894

Император Лъв VI Философ наредил „да се премести българското тържище (от Цариград) в Солун и да се облага с по-тежки мита… Симеон се разгневил и вдигнал оръжие срещу ромеите”. Някои историци обявяват този конфликт за „първата икономическа война в средновековна Европа”

1230

Цар Иван Асен II дава грамота на дубровнишките търговци да търгуват из цялата държава

27 май 1387

Добруджанският деспот Иванко сключва търговски договор с Генуезката република

1812

В София е създадено търговско-бакалското сдружение „Три светители”, наследник на което днес е Българската търговско-промишлена палата.

Документите и фактите разкриват, че това се случва през 1812 г. и дейността му продължава до Втората световна война. През това време многобройните му членове проявяват грижа за обикновеното население – отпускат стоки на кредит, дават пари за благородни каузи като строителство на училища и читалища. Правят го не по задължение, а от обикновена човещина и причастност. Това сега наричаме с модерното понятие „корпоративна социална отговорност”. След Освобождението през 1878 г. дейността продължава в по-благоприятни условия, като авторитетът и уважението на търговците пред обществото растат. Те намират ясно отражение в Юбилейната книга на сдружението за неговата 125-годишнина, отбелязана през 1937 г. под покровителството на Н.В. Цар Борис III

1820

Създадена е първата къща за експорт на розово масло от Дончо Папазов от Казанлък

1834

Сливенският абаджия Добри Желязков открива в къщата на жена си в Мангърската махала собствена работилница, в която внедрява голяма част от наученото в Русия

17 февруари 1836

Турският султан Махмуд II издава ферман на Добри Желязков, с който му позволява да построи в Сливен текстилна фабрика – първата в цялата Османска империя

6 ноември 1850

В Османската империя влиза в сила Търговски закон, който създава реални условия за модернизиране на търговската дейност по българските земи. Законът е копие на френския търговски кодекс от времето на император Наполеон Бонапарт (1804-1815 г.)

1855

Близо до Самоков започва разработването на мина Чукурово за лигнитни въглища – най-старата въгледобивна мина в страната

1872

В Севлиево братя Драгошинови създават фабрика за производство на столове по европейски образец

6 декември 1880

В Източна Румелия натуралният десятък е заменен с поземлен данък

25 януари 1881

В София е открита Държавна печатница

26 март 1885

В град Русе е основано първото Българско техническо дружество

15 април 1890

В Русе е учредена първата българска търговско-индустриална камара

26 октомври 1890

В село Мирково, Софийско, е основана първата кооперация – „Орало”

Август 1891

Открита е първата българска мина „Старите рудници” на Мини Перник. Днес там е разположен единственият на Балканите подземен минен музей

1891

Приет е Законът за мините и е открит първият рудник на „Държавна мина Перник” в местността Кулата. Около него са построени първите минни сгради.

Находището на каменни въглища в Бобов дол се превръща в държавна мина. Същата година е направен първият добив (мина „Бабино” е най-големият подземен рудник на Балканите).

Стойчо Каравелов е първият български инженер - металург /1865-1916/. Той е участник в изработването и фактически автор на Закона за мините, контролирал сеченето на първите български монети във Виена и Берлин

15 август 1892

В Пловдив е открито Първото земеделческо-промишлено изложение в България, продължило до 1 ноември 1892 г.

През 1891 г. Народното събрание решава изложението да се организира през летните месеци на 1892 г. в Пловдив. Създадена е Главна комисия по подготовката и строителството с управител министъра на финансите Григор Начевич. За директор на изложението е определен писателят Михалаки Георгиев. За участие са поканени фирми и производители от България, Чехия, Унгария, Австрия, Германия и др. На площ от 90 000 кв. м свои експонати показват изложители от България и 24 страни. Първият златен медал на изложението получава винарят Драган Р. Драганов. Целта на изложението е да стимулира прохождащата българска индустрия и селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители, да покаже на населението към какво трябва да се стреми. Наследник на Първото земеделческо-промишлено изложение е Международният панаир – Пловдив

1892

Антон Папазов създава в Пловдив фабриката „Ален мак”

22 януари 1893

Обнародван е Законът за търговските и индустриалните марки

17 май 1893

Създадено е Министерство на търговията и земеделието

1893

Братя Мушалан построяват първата стъкларска фабрика в България край Белослав, Варненско

25 януари 1895

Натуралният десятък в България е заменен с поземлен данък

28 януари 1895

Обнародван е Закон за насърчение на местната индустрия, който дава тласък на българското промишлено производство. За едрите частни предприятия (поне 25 000 лв. капитал и 20 работници) се въвежда 15 г. безмитен внос на суровини и стоки, освобождават се от данъци, получават 35% намаление на превозните такси по БДЖ и други

11 юни 1895

Създадено е първото икономическо дружество в България, преименувано през 1990 г. в Съюз на икономистите в България

14 март 1897

Обнародван е Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници

28 ноември 1898

Официално е открита Захарната фабрика в София – първото голямо индустриално предприятие в България. Фабриката е изградена с белгийски капитали върху площ от 14 000 кв. м. Тя е изключително модерно за времето си предприятие с пълен цикъл на работа. Капацитетът й позволява да се преработват 100 вагона цвекло на денонощие. Директор от основаването до нейното закриване през 1925 г. е Франсоа Дорзе

1898

Основан е Видинският панаир, замислен като копие на Пловдивския. Той е бил втори по площ и посещения в страната след Пловдивския панаир

1 ноември 1900

Влиза в експлоатация първата у нас ВЕЦ в Панчарево, която захранва 600 лампи, осветяващи София

23 декември 1901

Пусната е в експлоатация Кибритената фабрика на гара Костенец. Основана е като собственост на Белгийско акционерно дружество за производство на кибрит в България. От 1998 г. вече се нарича „Шведски кибрит „Плам България” АД и е част от шведската групировка SWEDISH MATCH – лидер в производството на кибрит и пури

1903

В Русе е открита фабрика за производство на барут, днес завод „Дунарит”. Той беше приватизиран през 2005 г. Произвежда авиационни, артилерийски и инженерни боеприпаси, както и продукти с гражданско предназначение

22 януари 1905

Поставено е началото на трудовото законодателство в България с приемането от Народното събрание на Закон за защита на женския и детския труд

25 февруари 1905

В България е регистриран първият картел – Тютюнофабрикантско дружество „Свети Никола”, в който влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики

5 юли 1905

Приет е закон за насърчаване на местната промишленост и търговия – с облекчения за българската индустрия

7 март 1906

Влиза в сила Закон за подпомагане на държавните работници в случай на инвалидност и заболяване

1906

Започва добивът на сол от Атанасовското езеро край Бургас

3 ноември 1907

С указ на княз Фердинанд, е обнародван Закон за инспектората по труда. С този държавнически акт се поставя основата на институцията Инспекция по труда в България

1910

В Габрово вече има 80 големи фабрики

1912

Захарната фабрика в Горна Оряховица, която сега носи името „Захарни заводи” АД, е основана под името „Българо-Чешко акционерно дружество за захарна индустрия”. Основател е чешкият инженер Рудолф Пицка, а основният капитал е собственост на най-голямата по това време чехословашка банка – „Пражка Кредитна Банка”. Сега в групата „Захарни заводи” АД влизат няколко предприятия – за производство на захар, захарни изделия, етилов алкохол, фуражи, печатница, собствен ТЕЦ и завод за ремонтно-механични услуги. Консолидираният годишен оборот на „Захарни заводи” АД и дъщерните дружества за 2013 година е 80,6 млн. евро. В групата работят над 800 служители. Той е единственият производител на захар в България, който притежава IFS сертификат. Компанията е единствен производител на формовани бучки бяла и кафява захар. На българския пазар продуктът се дистрибутира под търговската марка „Сладея”

11 ноември 1913

Пусната е в експлоатация Захарната фабрика в Русе (дн. „Захар Био” АД) – най-големият за времето си захарен завод в България. Предприятието е построено с концесия за 25 години, сключена между белгийски предприемачи и община Русе през 1910 г. През 1948 г. фобриката е национализирана и до 1990 г. носи името Захарен завод „Димитър Благоев” - Русе, а след 1990 г. е преобразувана под името „Захар Био” АД

24 юни 1919

Със закон е въведен 8-часов работен ден. За децата под 16-годишна възраст и за работещите нощна смяна или при вредни за здравето условия е утвърден 6-часов работен ден

30 ноември 1919

Приет е Закон за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях, с който се установява държавен монопол върху техния износ

1919

В Каспичан е открита фабрика за санитарен фаянс

28 май 1920

Приет е Закон за трудовата повинност, с който се задължават младежите над 20 години и девойките над 16 години да упражняват общественополезен труд

1920

До 1920 г. Поморийските солници са били единственото място за добив на ценната суровина в България. През 1922 г. откриват Бургаските солници, където солта се получава по друг по-съвременен метод, наречен фокински

25 март 1924

В България влиза в сила първият Закон за общественото осигуряване. Той регламентира осигуряване при трудова злополука, болест, инвалидност, старост и майчинство. За пръв път се въвежда 6-месечен неплатен отпуск по майчинство, а към правителството се създава фонд „Обществени осигуровки” с равни вноски от държавата, трудещите се и собствениците

1924

Основана компанията „Арома”

Създадена е оръжейницата „Арсенал” АД в Казанлък – най-старото предприятие от отбранителната индустрия у нас. То бе приватизирано през 2001 г., а от октомври 2011 г. е изцяло частно, след като държавата продаде своя остатъчен дял от 36%

5 май 1925

Със закон в България са създадени първите държавни трудови борси и са предвидени временни компенсации при безработица

1926

Построени са старите градски морски бани във Варна, дали началото на курортното дело в нея

1930

Започва производствената си дейност Захарната фабрика в Долна Митрополия, когато преработвала около 150 тона захар за денонощие от местно цвекло. По-късно мощността достигнала до 850 тона преработено захарно цвекло в денонощие

1932

Започват първите минни дейности по добива на медно-златни-пиритни руди от находището в Челопеч

30 януари 1934

Българското правителство въвежда държавен монопол върху пшеницата и ръжта

14 февруари 1937

Селскостопанските задруги в България учредяват Общ съюз на българските земеделци

13 април 1945

Министерският съвет приема наредба-закон за ТКЗС

15 май 1945

Учреден е Върховен стопански съвет, с което се поставя началото на държавно-администрираната икономика

8 март 1946

Приет е Закон за конфискуване на придобитото след 1 януари 1935 г. чрез спекула имущество

12 март 1946

НС приема Закон за трудовата поземлена собственост, според който земя над 200 дка (за Добруджа над 300 дка) се национализира

8 август 1946

У нас е приет Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите

29 януари 1947

Приема се Закон за изкупуване на едър земеделски инвентар за трудовите кооперативни земеделски стопанства и машинно-тракторни станции. По силата на закона „се изземва срещу заплащане за нуждите на ТКЗС и МТС едрия земеделски инвентар от собствениците, които нямат земя, главното им занятие не е земеделие и машината не им служи за препитание”

25 февруари 1947

В Народна република България е въведен държавен монопол върху производството и търговията с тютюневи изделия.

В България е въведен Закон за държавния монопол на тютюна, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 96, 28 април 1947 г. Държавата изкупува всички частни и кооперативни предприятия за преработка на тютюн срещу обезщетение с 3 % лихвоносни облигации. През 1947 г. са национализирани 61 частни и кооперативни предприятия, от които 38 цигарени фабрики с общо годишно производство 7367 тона тютюн. Създава се Държавен монопол на тютюна като единно предприятие, на което се възлага изключителното право на събиране, обработване и търговия със суров тютюн, както и за производство на тютюневи изделия. Законът за държавния монопол на тютюна е отменен със Закон за тютюна и тютюневите изделия, приет от 36-о Народно събрание на 17 ноември 1993 г.

27 юни 1947

Постановление на МС отнема 2/3 от манастирските земи

23 декември 1947

Министерски съвет на България приема Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия и нарежда незабавното му изпълнение

18 февруари 1948

Приет е Закон за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар. Всички трактори, вършачки, тракторни плугове, тракторни редосеялки, тракторни сноповързвачки, тракторни култиватори и парни локомобили с всичките им принадлежности и резервни части принудително се изкупуват от частните стопани и кооперациите и се предават на ТКЗС, ДЗС и машинно-тракторните станции. В сравнение със закона от януари 1947 наказанието за отнемане на части или повреждане на машините, подлежащи на изкупуване, се променя от глоба в строг тъмничен затвор

6 март 1948

Народното събрание приема закон за национализация на горите в България

6 април 1948

С постановление на Министерски съвет се създава Държавният минен, машиностроителен и металургичен завод – гр. Перник. Заводът наследява минната машинна служба, обособена през 1882 г. за поправка на сечивата, с които миньорите извършват ръчно добива на въглища.

Завод „Струма” в Перник е първото в страната машиностроително предприятие

15 април 1948

VI-то ВНС приема Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост. Национализирани са къщи, апартаменти, магазини, вили и промишлени сгради. Конфискационният закон е насочен срещу частната собственост на средната класа

3 февруари 1949

Приет е Закон за водното стопанство

22 март 1949

Влиза в пробна експлоатация ТЕЦ „Надежда” (днес ТЕЦ „София”) – първата на Балканите

2 декември 1949

Пусната е в експлоатация ТЕЦ „София”. Строителството на първата в България и на Балканите топлоелектрическа централа започва на 22 юни 1947 г. На 22 март 1949 г. е пусната в пробна експлоатация с мощност 12 000 киловата. От 1963 г. работи с мазут вместо с въглища, а от февруари 1975 г. – и с природен газ

20 март 1951

В България са отменени купоните за промишлени стоки и се преминава към свободна търговия с тях

31 май 1951

В Тюленово, община Шабла, е открито първото нефтено находище в България

5 ноември 1951

Стартира производствената си дейност Химическият комбинат в гр. Димитровград (дн. „Неохим” АД). Първоначално се произвеждат азотни и фосфорни торове. През 1987 г. е въведен в експлоатация нов комплекс за производството на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат. В периода 1992-1993 г. се спират инсталациите за производство на сярна и фосфорна киселина, фосфорни торове, анилин и нитробензол. На 12 юни 2000 г. „Евро ферт” АД - Димитровград и „Кarifert international оffshore” sal, Beiruth, Lebanon, купуват 51% от капитала на „Неохим” АД - Димитровград

4 февруари 1952

Учредена е Българска търговско-промишлена палата

28 август 1954

Официално е открит завод „Карл Маркс” в Девня. Това е първият содов завод в България за синтетично производство на калцинирана сода по метода на Ернест Солвей. С него страната поставя основите на химическата си промишленост

29 август 1954

Пуснат е в експлоатация Химическият комбинат „Карл Маркс” в Девня. От 1 март 1989 г. – ДФ „Полихим”, а от 1 септември 1991 г. – „Полимери” ООД. От 2001 г. е част от Консорциум „Девня”

4 септември 1954

Произведен е първият български пеницилин, а на 5 септември е открит официално Заводът за антибиотици в Разград

5 септември 1955

Открит е Оловно-цинковият завод в Кърджали и е отлято първото българско блокче цинк. От 1997 г. е Оловно-цинков комплекс – Кърджали АД. Датата се отбелязва като рождена за българската цветна металургия

15 април 1957

В София е открит Централният универсален магазин (ЦУМ)

2 януари 1958

Влиза в действие първата българска подземна електроцентрала – ВЕЦ Батак

6 юли 1958

Открит е Медодобивният комбинат край Пирдоп

1958

Национализират стадата на каракачаните като част от общата политика за премахване на частната собственост

5 ноември 1960

Направена е първа копка на „Кремиковци”

3 декември 1960

Министерският съвет създава външнотърговското предприятие „Тексим” за търговия със специални стоки, в т.ч. с оръжие

28 декември 1960

Открит е циментовият комбинат край с. Бели извор, Врачанско

11 януари 1961

Започва изграждането на доменния цех на металургичния комбинат в Кремиковци

9 ноември 1961

Пуснат е в действие първият научно-изследователски атомен реактор в София

7 май 1962

Направена е първата копка за изграждането на ТЕЦ „Марица Изток 2”.

На 1 септември 1966 г. с Решение 433/8 август 1966 г. на Министерския съвет е образувано електропроизводствено предприятие ТЕЦ „Марица-изток 2” с предмет на дейност – производство на електрически и топлинна енергия. На 25 октомври 1966 г. е пусната в експлоатация първата 150-мегаватова турбогрупа. Официалното откриване на електроцентралата е на 10 ноември 1966 г.

1962

В землището на село Долни Дъбник, Плевенско, е открито нефтено находище

8 октомври 1963

Народна Република България подписва търговска спогодба с Канада

10 октомври 1963

В комбината „Кремиковци” е произведен първият български чугун

5 ноември 1963

Пуснати са първите пет мощности в металургичния гигант „Кремиковци”. Денят се чества и като официален празник на металурга

30 декември 1963

Влиза в експлоатация Нефтохимическият комбинат край Бургас

29 декември 1964

Открит е Минно-обогатителният комбинат „Медет” край Панагюрище. През 1991 г. заедно с минно-обогатителния комбинат „Асарел” създават акционерното дружество „Асарел-Медет”.

МОК „Медет” е най-големият открит меден рудник по това време в Европа и третият по големина в света. За първи път в света се организира ефективен открит добив и обогатяване на медни руди със съдържание на мед под 0,4 % – практика, която по-късно масово се прилага в бранша

15 юли 1966

Подписва се българо-съветска спогодба за изграждане на атомна електрическа централа в Козлодуй

25 октомври 1966

Включен е Първи блок на ТЕЦ „Марица-изток 2”. Мощността му е 615 мегавата. ТЕЦ „Марица Изток 2” е най-голямата топлоелектрическа централа в България. Тя е първата централа в България, която се изгражда със сглобяеми стоманобетонни елементи

30 октомври 1966

Открит е циментовият завод край Златна Панега, община Ябланица, Ловешко. От 12 юни 1989 г. е ДФ „Златна панега”, от 31 май 1993 г. – „Златна панега” ЕАД. С договор от 18 декември 1997 г. 51 % от акциите на дружеството са продадени на немския концерн „Хайделберг Цимент”. През 2005 г. става „Златна панега цимент” АД

5 ноември 1967

Открит е металургичният комбинат „Кремиковци”

22 август 1969

Тържествено е открита ТЕЦ „Варна”.

Централата е разположена на северния бряг на свързаното с Черно море Варненско езеро, на 12 км от Варна. Изборът на мястото е свързан с осигуряването на основното гориво – висококалорични антрацитни въглища, доставяни изцяло от внос. Централата е кондензационна, с обща инсталирана мощност 1260 МВт – шест моноблока по 210 МВт

4 септември 1969

Завършва първият етап от строителството на най-голямата топлоцентрала в България ТЕЦ „Марица изток 2”

14 октомври 1969

Направена е първата копка на АЕЦ „Козлодуй”

16 декември 1969

Подписана е спогодба за свързване на енергийните система на България и Турция

6 април 1970

Започва строежът на АЕЦ „Козлодуй”

25 март 1971

Открит е нефтохимическият комбинат край Плевен

6 ноември 1971

В Девня са открити Заводът за хлор и поливинилхлорид (дн. „Полимери” АД), Ремонтно-механичният завод (дн. „Норд” АД) и Заводът за строителни конструкции

13 март 1973

С постановление на Министерския съвет на България се въвежда намалено работно време и петдневна работна седмица

7 септември 1973

В Свищов е открит химическият комбинат „Свилоза”

30 ноември 1973

В Стара Загора се открива Заводът за запаметяващи устройства

30 декември 1973

Основана е държавната фирма „Нефт и газ”, правоприемник на която е „Булгаргаз” - ЕАД. Преименувана е през декември 1975 г. на „Газоснабдяване”. В началото на 1990 г. предприятието се преименува на „Булгаргаз”, а с разпореждане на Министерския съвет от 12 май 1993 г., се преобразува в еднолично акционерно дружество

24 юли 1974

В енергийната мрежа на България е пуснат първият електрически ток, произведен в АЕЦ „Козлодуй”

1 септември 1974

Във Враца е открит газопроводът СССР-НРБ

4 септември 1974

Официално откриване на първата атомна електроцентрала в България – пуснат е в действие Първи блок на АЕЦ „Козлодуй”

5 септември 1974

Открит е Химическият комбинат за минерални торове в Девня

1 ноември 1974

Открита е водноелектрическата каскада „Белмекен-Сестримо”

20 юли 1975

Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на България и Турция

27 март 1976

Влиза в експлоатация вторият реактор на АЕЦ „Козлодуй”

7 май 1976

Направена е първата копка на рудник „Асарел” край Панагюрище

29 ноември 1977

АЕЦ „Козлодуй” е включена в енергийната мрежа на България

5 април 1978

Започва строежът на хидрокомплекса Никопол - Турну Мъгуреле

17 декември 1980

Влиза в действие третият реактор на АЕЦ „Козлодуй”

18 февруари 1983

Открит е Минно-обогатителният комплекс „Елаците” (медно находище)

14 юли 1987

В България се създават свободни безмитни зони за насърчаване на стопанската инициатива

29 ноември 1987

Блок 5 на АЕЦ „Козлодуй” – първият 1000-мегаватов реактор в България, е включен в електроенергийната система на страната

1989

„Кремиковци” отбелязва рекорд от близо 1,6 млрд. тона произведена стомана

8 май 1990

В Брюксел е подписано споразумение между ЕС и България за икономическо сътрудничество

10 май 1990

Основана е Федерацията на потребителите

7 октомври 1990

Във Вашингтон е парафирано първото българо-американско търговско споразумение, за предоставяне на статут на най-облагодетелствана нация

1 февруари 1991

Цените на стоките в България са освободени и започват да се формират по механизмите на пазарната икономика

22 февруари 1991

VII-то Велико народно събрание приема Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, който възстановява частната собственост на земята на бившите ѝ собственици

22 април 1991

България подписва първа спогодба за търговски отношения със САЩ

21 февруари 1992

Народното събрание приема Закон за реституцията

3 април 1992

36-то Народно събрание приема нов Закон за поземлената собственост и частното стопанисване на земята в България, който изисква връщането на земята „в реални граници”

10 април 1992

Създадена е Българската международна стопанска асоциация (БИБА), учредена като Българска международна бизнес асоциация. От 16 май 2006 г. БИБА и Съюзът на работодателите в България се сливат в нова представителна организация на едрия и среден бизнес под името Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)

23 април 1992

Приет е Закон за приватизацията на държавните предприятия в България

29 юли 1992

Учредена е Българска асоциация на туристическите агенции (БАТА)

1992

Компанията „Минстрой” се преструктурира, превръщайки се в първия истински холдинг у нас

8 януари 1996

Правителството на Жан Виденов стартира масовата приватизация у нас

8 май 1996

Народното събрание гласува закона за държавната собственост

26 септември 1996

Правителството на България подготвя протокол за присъединяването на страната към Световната търговска организация (СТО)

18 март 1999

В София отваря врати първият магазин на МЕТРО България. С неговото стартиране МЕТРО полага основите на модерната търговия в страната. Днес в 11-те магазина на най-големия търговец на едро в България 2300 служители на компанията се грижат за нуждите на своите бизнес клиенти – хотелиери, ресторантьори, малки и средни търговци

11 октомври 2000

Официално е пусната в експлоатация каскада „Белмекен-Сестримо” след направената ѝ модернизация

2000

Първата международна верига супермаркети на нашия пазар – BILLA България, навлиза с първия си магазин в София

22 януари 2001

В България е пусната в действие първата изцяло частна ВЕЦ „Алеко и синове”

9 октомври 2002

Европейската комисия публикува доклада си за 2002 г., в който България е призната за страна с функционираща пазарна икономика

1 януари 2003

Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации

16 февруари 2005

Създадена е Софийската търговско-промишлена камара

31 декември 2006

Изключени са 3-и и 4-и реактор на АЕЦ „Козлодуй”

23 февруари 2007

Подписана е спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ

2010

„Лидл България” стъпва на българския пазар

2013

За пръв път от 1942 г. насам постигаме положително търговско салдо с Германия

Добавете коментар


Защитен код
Обнови