Преди новата ера

 

13,7 млрд. г.

Големият взрив. Ражда се Вселената

13,67 млрд. г.

Ражда се първата звезда

13,2 млрд. г.

Появява се нашата галактика – Млечният път

4,7 млрд. г.

Възниква планетата Земя, трета планета в Слънчевата система, която обикаля около Слънцето със своя спътник Луната. Средният радиус на Земята надхвърля 6371 км, екваториалният – 6378,2 км, полярният – 6356,8 км. По-голямата част от Земята (70,8 %) е заета от Световния океан (561,1 млн. кв. км), сушата е 149,1 млн. кв.км (29,2 %), като оформя шест материка (Евразия, Северна Америка, Южна Америка, Африка, Австралия, Антарктида) и острови. Планините заемат повече от 1/3 от повърхността на сушата. Пустините покриват около 20 %, саваните и редките гори – около 20 %, горите – около 30 %, ледниците – над 10 %

4,6 млрд. г.

Образуване на планетите

4,5 млрд. г.

Образуване на Луната

Следват 700 млн. г., които учените наричат Хадейски период, по древногръцкото название на подземното царство

4,4 млрд. г.

Новородените гиганти обикалят по стегнати орбити; Уран може би се намира отвъд Нептун. Орбитите им бавно се променят, докато разчистват отломките – комети и астероиди. Отвъд Уран съществува плътен пояс от комети

4 млрд. г.

Преди между 3,8 и 4 милиарда години Земята била сполетяна от нещо, което учените наричат „късна тежка бомбардировка”: мистериозна градушка от астероиди и комети, които поразили голяма част от повърхността й. Луната също била сериозно надупчена. Късната тежка бомбардировка на Земята може да е била резултат от драматично разместване на планетните орбити. То накарало Нептун и Уран да нарушат пояс от комети, а Юпитер да разбърка астероидния пояс. Според модела от Ница Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун се родили един до друг в слънчевата мъглявина – дисковиден облак, осеян със скални и ледени отломки. Докато силната гравитация на четирите гиганта засмуквала или отхвърляла надалеч подобни останки, техните орбити постепенно се измествали – докато не достигнали критична точка

3,8 млрд. г.

Появява се животът на Земята. Сложни молекули, които се възпроизвеждат и еволюират към още по-голяма сложност, довела до първи форми на живот

Орбиталният период на Сатурн нараства до точно два пъти този на Юпитер. Гравитацията на Юпитер изтласква Сатурн по-близо до Уран и Нептун. Двете планети разхвърлят комети във всички посоки, включително към Земята.

В наши дни Уран и Нептун помитат повечето комети от своите нови орбити, с което слагат край на „късната тежка бомбардировка”. Четирите гиганта се установяват на настоящите си леко издължени орбити

3,5 млрд. г.

Образуват се най-древните скални маси. В тях съществуват милиарди на брой едноклетъчни синьозелени цианобактерии и първи строматолити – отчасти скали, отчасти живи организми

2,4 млрд. г.

Атмосфера с кислород

600 млн. г.

Появяват се едноклетъчните организми в океана

570-250 млн. г.

Палеозойска ера. В началото й се появяват безчелюстните и безгръбначните животни. По-късно се появяват рибите и гигантските скорпиони, а на сушата – земноводните. В края на палеозоя половината от планетата се покрива с лед и много от обитателите й умират

445 млн. г.

Настъпва масово измиране (около 80% от морските видове), известно като ордовик-силурско. Съвпада с екстремни промени в климата, глобалното морско ниво и химията на океана.

През последния половин милиард години са станали 5 масови измирания на растения и животни. Последното, за което се смята, че е било предизвикано от падането на астероид, се случило преди 65 млн. години, в края на кредния период; то изличило не само динозаврите, но също плезиозаврите, птерозаврите и амонитите

385 млн. г.

Появяват се първите дървета в света – Wattieza. Те били високи близо 9 метра, приличали на днешните палми и подобно на папратите и гъбите се размножавали чрез спори

250 млн. г.

На света съществува един-единствен материк, познат сред учените като Пангея

235-65 млн. г.

Мезозойска ера. За мезозоя е характерно господството на влечугите (динозаври, ихтиозаври, птерозаври и др.), често достигащи гигантски размери. Появяват се цъфтящите растения и млекопитаещите. През юрския период (продължил 75 млн. год.) сред земната фауна се появяват летящи гущери и птици. Ледената покривка на Земята се разтапя, образуват се нови океани.

Когато динозаврите се появили преди около 230 млн. години, Земята била готова да им се подчини. Масовото измиране на видове през пермския период унищожило много от потенциалните им конкуренти, а континенталният дрейф създал суперматерика Пангея. В продължение на много милиони години динозаврите преживели разцвет, приспособявайки се към всеки тип околна среда на сушата. Първите динозаври – дребни, леки, двукраки месоядни – се появили през триаса (първия от трите периода на мезозойската ера). Постепенно Пангея се разцепила на две огромни земни маси – Гондвана на юг и Лавразия на север, разделяйки динозаврите на две основни популации, които се развивали изолирано, докато накрая всички изчезнали преди 65 млн. години. Днес над 550 вида динозаври са получили имена, а учените смятат, че предстои да бъдат открити още над хиляда

180 млн. г.

Бъдещите континенти Южна Америка, Африка, Антарктида, Австралия и субконтинентът Индия, съдържащи се в Гондвана, започват да се разделят в средата на юрския период

166 млн. г.

Лавразия се разцепила на континентите Северна Америка, Европа и Азия

144 млн. г.

Начало на периодът Креда

140 млн. г.

Разделителната линия по дължина на земния масив започва да се разширява и от нея се образувала южната част на Атлантическия океан. Континентите Южна Америка и Африка започват да се разделят

100 млн. г.

Африка се отделя от Южна Америка

Австралия и Антарктида все още са едно цяло

90 млн. г.

Ларамидия е тясна ивица суша, която някога се простирала на 6500 км от Северния ледовит океан до Мексиканския залив. Тя се образувала преди 90 млн. години, през периода на късната креда, когато надигащите се морета залели централната част на Северна Америка и я разделили на две

77 млн. г.

Северна Америка е била разделена на три части: материк Ларамидия – западната част на континента, Апалачия – източната и централната част, и северна част – централна северна Канада (просъществували около 20 млн. години). Плитко море разделяло Северна Америка преди около 77 млн. години, през периода на късната креда, когато Земята била много по-топла от днес

65 млн. г.

Небесно тяло (астероид или комета) с диаметър 9,5 км се врязъл в Мексиканския залив и изгорил планетата. Образувал се кратер с ширина 170 км (Чикшулуб). Изчезнали три четвърти от всички живи същества на Земята, вкл. динозаврите. Повечето съвременни части на южното полукълбо още не били достигнали сегашното си положение и Индия още не се била сблъскала с Азия

65 млн. г. – 40 хил. г.

Кайнозойска ера. По това време на Земята господстват млекопитаещите (на сушата, във въздуха и водата). През палеоцена се появяват първите примати (маймуни), през олигоцена – саблезъбите котки, през миоцена – далечните прадеди на човека. През кайнозоя океаните и материците придобиват обичайните си очертания

56 млн. г.

В края на палеоцена Земята била гореща и на нея нямало лед. Морското равнище било със 70 м по-високо от сегашното. ПЕТМ продължил над 150 000 години, докато излишният въглерод (4,5 трлн. тона) се абсорбира отново от океаните и горите. Той донесъл суша, наводнения, нашествия на насекоми и причинил изчезването на някои видове

55 млн. г.

Настъпва т.нар. палеоцен-еоценски термален максимум (ПЕТМ). По време на ПЕТМ в атмосферата попаднали огромни количества въглерод. Температурите по целия свят се вдигнали с около 6°С, а химичният състав на моретата се променил драстично. Океанските дълбини станали толкова корозивни, че на много места черупките спрели да се трупат на морското дъно и просто се разтваряли. В проби от седимента през този период се вижда слой от червена глина, притисната между два бели слоя калциев карбонат. Много дълбоководни видове фораминифери изчезнали. Повечето организми, живеещи близо до морската повърхност, изглежда преминали през ПЕТМ без проблеми

20 - 14 млн. г.

Oт човекоподобните маймуни първи се отделят орангутаните

11 - 8 млн. г.

И горилите се отделят като самостоятелен вид

8 - 6 млн. г.

Последни шимпанзетата се обособяват в отделен вид

6 млн. г.

Хората се отделят от днешните видове човекоподобни маймуни, като дотогава имали общ предшественик с шимпанзетата, и извървели трите основни фази в еволюцията на хоминидите – Ardipithecus, Australopithecus и Homo

41 млн. г.

Австралопитекът (южната маймуна) използва необработени оръдия на труда

3,4 млн. г.

Съединяват се Северна и Южна Америка

2,51,5 млн. г.

В Източна Африка хуманоидът Homo habilis (сръчен човек) прави и използва първите каменни оръдия на труда

2 000 000

Homo habilis полага началото на двете основни линии на развитие: Хомо неандерталензис (като вид вече изчезнал) и Хомо сапиенс – появил се приблизително преди 500 000 години

1 800 000

Поява на нов хуманоид – Homo erectus (изправен човек)

1 500 000

Танзанийски фрагменти от кости с признаци за анемия подсказват, че ранните хоминиди започнали да ядат редовно месо, за да оцелеят, преди около 1,5 милиона години

1 000 000

Начало на преселението на Homo erectus от Африка в Азия и оттам – в Европа

500 000

Започва да се използва огънят. Най-ранното свидетелство е открито в пещерата Чжоукоудян близо до Пекин, Северен Китай. Огънят се добивал чрез търкане на две парчета дърво или с извличане на искра от кремък

400 000

Изобретено е копието

200 000

Поява на съвременен тип човек в Централна Африка и разселването му към Западна Африка

100 000

По Африка се разселва човек със съвременен физически тип

При разкопки в Алжир и Израел през 2006 г. бяха открити най-древните бижута. Това са нанизи от раковини, които датират отпреди 100 000 г. Те са с 25 000 г. по-стари от сходен наниз, открит преди това в Южна Африка

80 – 60 хил. г.

Настъпва последното голямо заледяване на Европа, а по време на неговото първо по-голямо отдръпване, преди 40 – 50 хиляди години, станал и преходът в развитието на човека от днешен тип

70 - 50 хил г.

Разселване на човека към Арабския полуостров

50 хил. г.

Достигане през Южна Азия (Иран, Индия, п-в Индокитай, Индонезия) до Австралия и Соломоновите острови

4535 хил. г.

Миграция в Европа на хомо сапиенс. Достигане до Централна Европа на запад и Китай на изток

40 хил. г.

Прадедите на аборигените достигат Австралийския континент от Югоизточна Азия

Появяват се първите рисунки върху скала

38 хил. г.

Кроманьонците (изкопаемите хора) се появяват в Европа, Средния Изток и Северна Африка. Те изместват живеещите там неандерталци

35 хил. г.

Появява се най-простото сметачно устройство: върху пищялна кост на павиан са направени нарези (намерено в пещерата Бордер, Южна Африка)

33 хил. г.

Жителите на Европа правят украшения (гердани и обици)

28 хил. г.

Европейците смятат, като правят нарези върху кости и камъни

Появяват се първите скулптури от камъни, кости и еленови рога

Създаден е първият музикален инструмент – флейтата

24 хил. г.

В Европа използват шевна игла от кост, риболовна кука и влакно

Скална живопис по стените на пещерите, обитавани от древните хора в Аполо, Намибия (Югозап. Африка)

Хората в Евразия първи започнали да носят обувки. Преди около 26 000 г. костите на пръстите на човешките крака в този регион станали доста по-фини в сравнение с тези на предшествениците им

20 хил. г.

На Пиринейския полуостров и в Северна Африка са създадени лъка и стрелите

В Европа се появява скалната живопис

Изобретен е масленият светилник, който вероятно е бил пълнен с животинска мас, наливана в издълбана дупка в камък с фитил от растително влакно

18 - 13 хил. г.

Човекът достига до Аляска, Северна Америка

16 хил. г.

Преди 18 000 години нивото на моретата около Северна Европа било с около 122 м по-ниско от днешното. Британия не била остров, а необитаем северозападен ъгъл на Европа и между нея и останалата част от континента се простирала замръзнала тундра. Археолозите наричат тази изчезнала равнина Догърланд – по името на пясъчната банка Догър Банк в Северно море

15 хил. г.

Скална живопис в пещерите Ласко (Франция) и Алтамира (Испания). В пещерата Ласко са нарисувани бикове, елени и коне

13 хил. г.

Древни пътешественици от Азия преминават по ледения мост от Сибир в Аляска, поставяйки начало на заселването на Американските континенти

Изобретени са копиемета (дървен прът с кука за мятане на копие) и харпуна

12 хил. г.

На територията на съвременен Ирак е опитомено кучето

10 хил. г.

Край на ледниковата епоха. Вдига се равнището на океаните

Достигане до Патагония, Аржентина

Появява се скотовъдството с опитомяването на козите на територията на съвременен Иран

Конят изчезнал от двете Америки. Родът оцелял в Африка и Евразия

9500

Начало на холоцена – епохата, започнала с края на последния ледников период и продължаваща (поне официално) до ден-днешен. През 2002 г. холандският химик Паул Крутцен въвежда термина „антропоцен” за последните 150 години от човешкото въздействие върху света

9000

Основан Йерихон (Израел) – най-древният съществуващ град в света

5 юни 8499

Според някои теории, на този ден в Атлантическия океан е паднал астероид, в резултат на което загива Атлантида

8000

Появява се земеделието на тер. на съвременен Северен Ирак – отглеждане на пшеница и ечемик

На територията на съвр. Перу се отглеждат картофи и фасул, на тер. на Индокитай – ориз

На територията на съвр. Иран е опитомена овцата

Появяват се укрепени селища в Близкия Изток

В Месопотамия (съвр. Ирак) се използват глинени печати със символи за пресмятане на търговските партиди зърно и добитък, което ляга в основата на първата система за изчисляване и писане.

7000

В Западна Азия се развива земеделието

На територията на съвр. Мексико се отглеждат житни растения

В Китай и Източна Азия са опитомени свинете и биковете, а в Южна Азия – кокошките.

В Сахара, която още не се е превърнала в пустиня, е развит риболовът

В Йерихон (Израел) е изобретен варовият разтвор за слепване на непечените тухли

Изнамерено е грънчарството в Турция и Близкия Изток

На територията на съвр. Турция е изобретено тъкачеството

При разкопките през 2010 г. край димитровградското село Ябълково се оказа, че по нашите земи още в каменната ера са познавали бирата, която правели от специален сорт кисели ябълки. С нея обилно са поливали храната, състояща се от разнообразно месо, включително култивирани птици. На трапезата не липсвали деликатеси като миди и охлюви

6500

Развива се земеделието по долината на р. Инд и се отглеждат житни растения в Югоизт. Европа

На територията на съвр. Турция е опитомена кравата

6400

Шумерите изобретяват колелото – най-важната предпоставка за развитието на техниката и транспорта

6200

Катастрофално изливане на вода от ледниково езеро в Северна Америка и вълна цунами от подводно свличане край Норвегия потапят остатъците от Догърланд в Северна Европа.

Преди около 8200 години, след хилядолетия на непрестанно повишаващо се морско ниво, огромно изпускане на насъбрала се от топенето вода от гигантското ледниково езеро Агасиз в Северна Америка причинило скокообразно покачване с над 0,6 м. Като забавил циркулирането на топли води в Северния Атлантик, този леден поток предизвикал внезапно падане на температурите, заради което студени ветрове връхлетели бреговете на Догърланд (ако въобще били останали такива). И сякаш това не стигало, някъде по същото време свличане на дъното край Норвегия – т.нар. „свлачище Сторега” – породило вълна цунами, която заляла крайбрежията на Северна Европа

6000

В Югозападна Азия се отглежда пшеница, годна за изпичане на хляб

В Йерихон се появява първата керамика

Използват се грънчарски изделия за приготвяне и употреба на храна

5000

В Месопотамия се използва изкуствено напояване

На територията на съвр. Перу са опитомени ламата и алпаката

При разкопки през 2010 г. в селищната могила край Провадия е регистрирано най-ранното солодобиване на Стария континент отпреди 7400-7000 години. Благодарение на усъвършенствания метод чрез изпаряване на разсол в дълбоки керамични съдове жителите на селището просперирали. За да се предпазят от нашественици, хората изградили мощна укрепителна система. Но 4550 г. пр. Хр. селището пострадало от земетресение, което е най-ранното регистрирано в Европа

4500

Съществуват данни, че гълъби били затваряни в клетки 4500 г. пр.н.е. на територията на днешен Ирак

4000

В древен Египет е създаден един от първите слънчеви календари. В него годината се състои от 365 дена и се дели на 12 месеца, всеки по 30 дена. В края на годината се добавят 5 празнични дена

Разпада се индоевропейското семейство (на германи, келти, индийци, славяни и др.)

Появяват се първите плавателни съдове с платна

Древните египтяни добиват и преработват медна руда

В Месопотамия е изнамерено изпичането на суровите тухли в пещи

3500

В Средния Изток изобретяват бронза – начало на бронзовия век

В Шумер изобретяват плуга и клинописното писмо, чиито знаци се дълбаят върху глинени плочки

Древните египтяни построяват лодка от папирус за пътешествия по Нил

Древните шумери правят вино и бира

3000

Поява на тракийските племена

28 век

В Египет и Вавилон е познато оловото. Египтяните добиват мед на Синай

27 век

Египетският фараон Хеопс издига Великата пирамида в Гиза

Древните египтяни преминават от промиване на златото към добиването му в рудници

26 век

Първото морско плаване на египтяните до Финикия в търсене на кедрова дървесина

Начало на производството на коприна в Китай

25 век

В Югозападна Англия, близо до Солсбъри, започва строителството на най-големия мегалитен култов комплекс Стоунхендж (завършен през ІІ хилядолетие пр.н.е.)

Жителите на Мохенджо-Даро, един от центровете на Индийската цивилизация (на тер. на съвр. Пакистан) изграждат първата известна в света канализационна система

Поставя се начало на създаването на религиозно-митичните текстове, издълбани по стените на вътрешните помещения в пет египетски пирамиди (през 25-23 в. пр.н.е.)

В Индия вече опитомяват слонове

В древен Египет се правят стъклени украшения

Шахматни дъски с 20 полета са поставени в царските гробници в Ур

24 век

Египетски морски походи до страната Пунт (Източна Африка)

В Близкия Изток колелетата със спици започват да изместват дисковите колелета

23 век

На египетския фараон Пиопи ІІ показват джудже (първо свидетелство за африканските пигмеи)

В Месопотамия се появяват карти на местности и градове

2 хил. г.

Влизат в употреба ръчни колички и коли (с дискови колела и колела със спици)

20 век

Отделяне на славяните като самостоятелни племена

В Близкия Изток е изобретена бойна колесница, в която се впрягат коне

Легендарният цар Минос (на Кнос, о. Крит) има в двореца си вани с водоснабдяване и канализация. Минос превръща критското си царство в първата морска държава

В Централна Европа е изобретена фурната за печене на хляб

19-18 век

В Месопотамия се появява първото литературно произведение на Земята, запазило се в писмена форма – епосът за Гилгамеш. (Гилгамеш е полулегендарен управител на град Урук в Шумер през 28 в. пр.н.е.)

18 век

Върху базалтова плоча е изсечен текстът със закони на вавилонския цар Хамурапи

Вавилонските астрономи наблюдават небесните тела и съставят звездни каталози

Вавилонците създават таблицата за умножение

В Египет пекат хляб от квасено тесто

17 век

В Източна Европа започват да култивират ръжта

16 век

Вулканът Санторини в Егейско море изригва чудовищно и причинява според едни потъването на Атлантида, а според други – залеза на Критско-минойската цивилизация

Вавилонците използват вятърните мелници за напояване

Направа на т. нар. маски на Агамемнон

Египетските лекарства и лечебни методи са записани на папирус

15 век

Хетите стават първият народ, започнал да добива желязо и да продава изделия от него

Берберите в Северна Африка – коренно население от семито-хамитски произход със силни нилотски примеси, започва да усяда и да се обединява в общини и племенни съюзи

Клинописът се разпространява в Мала Азия

Древните египтяни използват сянката на гномона (вертикален прът) за измерване на времето

Заселване на Филипините и Нова Гвинея от Югоизточен Китай и Тайван

14 век

С весловите си плавателни съдове, като се ориентират по звездите, финикийците започват да излизат в открито море. По това време те създават азбучното писмо

Ок. 1250

Троянската война – гърци срещу троянци. Легендарна война, избухнала след като един троянски принц отвлякъл Елена от Спарта. След години на сражения с променлив успех гърците построили дървен кон и скрили в него воини, но го представили като дар за троянците. Когато паднала нощта, гръцките войници излезли от коня, отворили портите на Троя и другарите им нахлули и превзели града

12 век

Финикийците изнамират пурпурната боя и създават първите градове-държави на територията на Северна Африка

Олмеките в Мексико и Централна Америка издигат пирамиди и каменни монументи

В древен Египет тъкат ленено платно

500 г.

Заселване на Полинезия в Тихия океан

492 - 449

Гръко-персийските войни –гърци срещу перси. След като потушил поредица гръцки бунтове, персийският цар Дарий I изпратил войски, които да накажат Атина. Персите организирали три похода и понесли тежки загуби в резултат от бури в морето и съпротивата на гърците. Гръцката победа сложила край на заплахата от персийска експанзия

Ок. 431 - 404 

Пелопонеската война – Атина срещу Спарта. В спор за контрола над Елада Атина изправила своя ненадминат флот срещу по-силните сухопътни сили на Спарта. В крайна сметка спартанците извоювали победа

Ок. 100 г. пр.н.е.

Полинезийски заселници от Таити достигат Хавайските острови

Ок. 500 г. сл.н.е.

Полинезийците достигат Великденския остров в Тихия океан

1650 - 1700

Последната миниледникова епоха

Добавете коментар


Защитен код
Обнови