Айни

Коренните жители на Япония. Думата „айн” означава истински човек. Понастоящем броят им е около 20 000 души и живеят в северната част на о-в Хокайдо, в провинция Хидака. Най-старите жители на страната са запазили своя език, който има характерните особености на диалект

Арменци

„Армен” идва от името на първия цар на урартийската държава – Араме. Самите арменци се наричат „хайар” (ед. ч. – „хай”), по името на племенния съюз Хайаси

Варяги

В Западна Европа те били известни под името „нормани”. Произхождали предимно от Дания и Скандинавските земи. Когато започнали да се появяват по бреговете на Балтийско море, местните хора ги нарекли „варяги”. Произходът на този термин е недостатъчно изяснен. В древноруския език думата „варяг” има значението на „дребен търговец”. Вероятно защото този народ непрекъснато прииждал в славянските земи, като редувал мирната търговия с пиратски набези. Началната руска летопис знае вярягите от средата на IX век. Често славянските племена ги наемали срещу задължението да ги пазят от враждебните им съседи. Скандинавските саги наричат варяжките вождове „кьонинг” и „викинг”. От тях вероятно са произлезли славянската титла „княз” и определението „витяз”

Викинги

Другите народи ги наричали нормани („северни хора”), а те помежду си – викинги. Според някои етимолози „vikinga” произлиза от северния корен „vikja” (лъкатуша, криволича), според други – от „vik”, което означава залив

Гали

„Галус” на латински значи петел. Твърди се, че римляните наричали така келтите, защото техните воини украсявали шлемовете си с пера от петел

Гети

Ако отворим наличните справочници, ще видим, че с гръцкия екзоним „гети” е назована тракийска племенна група, обитавала региона на Североизточния Балкански полуостров. Източната граница на териториите им била Черно море. На юг гетските земи достигали Стара планина, а на север се прехвърляли отвъд Дунав, до склоновете на Карпатите и поречията на Днестър и Днепър. Някои антични автори слагат знак за равенство между гетите и живелите между Карпатите и Дунав в съвременна Румъния даки. Други споменават в същите земи племената кробизи, теризи, агатирски, миргети и тирагети, обединени под общото име на най-значимото сред тях – гетите. В своя труд за Гръко-персийските войни Херодот от Халикарнас, наричан „баща на историята”, описва траките като „най-многобройния народ на света след индийския”. Гетите пък той определя като „най-храбрите и справедливи сред траките”. Очевидно за Херодот „траки” е колективно название на множество народи, а гетите са само един от тях

Етиопци

„Хора с изгорели от слънцето лица” – това название дали древните гърци на тутсите от негърското кралство Мерое

Ескимоси

На езика на индианското племе оджибве ескимо означава „ядящи сурово месо”. Самите ескимоси се наричат инуити – т. е. „хората” на тази земя. Всеки от тях е инук, което значи „преди всичко човек”

Етруски

Римляните ги наричали туски или етруски. Гърците пък ги познавали под названието тирени (Херодот ги нарича тирсени), по името на легендарния им прародител Тирхений, вожд на колонистите в Лидия. Морето, на чийто бряг етруските построили няколко града, било наречено Тиренско. Самите те се наричали „расена”. Първоначално, в 10-9 век пр. н.е., етруските живеели в северната част на днешна Италия, в Етрурия. По-късно тя започнала да се нарича Тоскана, а етруските – „тоски” или „туски”

Йети

Тибетска дума, означаваща демон

Камчадали

Местното население на Камчатка. Те наричат себе си „кроша”, което означава хора

Канаки

(„Човеци”), коренното население на Нова Каледония

Келти

Думата „келти” идва от гръцкото „келтой”, което се появява за първи път през VI в. пр.н.е. за означаване на „варварите”, живеещи във вътрешността на средиземноморските области

Папуаси

Названието идва от малайското „оранг папуа” или „папува” – къдрави хора

Пикти

Учените и до днес не знаят точно що за хора са били пиктите (лат. „пикти” – нарисувани, татуирани). Самото понятие започнало да се употребява от трети век насам въобще за всички племена, населяващи севера на Британия, Хебридските и Оркнейските острови. Техният език е представен от непреведеното и до днес огамическо писмо (древно писмо, употребявано само от келтите и пиктите на Британските острови). Произходът на пиктите предизвиква спорове, повечето от учените са на мнение, че това е народ с индоевропейски произход

Пуни

Римляните наричали картагенците пуни. Poenicus, punicus е римската версия на гръцкото poeni – „царски пурпур”, растително багрило, монопол на финикийците, който дава тяхното име

Татари

През 1238 г. монголският хан Батий, внук на Чингиз хан, направил разрушителен поход в Русия. Съвременниците сравняват монголите с онзи прокълнат и нечист народ, за който в Библията се разказва, че бил изгонен в пустинята. Пак там е записано, че този народ ще се появи отново, когато настъпи краят на света, за да оплени цялата земя. Затова хората от Европа нарекли този народ „Тартар” (татари), т. е. хора, излезли от пъклото, от ада.

Наречени са така от китайската дума за номади „та-та”.

Етнонимът „татар” на монголски означава „чужденец”, а не име на народ

Туареги

Войнствени номади, обитаващи пустинята Сахара. Туарег или тарги се превеждат на арабски като „изоставен”, „отхвърлени от бога”. Те самите се наричат имоха или имаджирхен, което означава на техния език свободни, независими

Тутси (Бурунди)

На езика банту „тези, които идват”

Тюрки

Етническото понятие „тюрк” има различни тълкования. За първи път то е разчетено от археолози при р. Орхон, южно от езерото Байкал. Предполага се, че „тюрк” произлиза или е корен на вариантите „тюрюк” (използвано през VI-VIII век), тюремек, тюрели (тьорели) и др. Тези наименования според изследователите се обединяват смислово като закон, сила, ред и т. н. В действителност понятието „тюрк” е използвано при формирането на първата държавна организация (хаганат) на „небесните тюрки” (гьоктюрклер), която съществува от 552 до 630 г. Тя заема обширно пространство от Каспийско море до Тихия океан, след отхвърляне господството на Аварската империя с въстание от 545 г. Наименованието тюрки може да идва и от китайската дума „тюкют” – силен

Удабе (Нигер)

Преведено буквално „хората на табуто”, както те самите са се нарекли

Хуни

От кит. хунну, сюнну – „ужасните роби”

Цаатан

(монг.) „северни елени” – етн. група, наброяваща днес около 200 души, които обитават 100 000 кв.км площ. Това, че районът е изключително труднодостъпен, е позволило на групата да запази традиционния си начин на живот

Добавете коментар


Защитен код
Обнови