Преди новата ера

 

Ок. 450

Левкип Милетски формулира първите постулати на античния атомизъм

Ок. 400

Демокрит Абдерски развива атомизма на Левкип

Ок. 260

Древногръцкият математик и изобретател Архимед открива относителното тегло (т. нар. закон на Архимед или основният хидростатичен закон гласи: всяко тяло, потопено в течност, губи от теглото си толкова, колкото тежи изместената от него течност), изчислява стойността на числото „пи”, разработва математическата теория на подемните механизми. Сред изобретенията му е Архимедовият винт, устройство за изкачване на вода или насипни материали

След новата ера

 

Нач. на 11 в.

Арабският учен Ибн ал-Хайсам (Алхазен) постига напредък в областта на оптиката („Книга за оптиката”)

1413

Филипо Брунелески изяснява формулата, която показва как обектите се смаляват, когато се отдалечават в пространството

1585

Симон Стевин и Янус Гроциус доказват експериментално, че тела с различна маса падат с еднаква скорост

1590

Г. Галилей публикува трактата си „За движението”, в който доказва, че опитите му със свободно падащи тела опровергават физиката на Аристотел

1600

Излиза трудът на Уилям Гилбърт „De magnete”, съдържащ неговата теория за магнитните и електрическите свойства, като ги разграничава едно от друго. В произведението са включени и факти, определящи явлението земен магнетизъм. Гилбърт възприемал Земята като гигантски магнит

1629

Италианският натурфилософ Николо Кабео забелязва, че електрически заредените тела се привличат взаимно, а след това се отблъскват. Той за първи път употребява израза „силови линии” за означаване на кривите, по които се разполагат железните стружки на лист хартия, поставен над магнит

1632

Галилео Галилей формулира закона за свободното падане на телата, което изучавал и открил още през 1604 г.

1642

Блез Паскал формулира принципите на хидравликата

1643

Евангелиста Торичели изобретява живачния барометър

1650

Ото фон Герике изследва свойствата на вакуума с изобретената от него въздушна помпа

1657

Холандският физик Кристиан Хюйгенс изобретява часовника с махало

1662

Английският физик Робърт Бойл открива закон за идеалния газ, наречен на негово име, според който произведението на обема на дадена маса газ и неговата налягане е постоянно при постоянна температура. Това твърдение се нарича също така закон на Мариот след независимото му формулиране от френския физик Едмон Мариот през 1676 г. (Закон на Бойл-Мариот)

1666

Работейки в градината си, английският учен Исак Нютон наблюдава падането на ябълките от дърветата, което го навежда на мисълта, довела до създаването на теорията за всеобщото привличане, изложена от него две десетилетия по-късно в произведението „Принципиа” (1687 г.)

18 февруари 1676

Исак Нютон заявява: „Аз виждах надалеч, защото стоях на раменете на гиганти”

1687

Исак Нютон публикува най-забележителното си произведение „Математически принципи на натурфилософията”, в което са формулирани законът за всеобщото привличане и трите закона за движението, с което полага основите на класическата механика

1690

Кристиан Хюйгенс разработва вълновата теория за светлината в произведението „Traite de la lumiere” (изяснява двойното пречупване, поляризацията на светлината и т. н.)

1704

Исак Нютон публикува изследванията си в областта на оптиката и своята теория за светлината („Opticks”)

1714

Немският физик Габриел Фаренхайт изобретява живачния термометър

1729

Стивън Грей демонстрира, че електричеството може да бъде пренасяно по проводник

16 юли 1748

Михаил Ломоносов формулира закона за запазване на масата на телата и движението

15 юни 1752

Американският учен Бенджамин Франклин прави знаменития си опит с хвърчилото, с който доказва, че мълнията представлява електрическо разреждане

6 август 1753

По време на изследване на атмосферното електричество, известният за времето си руски физик Георг Рихман загива от удар на мълния при абсолютно безоблачно небе – тази загадъчна смърт предизвиква настоявания да се прекратят опитите с електричество

1771

Луиджи Галвани поставя началото на експерименталната електрофизиология

1787

Френският физик Жак Александър Сезар Шарл формулира закон за идеалния газ – за връзката между налягането и температурата при постоянен обем

1 август 1793

Франция става първата страна, започнала да използва метричната система за мерки и теглилки, продукт на Френската революция

7 април 1795

За първи път във Франция официално се въвежда метричната система; метърът става мерна единица.

В България, това става близо век по-късно – на 19 март през 1889 г. влиза в сила Закон за мерките и теглилките, променян нееднократно по-късно, а от 1910 г. България се присъединява и към Международната конвенция за метъра

1801

Уилям Хершел открива инфрачервените лъчи

Томас Йънг формулира принципа за интерференция на светлината

1811

Италианският физик Амадео Авогадро формулира закон за идеалния газ – за връзката между обема и количеството молекули в него

1818

Френският физик Огюстин-Жан Френел създава теорията за дифракция на светлината

1820

Датският физик Ханс Кристиан Оерщед открива магнитното действие на електрическия ток

Френският учен Андре Мари Ампер доказва, че бoбината (соленоидът) действа като магнит, когато по него тече електрически ток. Ампер формулира законите на електромагнетизма и е един от основоположниците на термодинамиката. На негово име е наречена единицата за сила на електрическия ток ампер

1821

Английският физик Майкъл Фарадей въвежда понятието „електромагнитно поле”. Чрез опит с магнити и електрически проводници той доказва, че електричеството може да предизвиква движение

1826

Немският физик Георг Ом формулира закона за електрическото съпротивление

1827

Шотландският ботаник Робърт Браун наблюдава брауновото движение и го обяснява с междумолекулното взаимодействие

1 юни 1831

Експедицията на британския морски офицер и изследовател Джеймс Кларк Рос открива Северния магнитен полюс

29 август 1831

Майкъл Фарадей открива електромагнитната индукция

17 октомври 1831

Английският физик Майкъл Фарадей открива принципа на динамото и успешно генерира електрически ток

1831-34

М. Фарадей открива електромагнитната индукция, самоиндукцията и законите за електролизата

1842

Роберт Майер определя механичния еквивалент на топлината; чрез обобщение стига до закона за запазване на енергията

Арман Иполит Луи Физо измерва скоростта на светлината при земни условия

1851

Френският физик Жан Бернар Леон Фуко осъществява опит с махало (т. нар. махало на Фуко), потвърждаващ денонощното околоосно въртене на Земята

1854-59

Немските физици Роберт Бунзен и Густав Кирхоф поставят основите на спектралния анализ

1856

Довършена е разработката на абсолютната система на единиците във физиката

1861

Густав Кирхоф и Роберт Бунзен откриват цезия и рубидия, изследвайки спектъра на Слънцето

30 декември 1873

Създадено е американското метрологично общество – първата организация, подобрила системата на мерки и теглилки

1873

Джеймс Максуел развива теорията на електромагнитното поле, разработва класическата електродинамика

20 май 1875

Представители на 17 държави подписват в Париж Метричната конвенция, с която се постига единство в използваните мерни единици

1876

Хенри Огъстъс Роуланд доказва експериментално, че движещ се електрически товар създава магнитно поле

1880

Пиер Кюри открива пиезоелектричния ефект

1886-89

Хайнрих Херц експериментално доказва съществуването на електромагнитни вълни

1892

Излизат работите на Александър Михайлович Ляпунов, посветени на общата задача за устойчивостта на движението на материални системи

1894

Джордж Джонсън Стоун предлага термина електрон като елементарна частица с неделим заряд

28 декември 1895

Вилхелм Рьонтген обявява за откритите от него Х-лъчи (т. нар. рентгенови лъчи)

1 март 1896

Френският физик Анри Бекерел открива естествената радиоактивност на урановата руда

29 април 1897

Английският физик Джозеф Томсън съобщава за откриването на електрона

18 юли 1898

Пиер и Мария Кюри представят в Парижката академия на науките доклад за това, че освен урана съществуват и други радиоактивни елементи

1898

Пиер и Мария Кюри изследват радиоактивното излъчване. Те въвеждат термина „радиоактивност”

1899

Ърнест Ръдърфорд открива и обяснява природата на α- и β-лъчите

14 декември 1900

Германският физик Макс Планк публикува своята теория за квантовата механика

10 декември 1903

Френският учен от полски произход Мария Кюри става първата жена в света, удостоена с Нобелова награда за физика за участието си в откриването на радиоактивния разпад

1903

Английският физик Ърнест Ръдърфорд и неговият асистент радиохимик Фредерик Соди създават основите на теорията за радиоактивния разпад, доказвайки, че уранът и торият се разпадат в радиоактивния процес на серия радиоактивни междинни елементи

1 юли 1905

Алберт Айнщайн излага публично своята Специална теория за относителността

1905

Алберт Айнщайн изказва мнението, че светлината е съставена от енергия, която при определени условия се превръща във вълна. Основавайки се на тази идея, той успешно обяснява фотоелектричния ефект, за което получава Нобелова награда през 1921 г.

19 април 1906

Нобеловият лауреат Пиер Кюри загива нелепо, попадайки в конски впряг при пресичане на улицата

1907

Албърт Ейбрахъм Майкълсън, американски физик от полски еврейски произход, получава Нобеловата награда за физика, с което става първият американец нобелист в областта на точните науки

7 ноември 1908

Ърнест Ръдърфорд, професор в Манчестърския университет, обявява, че е осъществено разбиването на атома, считан дотогава за неделим

14 ноември 1908

Алберт Айнщайн изнася публично своята Квантова теория за светлината

1908

Немският физик Ханс Гайгер изобретява Гайгеровия брояч – прибор за регистрация и измерване на отделни заредени частици, излъчвани от радиоактивните вещества

16 януари 1909

Експедицията на английския полярен изследовател Ърнест Шакълтън установява местонахождението на южния магнитен полюс

19 март 1911

В България влиза в сила метричната система

1911

Физикът Ърнест Ръдърфорд обявява, че атомите се състоят основно от празно пространство, а масата им е концентрирана в миниатюрно ядро, около което обикалят електроните (за разлика от Дж. Дж. Томсън, който смятал, че атомът прилича на сладкиш, в който електроните са напъхани като стафиди). Ръдърфорд усъвършенства атомния модел на Нагаока (1903) и подготвя пътя за създаване на атомния модел на Бор (1913 г.)

1913

Нилс Бор разработва квантовата теория на атома

20 март 1916

Алберт Айнщайн публикува своята Обща теория на относителността, която разширява частната му теория от 1905 г. за системите, движещи се с променливи скорости относително една спрямо друга. Общата теория обяснява гравитационните взаимодействия, твърдейки, че масата създава гравитационно поле, което изкривява пространството

1919-21

Ъ. Ръдърфорд открива протона, предсказва съществуването на неутрона

1926

Ервин Шрьодингер разработва вълновата интерпретация на квантовата механика

1927

Вернер Хайзенберг формулира принципа на неопределеността в квантовата теория

1928

Първото описание на йонизирания газ е направено в края на 19 в. от англичанина сър Уилям Крукс, но е наречен плазма (от гр. plasma – „образуване”) чак през 1928 г. от американския химик Ървинг Ленгмюър. Плазмата е четвъртото агрегатно състояние. То е в състава на 99 % от Вселената. Северното сияние е прекрасен пример за това. Мълнията също. То изгражда слънцето. Плазмата представлява газ, в който атомите са йонизирани – ще рече, че от тях са премахнати електрони. Поради това плазмата има магнитно и електрическо поле, които кръжат непредсказуемо, изменяйки заобикалящата ги среда. Мени ли се средата, мени се и плазмата – неспирен танц на действие и противодействие. Обикновено е гореща, но може и да е студена. Учените все още се опитват да проумеят основните причини, поради които тя се държи така.

Плазмата може да се окаже ключът към нови енергийни източници. Слънчевото ядро е плазма, по-плътна от олово и толкова гореща (15 млн. градуса), че там атомните ядра се спояват, отделяйки огромно количество енергия. Десетилетия наред учените се опитват да имитират забележителния ядрен синтез. Построили са реактори, които използват нагрята до страховити температури плазма, но досега не са успели да получат повече енергия от тази, която са вложили. Нужен им е по-голям реактор.

Студената плазма е крайно необходима за много промишлени операции: използва се за гравиране на пистите, носещи информация, по повърхността на компютърния чип, при плазмените телевизори и др.

Нач. на 30-те

Ърнест Лорънс изобретява първия кръгов ускорител на частици, т. нар. „циклотрон”, който се вмествал в дланта му

1931

Английският физик Пол Дирак дава една от първите дефиниции за това, какво точно е антиматерията

27 февруари 1932

Британският физик Джеймс Чадуик открива неутрона при облъчване на берилиева мишена с поток от алфа-частици. Това поставя началото на съвременната ядрена физика

2 август 1932

Американският физик от шведски произход Карл Андерсън открива позитрона в космическите лъчи

1932

Новозеландският учен Ърнест Ръдърфорд разделя атома и за първи път предизвиква ядрена реакция

1933-34

Съпрузите Ирен и Фредерик Жолио Кюри откриват изкуствената радиоактивност

1937

Пьотр Леонидович Капица открива свръхфлуидността на течния хелий

Физикът Георги Наджаков става автор на първото българско откритие – фотоелектретното състояние на веществата, благодарение на което става възможно развитието на модерната фотокопирната техника. Негови откритията в областта на физиката са: фотоволтаичният ефект при диелектрици и полупроводници, признат като ефект на Наджаков – Андрейчин; фотоелектретно състояние на веществото, за което стана дума; открития по фотоелектричната проводимост; ланжвеновите йони; магнитните изследвания; латентният фотографски образ и други. Има приноси към развитието на лазерните технологии, както и на технологията за производство на чисти силициеви кристали. Академик Георги Наджаков е създателят на Физическия институт при Българската академия на науките

22 декември 1938

Германският физико-химик Ото Хан извършва първи успешен опит за разбиване на атомното ядро

1938

Ото Хан и Фриц Щрасман откриват деленето на атомното ядро

22 януари 1939

В Колумбийския университет, САЩ, е разделен атомът на урана

28 март 1940

В САЩ е открит нов изотоп на урана – плутоний 239

2 декември 1942

В Чикагския университет Енрико Ферми осъществява първата управляема верижна ядрена реакция

1942

Италианският физик Енрико Ферми построява в Чикаго, САЩ, първия ядрен реактор и пръв осъществява на 2 декември управляема верижна реакция

1947-48

Денеш Габор разработва метода на записване, преобразуване и възпроизвеждане на вълнови полета (холографията)

29 септември 1954

12 страни подписват конвенция, с която се създава CERN (Европейски съвет за ядрени изследвания)

1954

Чарлс Таунс (в САЩ), Николай Басов и Александър Прохоров (в СССР) създават първия лазер

1956

Клайд Кауън и Фредерик Райнс откриват неутриното

1958

Роберт Мьосбауер открива еластичното ядрено резонансно поглъщане на γ-лъчи

1964

Мъри Гел-Ман и Дж. Цвайг разработват кварковата теория

Джеймс Кронин и Вал Фич развиват теорията за нарушаване на закона за симетрията при комбинираната инверсия

1974

Английският теоритичен физик Стивън Хокинг обяснява природата на „черните дупки”

1983

Италианският физик Карло Рубия открива калибровъчните бозони W± и Z0 – носители на електрослабото взаимодействие

1986

Швейцарският физик Карл Мюлер и немският физик Йохан Беднорц регистрират свръхпроводимост в керамични материали при Т=35° К (високотемпературна свръхпроводимост)

1989

Влиза в действие Големият позитрон – електронен ускорител (LEP) в CERN (Европейската организация за ядрени изследвания)

1991

Откриване на Ускорителя на релативистични тежки йони в Брукхейвънската национална лаборатория, САЩ

27 май 1994

Учените от Принстънската лаборатория постигат най-високата в историята температура – 527 777 760 градуса по Целзий, която е 30 пъти по-гореща, отколкото е в центъра на Слънцето

1995

В Европейската организация за ядрени изследвания е получен първият атом антиматерия (антиводород)

Американските физици Карл Уиман и Ерик Корнел осъществяват първия синтез на Бозе-Айнщайнова кондензация

1999

Балон на НАСА събира няколкостотин антипротона (антиматерия) сред милиардите частици на космическите лъчи, минали през детектора му

10 септември 2008

В Женева е пуснат в действие Големият адронен ускорител

21 октомври 2008

Официално е открит Големият адронен ускорител

2009

Влиза в действие Големият адронен ускорител (LHC) в CERN

Добавете коментар


Защитен код
Обнови