Преди новата ера

 

3500 г.

Древните египтяни произвеждат бронз – сплав от мед и калай

600

В Китай възниква учението, че светът е изграден от 5 основни вещества – вода, огън, дърво, метал и земя

450

Старогръцкият философ Емпедокъл приема, че основата на нещата са 4 „корена” – огън, вода, въздух и земя; Аристотел формулира учението за 4-те елемента през 350 пр. Хр.

450-400

Левкип и Демокрит развиват атомистиката

След новата ера

 

1 г.

Златото, среброто, медта, оловото, желязото, калаят и живакът вече са известни

3-17 в.

В Египет възниква алхимията (3-4 в.) и се развива през средните векове главно в Западна Европа. В стремежа си да превърнат неблагородните метали в злато и сребро алхимиците откриват много нови вещества (сплави, стъкло, емайли) и методи (сублимация, дестилация)

400

Философите от александрийската школа използват думата „химия”, за да означат процеса на изменение в материалните субстанции

750

Арабският учен Джабир ибн Хайян получава оцетна киселина чрез дестилация на винен оцет. Той е известен като алхимик, опитващ се да превръща метали в злато и да открие „елексира на живота” или панацеята – вещество, което може да лекува всякаква болест

1000

В трактата „Китаб кимия”, приписван на ал-Киндим, се описва химическото производство на фалшиви парфюми чрез дестилация на природни продукти във водна баня

Около 1200

Арабите пренасят в Европа „китайската сол” – селитрата.

Алхимиците изнамират начин за производство на някои киселини – „остри води”. Сярна киселина (spiritus vitrioli) получавали чрез загряване на син камък и стипца или чрез загряване на сяра и селитра; солна киселина (spiritus salis) приготовлявали чрез загряване на смес от морска сол и сярна киселина; азотна киселина (agua fortis) – от загряването на селитра, зелен камък и стипца. По същото време опознали и действието на царската вода върху златото (описание на нейното приготовление дава през 1270 г. Бонавентура). Можели да произвеждат селитра от реакцията на азотна киселина с разтвор от поташ. Бил известен начин за кристализация на чистите съединения. Някои бележки относно получаването на киселини намираме в съчинението „Liber de inventione veritatis“, приписвано на Гебер

Около 1250

Немският философ и теолог Алберт Велики открива химическия елемент арсен

1300

Сярната киселина е открита от най-скромния алхимик, известен единствено под името Фалшивия Джебер

Краят на XIII в.

Появяват се трактати по алхимия (т. нар. Псевдо-Гебер), съдържащи рецептури за производството на някои от главните съединения. Поташ се получавал от изгарянето на пирит, сода – от горенето на морски водорасли, сода и вар образували натриева луга, която пък се използвала за разтваряне на сяра. Металите били приемани за смес от живак и сяра. Според тогавашните схаващания сярата притежавала свойството горливост, а живакът бил източник на характерните за металите свойства – топимост, блясък, ковкост и др.

1477

Излиза първата печатна книга по химия от Михаел Шрик „Nützliche Materi von mancherley ausgebrannten Wässern”, посветена предимно на въпросите, свързани с дестилацията

15 век

Парацелз основава ново направление в медицината (ятрохимия), според което болестите се лекуват с химични вещества; начало на фармацевтичната химия

1540

Германският ботаник и фармацевт Валерий Кордус открива и описва технологията за получаване на диетилов етер от сярна киселина и етилов спирт

1597

Немският алхимик Андреас Либавий публикува произведението си „Алхимия” – учебник по химия

I половина на XVII в.

Настъпва връхната точка в развитието на ятрохимията, вниманието на химиците се съсредоточава преди всичко върху производството и употребата на лекарства от неорганичен характер

1610

Френският химик Жан Беген публикува Tyrocinium chymicum, първия труд по химия.

В изданието от 1615 г. на неговия учебник Беген прави прототипа на първото химическо уравнение

1625

Немският ботаник Йохан Глаубер открива, че от сярна киселина и готварска сол може да бъде получена солна киселина. Остатъкът от реакцията става много популярно разслабително средство и получава названието „глауберова сол” („натриев сулфат”)

1637

Галилео Галилей успява да определи плътността на въздуха

1648

Йохан Глаубер установява сродството на различните метали с живака

1661

Ирландският химик Робърт Бойл дава първото научно определение на химичен елемент

1669

Хамбургският лекар Бранд открива фосфора; откритието поражда голям интерес

1674

Английският химик и физиолог Джон Мейоу описва принципа на горенето

1697

Георг Ернст Щал формулира т. нар. флогистоновата теория, с помощта на която се опитва за пръв път да въведе система в обяснението на химичните реакции.

В произведението „Experimenta, observationis, animadvertiones chymicae et physicae” на Георг Ернст Щал за първи път се дава обяснение на т. нар. флогистонова теория; според тази теория флогистонът представлява материална субстанция, съдържаща се във всеки горящ предмет и отделяща се от него само при горене или топене. Флогистоновата теория е изиграла важна роля в развитието на теоретичната и практическата химия от XVIII в.

1710

Йохан Конрад Дисбах получава в Берлин пруско синьо

1718

Етиен Франсоа Жефроа старши започва да публикува своите резултати от изучаването на афинитета (включително и таблици); терминът афинитет влиза в употреба едва през 1720 г.

1722

Фридрих Хофман описва получаването на магнезиев окис от минералните извори

1728

Жефроа старши определя качествения състав на железния сулфат

1732

Със своите трудове Херман Бурхафе съдейства за изучаването на химическия афинитет.

Жефроа старши определя качествения състав на глауберовата сол (Na2S04)

1737

Жан Ело, Йохан Хайнрих Пот (1739) и Жефроа младши (1753) изследват бисмута и определят свойствата му

Около 1740

В Европа се разпространяват познанията за платината, открита през 1738 г. и доставяна от Ямайка и Перу; първият трактат за нея написва Чарлз Ууд през 1746 г. Платината навлязла в практиката към края на века (за огледала на телескопи, еталони на метричната система)

1741

Ломоносов изказва мисълта, че атомите на различните елементи са качествено различни и се свързват в едно цяло – молекула

1742

Георг Бранд изолира кобалта, който обаче, също както и никелът, бил още по-рано използван и различаван в съединенията

1746

Георг Бранд прави точна разлика в съединенията между натрия и калия. Неговата работа била доуточнена от Марграаф и други

1747

Пиер Жозеф Макер определя състава на гипса

1751

Алексей Фредерик Кронщед изучава и прави описание на физическите и химическите свойства на никела

1755

На базата на трудовете на Блек, където се разглежда разлагането на варовика, било установено съществуването на калция и неговото сродство с натрия и калия

Около 1755

При анализа на калциевия и магнезиевия карбонат Джоузеф Блек получава въглероден окис. Прилага метода на сгъстения въздух с цел да се осъществи абсорбцията на последния във вода

1756

Ломоносов доказва експериментално запазването масата на веществата при химични реакции

1765

Хенри Кавендиш определя свойствата на водорода

1766

Английският химик Хенри Кавендиш открива нов горящ газ, който нарича „огнен въздух”. Той го получава чрез въздействие със сярна киселина върху някои метали. Днес газът е известен като водород

1769

Карл Вилхелм Шееле, Бергман и др. започват да изучават органичните киселини, между които и бензоловата киселина (1782), млечната киселина (1780), лимонената киселина (1784) и др.

Николаус Йозеф фон Жакен, работещ в Банска Щявница, издава съчинението „Examen chemicum doctrinae Mayerianae de acido pingui et Blanckianae de aero fixo respectu calcis”, в което по лабораторен път доказва правилността на твърдението на Блейк, че при изгарянето на варовик се освобождава въглероден двуокис; с това се нарежда между първите разпространители на теорията на Лавоазие за окисляването

1772

Шотландският химик и лекар Даниъл Ръдърфорд открива азота.

Английският химик Джоузеф Пристли изучава свойствата на солната киселина (HCI).

Антоан Лоран Лавоазие, който от началото на 70-те години се е занимавал с влиянието, оказвано от атмосферния въздух върху горенето, стига до заключението, че при горене сярата и фосфорът абсорбират въздуха

1773

Джоузеф Пристли изучава свойствата на азотния окис (NO).

Френският химик Антоан Боме изучава условията за промяна на афинитета на различните елементи

1774

Джоузеф Пристли изолира кислород и установява, че той подпомага горенето.

Дж. Пристли открива кислорода, като го нарича „жизнен въздух”. Пристли доказва, че той се отделя от растенията и се поглъща от животните. По-рано немският химик Карл Шееле изолирал кислорода, но не оповестил откритието си. След време, през 1779 г., Лавоазие нарекъл този газ кислород.

Карл Вилхелм Шееле открива химическите елементи барий, манган и газообразния хлор.

В проби от пиролузит Шееле открива бариев сулфат.

Шееле открива газообразния хлор и изучава неговите избелителни свойства

1775

Шотландският химик Джоузеф Блек открива въглеродния диоксид

1775-1783

Торберн Олаф Бергман изучава афинитета на различни вещества и съставя таблици за взаимния афинитет на 59 от тях

1776

Джоузеф Пристли и Хъмфри Деви откриват диазотният окис (N2O). Деви забелязал, че когато се вдишва, новият газ предизвиква в началото състояние на възбуда, придружено от пристъпи на неудържим смях и слухови халюцинации, поради което го нарекъл райски или веселящ газ

1777

Антоан Лавоазие доказва, че основните съставки на въздуха са кислород и азот.

Изследвайки „силата” на киселините, Карл Фридрих Венцел стига до двойното (бинарно) разпадане.

Шееле публикува своите научни студии от 1768-1773 г., в които се съдържа откритието на двете основни съставки на въздуха, на хлора и др.

1778

Италианският учен Алесандро Волта изолира метана като първия въглеводород. От 1785 г. с него се занимава френският химик Клод-Луи Бертоле.

Като изучава молибденовия сулфид, Шееле открива молибденовия окис и молибдена

1780

Френският химик Антоан Лавоазие публикува теорията си за окислителните процеси; формулира (1789) закона за запазване на масата

1781

Хенри Кавендиш определя състава на въздуха.

Кавендиш анализира състава на азотната киселина и изучава нейните свойства.

Карл Вилхелм Шееле открива химическия елемент волфрам.

Шееле изследва минерала тунгстен и открива волфрамовата киселина

28 юни 1783

Френският химик Антоан Лавоазие обявява в Академията, че водата се състои от кислород и водород

1783

нтоан Лоран Лавоазие и Пиер Симон Лаплас дефинират точно т. нар. малка калория и поставят основите на научната калориметрия, макар да са описали калориметър с вода още през 1780 г.

Хенри Кавендиш и Пиер Жозеф Макер установяват състава на водата и доказват, че от изгарянето на водорода се получава вода; Кавендиш определя и обемното съотношение между водорода и кислорода във водата.

Шееле изолира глицерин

1784

Лоренц Крел издава в Германия химическото списание „Chemische annalen”, което продължава периодичните издания на Крел от 1778 г.

1785

За първи път Хенри Кавендиш предполага за съществуването на аргона във въздуха, но е открит едва през 1894 г. от лорд Рейли и сър Уилям Рамзи. Той е първият открит благороден газ.

Клод Луи Бертоле приготвил хлорна вода и установил, че разтворът има избелващ ефект.

Лавоазие разлага водата с нажежено желязо. В произведението „Reflexions sur le phlogistique” Лавоазие напада флогистоновата теория и пропагандира новата теория на горенето

1786

Бертоле определя химичния състав на амоняка

1787

Лавоазие публикува химична номенклатура, която продължава да се използва и днес.

В сътрудничество с Бертоле, Фуркроа и Гитон дьо Морво, Лавоазие създава първата добре организирана химична номенклатура. В неговата система (която служи за основа и днес), съставът на даден химикал определя името му. Единната номенклатура дава възможност на химиците от цял свят да си съобщават ясно един на друг своите открития.

Бертоле установява, че циановодородът (HCN) се състои само от водород, азот и въглерод

1788

Бертоле открива калиевия хлорат – КСLO3.

Беролдинген изказва мнението, че живачните находища възникват от сублимация

1789

Френските химици Лавоазие, Бертоле, Фуркроа и др. издават „Annales de Chimie”, които след кратко прекъсване през 1797 г. продължават да излизат като „Annales de Chimie et de Physique”.

Лавоазие издава съчинението „Traité élémentaire de chimie”, в което обяснява своята нова химична теория, включително теорията за горенето, и формулира закона за запазване масата на веществата при химични реакции. Произведението имало голям отзвук. Лавоазие установява, че кислородът, водородът, сярата, азотът, въглеродът, фосфорът и металите са елементи.

Германският химик Мартин Клапрот открива елементите цирконий и уран.

Ирландският химик Хигинс изказва идеята, че всички елементи са организирани в определена система

1791

Религиозните идеи на Дж. Пристли и подкрепата, която оказал на Американската и Френската революция, разгневили сънародниците му. През 1791 г. тълпа унищожила дома и лабораторията му и впоследствие той избягал в Съединените щати.

Начинаещият геолог пастор Уилям Грегър открива елемента титан в Англия, а е наречен на титаните от гръцката митология от германския химик Мартин Хайнрих Клапрот

1792

Йеремиас Бенджамин Рихтер публикува резултатите от своите количествени изследвания върху химичния състав на веществата

8 май 1794

По заповед на Конвента за антиреволюционна дейност в Париж е гилотиниран френският химик Антоан-Лоран Лавоазие.

Както много други личности, на младини Лавоазие е изучавал право. Това дава основание на новата власт след Френската революция от 1789 г. да се отнася с дълбоко подозрение към него. Накрая той е арестуван с още двайсет и седем души. На 8 май 1794 г. всички те били съдени, намерени за виновни и гилотинирани. До съда била отправена молба да бъде пощаден животът на Лавоазие заради огромните му заслуги към родината и науката. Съдията отхвърлил молбата със следната кратка забележка: „Републиката няма нужда от гении.”

1796

Бертоле определя химическия състав на сероводорода H2S.

Холандските химици Бауд, Дейман, Ван Троствейк и Лауеренбюрх откриват етилена

1798

Йохан Вилхелм Ритер изразява мнението за тясната връзка между химичните и електрическите свойства на веществата; позовавайки се на познанията на Йорстед (1804), Авогадро и Дейви, Берцелиус създава теорията, според която всяко вещество е електрически положително или отрицателно и този поляритет обуславя степента на афинитета на веществото

Около 1800

Използването на химични методи в минералогията води до появата на нов етап в тази дисциплина; през I половина на XIX в. учените определили химическия състав на 450 минерала и при техния анализ открили 28 нови химически елемента: Li. Na, К, Be, Mg, Са, Ва, В, Al, Si, Th, U, V, Nb, Та, Se, Br, I, Rh, Ru, Pd, Os, Ir и редките земи Er, La, Се, Tb и определили тяхното относително атомно тегло

1800

Антъни Карлайл и Уилям Никълсън откриват електролитното разлагане на водата.

След редица опити, изхождащи от наблюденията на Галвани и др., Алесандро Волта създава първия химически източник на ток, т. нар. елемент на Волта (електрическата батерия). На негово име е наречена единицата за електрическо напрежение волт

1801

Йохан Вилхелм Ритер наблюдава почерняването на сребърния нитрат, оцветяван от невидимата част на спектъра зад виолетовия цвят.

Чарлз Хатчет изследва непознат минерал, който нарекъл колумбит, а предполагаемия непознат елемент в него – колумбий. Едва през 1844 г. Розе доказал, че предполагаемият елемент е ниобий, онечистен от танталов окис

1801-1808

Английският физик и химик Джон Далтън публикува атомната теория и закона за кратните отношения; определя атомните маси на химичните елементи и разработва системата на химичните символи.

Разгаря се дискусия между Пруст и Бертоле за съществуване на постоянни съотношения между съставките, изграждащи съединенията; на базата на своя труд за съединенията на различните метали (окиси и соли), с който Пруст се занимавал от 1799 г., той доказва, че съставките на съединенията се намират в постоянни съотношения

1802

Андерс Густав Екеберг открил в една финландска руда нов елемент, който нарекъл тантал.

Френският химик Луи Жак Тенар привлича вниманието върху активната функция на дрождите при квасене. Нарича ги фермент

1803

Джон Далтън създава своята теория за атомите. Публикува идеите си през 1805 г.

Джон Далтън въвежда понятието „атомно тегло” и определя първи атомното тегло (масата) на редица химически елементи.

В бележките на Дж. Далтън се съдържат основите на използваната днес химична символика.

Шведският химик Йенс Якоб Берцелиус открива церия – най-важният от редките земни елементи.

Английският химик Уилям Уулъстън открива в бразилската платинова руда нов елемент – паладий, а непосредствено след това и друг нов елемент, който нарича родий

1804

При потапяне на платина в царска вода един примес се оказва значително устойчив. През 1804 г. Джеймс Франсис Тенънт открива, че се отнася за сплав от два нови елемента, които нарекъл осмий и иридий.

Фридрих Зертюрнер изолира морфин от опия

1805

Томъс Чарлз Хоуп доказва експериментално, че водата има максимална плътност при 4°С и че при спадане на температурата под тази граница увеличава своя обем

1807

Атомната теория на Далтън за първи път намира отражение в работата на Томъс Томсън „System of Chemistry”.

Чрез електролиза на калиев хидроокис и натриев хидроокис сър Хъмфри Дейви открива новите елементи калий и натрий.

През 1800 г. Алесандро Волта въвежда първата електрическа батерия. Английският химик Хъмфри Дейви използва тази електрическа батерия, за да раздели соли по начин, днес известен като електролиза. С помощта на много последователни батерии, той успява да отдели калий и натрий от техните хидроокиси през 1807 г. и калция, стронция, бария и магнезия през 1808 г. Той също така показал, че кислородът не може да се получи от веществото, познато дотогава като оксисолна киселина, и доказал, че веществото е отделен химичен елемент, който кръщава хлор. Дейви проучва енергията, която била включена в процеса на разделяне на солите, като това днес се изучава от науката електрохимия

1808

Джон Далтон излага систематично своята атомна теория в произведението „New System of Chemical Philosophy” (1 том – 1808 г., 3 том – 1827 г.). В него е поместена таблица на стойностите на относителните атомни тегла (за водорода дава стойност 1, за азота и въглерода – 5, за кислорода – 7 и т. н.); оттук извлича и относителните атомни тегла на съединенията.

Берцелиус и Понтин отделят калций чрез електролиза (с живачен катод).

Гей-Люсак и Тенар получават чистия елемент бор, който в свързан вид (различни борни съединения) бил известен в Европа още през ранното средновековие.

Няколко месеца след откриването на калия и натрия Хъмфри Дейви разлага чрез електролиза някои алкални съединения; от магнезиевия окис извлича метал, който именува магний, наречен по-късно магнезий

1811

Амадео Авогадро разглежда атомите и молекулите като прости и сложни частици, от които са съставени веществата; позовавайки се на трудовете на Жозеф Луи Гей-Люсак от 1808 г., Авогадро стига до заключението, че даден обем газ съдържа винаги еднакъв брой молекули; до същия извод независимо от него стига и Андре Мари Ампер през 1814 г. Този закон обуславя метода за определяне на химическите формули на съединенията и относителните атомни тегла.

Френският производител на сапун Куртоа открива, че разтвор от морски водорасли разяжда силно меден котел. След прибавяне на реактиви се получават виолетови изпарения. Същата година Гей-Люсак установява, че се отнася за нов елемент, който нарича йод, а през 1813 г. Дейви установява сродството между йода и хлора

1812

Йонс Якоб Берцелиус, шведски химик и професор по медицина и фармация, излага теорията, че всички вещества са съставени от електроотрицателни и електроположителни частици.

Й. Я. Берцелиус развива идеята, че химичните сили за свързването на частиците имат електростатична природа

1812-19

Й. Я. Берцелиус разработва дуалистичната електрохимична теория

1817

Изучавайки производствения процес при получаване на сярна киселина в Грипохолм, Й. Берцелиус открива нов елемент и го нарича селен.

Берцелиус открива химическия елемент селен. Като забелязал, че изолираният от него елемент много прилича на телура и го съпътства, Берцелиус го нарича селен в чест на Селена (Луната), защото „телурис” на латински означава Земя

При анализа на цинковия окис, имащ жълтеникав оттенък, гьотингенският химик Фридрих Щромайер открива неизвестния елемент кадмий; по същото време кадмият е открит и от химика Карстен.

В минерала петалит Юхан Арведсон открива нов елемент, наречен литий

1818

Якоб Берцелиус публикува своето произведение „Схема на теорията за химичните отношения”, в която обобщава многогодишната си експериментална дейност. Привежда таблица за относителните атомни тегла на познатите тогава елементи, като за основа приема кислорода със стойност сто; елементите обозначава с първите букви (евентуално първите две букви) от тяхното латинско наименование. Таблицата съдържала повече от 30 елемента

1819

Немският химик Айлхард Мичерлих излага възгледа, че съединения с подобна кристална форма притежават и подобна химична структура

1819-1821

Айлхард Мичерлих изследва изоморфизма и полиморфизма на минералите

1820

Дюлон и Пти установяват зависимостта между специфичната топлина и атомното тегло на елементите.

Гардън и Чембърлейн откриват нафталина

1821

Йохан Волфганг Дьоберайнер открива катализиращото действие на платината, което вероятно още през 1817 година е наблюдавал и Дейви

1822

Джон Хершел използва спектралните линии при определяне химичния състав на малки количества от дадено вещество

1823

Майкъл Фарадей получава втечнен хлор. Така се открива възможността хлорът да се прилага при пречистването на водите и за изрусяване

Якоб Берцелиус успява да изолира елемента силиций чрез действието на метален калий върху силициев флуорид. Първите кристали чист силиций получава през 1855 г. Сент Клер Дьовил.

Томъс Греъм определя състава на фосфорната киселина и нейните соли.

Мишел Йожен Шеврьол на базата на дългогодишни аналитични изследвания на сапуните се запознава с органичните киселини; открива, че осапуняването представлява хидролиза

1824

Фарадей открива бензола.

Берцелиус изолира циркония.

Фридрих Вьолер синтезира за пръв път органично съединение (карбамид) от неорганични вещества (оловен цианат и амоняк).

През 1824 и 1828 г. Фридрих Вьолер осъществява първите синтези на органични от неорганични съединения (оксалова киселина от дициан, и карбамид от амониев цианат), и през следващите десетилетия теорията на витализма е изоставена

1825

Майкъл Фарадей отделя за първи път бензен (ост. бензол) чрез нагряване на китова мас. Тогава Фарадей го нарича „водороден бикарбурет”. През 1845 г. Чарлз Менсфийлд отделя бензен от каменовъглена смола, а четири години по-късно патентова промишлен начин за синтез на бензена.

Йонс Берцелиус изолира елемента титан

1826

Шведският химик Карл Густав Мозандер получава метален церий от церитова руда; през 1803 г. независимо един от друг Берцелиус и Клапрот откриват окиса на неизвестен елемент, който нарекли церит – респ. охроид.

Берцелиус въвежда понятието „двойни атоми”, т. е. според днешната терминология молекули, съставени от два еднакви атома.

Ото Унверборден открива анилина

1828

Дюма и Буле публикуват своите студии върху етера и производните му съединения.

Фридрих Вьолер синтезира пикочна киселина.

Йонс Берцелиус открива тория – слаборадиоактивен сребристобял метал. Наречен е на името на бога на гръмотевиците в скандинавската митология – Тор

Ок. 1830

Либих и Вьолер изучават бензоената киселина

1830

Дюма, Малагути и Льоблан получават ацетамид

1831

Юстус фон Либих предлага лесен метод за определяне количеството на водорода и въглерода в органичните съединения. Дюма предлага подобен метод за азота.

Независимо един от друг, американският лекар Самюъл Гутри, след това Юстус фон Либих и  Еужени Суберейн получават първото производно на метана – хлороформа, в качеството му на разтворител на каучука. Формулата на хлороформа е установена от френския химик Дюма, който измислил през 1834 г. и названието хлороформ.

Якоб Берцелиус, изучавайки органичните киселини, формулира понятието изомерия и го въвежда в практиката

1832

Ю. Либих и Ф. Вьолер разработват теорията на радикалите за строежа на органичните съединения. Те предполагат, че тези вещества са изградени от различни радикали – устойчиви частички (атомни групи), които преминават непроменени от едно съединение в друго. От съвременна гледна точка радикали са били (според Либих и Вьолер) метилен (CH2), етил (C2H3) и др.

Жан Батист Дюма изучава системно действието на хлора върху органичните съединения; замяната на водорода с хлор била в разрез с дуалистичната теория на Берцелиус

1834

Меламинът, използван за производството на пластмаси, за първи път е синтезиран от немския химик Юстус фон Либих през 1834 г. Не е чудно, че наименованието меламин произлиза от немски. Получено е от сливането на имената на два други химични продукта – melam (дериват на амониев тиоцианат) и амин. Новооткритото вещество има успех поради изключителните си свойства. Меламинът е безцветен кристал, неразтворим във вода и повечето органични разтворители, с висока температура на топене – 354°C

1835

Жан Батист Дюма и Южен Пелиго получават метилалкохол

1836

Английският химик Марш въвежда чувствителен начин за установяване присъствието на арсен в организма

1837

Огюст Каур получава аминов алкохол

1838

Пиер Жозеф Пелетие открива толуола

1839

Карл Густав Мозандер открива елемента лантан. Предсказал съществуването на този елемент в церитовата руда още през 1826 г. В чиста форма лантанът бил получен едва през 1923 г.

Жан Батист Дюма получава трихлороцетна киселина и формулира теорията за субституцията

Около 1840

Системно започва да се изучава класификацията на органичните съединения

40-те г. на XIX в.

Огюст Лоран въвежда понятията молекула и атом в тяхното съвременно значение

1840

Немският химик Кристиан Шьонбайн открива озона. Търсейки причината за особената миризма, която се усеща около електрическата апаратура, той се натъкнал на един газ, който нарекал с гръцката дума за миризма (озеин).

Със своя труд „Органичната химия и нейното приложение в земеделието и физиологията” Либих става основоположник на научната агрохимия. Формулира като основен закон условието, при което е необходимо почвата да си възвърне чрез торене тези химически съставки, които растенията изземват от нея

1842

Хайнрих Розе е един от първите, който е изучавал скоростта на химичните реакции и наблюдавал факторите, които я повлияват. Други в тази област са били напр. Лудвиг Фердинанд Вилхеми – 1850 г., и Бертло и По дьо Сен Жил – 1862 г.

1843

Карл Густав Мозандер разлага предполагаемата рядка земя итрий на три редки земи – окиси на металите на итрия и на металите, които нарекъл тербий и ербий; тези два нови елемента е изолирал в Берлин през 1860 г.

1843-1846

Шарл Фредерик Жерар и Огюст Лоран създават сравнително точна система на относителните атомни тегла; по-късно са били направени само някои доуточнения

1844

Американският изобретател Чарлз Гудиър получава патент за открития от него процес на вулканизация на каучука.

Хайнрих Розе открива нов елемент, който нарича ниобий. Чист ниобий бил получен през 1906 г. от немския химик Болтон.

Със своите изследвания в областта на органичната химия Шарл Фредерик Жерар допринася за обясняването на химичните еквиваленти и за разграничаването на атомите и молекулите на елементите

1844-1846

Хорис Уелс – (1844), а по-късно Уилям Мортън и Чарлз Томъс Джексън – (1846) въвеждат наркоза с етер

1845

Създава се Кралският колеж по химия (Rojal College of Chemistry) като едно от първите специализирани училища в Англия.

Херман Колбе синтезира оцетна киселина.

О. Лоран и Ш. Жерер създават теорията на „типовете” – схващане за изграждане на по-сложни органични съединения от прости (типове), например от вида тип „водород”, тип „вода”, тип „амоняк” и други чрез замяна на водородни атоми с различни остатъци. Теорията на типовете е първата крачка към съдаването на учението за валентността на елементите

1846-1847

Италианският химик Асканио Собреро синтезира нитроглицерин

1848

Френските химици Шарл Жерар и Огюст Лоран разработват теорията на типовете за систематиката на органичните съединения.

Луи Пастьор открива, че винената киселина съществува в два варианта, всеки от които има противоположна посока на поляризация

1850

Уилям Уилямсън след редица отделни трудове на други учени (Дюма, Буле, Либих, Греъм и др.) публикува обобщителен труд за алкохолите.

Август Вилхелм Хофман получава първите заместители на анилина – (ароматични амини)

II половина на XIX в.

При химичния анализ на минералите са открити 20 нови химични елемента: Rb, Cs, Cd, Ra, Sc, Ga, In, Ti, Ac, Ge, F, Po, както и редките земни елементи: Pr, Nd, Sm, Gd, Dy, Mo, Tu, Yb

1851-1853

Английските химици Уилям Одлинг и Едуард Франклънд създават учението за валентността на елементите

1852

Уилямс, по-късно и Жерар публикуват резултатите от изучаването на дехидрираните киселини

1856

Английският химик Уилям Хенри Перкин синтезира първия синтетичен багрител, известен като пъркинов или анилинов пурпур

1857

Немският химик Фридрих Август Кекуле доказва четиривалентността на въглеродния атом.

Клаузиус стига до представата за свободните йони в електролитите; измерва скоростта на молекулата на водорода при нормална температура и установява, че е равна на 2000 км. с-1

1858

Кекуле и два месеца по-късно – Купър публикуват своите обяснения на понятието валенция; Кекуле е категоричен в твърдението си, че въглеродът е 4-валентен. Сред техните предшественици се числят Франкленд, Уилямсън, Олдинг, Вурк и др.

1859

Густав Роберт Кирхоф и Роберт Вилхелм Бунзен публикуват труд за фрауенхоферовите линии, където в първичен вид са заложени принципите на химичния анализ, основаващи се върху наблюденията на спектъра.

Френският химик Шарл Вюрц открива гликоловата серия

1860

В Карлсруе, Германия, се провежда първият международен конгрес по химия.

Международният конгрес по химия в Карлсруе утвърждава понятията атомно тегло и молекулно тегло, предложени от италианския химик Станислао Каницаро.

Джеймс Кларк Максуел извежда формулата за разпределението броя на молекулите в газове по тяхната скорост.

Роберт Вилхелм Бунзен и Густав Роберт Кирхоф получават 44 тона солен разтвор от Бад Дюркхайм, в който чрез спектрален анализ откриват нов елемент и го наричат цезий. Това е първият елемент, открит чрез спектрален анализ. Чистият елемент се получава едва през 1882 г.

Британският учен Фредерик Гътри открива иприта. През 1915 г. той е използван като отровен газ от Германия против англо-френските войски близо до гр. Ипр (оттам идва и неговото наименование).

Марселин Бертело провежда пряк синтез на ацетилен от водород и въглерод с електрическа дъга

1861

Александър Михайлович Бутлеров създава понятието химична структура (на въглеводородите).

Бутлеров публикува своите представи за пространствения строеж на органичните съединения и начина на неговото изобразяване (структурни формули)

1862

Кекуле стига до представата за „ненаситените” съединения

1863

Йохан Вилхелм Хиторф доказва съществуването на йони с противоположни заряди (идеята на Фарадей), движещи се в електролита с различни скорости

1864

Белгийският химик Ернест Солвей започва промишлено производство на калцинирана сода по открития от него метод.

Херман Коп доказва, че молекулната топлоемкост (произведението от специфичната топлоемност и молекулната маса) на твърдо вещество е приблизително равна на произведението от атомната топлоемност на неговите съставни части.

Немският химик Хопе-Зайлер за първи път изолира белтък (хемоглобин) в кристално състояние.

През 1864 г. Бутлеров съобщава, че една година преди това е получил първия третичен алкохол – триметилкарбинол. Наскоро (1865) ученият синтезира хомолозите на този алкохол, които той предвижда въз основа на структурната теория. През 1864 г. той предвижда съществуването на изомерия при наситените въглеводороди – бутан и пентан

1865

Фридрих Август Кекуле открива шестоъгълната структурна формула на бензена.

Йохан Йозеф Лошмид определя диаметъра на молекулите и числото на Авогадро

1866

Александър Бутлеров получава в лабораторията изобутан – първия наситен въглеводород с разклонена верига, а след това и първия ненаситен изомерен въглеводород, предвиден въз основа на структурната теория – изобутилен. През 1867 г., като действува на синтезирания по-рано от него третичен бутилов алкохол със сярна киселина, Бутлеров получава изобутилен и установява способността на това съединение към полимеризация.

Основава се Сдружението на студентите от Пражката Политехника – „Изис”, от което през 1872 г. се образува Дружеството на чешките химици

1867

Норвежките химици Като Максимилиан Гулдберг и Петер Вааге формулират закона за действието на масите.

Алфред Нобел изобретява динамита

18 август 1868

Френският астроном Пиер Жансен открива в слънчевия спектър елемента хелий

1868

Създава се Руско химическо дружество.

Карл Гребе и Карл Теодор Либерман (същата година и Уилям Хенри Перкин) синтезират ализарин.

Наблюдавайки слънчевото затъмнение, независимо един от друг, Джоузеф Норман Локиър и Жул Жансен откриват в слънчевия спектър линия с ярко жълт цвят, която не можела да бъде приравнена към нито един от елементите, познати на Земята. Новият елемент бил наречен хелий. Едва 27 години по-късно той бил открит на Земята и проучен от Уилям Рамзи в минерала клевит. Впоследствие Ръдърфорд доказал, че хелият се получава в резултат от разпадането на радиоактивните елементи и неговото ядро е съставено от алфа-частици.

Йохан Фридрих Мишер открива нуклеиновите киселини

6 март 1869

Дмитрий Иванович Менделеев представя първия проект на своята Периодична система на химичните елементи (Менделеева таблица)

1869

Матиас Либрайх открива хипнотичното действие на хлорала.

Започва да излиза „Списание на чешките химици” като първо чешко специализирано списание по химия

1870

Около 1870 г. вече са познати 64 химически елемента

1871

Менделеев оформя своята периодична таблица на елементите във вида, в който тя се приема и използва до днес

1874

Ван'т Хоф издава произведението „La chimie dans l’espaсе”, което принадлежи към основните произведения в областта на стереохимията и физикохимията.

Независимо един от друг Якоб ван'т Хоф и Ж. льо Бел предлагат тетраедричния модел за строежа на въглеродния атом

1875

Вилхелм Вебер доказва, че специфичната топлина на някои вещества (берилий, бор, въглерод, силиций) се променя с температурата и при нейното повишаване се приближава към стойността, отговаряща на закона на Дюлон-Пти.

Льокок дьо Боабодран открива галия, чието съществуване допускал и Менделеев; откритието се потвърждава и от периодичния закон на Менделеев; през 1885 г. Винклер открива предполагания от Менделеев елемент германий.

Валтер Херман Нернст предлага теорията за дифузията

1876

Луи Пастьор публикува теорията за ферментацията, в която решаващо значение придава на живите организми; трудът бил започнат още през 1861 г.

В Дания се създава химическа лаборатория на името на Карлсберг

1877

Раул Пикте и Луи Пол Кайте втечняват въздуха, кислорода и азота.

Бохуслав Браунер се запознава с периодичната таблица на Менделеев и изучава редките земни елементи. Става известен с откриването на елементите неодим и празеодим (1882, 1885).

Вислеценус доказва за първи път предсказаната от Ван'т Хоф цис-транс-изомерия (геометрична изомерия). Установяват се двата изомера – малеинова киселина (цис) и фумарова киселина (транс)

1878

При спектралния анализ на ербиева земя Коре открива нова линия в нейния спектър, която приписва на непознатия елемент X. Пер Теодор Клеве открива незначително количество от сол на този елемент, който нарича холмий

1879

При получаване на чистата сол на ербия Пер Теодор Клеве открива наличието на нов елемент, който нарекъл тулий. Едва през 1911 г. е получен чист окис на този елемент.

Нейсон открива елемента скандий, чието съществуване през 1871 г. е предполагал Менделеев. Чак през 1937 г. е разработен метод за получаване на чист скандий от разтопени хлориди на алкални метали чрез електролиза

1880

Адолф фон Байер синтезира индиго

1882

Бохуслав Браунер разделя дидима на три елемента: дидим α, β, γ, за което публикувал предварително съобщение.

Ян Хорбачевски осъществява синтез на пикочна киселина при топене на карбамид с глигокол при температура 200 до 230°С

1884

Ван'т Хоф обобщава в прости закони резултатите от изучаването на осмотичннте налягания, доказвайки зависимостта на налягането от концентрацита на разтворите и абсолютната температура.

Войтех Шафаржик издава университетския учебник „Химически начала”.

Немският химик Емил Фишер изказва становище за механизма на действието на ензимите върху субстратите на принципа „ключ-ключалка”

1885

Карол Станислав Олшевски постига температура - 225°С, като изпарява течен азот във вакуум.

Карл Ауер фон Велсбах изолира от дидим елементите неодим и празеодим, без да споменава предишните резултати на Браунер (1877, 1882).

При анализа на новия минерал артродит, съдържащ сребро, немският химик Винклер открива непознат елемент, чиято сол успява да изолира. Това бил елементът, който отговарял на предсказания през 1871 г. от Менделеев екасилиций и бил наречен германий

17 август 1886

Умира Александър Бутлеров (1828-1886), руски химик, един от създателите на теорията за строежа на органичните съединения (структурна теория) и на учението за тавтомерията като динамична изомерия (пръв обяснява явлението изомерия); синтезирал третични алкохоли, уротропин (1859), захарно вещество (1861)

1886

Льокок дьо Боабодран открива нов елемент – диспросий; в метално състояние бил получен от Урбейн едва през 1906 г.

Американският изобретател Чарлс Мартин Хол и френският инженер Пол Луи Тусен Еру получават чист алуминий като прекарват електрически ток през стопилка на алуминиев окис

1887

Шведският учен Сванте Август Арениус създава теорията за електролитната дисоциация, като преди това изяснява природата на електролитите

1890

Ван'т Хоф при констатацията на пълната аналогия между сместа от изоморфни вещества и течните разтвори използва термина „твърди разтвори”.

Алфред Вернер разширява теорията на Ван'т Хоф за асиметричния въглероден атом с атома на азота, по-късно и със съединения на металите, като така основал стереохимията на неорганичните вещества

1891

А. Вернер на основата на йонните представители обяснява образуването на междумолекулни (комплексни) съединения чрез понятията „главна” и „вторична” валентност

1894

Уилям Рамзи открива в атмосферата редките газове неон, криптон и др. Прибавя към Менделеевата таблица колонка с нови елементи.

Уилям Рамзи и Дж. Рейли, независимо един от друг, откриват във въздуха първия инертен газ – аргона.

Вилхелм Освалд открива механизма на катализата и разработва основите за производство на азотна киселина чрез каталитично окисляване на амоняк

1895

Карол Станислав Олшевски втечнява аргон и водород

1896

Албрехт Косел открива аминокиселината хистидин

1897

Едуард Бухнер открива ензима, участващ в превръщането на глюкозата в алкохол; съществуването на подобни на ензимите вещества се предполага от учените още в началото на века и напр. Готлиб Сигизмунд Кирхоф в 1814 г. ги нарекъл катализатори.

Рамзи изказва идеята за „електронната теория” на химичната връзка

21 декември 1898

Пиер и Мария Кюри откриват радиоактивен химичен елемент – радий

1898

Мария Склодовска-Кюри и Пиер Кюри отделят няколко стотни от грама нов елемент, излъчващ алфа-частици, и го наричат полоний. През декември същата година откриват радия.

Джеймз Дюър за първи път получава течен водород в по-големи количества (1883 г. Врублевски и Олшевски успяват да втечнят малки количества въздух, кислород и азот, 1895 г. – Олшевски втечнява водород и аргон).

При преработката на голямо количество течен въздух Уилям Рамзи открива криптона; след неговата дестилация намира следи от друг инертен газ, който нарича ксенон. Едва през 1962 г. се разбира, че ксенонът не е абсолютно инертен (Нийл Барлет получава хексафлуороплатинати на ксенона).

Уилям Рамзи открива неона

Ок. 1900

Немският химик Вилхелм Оствалд въвежда в химията термина „мол”. Оствалд дефинира един мол като молекулното тегло на едно вещества за маса в грамове

1900

Учредена е Международна комисия за атомните тегла.

Вилхелм Оствалд започва работа над синтеза на амоняк от азот и водород в присъствието на катализатори при високи температура и налягане.

Виктор Гриняр установява, че при реакцията на метален магнезий с алкилхалогениди или арилхалогениди се получават силно реактивни органометални вещества, намиращи всеобщо приложение в органичния синтез (реактиви на Гриняр и реакции на Гриняр).

Открит е шестият инертен газ – радон (Ернст Фридрих Дорн).

Албрехт Косел заедно с Щойдал открива аминокиселината тимин

1901

Немският химик Рихард Абег развива понятието електрическа валентност.

Присъдена е Нобелова награда за химия на Ван'т Хоф за откриване законите в химическата динамика и осмотичното налягане в разтвори (закон на Ван'т Хоф за осмотичното налягане и броя на молекулите в даден разтвор) (виж 1884 г.).

Анри Луи льо Шателие открива възможност за синтетично производство на амоняк от азот и водород

20 април 1902

Френският учен Пиер Кюри и съпругата му Мари извличат чист радиев хлорид

9 юли 1902

Немски химици изолират барбитуратната киселина, основа на сънотворните лекарства

1902

Емил Фишер и Ф. Хофмайстер установяват, че белтъците са полипептиди.

Организирана е изследователската лаборатория на дружеството „Дюпон”.

Мария Склодовска-Кюри разработва методология, с помощта на която успява да отдели няколко грама чиста радиева сол; метален радий получила през 1910 г. от яхимовски уранит.

Бохуслав Браунер изказва предположението, че сред редките земи трябва да съществува непознат елемент с пореден номер 61. През 1926 г. Харис и Хопкинс от университета в Илинойс обявяват откриването на този елемент. Наричат го илиний; тяхното откритие обаче не успяло да бъде повторено. Едва през 1941 г. при бомбардирането на неодим и самарий с неутрони в циклотрон се удало създаването на изотоп на този елемент; липсвало обаче химическо доказателство. Чак през 1974 г., когато Джек Mapински и Гленденин успяват да отделят два нови изотопа, е прието и името на новия елемент – прометей, променено на прометий (като били изоставени употребяваните до този момент наименования – илиний, флорентиний, циклоний).

Присъдена Нобелова награда за химия на Емил Херман Фишер за открития в областта на захарния синтез и пурините

1902-1903

Вилхелм Оствалд патентова каталитичното окисляване на амоняка до азотна киселина (от 1914 г. се въвежда промишлено производство).

Започва системното изучаване структурата на каучука, достигнало своя връх с неговия синтез през 1910 г. от Сергей Василиевич Лебедев

1907

Руският химик Сергей В. Лебедев полимеризира бутадиен

1909

Сьоренсен въвежда метод за определяне на рН стойностите („pouvoir Hydrogéne”)

1 март 1911

Умира Якоб ван'т Хоф (1852-1911), нидерландски химик, един от основателите на стереохимията и физикохимията. Той е първият носител на Нобелова награда за химия (1901), получена за работата му върху скоростта на реакциите, химичното равновесие и осмотичното налягане в разтворите. Въвежда пространствения модел на въглеродния атом, основател на стериохимичната хипотеза

1 юли 1911

Американският биохимик от полски произход Казимир Функ открива витамините

1911

Удостоена е с Нобелова награда по химия Мария Склодовска-Кюри, първата жена Нобелов лауреат и първия учен, удостоен два пъти с високата награда

1912

Полският лекар Казимир Функ предлага наименованието витамини (на лат. „амини на живота”)

Х. Хьорлайн синтезира сънотворното средство луминал

1912-1916

Дж. Люис и В. Косел разработват електронната теория на валентността (представата за йонна и ковалентна връзка)

1913

Немският химик Фридрих Бергиус разработва метод за хидриране на въглища

1914

Спектралният анализ на слънчевото лъчение показва, че на Слънцето се намират около 70 от 92 химически елемента, срещащи се на Земята

Американският биохимик Едуард Калвин Кендъл изолира действения хормон на щитовидната жлеза, който нарича тироксин, и определя неговите химични свойства

23 юли 1916

Починал сър Уилям Рамзи, шотландски химик, откривател на хелия, ксенона, неона, радона и криптона; лауреат на Нобелова награда за химия – 1904 г.

1919

Основан е Международният съюз за чиста и приложна химия (IUPAC), който се занимава с международна стандартизация на параметрите в областта на химията

7 февруари 1922

Мария Склодовска-Кюри става член на Френската академия на науките

1923

Й. Брьонстед дава нова формулировка на понятията киселина и основа.

Питър Дебай и Е. Хюкел разработват теорията за силните електролити

1925-1930

Льовен установява строежа на мононуклеотидите и показва, че те са структурни единици на нуклеиновите киселини

1927

Британският химик Невил Сиджуик публикува теорията за валентността, основана на броя на електроните на външната обвивка на реагиращите атоми.

В. Хайтлер и Ф. Лондон предлагат модел за образуване на връзка между електронни облаци на два водородни атома

5 февруари 1928

По синтетичен път е получен витамин D

1928

Унгарският физиолог Алберт Сент-Дьорди изолира витамин С от кората на надбъбречната жлеза

Френският химик Рене Маурис Гатефос пръв използва термина аромотерапия

1931

Лайнъс Полинг и Джон Слейтър, и независимо от тях Робърт Миликен и Фридрих Хунд, предлагат концепция за хибридизация на електронните облаци в атомите

4 април 1932

Американският учен Кинг за пръв път извлича витамин C

1932

Американският химик Лайнъс Полинг установява ролята на електроотрицателността при образуването на химичните връзки

В Германия започва промишленото производство на синтетичен бензин по метода на Бергиус

24 март 1933

Английските учени Реджиналд Гибсън и Ерик Фосет синтезират случайно при погрешен експеримент за пръв път полиетилен за промишлеността

1933

Австрийският биохимик Рихард Кун изолира от суроватката на млякото и от яйчен белтък витамин В2.

Английският химик Уолтър Норман Хауърд обяснява структурата на аскорбиновата киселина (витамин С) и я синтезира. Създават се възможности за синтетично производство на витамин С

1934

Дьорд де Хевеши за пръв път прилага изотопи като белязани атоми при изследване на химични и биохимични процеси

Уолис Карътърс получава изкуствения каучук полихлоропрен

1936

В науката се въвежда понятието аромотерапия, но като средство за изцеление тя е позната от прастари времена

1938

Синтезиран е витамин Е (токоферол)

28 януари 1939

Алберт Айнщайн обявява, че новооткритият химичен елемент уран може да бъде използван като мощен източник на енергия за създаването на атомна бомба

1940

Немският химик Херман Фишер установява химичния строеж на хлорофила

1941-44

А. Тод синтезира всички влизащи в нуклеиновите киселини рибонуклеозиди и дезоксиуридина

7 април 1943

Швейцарецът Алберт Хофман синтезира наркотика ЛСД

1944-45

Американският учен Р. Удуърд синтезира хинина и доказва химичния строеж на пеницилина

1947

Разработено е радиовъглеродното датиране

1948

В. Репе открива реакцията на каталитично превръщане на ацетилена и неговите производни в ароматни съединения

1950

Д. Бартън полага основите на конформационния анализ

1951

Л. Полинг и К. Кори установяват алфа-спиралния строеж при белтъците

Синтезиран е витамин В15 (пангамова киселина)

1955

Иля Пригожин описва термодинамиката на обратимите процеси

1956

Съветският учен Николай Семьонов получава Нобелова награда за изясняване на механизма на химичните радикалови реакции

9 юли 1957

Открит е 102-ят елемент от таблицата на Менделеев, наречен нобелий

1960

С. Мур и У. Стейн установяват първичната структура на рибонуклеазата

1971

Р. Удуърд и сътрудниците му завършват синтеза на витамин В12, продължил 11 г.

6 януари 1971

В САЩ е синтезиран хормонът на растежа – соматотропин

1981

Р. Хофман и К. Фукуи прилагат квантовата механика за предсказване на пътя на химичните реакции

1987

Д. Крам, Ч. Педерсън и Жан-Мари Лен синтезират комплексни молекули с биокаталитично действие върху мембраните на различни клетки в организма

1995

Германски химици построяват най-дългата кръгова молекула от 154 молибденови атома, заобиколени от кислородни атоми; тя има относителна молекулна маса 24 000

2012

Нови елементи, добавени към периодичната таблица с номера 114 и 116, имат проектоимена като флеровий (Fl) и ливърморий (Lv)

Добавете коментар


Защитен код
Обнови