Преди новата ера

 

Ок. 450

Левкип Милетски формулира първите постулати на античния атомизъм

Ок. 400

Демокрит Абдерски развива атомизма на Левкип

Ок. 260

Древногръцкият математик и изобретател Архимед открива относителното тегло (т. нар. закон на Архимед или основният хидростатичен закон гласи: всяко тяло, потопено в течност, губи от теглото си толкова, колкото тежи изместената от него течност), изчислява стойността на числото „пи”, разработва математическата теория на подемните механизми. Сред изобретенията му е Архимедовият винт, устройство за изкачване на вода или насипни материали

След новата ера

 

Нач. на 11 в.

Арабският учен Ибн ал-Хайсам (Алхазен) постига напредък в областта на оптиката („Книга за оптиката”)

1120-22

Абдуррахман ал-Хазини написва трактат за състоянието на тогавашната физика – „Книга за теглилките на мъдростта”. Освен таблиците на масите на около 50 вида твърди вещества и течности съдържа описание на везните и опитите за определяне на теглото, наблюдения върху капилярността; споменава използването на аерометъра за установяване плътността на течностите; включва и разсъждения върху олекотяването на телата във въздуха и промените в теглото, свързани с промяната на разстоянието от центъра на Земята

1413

Филипо Брунелески изяснява формулата, която показва как обектите се смаляват, когато се отдалечават в пространството

1581

Галилео Галилей открива изохронното свойство на махалото.

Наблюдавайки полилеите по време на служба в катедралата в Пиза, шестнадесетгодишният Галилео достига до мисълта, че времето на движение на махалото явно зависи само от дължината му, а не от ширината на размаха

1585

Симон Стевин и Янус Гроциус доказват експериментално, че тела с различна маса падат с еднаква скорост.

Симон Стевин формулира закона за равновесието

1590

Г. Галилей публикува трактата си „За движението”, в който доказва, че опитите му със свободно падащи тела опровергават физиката на Аристотел

1600

Излиза трудът на Уилям Гилбърт „De magnete”, съдържащ неговата теория за магнитните и електрическите свойства, като ги разграничава едно от друго. В произведението са включени и факти, определящи явлението земен магнетизъм. Гилбърт възприемал Земята като гигантски магнит

1602

Галилей постига напредък в разбирането на законите на гравитацията

1611

Йохан Кеплер открива закона за рефракцията

1629

Италианският натурфилософ Николо Кабео забелязва, че електрически заредените тела се привличат взаимно, а след това се отблъскват. Той за първи път употребява израза „силови линии” за означаване на кривите, по които се разполагат железните стружки на лист хартия, поставен над магнит

1632

Галилео Галилей формулира закона за свободното падане на телата, което изучавал и открил още през 1604 г.

1642

Блез Паскал формулира принципите на хидравликата

1643

Евангелиста Торичели изобретява живачния барометър

1650

Ото фон Герике изследва свойствата на вакуума с изобретената от него въздушна помпа

1657

Холандският физик Кристиан Хюйгенс изобретява часовника с махало

1662

Английският физик Робърт Бойл открива закон за идеалния газ, наречен на негово име, според който произведението на обема на дадена маса газ и неговата налягане е постоянно при постоянна температура. Това твърдение се нарича също така закон на Мариот след независимото му формулиране от френския физик Едмон Мариот през 1676 г. (Закон на Бойл-Мариот)

1666

Работейки в градината си, английският учен Исак Нютон наблюдава падането на ябълките от дърветата, което го навежда на мисълта, довела до създаването на теорията за всеобщото привличане, изложена от него две десетилетия по-късно в произведението „Принципиа” (1687 г.)

1675

Установена е крайната скорост на светлината

18 февруари 1676

Исак Нютон заявява: „Аз виждах надалеч, защото стоях на раменете на гиганти”

1687

Исак Нютон публикува най-забележителното си произведение „Математически принципи на натурфилософията”, в което са формулирани законът за всеобщото привличане и трите закона за движението, с което полага основите на класическата механика.

Нютон формулира закона за гравитацията. Неочакваното прозрение все пак изисква и малко размисъл. След като видял вертикално падаща на земята ябълка през 1666 г., Исак Нютон съобразил, че по думите на негов приятел „в материята би трябвало да има някаква сила на привличане”. Дървото, което „породило” закона за гравитацията, все още се намира до дома, в който Нютон е прекарал детството си в Улсторп Манър, Великобритания

1690

Кристиан Хюйгенс разработва вълновата теория за светлината в произведението „Traite de la lumiere” (изяснява двойното пречупване, поляризацията на светлината и т. н.)

1704

Исак Нютон публикува изследванията си в областта на оптиката и своята теория за светлината („Opticks”)

1714

Немският физик Габриел Фаренхайт изобретява живачния термометър

1729

Стивън Грей демонстрира, че електричеството може да бъде пренасяно по проводник

16 юли 1748

Михаил Ломоносов формулира закона за запазване на масата на телата и движението

15 юни 1752

Американският учен Бенджамин Франклин прави знаменития си опит с хвърчилото, с който доказва, че мълнията представлява електрическо разреждане

6 август 1753

По време на изследване на атмосферното електричество, известният за времето си руски физик Георг Рихман загива от удар на мълния при абсолютно безоблачно небе – тази загадъчна смърт предизвиква настоявания да се прекратят опитите с електричество

1771

Луиджи Галвани поставя началото на експерименталната електрофизиология

1787

Френският физик Жак Александър Сезар Шарл формулира закон за идеалния газ – за връзката между налягането и температурата при постоянен обем

1 август 1793

Франция става първата страна, започнала да използва метричната система за мерки и теглилки, продукт на Френската революция

7 април 1795

За първи път във Франция официално се въвежда метричната система; метърът става мерна единица.

В България, това става близо век по-късно – на 19 март през 1889 г. влиза в сила Закон за мерките и теглилките, променян нееднократно по-късно, а от 1910 г. България се присъединява и към Международната конвенция за метъра

1801

Уилям Хершел открива инфрачервените слънчеви лъчи

Томас Йънг формулира принципа за интерференция на светлината

1811

Италианският физик Амадео Авогадро формулира закон за идеалния газ – за връзката между обема и количеството молекули в него

1818

Френският физик Огюстин-Жан Френел създава теорията за дифракция на светлината

1820

Датският физик Ханс Кристиан Оерщед открива магнитното действие на електрическия ток

Френският учен Андре Мари Ампер доказва, че бoбината (соленоидът) действа като магнит, когато по него тече електрически ток. Ампер формулира законите на електромагнетизма и е един от основоположниците на термодинамиката. На негово име е наречена единицата за сила на електрическия ток ампер

1821

Английският физик Майкъл Фарадей въвежда понятието „електромагнитно поле”. Чрез опит с магнити и електрически проводници той доказва, че електричеството може да предизвиква движение

1826

Немският физик Георг Ом формулира закона за електрическото съпротивление

1827

Шотландският ботаник Робърт Браун наблюдава брауновото движение и го обяснява с междумолекулното взаимодействие

1 юни 1831

Експедицията на британския морски офицер и изследовател Джеймс Кларк Рос открива Северния магнитен полюс

29 август 1831

Майкъл Фарадей открива електромагнитната индукция

17 октомври 1831

Английският физик Майкъл Фарадей прави успешно изпитване на динамо и открива електромагнитната индукция.

Фарадей открива принципа на динамото и успешно генерира електрически ток

1831-34

М. Фарадей открива електромагнитната индукция, самоиндукцията и законите за електролизата

1842

Роберт Майер определя механичния еквивалент на топлината; чрез обобщение стига до закона за запазване на енергията

1850

Френският физик Арман Иполит Луи Физо заедно с Леон Фуко измерва скоростта на светлината във въздух и вода, използвайки система от въртящи се огледала

1851

Френският физик Жан Бернар Леон Фуко осъществява опит с махало (т. нар. махало на Фуко), потвърждаващ денонощното въртене на Земята около нейната ос

1854-59

Немските физици Роберт Бунзен и Густав Кирхоф поставят основите на спектралния анализ

1856

Довършена е разработката на абсолютната система на единиците във физиката

1858

Хелмхолц изучава турболентните течения в хидродинамиката.

Юлиус Плюкер открива катодните лъчи

1859

Густав Роберт Кирхоф формулира законите за излъчването, изразяващи зависимостта между излъчването и поглъщането на лъчите от дадено тяло (носят неговото име)

1861

Густав Кирхоф и Роберт Бунзен откриват цезия и рубидия, изследвайки спектъра на Слънцето

1863-1877

Опитите на Херман фон Хелмхолц в областта на акустиката дават възможност да се докаже хармоничното разлагане на звука и да се изразят експериментално теоретичните математически резултати от състава на звуковите вълни

1864

Джеймс Кларк Максуел публикува своята теория за електромагнитното поле, станала известна от неговата книга „Treatise on Electricity and Magnetism” („Монография за електричеството и магнетизма”) от 1873 г. В нея е включена и електромагнитната теория за светлината.

В трудовете на Анри Етиен Сент Клер Дьовил може да се наблюдава началото на физикохимията, въпреки че елементи от тази дисциплина се срещат и в работите на други изследователи от по-ранен период

1865

Рудолф Клаузиус използва термина „ентропия”.

Понятието „ентропия” е въведено за първи път през 1865 г. от Рудолф Клаузиус (1822-1888), немски физик, считан за един от създателите на термодинамиката и кинетичната теория на газовете. Той предлага и една от формулировката на втория принцип на термодинамиката

1867

Основава се физическата лаборатория в Оксфорд (Р. Б. Клифтън); от 1870 г. се нарича Кларъндънска лаборатория

1868

Андерс Йонас Ангстрьом определя дължината на вълната на приблизително 100 линии от слънчевия спектър

1870

Уилям Томсън конструира абсолютен електрометър.

Александър Петрович Орлов предлага проект за сеизмограф

1871

Кромуел Флийтууд Варли изразява мнението, че катодните лъчи представляват частици с отрицателен заряд

1872

В Кембридж се създава Кавендишовата лаборатория, ръководена в началото от Максуел

30 декември 1873

Създадено е американското метрологично общество – първата организация, подобрила системата на мерки и теглилки

1873

Джеймс Максуел развива теорията на електромагнитното поле, разработва класическата електродинамика.

Йоханес ван дер Ваалс предлага уравнение за величините на реалните газове в покой (сравн. уравнение на ван дер Ваалс)

1874

Карл Фердинанд Браун открива изправителното действие на полупроводниците; едва след 80 години то става изходна точка за откриване действието на транзистора

20 май 1875

Представители на 17 държави подписват в Париж Метричната конвенция, с която се постига единство в използваните мерни единици

1875

Джон Кер открива двойното пречупване на светлината, причинено от електрическото поле (т. нар. явление на Кер)

1876

Хенри Огъстъс Роуланд доказва експериментално, че движещ се електрически товар създава магнитно поле

1877

Лудвиг Болцман полага основите на статистическата термодинамика, като изразява отношението между ентропията и вероятността на състоянието

25 януари 1878

В Лайденския университет в Холандия се открва първата в света катедра по теоретична физика

1878

Дейвид Едуин Хюз конструира апаратура, с помощта на която се установява наличието на електрически товар от разстояние 500 м.

Трудът на Струхал за т. нар. „триещи се тонове” за първи път обръща внимание на фреквенцията N при вибрацията на цилиндър (в терминологията на Струхал височина на триещия тон) с диаметър D във въздушен поток със скорост V. Във взаимоотношението N=C/V/D/C е константа (=0,185), приета за число на Струхал

1879

Йозеф Щефан изказва т. нар. закон на Щефан – Болцман, според който общата енергия, отделяна от единица площ от Планково (абсолютно черно) тяло за една секунда, е пропорционална на абсолютната температура на това тяло на четвърта степен

10 март 1880

Руският физик Александър Столетов открива фотоефекта

1880

Пиер Кюри открива пиезоелектричния ефект

1881

Джоузеф Джон Томсън изучава динамиката на отрицателно заредените материални частици (по-късно означени като електрони).

Със своя опит Албърт Майкълсън доказва, че се налага да се изостави хипотезата за съществуването на етера като носител на светлинните вълни

1883

Томас Едисон открива термоелектронната емисия

1885

Август Зайдлер публикува първата част от книгата „Основи на теоретичната физика”, която била първият университетски учебник по физика.

Хайнрих Рудолф Херц изучава електромагнитни вълни с дължина 1 м, тяхното отражение, пречупване и скорост.

Йохан Якоб Балмер дава емпиричната формула на дължината на вълната на спектралните линии на водорода.

Унгарският физик Лоранд Йотвьош дава своя съществен принос за количественото експериментално проучване на капилярността

1886

Германският физик Ойген Голдщайн открива каналните лъчи.

(Канални лъчи – поток от бързо движещи се положителни йони, които се образуват вследствие ударната йонизацпя при протичане на електрически ток през разредени газове. Използвани за измерване атомните маси в първите масови спектрографи)

1886-89

Хайнрих Херц експериментално доказва съществуването на електромагнитни вълни

1887

Ченек Строухал издава „Експериментална физика”.

Германският физик Хайнрих Рудолф Херц наблюдава разпространението на електромагнитните вълни и създава устройство за тяхното откриване. Следващата година измерва скоростта на разпространение на тези вълни (V = 200 000 км. с-1; допуснатата грешка отстранява Поанкаре); точните измервания (Лехар 1890, Серазен и Ла Рива 1893) водят до установяване на факта, че скоростта на електромагнитните вълни въз въздуха е равна на скоростта на светлината.

Херц открива фотоелектричния ефект

1888

Александър Григориевич Столетов изучава пряката промяна на светлинната енергия в електрическа и определя количествените закони на фотоемисията

1890

Едуард Бранли публикува съобщение за създадения от него детектор на електромагнитни вълни, представляващ тръба, напълнена с железни стърготини

1891

Петър Николаевич Лебедев доказва, че светлината може да упражнява налягане подобно на другите сили

1892

Холандският физик Хендрик Антоон Лоренц създава електронната теория, обясняваща всички познати по онова време електрични, магнитни и оптични явления; става основа на модерните теории

1893

Вилхелм Вин формулира т. нар. закон на Вин за отместването, който изразява зависимостта между абсолютната температура на планково (абсолютно черно) тяло и дължината на лъчението с максимална мощност

1894

Джордж Джонсън Стоун предлага термина електрон като елементарна частица с неделим заряд.

В произведението „Die principen der Mechanic in neuen Zusammenhang dargestellt“ („Принципите на механиката, представени в нова зависимост”) Хайнрих Рудолф Херц създава предпоставките за поставяне на механиката на аксиоматична основа

8 ноември 1895

Вилхелм Рьонтген открива в университета на Залцбург Х-лъчи, по-късно известни като рентгенови лъчи

28 декември 1895

Вилхелм Рьонтген обявява за откритите от него Х-лъчи (т. нар. рентгенови лъчи)

1 март 1896

Френският физик Анри Бекерел открива естествената радиоактивност на урановата руда

29 април 1897

Английският физик Джоузеф Томсън съобщава, че е открил електрона

18 юли 1898

Пиер и Мария Кюри представят в Парижката академия на науките доклад за това, че освен урана съществуват и други радиоактивни елементи

1898

Пиер и Мария Кюри изследват радиоактивното излъчване. Те въвеждат термина „радиоактивност”

1899

Ърнест Ръдърфорд открива и обяснява природата на α- и β-лъчите

14 декември 1900

Германският физик Макс Планк публикува своята теория за квантовата механика.

Планк представя своя „Закон на Планк”, с което се поставя началото на атомната физика

10 декември 1903

Френският учен от полски произход Мария Кюри става първата жена в света, удостоена с Нобелова награда за физика за участието си в откриването на радиоактивния разпад

1903

Английският физик Ърнест Ръдърфорд и неговият асистент радиохимик Фредерик Соди създават основите на теорията за радиоактивния разпад, доказвайки, че уранът и торият се разпадат в радиоактивния процес на серия радиоактивни междинни елементи

1 юли 1905

Алберт Айнщайн излага публично своята Специална теория за относителността

1905

Алберт Айнщайн изказва мнението, че светлината е съставена от енергия, която при определени условия се превръща във вълна. Основавайки се на тази идея, той успешно обяснява фотоелектричния ефект, за което получава Нобелова награда през 1921 г.

19 април 1906

Нобеловият лауреат Пиер Кюри загива нелепо, попадайки в конски впряг при пресичане на улицата

1907

Албърт Ейбрахъм Майкълсън, американски физик от полски еврейски произход, получава Нобеловата награда за физика, с което става първият американец нобелист в областта на точните науки

7 ноември 1908

Ърнест Ръдърфорд, професор в Манчестърския университет, обявява, че е осъществено разбиването на атома, считан дотогава за неделим

14 ноември 1908

Алберт Айнщайн представя публично своята Квантова теория за светлината

1908

Немският физик Ханс Гайгер изобретява Гайгеровия брояч – прибор за регистрация и измерване на отделни заредени частици, излъчвани от радиоактивните вещества

16 януари 1909

Експедицията на английския полярен изследовател Ърнест Шакълтън установява местонахождението на южния магнитен полюс

7 май 1909

Алберт Айнщайн е избран за професор по теоретична физика в Цюрихския университет

1909

Германският физик Ервин Маделунг формулира първата хипотеза за кристалните решетки.

В областта на земната обвивка е открит пласт, наречен по името на неговия откривател Мохоровичич (Границата на Мохоровичич)

19 март 1911

В България влиза в сила метричната система

1911

Физикът Ърнест Ръдърфорд обявява, че атомите се състоят основно от празно пространство, а масата им е концентрирана в миниатюрно ядро, около което обикалят електроните (за разлика от Дж. Дж. Томсън, който смятал, че атомът прилича на сладкиш, в който електроните са напъхани като стафиди). Ръдърфорд усъвършенства атомния модел на Нагаока (1903) и подготвя пътя за създаване на атомния модел на Бор (1913 г.)

1913

Нилс Бор разработва квантовата теория на атома

20 март 1916

Алберт Айнщайн публикува своята Обща теория на относителността, която разширява частната му теория от 1905 г. за системите, движещи се с променливи скорости относително една спрямо друга. Общата теория обяснява гравитационните взаимодействия, твърдейки, че масата създава гравитационно поле, което изкривява пространството

1919-21

Ъ. Ръдърфорд открива протона, предсказва съществуването на неутрона

9 ноември 1921

Алберт Айнщайн получава Нобелова награда за физика

1926

Ервин Шрьодингер разработва вълновата интерпретация на квантовата механика.

Българският физик проф. Рашко Зайков става първия българин, удостоен през 1926 г. с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация. Работил е заедно с Алберт Айнщайн

1927

Вернер Хайзенберг формулира принципа на неопределеността в квантовата теория

1928

Първото описание на йонизирания газ е направено в края на 19 в. от англичанина сър Уилям Крукс, но е наречен плазма (от гр. plasma – „образуване”) чак през 1928 г. от американския химик Ървинг Ленгмюър. Плазмата е четвъртото агрегатно състояние. То е в състава на 99 % от Вселената. Северното сияние е прекрасен пример за това. Мълнията също. То изгражда слънцето. Плазмата представлява газ, в който атомите са йонизирани – ще рече, че от тях са премахнати електрони. Поради това плазмата има магнитно и електрическо поле, които кръжат непредсказуемо, изменяйки заобикалящата ги среда. Мени ли се средата, мени се и плазмата – неспирен танц на действие и противодействие. Обикновено е гореща, но може и да е студена. Учените все още се опитват да проумеят основните причини, поради които тя се държи така.

Плазмата може да се окаже ключът към нови енергийни източници. Слънчевото ядро е плазма, по-плътна от олово и толкова гореща (15 млн. градуса), че там атомните ядра се спояват, отделяйки огромно количество енергия. Десетилетия наред учените се опитват да имитират забележителния ядрен синтез. Построили са реактори, които използват нагрята до страховити температури плазма, но досега не са успели да получат повече енергия от тази, която са вложили. Нужен им е по-голям реактор. Студената плазма е крайно необходима за много промишлени операции: използва се за гравиране на пистите, носещи информация, по повърхността на компютърния чип, при плазмените телевизори и др.

Немският физик Ханс Гайгер Вихелм изобретява устройство за регистриране и отчитане на заредени частици и гама-лъчи, т.е. за измерване на радиоактивност, известна като „Гайгеров брояч”

Нач. на 30-те

Ърнест Лорънс изобретява първия кръгов ускорител на частици, т. нар. „циклотрон”, който се вмествал в дланта му

1931

Английският физик Пол Дирак дава една от първите дефиниции за това, какво точно е антиматерията

27 февруари 1932

Британският физик Джеймс Чадуик открива неутрона при облъчване на берилиева мишена с поток от алфа-частици. Това поставя началото на съвременната ядрена физика

2 август 1932

Американският физик от шведски произход Карл Андерсън открива позитрона в космическите лъчи

10 октомври 1932

В Харковския физико-технически институт за първи път в СССР е извършена ядрена реакция – делене на ядрото на лития

1 декември 1932

Открита е първата метеорологическа наблюдателница на връх Мусала (2925 м)

1932

Новозеландският учен Ърнест Ръдърфорд разделя атома и за първи път предизвиква ядрена реакция.

От 1932 г. Игор Курчатов става един от първите физици в СССР, които изучават атомното ядро, ядрените реакции, неутронните облъчвания, изкуствената радиоактивност. Той открива през 1935 г. явлението ядрена изомерия – разпад на еднакви атоми с различна скорост. През 1939 г. под негово ръководство е създаден първият ускорител на елементарни частици в СССР; през 1940 г. съвместно с учените Г. Н. Фльоров и К. А. Петржак установява, че атомните ядра на урана могат да се разпадат спонтанно, без неутронно облъчване

1933-34

Съпрузите Ирен и Фредерик Жолио Кюри откриват изкуствената радиоактивност

1937

Физикът Георги Наджаков става автор на първото българско откритие – фотоелектретното състояние на веществата, благодарение на което става възможно развитието на модерната фотокопирната техника. Негови откритията в областта на физиката са: фотоволтаичният ефект при диелектрици и полупроводници, признат като ефект на Наджаков – Андрейчин; фотоелектретно състояние на веществото, за което стана дума; открития по фотоелектричната проводимост; ланжвеновите йони; магнитните изследвания; латентният фотографски образ и други. Има приноси към развитието на лазерните технологии, както и на технологията за производство на чисти силициеви кристали. Академик Георги Наджаков е създателят на Физическия институт при Българската академия на науките.

Германският математик и физик Херман Вайл въвежда обобщителното понятие за метричните пространства – хомогенни пространства.

Пьотр Леонидович Капица открива свръхфлуидността на течния хелий

22 декември 1938

Германският физико-химик Ото Хан извършва първи успешен опит за разбиване на атомното ядро.

Химиците Ото Хан и Фриц Щрасман успяват да разделят атомното ядро на урана под действието на бавни неутрони

1938

Ото Хан и Фриц Щрасман откриват деленето на атомното ядро

6 януари 1939

Ото Хан прави публично достояние откритието си за разпадане на атомното ядро

22 януари 1939

В Колумбийския университет в САЩ е разделен атомът на урана

28 януари 1939

Алберт Айнщайн за пръв път изказва мнението, че новооткритият химичен елемент уран може да бъде използван като нов, мощен източник на енергия; неговото схващане много скоро е доказано от създаването на атомната бомба

1939

Открит е ядреният разпад

28 март 1940

В САЩ учените обявяват, че са открили нов изотоп на урана – плутоний 239, станал най-важното ядрено гориво

2 декември 1942

В Чикагския университет Енрико Ферми осъществява първата управляема верижна ядрена реакция

1942

Италианският физик Енрико Ферми построява в Чикаго, САЩ, първия ядрен реактор и пръв осъществява на 2 декември управляема верижна реакция

1947-48

Денеш Габор разработва метода на записване, преобразуване и възпроизвеждане на вълнови полета (холографията)

1951

За първи път е пуснат в употреба ядрен реактор

29 септември 1954

12 страни подписват конвенция, с която се създава CERN (Европейски съвет за ядрени изследвания)

1954

Чарлс Таунс (в САЩ), Николай Басов и Александър Прохоров (в СССР) създават първия лазер

1956

Клайд Кауън и Фредерик Райнс откриват неутриното

1958

Роберт Мьосбауер открива еластичното ядрено резонансно поглъщане на γ-лъчи

1960

Използван е първият работещ лазерен импулс

9 ноември 1961

Пуснат е в действие научноизследователски атомен реактор край София

1964

Мъри Гел-Ман и Дж. Цвайг разработват кварковата теория

Джеймс Кронин и Вал Фич развиват теорията за нарушаване на закона за симетрията при комбинираната инверсия

1974

Английският теоретичен физик Стивън Хокинг обяснява природата на „черните дупки”

24 януари 1975

В Бирмингамския университет е достигната най-високата скорост на въртене – ос, поставена във вакуум, развва 7250 оборота в час

12 март 1981

Явлението Фотоелектретно състояние на веществата е вписано като откритие на акад. Георги Наджаков в Държавния регистър за открития

1983

Италианският физик Карло Рубия открива калибровъчните бозони W± и Z0 – носители на електрослабото взаимодействие

1986

Швейцарският физик Карл Мюлер и немският физик Йохан Беднорц регистрират свръхпроводимост в керамични материали при Т=35° К (високотемпературна свръхпроводимост)

1989

Влиза в действие Големият позитрон – електронен ускорител (LEP) в CERN (Европейската организация за ядрени изследвания)

1991

Откриване на Ускорителя на релативистични тежки йони в Брукхейвънската национална лаборатория, САЩ

27 май 1994

Учените от Принстънската лаборатория постигат най-високата в историята температура – 527 777 760 градуса по Целзий, която е 30 пъти по-гореща, отколкото е в центъра на Слънцето

1995

В Европейската организация за ядрени изследвания е получен първият атом антиматерия (антиводород)

Американските физици Карл Уиман и Ерик Корнел осъществяват първия синтез на Бозе-Айнщайнова кондензация

1999

Балон на НАСА събира няколкостотин антипротона (антиматерия) сред милиардите частици на космическите лъчи, минали през детектора му

10 септември 2008

В Женева е пуснат в действие Големият адронен ускорител

21 октомври 2008

Официално е открит Големият адронен ускорител

2009

Влиза в действие Големият адронен ускорител (LHC) в CERN

Добавете коментар


Защитен код
Обнови