1272

Кралят на Англия Едуард I забранява използването на т.н. „мокри въглища”. Главна причина за това е било голямото задимяване на небето над Лондон

1661

Чарлз II издава указ за ограничаване на замърсяването на въздуха от изгаряне на въглища

1850

Във Виена са построени първите канали на канализационната мрежа

1869

Немският учен Ернст Хекел въвежда термина „екология” (от гръцките думи „ойкос” – дом, местопребиваване, и „логос” – наука, слово, дума), който означава наука за отношенията „човек – природа”

1895

Начало на статистиката за измерване на температурите в САЩ

1896

Шведският физик Сванте Арениус предрекъл, че изгарянето на въглища ще затопли планетата. Той смятал това за нещо добро – а все още се спори доколко ще е лошо. Но то е реално и е опасно

1930

В долината на р. Маас в Белгия е отбелязано тридневно задимяване на атмосферата, в резултат на което стотици хора заболели, а 60 от тях починали

1931

Отбелязано е задимяване в продължение на 9 дни в околностите на Манчестър (Англия), при което са умрели 592 души

6 декември 1952

В резултат от най-смъртоносния смог в Лондон загиват повече от 4000 души

1956

Великобритания въвежда Закона за чистия въздух (Clean Air Act), след като смогът убива хиляда души през същата зима в Лондон

1961

Създадена е природозащитната организация WWF (Световен фонд за дивата природа)

29 октомври 1963

Публикуван е Закон за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване. Законът е приет от 4-то Народно събрание, четвърта сесия, второ заседание, на 23 октомври 1963 г.

26 март 1967

Случва се първото в света голямо замърсяване на океана с петрол – до бреговете на Англия се разцепва танкерът „Тори Кеньон”

1969

Токсичното вещество ДДТ е забранено в САЩ

22 април 1970

За първи път в САЩ и Канада е отбелязан Ден на Земята

1970

В САЩ се заражда съвременното екологично движение

5 юни 1972

В Стокхолм започва първата конференция на ООН, посветена на проблемите за опазване и подобряване на околната среда. По предложение на югославската делегация, 5 юни е обявен за Световен ден на околната среда

1972

Забрана на пестицида ДДТ в САЩ

25 септември 1974

В списание „Сайънс” група учени излизат със съобщението, че продължаващото използване на аерозоли може да доведе до образуване на дупка в озоновия слой на атмосферата на Земята, покачване на температурата на планетата и рязък скок в раковите заболявания

16 февруари 1976

В Барселона (Испания) е подписана Конвенцията за борба срещу замърсяването на Средиземно море

1976

В САЩ забраняват използването на ПХБ (полихлорираните бифенили).

Програмата „Човекът и биосферата” към ЮНЕСКО започва рабoта през 1976 г. Целта ѝ е да бъде създадена световна мрежа от биосферни резервати, в която да бъдат съхранени образци от неповлияни от човешката дейност природни екосистеми. България се присъединява към програмата през 1977 г., като включва в мрежата 16 стриктни резервата, с което се превръща в една от страните с най-представителни мрежи от биосферни резервати в Европа. През 1995 г. са приети Севилската стратегия и Законова рамка за биосферните резервати. Съгласно нея биосферните резервати следва да стимулират и устойчивото развитие на местните общности. Затова следва да бъдат обособени освен зони за строга защита и „буферни” зони, както и „преходни” зони, в които се поощрява прилагането на устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните региони, и опазване на природата в тях

1977

САЩ забраняват широката употреба на ДБХП (дибромхлорпропан) като пестицид

23 януари 1978

Швеция става първата държава в света, която забранява аерозолните опаковки, като мярка за съхранение на озоновия слой

16 март 1978

Край бреговете на Франция, близо до полуостров Бретан, катастрофира танкерът „Амоко Кадис”. Танкерът, който е собственост на американската петролна компания „Амоко”, плува под либерийски флаг от Персийския залив към пристанището на Ротердам, Холандия. Превозва 227 000 тона суров петрол. Край остров Уесан поради силна морска буря се поврежда рулевия механизъм на танкера, той се блъска в подводна скала, разцепва се на две и потъва. Петролът изтича от кораба и образува петно с над 150 км дължина. Това е една от най-големите екокатастрофи в света

1978

Австрия се отказва от ядрената енергетика след референдум

15 октомври 1979

Канадско-американска комисия от учени съобщава за вредата на киселинните дъждове върху растенията и езерата

1979

Сблъсък между Atlantic Empress и Aegean Captain в Атлантическия океан – най-голям разлив на нефт от танкер

21 август 1981

Учени за пръв път съобщават за заплахата за Земята от глобалното затопляне

1985

Британската антарктическа станция открива дупка в озоновия слой

16 септември 1987

В Монреал (Канада) е подписан Протокол за защита на озоновия слой

2 март 1989

Дванадесет страни от Европейската общност постигат съгласие за забрана на всякакви фреонови продукти до края на века

24 март 1989

Край Аляска става една от най-големите в историята екологични катастрофи – от супертанкера „Ексон Валдес” в морето се изливат повече от 240 000 барела суров петрол

1989

Базелската конвенция, подписана от 170 държави, изисква от развитите страни да предупреждават развиващите се за пратките с опасни отпадъци. През 1995 г. беше прибавена поправка, известна като Базелската забрана, която не разрешава изпращането на опасни отпадъци в бедните страни

1990

Принц Чарлз основава компанията си Duchy Originals, производител на екологично чисти продукти за хранене, както и екокозметика за тяло, витамини, създадени на основата на растителни екстракти. Асортиментът на Duchy Originals е доста обширен – в монобрендовите магазини може да се купят сладко, хляб, мляко, месо, зеленчуци и плодове. Принцът гарантира, че всички съставки са органични. По-голямата част от средствата, получени от продажбите, принцът влага в благотворителни организации. Чарлз също така активно развива овцевъдство във Великобритания. През септември 2011 г. той организира изложението Wool Modern, за да повиши популярността на продуктите от натурална вълна

19 януари 1991

По заповед на Саддам Хюсейн в Персийския залив са излети 816 хил. тона нефт в отговор на операцията „Пустинна буря” на САЩ

1992

Измерванията на морското равнище по места с водомерни рейки са нещо обичайно от 1880 г. насам; през 1992 г. започнаха глобални измервания със сателити. Те показват явно ускорение: морското равнище нараства с 1/3 см годишно – два пъти по-бързо, отколкото преди няколко десетилетия.

От 1992 г. ледената покривка на Западна Антарктида губи средно 65 млрд. т лед годишно. Тя е уязвима, защото в по-голямата си част лежи върху скала под морското равнище. Затоплящият се океан топи плаващия шелфов лед, който я поддържа, и може в крайна сметка да стопи самата ледена покривка изотдолу и така да я разруши.

Ледената покривка, която сега обхваща почти цяла Гренландия, е с дебелина до 3,2 км и ще се задържи много по-дълго. От 1992 г. насам тя е губила средно над 140 млрд. т лед годишно.

Ледената покривка на Източна Антарктида съдържа 80% от всичкия лед на Земята

5 януари 1993

Край Шетлъндските острови се разчупва на две либерийският танкер „Braer”, 85 000 тона нефт се изливат в морето

1995

Американският химик и носител на Нобелова награда Франк Шерууд Роуланд пръв предупреди за озонови дупки. Получи Нобелова награда заедно с Марио Молина и Пол Круценом през 1995 г. за химия за принос в атмосферната химия. Тези трима учени първи предупредиха за опасност от хлорофлуороводороди, които унищожават озоновия слой на Земята. Според тях, ако хората продължат да използват в съществуващите количества хлорофлуороводород, който се намира в спрейове, дезодоранти и други битови предмети, озоновият слой, който предпазва Земята от прекомерна ултравиолетова радиация, ще изчезне за няколко десетилетия

1996

Нова Зеландия въвежда екологичен закон, в който всички действия, водещи до разрушаване на озоновия слой, са класифицирани като углавно престъпление. Първите осъдени да заплатят глоби от 750 новозеландски долара ($568) са двама хладилни техници през 2008 г., допуснали отделянето на веществото хлородифлуорометан (HCFC22)

23 септември 2000

Учени в САЩ съобщават, че прашните облаци, които се появяват над Северна Африка, предизвикват смъртта на кораловите рифове в Карибско море

20 март 2001

Най-голямата петролна платформа в света само за няколко минути потъна срещу бразилския бряг, пет дни след силната експлозия, при която загинаха 11 души

18 октомври 2001

Танкер, натоварен с бензол, принадлежащ на бразилската нефтена компания „Петробраз”, се натъква на рифове край Паранагуа, щата Парана. Образувалото се разливно петно заема площ от около 4 кв. км. Възникналата заплаха принуждава спасителните екипи да пристъпят към евакуация на жителите на близкия остров Кобра

23 юли 2002

Българското народно събрание приема Закон за опазване на околната среда

2002

В Швеция е приет закон, забраняващ сметищата. Тогава бяха изградени нови заводи за изгаряне на боклук.

Ирландия става първата страна, която въвежда данък върху полиетиленовите торбички, които могат да бъдат закупени в магазините и супермаркетите, с цел да намали замърсяването с тях. Приблизителен брой на използваните в света за 1 година е над 500 млрд.

През 2002 г. танкерът Prestige потъва край бреговете на Североизточна Испания, като излива 63 000 тона петрол в океана. Катастрофата убива над 300 000 птици и води до сериозни екологични щети в региона

16 февруари 2005

Протоколът от Киото влиза в сила, след като е ратифициран и от Русия

31 август 2005

Народното събрание приема Закон за защита от шума в околната среда

2007

Междуправителствената комисия по климатичните промени (IPCC) публикува доклад, прогнозиращ повишаване на морското равнище с максимум 58 см до края на този век. Само че въпросният документ съзнателно пропуска възможността водата от топенето на ледените кори да се влее по-бързо в морето – по простата причина, че физическите параметри на този процес не са добре изяснени. Докато IPCC се готви да публикува нов доклад през есента на 2013 г., в който прогнозираното повишение на морското равнище се очаква да бъде малко по-високо, научните познания за ледниковите покривки остават все така непълни. Специалистите по климата обаче смятат, че от 1992 г. насам Гренландия и Антарктида заедно са губили средно около 208 куб.км лед всяка година – близо 200 млрд. тона лед годишно. Мнозина са на мнение, че до 2100 г. морското равнище ще бъде с поне 90 см над днешното. Тази цифра дори може да се окаже твърде скромна.

Морското равнище в световен мащаб се повишава, защото общият обем на морската вода се увеличава. Глобалното затопляне предизвиква този процес по два начина: като затопля океана и като топи леда на сушата. От 1990 г. световното морско ниво се е надигнало с около 20 см. Сега повишаването е с около 1/3 см годишно и се ускорява.

Термично разширение: Със затоплянето на морската вода нейният обем нараства. На това термично разширение се дължи около една трета от настоящото повишаване на морското ниво

2009

В Австрия е приета забрана за депониране на необработени битови отпадъци (разделно събиране)

20 април 2010

Експлозия на нефтената платформа Deepwater Horizon („Дълбоководен хоризонт”) на 72 км от брега на Луизиана.

Ветровете и теченията разпръснаха излезлия на повърхността нефт, който замърси над 1000 км от крайбрежната ивица на САЩ. Общото количество изтекъл петрол възлиза на 4,9 млн. барела и това е най-големият петролен разлив от морска платформа в историята. Това е и първият значителен дълбоководен разлив в света – 1600 м под повърхността на водата.

Разливът на Deepwater Horizon е най-значителното случайно изтичане на нефт в историята, по-голямо дори от експлозията на Ixtoc I в залива Кампече в Мексико през 1979 г. Отстъпва единствено на умишлено предизвикания разлив в Кувейт по време на войната в Персийския залив през 1991 г.

2010

България е произвела най-голямо количество боклук на глава от населението в Европа през 2010 г., сочат данни на Шведската агенция за опазване на околната среда. Според изследването в топ три на европейските страни, които произвеждат най-голямо количество боклук на глава от населението, влизат още Люксембург и Финландия. Самата Швеция е на пето място

2012

Изгарянето на фосилни горива е освободило над 300 млрд. тона въглерод от 18 в. насам

Близо 7 млн. души са починали през 2012 г. заради замърсяването на въздуха, сочи проучване на Световната здравна организация (СЗО). Най-голяма е смъртността в районите на Азия и Тихия океан – 5,9 млн. души. Външното замърсяване е причинител на смъртта на 3,7 млн. през 2012 г., а 4,3 млн. души са починали от замърсения домашен въздух или по-точно от пушека и изпаренията от домашните уреди за отопление. Данните показват, че има силно увеличение спрямо предишно аналогично изследване, направено през 2008 г., когато са отчетени общо 3,2 млн. смъртни случая

2013

Въз основа на консервативна прогноза за повишаване на морското равнище с 50 см Организацията за икономическо сътрудничество и развитие пресмята, че до 2070 г. 150 млн. души в големите пристанищни градове по света ще бъдат заплашени от крайбрежни наводнения, които ще застрашат имущество на стойност 35 трилиона долара – колкото 9% от глобалния БВП.

Според Геологическата служба на САЩ на една Земя без ледове морското равнище би било с цели 65,8 м по-високо от днешното. Принос от ледената покривка на Западна Антарктида – 4,3 м, на Източна Антарктида – 53,3 м, на Гренландия – 7,6 м, друг лед – 0,6 м.

Последният период, когато на Земята изобщо не е имало лед, е бил преди повече от 34 млн. години, през епохата на еоцена. В Арктика имало блата с алигатори. Но планетата бавно се охладила, докато от небето валял въглероден диоксид, който останал уловен в седиментите на морското дъно. Образували се континентални ледени покривки: най-напред в Антарктида, но през последните няколко милиона години на няколко пъти и в северните континенти.

Ледена покривка на Северното полукълбо – образувана преди 5-8 млн. год. частично (или временно), след това – пълно.

Ледена покривка на Антарктида – образувана преди 35-37 и 13-27 млн. г. частично, преди 27-35 и 13 млн. г. – напълно

12 декември 2015

Прието е Парижкото споразумение за климата след конференция по въпросите на климата във френската столица. 195 участници във форума се договориха да не допуснат средната температура на планетата до 2100 г. да бъде с повече от 2 градуса по-висока в сравнение с доиндустриалната епоха. Учените смятат, че по-значително увеличение може да доведе до необратими екологични последствия. Споразумението трябва да замени сега действащия Протокол от Киото след 2020 г. Условие за влизането му в сила е да го ратифицират 55 страни, на които се падат поне 55% от общия обем на изхвърлени парникови газове

2016

През 2016 г. Големият бариерен риф преживя най-значителното регистрирано измираме на корали. Избелването убило около 67% от коралите в един участък от 700 км. Между 21 март и 15 май 2016 г. топлите води унищожили кораловите колонии край о-в Лизард

28 август 2017

Кения въведе най-строгия закон срещу употребата на найлонови торбички. Всеки, който продава или използва такива, рискува 4 години затвор или глоба от 4 млн. местни шилинга (38 000 долара). Асоциацията на производителите на пластмаса не успя да направи нищо, въпреки твърденията, че близо 60 000 души може да останат на улицата. Властите са категорични, че искат да спрат безразборното изхвърляне на найлонови торби, които се разграждат с години и тровят природата

2017

От 1960 г. ерозията е унищожила 1/3 от обработваемите площи по света. Днес почвата ерозира до 20 пъти по-бързо, отколкото се образува.

През 80-те години спътникови данни показали, че в края на лятото арктическият морски лед се разпростирал върху средно 7,5 млн. кв.км. Оттогава насам сме загубили повече от 2,5 млн. кв.км.

От 2002 г. насам Гренландската ледена шапка е губела средно 287 млрд. т лед годишно

Любопитно:

Общо количество вода в света (в куб.км): живи организми – 1120, блата – 11 470, атмосфера – 12 900, почвена влага – 16 500, езера и реки – 178 520, подземен лед и замръзнала почва – 300 000, подпочвени води – 23 400 000, ледени покривки, ледници и вечен сняг – 24 060 000, океани и морета – 1 338 000 000.

97% от водата на нашата планета е солена, а подходящата за пиене – само 3%. На всичкото отгоре 2 от тези 3% е затворена в ледници и глетчери или е под форма на дъжд и сняг, което означава, че за ползване остават около 1%.

Липсата на чиста питейна вода всяка година причинява смъртта на 2 млн. души по света. Едва 0,5% от водата на планетата е годна за пиене.

Приблизително 75% от водите на световния океан са дълбоки над 1000 м, където не прониква слънчева светлина.

Една капка нефтопродукт може да замърси 1 млн. капки чиста вода.

Стъклото е единственият материал, който може да се рециклира на 100% безброй пъти.

Всеки ден само Слънцето изпраща на земята 20 000 пъти повече енергия отколкото са всичките енергийни нужди на човечеството.

Научно изчислено е, че праховият товар върху планетата е между 500 млн. и 1 млрд. тона годишно.

Северното полукълбо се затопля с по-голяма скорост от планетата като цяло, а в Арктика процесът е два пъти по-бърз.

С топенето на морския лед в Арктика оголеният океан поглъща повече слънчева светлина, което допринася за затоплянето на въздуха над него и предизвиква още по-бързо топене