9 век

Арабската поезия разказва за падението на изобретателя Абас ибн Фирнас

Средновековният британски монах Елмър окуцял, след като скочил от абатството със самоделни криле

13 в.

Английският учен Роджър Бейкън и немският философ Албертус Магнус изобретяват летателна машина, която се основава на принципа на Архимед. Тя обаче никога не достига небето

1488

Леонардо да Винчи скицира първата летателна машина.

„Въздушният винт”, един от летателните апарати на Да Винчи, загатва за въртеливото движение на днешните хеликоптери

3 януари 1496

Леонардо да Винчи извършва неуспешен опит с конструиран от него летателен апарат

1519

Леонардо направил стотици скици на птици в полет, опитвайки се да отгатне тайните им, и създал детайлни планове на летателни машини, които напомнят на днешните планери и хеликоптери. Но така и не проумял физиката на летенето. На смъртния си одър той казал, че едно от нещата, за които съжалява, е, че не е летял

1595

Венецианецът Фаусто Веранцио публикува първия проект на парашут в книгата си „Machinae novae”

1597

Считаният за изобретател на парашута хърватин Фауст Вранчич скача от камбанария с височина 87 м на пазарния площад в Братислава

8 август 1709

В Португалия е извършен първият успешен опит на полет с балон

4 юни 1783

Братя Монголфие демонстрират първия полет с балон, пълен с горещ въздух. Той успява да прелети безпилотно 2 км за 10 минути пред очите на множество високопоставени сановници и достига височина от 1600 - 2000 м

19 септември 1783

Във Версай братя Монголфие осъществяват първия пробен полет с балон с животни на борда (овен, петел и патица)

21 ноември 1783

Французите Жан Пилатр дьо Розе и маркиз Франсоа д'Арланд летят с управляем въздушен балон над Париж. Те достигат на височина около 500 фута (152,5 м) и изминават около 5,5 мили (8,8 км) за 25 минути

1 декември 1783

Френските физици Жак Шарл и Никола Робер реализират полет с балон, пълен с водород. Те излитат от кралските градини „Тюйлери” в Париж и за два часа изминава 36 километра

1783

Френският физик Луи Ленорман изобретява съвременния парашут

4 юни 1784

Французойката Мари Тибл става първата жена, която е полетяла с балон

7 януари 1785

Френският изобретател Жан-Пиер Бланшар заедно с американския въздухоплавател Джон Джефри извършват първия успешен полет с балон с горещ въздух над Ламанша

9 януари 1793

Французинът Жан-Пиер Бланшар прелита с балон над територията на Северна Америка – от Филаделфия (Пенсилвания) до Детфорд (Ню Джърси) – първият полет с балон над Северноамериканския континент

22 октомври 1797

Французинът Андре-Жак Гарнерен извършва първия сполучлив скок с парашут, като скача от самоделен водороден балон от височина 680 метра над парка Монсо в Париж

16 септември 1804

Физикът Жозеф Луи Гей-Люсак установява рекорд за височина, като се издига с балон на 7 метра

24 юли 1808

Полският въздухоплавател Р. Йордаки Купаранто за пръв път в света използва парашут при авария, след като балонът му се запалва във въздуха над Варшава

22 август 1849

Австрийските войски превземат Венеция, при което първи в света хвърлят бомби от въздуха от аеростат

24 септември 1852

Френският инженер Анри Жифар осъществява първия полет с дирижабъл, движен от парна машина

1853

„Моля, сър, искам да кажа нещо. Наехте ме да возя, а не да летя.” С тези думи се обръща кочияшът Джон Ейпълби към своя господар Джордж Кейли в един слънчев ден през юли 1853 г. Малко преди това, по нареждане на Кейли, той е прелетял с проектирания от Кейли планер 275 метра в имението му край Скарбъроу в Северна Англия. Това е първият полет на апарат, по-тежък от въздуха, с човек на борда. Някои специалисти смятат, че титлата „баща на авиацията” приляга най-добре на британеца Джордж Кейли. Той пръв разработва инженерните принципи на подемната сила и тягата, както и концепцията за летатален апарат, изграден от фюзелаж (тяло), неподвижни крила и опашка. Именно негови са първите разработки по аеродинамика на крилото

27 март 1855

В САЩ е патентовано самолетното гориво керосин

1880-82

Немският изобретател Ото Лилиентал построява първия планер

28 август 1883

Американецът Джон Монтгомъри успява да извърши полет с управляем планер

1888

Немецът Вьолферт прави пробни полети в управляем въздушен кораб (дирижабъл) с даймлеров двигател

1891-96

За да докаже, че планерите са нещо повече от мимолетна мода, германският инженер Ото Лилиентал прави около 2000 полета със своя собствен модел, преди да катастрофира фатално

19 август 1892

По време на Всемирното промишлено изложение в Пловдив група български военни, начело с подпоручик Васил Златаров, извършват първия полет в България, излитайки с водородния балон „Ла Франс” на французина Йожен Годар. Денят се смята за начало на българското въздухоплаване

1896

Американският астроном и пионер в авиацията Самюъл Пайърпонт Ленгли конструира първия успешен летателен апарат, задвижван от пара. Той пуска от борда на кораб безпилотен апарат и министерството на войната на САЩ започва да финансира изследванията му. През октомври 1903 г. Ленгли прави първия опит за полет с човек на борда, но приводняването е катастрофално

1897

Умира хърватинът Давид Шварц (1852-1897), смятан за истинския баща на цепелините. Той прави чертежите на метален летателен апарат, които предприемчивият и богат Фердинанд Цепелин купува

2 юли 1900

Граф Фердинанд фон Цепелин извършва първия 18-минутен полет с дирижабъл край Боденското езеро в Германия

23 март 1903

Американците Орвил и Уилбър Райт получават патент за един от първите си самолети – двуплощен планер с двигател с вътрешно горене

17 декември 1903

Братята Орвил и Уилбър Райт осъществяват първият в света полет със самолет. Само три американски вестника съобщават за събитието, станало в Кити Хоук, Северна Каролина.

Двамата братя Райт прочитат книгата на Джордж Кейли (от 1799 г.). Макар и производители на велосипеди, те решават да построят летателна машина. На 17 декември 1903 г. Орвил, легнал върху долното крило на „Флайър 1”, прелита 37 метра. Този първи полет трае само 12 секунди. При четвъртия опит Уилбър Райт прелита 260 м, на 4,5 м над земята в продължение на петдесет и девет секунди

20 април 1906

С Указ 28 на княз Фердинанд е сформирано първото въздухоплавателно отделение в българската армия – рождена дата на българските ВВС

22 май 1906

Американците братя Райт патентоват първия самолет

1906

Извършен е първият полет със самолет в Европа

13 ноември 1907

Край Лизию в Нормандия, Франция, е извършен първият пробен полет на вертолет с човек на борда – Пол Корню, който се издига на 2 метра над земята

21 март 1908

Френският пилот Анри Фарман извършва първия в света полет с пасажери край Париж

28 август 1908

САЩ въвеждат на въоръжение дирижаблите

17 септември 1908

Томас Селфридж, първият американски военен пилот, загива по време на демонстрация

1908

Мадам Пелтие става първата жена пилот

7 януари 1909

Във Франция е издаден първият лиценз за пилотиране на самолет

23 февруари 1909

Самолетът Silver Dart прави първия си полет в Канада и Британската империя

25 юли 1909

Французинът Луи Блерио първи пресича Ламанша по въздух с моноплана си от Кале до Дувър за 37 минути

22 август 1909

В Реймс, Франция, започва първото в света авиошоу

22 октомври 1909

Французойката Елиз Дерош става първата жена, извършила полет на самолет

16 ноември 1909

Създадена е първата авиокомпания в света – DELAG във Франкфурт на Майн, Германия

1909

Появяват се няколко модела на самолети

8 март 1910

Френската авиаторка Реймонд де Ларош става първата жена, получила пилотски лиценз за аероплан.

През 1910 г. на авиошоу в Санкт Петербург цар Николай II я награждава с медал на ордена на Света Ана и титлата баронеса

28 март 1910

Първият хидроплан, конструиран от французина Анри Фабр, излита край Марсилия

28 април 1910

Английският пилот К. Грехъм извършва първия нощен полет

22 юни 1910

Открита е първата в Европа редовна въздушна пътническа линия Дюселдорф – Фридрихсхафен, по която лети дирижабълът „Германия”

12 юли 1910

Чарлс Стюарт Ролс, авиатор и основател на компанията „Ролс-Ройс”, става първата английска жертва на въздухоплаването при катастрофа със собствен аероплан

2 октомври 1910

Два самолета се сблъскват над Милано (Италия), което е първата самолетна катастрофа

14 ноември 1910

Край Норфолк, САЩ, се осъществява първото излитане на самолет от палубата на кораб

15 ноември 1910

Осъществени са първите полети със самолет в България. Борис Масленников (Русия) и Васил Златаров (България) летят над София с машина тип „Фарман”. На събитието присъства и цар Фердинанд I, който участва в един от полетите

18 януари 1911

Американският пилот Юджийн Илай осъществява първото кацане на самолет върху палубата на кораб – крайцера „Пенсилвания”, намиращ се в залива Сан Франциско

26 януари 1911

Авиаторът Глен Хамънд Къртис прави първия успешен полет с американски хидроплан

18 февруари 1911

Повече от 6000 писма прелитат 5 мили с Хенри Пекет – първият официален въздушен пощальон

23 октомври 1911

За пръв път самолет е използван като бойно средство в Триполитанската война. Италианският капитан Карло Пиаца извършва въздушно разузнаване със самолет „Блерио” на турските позиции край Бенгази (Либия)

1 ноември 1911

Лейтенант Джулио Гавоти хвърля първите бомби от самолет „Етрих Таубе” над турски военен лагер край Таджира в Либия

1911

Кал Роджърс извършва първия трансконтинентален полет между Ню Йорк и Пасадена в Калифорния. Пътуването отнема 49 дни, много от които са прекарани в ремонти след 16-те катастрофи

Италианците формират първата в света ескадрилна част (бойна авиация) под командването на кап. Карло Пиаца. Тя се състои от два „Блерио XI”, три моноплана „Нюпорт”, два двуплощника „Фарман” и два моноплана „Таубе”

20 януари 1912

Над Санкт Петербург е извършен полет на първия български (двуплощен) самолет, конструиран от Сотир Черкезов и изработен в Русия

1 март 1912

Капитан Албърт Бери прави първия успешен скок с парашут от самолет. В Сейнт Луис, САЩ, той скача от височина 460 м от самолет, пилотиран от Антони Янус

11 март 1912

Правителството на Иван Гешов взема решение за закупуване на първите два самолета за българската армия

16 април 1912

Американката Хариет Куимби става първата жена, прелетяла със самолет Ла Манш

13 май 1912

Във Великобритания е създаден Кралският летателен корпус (Royal Flying Corps/RFC)

1 юни 1912

Осъществен е първият нощен полет за разузнаване и бомбардиране зад граница в българската авиационна история – Симеон Петров и Христо Топракчиев летят с „Блерио”

4 юни 1912

Поручик Симеон Петров става първият летец в световната авиация, успешно приземил самолет при внезапно спиране на мотора в полет с аероплан „Блерио XI” над Париж

1 юли 1912

Хариет Кимби, първата американка - лицензиран пилот, загива при неизяснени обстоятелства, пилотирайки двуместен самолет

1 август 1912

В София е сформирана Аеропланна рота – първата самолетна част в България. Първоначално тя се състои от един самолет тип „Блерио XI”, с мотор 70 конски сили. През 1911 г. правителството взема решение за закупуването на самолети и подготовката на летци и аеромеханици в Англия, Франция, Германия и Русия. През август 1912 г. от Франция се завръща и първата група български летци. Създадената Аеропланна рота използва за летище полето на север от Централната гара в София

4 август 1912

Извършен е първият пасажерски полет през Ла Манш с двама пасажери

7 август 1912

На гара София пристига първият самолет – българска собственост („Блерио XI”)

13 август 1912

В небето на София е извършен първият полет на български самолет (наричан тогава аероплан) „Блерио XI”, управляван от поручик Симеон Петров, завършил летателна школа във Франция

16 октомври 1912

Българските летци получават своето бойно кръщене. От едно пасбище югоизточно от Мустафапаша (дн. Свиленград), където е изнесен въздухоплавателният парк, младият пилот Радул Милков се подготвя да влезе в световната история на авиацията. „Времето бе великолепно – слънчево и безветрено. Поручик Продан Таракчиев изяви желание да лети с мен” – пише в мемоарите си (единствен документ за станалото) Милков. Мисията е да се разузнаят намеренията на противника в крепостта, но в самолета са взети „за проба” две бомби. „Излетях в 9,30 ч в посока към Одрин. Прелетях край Мустафапаша. [...] Бях на 400 метра височина. Когато погледнах надолу, видях четири високи минарета: навярно беше джамията „Султан Селим". [...] Летяхме в широк кръг над Одрин и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите.”

Изпълнена е първата бойна задача със самолет – разузнавателен полет над вражески обекти край Одрин, поради което този ден се смята за рождена дата на военната авиация на България.

Самолетът, с който е извършен полета на 16 октомври 1912 г., е бил „Албатрос F-2”. Това е модифицирана версия на френския двуплощник „Фарман” (затова буквата F) с гондола за екипажа и редови двигател „Аргус” вместо оригиналния ротационен двигател.

Първият военен самолет „Албатрос Ф-2” развива максимална скорост 60 км/ч и има таван на летене 800-1200 м, т. е. в обсега на пушечния огън. Летците са били бавна мишена, обект на постоянен обстрел.

По време на военните действия българската авиация извършва 51 самолетоизлитания. Лошото време не позволява повече бойни полети

30 октомври 1912

По време на Балканската война българската медицинска сестра Райна Касабова хвърля позиви от самолет „Воазен”, с командир подпоручик Стефан Калинов, над позициите на противника в Одрин. Това е първото в света участие на жена в боен полет

3 ноември 1912

Във Франция полита първият самолет, направен изцяло от метал

7 ноември 1912

Симеон Петров изпълнява първата нощна бомбардировка в Балканската война, летейки над Истанбул

1912

Васил Лазаров конструира първия роден балон и участва с него в Балканската война

Холандският самолетен конструктор Антонис Херман Герард Фокер основава завода за самолети „Фокер” в Йоханищал, близо до Берлин

21 юни 1913

18-годишната американка Джорджия Бродуик, по прякор Крошка, става първата жена, извършила парашутен скок от самолет. Тя скача с 5-килограмов копринен парашут от височина 305 м от самолет, пилотиран от пилота Глен Мартин

20 август 1913

Френският летец Адолф Пиегуд става първият в света летец, спасил се с парашут след авария на самолета

23 септември 1913

Французинът Ролан Гарос става първият пилот, прекосил със самолет Средиземно море

29 септември 1913

Френският авиатор Морис Прево установява световен рекорд със самолет моноплан „Депердюсен Монокок” със скорост 200 km/h, което постижение остава ненадминато в следващите 10 години

21 август 1914

Полярният летец Ян Нагурски, поляк по националност, извършва първия полет в Арктика с хидроплан

30 август 1914

Германски военни самолети започват бомбардировки на Париж

8 септември 1914

Във въздушен бой с австрийци загива руският военен летец Пьотр Нестеров, като за пръв път в света прилага таран

5 октомври 1914

Състоял се е първият въздушен бой между френски и германски самолети

6 януари 1915

За първи път хидроплан Friedrichshafen FF29a бил спуснат от палубата на германската подводница U-12 и излетял в небето

19 януари 1915

Германски цепелини бомбардират английските градове Грейт Ярмут и Кингс Лин – първо въздушно нападение на Великобритания и първата в света бомбардировка на цивилно население; загиват над 20 души

3 май 1915

За пръв път в историята дирижабъл атакува подводница – немски цепелин поврежда английска субмарина

10 август 1915

Радул Милков осъществява успешен пробен полет на първия български аероплан „Албатрос” в Божурище, построен от Асен Йорданов. Министерството на войната обявява този ден за „начало на българското самолетостроене”

12 август 1915

В Мраморно море за пръв път в боен полет е използван самолет-торпедоносец – английски самолет потопява турски кораб

14 октомври 1915

Руският имперски флот бомбардира Варна с атака на хидроплани. Това е първото въздушно нападение над български град

20 октомври 1915

В Божурище е открито първото училище за пилоти в България

12 декември 1915

Първи полет на изцяло метален самолет, построен от немската фирма „Хуго Юнкерс”

1915

Военното летище Божурище е строено през 1914-1915 г. от немски инженери като едно от най-модерните за времето си. Построената там държавна аеропланна работилница е копие на тази в Гросенхайн, Германия. По време на Първата св. война от Божурище излитат нашите самолети, които свалят френски цепелини. През 1915 г. именно тук е открито Аеропланното училище, а през 1917 г. – Държавната аеропланна работилница (ДАР)

29 януари 1916

Германците за първи път през Първата световна война бомбардират Париж от цепелин

1 юни 1916

Въздушните войски в България са групирани в отделна Въздухоплавателна дружина, състояща се от две аеропланни отделения, разположени на летища Белица и Удово

15 юли 1916

Уилям Едуард Боинг основава в Сиатъл американската самолетостроителна компания „Боинг”. Регистрирана е като „Пасифик аеропрадъктс къмпани”. От 1934 г. носи името „Боинг еъркрафт”

30 септември 1916

По време на Първата световна война (1914-1918) при опита му да бомбардира София е свален френският бомбардировач „Farman F-42" от поручик Първанов и фелдфебел Вагнер. Това е първата въздушна победа на българските летци

19 октомври 1916

Извършен е първият боен полет с български хидросамолет „Фридрихсхафен”, който излита за нанасяне на удар по база на Антантата в района на Тулча, Румъния

1916

На пристанище Варна са докарани първите четири германски хидросамолета „Фридрихсхафен” FF-33. Пристигат и германски пилоти-инструктори

1 май 1917

Във Варна е създадена Българска водохвърчилна станция, с началник лейт. Иван Михайлов, която слага началото на българската морска авиация. Първоначално станцията има 4 водосамолета, които скоро нарастват до 10 (2 машини „Румплер” и 8 – „Фридрихсхафен”). След година се откриват летището и хангарите в местността „Чайка”, на брега на Варненското езеро. Водосамолетите изпълняват патрулни задачи за откриване на надводни цели на далечните подстъпи към брега. След края на Първата световна война (1914-1918) летището е разформировано съгласно Ньойския договор (1919). Между двете войни на него има само няколко учебни самолета и се поддържа работилницата. Летището възстановява дейността си през 1939 г., като по време на Втората световна война (1939-1945) се използва за разузнаване и нападение на морски цели. Съвременната българска морска авиация води началото си от 1959 г., когато 3 екипажа започват да усвояват 2 вертолета Ми-4М съветско производство. На 14 октомври 1959 г. официално е сформирана отделната противоподводна ескадрила, която първоначално организационно е към ВВС и е базирана на летище „Враждебна” край София. На 5 май 1961 г. ескадрилата е прехвърлена на летище „Чайка” и преминава в подчинение на ВМС

13 юни 1917

Германия включва в бомбардировките на Лондон самолети вместо дирижабли.

Първа самолетна бомбардировка на Лондон по време на Първата световна война

1917

Немският цепелин L-59 поставя световен рекорд, изминавайки разстоянието от Ямбол до Хартум в Судан и обратно за 95 часа и 5 мин. Няколко месеца по-късно обаче цепелинът катастрофира с екипаж от 25 души в Италия, всички умират

1 април 1918

Създадени са британските Кралски военновъздушни сили като амалгама от Кралския летателен корпус (Royal Flying Corps) и Кралската флотска въздухоплавателна служба (Royal Naval Air Service)

21 април 1918

Легендарният германски ас Манфред фон Рихтхофен, известен като Червения барон, загива, след като е свален от наземен огън. Най-прочутият немски летец през Първата св. война е свалил 80 вражески самолета

15 май 1918

В САЩ влиза в действие първата в света въздушна пощенска служба между Вашингтон, Филаделфия и Ню Йорк

22 март 1919

Установена е първата международна въздушна линия между Париж и Брюксел

4 април 1919

Между Рим и Неапол е открита първата пътническа линия, обслужвана от дирижабли

19 април 1919

Американецът Лесли Ървин извършва първия регистриран скок с парашут от самолет, съпроводен със свободно падане с последващо отваряне на парашута

15/16 юни 1919

Английските летци Джон Алкок и Артър Браун извършват с бомбардировач Vickers Vimy първия трансатлантически полет без междинно кацане – от Сейнт Джонс (Нюфаундленд, Канада) до Клифдън (Ирландия)

6 юли 1919

Английски самолет Р-34 успява да извърши първия полет през Атлантическия океан и да кацне успешно в Ню Йорк

18 юли 1919

Французойката Реймонд де Ларош, първата жена - лицензиран пилот, загива при тестване на нов модел самолет

19 юли 1919

В Лос Анджелис за пръв път в света двуплощен самолет е използван за задържане на шофьор, карал с превишена скорост

27 юли 1919

В Англия е извършен изпитателен полет на първия в света пътнически самолет

25 август 1919

Открива се първата в света редовна международна въздушна линия Лондон-Париж. Тя е и първата комерсиална аеролиния в света

28 август 1919

В Хага е основана Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА)

7 октомври 1919

Основана е холандската национална авиокомпания KLM, най-старата въздушна компания в света

27 ноември 1919

След Първата световна война (1914-1918), според Ньойския мирен договор, България се задължава да унищожи всички български самолети и да не притежава военна авиация. Тогава се създават Гражданската авиация, аеропланно училище, а през 1925 г. в Божурище Държавна аеропланна работилница – първото българско самолетостроително предприятие

3 февруари 1921

Българинът Харалампи Джамджиев патентова в Прага модел самолет под името Бързолет

9 февруари 1923

В СССР е създадена държавната авиокомпания „Доброльот”, която 9 години по-късно е преименувана на „Аерофлот”

1923

Пилотите от ВВС на САЩ Оукли Кели и Джон Макрийди пилотират самолет Фокер Т-2 по време на непрекъснат полет през континента, продължил малко по-малко от 27 часа

8 март 1924

В Ню Йорк е основана компанията „Pan American Airways” (PanAm)

1924

В САЩ се полагат основите на селскостопанската авиация – първата в света. Организацията, която се заема с тази новаторска дейност, се нарекла „Хъф Даланд фъстърс”, както се е казвал и самолетът, специално конструиран за тази цел. С негова помощ са били обработвани преди всичко памуковите полета на американския Юг

3 септември 1925

При буря над Охайо се разбива американският дирижабъл „Шенъндоу” – първият летателен апарат с хелий

1925

В Боливия е основана държавната авиокомпания ЛАБ

6 януари 1926

Основана германската авиокомпания „Луфтханза”.

„Луфтханза” се пръква на бял свят в Берлин през 1926 г., когато се регистрира като дружество след сливане на фирмите Aero Lloyd и Junkers Luftverkehr. Инициативата идва от правителството, което се надява да намали субсидиите за двете силно задлъжнели дружества. Авиокомпанията разполага със 162 самолета, повечето стари машини от Първата световна война. На 6 април се провежда първият полет, а първата редовна дестинация е Хале-Ерфурт-Щутгарт-Цюрих. Особено впечатляват полетите до Москва – за времето си необичайно дълго за самолетите разстояние. До края на 1926 г. младата компания вече имала 1527 служители. През 1928 г. лети до Сибир и Токио

9 май 1926

Американците Ричард Бърд и Флойд Бенет излитат със самолет от островите Шпицберген, прелитат над Северния полюс и се връщат за по-малко от 16 часа, изследвайки хиляди кв. км от Северния ледовит океан

12 май 1926

Норвежецът Роалд Амундсен, италианецът Умберто Нобиле и американецът Линкълн Елсуърт прелитат над Северния полюс с аероплан

1926

Между 1926 и 1932 г. българският авиоконструктор Цветан Лазаров създава и модернизира оригинални български самолети с названието ЛАЗ-1 до ЛАЗ-8, на които са летели и са се обучавали много български пилоти

15 март 1927

Започват първите пътнически полети над България: Париж - Белград - София - Цариград

20 май 1927

Извършен е първият в света полет без прекъсване над Атлантическия океан. Осъществен е от американския пилот Чарлз Линдбърг, който за 33 часа и 30 минути прелита без кацане разстоянието от 5810 км от Ню Йорк до Париж, при средна скорост 172 км/ч. Полетът завършва на 21 май 1927 г.

28 октомври 1927

Американската компания „ПанАм” осъществява първия международен полет в света

1927

„Боинг” открива първата си въздушна линия – начало на дейността на компанията в областта на въздухоплаването

9 юни 1928

Американците Чарлз Кингсфор-Смит и Чарлз Улм извършват първия полет със самолет над Тихия океан – от Калифорния до Бризбейн, Австралия

18 юни 1928

Американската авиаторка Амелия Ерхарт каца в Уелс, след като прелита над Атлантическия океан за 14 часа и 56 минути, поставяйки рекорд. В екипажа са още двама мъже – Шулц и Гордън. Амелия е първата жена, прелетяла над океана в непрекъснат полет

Норвежкият изследовател Роалд Амундсен изчезва безследно при полет с хидросамолета „Латам” над Баренцово море

18 септември 1928

За първи път е направен полет над Ламанша с автожира „С-8”, пилотиран от конструктора Хуан де Ла Сиерва

15 октомври 1928

Немският дирижабъл на граф Цепелин приключва полета си над Атлантическия океан от Фридрихсхафен, Германия, до Ню Джърси, САЩ

17 май 1929

В Монреал канадският пилот К. Колдуел за пръв път в Канада използва парашут за спасение

8 август 1929

Германският дирижабъл „Граф Цепелин” започва околосветски полет, като преодолява разстоянието от 34 хил. км за 20 денонощия

30 септември 1929

Първият самолет с реактивен двигател „Опел-Хатри Рак-1” е изпробван близо до Франкфурт на Майн от създателя му Фриц фон Опел

16 октомври 1929

Над България преминава прочутият дирижабъл „Граф Цепелин”

26 октомври 1929

Американката Т. Еванс става първата, която ражда на борда на самолет

29 ноември 1929

Американските изследователи Ричард Бърд и Бернт Балчен извършват първия полет над Южния полюс

5 май 1930

Ейми Джонсън е първата жена, която започва полет със самолет от Англия до Австралия сама

13 май 1930

Жан Мермоз осъществява първата директна въздушна пощенска връзка от Африка за Южна Америка

15 май 1930

По време на полета Сан Франциско-Шайен за пръв път в света в самолет се появява стюардеса – Елен Чърч

24 юни 1930

В САЩ за пръв път са използвани радари за откриване на самолети

2 септември 1930

Френските авиатори Дюдон Кост и Морис Белонт завършват първият полет без кацане от Европа до САЩ

9 декември 1930

В Париж е открит първият световен конгрес по безопасност на полетите

1930

Първата кула за управление на полети е построена на летището в Кливлънд, САЩ

Британският инженер Франк Уитъл изобретява реактивния самолетен двигател

27 май 1931

Швейцарските учени Огюст Пикар и Пол Кипфер се издигат на рекордните 15 785 м височина и наблюдават космически лъчи

27 юни 1931

Американският авиоконструктор Игор Сикорски получава патент за първия си вертолет

5 октомври 1931

Американците Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън извършват първия непрекъснат полет над Тихия океан, прелитайки 8000 км от Япония до Америка за 41 часа и 31 минути

19 януари 1932

От летището в Божурище излита за първи полет бипланът „ДАР-6”, конструиран от Цветан Лазаров. Това е лек учебно-тренировъчен биплан, но основният му недостатък е слабият мотор Walter Vega /85 к.с./. Оказва се недостатъчен за собствената маса на самолета (454 кг, и полетна - 830 кг) и затова е заменен с по-мощният Walter Mars (145 к.с.), но с него и масата отново е нараснала (510 кг собствена, и 920 кг полетна). Самолетът е с потенциал и през 1938 г. е развит в ДАР-6А, като вече е снабден с достатъчно мощен мотор Siemens (160 к.с.). Той не е пуснат в серия, но служи като база за създаването на ДАР-9 „Синигер”

20 май 1932

Амелия Еърхарт излита от остров Нюфаундленд и започва първия самостоятелен полет без кацане на жена над Атлантическия океан, който завършва успешно в Северна Ирландия на следващия ден

21 май 1932

Извършен е първият в света полет над Атлантическия океан, осъществен самостоятелно от жена. Американската авиаторка Амелия Еърхарт прелита над Атлантическия окен със специално оборудван едноместен самолет „Локхийд Вега”. Полетът трае 14 часа и 56 минути

24 май 1932

Петко Попганчев излетял с аероплана си от Казанлък, заредил на летище Горна Оряховица и се приземил над днешната гимназия по икономика във Велико Търново. Там след кратка подготовка завъртял деветметровата машината и минал с главозамайващ полет под дъгите на Стамболовия мост. После кацнал на хълма Картала

3 април 1933

Четирима англичани с два двуплощника извършват първия полет над връх Еверест

22 юли 1933

Американският пилот Уили Поуст извършва първия в историята самостоятелен полет около Земята за 7 дни 18 часа и 49 минути

30 август 1933

Създадена е френската авиокомпания „Ер Франс”

1933

Компанията „Боинг” създава първия си пътнически самолет В-247, от който модел са изработени 75 екземпляра

13 август 1934

Американският конструктор Игор Сикорски създава прототипа на съвременния хеликоптер

1934

„Луфтханза” осъществява първата трансатлантическа пощенска линия. През 1937 г. се извършват експериментални полети до САЩ. Същата година започват и пощенски полети до Багдад и Техеран, една година по-късно до двата града летят и пасажери. На 10 август 1938 г. се провежда с нонстоп полет от Берлин до Ню Йорк. В 1939 г. се предлага линия до Банкок

22 февруари 1935

Забранено е самолети да прелитат над Белия дом

11 март 1935

Херман Гьоринг създава германските военновъздушни сили Луфтвафе

12 април 1935

Осъществен е първият полет на британския самолет „Бристол Бленхайм”

24 юни 1935

Аржентинският музикант Карлос Гардел загива в самолетна катастрофа в Меделин, Колумбия

1935

Като разперва самоделни брезентови криле на 3000 м височина, „Човекът птица” Клем Сон се носи по вятъра 75 сек. Две години по-късно ужасената тълпа вижда как парашутът на каскадьора не се отваря

20 януари 1936

Английският крал Едуард VII става първият западен монарх, летял със самолет

4 март 1936

Извършен е първият полет на най-големия в света дирижабъл „Хинденбург”, произведен в Германия

22 юни 1936

Швейцарският полковник Гарен Форбос установява световен рекорд като скача във вода от височина 120 метра от дирижабъл

1936

Построено летище „Темпелхоф” в Берлин – най-старото в света, използвано за полети още от 1909 г.

Малко известен факт е, че в Ловеч е имало фабрика за самолети, създадена по проект, предоставен от полски генерал. След негово посещение през 1936 г. България купува полски изтребители, които по онова време са може би най-добрите машини от състава на въздушните ни войски

19 януари 1937

Хауърд Хюз поставя нов световен рекорд за скорост, прелитайки със самолет разстоянието от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа, 28 минути и 25 секунди

9 април 1937

С каценето си в Лондон камикадзе на фирмата „Мицубиши” става първият японски самолет, летял до Европа

26 април 1937

След бомбардировка на германската авиация по време на Гражданската война в Испания е разрушен баският град Герника. Загиват над 1650 души. Трагедията вдъхновява Пабло Пикасо да създаде една от най-известните си картини – „Герника”

6 май 1937

Пълният с водород германски дирижабъл „Хинденбург” е обхванат от пламъци и изгаря за минути над Ню Джърси, малко преди да се приземи; загиват 36 човека

20 юни 1937

Установен е световен рекорд за полет без междинно кацане по линията Москва – Северен полюс – Ванкувър. Полетът започва на 18 юни 1937 г. Осъществен е от съветски екипаж, начело с Валерий Чкалов, и летците Георгий Байдуков и Александър Беляков. Преодолени са 12 000 км за 63 часа и 25 минути

1937

Създадена „МАS” като частна търговска авиокомпания „Малаян еъруейс”

28 юни 1939

От Порт Вашингтон в щата Ню Йорк до Марсилия във Франция започва да действа първата редовна въздушна линия между Америка и Европа

29 юни 1939

Изпълнен е първият търговски полет през Атлантическия океан. Самолетът „Диск Клипер” долита от САЩ на летището в Лисабон, Португалия

29 юли 1939

Руското правителство решава да обособи ново бюро в Московския завод 156, което да вдигне във въздуха Су-2. Датата се смята за рожден ден на „Сухой” (Павел Осипович Сухой)

27 август 1939

В Германия е извършен първия в света полет на самолет с реактивен двигател – „Хайнкел Хе 178”

14 септември 1939

VS-300 на Игор Сикорски става първият успешно изпробван хеликоптер

28 декември 1939

Осъществен е първият полет на японския изтребител Мицубиши А6М

24 май 1940

Американският авиоконструктор от украински произход Игор Сикорски осъществява първия успешен полет на хеликоптер

13 август 1940

Започва т. нар. Битка за Англия – сблъсък между германското Луфтвафе и Кралските въздушни сили

26 октомври 1940

Американският изтребител P-51 Mustang прави първия си полет

1940

Северно от Пловдив е изградено военното летище „Граф Игнатиево”

Във въздуха е вдигнат първият руски боен многоцелеви самолет Су-2

7 април 1941

Английските самолети за пръв път бомбардират София

14 април 1941

Британската авиация извършва втора бомбардировка на София без жертви

10 май 1941

Ракетопланът „Месершмит 163” преодолява границата от 1000 км/ч (1003,9 км/ч)

20 май 1941

На остров Крит по време на Втората световна война германските войски извършват най-голямата въздушнодесантна операция във военната история

12 юли 1941

Самолети на хитлеристка Германия започват бомбардировки на Москва

Август 1941

При изпитателен полет на новия четиримоторен италиански бомбардировач „Плагио” загива Бруно Мусолини. На 17 години вторият син на Дучето става най-младият военен пилот в Италия

2 октомври 1941

Изпитателният „Месершмит 163” счупва тогавашния световен рекорд за скорост, постигайки невероятните за времето си 1004,5 км/ч

7 декември 1941

Японски самолети нападат военноморската база на САЩ Пърл Харбър в Хавай. Атаката е извършена в 7 ч. и 55 мин. местно време. Потопени са 19 кораба, унищожени са 188 самолета, загиват 2403 американски военнослужещи. Япония губи 29 самолета, а жертвите са 55 души. На 8 декември 1941 г. САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Холандия и други държави обявяват война на Япония

1941

Германските ВВС разрушават Ковънтри – център на британската автомобилна и оръжейна промишленост

6 януари 1942

„Пан Американ” получава редовна линия за извършване на околосветски полети

18 април 1942

Американската авиация за първи път бомбардира Токио

31 май 1942

Германската авиация Луфтвафе бомбардира английския град Ковънтри

6 юни 1942

Осъществен е първият скок със синтетичен (найлонов) парашут

25 юни 1942

Британското военно въздухоплаване с 1000 бомбардировача напада германския град Бремен

18 юли 1942

В Германия са извършени успешни изпитания на първия реактивен изтребител – Mсерешмит Me 262

10 август 1942

Британското военно въздухоплаване с 476 бомбардировача напада Дюселдорф, при което изхвърля около 100 000 бомби

1 октомври 1942

В САЩ е извършен първият пилотиран полет с реактивен самолет

30 януари 1943

Английските ВВС извършват първата дневна бомбардировка над Берлин

1 юни 1943

Въз основа на уведомлението на германските шпиони в Мадрид, немски изтребители свалят британски пътнически самолет Дъглас ДС-3, смятайки, че в него се намира британският премиер Уинстън Чърчил. В злосторническата атака загиват всички пътници, сред които и известния филмов актьор Лесли Хауърд

24 юли 1943

Съюзническата авиация започва операция „Гомор” – концентрирано тежко бомбардиране на германския пристанищен град Хамбург

28 юли 1943

В рамките на операция „Гомор” британската авиация извършва със 739 самолета масирана бомбардировка на Хамбург, по време на която загиват 42 000 цивилни граждани

20 август 1943

Английски и американски самолети бомбардират село Пордим, Плевенско

13 септември 1943

Англо-американски самолети бомбардират Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък

6 ноември 1943

Англо-американската авиация бомбардира Пловдив

14 ноември 1943

Извършена е първата бомбардировка на София от съюзническата авиация

24 ноември 1943

Втора бомбардировка на София от съюзническата авиация

10 декември 1943

Активирана е третата бомбардировка върху София от британско-американската авиация

20 декември 1943

Съюзническата авиация извършва четвърта бомбардировка над София, при която българският летец поручик Димитър Списаревски загива, сваляйки един B-24 Liberator и извършвайки таран на друга американска „летяща крепост” – най-големият подвиг на български пилот

9 януари 1944

Англо-американската авиация бомбардира София за пети път

10 януари 1944

Над София е извършена шеста бомбардировка от британско-американската авиация, най-голямата през Втората световна война. Загиват около 750 цивилни и военни, ранени са 700 души, напълно разрушени са 463 сгради, включително е засегнат Народният театър „Иван Вазов”

24 януари 1944

Англо-американската авиация извършва бомбардировки върху Скопие, Враца и селата Кунино, Врачанско и Беглеж, Плевенско. Загиват общо 124 души

6 март 1944

При въздушно нападение над Берлин британската авиация губи 69 самолета – най-голямата загуба на самолети по време на една битка през цялата война

17 март 1944

Съюзническите бомбардировки на Австрия през Втората световна война започват с повече от 200 самолетни атаки на цели във Виена

29 март 1944

София е бомбардирана от англо-американската авиация

30 март 1944

Англо-американската авиация бомбардира София, Враца, Лом и Фердинанд (дн. Монтана)

Извършена е най-жестоката и разрушителна бомбардировка над София. Градът ни е нападнат от 450 американски бомбардировача, пазени от 150 изтребителя. Хвърлени са 3000 фугасни и 30 000 запалителни бомби. Разрушени са 3500 сгради, включително и Народната библиотека. Изгорели са десетки хиляди книги, увековечаващи древната ни история

11 април 1944

Английската авиация разрушава щаба на Гестапо в Хага, Холандия

17 април 1944

Поручик Неделчо Бончев прави втория български таран на американски бомбардировач и успява да се спаси с парашут

20 април 1944

Англо-американска бомбардировка на София

11 юни 1944

Авиацията на англо-американските съюзници бомбардира Русе. Пуснати са около 100 бомби. Убити са петима, ранени са 4 души. Бомби са хвърлени и при разградските села Църквино, Веселина и Желязковец и при гара Самуил. Има бомбени попадения и край Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец. Загива подпоручик Иван Бонев, след като ранен скача с парашута си, е разстрелян във въздуха. Българските изтребители свалят 11 противникови самолета. В този ден в боя участват и германски изтребители

13 юни 1944

Нацистка Германия подлага за пръв път Лондон на обстрел с крилати ракети „Фау-1”

Юни 1944

В Германия е пуснат в производство първият в света реактивен изтребител „Месершмит”

3 юли 1944

Англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене

2 август 1944

Джоузеф, най-големият от братята Кенеди, загива при експлозия на бойния му самолет над Белгия

11 август 1944

Англо-американската авиация бомбардира село Койнаре

26 август 1944

Станке Димитров - Марек, български комунистически деец, загива в самолетна катастрофа край Брянск (Русия) на път за България заедно с други комунисти

20 октомври 1944

Състояло се е първото бойно излитане на японски камикадзе

7 декември 1944

В Чикаго, САЩ, е подписана Конвенцията за международната гражданска авиация

13 февруари 1945

През нощта на 13 февруари 1945 г., като разбира, че Дрезден няма противосамолетна артилерия, смелата английска авиация изпраща на два пъти бомбардировъчни ескадри от 224 и 529 самолета, които осветяват обилно с ракети и бомбардират беззащитния град. На другия ден на помощ на тези герои пристига американска ескадрила с 344 самолета „Мустанг”. Хвърлени са 650 000 запалителни бомби. Древният град на културата е напълно унищожен. Вилнеят пожари с температура 1000°C. Дворецът на изкуствата Цвингер е сринат; унищожени са 400 уникални творби. В пламъците изгарят 135 000 души. Много от децата са още с шарени костюмчета от вечерта – празнували са Карнавалния вторник. Останалите живи не са в състояние да погребат мъртвите. Идват военни, поставят на скари по 500 трупа и ги изгарят. Огньовете бушуват две седмици

9 март 1945

Американската авиация извършва най-мащабната бомбардировка на Токио, при която е разрушена голяма част от града и загиват над 80 хил. души

16 март 1945

Британската авиация извършва масирана бомбардировка на германския град Вюрцбург – за 20 минути са разрушени 90 % от сградите и загиват над 5 000 жители

28 юли 1945

При сблъсък на американски бомбардировач В-25 в най-високата сграда на Ню Йорк – Емпайър Стейт Билдинг, загиват 14 души и са ранени 26 души

12 септември 1945

В България е създадено Висше военновъздушно училище, днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски” в Долна Митрополия

5 декември 1945

В Бермудския триъгълник, Атлантическия океан, изчезват пет самолета на морската авиация на САЩ

Април 1946

Френският национален превозвач назначава първите 11 стюардеси на своите самолети. Днес от общия персонал от 13500 души стюардесите са повече от половината – 8800. Първият стюард е назначен от авиокомпанията през 1938 г. Със зачестяването на полетите до далечни дестинации – до Ню Йорк, например, се пътувало почти денонощие, „Ер Франс” решава да назначи и жени. Идеята била стюардите да се грижат за приготвянето и сервирането на храната и напитките, а колежките им да осигуряват доброто настроение на пътниците. Униформата на първите френски стюардеси – дело на дизайнерката Жоржет Ренал, била в доста строг военен стил. Постепенно обаче елегантността и шикът, съвсем по френски, превземат гардероба на домакините на борда. По правило дизайнът на толетите им се поверява на водещи модни къщи, между които „Баленсиага”, „Кристиан Диор”, „Жан Пату”, „Нина Ричи”, „Кристиан Лакроа”. Едва през 1955 г. стюардесите и стюардите на „Ер Франс” официално са причислени към кабинния екипаж. Оттогава датира специфичното обучение по правилата на безопасност и оказване на първа помощ, самолетът е разделен на участъци с определени отговорници, въвеждат се и тренировки на симулатори с участието на пилотите

31 май 1946

Открито е летище „Хийтроу” край Лондон – най-голямото летище във Великобритания и най-натовареното в световен мащаб. Разполага с две успоредно разположени писти, 5 пътнически терминала и един товарен терминал. Намира се на 22 км западно от Лондон

1946

Основана италианската авиокомпания под името Aerolinee Italiane Internazionali, по-позната като Alitalia, съчетание от италианските ali – крила, и Italia. Първият полет е извършен със самолет Fiat G-12 Alcione от Торино за Катания и Рим

Създаден е унгарският национален авиопревозвач „Малев”

В САЩ е създадена ескадрилата „Сините ангели”

26 януари 1947

В самолетна катастрофа в Дания загива шведският престолонаследник Густав Адолф, оставяйки пет деца, включително и сегашния крал на Швеция Карл XVI Густав

19 юни 1947

Aмериканският пилот А. Бойд пръв в света преодолява скоростта 1000 км/ч

24 юни 1947

Американският пилот К. Арнолд докладва, че вижда в небето над щата Вашингтон странни обекти, подобни на чинии. Оттам води началото си терминът „летяща чиния”

29 юни 1947

Открита е първата редовна линия за въздушен транспорт София – Бургас

12 септември 1947

Открита е първата българска международна въздушна линия по маршрут София – Будапеща. Полетът е осъществен със самолет и летателен екипаж на дирекция „Въздушни съобщения”, създадена с ПМС 8/27 декември 1946 г.

18 септември 1947

ВВС на САЩ (USAF) се отделят като самостоятелен клон на Въоръжените сили

14 октомври 1947

Експериментален самолет Бел X-1 на ВВС на САЩ, управляван от летеца Чарлс Йегър, осъществява първия документиран полет над скоростта на звука, преминавайки т. нар. свръхзвукова бариера (1192 км/ч). Някои пилоти на „Спитфайър” твърдят, че са достигали преди това Mach 1 при пикиране

12 декември 1947

В Москва е основан вертолетният завод за знаменитите и днес „Ми”

13 февруари 1948

Авиокомпания „Дирекция въздушни съобщения” открива първата българска редовна между-народна въздушна линия по маршрута София - Белград - Будапеща - Прага

13 март 1948

Катлийн Кенеди-Кавендиш, сестра на президента Джон Ф. Кенеди, загива при самолетна катастрофа във Франция

9 май 1948

Открита е въздушната линия София-Варна

1948

Създадена е 16-а транспортна авиобаза на Военновъздушните сили във Враждебна, наследник на 14-и авиационен полк – първата самостоятелна транспортна авиационна част в българските ВВС

Американският авиоинженер Франсис Рогало и жена му изобретяват гъвкавия „парапланер” като парашут за космически капсули

2 март 1949

Американският кап. Джеймс Галахър завършва за 94 ч и 1 мин първата околосветска обиколка със самолет Боинг B-50 Superfortress „Lucky Lady II” без междинно кацане, като за целта е презареждан 4 пъти с гориво във въздуха

27 юли 1949

Първият реактивен пътнически самолет De Havilland DH 106 Comet извършва първия си полет.

Самолетите модел „Комет” са дело на британската самолетостроителна компания „Де Хавиланд”. Производството им започва на 2 април 1949 г., въведени са в есплоатация на 2 май 1952 г. с редовни полети по маршрута Лондон-Рим-Бейрут-Хартум-Ентебе-Ливингстън-Йоханесбург, изведени са от експлоатация през 1980 г.

 

на следващата страница продължава хронологията от 1950 г. до наши дни ...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови