1249

Английският учен Роджър Бейкън открива, че за засилване на зрението може да се използват лещи. Очилата се появяват в Китай и Европа почти едновременно

Ок. 15 в.

В Китай са създадени първите очила със затъмнени стъкла. Китайците затъмнявали стъклата, като ги опушвали по специална технология. Стъклата обаче не позволявали добра видимост, както и не предпазвали от слънчевите лъчи, но и целта им в този период не била такава. Затъмнените стъкла били използвани главно от съдиите в Китай, за да прикриват изражението на очите си по време на съдебните заседания. Вярвало се също така, че тъмните стъкла прогонвали злите сили

1590

Холандският майстор Закариас Янсен, производител на очила, изобретява оптичен микроскоп със сложен обектив

1608

Появява се първият бинокъл, дело на холандския оптик Ханс Липершей (изобретил и телескопа). Той го направил, като съединил два телескопа и неговото изобретение увеличавало до три пъти наблюдаваните предмети. Бинокълът се използвал за наблюдение на обекти, които се намирали на сравнително близко разстояние

1609

Галилео Галилей разработва съставен микроскоп, „occhiolino”, с изпъкнала и вдлъбната леща

1619

Корнелий Дребел представя в Лондон съставен микроскоп с две изпъкнали лещи

Ок. 1660

Холандският биолог Антони ван Льовенхук разработва микроскоп с една леща, който дава почти десетократно увеличение. Макар че не е първият изобретател на микроскопа, той прави в тази област повече от другите учени

1665

Английският учен Робърт Хук публикува епохалния си труд „Micrographia” – колекция от биологични микроскопски наблюдения. Хук е използвал копие на микроскопа на Льовенхук, а впоследствие направил собствен подобрен дизайн (ок. 1670 г.). Смята се, че той е откривател на сложния микроскоп – състоящ се от 3 и повече лещи, наричан от него „магическо увеличително стъкло”

1674

Антони ван Льовенхук подобрява простия оптичен микроскоп за наблюдение на биологични обекти. Холандецът изработвал сам микроскопите си, шлифовайки от стъкло лещи с големината на пясъчно зрънце, които могли да увеличават обекта до 500 пъти, представляващо възможностите на днешните добри учебни микроскопи. До днес са се запазили срезовете му от семе на памук, очен нерв на крава, пера и др., които все още са годни за наблюдение

1677

Антони ван Льовенхук с помощта на разработения от него микроскоп открива микроорганизмите

18 в.

Биноклите, използвани за наблюдаването на оперни постановки, се появяват през 30-те години на 18 век. Тогава те били монокли, разработени на базата на малък телескоп на Галилео Галилей. Аксесоарът бил много изискан и обикновено бил украсен със скъпоценни камъни, емайлирани, със слонова кост и с други декорации. За съществуването на моноклите разбираме от афиш за оперни представления, разпространен в Лондон

1752

Британецът Джеймс Ейскъф представя очила с двойни стъкла – като едните са с диоптър, а другите са тъмни и се спускат над тях. Според Ейскъф на светлите стъкла се дължала „дразнещата слънчева светлина, много вредна за очите” и той препоръчвал да се носят очила със зелени или сини стъкла. Очилата, направени от Ейскъф, са първите, които приличат на съвременните аксесоари за защита на очите, но тяхната основна функция била различна – с тях трябвало да коригират зрителни проблеми

1758

Англичанинът Джон Долонд успява да разреши основния проблем, който всички бинокли до този момент имали – цветното отклонение. Той съединил две лещи, като всяка от тях била изработена от различен вид стъкло, и така създал безцветната (ахроматична) леща, която продължава да се използва и до днес. В средата на 18 век венецианският оптик Д. Салва прави „моста”, свързващ двете зрителни тръби, който и днес намира приложение

1763

Испанецът Пабло Мингнет препоръчва да се използват тюркоазени зелени или жълти оптични стъкла за очите

1784

Американецът Бенджамин Франклин изобретява бифокалните очила

1823

Първите бинокли, такива каквито ги познаваме днес, се появяват във Виена. Уредът бил изработен от две цилиндрични форми, свързани със специална пластинка. Всяко от приспособленията за очите се изваждало независимо от другото и така се осигурявала по-добра видимост

1827

Английският астроном Уилям Хершел изобретява контактните лещи

1863

Английският естествоизпитател Хенри Сорби разработва металургичен микроскоп за изследване структурата на метеоритите

1866

Немският физик Ернст Карл Абе открива физичен принцип, който прави научен пробив в дизайна на микроскопите. Компанията „Карл Цайс” използва откритието му и става водещ производител на микроскопи по това време

1928

Теоретичните и практически ограничения на оптичния микроскоп се определят от дължината на вълната на видимата светлина. По времето, когато били създадени осцилоскопите, учените съобразили, че катодните лъчи могат да дадат по-висока разделителна способност от видимата светлина поради чувствително по-малката дължина на вълната им. През 1928 г. Ернст Руска и Макс Кнол успяват да фокусират електронния сноп на катодните лъчи с помощта на магнитно поле и създават примитивен инструмент, който дава увеличение 17 пъти, а през 1932 г. постигат увеличение до 400 пъти с нова, по-усъвършенствана конструкция на електронен микроскоп

1929

Американецът Сам Фостър продава първия чифт съвременни слънчеви очила, а година по-късно те придобиват невероятна популярност

1931

Немският физик Ернст Руска създава частите на първия електронен микроскоп, който сглобява през 1933 г. и за който получава Нобелова награда за физика през 1986 г.

1932

Американският физик Едуин Ленд създава филтър, подобен на целофана, който е първият поляризиращ светлината. Поляризиращият целулоид се превръща в основен елемент в стъклата на очилата, предпазващи от слънчевите лъчи

1933

Немският физик Ернст Руска конструира първата електронна леща

1937

Джеймс Хилиър довежда увеличението на микроскопа до 7000

1939

Електронният микроскоп, създаден от Владимир Зворикин, достига увеличение 2 милиона (50 пъти повече от най-добрите оптични микроскопи)

20 април 1940

В САЩ е демонстриран първият електронен микроскоп

1951

Ервин Мюлер изобретява полевия йонен микроскоп и първи вижда атоми

1953

Холандският физик Фредерик Цернике получава Нобелова награда за изобретяването на фазово-контрастния микроскоп – уред, с помощта на който може да се наблюдава вътрешната структура на биологична клетка без да е необходимо тя да се оцветява

50-те г.

Пръв легендарният дизайнер Оливър Голдсмит се сеща още през 50-те години на миналия век да изкуши жените да носят различни модели слънчеви очила, подходящи за различни ситуации – всекидневни дейности като пазаруване, разходка или спорт, официални приеми и партита.

Първите законодатели в модата на тъмните очила, разбира се, са кинозвездите. Моделите, които носят София Лорен, Одри Хепбърн, Грейс Кели, Джаки Кенеди, стават култови и всеки иска да ги притежава. Джаки Кенеди, известна с елегантността и шика си, налага модата на големите очила и жените по цял свят се влюбват в тях

1981

Немският физик Герд Биниг и швейцарският физик Хайнрих Рорер изобретяват сканиращия тунелен микроскоп

1988

Кинго Итая разработва електрохимичен сканиращ тунелен микроскоп

1991

Изобретен е Келвинов тип сканиращ силов микроскоп

12 април 2002

В Япония е създаден бинокъл с вграден в него фотоапарат

2011

Продажбата на очила в света възлиза на над $50 милиарда годишно

Добавете коментар


Защитен код
Обнови