Преди новата ера

 

4000 г.

В древен Египет е създаден един от първите слънчеви календари. В него годината се състои от 365 дена и се дели на 12 месеца, всеки по 30 дена. В края на годината се добавят 5 празнични дена

2600

С официално решение на император Хуанг Ти се въвежда зодиакалният календар в Китай. Според него 12-те животни съставляват символичен кръг, предавайки си ежегодно „ръководството” на годината.

Има няколко легенди как възниква този кръг. Според една от тях животните попитали боговете кое от тях ще открие календара. Те отговорили – преплувайте реката, който стигне първи до брега, ще стои начело. Всички се хвърлили да плуват, а хитрата мишка се качила на врата на Вола и когато наближил брега, скочила и доплувала първа. Според друго предание Буда извикал животните да се прости с тях и за да ги възнагради за показаното уважение, им поверил най-ценното – Времето.

Каквато и да е истината, източният календар се отличава от европейския по това, че е лунен, а не слънчев, и че освен 12-годишния зодиакален цикъл има и цикъл на различните стихии Огън, Вода, Метал, Дърво, Земя

2000

Най-ранният документ за празнуване на Нова година е от около 2000 г. пр. н.е. и е от древна Месопотамия. Тогава Нова година – Акиту, е започвала с новата луна, най-близка до пролетното равноденствие – във Вавилон, или съответно до есенното – в Асирия

1000

В Етиопия приемат свой календар. И днес етиопската календарна година съдържа 13 месеца. Етиопците изчисляват деня си според библейския принцип и при изгрева на слънцето часът винаги е точно един. Така им е по-лесно да разполагат с деня, като броят от 1 до 12

5 век

Гърците започнали да свързват началото на годината със зимното слънцестоене – (21-24 декември)

7 март 238

В Египет Птолемей III заповядва всяка четвърта година да бъде високосна, като към 365-те дни се прибавя един ден в повече

153

За римляните новата година е започвала от 1 април. Тогава встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр.н.е. избухва голямо въстание в Иберия (дн. Испания) против римската власт. Това налага спешно консулите да заемат постовете си предсрочно на 1 януари, доколкото те били и главнокомандващи армията. Този прецедент се превръща в традиция. И така месецът, посветен на двуликия бог Янус, измества април от първото място в календара

57

Започва летоброенето според най-разпространения индийски календар, наречен Викрам самват

46

Римският император Юлий Цезар въвежда нов календар с 365 1/4 дни. Този календар, наречен юлиански, е съставен от гръцкия математик и астроном Созиген от Александрия. По него три години имат 365 дена и една (четвъртата) година – 366 дена. Месец януари измества окончателно април от първото място в календара, а първият ден на годината става 1 януари. Седмият месец на годината е наречен юли в чест на Юлий Цезар. Юлианският календар влиза в сила на 1 януари 45 г. пр. н.е.

След новата ера

 

336

Според римски алманах Коледа се празнува от 336 г.

861

В Китай е въведен лунният календар с неговият животински зодиак

24 февруари 1582

С папска була Григорий ХIII въвеждаща Григорианския календар на мястото на Юлианския. Новият календар е разработен от Алойзиус Лилиус

4 октомври 1582

Италия, Испания, Португалия и Полша приемат Григорианския календар

9 декември 1582

Франция приема Григорианския календар

14 декември 1582

Люксембург приема новия календар

21 декември 1582

В нидерландските провинции Холандия, Зеландия, Брабант и Лимбург 21 декември 1582 е последван от 1 януари 1583 г.

28 февруари 1583

В провинция Хронинген (Нидерландия) 28 февруари 1583 е последван от 11 март. Връщане на юлианския календар през лятото на 1584, а 31 декември 1700 е последван от 11 януари 1701 г.

5 октомври 1583

В Австрия различните провинции на различни дати въвеждат Григорианския календар:

Бриксен, Залцбург и Тирол: 5 октомври 1583 е последван от 16 октомври;

Каринтия и Щирия: 14 декември 1583 е последван от 25 декември

1583-85

Католическите провинции в Германия приемат Григорианския календар

6 януари 1584

Чехия и Словакия приемат новия календар

2 юни 1584

Католическите държави в рамките на Свещената Римска империя одобряват Григорианския календар

21 октомври 1587

Унгария приема Григорианския календар

22 август 1610

Прусия приема Григорианския календар

1 януари 1622

Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава 25 март)

20 декември 1699

Петър I Велики променя руския календар, като измества Нова година от 1 септември на 1 януари

30 декември 1699

 С указ на цар Петър I в Русия е въведено летоброенето от Рождество Христово

1 януари 1700

В Русия е въведен Юлианският календар.

Петър Велики въвежда съвременния календар в Русия. Дотогава е ползван църковният календар, броящ времето от сътворението на света – 5508 г. пр. Хр., а новата година е започвала на 1 септември. С указ на царя-реформатор 1 януари 7207 г. „от сътворението” е заменен с 1 януари 1700 г. от Р. Хр. В указа се дават и инструкции как да се празнуват „новата година и новия век”. Както се вижда, дори един образован човек като цар Петър се е поддал на внушението на кръглата дата и е сбъркал началото на века

18 февруари 1700

Дания (с Норвегия) приема Григорианския календар

Протестантските провинции в Германия: 18 февруари 1700 е последван от 1 март (с няколко местни варианта)

1 март 1700

В Швеция е въведен нов календар, известен като Шведски календар (специален вариант на Юлианския календар между 1700 и 1711 г.)

30 юни 1700

В провинция Хелдерландия (Нидерландия) 30 юни 1700 е последван от 12 юли

30 ноември 1700

Протестантските провинции Утрехт и Оверайсел в Нидерландия приемат Григорианския календар

31 декември 1700

Нидерландските провинции Фризия и Дренте приемат новия календар

29 февруари 1712

В Швеция този ден е последван от 30 февруари, преди държавата да възстанови Юлианския календар

1724

Германските протестанти и кантонът Санкт Гален в Швейцария въвеждат Григорианския календар

2 септември 1752

Англия (както и Уелс и Ейре) и колониите ѝ приемат новия календар. Шотландското преминаване е доста проблематично, управляващите не желаят да приемат промените едновременно с Англия и преминаването е доста по-рано.

В Англия се въвежда „паписткият” Григориански календар и началото на новата година е пренесено от 25 март на 1 януари. Знатните лейди се възмущавали, че са се състарили с три месеца, а наемните работници смятали (погрешно, разбира се), че са загубили четвърт работна година и съответно заплата. И дълго преследвали каретата на премиера лорд Честърфийлд по лондонските улици с викове: „Дайте ни нашите три месеца!”

17 февруари 1753

В Швеция (включваща Финландия) е въведен Григорианският календар. Частта от Финландия в границите на Русия продължава да използва Юлианския календар

31 декември 1805

Наполеон отменя френския революционен календар и възстановява Григорианския календар.

Френският революционен календар е измислен по време на Френската революция. Той е въведен през октомври 1793 г., но година І е назначена да започва от 22 септември 1792 г. (есенно равноденствие). Революционният календар има 12 месеца с по 30 дни и 5 или 6 допълнителни дни (в зависимост дали годината е високосна или не). Имената на дванадесетте месеца са Vendémiaire, Brumaire, Frimaire, Nivôse, Pluviôse, Ventôse, Germincal, Floréal, Prairial, Messidor, Thermidor и Fructidor. Всеки месец се състои от 3 седмици с по 10 дена

1870

Коледа става държавен празник в САЩ

1 януари 1873

В Япония е въведен „западният” Григориански календар

1875

Египет приема новия календар

13 октомври 1884

Гринуич (Англия) е утвърден като място, през което минава нулевият меридиан

12 февруари 1912

В Китай се въвежда Григорианският календар

31 март 1916

България преминава към Григорианския календар и 31 март е последван от 14 април

24 януари 1918

С декрет в Съветска Русия е въведен Григорианският календар – съгласно реформата след 31 януари следва 14 февруари

14 февруари 1918

В Съветска Русия влиза в сила Григорианският календар (на 1 февруари съобразно Юлианския календар)

31 март 1919

В Румъния 31 март 1919 е последван от 14 април

9 февруари 1942

За първи път в САЩ е изпробвано лятно часово време

1976

ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света

Любопитно:

В англоезичния свят жабата е символ на високосната година. Това идва от английското наименование за високосна година, което е „leap year” („leap” значи скок).

Испания е 2 часа преди Слънцето – По времето на Франко Испания уеднаквява часа си с този във фашистка Германия. Това остава непроменено и до днес. В момента Испания дори през зимата е един час преди слънцето. През лятото – заради лятното часове време в целия Европейски съюз, испанците са два часа преди слънцето. Поради това те стават много рано, следобед вече са изморени и имат сиеста. След това излизат за летни вечери.

В уникална часова зона живеят венецуелците. Причината е в странностите на бившия президент Уго Чавес (1999–2013). За да не е в един и същи часови пояс със смъртния си враг САЩ, той измисли нова такава и тя е 4,30 часа след Гринуич

Добавете коментар


Защитен код
Обнови