 30 см на ден, и покрива без разлика дървета, улични лампи и дори сгради. В не по-малко от 20 американски щата под листата му са изчезнали хиляди квадратни километри полета и гори. Пагубната сила на кудзу е забележителна

1886

Прекъсването на връзката с Беломорието след Освобождението води до екологична катастрофа. През 1879-1886 г. са изсечени над 30 000 дка иглолистни гори. Това е най-голямото унищожение на дървета в историята на Родопите

1887

Създаден е паркът Тонгариро, първият национален парк в Нова Зеландия, който днес е световно природно наследство на ЮНЕСКО

1889

В Княжево е изграден първият държавен горски разсадник у нас.

Иван Иванович Герасимов пръв предизвиква по експериментален път изкуствена полиплоидия на растителната клетка.

(Полиплоидия – изменения в растителните (най-често) и в животинските организми от двукратно или неколкократно увеличаване на броя на хромозомите в гаметите, зиготата или соматичните клетки)

90-те г. на XIX в.

Експерименталните трудове на Бохумил Немец (изкуствена полиплоидизация, изучаване рецепцията на геотропизма, физикохимични отношения на делящите се клетки и др.) допринасят значително за формулирането на експерименталната цитология на растенията.

Георг Албрехт Клебс със своята експериментална дейност доказва, че развитието на растенията представлява верига от морфогенетични процеси, ясно предопределени от външните условия

1892

Дмитрий Йосифович Ивановски открива, че разтвор от тютюн, болен от мозайка, е инфекциозен и след филтрацията му.

В Пловдив е създадена Цар-Симеоновата градина, за да се проведе в нея Първото българско земеделско-промишлено изложение (предшественик на днешния Международен панаир Пловдив).

Интересна е историята около възникването на пловдивския парк. През 1891 година българското правителство взема решение от август до края на октомври 1892 година под тепетата да бъде проведено Първото българско земеделско-промишлено изложение. След великолепното Изложение в Париж две години преди това и година след панаира в Прага България решава да покаже, че също може да се представи блестящо като домакин на подобен форум. Тогава пловдивчани се обръщат към Люсиен Шевалас и на мястото на турското гробище, което е съществувало южно от Сахат тепе, само за десет месеца разцъфтява приказна градина, за която пишат всички европейски вестници. Пресата публикува статии, в които посочва, че на Балканския полуостров швейцарецът Шевалас е създал нещо невероятно. Тя носи вече големите размери, както и характерните елементи като езерото, което възниква естествено на мястото на старо мочурище. При пресушаването му обаче остава едно голямо пространство, което се превръща в езеро, а вътре навремото плували дори и малки корабчета. С княжески указ на княз Фердинанд от ноември 1892 г. паркът е наречен „Градина Цар Симеон” и е подарен от княза на българското правителство и на пловдивчани само с едно условие – да я поддържат

28 февруари 1895

В България е създаден първият градски парк от европейски тип – Аязмото в Стара Загора

16 януари 1896

Княз Фердинанд I издава Указ 9, с който се утвърждава „Закон за мерките против филоксерната зараза (чума по лозята) и за възобновяването на опустошените от нея лозя”, обнародван в Държавен вестник, брой 50 от 4 март 1896 г. – поставя се началото на растителната защита като част от селскостопанската наука

1896

Александър Димитров за пръв път в България внася домати за фабриката в Куртово Конаре. Пак там е построена първата фабрика за червен пипер.

В Кюстендил се провежда Първият овощарски конкурс, който е останал единствен по рода си в страната. Днес негов наследник е Празникът на плодородието, организиран в града под Хисарлъка

1897

Българският лесовъд Костадин Байкушев, пионер на горското дело у нас, открива и описва вековната черна мура в местността Бъндерица в Пирин – наречена е на негово име

1898

Сергей Гаврилович Навашин открива двойното оплождане на голосеменните растения

1898-1901

Излиза „Органография на растенията” от Карл фон Гьобел – основно произведение в каузалната морфология на растенията

1899

Открит е Националният парк „Маунт Рейниър” в щата Вашингтон, САЩ

1900

Едвард Адолф Щрасбургер обяснява процеса на редукционно деление на растителните клетъчни ядра

Нач. на XX в.

Американски кестени покривали голяма част от източните части на САЩ, преди инвазивни гъбички почти да ги изличат в началото на XX век.

Учени от Колежа по екология и лесовъдство към Нюйоркския щатски университет използвали ген от пшеница, за да създадат устойчив на болестта кестен. Може би някой ден той ще възстанови горите на изток

1902

Най-големият парк на Рим „Вила Боргезе” е продаден от Паоло Боргезе поради финансови затруднения на италианската държава

1903

В своята „Патологична анатомия на растенията” Ернст Кюстлер поставя патологията на растенията върху клетъчна основа

1905

Английският физиолог Фредерик Блекман доказва, че процесът на фотосинтеза се състои от две фази – светла и тъмна

1908

Земеделският изследовател Франк Майер, служител на американското министерство на земеделието, открива растението китайски лимон (Майер лимон) при едно пътуване до Китай

20 април 1909

Учредено е Дружество на българските лесовъди. Първото Общо събрание на организацията е проведено от 23 до 25 април 1910 г. На конгрес, свикан на 15 и 16 февруари 1948 г., е прието решение за прекратяване на дейността на организацията и за присъединяването ѝ към Профсъюза на земеделските и горските работници и служители. На 11 януари 1990 г. е възстановено като Дружество на лесовъдите, което на 12 октомври 1990 г. се преименува в Независим съюз на лесовъдите в България, а на 12 юни 1992 г. – в Съюз на лесовъдите в България. Член е на Европейския съюз на лесовъдите

24 май 1909

В Швеция са създадени първите девет национални парка

1910

Петер Бойсен-Йенсен доказва съществуването на растежни фактори у растенията, т. е. вещества, обуславящи техния растеж и формирането на органи.

На международния конгрес по ботаника в Брюксел екологията се обособява като самостоятелна ботаническа дисциплина – биологична наука, занимаваща се с взаимоотношението между организмите и околната среда. Фактически първото обобщение на тази дисциплина през 1901 г. дава датският ботаник Йоханес Варминг, който е въвел и термина екология

1911

Създадена е Морската градина в Бургас от ландшафтния архитект Георги Духтев

1911-12

По идея на първия балнеолог у нас д-р Дамян Иванов и по проект на арх. Никола Нешев е създаден паркът във Вършец, който е вторият по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина в София, с площ от 800 дка. През 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век са били засадени редки дървесни видове, доставени от различни краища на света. Все още в него може да се видят тис, ваймутов бор, кедър, секвоя. В парка расте и дървото гинко, магнолия и райска ябълка

1912

В знак на приятелство кметът на Токио подарява на американската столица Вашингтон 3000 японски вишни сакура

1913

Немският химик Рихард Мартин Вилщетер приключва изучаването на хлорофила, в който е различил два вида зелен пигмент и е доказал, че те съдържат магнезий, а не желязо. През 1915 г. му е присъдена Нобелова награда за физиология и медицина за изучаване на растителните пигменти, предимно хлорофила

1919

Малко след като станал национален парк през 1919 г., Големият каньон приемал по около 37 000 посетители годишно. Днес всяка година пристигат близо 5,5 млн. туристи, които му отреждат второ място сред националните паркове в САЩ, след Грейт Смоуки Маунтинс.

Пекановото дърво (американски орех) станало емблема на Тексас през 1919 г. Популярността му расте от 1906 г. насам, когато последната воля на бившия губернатор Джеймс Хог включвала орехово дърво при нозете му и пеканово до надгробната му плоча, а ядките „да бъдат раздавани на обикновените хора, за да могат да ги засадят и да направят от Тексас щат, покрит с дървета”

26 август 1922

В България е обнародван Закон за подпомагане на розопроизводството

1925-27

Членовете на дружество „Алеко” засаждат в района около едноименната хижа 55 000 млади смърча, бели мури и бели борове

1928

Жозиас Браун-Бланке издава своята „Социология на растенията”, представляваща синтез на принципите на школата от Цюрих и Монпелие – най-известното направление в европейската екология на растенията

1930

Валтер Цимерман предлага теория за образуване органите на жилковите растения, която с успех обяснява редица морфологични, анатомични и еволюционни факти

1932

Съветският агроном Трофим Денисович Лисенко използва термина „яровизация” за обозначаване на топлинните изисквания при индивидуалното развитие на растенията. Формулирал е основите на теорията за тяхното стадийно развитие

1933

Залесена е първата изкуствена гора над Шипка

1937

В бившата Земеделска банка в София е създадено хранилище за розово масло, в което се съхраняват образци от стари реколти (сега Държавен депозиториум)

8 април 1949

В Хърватия е открит националният парк Плитвишки езера

1949

В парка „Маруяма” в Киото е посадена плачеща японска вишна от костилка на близо 200-годишно дърво. Известно е като дървото на мъдреца или на праотеца. Всяка пролет местните жители се събират след пика на цъфтежа да съзерцават 12-метровата свещена вишна. Дневните съзерцания се наричат ханами, а нощните – йозакура. Дървото си има свой сакурамори – вишнев лекар, който се грижи за него. Тънка мрежа го пази от птиците

1950

Дийн Бърк и Ото Хайнрих Варбург създават първата съвместна разработка, като се връщат към теорията, според която в процеса на фотосинтеза въглеродният двуокис се разпада, и формулират хипотезата за енергетичния баланс при фотосинтезата

1951

Дийн Бърк и Ото Варбург публикуват съвместен труд под заглавие „Едноквантова реакция и енергетична система при фотосинтеза”, обясняваща появата на органичните вещества от въглеродния двуокис и водата.

Установена е способността на животните и висшите растения да усвояват в определена степен и атмосферния азот

10 юни 1952

С постановление № 460 на Министерски съвет в София е създаден парк „Владимир Заимов”. Паркът е изграден през 1953-1955 г. на мястото, където преди това са се намирали артилерийски казарми. Проектиран е от „Софпроект” с ръководител проф. Делчо Сугарев. Общата му площ е около 116,160 дка, вегетативната площ – 84,52 дка, алеи и площадки – 31,68 дка. До 1992 г. носи името на ген. Владимир Заимов. След това паркът и едноименният в съседство на парка булевард са преименувани на „Оборище”. На 11 октомври 2007 г. с решение на Общинския съвет е върнато старото име на парка

1954

Даниел Арнон, физиолог от Бъркли, успява да изолира хлоропласти от клетките и да ги пренесе в епруветки, където започнал да протича процес на фотосинтеза. Потвърдил е, че всички ензими, необходими за фотосинтеза, са налице в хлоропластите.

Във вкаменелостите по бреговете на Горното езеро в Канада Патрик Мейсън Хърли открива зелени водорасли, чиято възраст е била определена приблизително на 2 милиарда години. През 1956 г. Е. С. Баргхурн съобщава, че в същите вкаменелости били установени 8 аминокиселини от органичен произход. Тези данни удължават периода, за който е известно, че вече на Земята съществували органични вещества

1955

Създадена е Университетската ботаническа градина в Балчик

Юни 1956

Мястото между хотел „Боерица”, местността Офелиите и хижа „Кумата” става известно като Ветровала, когато опустошителен смерч поваля за броени минути почти цялата иглолистна гора в района

8 ноември 1962

Създаден е Национален парк Пирин

1962

Специалистът по растителна патология Питър Дженингс започва серия експерименти по хибридизация. Имал на разположение за работа 10 000 разновидности на ориза. Осмото поред кръстосване – между нискостеблен тайвански сорт и по-висока разновидност от Индонезия – създало бързорастящия, високодобивен сорт, станал по-късно известен като индийски ориз 8 заради ролята си за предотвратяването на глада в тази страна

1966

Хибридният сорт ориз IR8 на Международния изследователски институт по ориза на Филипините (IRRI) слага началото на зелената революция, позволила на азиатците да удвоят добивите си

1970

Американският агроном и селекционер Норман Борлаг получава Нобелова награда. Той е в основата на „зелената” революция в земеделието от средата на 60-те години – нови сортове пшеница, интензивно напояване и използване на изкуствени торове и пестициди върху огромни площи с една и съща култура (т. нар. монокултура). Названието било дадено през 1968 г. от Уилям С. Год, тогавашния ръководител на Агенцията за международно развитие, който го представил като алтернатива на болшевишката революция в Русия

70-те г.

Ученият агроном Юан Лунпин е бащата на първия китайски хибриден ориз, селектиран с помощта на един от дивите видове, виреещ на остров Хайнан

1973

Дървото на Тенере се намирало в южната част на Сахара, на територията на Нигер, като в радиус 400 километра около него не е имало други дървета. Високото 3 метра дърво-акация, на възраст около 300 години, било последното оцеляло от група акациеви дръвчета благодарение на 36-метровата си коренова система. Изолираността му обаче не попречила на пиян либийски шофьор на камион да се блъсне в него и да го убие. Сега на неговото място има поставена метална скулптура, която напомня за най-самотното дърво на света

1978

Най-високото известно дърво в света (115,5 м) сигурно е щяло да се превърне в градинска мебел, ако през 1978 г. президентът Джими Картър не беше разрешил разширяването на националния парк „Редууд” в Калифорния. Така дървото оцеляло незабелязано в резервата до лятото на 2006-а

14 юли 1979

В София умира Димитър Атанасов (р. 1894 г.), български учен, професор, основоположник на съвременната фитопатология в България, министър на земеделието и държавните имоти в първото правителство на Георги Кьосеиванов; внедрява холандския сорт картофи „Бинте”, известен сега като и „самоковски картофи”; участва в написването на първия Закон за опазване на растенията от болести и неприятели и на Закона за защита на родната природа, по силата на който Витоша се обявява за национален парк; написва първия учебник по фитопатология на Балканите, който е преведен на румънски и сръбски езици

1982

Ботаникът Вилхелм Бартлот открил, че лотосовото листо притежава естествена самопочистваща се и отблъскваща водата повърхност. Тайната се крие във восъчните микро- и наноструктури, които чрез контактния си ъгъл с водата я карат да се събира на капки и да се изплъзва като живак, отмивайки праха. Бартлот патентовал откритието си с името „Ефект на лотоса”. То е намерило търговско приложение в продукти като биомиметичната боя „Лотосан”

17 януари 1988

В Аризона (САЩ) е открит най-големият кактус в света, висок 17 м, 65 см

1994

Произведен и пуснат в употреба е първият модифициран домат, който се нарича „флавр савр”

1 ноември 1997

В Англия е показана най-високата в света царевица – 4 м, 14 см

4 март 1998

Израелецът Карен Роман демонстрирал отгледаната от него най-голяма в света глава карфиол с тегло 10 кг

26 април 1998

В ботаническата градина в Мисури, САЩ, е създаден най-големият в света букет от 28 801 стръка цветя

3 октомври 1998

В Порт Елгин (Канада) Хари Бурк демонстрира най-голямата в света тиква с тегло 495,32 кг

Май 2001

В Офелиите се заражда смерч, който минава през платото, слиза към горната част на резерват „Бистришко бранище” и стига село Железница, където затихва, макар и не без нанесени щети. Повалени са около 60 хектара гора в „Бистришко бранище”, главно смърч

2002

В Габон са създадени 13 национални парка

8 януари 2003

Измерен е най-тежкият лимон в света – тежи 5.265 кг и е отгледан от израелеца Аарон Шемоел

2004

Международен консорциум от изследователи съставя карта на пълния геном на ориза, който обхваща около 40 000 отделни гена. Оттогава учените по цял свят определят с точност гените, които управляват ценни черти и могат да бъдат пряко селектирани

25 август 2006

Американските естественици Крис Аткинс и Майкъл Тейлър намират най-високото известно дърво в света, проучвайки изолиран участък от националния парк „Redwood”. Биологът Джим С. Спиклър измерва обиколката на дървото, чийто най-висок клон се извисява на 115,5 м над земята. Наречено Хиперион, на името на един от титаните в гръцката митология, то надвишава с над 2,5 м друга една секвоя (Stratosphere Giant – 112,8 м), приемана досега за най-високото дърво. Наместо в крайречна низина, където секвоите обикновено виреят най-добре, Hyperion е открит на един склон, което може би го е предпазило от вятъра и от дърварите. Установено е, че гигантът съдържа 502 куб. метра дървесина и възрастта му е около 700-800 години. Учените освен това открили на самия връх на дървото наранявания, причинени от кълвачи, а до този момент се е смятало, че тези птици не могат да летят до такава височина. Днес на Хиперион могат да навредят не дърварите, а по-скоро добронамерените туристи, като тъпчат почвата в основата му. Затова мястото на шампиона се пази в тайна

2006

Смокините са култивирани за първи път преди между 11 400 и 11 200 години – твърди изследване, публикувано в сп. Science. В раннонеолитно селище в Израел заедно със запаси от жито и жълъди са открити девет овъглени смокини, при това от разновидност на дървото, която не се размножава с опрашване, а само чрез резници. Откритието измества с 5000 години назад най-ранното познато култивиране на плодове

2009

Учени по климата откриват частици от цветен прашец в Антарктика, което довежда до предположения, че някога там е имало палми и температурата през лятото е достигала до 21°C

2010

Ботаническата градина в Мисури и Кралската ботаническа градина „Кю Гардънс” създават Списъка на растителните видове – работна база данни, идентифицирала досега 1,05 милиона растителни вида. Но днес от тях само около 300 000 са доказани като уникални видове. Оказва се, че близо половин милион други се повтарят

2011

Група учени от Франция, Белгия и САЩ откриха вкаменени останки на най-старата дървесина, намирана досега. Обект на изследванията са били фрагменти от древни растения, близки по строеж до рода Psilophyton, които са били открити във Франция. Датирането им е показало, че възрастта на вкаменелостта (дължината на останката от ствола е била около 12 см) е в границата между 397 и 407 милиона години. Предишният рекорд бе 385 милиона години. Фактът, че откритото от изследователите растение се отнася към едно от първите дървета на планетата, се потвърждава от малките му размери. Смята се, че първите многогодишни растения не са се различавали много от тревистата растителност, но само за няколко милиона години те са се развили до размерите на съвременните дървета

Най-голямата гъба в света расте на дърво в Китай и чупи всякакви рекорди за височина. Гъбата е висока 10 метра и 80 сантиметра и тежи половин тон. С откритието си Китай изпревари Великобритания, където досега се смяташе, че вирее най-голямата гъба. Гъбата мутант е открита в китайската провинция Фудзиен. Изследователи изучавали там кората на дърветата, когато изведнъж с изумление забелязали огромната гъба мутант

Изследване на генома на ориза локализира произхода на културния ориз в Китай преди около 8200 години.

От 2011 г. в Китай се отглежда повече царевица, отколкото ориз. Производството на царевица е нараснало с близо 125% през последните 25 години, а това на ориз – само със 7%. Зад тази промяна стои апетитът за месо: значителна част от царевицата се използва за изхранване на пилета, прасета и крави. Друга причина за ръста на царевицата: правителството стимулира стопаните край Пекин да отглеждат царевица вместо ориз, за да се подобри качеството на водата. За царевицата се използва по-малко вода и изтичат по-малко торове. Тази промяна е намалила замърсяването в главния воден резервоар на града и е направила питейната вода по-безопасна. Според Световната банка Китай потребява около 30% от глобалната консумация на торове. Според Земеделското министерство на Китай между 2005 г. и 2011 г. употребата на торове спаднала с около 7         млн. тона. Това спестило 47 млн. т емисии на въглероден диоксид. В това отношение Китай „предлага полезни уроци за политиките, свързани със земеделието и храната в световен мащаб” – казва Юрген Фьогел от Световната банка

2012

От 2012 г. България е на първо място по производство на лавандулово масло в света. Благоприятният климат и специфичните почви, нареждат страната ни сред най-добрите. Годишно у нас се произвеждат 120 тона етерично масло срещу 30 тона във Франция, която е другият световен лидер в добива. Лавандулата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград. Напоследък обаче е широко застъпена в цялата страна. От 1 дка 4-5 годишно насаждение се произвежда 300-400 кг цвят, от които се получава 3-10 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред най-ценените на международния пазар, отличава се с траен фин аромат. 90% от добиваното у нас лавандулово масло се изнася за Франция, Германия, Австралия и Америка. Употребява се в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и др.

2014

През 2014-а са унищожавани около 10 000 хектара гора на ден

Септември 2016

Финландски експерти изследват с лазер най-високото дърво в България. Смърчът с височина около 56 метра се намира в резерват „Парангалица” в Национален парк „Рила”. Рекордьорът в Европа до този момент расте в Словения и е с височина 62 метра

Любопитно:

Най-старите запазени цветя са на възраст 130 млн. години, но според учените първият им предшественик е съществувал поне 10 млн. години по-рано.

На Антарктида има лишей, който расте само с по-един милиметър на всеки 100 години.

Гъба е най-големият жив организъм – Значителна част от хората са убедени, че най-големите живи организми са акулите или белите китове. Истината обаче е, че рекордът е поставен не от животно, а от гъба. Да, струва ви се невероятно, но е факт. Тази гъба е доста широко разпространена – Armillaria ostoyae – като най-големият представител се намира в гора в района Малхиър в американския щат Орегон. Гъбата заема площ от 890 хектара и е на възраст между 2000 и 8000 години. Макар отгоре почти да не се забелязва, основната част на организма се намира под повърхността, сформирайки огромна маса от мицел, която играе ролята на корени.

Само в 5 грама от гъбата зелена мухоморка се съдържа отрова, способна да убие 70-килограмов човек.

Гъбите мацутаке, които се предлагат в магазини в Япония, са вероятно най-скъпите в света. Редкостта на тези гъби вдига цената им до 1000 долара за половин килограм. Мацутаке (или матаке, както още ги наричат) водят произхода си от Япония и растат само в няколко азиатски страни. Унищожаването на естествените местообитания на тези диви гъби ги прави така редки, а култивирането им не е възможно.

В езерото край Малък Преславец край брега на Дунава цъфти най-голямата колония от водни лилии в България. Тя е разположена върху 46 декара водна площ. Заедно с нея в локалната екосистема край блатото около Малък Преславец растат още 180 вида защитени растения. Те съставляват близо 5% от висшето флорално богатство на България.

Според средновековната „Доктрина за предписанията” растенията, които приличали на части от човешкото тяло, имали благотворен ефект върху въпросните части.

Думата „орхидея” (orchis) за първи път е използвана от древногръцкия учен Теофраст и означава тестис (заради формата на грудките им).

Английската дума fruit (плодове) идва от латинското fructus, което означава „наслада”.

Четири растения и цветя символизират всяка от нациите на Обединеното кралство: розата на Ланкастър за Англия, стрък праз лук за Уелс, магарешкият бодил за Шотландия и ленът за Северна Ирландия.

Божурът е национално цвете на Китай.

Гербът на императора на Япония е 16-листната хризантема, която е и върху японските паспорти.

Червена роза е националното цвете на САЩ.

Далия (или гергина) е националният символ на Мексико.

Орхидеята е национално цвете на Венецуела, което се среща в 2600 разновидности. Там виреят над 25 000 вида цъфтящи растения и над 2400 вида дървета, докато в цяла Европа растат не повече от 30.

5000 долара трябва да платят почитателите на красотата, за да се сдобият със стрък от най-скъпата орхидея в света. Цветето е застрашено от изчезване, а за да го видите разцъфнало, трябва да изчакате до 15 години. Ако искате само да се насладите на „Златото от Кинабалу”, ще трябва да посетите националния парк Кинабалу в Малайзия.

Най-смърдящото цвете на света е гигантският Titan arum, наричан още „трупното цвете” заради специфичната си миризма.

Някога смятали доматите за отровни и ги отглеждали само като украса.

Доматът има около 7000 гени повече от човека.

Съществуват над 7000 различни сорта ябълки.

Най-скъпите картофи са от сорта La Bonnotte от Франция. Килограм от тях струва около 500 евро.

Въпреки че външно по нищо не се отличава от обикновените дини, японската диня Денсуке определено достига много по-високи цени. Такъв сорт дини се отглеждат само на едно място в Япония – остров Хокайдо, и годишно се берат около 1000 броя, което е причина за високата им цена. Продават се на търг, като най-високата цена, която е достигана, е 6100 долара за плод с тегло около 7,7 кг.

Лозата в двора на Девическия манастир в Сопот е на повече от 350 години и е най-старата лоза в България, а може би и в цяла Европа. До ден днешен тя продължава да ражда грозде.

От живите плетове най-високо е растението „Лигуструм”, което стига до 1,5 метра.

Бамбукът е най-бързорастящото растение в света – за 24 ч височината му може да нарасне до 75 см.

 

Най-старите дървета на земята са от вида дълговечен бор. Три от тях се намират в White Mountains в Калифорния и са на повече от 5 000 години (за справка: мамутите са изчезнали преди 4000).

В шведската провинция Даларна е открито най-старото живо дърво на света – достолепен и величествен смърч. Той е на 9550 години. Допреди това за най-стари се смятаха дървета също от семейство „борови” на възраст между 4000 и 5000 г., открити в Северна Америка. Стволът на смърча живее около 600 години, но скоро след като умре, от същия корен изниква нов.

Секвоите пък са най-високите дървета в света, достигайки височина 90 метра. Най-високата секвоя се намира в Северна Калифорния и е наречена Хиперион. Със своите 115,55 метра Хиперион се извисява с 22 метра над Статуята на свободата (93 м). Изчислено е, че дървото съдържа 502 куб.м дървесина.

В Северна Калифорния се намира и друго дърво рекордьор – секвоята „Изгубеният монарх”, която е най-голямото дърво на света. Диаметърът на ствола й е забележителен – 7,9 метра, а според експертите дървото съдържа 1200 куб.м дървесина.

Най-старото дърво в България е летен дъб от вида Quercus robur, намиращ се в село Гранит, Старозагорско. Гранитският дъб е най-старото дърво в България и най-старото живо широколистно дърво в Европа. Преклонната възраст на дъба е доказана научно през март 1982 г. чрез Преслеров свредел и е установено, че рождената му дата е 345 г. от нашата ера. Короната на дървото е 1017 кв. м, обиколката на стъблото – 7,45 м, а височината му – 23,40 м. „Старият дъб”, както галено го наричат местните, е обявен за защитен обект „Вековно дърво” през 1967 г. със заповед на Министерството на горите и горската промишленост. Записан е в Държавния регистър за природните забележителности под номер 388. За жалост вековете, замърсяването на въздуха и човешката дейност са оставили следите си върху това величествено дърво. От огромната зелена корона през 1969 г. се отчупва най-големият клон от северната страна. През 1983 г. е направено укрепване на хоризонталните клони с дървена конструкция, по-късно заменена със стоманена. В последните 20 години процесът на съхнене на дървото се засилва. Добре, че мястото е оградено и за дървото се полагат грижи. През 2011 г. Гранитският дъб навърши 1666 години.

Байкушевата мура – черна мура, на възраст над 1300 години, която се намира близо до хижа „Вихрен” в Пирин, е най-старото иглолистно дърво в държавата и едно от най-старите дървета в света.

В края на 19 век възрастта на дърветата се е определяла точно със специален свредел, с който се е вадело дървесината и са броени кръговете. През 1897 г. лесовъдът К. Байкушев чакал няколко месеца да пристигне свредела от Австрия, за да определи възраста на откритата от него мура в Пирин.

Единствено на Витоша расте петтичинковата върба.

Вечнозеленото хвойново дърво Taxodium mucronatum в село Санта Мария дел Туле в мексиканския щат Оахака е най-голямото растение с височина 41 м и обхват на ствола над 30 м.

Балсовото дърво (Ochroma pyramidale), което се среща в Централна и Южна Америка, притежава най-леката дървесина. Единствено дивата папая, която е по-скоро храст, има по-лека дървесина. Парченце от Ochroma плава по-лесно дори от корка. Балсовата дървесина има пет пъти по-малка плътност от водата, а коркът – четири пъти. Леката дървесина е използвана за направата на модели на динозавърски скелети, пръчки за ескимо и на сала на Тур Хейердал – „Кон-Тики”.

От два века в Женева се поддържа традицията официално да се обявява настъпването на пролетта в момента, в който се разтвори първият лист на „официалния” кестен, намиращ се пред прозорците на сградата на кантоналното правителство. Според статистиките пролетта обикновено се обявява през март, макар че има изключения: например през 2002 г. кестенът цъфва на 29 декември, а през 2007 г. – още през октомври.

Една средностатистическа гора складира около 30 000 тона въглерод на квадратен километър. Дънните площи на океаните, обрасли с морска трева, побират 3 пъти повече.

 

В парка Феникс в Ница се намира най-голямата зимна градина света. Тук на площ от 7 хектара са разположени градини от различни климатични пояси с над 2500 вида растения.  

Националната градина „Шинджуку Гьоен” в Токио е популярно място за момиджигари – вековния японски обичай да се съзерцават есенните листа.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови