Абу Даби

Бедуини, принадлежащи към големия род на Ал бу Фала, се заселват на групата острови и най-вече на малкия остров, имащ формата на триъгълник. На този остров бил оазисът Ел-Лиуа. Така възникнало селището Абу Заби, което означава „Баща на града”. Първите заселници били бедуини и ловци на бисери. С идването на англичаните градът бил преименуван на Абу Даби

Австралия

През 1814 г. английският изследовател на страната Матю Флайндърс предложил континента да се нарича Австралия в памет на „Тера аустралис инкогнита” (от лат. Непознатата южна земя), търсена в продължение на столетия. Това име скоро изместило общоприетото дотогава Нова Холандия

Ангола

По титлата на владетеля на държавата Ндонго – „нгола”, португалските заселници наричат през 16 в. цялата страна Ангола

Бахрейн

(араб.) „Две морета”

Бенин

През ноември 1975 г. Дахомей е преименуван на Бенин, по името на древно африканско кралство

Ботсвана

От Бечуаналенд, със значение на равнина

Бохемия (дн. Чехия)

През 5 в. пр.н.е. страната била заселена от келтските племена бойове, дали й по-късно римското име Бойохемум, т. е. „Земята на бойове” или Бохемия

Бруней

Според легендата, когато през 15 в. първите малайски заселници акостирали в земите около р. Бруней, те възкликнали „Барунах!”, т. е. прекрасно място за заселване

Буркина Фасо

През 1984 г. Горна Волта приема новото си име, което на езиците море (моси) и диула се превежда като „Страна на честните хора” (или Страна на достойнството)

Бутан

Има няколко версии за произхода на името Бутан. Едната е, че то идва от тибетската дума Бхут – „север”, и тогава би могло да се преведе като „Земята на север”. На местен език названието на кралството е Друк Юл, което в превод означава „Страната на гърмящия дракон”, а англичаните го нарекли Бутан – Страна на бхотиите

Вануату

През 1606 г. португалският мореплавател на испанска служба Педро Ернандес де Кирос открива островите Вануату („Наша земя”)

Венецуела

През 1499 г. испанската експедиция на Алонсо де Охеда, в която бил включен като щурман и Америго Веспучи, стига до бреговете на езерото Маракайбо. Там флорентинецът заварва индианските племена гуахира, които живеят в наколни жилища във водите на езерото. Те му напомнят на каналите на Венеция и той назовава района Венецуела или „малката Венеция”. По-късно това се превръща в наименование на цялата страна

Габон

През 1485 г. португалски мореплаватели слизат близо до устието на голяма река, течаща под свода на гъста мангрова растителност. Ето защо нарекли реката Рио де Габао („река-колиба”), от което по-късно произлязло наименованието на страната

Галия (дн. Франция)

Галия е наречена така заради белия цвят на жителите си, защото на гръцки „гала” значи мляко

Гана

Официалното име на новата държава идва от средновековната империя в Западна Африка – тя се казвала Уагадугу, а „гана” била титлата на кралете, които я управлявали. Бившата английска колония Златен бряг е първата африканска колония, обявила своята независимост (6 март 1957 г.)

Гватемала

Името идва от езика на̀хуат и означава „място с много дървета” (Quauhtlemallan)

Гвиана

Местните индианци й дали името Гуиана, което има смисъл на „земя, богата на води”

Гвинея

Названието „Гвинея” се появява в речниците след 1891 г., когато тази малка част от африканския континент била завладяна от Франция. Преди това тя е била известна под името „Южните реки”. В действителност „Гвинея” е географско понятие, датиращо от 16 век. Под това понятие се разбира територията по целия бряг на Гвинейския залив, простираща се от Зелени нос на запад до нос Лопес (Конго) на изток.

Мнозина учени са се опитвали да изяснят произхода на името Гвинея. Едни от тях твърдят, че то произлиза от думата „гинé”, която на езика на сусу значи жена. Легендата разказва, че един мореплавател слязъл на брега и запитал една жена как се казва тази страна. Жената се изплашила и отговорила, че тя е жена (гинé) и той трябва за това да запита някой мъж. Пътешественикът побързал да заключи, че отговорът на въпроса му е първата двусрична дума. Според други учени думата Гвинея е изопачено произношение на думата „джинé”, която пак на езика сусу означава дявол. Когато първите моряци се показали на брега с техните лодки, местните жители толкова се изплашили от вида им – с дълги руси коси, големи бради и бяла кожа, че се разбягали кой накъдето види, като викали в ужас „джинé, джинé”. Някои пък твърдят, че думата Гвинея произлиза от берберската дума „агинау”, в множествено число – „агинауен”, означаваща „черен”, която преминала в простолюдния арабски говор на Магреб под формата „генауи”

Германия

Според Изидор Севилски (560-636 г.) страната е наречена Германия поради обилието на раждащи се народи (от лат. „германус” – близнаци). Самите германци я наричат Дойчланд (от лат. teutsch – тевтонци, едно от германските племена)

Грузия

В повечето западни страни бившата съветска република е известна под името Джорджия. В същото време в постсъветското пространство и в славянските страни държавата е наричана Грузия. Самите грузинци наричат страната си Сакартвело по името на легендарния й основател Картлос

Елада

Името произлиза от Елин (Хелен), цар на Тесалия, внук на Прометей, син на Девкалион и Пира. Елин е митичният родоначалник на елините, епоним на Елада, а неговите синове и дъщери са епоними на основните елински племена. С мита за Елин се подчертава общият произход на гръцките племена

Еритрея

Наименованието произхожда от латинското име на Червено море – „Маре еритрум”

Зимбабве

Един от първите проникнали в земите между реките Лимпопо и Замбези бил немският учител Карл Маух, дошъл през 1871 г. След дълги месеци непосилен път в саваната и джунглите Маух достигнал руините от огромни каменни съоръжения, подобни на крепости, които местните племена наричали Зимбабве. Името означавало „каменни къщи”

Иберия

Река Ебро в Източна Испания дава най-древното название на своята страна – Иберия

Индия

В древността обитателите на п-в Индустан наричали своята страна Синджу. А техните съседи – персите, на които било трудно да произнасят буквата „С” в началото на думата, променили името в Хинду. От персите това име преминало у гърците, които изпуснали още една буква. И накрая далечната страна започнала да се казва Индия по името на нейната най-голяма западна река Инд. Самите индийци наричали и наричат своята родина или Джамбудвита, което означава „Континент на дървото джамбу”, или Бхаратаварша – „Страна на синовете на Бхарата”, по името на един от легендарните им герои. В Североизточна Индия се среща и наименованието Ариядеша

Иран

Името на Персия е променено на „Иран” през 1935 г. – като по-обединяващо за арийското население на страната. „Иран” идва от старата форма „Арианам” – „Земя на арийците”. Самите персийци отдавна наричат своята страна така, а от 1935 г. официално налагат това име и пред останалия свят. Днес Иран е една от малкото страни по света, която официално почита арийския си произход. Още древните персийски царе пр. Хр. се титулуват „Цар на арийците”. В гробницата на Дарий I например, до древната столица Персеполис, под огромен барелеф стои надпис, който гласи: „Аз – Дарий, цар велик, цар на царете, цар на много народи, син на Хистасп, Ахеменид, персиец, син на персиец, ариец от арийски род...” Като бял народ персийците разпространяват своята култура из цяла Средна Азия. Много неща, които днес по инерция приемаме за арабски или ориенталски, всъщност произлизат от тяхната култура – от невероятно богатата поезия на Омар Хаям до изключителните медицински открития на Авицена

Исландия

През 867 г. норвежецът Равен Флок се отправил към Исландия с цел да основе колония. Колонистите едва-едва изкарали суровата зима, затова и островът получил името си Исландия – Ледена земя

Испания

Финикийците нарекли тази земя Спаниа – „страна на зайците”, поради изобилието на тези бозайници там. Древните гърци я наричали „земята на Вечерницата”. Когато римляните нахлули към 206 г. пр. н.е. приели името Хиспания.

Известно е, че през I в. пр. н.е. римският писател Катул нарекъл Испания „зайча страна”. След окупирането ѝ римляните заварили там толкова много зайци, че ги ловели масово и ги държали в затворени пространства, наречени лепорарии, където ги размножавали заради вкусното им месо (особено на новородените зайчета или зародишите им)

Йемен

През VII в. арабите завладяват от етиопците Арабия Феликс (лат. „Щастлива Арабия”) и налагат исляма. Започват да наричат страната на арабски Йемен, което означава „дясна страна”, тъй като, гледан от Мека на изток, разположеният на юг Йемен остава отдясно

Йордания

На Каирската конференция през 1921 г. е взето решение на територията на британска подмандатна Палестина, разположена на изток от р. Йордан, да бъде създадено емирство Трансйордания (лат. „отвъд р. Йордан”)

Камбоджа

Названието идва от името на будисткия монах Камба Свайямбхута, който бил изпратен от Шива по тези места заедно с жена си

Камерун

Когато през 1472 г. португалският мореплавател Фернао до Поо достигнал устието на река Воури (Санага), силно впечатление му направило голямото количество скариди и той нарекъл реката Рио дос Камароес – Река на скаридите, откъдето дошло и името на страната

Китай

Славянските народи наричат древната източна страна „Китай”, което няма нищо общо с оригиналното й название. Името Китай най-вероятно произлиза от етнонима на монголския народ кидани (на тюркски кътаи), владял през 10-12 в. северен Китай. После това име се разпространило, измествайки древните имена като Катай и Манджи.

Близкоизточното и западноевропейското наименование на страната произхожда от персийската дума „Чин”, която идва от името на древнокитайското царство Цин, завладяло през 3 в. пр. н.е. голяма част от Китай. В качеството на етноним на древните китайци „Цин” влиза в езика на съседните народи. От него произлизат всички западноевропейски названия на Китай – латинското Сине, немското Хин, френското Шин, английското Чайна.

Чина е име, споменато в санскритския манускрипт „Архашастри”, произхождащо от малайското наименование на южнокитайското крайбрежие – Тина.

Самите китайци наричат страната си по различен начин, но най-често с името на поредната царстваща династия – Шан, Чжоу, Цин, Хан и т. н. Древните китайци наричали също земята, на която живеят, Поднебесна – буквалното й значение е „намираща се под небето”, откъдето произхожда известното наименование на Китай – „Поднебесната империя”

Коморски о-ви

Името на страната произлиза от арабската дума al-qamar (на Луната), т. е. Островите на луната

Коста Рика

Испанците наричат страната Коста Рика (Богат бряг), тъй като Колумб получил от местното население златни предмети в замяна на мъниста и други дреболии

Кот д' Ивоар

През 1475 г. по крайбрежието на Кот д' Ивоар се настаняват португалски търговци на слонова кост, които дават името на страната – Бряг на слоновата кост

Кувейт

Името Кувейт, което значи „малка крепост”, се е появило приблизително по едно и също време с града Ел Кувейт някъде към средата на 17 век

Лаос

През 1353 г. принц Фа Нгум образува първата лаоска държава Ласанг или Ланг Сам Хом Кхао („Страната на милионите слонове и на белия чадър”)

Либерия

През 1824 г. разширяващата се африканска колония на освободени американски негри-роби е наречена Либерия („Свободна страна”)

Либия

Старите гърци наричали с това име брега на Африка, разположен западно от Египет (Ливия е майката на Агенор, бащата на Европа)

Мавритания

Името идва от гръцкото mauros – „черен”

Малдиви

Името на архипелага идва от главния остров Мале и санскритската дума „двипа” – острови. Малдивците наричат своята страна Дхивехи Раадже – „Островна страна”, а самите себе си – дхивехин, което означава „островитяни”

Мали

„Хипопотама”, както се превежда всъщност Мали от езика бамбара

Мароко

Страната на арабски се назовава Магриб ал-Акса. Магриб (Магреб) означава „запад”. Това е средновековното название на страните Либия, Тунис, Алжир и Мароко. Според легендата Магреб е птица, която се вкаменила поради враждите на хората в този район

Мексико

От Мекситли, второто име на ацтекския бог на войната

Мианмар

Името Мианмар идва от „Mya” и се превежда като „емералд” (смарагд, изумруд). Старото наименование на страната – Бирма, дадено от англичаните, означава „златна страна”.

В Мианмар се добиват 90% от рубините в света, както и голяма част от сапфирите. В страната се добива изключително ценният императорски нефрит с тъмнозелен цвят, който се цени особено много в Китай и другите страни от региона

Мозамбик

Измененото от португалците име на владетеля на малък остров (дн. о-в Мозамбик), разположен между Мадагаскар и континента – Муса ал-Мбики, дава наименованието на цялата страна – Мозамбик

Намибия

През 1968 г. ООН взема решение за преименуване на Югозападна Африка в Намибия (на местен език – „Голямата суха земя”)

Непал

Името Непал е съставено от санскритските корени нипа („подножие на планина”) и алая („обиталище”) и означава „Жилище в подножието на планината”. Други езиковеди, основаващи се на тибетски етимологически изследвания, го превеждат като „свещена (света)” земя и го обясняват с многобройните храмове в тази страна. Едно от древните названия на Непал е Шангри Ла, което в превод означава „неземна красота”

Никарагуа

„Водата на Никарао” (местен индиански вожд)

Ниуе

Малкият коралов остров в Тихия океан е с площ 260 кв. км и население 1600 жители. В превод името му означава „Съзерцавам кокосовия орех”

Нова Гвинея

Името Нова Гвинея дава испанският мореплавател Иниго Ортис де Ретес, който през 1545 г. плавал три месеца покрай северния бряг на обширната земя. Той не знаел още остров ли вижда или континент, но планинската страна, обрасла с тропическа гора, му напомняла далечния бряг на Западна Африка, който тогава на хиляди километри се наричал „Гвинея”

Нова Зеландия

Маорите наричат страната си „Аотеароа”, което означава „Земята на дългия бял облак”

Норвегия

„Северен път”

Пакистан

Името на страната идва от „паки” – свещен, и „стан” – земя, на езика урду, но има и преносно значение – Страна на чистите, т. е. на правоверните (мюсюлманите). Според едно друго тълкуване на етимологията, което не изключва първото, названието било създадено от Чаудхури Рахмат Али от първите букви на районите, които влезли в състава на републиката: Пенджаб, Афгани (Северозападната гранична провинция), Кашмир, Синд и края на името Белуджистан

Палестина

Древногръцкият историк Херодот пръв нарича страната Ханаан Палестина. Това наименование произхожда от библейското название на филимстинците „пелищим” – народа, който в 13 в. пр.н.е. заел южното крайбрежие на Ханаан

Полша

Наименованието означава поле, равнина (около 75 % от площта на страната е заета от Полската низина)

Сенегал

Продължават споровете за произхода на названието Сенегал. Според едни коренът на думата трябва да се търси в „сунугал” – нашият сладкиш, а според други – в „Исенган”, което означава „Страна на чернокожи” и за пръв път се употребява от арабския географ Ал Бакър през 1068 г.

Сиера Леоне

През 1462 г. португалският мореплавател Педро ди Синтра открива африкански бряг, който нарекъл Сиера Леоне („Лъвска планина”), защото му се сторило, че откъм крайбрежните планини се дочува лъвски рев

Судан

Огромната ивица на саваните, която се простира от западните граници на Етиопия до бреговете на Атлантическия океан и граничеща на север със Сахара, а на юг – с тропическите гори на Конго, преди около дванадесет столетия арабите нарекли Биляд ас-Судан („Земята на черните”).

Според друга теория името идва от областта ас-Суд в южната част на днешен Судан. Ас-Суд по форма е нещо като правоъгълник със страни 400 и 320 км – обширна заблатена равнина, която се отводнява от горните части на притоците на Бели Нил – Бахр ал-Гозал на запад и Бахр ал-Джабал в централната част. Реките са покрити от високи стръкове папирус. На арабски ас-Суд означава „папирус”

Тайланд

През 1939 г. Сиам се преименува в Тайланд (Пратед Тай – „Земя на свободните”; тай също е и „човек”)

Того

В превод названието й означава „зад морето”

Тувалу

Атолите Тувалу са открити от испанеца Алваро де Менданя през 1568 г. Названието на страната на полинезийски означава „Осем острова на едно място”, деветият – Ниулакита, не влиза в сметките, понеже е ненаселен

Турция

От средата на 10 век започнали да наричат огузките племена в Анадола туркмени, а след битката при Манцикерт (1071 г.) и създаването на беглиците в Мала Азия, тези земи започнали да ги наричат Туркия

Уганда

Носи името на негърската държава от 19 в. Буганда, по името на най-голямата народност в страната – (ба)ганда

Уелс

Името на страната произлиза от древната английска дума „уилс”, която означава „чужденци” – местното население е наричано така заради келтския си произход

Украйна

Наименованието Украйна се появило в края на 12 век, като с него започнали да наричат земите по Днепър, Галиция, по долното течение на Днестър и по горното течение на Западен Буг. В етимологичен смисъл то означава покрайнина, периферна територия

Финландия

Името Финландия за първи път се споменава в мирния договор от 1323 г. между Русия и Швеция. Вероятно идва от думата „фени” (fennit), употребена от Тацит в труда му „Германия”, относно народите, живеещи на север от германците (отнасяло се е за лапландците). Предполага се, че може и да идва от шведското „Fiendeland” – вража страна.

Самите финландци наричат страната си Суоман Тасвалта (Страна на хилядите езера) или Суоми. Вероятно името Суоми идва от граничния южен пункт Somewesi, близо до Виборг (който след Втората св. война преминава към Съветския съюз). Още през 14 век Суоми се е наричала югозападната област на Финландия, близо до гр. Турку.

Суоми – в превод „суо” означава блато. В страната има 187 888 езера, 650 реки и 179 854 острова. Над 10 % от територията ѝ са водни площи

Хаити

През 1804 г. на западната част на острова е възстановено старото му индианско име Хаити („Планинска земя”)

Чили

Когато испанските конкистадори попитали инките как се казва земята зад Андите, те помислили, че става въпрос за планинските върхове и отговорили: „Там е чили”, тоест студено, мразовито

Швеция

За първи път името Швеция е отбелязано през I-ви век сл. Хр. от римския историк Тацит. Той пише, че на остров в морето живее племето на свионите (алтернативно свеите), преживяващо от морето, и ги описва като майстори на оръжие и кораби. Описанието е на жителите на централна Швеция (Свеаланд), основно около езерото Меларен, и съвременните Стокхолм, Сигтюна и Бирка. От името на племето произлиза и името на Швеция на старошведски „Svearike” (държавата на свеите), което с развитието на езика се трансформира до „Sverige” (произнася се „Сверийе”), или на англосаксонски „Svealand”, земята на свеите (коренът „све” означава родственик, приятел)

Шотландия

Наименованието Шотландия (на англ. Scotland) е образувано от името на келтското племе скоти, което в буквален превод означава „номади”

Шри Ланка

В Северна Индия имало царство Лала, чийто владетели се наричали Синха (лъвове). Част от тях през 543 г. пр. н.е. се преселили далеч на юг. Дошли до един остров и го нарекли „Остров на лъвовете” – Синхаладвипа. Това име било променено на Силон или Цейлон от европейците. Островитяните предпочели да наричат страната си Ланка – благословена, а думата „Шри” се употребявала, за да изрази почитание

Япония

През III в. на изток от Осака се заселва кланът Ямато („Дългият път”), от когото вероятно произлиза името на страната – Япония, а на хората от клана – японци.

Китайците наричали в продължение на няколко века японците с названието „вону” (джуджета-роби), изразяващо високомерието на китайския император към японските васали, докато по най-настоятелно искане от тяхна страна в Китай бил въведен по-вежливият израз „Жибенго”, който означавал Страна на изгряващото слънце. От него произлиза днешното название Япан (Япония).

Друга хипотеза за европейското наименование на страната – Жапон или Жапан, е предположението, че произхожда от малайската дума Джапунг, която впоследствие била видоизменена от португалците и испанците. Така например Марко Поло е използвал за Япония наименованието „Зипангу”

Добавете коментар


Защитен код
Обнови