Преди новата ера

 

XII век

Номадските племена чоу нападат Китай, завладяват го и приемат местната култура; по времето на тяхното владичество в Китай се създава училищна система, „разцъфнали сто цвята и сто научни школи си съперничели”

387

Платон основава атинската Академия, където младите питомци на атинската аристокрация изучават философия

335

Древногръцкият философ Аристотел основава в Атина школа, наречена Ликей (оттам идва лицей)

300

Царят на Египет Птолемей І основава Александрийския университет, така наречения Мусейон. Библиотеката му е най-голямата за това време (около 700 000 свитъка)

След новата ера

 

II век

Император Адриан основава в Рим висше училище, в което се преподава реторика, философия, литература и право. Наричало се Атенеум

IV век

В столицата на империята на Гуптите – Удджайн – функционира голям университет. Подобни висши училища съществували и в други индийски градове. Освен философия и теология там се преподавали природонаучни и практически дисциплини. В тях се обучавали студенти от Китай, Тибет, Монголия, Бухара, Корея и Япония

27 февруари 425

Император Теодосий II основава Константинополския университет – първия в Европа, наричан в началото Теодосиево висше училище, а по-късно Магнаурска школа или академия

V век

Процъфтява Академията, основана в южноиранския град Гунди Шахпур по примера на александрийския ѝ прототип. Просъществувала е чак до завладяването на града от арабите през 639 г. След закриването на езическите философски центрове във Византия на нея принадлежи заслугата за запазване на античните познания

529

Борейки се с езичеството, византийският император Юстиниан затваря Академията и Ликея – учебни заведения в Атина, основани съответно от Платон и Аристотел

859

Основан е ислямският университет „Ал-Карауин” във Фес (Мароко) от Фатима ал-Фихри – дъщеря на богат търговец, вложила цялото си наследство в тази мисия. Това е най-старият университет в света, действащ и до днес

961

В Кордоба (Испания) се създава арабски университет. В него се преподавали: философия, математика, астрономия с астрология, медицина, алхимия и други науки. Притежавал богата библиотека от арабски, гръцки и латински текстове. В града съществували и общообразователни основни училища, изградени по подобие на съществуващите в Гренада, Саламанка, Сицилия, Толедо и Палермо

988

В Кайро (Египет) е създаден университетът „Ал-Азхар” – най-престижният в арабския свят

Около 1025

В Салерно (Италия) е основан най-старият европейски университет, замислен първоначално като медицинско училище

1070

Виетнамският император Лай Тан Тонг построява в Ханой Храма на литературата. Това е първият университет в страната, вдигнат в чест на Конфуций и неговите ученици

1088

В Болоня (Италия) е основан „Alma Mater Studiorum” – първият университет от съвременен тип

1119

Основан е университетът в Болоня (Università di Bologna); първоначално има юридическа насоченост; скоро става образец за създаването на редица университети в други европейски държави

1150

В университета в Болоня учат вече над 10 000 студенти от различни страни

1168

Основан университетът в Оксфорд, Англия

1209

Основан е университетът в Кеймбридж, Англия.

Крал Хенри VIII наименува „Тринити колидж” (Триединство)

1215

Основан университетът в Париж

1218

Създаден е Университетът на Саламанка, Испания

1222

Основан е университетът в Падуа, Италия

1224

Основан е университетът в Неапол, Италия

1255

Френският теолог Робер дьо Сорбон основава в Париж висше учебно заведение – Сорбоната

1290

Основан университетът в Коимбра, Португалия

7 април 1348

Кралят на Бохемия Карл IV основава Пражкия университет под името Каролинум – най-стария университет в Централна Европа

12 май 1364

В Краков, Полша, е основан най-старият полски университет – Ягелонският

1367

Основан е университетът във Виена

1371

В католическия манастир в Чипровци, построен през 1371 г., е имало училище, което учило на четмо и писмо католическите младежи от околността. По-късно било създадено и първото висше училище по българските земи – „Семинариумът”, където се преподавали чужди езици, философия, други предмети. Тъй като католическите монаси били основни двигатели на подготовката за въстание срещу турците, то след потушаването му през 1688 г. манастирът и храмът му били унищожени. Днес на хълма са останали само основите им

1386

Основан университетът в Хайделберг, Германия

1409

Основан университетът в Лайпциг, Германия

1413

Основан е Университетът на Сейнт Андрюс, най-старият университет в Шотландия и третият най-стар във Великобритания и в англоговорещия свят

24 юни 1441

Хенри VІ основава престижния колеж в Итън край Лондон

7 януари 1450

Основан университетът в Глазгоу, Шотландия

1456

В гр. Айндховен (Нидерландия) е открито висше техническо училище

1460

Отваря врати университетът на Базел – най-старият в Швейцария. Открит е лично от папа Пий II

1464

Козимо Медичи основава Флорентинската Платонова академия

19 май 1465

В Братислава се създава първият унгарски университет. С була от 19 май 1465 г. унгарският крал Mатиаш Корвин и папа Павел II откриват т. нар. „Академия Исполитана” (по подобие на университета в Болоня). Университетът просъществувал до 1490 г., до смъртта на крал Матиаш Корвин. Най-известните преподаватели в него били астрономите Мартин Билица от Оклуш (Полша) и Йохан Мюлер (Региомонтан). Наследник на стария университет е сегашният братиславски „Ян Амос Коменски”

1525

Построена е главната зала на учебното заведение Christchurch в университета Оксфорд

1 юли 1527

Ландграф Филип I основава в Марбург, провинция Хесен, Германия, най-стария протестантски университет в света

1530

Франсоа I основава в Париж Кралски колеж (Collège Royal), Колеж дьо Франс – от 1870 г.

1537

Основан университетът в Лозана, Швейцария

1538

Основан е Автономният университет на Санто Доминго (Доминиканска република) – най-старият университет в Америка

21 септември 1551

Испанският монарх Карлос V издава декрет за откриване на университетски курсове в Мексико – начало на Кралския и папски университет в Мексико Сити

12 май 1551

В Лима, Перу, е основан Националният университет „Сан Маркос” – най-старият университет в Америка

1559

Основан университетът в Женева, Швейцария

1575

Основан университетът в Лайден – най-старият холандски университет

1 април 1579

Полският крал Стефан Батори основава университета във Вилнюс, Литва

1591

Kралица Елизабет I основава най-стария ирландски университет „Тринити колидж” в Дъблин

1600

В Англия е създаден елитният държавен колеж Shaftesbury School, в който учениците не плащат такси за обучение

1603

В Рим е основана първата Академия на науките – Accademia dei Lincei, член на която бил и Галилео Галилей

1611

Испанците основават в Манила (Филипините) най-стария азиатски университет „Св. Томас”. Жени в него се обучават чак 3 века по-късно

1614

Основан университетът в Гронинген, Нидерландия

1624

В Чипровци е отворено първото светско училище в България. То е създадено от епископ Илия Маринов, изучил се в Климентинския колеж и завършил право в Римския университет. Назначен за епископ на Софийската католическа епархия, той най-напред се заема да създаде училище в своя роден град. В програмата му са включени светските дисциплини граматика, математика, логика и философия. Посещаването на училището било задължително за децата на Чипровци. Значителна част от тях, завършили училището, били изпращани в колежи и университети на Рим, Перуджа, Болоня, Флоренция, Лорето, Анкона, Виена, Краков да продължат образованието си. Негови забележителни възпитаници са Петър Парчевич, Филип Станиславов и Петър Богдан, написал „История на България” 100 години преди Паисиевата „История славяноболгарская”. От 1945 г. училището носи името на Петър Парчевич, дипломата мисионер на България от XVII век, който е бил ученик в местното училище, а след това – в Лорето, Италия

1632

В Амстердам (Нидерландия) е основан университет

2 януари 1635

Кардинал Ришельо създава Френската академия (Académie Française)

1635

Основано е Бостънското латинско училище – най-старото обществено училище в САЩ

28 октомври 1636

Пастор Джон Харвард създава колеж в градчето Кеймбридж (днес предградие на Бостън), Масачузетс, САЩ

13 март 1639

Кеймбриджският колеж в щата Масачузетс е преименуван на Харвардски университет; носи името на Джон Харвард, който е завещал капитала си на колежа – първия (частен) университет в САЩ

1639

В Бостън е основано The Mather School – най-старото начално училище в САЩ

1657

Във Флоренция се основава Accadémia del Cimento (продължила съществуването си до 1667 г.)

1658

Моравският педагог Ян Амос Коменски предлага преподаването на предметите да става според стадия на развитие на детето. Той въвежда също така понятието учебна година и установява размера на една учебна група

28 ноември 1660

В Лондон е основано Кралското научно дружество

1663

Кралят-слънце Луи ХIV основава Академията за надписи и художествено слово

1666

В Париж се основава Академията на науките. За някои от нейните членове били подсигурявани средства с цел да могат спокойно да се посветят на научна работа (такъв например бил случаят с Хюйгенс)

12 юни 1668

Основан е Университетът в Лунд, Швеция, един от най-старите университети в Европа

1670

В Германия се създава Академия на науките, наречена по-късно на името на своя покровител Леополдина. Издавала научните годишници „Ephemerides”. Нейното седалище и до днес се намира в Хале

1687

В Москва е основано първото висше учебно заведение – Славяно-гръко-латинската академия, където се изучава „от граматика, риторика, пиитика (поезия), диалектика, философия… до богословие”. Академията се оглавява от братята Софроний и Йоаникий Лихуд, гръцки учени, завършили университета в Падуа (Италия). Тук се подготвят свещеници и чиновници. В тази академия учи и М. В. Ломоносов

11 юли 1700

В Берлин е открита Германската академия на науките

14 януари 1701

Руският император Петър І издава указ за откриване в Москва на първото в Русия морско училище – Школата „Математические и навигацкие, тоесть мореходных хитростью искуств учения”

9 октомври 1701

Елиу Йейл, английски търговец, губернатор на Мадрас, основава Йейлския университет в Ню Хейвън, щата Кънектикът. Йейл е третото по основаване висше училище на територията на Съединените американски щати (след Университета на Уилям и Мери и Харвардския университет). Член е на така наречената Бръшлянова лига на американски университети

1705

Първо предложение за създаване на инженерно училище в Прага, осъществено през 1717 г.

1710

На базата на научното дружество от 1700 г. в Берлин се основава Академия на науките; водеща фигура в нея бил Лайбниц

8 февруари 1724

С указ на Петър I е създадена Академия на науките в Петербург

1725

Основан Централният университет на Венецуела

7 януари 1726

Официално е открита Императорската академия на науките в Санкт Петербург

1735

В Банска Щявница (Словакия) е открито първото минно училище в Унгарското кралство, а по заповед на императрица Мария Терезия през 1762 г. е основана минната академия. Това е първото учебно заведение по рода си в света. В него са обучени над 10 000 специалисти. Така мястото се превръща в европейски център на минното дело. Академията служи и като модел за създаването на Парижката политехника през 1794 година

1745

Основан Кодрингтоновият колеж в Барбадос, един от най-старите в Карибския район

В Стар Бешенов (Банат, Румъния) е най-старото българско училище, което действа без прекъсване от 1745 г.

1746

Създаден от презвитерианци Колежът на Ню Джърси, отначало в гр. Елизабеттаун, а през 1756 г. преместен в Принстън. Преименуван е на Принстънски университет през 1896 г.

7 юли 1754

В Ню Йорк с харта на британския крал Джордж II е открит най-старият университет в щата – Колумбийският, първоначално под името Колеж на краля

25 януари 1755

С указ на императрица Елисавета е основан Московският държавен университет (бивш Императорски московски университет), по инициатива на учения Михаил Ломоносов и нейния любимец генерал Иван Шувалов. Традиционно за дата на основаване на МГУ се счита 25 януари (Татянин ден), който се чества като ден на руските студенти. На 7 май 1940 г. на университета е присвоено името на Ломоносов. Московският държавен университет „М. В. Ломоносов” e най-голямото и най-престижното висше училище на Русия. В него се обучават над 50 хил. студенти

17 ноември 1757

В Санкт Петербург, Русия, е основана Художествена академия. Тя е висше учреждение в областта на пластичните изкуства. През 1764 г. Екатерина Велика я преименува на Имперската академия на изкуствата

1764

Заможни баптисти основават университета „Браун” в Провидънс, Роуд Айлънд, който влиза в Лигата на най-престижните и стари висши учебни заведения в Нова Англия (САЩ)

10 декември 1768

В Англия е основана Кралската академия на науките (Royal Society)

1773-1774

В Прага се създава частно „Дружество на учените”, което от 1775 г. започва да издава своите научни разработки под заглавието: ,,Abhandlungen einer Privatgesellshaft ih Böhmen zur Aufnahme der Mathematik, der vaterländischen Geschichte und der Naturgeschichte”. Дружеството се ликвидира след създаването на Чехословашката академия на науките през 1952 г. Ярко открояващ се инициатор и издател на неговите произведения бил Игнац Борн, други известни членове били Йозеф Степлинг, Ян Тесанек, по-късно Герстнер и др.

6 декември 1774

Австрия става първата страна в света, въвела държавна система за образование.

Мария Терезия внедрява много реформи, между които модернизира управлението на армията, икономиката и образователната система. През 1774 г. налага задължително начално образование за всички граждани. Част от реформите ѝ обаче са спорни, така например тя е разпоредила евреите и протестантите да бъдат гонени извън градовете и страната. В края на царуването ѝ, приключило през 1780 г., Хабсбургската империя е по-силна, откогато и да било преди

1776

Основан е най-големият гватемалски университет „Сан Карлос”

1777

В Буда, а през 1784 г. и в Пеща е настанен единственият университет в Унгария

1778

Джордж Вашингтон открива частния колеж „Филипс академи” в Andover, Масачузетс.

Тричко Гусин създава в трънското село Берайнци семейно килийно училище, което е първото по рода си за разлика от тези към манастири и църкви

1779

Влашкият воевода Александър Ипсиланти Бранковиану издава грамота, че поема създаването и издръжката на гръцко класно училище в Арбанаси. От текста става ясно, че подобно училище е имало в Арбанаси още по времето на владетеля Константин Николае в 1732 г.

1780

В Бостън се създава Американската академия на изкуствата и науките (American Academy of Arts and Sciences)

27 януари 1785

В гр. Атенс е открит Университетът на Джорджия

1786

Крал Густав III основава Шведската академия. Съставът ѝ наброява 18 членове, които се избират пожизнено

5 март 1792

Революционното правителство във Франция затваря Сорбоната и всички теологически факултети в страната

1794

В Париж се създава Concervatoire National des Arts et Metiers като форма на нов тип техническо училище. Освен него се основава и Ecole Polytechnique като първо висше техническо училище

1795

В Чапъл хил е основан Университетът на Северна Каролина, най-старият в щата

4 юли 1802

В Уест пойнт, щата Ню Йорк, официално е открита Военната академия на американската армия „Уест пойнт”. Учредена е с закон на Конгреса, приет на 16 март 1802 г.

29 януари 1805

Василий Каразин основава Харковския университет в Украйна

1810

Основан е Берлинският университет. Ранните трудове на Хумболт изиграват голяма роля за оформяне на неговия облик.

В Петербург се основава Школа за инженери по съобщенията

1811

Основан е университетът в Осло, Норвегия

1812

Естественици любители основават Академията за природни науки във Филаделфия, САЩ. Това я прави най-стария природонаучен музей в западното полукълбо

7 ноември 1816

Александър I – император на Русия и крал на Полша, учредява Варшавския университет

1821

В Бостън е основана English High – най-старата обществена гимназия в САЩ

1824

В Брашов (Румъния) излиза първата българска учебна книга за всеобща употреба „Буквар с различни поучения”, наречена по-късно „Рибен буквар”

11 февруари 1826

Основан е Лондонският университетски колеж

10 февруари 1827

В Санкт Петербург е основана Военноморска академия

15 март 1827

Създаден е Университетът на Торонто, Канада

1828

В Шумен е основано първото у нас килийно училище за девойки

1830

Основан е най-големият университет в Боливия – Главен университет „Сан Андрес” в Ла Пас

9 юли 1831

Петър Берон защитава докторска дисертация по медицина в Лудвиг Максимилиан университет, Мюнхен

1831

Учителят и книжовник Христаки Павлович, баща на възрожденския живописец Николай Павлович и на обществения деец Димитър Павлович, организира в Свищов елинско-българско училище с 2 степени: елементарна и горна (в нея преподава българска граматика, аритметика, българска история, география, риторика, логика, катехизис и гръцки език). Негови ученици са Др. Цанков, П. Р. Славейков, Т. Хрулев. Съставя и издава учебници и първото печатно издание на Паисиевата история

1832

Основава се Висшето техническо училище в Москва

1834

Основан университетът в Берн, Швейцария

14 януари 1835

В Габрово е открито първото светско взаимно училище в България по инициатива на Васил Априлов. Финансовата издръжка е поета от българското население. За пръв учител е назначен възрожденският църковен и просветен деец Неофит Бозвели. Обучението се извършвало на български език. От 1840 г. е превърнато в класно училище, а от 1974-1875 г. е издигнато в ранг на средно учебно заведение. От 1889 г. носи името „Априловска гимназия”, в знак на признателност към делото на Васил Априлов. От 18 август 1992 г. е Национална Априловска гимназия с музей на образованието, а от 2 септември 1996 г. Министерството на образованието отделя Музея на образованието от Националната Априловска гимназия

3 май 1837

Основан е Атинският университет (Национален и Каподистрийски университет на Атина) – първото висше учебно заведение в Гърция, на Балканския полуостров и за страните от Източното Средиземноморие

15 ноември 1837

В Англия е издаден първият учебник по стенография

1 март 1841

Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище

15 април 1841

Карл Маркс получава докторска степен по философия

1841

Първата българска светска учителка Анастасия Димитрова открива в родния си град Плевен първото девическо взаимно училище в България. Тогава то е било към църквата „Св. Николай”

1842

Основана е Финландската академия на науките.

Учредено е Сръбското научно дружество.

Създаден е Смитсоновият Институт във Вашингтон

1843

В Елена е открито най-старото килийно училище в България, кръстено от Петко Рачов Славейков „Даскалоливницата”

10 август 1846

Във Вашингтон, САЩ, е създаден Смитсониън инститюшън. Институтът обединява научно-изследователски център с най-големия музеен комплекс в света, който включва 16 музея и галерии с над 142 млн. експоната, както и националния зоопарк. Изграден е със средства, завещани посмъртно на САЩ от британския учен Джеймс Смитсън, за да се „умножава и разпространява познанието”

1846

Найден Геров открива първото българско класно училище в Копривщица

1847

Основана е Австрийската академия на науките във Виена

1848

В Раковишкия манастир „Света Троица”, Видинско, било открито първото светско училище в Северозападна България

1849

Във Виена се основава Имперски институт по геология

18 април 1850

В Габрово се полагат основите на новата училищна сграда, днешната Априловска гимназия. Тя носи името на своя основател Васил Априлов, който първи въвежда взаимноучителната метода вместо килийното обучение, което го прави първото българско светско училище

1851

Създава се Холандската академия на науките

1857

В Цариград е открито първото българско училище „Св. св. Кирил и Методий”

10 юни 1858

Двамата членове на попечителния комитет Панайот Греков и Никола Парушев получават в Яш хрисовул (грамотата), подписан от княз Никола Богориди, за учредяването на централното българско училище в Болград. Грамотата се състои от встъпителна част и 14 параграфа. В нея са обобщени социалната стратегия и образователните цели на училището. То е достъпно за децата на всички колонисти, независимо от това дали са бедни или богати. Единственото условие е те да са от източното православно вероизповедание. Цел на училището е да издигне на по-висока степен образованието на българското население в Молдова

28 юни 1858

В Болград, Бесарабия, е създадена Болградската гимназия – първата българска гимназия от Възраждането. Идеята принадлежи на българофила украинец Юрий Венелин, предлага я през 1832, но проектът му получава развитие едва след 1857, когато турският султан назначава за управник на Молдова княз Никола Богориди – българин от Котел, а активна роля играе приятелят на княза Георги Раковски, чието име носи гимназията

1858

Сава Филаретов отваря първото девическо училище в София

В Силистра се отделя от гръцкото училище и обособява като самостоятелно българско училище

1 май 1859

В Болград, Бесарабия, се състои тържественото откриване и освещаване на Българското централно училище „Св. Св. Кирил и Методий” (Болградска гимназия) – първото българско средно общообразователно училище (дн. „Г. С. Раковски”). На 3 май 1859 г. са приети първите ученици в първи и втори гимназиален клас. Учебните занятия започват през есента на същата година. Гимназията се ръководи от първия временен директор Сава Радулов от Панагюрище

1859

Създава се Норвежката академия на науките

1860

Създава се Южнославянската академия в Загреб

1861

Йейлското висше училище по изкуство и науки става първата институция в САЩ, която присъжда докторска степен

25 юли 1862

Във Варна тържествено е осветена сградата на Българското централно училище с главен учител Сава Доброплодни

1862

В Тутракан се открива българско светско училище

3 март 1863

Основана е Академията на науките в САЩ

16 септември 1863

В Цариград е открит Робърт колеж – най-старото американско училище извън САЩ.

Основан е от американците Кристофър Робърт – индустриалец, и Сайръс Хамлин. След смъртта на Хамлин училището се ръководи от Джордж Уошбърн (1877-1903) и Кейлъб Гейтс (1903-1932). В края на 19 в. и началото на 20 в. Робърт колеж е едно от най-добрите училища в Османската империя, в него учат и много българи. През 1971 г., поради образователна реформа в Турция, Робърт колеж е преобразуван в средно училище, като се обединява с основания през 1890 г. Американски колеж за момичета и се премества в неговите сгради в Арнауткьой

1863

Учителката Анастасия Тошева основава първото класно девическо училище в Стара Загора.

В САЩ се основава National Academy of Sciences (Национална академия на науките)

1865

В Бостън, САЩ, започва своята дейност Massachusetts Institute of Technology (Масачузетски технологичен институт), основан още през 1862 г. Той отваря врати благодарение на геолога Уилям Бартън Роджърс, който става негов пръв президент

1867

В столицата Вашингтон е основан колежът за чернокожи Хауърд

1868

В Пловдив отваря врати Жълтото училище, наречено така заради фасадите си. То всъщност е първата българска гимназия, създадена на базата на известното епархийско школо „Св. св. Кирил и Методий”. Настанена е в новата специално построена за целта сграда. Построена е от известния брациговски майстор Тодор Дамов. Днес тук се помещава фолклорният факултет на Музикалната академия в Пловдив

23 септември 1869

В букурещкото читалище „Братска любов” се провежда събрание, което упълномощава Димитър Ценович и Любен Каравелов да участват в Учредителното събрание на Българското книжовно дружество в Браила

28 септември 1869

В Браила е основано Българско книжовно дружество, което през 1911 г. се преименува в Българска академия на науките (БАН)

1870

Основано е девическото училище в Силистра от учителката революционер Евлампия Векилова, съратничка на В. Левски. В Силистра учителства и големият възрожденски обществен деец и просветител Сава Доброплодни, който основава първото читалище и театрално дружество в града

1871

Избран е първият почетен член на Българското книжовно дружество – Гаврил Кръстевич

В Русе е основано първото българско учителско дружество

20 ноември 1872

В Солун Неделя Петкова основава женското дружество „Възрождение”, което дава начало на девическото образование в България

8 септември 1873

В Гент, Белгия, е основан Институтът по международно право

1873

В Свищов е открито първото българско търговско училище

26 ноември 1878

В София е открито Военното училище. Военното училище е предшественик на ВА „Г.С. Раковски”.

Още през лятото на 1878 г. Временното руско управление започва подготовката за създаване на Военно училище в Пловдив. След подписването на Берлинския договор то е преместено в София, където на 26 ноември 1878 г. се провежда официалното му откриване. Първоначално училището е настанено в дотогавашна турска болница на мястото на днешния Военен клуб. През 1892 г. е преместено в специално построена сграда в югоизточния край на града, в която днес се намира Военната академия „Георги Раковски”. Военното училище играе важна роля в живота на Българската армия, като в него се подготвят почти всички офицери, командвали армията във войните от края на 19 век и началото на 20 век. През 1924 г. училището получава статут на специално висше училище. През 1945 г. то е преименувано на Народно военно училище „Васил Левски”. През 1946 г. от него е отделено Народното военновъздушно училище „Георги Бенковски”, а през 1948 г. – Народното военноартилерийско училище „Георги Димитров”. През 1958 г. Народното военно училище е преместено от София във Велико Търново. През 2002 г. трите основни военни училища отново са обединени в Национален военен университет „Васил Левски”

28 ноември 1878

Българското книжовно дружество прекратява дейността си в Браила и решава да се пренесе в София

1878

Основан университетът в Стокхолм, Швеция

7 януари 1879

В София е открита Първа мъжка гимназия, на чиято база през 1888 г. се създава Висшето училище

18 ноември 1879

Открита е Първа Софийска девическа гимназия

13 декември 1879

Основано е първото българско земеделско училище „Образцов чифлик” край Русе, развило се по-късно като научноизследователски и опитен институт

Октомври 1880

Създадена е Солунската гимназия – първата българска гимназия в Македония. През 1920 г. се мести окончателно в Горна Джумая (Благоевград)

9 януари 1881

На 9 януари в България се отбелязва празникът на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” във Варна. Училището е най-старото българско техническо учебно заведение. Създадено е със Заповед 7 на министъра на войната на Княжество България от 9 януари 1881 г. в Русе като Машинна школа за подготовка на машинисти и огняри за корабите с тригодишен курс на обучение. Първи ръководител на училището е Александър Конкеевич. След няколко години се премества във Варна. На 3 декември 1904 г. се преименува в Машинно училище при флота и се обявява за средно-техническо учебно заведение. През 1942 г. се преобразува във Военноморско на Негово Величество училище с шестгодишен гимназиален и висш курс на обучение. От 1949 г. носи името става Народно военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров”, а от 1956 г. на училището е даден статут на висше инженерно морско учебно заведение и неговото име е Висше народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”. От 1991 г. името на училището е Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от 41-ото Народно събрание на 20 януари и на 24 февруари 2010 г., е пряко подчинено на министъра на отбраната. Дипломите се признават в цял свят

5 септември 1881

В София се провежда първото заседание на основаното през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество (днес БАН). Заседанието е председателствано от проф. Марин Дринов. Подновява се издаването на „Периодическо списание” (от 11 май 1882 г.) с редактор Васил Стоянов, който е секретар на дружеството

21 декември 1881

В София е създадено Телеграфо-пощенско училище – днес Висше училище „Колеж по телекомуникации и пощи”

1882

Основана е Венецуелската академия

1883

Основан университетът в Цюрих, Швейцария

7 август 1884

Организирано е първото Общо събрание на Българското книжовно дружество, свикано след Освобождението. Приет е нов статут на дружеството. Основани са 3 научни филиала – историко-филологически, за естествени науки и медицина и за обществени науки. За председател е избран проф. Марин Дринов. Българското книжовно дружество се създава по време на Общо събрание, проведено от 26 до 30 септември 1869 г. (ст. ст.) в гр. Браила, Румъния. На 6 март 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките (БАН)

27 септември 1885

В Харков е открит Южноруският технологически институт – първото висше техническо учебно заведение в Русия

1885

Отваря врати Университетът на Сидни – най-старото висше учебно заведение в Австралия

1 ноември 1886

В Белград е създадена Сръбската академия на науките

1 октомври 1888

По инициатива на проф. Иван Шишманов е открит Софийският държавен университет – първото висше училище в България

8 декември 1888

Петото Обикновено народно събрание приема закон за уредяване на висше училище в София

29 януари 1889

Избран е първият ректор на Висшето училище в София – езиковедът проф. Александър Теодоров-Балан

1889

Основан университетът във Фрибург, Швейцария

1890

Основана е Чешката академия за науки, словесност и изкуство, от 1919 г. – Чешка академия за наука и изкуство

1891

Създадена е Софийската обща гарнизонна болница с началник д-р Георги Золотович, чийто правоприемник е Военномедицинска академия

2 ноември 1892

Основан е Юридическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Той е третият факултет, открит във Висшето училище след Историко-филологическия и Физико-математическия. На 24 август 1892 г. преподавателският съвет на Висшето училище приема предложената от Министерството на просвещението програма за обучение в Юридическия факултет и определя условията за приемане на студенти в него. Курсът на обучение е тригодишен. Учебните занятия в новооткрития факултет започват на 2 ноември 1892 г. Първоначално броят на студентите в него е 22, до края на учебната 1892/1893 г. се увеличава до 94

20 декември 1894

В България е приет Закон за Висшето училище. Въведен е принципът на академична автономия под контрола на просветния министър. Отделите са превърнати във факултети с декани и факултетни съвети. През октомври 1896 г. е приет Правилник за Висшето училище

14 октомври 1896

В София е открито Държавно рисувателно училище (предшественик на дн. Национална художествена академия) с пръв директор Иван Мърквичка

1900

Създава се Международната асоциация на академиите.

В Англия се организира първият държавен научно-изследователски институт с техническа насоченост по образец на немския физикотехнически институт, създаден през 1887 г.

В Хамбург (Германия) се основава Институт за морски и тропически болести

28 януари 1902

Милионерът Андрю Карнеги основава във Вашингтон Carnegic Institution (Институт Карнеги), предоставящ 10 милиона долара за „подкрепа на изследванията, изобретенията и внедряването на науката за благото на човечеството”

25 ноември 1902

Софийският университет за пръв път чества деня на охридския книжовник Свети Климент като свой празник

8 декември 1903

За първи път денят е честван като празник на Софийския университет и като студентски празник. Студентите отбелязват за пръв път своя празник в единственото тогава за България висше учебно заведение – Висшето училище (днес СУ „Свети Климент Охридски”).

През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото висше училище в България да има „по-особен, свой празник”. На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет на Висшето училище определя деня на просветителя Св. Климент Охридски – 25 ноември (8 декември - н. ст.), за свой празник. Студентите го отбелязват за първи път през 1903 г. в салона на читалище „Славянска беседа” в София. През 1905 г. в Правилника на Висшето училище, което тогава вече се нарича Софийски университет „Св. Климент Охридски”, за пръв път е записан текстът, че 25 ноември е патронен празник на университета. От 1916 г. след официалното приемане на Григорианския календар в България годишният празник на университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември. Празнуването на 8 декември е отменено след 1944 г. и е заменено с датата 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на Софийския университет на 8 декември отново е възстановен. Официално 8 декември е обявен за неучебен ден и празник на всички български студенти на заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. Академичният съвет на Софийския университет решава да отдели патронния празник на висшето училище от общия на 8 декември и определя за свой официален празник 25 ноември – денят на патрона на университета – Св. Климент, архиепископ Охридски

23 януари 1904

Приет е Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово” (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски”)

4 декември 1904

В София е открито първото частно музикално училище в България. Училището е открито с подкрепата на просветния министър проф. Иван Шишманов. През 1913 г. става държавно, а през 1921 г. е преобразувано на Музикална академия

1904

В София отваря врати Френският Алианс, а после и в дузина провинциални градове. Френският институт е открит през 1923 г. в столицата. И двете институции разпространяват френския като международен език за комуникации. Комунистическият режим затваря френските колежи на 3 август 1948-а – включително и Алианса

4 януари 1905

Българският университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово” е преименуван „Свети Климент Охридски”

1907

В Казанлък е създадена Опитната станция по розата, прераснала по-късно в Институт по розата и етеричномаслените култури

18 февруари 1909

Приет е Закон за народното просвещение. Той предвижда тристепенна образователна структура – начално (4 години), прогимназиално (3 години) и гимназиално (5 години) образование

6 март 1911

Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ)

1911

В Германия се основава „Kaiser-Wilhelm-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften” (Дружество за подпомагане на науката), създало свои собствени научноизследователски институти; сред първите е Берлинският химически институт „Кайзер Вилхелм”

1 март 1912

Създадена е Военната академия „Георги Раковски”

1912

В Берлин се основава Keiser-Wilhelm-Institut für Physicalische Chemie und Elektrochemie (Институт по физикохимия и електрохимия „Кайзер Вилхелм”)

1914

В Япония вече съществуват 72 научноизследователски организации (институти, лаборатории, обсерватории) и 70 специализирани научни дружества

4 януари 1915

В София в присъствието на цар Фердинанд тържествено е открита Военната академия

1916

В Англия се създава Department of Scientific and Industrial Research (Отдел за научна и промишлена изследователска дейност).

В Дания към университета в Копенхаген се основава Институт по теоретична физика под ръководството на Нилс Бор

1917

Завършва първият офицерски випуск на военноморското училище във Варна.

Създава се Медицинският факултет (и по-късно Медицинският университет в София). Най-старото училище за висше медицинско образование в България е създадено през 1917 г. като факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, а през 1950 г. се утвърждава като самостоятелна образователна институция. За изминалите 100 години своето образование по медицина у нас са получили близо 40 000 лекари, от които чужди граждани от над 80 страни.

В САЩ се основава National Research Council (NRC) (Национален съвет за изследване), чиято задача била да координира изследователската дейност на университетските, промишлените и останалите изследователски институции

10 април 1918

Изнесена е първата лекция в Медицинския факултет на Софийския университет. Първият випуск се състои от 98 души – 83 мъже и 15 жени

12 април 1918

Съветът на народните комисари според Лениновия план за научно-техническа дейност поставя пред Академията на науките на Съветска Русия задачата да се включи с цялата научноизследователска база в дейността за социалистическа индустриализация на Русия; с това се прави първата крачка към социалистическа научна политика и към осъществяване научноизследователската база на социалистическата държава

Краят на 1918-

началото на 1919

Под ръководството на Абрам Фьодорович Йофе в Петербург се създава Рентгенологичен и радиологичен институт. От неговите редици израстват голям брой представители на съветската физика 

1919

Основан е университетът „Ян Коменски” в Братислава.

П. П. Лазарев организира в Москва първия Институт по биофизика в света и въвежда понятието биологична физика

14 май 1920

Във Варна е създадено Висшето търговско училище (Търговска академия). През 1938 г. то е преименувано във Висше училище за стопански и социални науки. От 1945 г. е Варненски държавен университет „Св. Кирил Славянобългарски”. От 1953 г. до 1963 г. е Висш институт за народно стопанство, който от 1963 г. до 1990 г. носи името на Димитър Благоев. През 1990 г. с решение на Общото събрание висшето училище е обявено за Икономически университет - Варна. С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Икономически университет - Варна

5 юли 1920

Основан е Свободен университет за политически и стопански науки – днес УНСС

7 октомври 1920

В Оксфордския университет са приети като студенти за първи път жени – сто на брой

21 юли 1921

В България е въведено задължително и безплатно образование до 7-и клас

2 октомври 1921

Във Варна започва първата учебна година във Висшето търговско училище, предшественик на Икономическия университет

21 декември 1923

В София е учреден Македонският научен институт. Целта му е да проучва историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония, да събира исторически материали за освободителните борби на македонските българи, да издава научно-литературно списание и други трудове. Пръв председател на института е професор д-р Иван Гергов – до 1928 г., след него е професор д-р Л. Милетич, който редактира сп. „Македонски преглед” от 1924 до 1943 г. Дейността на института е прекратена от комунистите през 1947 г. Възобновен след 10 ноември 1989 г.

1923

По инициатива на математика Вито Волтера в Италия се създава Consiglio Nationalle delle variazioni (Национален изследователски съвет), към който били изградени научни центрове

30 май 1924

Полага се основният камък на новата сграда на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (днешния Ректорат). Строителството завършва през 1934 г.

1924

В Москва се създава Централен институт за ракетни проучвания

12 септември 1925

Цар Борис III връчва бойно знаме на Военното училище

29 януари 1926

В съветските учебни заведения е въведена задължителната военна подготовка

16 декември 1934

Официално са завършени и осветени сградите на Ректората и библиотеката на Софийския университет

1934

Основан е Университетът на Сао Пауло – най-големият бразилски университет. Той обучава 90 000 студенти и разполага с 5800 преподаватели. Има 17 факултета, 13 института, 11 школи и колежа, 3 университетски болници, 4 музея и 11 кампуса

1937

Първото училище за Дядо Коледа в света е открито от Чарлз Хауърд в Мичиган, САЩ

17 ноември 1939

Немските власти закриват вузовете в Чехия. В Прага са разстреляни няколко студенти. Този ден е обявен за Международен ден на студентите

15 май 1942

В София е създаден Институтът за български език – най-старият институт при БАН. Основан е като Служба за български речник на 15 май 1942 г. От 1949 г. е Институт по български език. От 2004 г. носи името на проф. Любомир Андрейчин

4 август 1945

Издаден е Указ №180 на Президиума на Народното събрание, с който се създава Пловдивски държавен университет „Паисий Хилендарски” с два факултета – Медицински и Агрономо-лесовъден. През 1951 г. Медицинският факултет прераства в самостоятелно висше учебно заведение – Висш медицински институт „Иван П. Павлов”

24 октомври 1945

Към Държавната политехника в София се създава Машинен факултет с 4 отдела (машинно инженерство, електроинженерство, индустриална химия и минно инженерство и геология) – днес Технически университет-София

12 ноември 1945

Създава се Русенският университет „Ангел Кънчев”

28 януари 1946

В Русе е открито Висше техническо училище, днешният Русенски университет

27 февруари 1946

Открит е университетът „Кирил Славянобългарски” във Варна

22 януари 1947

Шестото Велико народно събрание обсъжда на първо четене законопроекта за БАН

31 януари 1947

Гласуван е закон за Българската академия на науките (БАН)

8 декември 1947

Софийският университет „Св. Климент Охридски” е преименуван в „Климент Охридски”, тъй като в новата конституция е постановено, че църквата е отделена от държавата и образованието е „светско с демократичен характер и прогресивен дух”

28 януари 1948

Прието е Постановление № 10 на Министерския съвет (обн. в „Държавен вестник”, бр. 28, 5 февруари 1948), с което се създава Държавно висше театрално училище. Първото учебно заведение за театър в България е наследник на Държавната театрална школа, учредена през 1942 г. като полувисше училище с двегодишен курс на обучение. От 13 ноември 1951 г. приема името „Кръстьо Сарафов”, от 1954 г. става Висш институт за театрално изкуство (ВИТИЗ), от 1990 г. – Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ). От 21 юли 1995 г. се преобразува в Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов”

3 август 1948

Публикуван е указ за закриване на чуждите училища в България

16 септември 1949

Великото народно събрание приема нов Закон за БАН, според който Академията е държавно научно учреждение, подчинено пряко на Министерския съвет

15 февруари 1950

В Ловеч отваря врати първата езикова гимназия в България

8 юли 1950

Богословският факултет при Софийския университет се отделя и се превръща във Висше духовно училище (Духовна академия)

5 февруари 1951

В София е открито Държавното хореографско училище – първото балетно училище в страната

12 юни 1953

Държавната политехника в София се разделя на четири самостоятелни висши учебни заведения: Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институт (ВХТИ)

26 октомври 1954

Държавната музикална академия в София е превърната в самостоятелно висше учебно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория

1956

В Ловеч започва да функционира най-старото училище в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”

13 май 1957

Създава се Политехническият музей към Българската академия на науките

21 юни 1958

Политбюро на ЦК на БКП взема решение за постепенно сливане на турските и българските училища

23 август 1959

Правителството на САЩ обявява, че въвежда изучаването на руски език в 400 училища

12 август 1960

В София се създава Висш военномедицински институт (ВВМИ) – днес Военномедицинска академия

1960

Основан е Федералният университет в град Гояния, център на щата Гояс, Бразилия

28 август 1961

В София е създадена Селскостопанска академия, преобразувана през 2001 г. на Национален център за аграрни науки

27 септември 1962

С Постановление 162 на Министерския съвет е създаден Великотърновският университет „Св.св. Кирил и Методий” във Велико Търново. Създаден е като Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий”. Открит е на 15 септември 1963 г. и утвърден с Указ 395/4 август 1964 г. на Президиума на Народното събрание. С Указ 586/13 октомври 1971 г. на Държавния съвет на Народна република България се преобразува във Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий”

1968

Първото у нас държавно Спортно училище „Георги Бенковски” – Плевен е основано със Заповед №Д – 9/05.06.1968 г. на Министъра на народната просвета – г-н Ганчо Ганев. Учебната 1968/1969 година е открита на 1 септември. В първия випуск са сформирани 4 паралелки – IX  клас по 30 ученици по спортовете: баскетбол, волейбол, лека атлетика и спортна гимнастика

10 август 1971

Създаден Шуменският университет „Епископ Константин Преславски”. Основан е като филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски” на 10 юни 1964 г. С Указ №161 на Народното събрание от 10 август 1971 г. се преобразува в самостоятелно висше учебно заведение – Висш педагогически институт. На 23 май 1989 г. приема името „Епископ Константин Преславски”. С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”

14 октомври 1971

Висшият педагогически институт във Велико Търново става Великотърновски университет „Кирил и Методий” (първият извънстоличен университет)

13 януари 1972

Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван на Пловдивски университет

21 април 1972

Министерският съвет издава постановление за наука и подготовка на кадри чрез интегриране на научните звена на БАН с факултетите на СУ

12 май 1972

Създаден е Институтът по тракология при БАН. Основател и пръв директор (1972-1992) е проф. Александър Фол

11 март 1973

Създаден е Институтът по психология на БАН

9 август 1975

Създава се Югозападният университет „Неофит Рилски” – Благоевград

10 октомври 1977

В София е открита Националната гимназия за древни езици и култури (Класическата гимназия). От 1980 г. носи името „Константин-Кирил Философ”

1981

В Макао (Китай) е открит университет

1984

В английските училища е отменен боят с пръчка

1987

Европейският съюз създава програмата за обмен на студенти „Еразъм”

28 юни 1991

Регистрирано е сдружение с идеална цел „Американски университет в България” със седалище в Благоевград, което си поставя за цел да създаде и управлява университета като институция за висше образование. На 18 септември 1991 г. VII Велико народно събрание приема решение, с което Американският университет в България - Благоевград получава статут на висше училище. Официално е открит на 1 ноември 1991 г.

15 септември 1991

Открива се Варненският свободен университет „Черноризец Храбър”. С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. получава статут на висше училище. С Решение на 39-ото Народно събрание от 26 март 2003 г. университетът приема името „Черноризец Храбър”

1 октомври 1991

Открива се Бургаският свободен университет

8 август 1998

Американецът Майкъл Кирни става най-младият в историята човек, получил диплома за магистър на науките (по биохимия) на 14 години и 8 месеца

11 юни 2002

Симеон Сакскобургготски е избран за почетен член на най-стария университет в света – Болонския университет

Любопитно:

Най-голямата научна организация в Европа е Дружество „Фраунхофер” – обединение на научни институти в Германия.

Най-голямото училище в света се намира в Индия и в него едновременно учат 28 000 деца.

Universita Cattolica (UCSC) е един от най-реномираните италиански университети за обучение по икономика, бизнес, политология и международни отношения. UCSC е и най-големият частен университет в Европа с 42 000 студенти и бази в Милано, Рим, Бреша, Пиаченца, Кремона и Кампобасо.

Системи за оценяване в различните страни: например в Русия най-високата оценка е 5, в Чехия пък е 1, в САЩ има буквената система, в Украйна – 12-бална система, а във Франция – 20-бална.

В английските училища се използва само литературен английски и дори приятелските „здрасти” и „чао” са заменени от „добър ден” и „довиждане”.

Във виетнамските школа занятията започват с час по йога, а в Япония на родителите е разрешено да говорят с учителите само 15 минути на... година.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови