Преди новата ера

 

5 в.

Гръцкият поет Симонид от Кеос изобретил метода, наречен „изкуството на паметта”. Симонид бил единственият оцелял от срутването на покрива на зала за пиршества в Тесалия. Според Цицерон, който описал злополуката четири века по-късно, телата на загиналите били обезобразени до неузнаваемост. Симонид обаче успял да се абстрахира от хаоса и да „види” мислено всички гости на местата им около масата. Той открил т. нар. локационна памет. (Ако можете да преобразувате онова, което се опитвате да си спомните, в живи мисловни образи и ги подредите в някакво въображаемо архитектурно пространство, познато като „дворец на паметта”, спомените стават практически незаличими)

450

Най-древното писмено фиксиране на римското право – законите в дванадесет таблици, които са изложени на Форума в Рим

320

Древногръцкият философ Теофраст от Ерес пише първата систематическа книга по ботаника, като описва над петстотин вида растения

314

Теофраст от Ерес пише трактата „За камъка”, съдържащ каталог на скалните материали, които по това време се обработват от атинските занаятчии. Това е първата книга по геология

12

Направена е геодезическа карта на Римската империя, която става основа за създаване на карта на света

След новата ера

 

20

Древногръцкият географ и историк Страбон обобщава географските си познания в произведението „География”

70

Древноримският учен Плиний Стари публикува „Естествена история” (в 37 книги), съдържаща произведения по зоология, ботаника, астрономия и география

1120

Англосаксонският учен Уелчър въвежда означаването на географската дължина и широчина в градуси, минути и секунди

1134-1145

Платон от Тиволи заедно с еврейския учен Савасордон (Абрахам бар Хия) превеждат в Барселона от арабски на латински научни трудове

1150

Хилдегарда Бингенска написва „Физика” в 4 части, където освен за местната фауна и флора се говори и за традиционното народно лечителство

1453-1456

Атина е опустошена от турското нашествие. Гръцки учени бягат в италианските градове. Те предават своите познания на италианците и така започва Ренесансът

1543

Белгиецът Андреас Везалиус поставя началото на съвременната наука анатомия

1546

Немският металург Георг Агрикола (Георг Бауер) в произведението си „За природата на изкопаемите” нарича с думата „изкопаемо” всичко, което може да бъде извадено от земята, включително и камъните във вид на кости и раковини

1553

Немският филолог Йероним Волф измисля названието Византия като синоним на Източната Римска империя. Наименованията „Византия” и „византийски” стават традиционни за историческата литература след издаването през 1645 година от Филип Лабе на „Парижкия корпус” на византийските извори

1583

Италианският лекар и ботаник Андреа Чезалпино предлага в произведението си „За растенията” нова класификационна система на растителното царство. Той класифицира растенията по корените и плодовете им и това е първата съвременна класификация на растенията

1590

Рудолф Хекел публикува книга с есета от различни автори, в чието название фигурира думата „психология”

23 май 1592

Във Венеция Инквизицията арестува италианския философ Джордано Бруно, обвинен в ерес

1610

Географските знания се обособяват като отделна дисциплина

Италианският учен Галилео Галилей използва микроскоп за изследване на анатомията на насекомите

1620

Английският философ Франсис Бейкън отбелязва, че контурите на Африка и Южна Америка са в основни линии съпоставими; това наблюдение по-късно става важен момент в развитието на тектониката на плочите. Бейкън публикува произведението си „Новият органон”, в което набелязва научен метод, основаващ се на принципите на експериментирането и индукцията

1623

Швейцарският ботаник Гаспар Боен класифицира 6000 растения и въвежда използването на две названия (родово и видово) за класифициране на живите организми

1637

Философът Рене Декарт публикува своя труд „Разсъждение за метода”. Той мисли, следователно съществува

1658

Моравският педагог Ян Амос Коменски предлага преподаването на предметите да става според стадия на развитие на детето. Той въвежда също така понятието учебна година и установява размера на една учебна група

1665

В книгата си „Микрография” английският биолог Робърт Хук помества първите рисунки на клетки и за първи път въвежда термина „клетка“ – в „Наблюдение №18. Относно схемата на строежа на корка и относно клетките и порите на някои други такива порести тела”, които той изучава с помощта на микроскоп.

Робърт Хук, чието образование било в областта на физиката, поръчва изработката на микроскоп (по образец на този на Льовенхук) и наблюдава през 1665 година под уреда различни предмети, включително и тънки срезове от корк, като установява, че в един кубически сантиметър коркова материя се съдържат над 500 000 000 малки обли празнинки, които той оприличава на килиите, обитавани от монасите (cell). Названието клетка се запазва и до наши дни. Фактически основния интерес на Хук бил защо коркът не потъва и плува над водата, което той обяснил с наличието на малките празнинки, изпълнени с въздух. Днес ние знам, че те представляват местата на вече умрелите и разложили се клетки, обвити с твърди клетъчни стени, които са се запазили под формата на корк

1667

В Англия Робърт Хук демонстрира, че обмяната на кръвта в белите дробове е най-същественият белег на дишането

1674

Холандецът Антони ван Льовенхук пръв наблюдава микроби под микроскоп

1690

Английският философ Джон Лок пише „Опит върху човешкия разум”. Той твърди, че човешкият разум е роден като празна плочка и единственото, което притежаваме, е емпирично познание

1693

Английският биолог Джон Рей класифицира животните по техните копита, крака и зъби

1700

Френският натуралист и ентомолог Шарл Боне използва пръв термина „еволюция”, за да опише представите си за това, че периодично ставащите катастрофи водят до поява на по-висши форми на живот

1713

Британският парламент учредява награда за онзи, който се справи с най-точното измерване на географските дължини

8 март 1722

По заповед на Петър I в Петербург започват системно да наблюдават атмосферните условия

1735

В Южна Америка френски учени измерват кривата линия на Земята

Шведският природоизпитател Карл Линей представя първата си класификация на растенията – „Система на природата”, в основата на която лежи броят на семеделите и плодниците

1753

Шведският естественик Карл Линей публикува Species Plantarum – книга, описваща около 6000 вида растения

17 август 1771

Английският химик Джоузеф Пристли установява, че растенията отделят кислород

1779

Швейцарският геолог Орас Бенедикт дьо Сосюр измисля термина „геология” и описва правилно движението на ледниците

7 април 1795

Франция приема метричната система

1798

Излиза „Есе върху принципите на населението” от английския свещеник и математик Томас Робърт Малтус. Според него човешката популация може да се регулира целенасочено чрез средства като контрол на раждаемостта, полово въздържание или отлагане на брака, както и стихийно чрез бедствия като война, глад и болести

1805

Немският пътешественик и ботаник Александър фон Хумболт публикува книгата си „Опит за география на растенията”, в която описва петгодишното си пътешествие по двата американски материка и въвежда понятието „география на растенията”

1809

Френският зоолог Жан-Батист Ламарк създава учението за еволюцията („ламаркизъм”) и въвежда термина „биология”

1812

Френският зоолог Жорж Кювие публикува книгата си „Изследване на изкопаемите останки” – първа монография по палеонтология. Макар че описва измрелите форми на живот подробно и ги класифицира по схемата на Линей, той не ги счита за предци на живеещите днес организми. Не признава изменението на видовете и обяснява смяната на изкопаемите фауни с така наречената теория за катастрофите

Германският минералог Фридрих Мос подрежда 10 минерала по скалата от 1 до 10. Идеята му е, че всеки минерал от тази скала би бил в състояние да одраска само минералите, намиращи се под него. Методът на Мос за измерване на твърдостта на минералите е възприет от науката и си остава стандарт и до днес

13 април 1814

Германският математик Карл Вите получава докторска степен по философия на 12-годишна възраст

1822

Френският лингвист Жан-Франсоа Шамполион става основател на съвременната египтология, като разшифрова древноегипетските йероглифи, изсечени върху т. нар. Розетски камък.

Създателят на египтологията е известен най-вече с разчитането на „розетския камък”. Това е плоча с триезичен надпис – един и същи текст е на гръцки, опростен египетски и с йероглифи. Французинът се мъчил 15 години и накрая открил принципа на йероглифната писменост. И си спечелил прозвището Египтянина. Сега базалтовата плоча се пази в Британския музей

1 юни 1831

Експедицията на британския изследовател Джеймс Рос открива Северния магнитен полюс

2 октомври 1836

Чарлз Дарвин се завръща в Англия след 5-годишно изследователско пътешествие в южните океани на борда на кораба „Бийгъл” и сяда пише знаменитата си теория за еволюцията

1838

Хуго фон Мол описва клетъчното деление

1856

Алберт Опел разработва идеята на Гресли за „фациесите” на скалните пластове; полага началото за системното изучаване на тези въпроси

1 юли 1858

Чарлз Дарвин в Лондон за пръв път представя публично своята теория за еволюцията

24 ноември 1859

Английският естествоизпитател Чарлз Дарвин публикува „За произхода на видовете чрез естествен отбор и други” – най-значимото научно съчинение, публикувано някога. Дарвин излага в труда си „Произход на видовете” теорията за еволюцията по пътя на естествения подбор. На основата на събран от него обширен материал той доказва, че видовете се изменят и се появяват нови видове, по-приспособени към условията на околната среда, измествайки предходните видове

20 април 1862

Френският биолог Луи Пастьор и физиологът Клод Бернар завършват първите тестове по пастьоризация

20 април 1865

Италианският астроном Пиетро Анджело Секи демонстрира диска Секи, който измерва прозрачността на водата, на борда на яхтата на папа Пий IX – L'Immaculata Concezion

1866

Австрийският естествоизпитател Грегор Мендел формулира закономерностите на наследствеността. Учението на Мендел става основа на класическата генетика

1871

Чарлз Дарвин публикува книгата „Произход на човека и половия отбор”, в която излага еволюционната си теория

1879

Базирайки се на наблюденията върху холера при кокошки, Пастьор разработва теорията за имунитета и неговото образуване

1880

Немският физиолог Макс Рубнер използва термина „калория” при изчисляване количеството храна, необходимо за образуване на телесната температура

1892

Германският биолог Аугуст Вайсман приема, че белезите се унаследяват чрез определена субстанция в хромозомите в клетъчното ядро, която той нарича „зародишна плазма” (по-късно идентифицирана като материалната основа на гените)

27 ноември 1895

Алфред Нобел прави завещание, с което неговото състояние отива във фонд за Нобелови награди

23 юли 1900

В Париж започва първият международен конгрес по сравнителна история

1900

Зигмунд Фройд издава знаменития си труд „Тълкуване на сънищата”, основаващ се върху клиничната му работа във Виена

10 декември 1901

В Стокхолм, Швеция, са връчени първите Нобелови награди

1905

Английският физиолог Фредерик Блекман доказва, че процесът на фотосинтеза се състои от две фази – светла и тъмна

Разработен е първият IQ тест (средният коефицент на интелигентност е между 90 и 109 пункта)

19 април 1906

Нобеловият лауреат Пиер Кюри загива нелепо, попадайки в конски впряг при пресичане на улицата

1906

Английският биолог Уилям Бейтсън измисля думата „генетика” за означаване на изследванията на законите за наследствеността и изменчивостта на организмите

Радиоактивното датиране разкрива, че Земята е на възраст милиарди години

1909

Датският биолог Вилхелм Людвиг Йохансен въвежда термините „ген”, „генотип” и „фенотип”. Терминът ген обозначава основната единица от генетичния анализ

1910-1915

Като изследват плодови мушици, американският биолог Томас Хънт Морган и колегите му установяват съществуването на гени, свързват ги с наследствеността и определят мястото им в хромозомите

23 септември 1911

Създадена е Международната федерация по генетика (IGF)

1920-1930

Напредъкът в генетиката доказва, че мутациите не преобразяват вида, но осигуряват суровия материал от вариации за естествения отбор. Генетиците Роналд Фишър, Дж. Б. С. Холдейн и Сюъл Райт разработват модели, които показват как малките благоприятни мутации могат да се разпространят из популацията

1924

В Букурещ се състои първият конгрес по византинистика

26 август 1925

Шарл Анри, професор при френския университет Сорбоната, заявява, че рентгенови снимки са открили признаци за съществуването на душа в човека

5 февруари 1928

По изкуствен път е получен витамин D

28 декември 1929

Китай обявява за намерените останки от древния човек – синантропа

1930-50

Следвайки десетилетия наред различни научни пътища, биолозите, генетиците, палеонтолозите и полевите изследователи постигат съгласие по един „съвременен синтез” на обновения дарвинизъм. Приема се, че еволюцията действа чрез естествен отбор и други случайни механизми, като новите видове възникват в резултат от натрупване на мутации в изолирани популации

1934-35

Чешко-хърватският химик Лавослав (Леополд) Ружичка синтезира за пръв път мъжките полови хормони андростерон и тестостерон

1935

Терминът „акселерация” (лат. аcceleratio – ускоряване) се използва за първи път в Германия

Американският сеизмолог Чарлс Рихтер измисля десетобална логаритмична скала за измерване магнитуда на земетресенията

1937

Акад. Георги Наджаков открива фотоелектректното състояние на веществата. Благодарение на това откритие по-късно са създадени всички копирни машини

Пол Дирак формулира теорията за непрекъснатото разширяване на земното кълбо

14 юни 1939

В СССР официално е обявено, че генетиката противоречи на марксистката диалектика

1943

Американският психолог Ейбрахам Маслоу представя в статията си „Теория на човешката мотивация” пирамидата на човешките потребности. В основата ѝ той поставя физиологичните, като изрежда по-нагоре екзистенциалните, социалните, престижните, за да завърши с духовните потребности. Заключението е следното. Ако потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да премине към потребностите от по-високо ниво. Например ако физиологичните му нужди от храна и вода не са удовлетворени, човек не може да премине към потребност от сигурност

1948

Физиците Джордж Гамоу и Ралф Алфър публикуват теорията за Големия взрив, която обяснява зараждането на Вселената

25 април 1953

Американецът Джеймс Уотсън и англичанинът Франсис Крик представят в научна статия структурата на ДНК. Двамата учени откриват двойната спирала на ДНК, разгадавайки как генетичната информация се предава от поколение на поколение

1953

Разработена е теорията за плочковата тектоника. Шест големи плочи и множество по-малки се свързват помежду си, за да образуват земната кора. Вулканите и земетресенията стават по протежение на съединяването на тези плочи

1954

По предложение на д-р Карла Веге от Свободния берлински университет в Европа се установи практиката да се кръщават всички въздушни вихри с ниско и високо атмосферно налягане. Така предварително се оформя списък на потенциалните кръстници. Преди столетия тропическите бури в Западния Атлантически океан имали честта да носят имената на католически светци. В началото на 20 в. учените използват описания, включващи географската ширина и дължина, в която се е родил вихърът, но това водело и до объркване. През Втората св. война, може би в пристъп на нежност, метеоролозите дават на бурите само женски имена. Но през 1979 г. Световната метеорологична организация налага на ураганите да бъдат давани имена от двата пола по 6 списъка, редуващи се всяка година. В случай, че някой „кръщелник” нанесе прекалено големи поражения, името му отпада от списъка

3 февруари 1957

Френският химик от виетнамски произход Нгуен Бу Хои обявява за откриването на причинител на рак в тютюневия дим

1958

Френският антрополог Клод Леви-Строс пише „Структурна антропология”, развиваща теорията на структурализма, която приема съществуването на една универсална структура, обща за всички общества

1960

Американският химик Уилърд Либи изобретява радиовъглеродния (С-14) метод за датиране

1970

Американският агроном и селекционер Норман Борлаг получава Нобелова награда. Той е в основата на „зелената” революция в земеделието от средата на 60-те години – нови сортове пшеница, интензивно напояване и използване на изкуствени торове и пестициди върху огромни площи с една и съща култура (т. нар. монокултура). Названието било дадено през 1968 г. от Уилям С. Год, тогавашния ръководител на Агенцията за международно развитие, който го представил като алтернатива на болшевишката революция в Русия

1970-80

Найлс Елдридж и Стивън Джей Гулд оспорват схващането за постепенна еволюция и твърдят, че видовете остават непроменени дълго време, след което биват бързо изместени от сродни видове, еволюирали в изолация. Публикациите „Себичният ген” на Ричард Докинс и „Социобиология” на Е. О. Уилсън предизвикват дебат за механизмите на еволюцията и степента, в която гените определят поведението

6 януари 1971

Учени от Калифорнийския университет обявяват за изкуственото производство на хормоните на растежа

1974

Поредицата фосили, открити от сем. Лики, Доналд Джохансън и др. в Източноафриканската разломна зона, достига връх през 1974 г., когато в Етиопия е намерен скелет на хоминид на възраст 3,2 млн. години. Находката, наречена „Люси”, помага за определянето на новия вид Australopithecus afarensis, стоящ в основата на човешкото родословие

Сред. на 70-те г.

до 2009

Изследванията на Питър и Роузмари Грант върху популациите от чинки на Галапагоските острови показват, че естественият отбор може да породи еволюционна промяна „в реално време”, а не само в течение на хиляди години, както смятал Дарвин

1977

Карл Уоз пренарежда „дървото на живота”. Класифицирайки организмите по генетични вместо по външни прилики, той показва, че живият свят се състои от три домена, като разделя микробите на бактерии и археи

1980

Шведската кралска академия на науките учредява наградата „Крафурд”, с която ежегодно се удостояват изтъкнати учени от областта на математиката, астрономията, науките за земята и екологията

12 март 1981

Явлението Фотоелектретно състояние на веществата е вписано като откритие на акад. Георги Наджаков в Държавния регистър за открития

1981

На Бахамските о-ви е документиран нов клас морски организми – Remipedia, съвременни видове ракообразни, много близки до същества, запазени само като фосили

1986

Констатирана е първата дупка в предпазния озонов слой на Земята

1988

На о-в Ливингстън, Антарктида, е построена българската база „Св. Кл. Охридски”

Жак Бенвенист публикува в „Нейчър” откритието, че водата има памет

1992

Американският биолог Джефри Фолк открива суперминиатюрни сферички, като ги назовава нанобактерии (нано е една милиардна част от метъра)

5 юли 1996

Ражда се първото клонирано животно – овцата Доли

7 август 1996

НАСА съобщава за открита примитивна форма на живот при микроскопско изследване на метеорит от Марс, паднал на Земята преди 13 000 години

1998

Според психолозите благодарение на IQ човек си намира работа, но благодарение на EQ прави кариера. След появата на книгата на Даниел Гоулмън „Емоционалната интелигентност”, излязла през 1998-а, в която се обяснява, че само 15 % от успеха се дължат на разумния интелект, а 85 % се падат на емоционалния, малко хора не разбират абревиатурата EQ. Емоционалният интелект е „младо” понятие, което влиза в обращение в края на 90-те години от психолога Линдси Гарднър. Той предполага, че съществуват няколко вида интелект, които влияят на успешната дейност на човека, като един от основните е емоционалният интелект. Днес има множество тестове, с които нивото му може да се измери. Съществува една зависимост, открита от учените – колкото по-високо е нивото на образование на родителите и семейния доход, толкова по-висок е EQ. (С емоционалния интелект или EQ учените определят способностите на човека да разбира и контролира своите емоции, както и тези на околните). Смята се, че EQ е много по-важен фактор за успеха, отколкото „обикновения” интелект, обозначаван с IQ

11 март 1999

България е приета за член на Европейския център за ядрени изследвания

5 март 2000

Британски учени извършват първото клониране на свиня

26 юни 2000

Съобщено е, че благодарение на съвместните усилия на учени от САЩ, Англия, Франция, Германия, Япония и Китай е завършено дешифрирането на 97% от човешкия ДНК код.

Американски учени обявяват завършването на работите по съставянето на картата на човешкия геном

11 януари 2001

В щата Орегон (САЩ) се ражда първата генетично модифицирана маймуна – Анди

31 януари 2001

Във Великобритания се разрешава клонирането на човешки ембриони с научна и лечебна цел

1 март 2001

Влиза в сила Допълнителен протокол към Европейската конвенция за биоетика, с който се забранява клонирането на хора

2001

Проектът за човешкия геном завършва декодирането на човешката ДНК

14 януари 2002

В САЩ е намерен генът за продължителността на живота

10 юни 2002

Британският проф. Кевин Уоруик провежда първия експеримент на директна електронна комуникация между нервните системи на двама души

2 февруари 2003

Открит е „генът на агресията”

1 март 2003

В САЩ приемат законопроект против клонирането

14 март 2003

В Полша кръстосват козел с овца

14 април 2003

Открита е пълната последователност на човешкия геном. Близкото сходство между геномите на човека и шимпанзето красноречиво говори за техния произход от общ предшественик

2004

Проф. Юлия Кръстева става първата носителка на наградата „Холберг”, създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобела

Добавете коментар


Защитен код
Обнови