Преди новата ера

 

VII хил.

Доказано е, че отварянето на човешкия череп с цел освобождаване на напрежението върху мозъка е било широко разпространено отпреди поне 8500 години. Черепи на хора, подлагани на тази процедура, често показват заздравяване, което означава, че пациентът е оживял. Праисторическата трепанация на черепа е най-ранната известна хирургическа операция на човек според археологическите данни

III хил.

Първите известни медицински документи са 8-те египетски папируса от Старото царство, от които узнаваме за медицинските школи в Мемфис, Хелиополис, Саис и Тива; описани са стомашни, белодробни и кожни болести, симптоми на кръвотечения, треска, детски паралич

За пръв път описание на рак е записано в египетски папирус. Става дума за евентуални тумори на гърдата. Кръстникът на думата „карцином” е Хипократ (460-370 г. пр.н.е.), който описвал тумора с термините „carcinoma” и „carcinos”. Гръцката дума за подуване „oncos” била използвана от Гален (130-200 г. сл.н.е.). През 1650 година двама холандски лекари споменават „рак на гърдата”. Интересното е, че те акцентират, че болестта е заразна

Ок. 2900

Император Фуси представя китайския принцип на Ин и Ян

2735

В Китай се появява първата Фармакопея – един от най-ранните писмени източници с лечебни рецепти

Ок. 2700

Откриването на акупунктурата се приписва на легендарния китайски император Шен Нън. Освен това той е първият съставител на списък от лечебни растения (билки)

2600

Египтяните обожествяват своя най-известен древен лекар Имхотеп („този, който идва с мир”) след смъртта му.

Историците смятат, че най-старият запазен медицински текст, Папируса на Едуин Смит, е базиран на писания на Имхотеп, въпреки че оцелялото копие е писано много след смъртта му. В него се описват травмите на 48 пациента, 27 от които са свързани с повреди по главата. От текста личи, че Имхотеп е смятал че сърцето, а не мозъка, е център на душата и разума

В древни вавилонски ръкописи са описани близо 1000 растения и продукти, получени от тях. Някои се използват и до днес. Със сигурност вече е доказано, че древен Египет, а не древна Гърция, както се смяташе доскоро – е родината на медицината

1550

Период, смятан за една от повратните точки в историята на медицината. Смята се, че от това време датират откритите при археологически разкопки медицински папируси Eberes Papyrus, които съдържат описание на 450 болести и около 700 лекарства от растителен, животински и минерален произход

1000

Законите на Ману в Индия дават хигиенни предписания, осъждат преяждането, пиянството и употребата на наркотици

900

Законите на Хамураби в Асиро-Вавилония разглеждат дейността на робите хирурзи и тяхната съдебна отговорност при несполучливо лечение

IX-III в.

Знаменитата енциклопедия „Аюрведа” описва 150 остри и хронични болести, 120 хирургически инструмента и близо 800 лекарствени билки

750

В своята безсмъртна „Илиада” Омир възпява „великия и безпорочен лекар Асклепий”, живял в Северна Гърция 1250 г. пр.Хр. и обожествен след смъртта си: „Пея за Асклепий, син на Аполон, лечителя на болести.” Асклепий има осем знаменити деца, всички продължители на делото му: 3-ма сина – хирургът Махаон, Подалирий (пръв разрязал вена, за да извади тромб от нея, т. е. извършил флеботомия) и Телесфор (лекар още от дете), и 5 обожествени дъщери – Панацея („вселечителка”), Хигия („чистота”), Ясо („лечение”), Аглая и Акесо. В чест на Асклепий наричат лечебниците асклепиони. (По-късно християните ги назовават лазарети, на името на сиромах Лазар, възкресен от Христос)

Най-често Асклепий е изобразяван като брадат мъж, в разцвета на силите си, приличащ малко на Зевс. Неизменен атрибут на Асклепий бил жезъла, около който имало обвита змия (понякога и две). По-късно негов символ станала чаша, обвита със змия – смок мишкар, известен и като Coluber aesculapii

VI в.

Китаецът Бян Цио пръв изследва пулса и довежда иглолечението (данни за което има от 2500 г. пр.н.е.) до състоянието на изкуство

VI – I в.

Елини са: Алкмеон от Кротон (ок. 520 г. пр.Хр.), бележит древен хирург и вероятно първият анатом, който извършва дисекции върху животни и сложни за времето си оперативни интервенции; Ерострат (300-250 г. пр.Хр.), смятан за бащата на физиологията, който описва кръвоносната система и почти открива циркулацията на кръвта в организма, далеч преди Уилям Харви (1628); съвременникът му Херофилус, всепризнат създател на анатомията (аутопсира 600 екзекутирани престъпници и дава първи описания на човешките органи и тъкани); Асклепиад от Прузи (128-56 г. пр.Хр.), който учи в Атина и Александрия, но работи в Рим, въвежда животоспасяващата трахеотомия, издига лечебния принцип „ефикасно, бързо и приятно” – съчетание на медикаментите с физиопроцедури (разходки на чист въздух, масажи, умерена физкултура, балнеология, рационално хранене)

Ок. 500

Описана е първата анатомична дисекция на човешко тяло

Староиндийските лекари Атрея и Сусрата правят операции за отстраняване на катаракта и слабинна херния. Те познават около 700 лечебни треви

480

Древногръцкият лекар Алкмеон Кротонски прави дисекция на човешко тяло и въвежда разликата между вени и артерии

430

Древногръцкият лекар Хипократ смята, че болестите не са изпратени от боговете, а са резултат от напълно обясними причини. Пръв въвежда записването на историята на болестта, наблюдава болните в леглото им, изучава индивидуалните особености на пациентите си. Разработва прецизно етиката на лекарите, която намира израз в Хипократовата клетва, която днес произнасят завършилите медицинско образование

През втората година от началото на Пелопонеската война между Атина и Спарта епидемия от едра шарка причинява смъртта на над 30 хил. души в Атина, редуцирайки населението с цели 20%

През 5 в. пр.н.е. Хипократ използва арсеник за лечение на язви

400

Първи сведения за грип – тогава симптомите му е описал Хипократ

IV в.

Хипократ описва тежката форма на белодробната туберкулоза при човека под името phthisis (охтика)

В трактата си Corpus Hipokraticum Хипократ дава описание на около 300 лекарства от растителен, животински и минерален произход, като ги разделя според действието

377

Край гр. Лариса, Гърция, умира Хипократ, смятан за „бащата на медицината”. Той пръв отрича мистичните схващания, че болестите са причинявани от необясними сили, а разпространява разбиранията си, че човешкият организъм е свързан с околната среда и заболяванията му се дължат на влияния от нея: топлина, студ, вятър, вода, вредни навици, травми, начин на живот и хранене. Хипократ освобождава медицината от храмовите жреци и определя по-нататъшното й самостоятелно развитие. Основоположник е и на индивидуалния подход към болния, както и на поведението на лекаря. Разработва и въпросите на етиологията, като смело отхвърля дотогавашните представи за свръхестествения, божествен произход на болестите.

В историята са запазени 50 медицински съчинения, поместени в 72 книги, които са написани от самия Хипократ или под негово ръководство. Те са обединени в „Корпус Хипократикум”, съхранен в прословутата Александрийска библиотека. Между тях са: „За хирургичните книги и средства”, „За фрактурите”, „За ставите”, „За язвите”, „За фистулите”, „За хемороидите”, „За раните на главата”, „За раждането на едно или повече новородени” и др.

Известни Хипократови принципи са „На първо място не причинявай вреда” (Primum non nocere) и „Изкуството е вечно, а животът – кратък” (Ars longa, vita brevis)

Ок. 350

Праксагор от Кос описва разликата между артерии и вени

300

Поставено е началото на Александрийската медицинска школа

Древногръцкият философ Аристотел започнал да слага диагнози по сънища

293

Епидемията, разразила се в Рим, накарала жителите му да започнат да почитат Асклепий (Ескулап)

275

Древногръцкият лекар Херофил от Александрийската медицинска школа разрязва трупове на хора и животни. Проявява особен интерес към изучаването на дейността на мозъка и нервната система (установява разликата между моторните и сензорните нерви), допринася за диагностиката на заболяванията с мерене на пулса

100

Древногръцкият лекар в Рим Асклепиад твърди, че тялото се състои от отделни части, разделени от празноти и движещи се в определен ред. Нарушаването на това състояние води до поява на болестите. От методите на лечение той предпочита физиотерапевтичните процедури (физически упражнения, вани, диети и др.)

48

До т. г. Александрийската медицинска школа е единственият научен център, където редовно се анатомират човешки тела за научни цели

След новата ера

 

50

Древноримският енциклопедист Авл Корнелий Целс дава в трактата си „За болестта” описание на четирите признака на възпалението: почервеняване, подуване, температура и болка

60

Гръцкият лекар Педаний Диоскорид – най-прочутият фармаколог на древността, работещ в Рим, написва систематична фармакопея. Книгата Simplicia („За простите лечебни средства”) съдържа описание на повече от петстотин растения и е известна през Средните векове. Но главния му труд е De materia medica („За лечителните средства”) в 5 книги, в който се описват над 600 билки – най-широкото описание на лечебните растения

199

Умира Клавдий Гален, велик римски лекар и хирург, грък по произход, придворен лекар на император Марк Аврелий и на сина му Комод. Последовател е на великите си сънародници Хипократ, Платон и Аристотел. Пръв изучава анатомията и физиологията върху животни – свине и маймуни; оказва голямо влияние върху развитието на медицината цяло хилядолетие, чак до Средновековието, по патология, терапия, хигиена, акушерство и най-вече – по анатомия и фармакология. Гален започва да идентифицира и обработва растенията, като това е най-ранния пример за контролиране на лекарствената чистота. Въвежда свои собствени методи в приготвянето на лекарствата (Галенови препарати – galenica) и е признат за родоначалник на фармацията. Той демонстрира важността на гръбначния стълб, използва пулса като инструмент в диагностиката и описва пътя на пикочта към пикочния мехур. Описва също процеса дишане и доказва, че по артериите се движи кръв.

Издава 125 съчинения, сред които „За частите на човешкото тяло”, „Терапевтични методи”, „За състава на лекарствата”. Неговите трудове в цикъла „Анатомия, която да направлява ръката на хирурзите, за да ги спаси от публичния позор” дълго време, цели 13 века, са приемани безкритично, докато някои грешни твърдения не са оборени от Андреас Везалий и Просперо Боргаручи

IV в.

В началото на века в Сирия се подвизават 16 монаси лечители, най-известните от които – близнаците Дамян и Козма Безсребреници, биват и канонизирани

Византийската медицина също си има своите бележити лекари – Юлиан Орибазий от Пергам (326 – 403), написал 72-томна медицинска енциклопедия (361), Александър Тралски, Аетий Амидийски, Павел Егински

390

Римската знатна дама Фабиола основава в Остия първата общодостъпна болница за болни и недъгави

400

В Индия се правят пластични хирургически операции за опъване на кожата и поправка на носа

V – XII в.

Манастирите в Англия, Германия и Франция са основно местата, където се запазват медицинските знания

VII

Първите болници психиатрии са построени в Багдад и Кайро

707

Създадена е първата арабска болница; към 1160 г. в Багдад функционират 60 болници. Най-прочутата и най-дълго просъществувалата в арабския свят обаче е болницата „Ал Мансури” в Кайро (1282-1915) с 8000 легла (мъжки и женски), днес в нея е разгърната очна клиника

IX в.

В бенедиктинския манастир в Салерно, Южна Италия, е основана първата медицинска школа в Западна Европа. По-късно тя прераства в първия в света Медицински факултет с голяма лечебна база и издателска дейност (практическото ръководство по диагностика „Пасионария”, рецептурника „Антидотарий”) и Салерно получава прозвището „Хипократов град”. Три века по-късно се създават медицинските университети в Болоня, Монпелие, Париж и Оксфорд

872

Първата модерна болница с лекари и медицински сестри е отворена през 872 г. в Кайро (Египет) – болницата „Ахмед Ибн Тулун”

880

Персийският учен-енциклопедист, лекар и алхимик Ар-Рази (Разес) използва гипсова превръзка за обездвижване на счупени кости. Той дава точно описание на едрата и дребната шарка. Неговата гръко-арабска медицинска енциклопедия „Въздържане” (преведена на латински през 1279 г.) е основен източник на терапевтични знания през следващите три века

910

Персийският лекар Разес идентифицира едрата шарка, разграничавайки я от морбили. Като причинен фактор за инфекциозното заболяване е предположил кръвта

925

Умира Абу-Бакр Мохамед ибн Закария ар Рази, бележит средновековен лекар на Изтока, предшественик на великия Авицена. Роден в Иран, но учи в Багдад, където основава голяма болница с лекарска школа. Като всички арабски енциклопедисти се занимава не само с медицина, но и с математика, астрономия, химия, философия. Един от първите, които използват памука за превръзки. Описва чумата и други епидемии. Крупно негово произведение е „Ел-Хави фи Тиб” („Всеобща книга по медицина”), в 25 тома. И тя, и други негови трудове („За чумата”, „Медицинска книга Алманзора”) са преведени в Италия, Англия, Франция и оказват съществено влияние върху европейската медицина

X в.

В Китай се заражда идеята за ваксинацията. Създател на първата ваксина обаче е френският химик Луи Пастьор, а първата противобясна ваксина е приложена на човек през 1885 г.

За баща на хирургията се счита Албукасис (Абу ал-Касим), който е бил роден в Андалусия, Испания, през X век. Неговите идеи се смятат за основа на модерната хирургия

1010

Авицена написва „The Book of Healing”

1013

Умира Абул ал-Захрауи или Абулказис, най-известният хирург сред арабските народи, блестящ оператор и анатом. Той въвежда котешките черва (кятгута) в коремната хирургия, както и отделянето на катаракта, шиенето с 2 игли; описва туберкулозните поражения на костите. Издава обемистия труд „Книга за предоставяне на медицинските знания на разположението на този, който не е успял да ги усвои”, последният от чиито 30 тома е посветен на хирургията и хирургичните инструменти (лично Абулказис е конструирал над 150 от тях). Преведен на латински през втората половина на XII век и многократно преиздаван, този том става настолна книга и основно учебно ръководство за европейските хирурзи в продължение на 5 века!

1027

Систематизация на иглотерапията в Китай

1037

В Хамадан, Иран, умира Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина, познат в Европа като Авицена – персийски философ, учен, поет и музикант, естествоизпитател, достигнал до постовете придворен лекар и дори везир на емира на Хамадан. Наричан от съвременниците си „княз на лекарите”, той издава над 20 обемисти научни съчинения, най-значимото от които е „Канон на медицината” (1020) – най-знаменитият лекарски труд на Средновековието, превеждан на много езици, основно ръководство в следващото половин хилядолетие на арабската и европейската медицина. Съдържа 5 книги, съответно по: анатомия, профилактика, диагностика и терапия; лекарствата и приложението им (т.е. фармакотерапия); частната патология и терапия; хирургията и треската; сложните лекарствени вещества и взаимоотношения, токсините и противоотровите (т. е. фармакология). Между останалите трудове на Авицена е и „Книга за лекуването”, също многократно превеждана и преиздавана (над 30 пъти), в която той учи да се подхожда индивидуално към всеки отделен болен и да се обръща особено внимание на хигиената, диетата и профилактиката (дава преварена вода на близките на инфекциозно болните). Авицена пръв забелязва, че лекарствата имат различно въздействие върху болниите, в зависимост от конституцията им (тегло, възраст, пол) и другите съпътстващи заболявания, затова проповядва индивидуален подход към всеки пациент. Изключително наблюдателен, подробно описва проказата, диабета, плеврита, жълтениците, стомашната язва, белодробната туберкулоза, елефантиазата (слоновата болест), установява различията между чумата и холерата, заразителността на вариолата, разликата между плеврита и пневмонията. Авицена е основоположник на педиатрията, но може да се каже – също и на инфектологията, защото първи създава хипотезата за невидимите причинители на заразните болести, които се предават от болните на здравите хора чрез въздуха и водата. Приема се и за един от основателите на съвременната хирургия. Създава и подробна фармакопея на народната, китайската и индийската медицина. Няма друг лекар в историята на медицината, освен несравнимия Хипократ, който така трайно да е повлиял на медицината и изкуството на лекаря, както Авицена

1184

Изтъкнатият арменски лекар Мхитар Гераци издава знаменития трактат „Утешение при треските”, посветен на инфекциозните заболявания, в който много точно описва симптомите им и тяхното лечение, като допуска заразителността при някои от тях

1200

Спиртът се използва масово за медицински цели

12 декември 1204

В Кайро умира Моше бен Маймон, бележит лекар, равин и най-великият еврейски средновековен философ, познат на религиозните си сънародници под името Рамбам, а на света и лекарите – с гръцкото прозвище Маймонид. Освен трудове по диагностика и лечение с огромно, продължило столетия влияние върху европейската медицина, той оставя и морални наставления към съсловието си. В много американски университети новозавършилите лекари произнасят при промоцията си не класическата клетва на Хипократ, а именно „Молитвата на Маймонид”, включваща всички водещи етични принципи в професията

1263

В „Шестоднев” на Йоан Екзарх са описани някои лечения на болести с билки

1334

Чума в Константинопол. Генуезки търговци разпространяват Черната смърт на запад

1346-1353

Във Франция избухва чумна епидемия, отнела живота на много французи

1348

Чумната епидемия отнема живота на една трета от населението на Европа

1403

Град Венеция налага карантина на новодошлите в града, за да предотврати повторната поява на Черната смърт, покосила Европа

1485

От странна болест, известна като „английско смъртоносно изпотяване” загиват 3 млн. души през периода 1485-1551 г. Днес се приема, че това е бил вирус, пренасян от плъхове

1495

Сифилисът се разпространява от Неапол, за което обвиняват френските моряци

XIV – XV в.

Според италиански медици положението на определени небесни тела би могло да упражни лошо влияние върху хората или „инфлуенца”

Ок. 1500

Първите точни и детайлни рисунки, разкриващи анатомията на човешкото тяло, са дело на италианския художник и учен Леонардо да Винчи. Той извършва дисекция на трупове, нарушавайки църковните забрани, за да вникне в структурата на човека и неговия организъм. Скиците му на сърце показват истинските функции на клапите. Освен това Леонардо пръв предоставя на медицината точна картина на човешкия мозък и то в различни ракурси

Първото документирано цезарово сечение, в което и майката, и детето оцеляват, е извършено в Швейцария през 1500 г. Опериращият е бил съпруг на бременната жена. Якоб Нуфер обаче не е бил лекар – занимавал се е с кастрацията на свине

23 септември 1518

Основана е английската Кралска лекарска колегия

1527

Швейцарският лекар и естествоизпитател Парацелз изгаря публично произведенията на Гален и Авицена. Той подлага на критика учението им за четирите течности (влаги) и твърди, че целта на алхимията е да приготвя средства за изцеляване на болните

1529

Италианският лекар Джовани Батиста да Монте въвежда метод за клиничен преглед на пациенти на легло

1537

Фламандският лекар Андреас Везалий става професор по анатомия в Падуанския университет и в учебната програма включва дисекция на човешки труп. Той променя възприетите дотогава методи на преподаване, като набляга на дисекциите, извършвани лично от него по време на лекции, вместо на анализа на класическите медицински текстове

1538

За целите на преподаването Везалий изготвя шест големи илюстровани анатомични таблици, които издава под заглавието „Tabulae Anatomicae Sex”, а на следващата година публикува актуализирана версия на наръчника на Гален „Institutiones Anatomicae”. През следващите години той извършва многобройни дисекции на екзекутирани престъпници и с помощта на наети художници изготвя и публикува голям брой анатомични илюстрации. Наричан е „бащата на анатомията”

24 септември 1541

В Залцбург, Австрия, умира Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, наричащ себе си Парацелз – швейцарски лекар, учен, алхимик, астролог и философ. Парацелз е олицетворение на ранния Ренесанс в областта на медицината, като смело оборва теологичната схоластика в нея. Той е хирург и терапевт, който умело свързва тези две основни, дотогава противопоставящи се специалности. През 1526 г. в Медицинския университет на Базел го избират за професор и там става новатор и в преподаването – чете лекциите си на родния немски език, а не на латински, както повеляват установените правила и отново предизвиква яростта на догматиците. В Бретан и Тирол изучава специфичните заболявания на миньорите, специално белодробната туберкулоза. Отдава огромно значение на химията и химичните процеси, които смята, наред с опита, като най-важни за всеки лекар. Практикува хирургия със завидно умение (възстановява и носове – вероятно той е един от първите пластични хирурзи!), дори прави спленектомии. Въвежда в практиката минералната вода и лечението с химически средства (химиотерапията). Парацелз е откривателят на приложението в медицината на живака, опиума, антимона, тинктурите, магнита. Той дава правото на лекаря свободно да разсъждава и смело критикува дотогава смятаните за непоклатими авторитети и класици в медицината Гален и Авицена. Едно заключение на Парацелз с право може да го нареди сред пионерите на сугестологията: „Волята сама по себе си спомага за лечението, докато съмнението единствено довежда до крах. Личността на лекаря може да има по-голям ефект, отколкото всички предписани лекарства.” 500 години по-късно американски лекари доказаха в дълго и скъпо клинично изпитване, че ефективността на лекарствата се увеличава от 30 до цели 80 процента, ако пациентът сляпо вярва на своя лекар. Плацебо-ефектът се увеличава неимоверно от внушението на достолепния авторитетен лекар, който обича своите болни като свои деца и се грижи като баща за тях. През Възраждането Парацелз започва проучването на химическите субстанции в билките. Химичният анализ на лечебните растения добива практически съвременната си форма при Карл Шееле

1541

Андреас Везалий разкрива, че използваните в медицинската практика анатомични книги на Гален са резултат от дисекции на маймуни, а не на хора, поради което съдържат съществени неточности. Той се заема да подготви собствено съчинение по човешка анатомия

1543

Везалий публикува първата точна и подробна книга по човешка анатомия – седемтомния труд „За структурата на човешкото тяло”, който става първият учебник по модерна анатомия. Малко по-късно той издава и съкратена версия за студенти

1545

Най-смъртоносната епидемия (от едра шарка или тиф) в Новия свят, пренесена от испанските колонизатори между 1545 и 1550 г., изтребила 80% от населението на Мексико

1546

Италианският лекар Джироламо Фракасторо изказва за първи път теория, в чиято основа лежи предположението, че болестите се предизвикват от самостоятелни живи същества – бактерии

1547

В лондонската болница „Св. Мария Витлеемска” (Бедлам) е организиран първият приют за душевноболни. Думата „бедлам”, съзвучна с името на болницата, става след време синоним на шумно място или състояние на пълно объркване

Ок. 1550

Габриеле Фалопио от Падуанския университет открива яйцепроводите, които оттогава насам носят неговото име – Фалопиеви тръби. Той изобретява презерватива, който ще се използва като средство да се предотврати разпространението на зарази

1552

Италианският анатом Бартоломео Еустакио обяснява евстахиевата тръба и клапа на вътрешното ухо

1559

Италианският хирург Реалдо Коломбо описва позата на човешкия ембрион

1561

Габриеле Фалопио за пръв път описва клитора в детайли и разкрива чрез анатомически разрези неговата вътрешна структура

1563

Бартоломео Еустакио докладва за откриването на надбъбречните жлези

1582

Юрбен Емар изучава анатомията на зъбите

1599

Италианският анатом Матео Реалдо Коломбо въвежда думата vagina („влагалище”) в медицината. От Коломбо произлиза и обозначението labia minora – „малки срамни устни”

1615

Италианският лекар Санторио Санкториус публикува труд върху метаболизма и потенето

1616

Английският лекар Уилям Харви изнася пред Кралската лекарска колегия лекция за кръвообръщението

1626

За първи път е измерена температурата на човек. Италианският анатом Санторио пръв използва термометъра и измерителя на пулса

1628

Английският учен Уилям Харви публикува описание на системата на човешкото кръвообръщение – до голяма степен вярно, за разлика от много дошли до нас схеми на движението на кръвта

1652

Датският лекар и математик Томас Бартолин пръв описва цялостно човешката лимфна система

1656

Томас Уортън издава своето прочуто произведение „Adenographia” – първия цялостен и изчерпателен труд за жлезите в човешкото тяло. Той открива канала на подчелюстната слюнчена жлеза и пихтията на пъпната връв, които носят неговото име. Прави първото обстойно описание на щитовидната жлеза, чието наименование дава (защото е оформена като древен гръцки щит)

1658

Холандският природоизследовател Ян Свамердам обявява за откриването на поглъщащи кислорода кръвни частици – червените кръвни телца (еритроцити)

1661

Марчело Малпиги описва капилярите в белите дробове, свързващи вените и артериите. По този начин доказва правилността на теорията за малкия кръг на кръвообращението; допълва откритието на Харви за кръвообращението (1628), като наблюдава циркулацията на кръвта в белодробните капиляри при жаби

1664

Датският природоизпитател Нилс Стенсен (Стено) установява, че сърцето е мускул

Издадена е най-съществената творба на английския лекар Томас Уилис – „Cerebri anatome”. Представлява детайлно описание на мозъка и нервите при човека. Илюстрациите са направени от английския геометрик Кристофър Рен. Уилис създава понятието рефлекс. Също така той извършва все още използвната номерация на нервите на мозъка. Други по-важни структури, които Уилис описва, са Corpus striatum, таламус, Варолиев мост и Corpus mamillare.

Томас Уилис е считан за един от основателите на анатомията на нервната система. Заедно със свои колеги открива по-късно наречения така Вилизиев артериален кръг в човешкото тяло (Circulus arteriosus cerebri) за осигуряване притока на кръв към мозъка

14 ноември 1666

Проведен е първият експеримент за преливане на кръв от едно куче на друго

12 юни 1667

Жан-Батист Дени, личен лекар на френския крал Луи ХIV, извършва първото известно кръвопреливане – инжектира дванадесет унции кръв от агне на 15-годишно момче. След това здравето на момчето започва да се подобрява

1667

В Англия Робърт Хук демонстрира, че обмяната на кръвта в белите дробове е най-същественият белег на дишането

1671

Описан е етерът и неговите медицински свойства

1675

Мехемия Грю използва термина сравнителна анатомия

1676

Малтийският орден има заслуга за отварянето на първите истински училища по медицина. През 1676 г. Великият магистър Никола Котоне създава „Училище по анатомия, хирургия и фармация” към болницата в Малта

1677

Антони ван Льовенхук потвърждава наличието на откритите от Луис Доминикус Хам сперматозоиди

1684

Първо описание на анорексията

1688

Льовенхук открива червените кръвни телца

1700

В Англия е изобретена усмирителната риза за успокояване на буйни пациенти в домовете за душевноболни

XVIIвек

Появяват се първите аптеки в Европа

1701

Италианският лекар Джакомо Пиларини извършва първата инокулация (изкуствено заразяване на опитни животни чрез впръскване на заразен материал в тях) против едра шарка

1707

Сър Джон Флойър открива значението на измерването на пулса

1713

Лондонският лекар Джон Уудуърд получава писмо от Емануел Тимони, лекар в Истанбул, който му съобщава как да предпазва от едра шарка (вариола) чрез инокулация (ваксиниране чрез вкарване на умрели клетки на вируса в организма); Тимони описва метода, прилаган от един местен лекар, Джакомо Пиларини, който е в основата на много по-късни технологии на ваксиниране

1714

Изработена е първата спринцовка с тънка игла за употреба в медицината

1736

Английският хирург Клаудиус Ейманд извършва първата успешна операция на апендисит

31 януари 1747

Първата клиника, специализирана за лечение на венерически заболявания, е открита в „Док хоспитъл”, Лондон

1748

Джон Фодъргил издава „Описание на болно гърло, покрито с язви” (първото подробно описание на дифтерит)

29 октомври 1768

Екатерина II ваксинира срещу едра шарка себе си и сина си, после въвежда тази ваксинация в Русия

13 април 1771

Руската императрица Екатерина II заповядва да започнат тайни медицински експерименти с безнадеждно болни от чума с цел откриване на лечение

17 юли 1775

В САЩ е открита първата в света военна болница

1779

Доказана е ролята на семенната течност в оплождането

1780

Написан е лекарственикът на поп Григорий. През 1804 г. Илийчо Спицерина от Свищов и Тумпаров от Самоков написват своите лекарственици. През 1833 г. е написан лекарственикът на Иванчо Келифар

14 януари 1794

В САЩ е направено първото успешно цезарово сечение. Елизабет Бенет ражда момиченце чрез цезарово сечение и се превръща в първата жена в САЩ, която оцелява след подобна процедура. Операцията е извършена от нейния съпруг – Джес

21 януари 1796

Английският лекар Едуард Дженър открива ваксината срещу едра шарка (вариола)

14 май 1796

Едуард Дженър извършва първата успешна ваксинация срещу едра шарка на 8-годишен пациент. Той пръв използва ваксинацията с цел предпазване от болест, което довело до изчезването на едрата шарка

1798

Едуард Дженър описва ваксината против едра шарка – първата и най-важната от редица ваксини и антибиотици

1800

Английският химик Хъмфри Дейви описва обезболяващите свойства на диазотния оксид, макар че зъболекарите не започват да използват този газ като средство за упойка в продължение на почти 45 години

XIX в.

Терапията и фармацията навлизат в качествено нов етап на развитие, при който започват да се прилагат химически чисти вещества, изолирани от растения. Дотогава за лечение се използвали главно необработени растителни и животински продукти

1804

Немският фармацевт Фридрих Сертюрнер успява да изолира алкалоида морфин. Това е първата лечебна растителна субстанция, която е изолирана от растение

Ханаока Сейшу извършва първата операция на рак на гърдата с помощта на пълна упойка. През периода Едо в Япония Сейшу използвал и западната, и традиционната китайска медицина. Той изобретил анестезия от смес от седем билки, вдъхновен от по-ранен китайски пример. През 1804 г. той извършил частична мастектомия на анестезирана пациентка и скоро неговата техника на безболезнена хирургия започнала усилено да се търси. Анестезията щяла да добие популярност в западната медицина едва след още половин век

1808

Немският лекар Йохан Кристиан Райл въвежда в медицината термина психиатрия

6 март 1810

Илинойс става първият щат на САЩ, в който е въведена задължителна ваксинация на населението

1810

Немският лекар Самуел Ханеман публикува книгата си „Органон на лечебното изкуство”, в която дефинира хомеопатичната философия

11 май 1811

В Сиам, днешен Тайланд, се раждат сраснати близнаците Чанг и Янг Бункер. Те пътуват дълго време с цирка и стават известни в цял свят като Сиамските близнаци, откъдето това става и общ термин

1816

Рене Теофил Хиацинт Лене, главен лекар във френската болница „Некер”, изобретява стетоскопа. В първоначалния си вид представлявал акустичен прибор – куха дървена тръба и е моноаурален (за едно ухо). През 1851 г. Артър Лиърд изобретява бинауралния (за две уши) стетоскоп. В наши дни се използват и електронни стетоскопи.

Преди да бъдат изобретени слушалките лекарите преслушват пациентите си долепвайки ухо до телата им с надеждата да чуят нещо. В такава ситуация д-р Лене преглежда младо момиче и притеснен от директния контакт навива двайсетина листа хартия на руло, като в единия край на рулото поставя ухото си, а другия допира върху гърдите на девойката. Възхитен установява, че звуците не само се чуват, но са по-силни и ясни.

Малко след публикацията на книгата (1819), която обяснявала новото устройство, с помощта на стетоскопа Лене открил, че е болен от туберкулоза

1817

Британският лекар Джеймс Паркинсон първи описва болестта, носеща неговото име

25 септември 1818

Лондонският хирург Джеймс Блъндел е успял да направи първото успешно човешко кръвопреливане

1819

Английският лекар Джон Босток направил официално съобщение в Лондонското медико-хирургическо дружество, описвайки историята на своята собствена болест, която той нарекъл сенна хрема

1820

От кората на хининовото дърво за пръв път е изолиран хинин. През 1944 г. е получен синтетично

9 март 1822

В Ню Йорк е получен патент за изкуствени зъби

9 юни 1822

В САЩ е патентована изкуствената челюст

5 октомври 1823

В Англия започва издаването на първото в света медицинско списание „Ланцет”

1839

Доктор Йохан Шьонлайн дава името на туберкулозата

1 февруари 1840

В Балтимор, щата Мериленд, е открит първият в света зъболекарски колеж

30 март 1842

Американският доктор Кроуфърд Лонг извършва първата в света хирургична операция под анестезия. Той ексцизирал киста на шията на свой приятел с помощта на етер. Първоначално не описва постижението си, при което заслугата отива при зъболекаря Уилям Мортън

1842

Американският стоматолог Уилям Кларк извършва зъбна екстракция, използвайки диетил етер.

Обезболяването чрез етер е въведено от студента по химия от САЩ Уилям Кларк. Той го предлага за първи път на зъболекар при челюстна операция. Преди това младежът забелязал как негови колеги се упояват с етер за удоволствие. Отчита състоянието на отпусната безчувственост, в което изпадат. Кларк е и първият анестезиолог, защото сам подава етера на пациента. Стоматолозите започват да използват веществото редовно при вадене на зъби. Така методът се разпространява и в хирургията

11 декември 1844

В Бостън (САЩ) зъболекарят Хорас Уелс пръв в света започва да използова веселящия газ („райски газ”) за упойка

1844

Изобретена е спринцовката

Американският зъболекар д-р Хорас Уелс използва азотния оксид като средство за упойка

Хорас Уелс, а по-късно Уилям Мортън и Чарлс Томъс Джексън – (1846), въвеждат наркоза с етер

27 декември 1845

Американският лекар Кроуфърд Лонг за пръв път в света използва упойка при раждане (на неговата си жена)

30 септември 1846

Д-р Уилям Мортън, зъболекар от Масачузетс, първи в света използва упойката етер при вадене на зъб.

На зъболекаря Уилям Мортън е дадена заслугата за установяване на упоителните свойства на етера при екстракцията (ваденето) на зъби

16 октомври 1846

В Бостън, САЩ, д-р Джон Уорън и д-р Уилям Мортън за първи път използват етер като обезболяващо средство по време на хирургическа операция. На този ден се отбелязва Световният ден на анестезиологията

21 декември 1846

В Университетската болница в Лондон шотландският хирург Робърт Листън извършва първата хирургическа операция с анестезия в Европа – ампутация на крак

1846

В Букурещ е издадена книгата „Лекарственик” на св. Йоан Рилски

12 ноември 1847

В Единбург (Шотландия) при хирургическа операция се е състояла първата демонстрация на упойката хлороформ

1847

Английският акушер Джеймс Симпсън за първи път използва хлороформа за обща упойка по време на раждане

Унгарският лекар Игнац Земелвайс открива антисептични методи за предотвратяване на следродилната треска.

Игнац Земелвайс, син на бакалин, въвежда измиването на ръцете с антисептик, с което смъртността сред родилките рязко намаляла. Толкова много майки умирали във виенската му клиника от родилна треска (вид сепсис), че гинекологът се зачудил дали самите лекари не разпространяват инфекцията. Но понеже това станало преди теорията на Пастьор за микробите, лекарите подигравали Земелвайс, който умрял в лудница на 47 години – от сепсис

15 август 1848

Американецът Уолдо Хенчет патентова първия зъболекарски стол

23 януари 1849

Американката Елизабет Блекуел се дипломира в Медицинския колеж в Дженива (Ню Йорк) и става първата в света жена, получила лекарска диплома и първата жена лекар в САЩ

1849

Стоян Чомаков открива в Пловдив първата българска аптека

1851

Немският учен Херман Хелмхолц изобретява офталмоскопа – инструмент за изследване на анатомията на окото

1853

Френският хирург и ортопед Шарл-Габриел Правас и единбургският лекар Александър Ууд откриват спринцовката като средство за приложение на медикаменти

1854

Английската медицинска сестра Флоранс Найтингейл и отряд санитарки оказват помощ на ранените по време на Кримската война. Найтингейл създава система за подготовка на средни и младши медицински кадри във Великобритания

1857

Луи Пастьор идентифицира микробите като причинители на болести

24 юни 1859

След кръвопролитната битка между австрийците и италианците при Солферино се ражда идеята за създаването на организацията на Червения кръст

1859

Херман Бремер открива първия санаториум за туберкулозно болни в градчето Гьорберсдорф, тогава в Германия (днес Соколовско, Полша)

26 октомври 1863

Анри Дюнан създава в Женева организацията на Червения кръст

22 август 1864

Представители на 12 държави (Баден, Белгия, Вюртенберг, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Португалия, Прусия, Франция, Хесен и Швейцария) подписват първата Женевска конвенция, чиято цел е подобряване на положението на ранените по време на война. Конвенцията дава официален статут на Международния комитет на Червения кръст и установява реда за приемане и работа на националните организации.

Непосредствено след приемането на Женевската конвенция са основани и първите национални дружества. През същата 1864 година Луи Апиа и Парл ван де Велде, капитан от нидерландската армия, стават първите неутрални представители, работили под знака на Червения кръст във въоръжен конфликт

12 август 1865

Английският хирург Джоузеф Листър за пръв път използва карболова киселина (фенол) за дезинфекция на хирургически инструменти

1865

Френският корабен лекар Жан Вилмен установява предаването на туберкулозата от животни на хора

15 юни 1867

В Индианаполис американският лекар Джон Бобс прави първата операция за отстраняване на камък в жлъчката

17 юни 1867

Джоузеф Листър прави в Кралската болница в Глазгоу първата хирургическа операция с упойка – пациент е сестра му Изабела

26 август 1867

В Париж се състои първият Международен медицински конгрес

1867

Британският хирург Джоузеф Листър успява да въведе антисептичните хирургични методи чрез използването на карболова киселина за стерилизацията на рани и хирургични инструменти. Методите му са се възприели добре. В болницата, която е прилагала неговите антисептични методи смъртните случаи в резултат на инфекция били сведени от 60% на едва 4%. Трудът му „Antiseptic Principle of the Practice of Surgery” („Антисептичен принцип в практиката по хирургия”) е изключително ценен в областта на медицината

1868

Елизабет Блекуел открива първия в Америка медицински колеж за жени

1869

Названието „инсулин” произлиза от лат. insula – остров. През 1869 г. в Берлин, изучавайки строежа на задстомашната жлеза под микроскоп, 22-годишният студент по медицина Пол Лангерханс се натъква на неизвестни до тогава клетки, образуващи групи /островчета/, които били равномерно разпределени по цялата жлеза /Лангерхансови острови/. В тях се образувал секрет, който участвал в регулацията на храносмилането. Инсулинът е хормон, който се секретира от ендокринната част на задстомашната жлеза (останалата част секретира храносмилателни сокове, които се изливат в дванадесетопръстника) и има значение за оползотворяване на глюкозата

1870-те

Луи Пастьор и Роберт Кох създават теория, която се основава на принципа, че за възникването на заболяване е „виновен специфичен организъм”. Преди тези открития, лекарите са смятали, че болестите са се зараждали спонтанно. Лекарите са извършвали аутопсии на трупове, чиято причина за смъртта са били инфекциозни болести, след което дори не си измивали ръцете, с което пренасяли заразата без дори да осъзнават

4 ноември 1873

В Сан Франциско зъболекарят Джон Бирс патентова златните коронки за зъби

1873

Английският лекар Блекли, който страдал от сенна хрема, дава изчерпателно описание на симптомите на сенната хрема. И ако до появата на неговата работа много от лекарите смятали, че причина за заболяването е прахът, слънчевата светлина или ароматът на цветята, то Блекли събрал първите убедителни доказателства за това, че сенната хрема се дължи именно на цветния прашец

1875

Американският офталмолог д-р Чарлз Мичъл използва ток за премахване на подкожни мигли. Електрическото обезкосмяване (епилиране) обаче все още е само идея

Кралят на островите Фиджи се връща от посещение в Австралия и донася със себе си дребна шарка: 40 000 души от цялото 150 хилядно население на Фиджи умират от епидемията от дребна шарка

25 октомври 1878

В Сливен е учредено първото в България дружество на Червения кръст (националната организация е създадена през 1885 г.)

1878

Синтезиран е парацетамол – откритие, забравено за дълго време. Парацетамолът се появяна на фармацевтичния пазар чак през 1955 г.

1 май 1879

В София е открита Александровска болница

1879

Създаване на първата ваксина против холера. Според други източници, испанският лекар Хайме Феран е разработил ваксината против холера около 1885 година и това е била първата успешна човешка имунизация срещу заболяването. По време на холерната епидемия във Валенсия е успял да ваксинира около 50 000 души

Немският лекар Алберт Найсер описва за първи път в медицината една от най-неприятните полово предавани болести – гонореята (трипера). След него малко по малко започва да се оформя групичката на т. нар. срамни болести – сифилис, мекшанкър, липофогранулома венерум, гранулома ингвинале

Около 130 вида птици, между които е и гълъбът, са преносители на опасната зооноза пситакоза (орнитоза, папагалска треска) причинена от Chlamydia psittaci. Болестта, причинена от нея, е описана за първи път през 1879 г. Птиците отделят патогена чрез носния секрет и изпражненията

1880

Във военна болница в Алжир френският лекар Шарл Луи Алфонс Лаверан открива първоизточника на маларията

В Лондон Хенри Уелкъм и Сайлас Бъроуз поставят началото на първата изследователска лаборатория във фармацевтичната индустрия

1881

Кубинският лекар Карлос Финли открива причинителя на жълтата треска, покосила десетки хиляди хора

Създаване на първата ваксина против антракс

24 март 1882

Немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата – Mycobacterium tuberculosis (пръчицата на Кох)

1882

Паул Байерсдорф, основателят на козметичната компания „Байерсдорф” в Хамбург, изобретява анкерпластта с медицинска субстанция

1884

Английската фирма „Уелкъм Бъроуз” регистрира думата „таблоид” като запазена търговска марка, защото с нея нарича таблетките, непознати дотогава, когато лекарствата се продавали във вид на прах или сироп. След век думата придобива ново значение – с нея наричат жълтите вестници

4 януари 1885

В Айова, САЩ, доктор Уилям Уест Грант прави първата в света успешна операция по отстраняване на апендикс

6 юли 1885

Френският химик Луи Пастьор изпробва успешно изобретената от него противобясна ваксина.

В началото на XIX век ухапването от бясно куче е означавало сигурна смърт за пострадалия. През 1885 г., когато едно бясно куче ухапало момче на име Джоузеф Майстер, майка му изпаднала в отчаяние. Завела го при единствения човек, който се надявала, че ще успее да излекува сина й. Пастьор открил, че бясът се причинява от вирус – болестотворен агент, който е толкова миниатюрен, че не може да се види дори под микроскоп. Той вече бил изнамерил начин да се справи с вируса на бяс при животните. Но още не бил изпробвал лечението си върху човек. Пастьор се погрижил за Джоузеф и момчето станало първият човек, излекуван от бяс

18 септември 1885

В Монреал (Канада) избухват масови размирици във връзка със задължителни имунизации

20 септември 1885

Създадена е националната организация на БЧК с председател митрополит Климент

1885

Теодор Ешерих открива бактериите Escherichia coli

1886

В Санкт Петербург се дипломира с отличие първата жена с висше медицинско образование в България – д-р Тота Венкова от Габрово

Излиза книгата на баварския свещеник Себастиян Кнайп „Моето водолечение”. Това е първият официално описан случай на лечение с къпане в студена вода, което е полезно за здравето. Според експерти в областта на спортната медицина потапянето в ледена вода подобрява изключително много кръвообращението и пълни мускулната тъкан с свежо обогатена с кислород кръв. Това доказва с личен опит и Себастиян Кнайп, който издава първата книга за моржуването. Той страдал от пневмония, но след като се потопил няколко пъти в ледените води на Дунав, оздравял напълно

1887

Швейцарският лекар Адолф Фик разработва първите контактни лещи

28 май 1890

Йорданка Филаретова открива първото училище за медицински сестри в София

1890

Немският физиолог Емил фон Беринг открива антитоксини, с което успешно да създаде ваксини против заболяванията тетанус и дифтерия

1 декември 1891

Създадена е Софийска гарнизонна болница – днес Военномедицинска академия

20 януари 1895

В щата Ню Хемпшир започва рутинно използване на рентгенов апарат за клинични цели

29 януари 1896

Американският физик Емил Грубе за първи път в света използва радиоактивно облъчване за лечение на рак на гърдата

1896

Италианският лекар Рива-Рочи въвежда индиректното измерване на артериалното налягане. При него с помощта на специален маншет се получава притискане на брахиалната артерия до степен на прекратяване артериалните пулсации

Създаване на първата ваксина срещу заболяването коремен тиф

14 декември 1897

Приет е Законът за санитарноветеринарната полиция, с което се поставя началото на Ветеринарномедицинската служба в България

18 декември 1897

Британският лекар Роналд Рос публикува в списанието British Medical Journal своето откритие, че преносители на маларията са комарите, т.е. маларийният плазмодий в стомашно-чревния тракт на комарите от рода Anopheles. През 1902 г. получава Нобелова награда за медицина за работата си върху маларията и става първият британски Нобелов лауреат и първият роден извън Европа (в Индия)

1897

Създаване на първата ваксина за чума

6 март 1899

Немската фирма „Байер” регистрира ацетил-салициловата киселина с търговската марка „Аспирин”

11 април 1899

Летиша Гиър получава американски патент за изобретената от нея медицинска спринцовка, която може да се използва с една ръка

24 ноември 1900

В София е открита болница „Червен кръст” – днес „Н. Пирогов”

1900

Извършват се първите експериментални присаждания на бъбреци

Зигмунд Фройд пише „Тълкуване на сънищата”

 

на следващата страница продължава хронологията от 1901 г. до наши дни ...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови