800 г. пр.н.е.

В Индия е открит първият алувиален нанос с диаманти. Дотогава тези камъни не били познати на човечеството. Исторически диамантите са открити и добивани в продължение на векове единствено в Индия, но през ХVIII век тези източници се изчерпват

Ок. 327 г. пр.н.е.

Започва официалната европейска история на диамантите, когато офицери на Александър Македонски откриват камъните при завоевателния му поход в Индия

1477

Ерцхерцогът Максимилиан Хабсбургски подарява на годеницата си Мери Бургундска пръстен с диамант, с което полага традицията да се подаряват годежни пръстени с диамант

18 в.

106-каратовият диамант „Кохинор” е инкрустиран в малката държавна корона на британската кралска фамилия. Той е открит в Индия още през 56 г. пр.н.е. В многовековната му история се преплитат човешки съдби, войни, приятелство и любов. Името му Кохинор – „Планина от светлина”, е дадено от персийския владетел Надир Шах в началото на 18 век

1725

Индия бива засенчена от Бразилия, където първият диамант е открит през 1725 г. Добиването им от първичните източници (кимберлитови тръби), което слага начало на разпространението им в големи количества, става след разработването на диамантените полета в Африка след 1870 г. Оттогава досега там са добити над 4,5 милиарда карата диаманти

3 февруари 1754

Търговци от Санкт Петербург и Москва подаряват на императрица Елисавета 76-каратов диамант в знак на благодарност за митническите облекчения в Русия

1773

„Орлов” е прочут 190-каратов диамант, който днес сияе от руския императорски скиптър. След дълги перипетии скъпоценният камък е продаден за 400 000 рубли на граф Григорий Орлов, бивш любовник на Екатерина Велика (1762-1796). С надежда да си върне нейното благоразположение, той й подарява диаманта на именния й ден на 25 ноември 1773 г. (по стар стил). Орлов става кръстник на диаманта, но така и не успява да си върне благосклонността на императрицата, която през 1784 г. нарежда да поставят камъка в скиптъра на руските царе

4 юли 1829

В Урал е намерен първият в Русия диамант

1866

В Южна Африка са открити огромни диамантени мини – започва световната диамантена треска, когато много хора се втурват да търсят ценните камъни

1871

Братята Де Беерс, собственици на малка ферма в Кимбърли (ЮАР), разрешили на холандски търсачи на диаманти да проучат техния терен. Оказало се, че е пълен с диаманти. Новината се разнесла бързо и фермата била обсадена от ловци на съкровища. Де Беерс продали фермата си и се преместили. Между най-амбициозните търсачи били няколко англичани: Сесил Ронс и братята Хари и Барно Борнат. Те събирали постепенно една след друга концесии, докато станали собственици на най-голямата част от мините на Кимбърли. През 1888 г. основали фирмата De Beers consolidated Mines Limited, предшественик на фирмата, играеща и днес голяма роля на диамантения пазар

12 март 1888

В Южна Африка е създадена компанията за добив и търговия с диаманти „Де Беерс”. Фирмата е най-големият търговец на пазара на диаманти в света

1892

Чешкият шлифовчик на диаманти Даниел Сваровски мести бизнеса си от Прага, където буквално бъкало от подобни фирми, в тиролското градче Ватенс. Принцип на работата още тогава става днешното лого на компанията „Правим доброто по-добро!

26 януари 1905

В южноафриканска мина капитан Фредерик Уелс открива най-големия необработен диамант в света.

Най-големият диамант с бижутерска стойност в света е открит в мината „Премиер” край Претория. Необработеният „Кулинан” тежал 3106 карата (621,35 г), а по онова време стойността му се оценявала на 94 тона злато. Той бил с изящен цвят и с изключителна чистота. Тъй като от едната страна бил много гладък, мнозина експерти смятат, че той е бил парче от по-голям диамант, който се счупил по време на различни геологични процеси. Уникалният диамант бил кръстен на сър Томас Кулинан, който отваря мината. Правителството на Трансваал купува камъка за 750 000 долара, за да го подари на крал Едуард VII за 66-ия му рожден ден на 9 ноември 1907 г. Преди транспортирането му за Англия камъкът бил застрахован за 1,25 млн. долара. Кралят почти веднага поверява диаманта на известната амстердамска ювелирна фирма „Ашер” за рязане и шлифоване. Когато бижутерът Джоузеф Ашър решава да разполови камъка, той се разпада на 9 по-големи и 96 по-малки брилянта, остават и множество миниатюрни камъни с общо тегло 9,5 карата. Двата най-големи диаманта след рязането са известни като „Кулинан I” и „Кулинан II”. Първият е с тегло 530,2 карата, оформен е като перла и има 74 стенички. Крал Едуард го кръщава „Великата звезда на Африка” и нарежда да бъде поставен в британския имперски скиптър. „Кулинан II”, който е с тегло 317,40 карата, е поставен на императорската държавна корона, която заедно с другите кралски бижута също е изложена в лондонския Тауър. „Кулинан III” – 94,40-каратов диамант, оформен като перла, е в короната на кралица Мери

1907

Японецът Кокихи Микимото успява да отгледа перли по изкуствен път. Той патентова откритието си още през 1896 г. Микимото започва да отглежда идеално окръглени бисерчета в промишлени количества. Основаната от него империя съществува и до днес и произвежда качествени и неособено скъпи перли. Успоредно с Микимото други двама японци – биологът Токихи Нишикава и дърводелецът Тацухей Мисе, откриват тайните на култивирането на бисери. Независимо един от друг те установяват, че като се вкара епителна мембрана и парче от черупка или метал в мантията на мидата, около чуждото тяло започва да се образува перлена торбичка

1908

Край брега на Южна Намибия е открит първият диамант. За броени месеци германското правителство, което владеело Югозападна Африка като протекторат, обявило 22 000 кв.км около мястото на находката за Sperrgebiet („забранена зона”), отворена само за диамантената компания

1930

В пясъците на река Гбоборо е открит първият диамант в Сиера Леоне. През 1932 г. са открити диаманти в р. Шонгбо, където е разкрита и първата мина

7 май 1934

За най-голям бисер в света се смята „Лао-цзи”. Той е изваден от черупката на гигантска 300-килограмова мида, открита по бреговете на Филипините на 7 май 1934-а. Тежи 6,37 кг, с размери 24 х 14 см. Наричат го още Бисерът на Аллаха. Мидата, в която се оформил гигантският бисер, била на 450 години, а той самият пък едреел цели 350. Днес го оценяват на $42 млн.

28 януари 1935

В Германия са произведени първите изкуственни изумруди

1954

Диамантените мини в Южна Африка остават без конкуренция по залежи до 1954 г., когато са открити огромни количества диаманти в полярните части на Сибир

1955

В САЩ са създадени първите изкуствени диаманти

1957

В Якутия е открита диамантената мина „Мир” – първата диамантена кариера в Русия, довела до изникването на цял град. Преди затварянето й през 2001 г. на камионите им трябвало час и половина, за да се изкачат до повърхността, а на Русия се падаха 20 % от световните доставки на диаманти

1967

В Ботсвана са открити диамантени залежи след продължило 12 години търсене

4 февруари 1972

В Австралия е намерен най-големият опал в света – 1520 карата

1973

Проучвателите на „Де Беерс” откриват в Джваненг в пустинята Калахари (Ботсвана) кимберлитова тръба благодарение на термити, които в продължение на хилядолетия са извличали на повърхността гранати и илменити (минерали, свързани с диамантените находища) през 36-метрови пластове скали и пясък

1979

В Северозападна Австралия е открита диамантената мина „Аргайл”

70-те години

Група джайни – членове на малка, но уважавана индийска религиозна общност – отворили в Мумбай фирма за шлифоване на много дребни диаманти за износ. След време пренесли производството си в Сурат и няколко други провинциални града. Слабата местна валута, някои ценни данъчни облекчения, евтината работна ръка и здравите семейни връзки – всичко това работело в полза на джайните. Тези нови играчи на диамантеното поле открили, че е лесно да се снабдяват със суровини. Не само че „Де Беерс” започнали да им доставят купища дребни камъни, но и правителството на САЩ също започнало да разпродава запасите си от промишлени диаманти. Огромната продукция на мината „Аргайл”, открита през 1979 г. в Северозападна Австралия, се състои почти изцяло от съвсем малки камъни. Бижутерите бързо свикнали да се възползват от този нов източник на евтини елмази, предлагайки ги в евтини обкови. Днес около 800 000 индийски майстори са усвоили до съвършенство умението да шлифоват дребни камъни (някои с 58 фасетки!)

1999

„Кървавите диаманти”: В средата на 90-те години най-богатите находища в Сиера Леоне попаднаха под контрола на бунтовническа група на име Обединен революционен фронт (ОРФ), ръководена от бившия ефрейтор Фодай Санкох. Към 1999 г. той и хората му вече изнасяха от Сиера Леоне камъни за десетки милиони долари годишно, прекарвайки ги контрабандно през съседните страни. Отрядите на ОРФ, в чиито редове имаше много насилствено вербувани момчета, поддържаха контрол, всявайки терор сред местното население. Действайки с ужасяваща методичност, войниците на Санкох караха мъже, жени и деца да се строяват в редици с протегнати напред ръце, след което им отсичаха ръцете или краката, събираха ги в чували и ги отнасяха – много по-ефективен метод за сплашване на цивилните, отколкото обикновеното клане.

Британската провозащитна и екологична организация „Глобъл Уитнес” обяви началото на кампанията „Смъртоносни сделки”, за да алармира потребителите за кървавите странични ефекти на диамантения бизнес тъкмо навреме за коледния сезон на 1999 г. Бойкотът, от който търговците се опасяваха, не се състоя и през 2000 г. бяха регистрирани най-големите дотогава продажби на диаманти. Монополистът „Де Беерс” обяви, че вече няма да купува африкански диаманти от мини, които не са тяхна собственост

2004

Диамант, инкрустиран в окото, е най-новият хит в бодиарта. Холандката Дебора Беер е първата, която си имплантира под роговицата на окото скъпоценен камък във формата на малко сърчице. Новата мода беше демонстрирана за първи път през април 2004 г. Процедурата за инкрустирането на диаманта в окото продължава около 15 минути. В обвивката на очната ябълка се вкарва имплантант от специален материал, който имитира диамант или платина. Удоволствието в окото ви да блести камъче струва в Амстердам между 500 и 1000 евро

2008

31-каратовият Wittelsbach-Graff е един от най-редките сини диаманти в света, открит в индийската мина „Голконда”. Бил е притежание на поколения германски кралски величия. „Вителсбах-Граф” е ценен не заради каратите или безупречната си вътрешна чистота, а заради историята, която го превръща в един от най-уникалните в света.

Всичко започва през далечната 1664 година – тогава диамантът е поръчан лично от испанския крал Филип IV като зестра за неговата дъщеря, инфантата Маргарита Тереза. Тя се омъжва за краля на Австрия Леополд I и така диамантът става една от ценностите на австрийския кралски двор. Маргарита Тереза умира млада, но го завещава на съпруга си с цел това да бъде единственото достойно бижу, което да бъде дарявано на наследниците им. Дотогава диамантът обаче е безименен. Когато през 1722 г. внучката на Леополд се омъжва за баварския принц Чарлс, член на известната и богата фамилия Вителсбах, диамантът придобива името „Der Blaue Wittelsbacher” („Синия Wittelsbacher“) в чест на кралското семейство. Веднага след като скъпоценността постъпва в семейството, всичко около тях е осеяно с успехи и благополучие. Дори се създава вярване, че всеки докоснал се до камъка сбъдва мечтите си. „Синият Вителсбах” достига своя пик при Максимилиан IV, член на същата фамилия. Той става първият крал на Бавария и зашеметен от успеха си, поръчва диамантът да бъде инкрустиран в короната му.

Последното публично появяване на „Синия Вителсбах” е след Първата световна война, когато след превръщането на Бавария в република, бижутата на короната биват разпродадени. През 1931 г. се организира търг за продажбата на камъка, но заради огромната му цена, аукционът се проваля.

През 1962 г. известният белгийски бижутер Джоузеф Комкоме се натъква на син камък, който трябва да разреже на малки парченца. Но зоркото око на бижутера разпознава именно изчезналия прословут диамант. И вместо да го нареже, заедно с други американски и белгийски бижутери, Комкоме сформира консорциум и закупува камъка за 180 000 паунда от неизвестни продавачи. През 1964 г. „Вителсбах” отново е препродаден и до 2008 г. е бил притежание на частни колекционери. Оттогава насам диамантът никога не е бил изнасян на публични места, а дузина ловци на скъпоценности са опитвали да го притежават. Какво се е случвало с бижуто и къде е било през всичките тези години, остава мистерия, докато един ден случайно не е предложен на известен аукцион. От „Кристис” предлагат редкия диамант, като първоначалната му цена е тройно по-малко. На търга обаче има един човек, който е решен на всичко, за да притежава елмаза на кралските династии.

Лондонският бижутер Лорънс Граф дава рекордните 24,3 млн. долара за диаманта на Вителсбах. Това е една от най-големите победи на прочутия ловец на диаманти. Сред наддаващите за този диамант са представители на Хари Уинстън и редица имена, които търгуват с кристалите. Печелейки битката за бижуто, Граф поставя нов рекорд. За сравнение предишната най-висока цена за 100-каратов диамант е била 16,5 млн. долара. След покупката богаташът сваля няколко карата от камъка и от 35,52-каратов го прави на 31,06 карата, за да отстрани неравности и надрасквания, причинени по време на дългата му история и преминаването от едни ръце в други. Камъкът е наречен Вителсбах-Граф. Последно е показван през 2010 г., когато е бил част от експозициите на Американския музей по естествена история на института Смитсониън във Вашингтон

Ноември 2010

Бижутерът Лорънс Граф плаща 46 млн. долара на търг на Sotheby's за най-скъпия скъпоценен камък продаван някога – рядък 24,78-каратов розов диамант. След покупката Граф дава ново име на камъка – „The Graff Pink”

Любопитно:

20 тона диаманти – технически и ювелирни, се добиват всяка година от мините в цял свят, показват статистическите данни. Общата стойност на скъпоценните камъни възлиза на около 6-7 млрд. долара. Най-големите мини за добив на диаманти се намират в Южна Африка, Сибир, Индия, Индонезия, Австралия и в последните години в Канада.

Цветните диаманти са много редки – на 10 000 диаманта един е такъв. Те се получават в резултат на незначителни примеси на някакъв друг елемент във въглеродната решетка на кристала. Розовите диаманти са едни от най-популярните и сравнително широко разпространени цветни скъпоценни камъни. Повечето от розовите диаманти в света са изкопани от мината „Аргил” в Австралия. Обикновено те са с тегло под два карата, а годишно се изкопават толкова, че с тях може да се напълни само един пепелник. Сините диаманти са по-редки от розовите. А най-редките са зелените и червените. За пурпурни и лилави почти никой не е чувал.

Най-известният цветен диамант е Диамантът на Хоуп с тегло 45 карата.

Най-големият безупречен диамант в света е „Парагон” с тегло 137, 82 карата (27,56 грама), намерен в Бразилия.

Най-древният скъпоценен камък с органичен произход, познат на човечеството, е амолитът, на възраст от 75 млн. години

Добавете коментар


Защитен код
Обнови