Преди новата ера

 

3500 г.

Древните египтяни произвеждат бронз – сплав от мед и калай

600

В Китай възниква учението, че светът е изграден от 5 основни вещества – вода, огън, дърво, метал и земя

450

Старогръцкият философ Емпедокъл приема, че основата на нещата са 4 „корена” – огън, вода, въздух и земя; Аристотел формулира учението за 4-те елемента през 350 пр. Хр.

450-400

Левкип и Демокрит развиват атомистиката

След новата ера

 

1 г.

Златото, среброто, медта, оловото, желязото, калаят и живакът вече са известни

3-17 в.

В Египет възниква алхимията (3-4 в.) и се развива през средните векове главно в Западна Европа. В стремежа си да превърнат неблагородните метали в злато и сребро алхимиците откриват много нови вещества (сплави, стъкло, емайли) и методи (сублимация, дестилация)

400

Философите от александрийската школа използват думата „химия”, за да означат процеса на изменение в материалните субстанции

750

Арабският учен Джабир ибн Хайян получава оцетна киселина чрез дестилация на винен оцет. Той е известен като алхимик, опитващ се да превръща метали в злато и да открие „елексира на живота” или панацеята – вещество, което може да лекува всякаква болест

Ок. 1200

Арабите пренасят в Европа „китайската сол” – селитрата

Ок. 1250

Немският философ и теолог Алберт Велики открива химическия елемент арсен

1300

Сярната киселина е открита от най-скромния алхимик, известен единствено под името Фалшивия Джебер

15 в.

Парацелз основава ново направление в медицината (ятрохимия), според което болестите се лекуват с химични вещества; начало на фармацевтичната химия

1540

Германският ботаник и фармацевт Валерий Кордус открива и описва технологията за получаване на диетилов етер от сярна киселина и етилов спирт

1597

Немският алхимик Андреас Либавий публикува произведението си „Алхимия” – учебник по химия

1610

Френският химик Жан Беген публикува Tyrocinium chymicum, първия труд по химия.

В изданието от 1615 г. на неговия учебник Беген прави прототипа на първото химическо уравнение

1625

Немският ботаник Йохан Глаубер открива, че от сярна киселина и готварска сол може да бъде получена солна киселина. Остатъкът от реакцията става много популярно разслабително средство и получава названието „глауберова сол” („натриев сулфат”)

1661

Ирландският химик Робърт Бойл дава първото научно определение на химичен елемент

1674

Английският химик и физиолог Джон Мейоу описва принципа на горенето

1697

Георг Ернст Щал формулира т. нар. флогистоновата теория, с помощта на която се опитва за пръв път да въведе система в обяснението на химичните реакции

1766

Английският химик Хенри Кавендиш открива нов горящ газ, който нарича „огнен въздух”. Той го получава чрез въздействие със сярна киселина върху някои метали. Днес газът е известен като водород

1772

Шотландският химик и лекар Даниъл Ръдърфорд открива азота.

Английският химик Джоузеф Пристли изучава свойствата на солната киселина (HCI)

1773

Джоузеф Пристли изучава свойствата на азотния окис (NO).

Антоан Боме изучава условията за промяна на афинитета на различните елементи

1774

Джоузеф Пристли открива кислорода, като го нарича „жизнен въздух”. Пристли доказва, че той се отделя от растенията и се поглъща от животните.

По-рано немският химик Карл Шееле изолирал кислорода, но не оповестил откритието си. След време, през 1779 г., Лавоазие нарекъл този газ кислород.

Карл Вилхелм Шееле открива химическите елементи барий, манган и газообразния хлор

1775

Шотландският химик Джоузеф Блек открива въглеродния диоксид

1776

Джоузеф Пристли и Хъмфри Деви откриват диазотният окис (N2O). Деви забелязал, че когато се вдишва, новият газ предизвиква в началото състояние на възбуда, придружено от пристъпи на неудържим смях и слухови халюцинации, поради което го нарекъл райски или веселящ газ

1777

Антоан Лавоазие доказва, че основните съставки на въздуха са кислород и азот

1778

Италианският учен Алесандро Волта изолира метана като първия въглеводород. От 1785 г. с него се занимава френският химик Клод-Луи Бертоле

Като изучава молибденовия сулфид, Карл Вилхелм Шееле открива молибденовия окис и молибдена

1780

Френският химик Антоан Лавоазие публикува теорията си за окислителните процеси; формулира (1789) закона за запазване на масата

1781

Хенри Кавендиш определя състава на въздуха.

Кавендиш анализира състава на азотната киселина и изучава нейните свойства.

Карл Вилхелм Шееле открива химическия елемент волфрам.

Шееле изследва минерала тунгстен и открива волфрамовата киселина

28 юни 1783

Френският химик Антоан Лавоазие обявява в Академията, че водата се състои от кислород и водород

1783

Шееле изолира глицерин

1787

Лавоазие публикува химична номенклатура, която продължава да се използва и днес.

В сътрудничество с Бертоле, Фуркроа и Гитон дьо Морво, Лавоазие създава първата добре организирана химична номенклатура. В неговата система (която служи за основа и днес), съставът на даден химикал определя името му. Единната номенклатура дава възможност на химиците от цял свят да си съобщават ясно един на друг своите открития

1789

Германският химик Мартин Клапрот открива елементите цирконий и уран.

Ирландският химик Хигинс изказва идеята, че всички елементи са организирани в определена система

1791

Религиозните идеи на Дж. Пристли и подкрепата, която оказал на Американската и Френската революция, разгневили сънародниците му. През 1791 г. тълпа унищожила дома и лабораторията му и впоследствие той избягал в Съединените щати

8 май 1794

По заповед на Конвента за антиреволюционна дейност в Париж е гилотиниран френският химик Антоан-Лоран Лавоазие.

Както много други личности, на младини Лавоазие е изучавал право. Това дава основание на новата власт след Френската революция от 1789 г. да се отнася с дълбоко подозрение към него. Накрая той е арестуван с още двайсет и седем души. На 8 май 1794 г. всички те били съдени, намерени за виновни и гилотинирани. До съда била отправена молба да бъде пощаден животът на Лавоазие заради огромните му заслуги към родината и науката. Съдията отхвърлил молбата със следната кратка забележка: „Републиката няма нужда от гении.”

1800

Алесандро Волта изобретява химически източник на електрически ток (електрическата батерия). На негово име е наречена единицата за електрическо напрежение волт

1801-08

Английският физик и химик Джон Далтън публикува атомната теория и закона за кратните отношения; определя атомните маси на химичните елементи и разработва системата на химичните символи

1803

Дж. Далтън въвежда понятието „атомно тегло” и определя първи атомното тегло (масата) на редица химически елементи

Шведският химик Йенс Якоб Берцелиус открива церия – най-важният от редките земни елементи

1807

През 1800 г. Алесандро Волта въвежда първата електрическа батерия. Английският химик Хъмфри Дейви използва тази електрическа батерия, за да раздели соли по начин, днес известен като електролиза. С помощта на много последователни батерии, той успява да отдели калий и натрий от техните хидроокиси през 1807 г. и калция, стронция, бария и магнезия през 1808 г. Той също така показал, че кислородът не може да се получи от веществото, познато дотогава като оксисолна киселина, и доказал, че веществото е отделен химичен елемент, който кръщава хлор. Дейви проучва енергията, която била включена в процеса на разделяне на солите, като това днес се изучава от науката електрохимия

1812-19

Й. Я. Берцелиус разработва дуалистичната електрохимична теория

1817

Й. Берцелиус открива химическия елемент селен. Като забелязал, че изолираният от него елемент много прилича на телура и го съпътства, Берцелиус го нарича селен в чест на Селена (Луната), защото „телурис” на латински означава Земя

1823

Майкъл Фарадей получава втечнен хлор. Така се открива възможността хлорът да се прилага при пречистването на водите и за изрусяване

Якоб Берцелиус успява да изолира елемента силиций чрез действието на метален калий върху силициев флуорид

1824

Фридрих Вьолер синтезира за пръв път органично съединение (карбамид) от неорганични вещества (оловен цианат и амоняк)

1825

Майкъл Фарадей отделя за първи път бензен (ост. бензол) чрез нагряване на китова мас. Тогава Фарадей го нарича „водороден бикарбурет”. През 1845 г. Чарлз Менсфийлд отделя бензен от каменовъглена смола, а четири години по-късно патентова промишлен начин за синтез на бензена

1826

Ото Унверборден открива анилина

1830

Якоб Берцелиус въвежда понятието изомерия

1831

Независимо един от друг, американският лекар Самюъл Гутри, след това Юстус фон Либих и Еужени Суберейн получават първото производно на метана – хлороформа, в качеството му на разтворител на каучука. Формулата на хлороформа е установена от френския химик Дюма, който измислил през 1834 г. и названието хлороформ

1832

Юстус фон Либих и Фридрих Вьолер разработват теорията на радикалите за строежа на органичните съединения

1838

Пиер Жозеф Пелетие открива толуола

1840

Немският химик Кристиан Шьонбайн открива озона. Търсейки причината за особената миризма, която се усеща около електрическата апаратура, той се натъкнал на един газ, който нарекал с гръцката дума за миризма (озеин)

1844

Американският изобретател Чарлз Гудиър получава патент за открития от него процес на вулканизация на каучука

Хайнрих Розе открива нов елемент, който нарича ниобий. Чист ниобий бил получен през 1906 г. от немския химик Болтон

1848

Френските химици Шарл Жерар и Огюст Лоран разработват теорията на типовете за систематиката на органичните съединения

1856

Английският химик Уилям Хенри Перкин синтезира първия синтетичен багрител, известен като пъркинов или анилинов пурпур

1857

Немският химик Фридрих Август Кекуле доказва четиривалентността на въглеродния атом

1860

В Карлсруе, Германия, се провежда първият международен конгрес по химия.

Международният конгрес по химия в Карлсруе утвърждава понятията атомно тегло и молекулно тегло, предложени от италианския химик Станислао Каницаро.

Джеймс Кларк Максуел извежда формулата за разпределението броя на молекулите в газове по тяхната скорост.

Роберт Вилхелм Бунзен и Густав Роберт Кирхоф получават 44 тона солен разтвор от Бад Дюркхайм, в който чрез спектрален анализ откриват нов елемент и го наричат цезий. Това е първият елемент, открит чрез спектрален анализ. Чистият елемент се получава едва през 1882 г.

Британският учен Фредерик Гътри открива иприта. През 1915 г. той е използван като отровен газ от Германия против англо-френските войски близо до гр. Ипр (оттам идва и неговото наименование).

Марселин Бертело провежда пряк синтез на ацетилен от водород и въглерод с електрическа дъга

1861

Александър Михайлович Бутлеров създава понятието химична структура (на въглеводородите).

Бутлеров публикува своите представи за пространствения строеж на органичните съединения и начина на неговото изобразяване (структурни формули)

1862

Кекуле стига до представата за „ненаситените” съединения

1863

Йохан Вилхелм Хиторф доказва съществуването на йони с противоположни заряди (идеята на Фарадей), движещи се в електролита с различни скорости

1864

Белгийският химик Ернест Солвей започва промишлено производство на калцинирана сода по открития от него метод.

Херман Коп доказва, че молекулната топлоемкост (произведението от специфичната топлоемност и молекулната маса) на твърдо вещество е приблизително равна на произведението от атомната топлоемност на неговите съставни части

1865

Фридрих Август Кекуле открива шестоъгълната структурна формула на бензена.

Йохан Йозеф Лошмид определя диаметъра на молекулите и числото на Авогадро

1866

Основава се Сдружението на студентите от Пражката Политехника – „Изис”, от което през 1872 г. се образува Дружеството на чешките химици

1867

Норвежките химици Като Максимилиан Гулдберг и Петер Вааге формулират закона за действието на масите.

Алфред Нобел изобретява динамита

18 август 1868

Френският астроном Пиер Жансен открива в слънчевия спектър елемента хелий

1868

Създава се Руско химическо дружество.

Карл Гребе и Карл Теодор Либерман (същата година и Уилям Хенри Перкин) синтезират ализарин.

Наблюдавайки слънчевото затъмнение, независимо един от друг, Джоузеф Норман Локиър и Жул Жансен откриват в слънчевия спектър линия с ярко жълт цвят, която не можела да бъде приравнена към нито един от елементите, познати на Земята. Новият елемент бил наречен хелий. Едва 27 години по-късно той бил открит на Земята и проучен от Уилям Рамзи в минерала клевит. Впоследствие Ръдърфорд доказал, че хелият се получава в резултат от разпадането на радиоактивните елементи и неговото ядро е съставено от алфа-частици.

Йохан Фридрих Мишер открива нуклеиновите киселини

6 март 1869

Дмитрий Иванович Менделеев представя първия проект на своята Периодична система на химичните елементи (Менделеева таблица)

1869

Матиас Либрайх открива хипнотичното действие на хлорала.

Започва да излиза „Списание на чешките химици” като първо чешко специализирано списание по химия

1870

Около 1870 г. вече са познати 64 химически елемента

1874

Независимо един от друг Якоб вант Хоф и Ж. льо Бел предлагат тетраедричния модел на въглеродния атом

1876

Луи Пастьор публикува теорията за ферментацията, в която решаващо значение придава на живите организми; трудът бил започнат още през 1861 г.

1887

Шведският учен Сванте Арениус създава теорията за електролитната дисоциация през 1887 г., като преди това изяснява природата на електролитите

1894

Уилям Рамзи и Дж. Рейли откриват първия инертен газ – аргона

21 декември 1898

Пиер и Мария Кюри откриват радиоактивен химичен елемент – радий

Ок. 1900

Немският химик Вилхелм Оствалд въвежда в химията термина „мол”. Оствалд дефинира един мол като молекулното тегло на едно вещества за маса в грамове

20 април 1902

Френският учен Пиер Кюри и съпругата му Мари извличат чист радиев хлорид

9 юли 1902

Немски химици изолират барбитуратната киселина, основа на сънотворните лекарства

1902

Емил Фишер и Ф. Хофмайстер показват, че белтъците са полипептиди

В. Оствалд разработва метод за каталитично окисление на амоняк до азотна киселина

1907

Руският химик Сергей В. Лебедев полимеризира бутадиен

1909

Сьоренсен въвежда метод за определяне на рН стойностите („pouvoir Hydrogéne”)

1 юли 1911

Американският биохимик от полски произход Казимир Функ открива витамините

1911

Удостоена е с Нобелова награда по химия Мария Склодовска-Кюри, първата жена Нобелов лауреат и първия учен, удостоен два пъти с високата награда

1912

Полският лекар Казимир Функ предлага наименованието витамини (на лат. „амини на живота”)

Х. Хьорлайн синтезира сънотворното средство луминал

1912-16

Дж. Люис и В. Косел разработват електронната теория на валентността

1913

Немският химик Фридрих Бергиус разработва метод за хидриране на въглища

1914

Спектралният анализ на слънчевото лъчение показва, че на Слънцето се намират около 70 от 92 химически елемента, срещащи се на Земята

Американският биохимик Едуард Калвин Кендъл изолира действения хормон на щитовидната жлеза, който нарича тироксин, и определя неговите химични свойства

23 юли 1916

Починал сър Уилям Рамзи, шотландски химик, откривател на хелия, ксенона, неона, радона и криптона; лауреат на Нобелова награда за химия – 1904 г.

1919

Основан е Международният съюз за чиста и приложна химия (IUPAC), който се занимава с международна стандартизация на параметрите в областта на химията

7 февруари 1922

Мария Склодовска-Кюри става член на Френската академия на науките

1923

Й. Брьонстед дава нова формулировка на понятията киселина и основа

Питър Дебай и Е. Хюкел разработват теорията за силните електролити

1927

Британският химик Невил Сиджуик публикува теорията за валентността, основана на броя на електроните на външната обвивка на реагиращите атоми

5 февруари 1928

По синтетичен път е получен витамин D

1928

Унгарският физиолог Алберт Сент-Дьорди изолира витамин С от кората на надбъбречната жлеза

Френският химик Рене Маурис Гатефос пръв използва термина аромотерапия

4 април 1932

Американският учен Кинг за пръв път извлича витамин C

1932

Американският химик Лайнъс Полинг установява ролята на електроотрицателността при образуването на химичните връзки

В Германия започва промишленото производство на синтетичен бензин по метода на Бергиус

24 март 1933

Английските учени Реджиналд Гибсън и Ерик Фосет синтезират случайно при погрешен експеримент за пръв път полиетилен за промишлеността

1933

Австрийският биохимик Рихард Кун изолира от суроватката на млякото и от яйчен белтък витамин В2.

Английският химик Уолтър Норман Хауърд обяснява структурата на аскорбиновата киселина (витамин С) и я синтезира. Създават се възможности за синтетично производство на витамин С

1934

Дьорд де Хевеши за пръв път прилага изотопи като белязани атоми при изследване на химични и биохимични процеси

Уолис Карътърс получава изкуствения каучук полихлоропрен

1936

В науката се въвежда понятието аромотерапия, но като средство за изцеление тя е позната от прастари времена

1938

Синтезиран е витамин Е (токоферол)

28 януари 1939

Алберт Айнщайн обявява, че новооткритият химичен елемент уран може да бъде използван като мощен източник на енергия за създаването на атомна бомба

1940

Немският химик Херман Фишер установява химичния строеж на хлорофила

1941-44

А. Тод синтезира всички влизащи в нуклеиновите киселини рибонуклеозиди и дезоксиуридина

7 април 1943

Швейцарецът Алберт Хофман синтезира наркотика ЛСД

1944-45

Американският учен Р. Удуърд синтезира хинина и доказва химичния строеж на пеницилина

1947

Разработено е радиовъглеродното датиране

1948

В. Репе открива реакцията на каталитично превръщане на ацетилена и неговите производни в ароматни съединения

1950

Д. Бартън полага основите на конформационния анализ

1951

Л. Полинг и К. Кори установяват алфа-спиралния строеж при белтъците

Синтезиран е витамин В15 (пангамова киселина)

1955

Иля Пригожин описва термодинамиката на обратимите процеси

9 юли 1957

Открит е 102-ят елемент от таблицата на Менделеев, наречен нобелий

1960

С. Мур и У. Стейн установяват първичната структура на рибонуклеазата

1971

Р. Удуърд и сътрудниците му завършват синтеза на витамин В12, продължил 11 г.

6 януари 1971

В САЩ е синтезиран хормонът на растежа – соматотропин

1981

Р. Хофман и К. Фукуи прилагат квантовата механика за предсказване на пътя на химичните реакции

1987

Д. Крам, Ч. Педерсън и Жан-Мари Лен синтезират комплексни молекули с биокаталитично действие върху мембраните на различни клетки в организма

1995

Германски химици построяват най-дългата кръгова молекула от 154 молибденови атома, заобиколени от кислородни атоми; тя има относителна молекулна маса 24 000

2012

Нови елементи, добавени към периодичната таблица с номера 114 и 116, имат проектоимена като флеровий (Fl) и ливърморий (Lv)

Добавете коментар


Защитен код
Обнови