Архипелази

 

Абролюс (Бразилия)

През 16-и век моряците в близост до кораловите рифове край брега на щата Баиа предупреждавали другите мореплаватели: „Abra os olhos!” (Отваряйте си очите на четири!). Според традицията това често повтаряно предупреждение станало име на група от пет малки острова в региона, с площ от 910 кв. км, съставящи архипелага Абролюс (Санта Барбара, Редонда, Сириба, Суесте и Гуарита). От 1983 г. той е национален морски парк – резерват на гърбатия кит

Азорски о-ви

Португалците ги нарекли Иляш дош Азориш (Ястребови острови), понеже на тях не живеели никакви хора и четириноги животни, а били обитавани единствено от птици. Ястребите (всъщност на островите имало мишелови) били толкова питомни, че ги хващали с ръка

Амиранти

Група от 29 коралови острова, част от Сейшелските о-ви. Архипелагът е открит от европейците през 1502 г., когато португалският адмирал Вашку да Гама преминава покрай Амирантите и ги кръщава на себе си – „острови на Адмирала”

Бахамски о-ви

Името Бахами идва от испанското bajamar – „плитко море”

Бермудски о-ви

Носят името на своя испански откривател Хуан Бермудес през 1515 г.

Вирджински о-ви

На 15 ноември 1493 г. експедицията на Хр. Колумб открива земя, състояща се от близо 100 острова, планинска и в по-голямата си част безплодна. Колумб я нарекъл „Островите на 11 хилядите деви” и оттогава те носят името Вирджински острови

Додеканези (Гърция)

на гръцки буквално означава „Дванадесетте”. Названието е един капан за географите, защото всъщност архипелагът обхваща 40 къса земя, 40 острова, от които 12 са по-значителни

Дружествени о-ви

През юни 1767 г. английският мореплавател Самюъл Уолъс открива група острови в Тихия океан и им дава името Дружествени острови в чест на Кралското географско дружество

Канарски о-ви

Вероятно името произлиза от латинското „канис” – куче. Тези животни били отглеждани на Канарите още през древността. През 18 век островите придобиват особена популярност в Европа след като оттам започват да се изнасят зелени птички. Така името се заменило от „канис” на „канеро”, което означава „мелодичен”

Кирибати

Това е микронезийското произношение на името на английския мореплавател Дж. Джилбърт, открил островите през 1788 г.

Коморски о-ви

от арабската дума „камр” – луна

Лофотен (Норвегия)

„Лапата на риса” – наречен така заради формата му; намира се в Атлантическия океан

Маркизки о-ви

На 21 юли 1595 г. испанската експедиция на Алваро Менданя де Нейра открила в Тихия океан непозната земя. Първият остров нарекли Санта Магдалена (дн. Фату Хива), а цялата група, защото Менданя не се съмнявал, че това е островна група, нарекли Маркизки острови или по-точно Острови на Маркиз де Мендоса в чест на вицекраля на Перу Гарсиа Уртадо де Мендоса

Маршалови о-ви

Изследвани от английския мореплавател Дж. Маршал през 1788 г. и наречени на негово име

Мацушима (Япония)

„Борови острови”

Микронезия

(от гръцки) – „Малки острови”

Огнена земя

Фернандо Магелан забелязал индианските лагерни огньове на големия остров и го нарекъл Tierra del Humo, или „земя на пушека”. По-късно неговият покровител – испанският крал Карл V, изхождайки от максимата, че няма дим без огън, нарекъл острова Tierra del Fuego или Огнена земя – име, което този обширен архипелаг носи и до наши дни

Сейшелски о-ви

Стават френско владение през 1756 г. и получават името на министъра на финансите на Луи ХV – Моро де Сешел

Фарьорски о-ви

(Дания)

„Овчи острови”

Фолклендски о-ви

Островите получават названието „Фолклендски” в чест на ковчежника на британския кралски флот виконт Фолкленд

Циклади (Гърция)

Вероятно идва от Киклос, което означава „кръг” (поради формата на островите)

Брегове

 

Брегът на скелетите

(Намибия)

Дългата 3200 км пустинна ивица е наречена „Брегът на скелетите” заради изхвърлените от океана над 1000 останки от кораби

Копакабана

(плажна ивица, крайбрежен булевард и квартал на Рио де Жанейро) – едни твърдят, че Копакабана е име на индианско момиче, други, че преведено от индиански означавало „осветените места”

Вулкани

 

Гунунг Мерапи

„Огнена планина”, смята се за най-активния вулкан в Индонезия

Етна (Италия)

Най-високият европейски вулкан (3340 м). Името му на старогръцки означава „горя”

Нгоро-нгоро

(Танзания)

През 1892 г. германският изследовател Оскар Бауман открива кратера на вулкана Нгоро-нгоро (на езика на масаите „Голяма дупка”)

Върхове

Това са 14 върха, които се извисяват над 8000 м (за народите, които използват метричната система) или над 26 247 фута (за народите, които прилагат англосаксонската измервателна система). Ако се вземат предвид и второстепенните върхове, ще се получат общо 29 първенци над 8000 м, съответно над 26 247 фута

Анапурна I

(Хималаи)

(8091 м) „Богиня, пълна с храна” (или „Богиня на изобилието”) от санскрит – едно от многото поетични имена на богинята Деви, дъщеря на бога Химал

Броуд пик

(Каракорум)

(8047 м) Означава „Широк връх” на английски език – име, дадено от У. М. Конуей (1856-1937 г.) в 1892 г. На езика на балтите – Фалчан Ри

Гашербрум II

(Каракорум)

(8035 м) От балти – „Блестяща стена” (според проф. Гюнтер Оскар Диренфурт) или „Красива планина” (според инж. Фриц Моравец)

Дхаулагири I

(Хималаи)

(8167 м) Произлиза от санскрит – „Бяла планина”

Еверест (Хималаи)

(8848 м, най-високият връх на земята) До 1856 г. е известен като Връх ХV. През 1852 г. Андрю Уо, директор на Индийската топографска служба, предлага този връх да бъде наречен с името Еверест заради огромните заслуги на полковник Джордж Еверест, който от 1823 до 1843 г. създава първата подробна триангулачна мрежа в Британска Индия. Сър Еверест (1779-1866) е бившият директор на същата служба, заемал този пост през 1830-1843 г. Даването на ново име на осемхилядника съвпада и с официалното обявяване на височината му. Измервания били правени в продължение на много години и височината тогава била определена като средно число между шест различни премервания. През 1955 г. височината му е установена с точност. Официално Еверест носи това име от 1865 г. Непалците наричат върха Сагарматха, което на санскрит означава „Небесно докосване”, а тибетците – Джомолунгма (Богиня-майка на земята)

К-2 (Каракорум)

(8611 м) Името К-2 е работно означение, дадено през 1856 г. от полковник Монтгомъри, заемащ ръководна длъжност в Индийската геод. служба. На китайски върхът се нарича Когир, на езика на балтите – Чогори, което означава „Голяма планина” (от „чого” – голяма, и „ри” – планина”)

Кангчендзьонга

(Хималаи)

(8598 м) На тибетски означава „Петте съкровища на големия сняг”

Лхоце (Хималаи)

(8511 м) На тибетски – „Южен връх”

Макалу (Хималаи)

(8481 м) В превод от тибетски – „Водна планина” (според С. Дж. Бърард и Х. Х. Хейдън) или „Голямата чернота” (според Марио Фантин)

Манаслу (Хималаи)

(8156 м) Санскрит – „Планина на духа”, на тибетски – Кутанг (равнина)

Нанга Парбат

(Хималаи)

(8125 м) Санскрит – „Гола планина”, на местен кашмирски диалект – Диамир („Цар на планините”)

Хидън пик

(Каракорум)

(8068 м) „Скрит връх” – име, дадено от Уилям Мартин Конуей в 1892 г. На балти – Гашербрум („Блестяща планина”)

Чо Ою (Хималаи)

(8153 м) На тибетски – „Богинята на тюркоазите” или „Глава на бога”, или още „Грамадна глава”

Шиша Пангма

(Хималаи)

(8012 м) От тибетски – „Планината над пасищата, на санскрит – Госаинтхан („Света обител”)

Други

 

Кения

(вторият по височина връх в Африка, 5199 м) – жителите на племето кикуйо нарекли върха на изгасналия вулкан Кения – Керения, което ще рече „Планина на белотата”, т. е. Снежната планина. По-късно името се видоизменило на Кения

Косцюшко

(първенец на Австралия, 2230 м) – на 15 февруари 1840 г. полският геолог и географ Павел Едмунд Стшелецки открил висока планина, изкачил се на нея, след това нарекъл най-високия й връх на името на полския национален герой Тадеуш Косцюшко. Всъщност Стшелецки се изкачил на вр. Таунсенд (2219 м), но австралийските географи дали името Косцюшко на по-високия с 11 м връх

Суур Мунамяги

(възвишение Хааня)

(най-високата точка в Естония и цяла Прибалтика, 317 м) – „Голямото яйце-планина”

Ямантау (Южен Урал)

(башкирски) „Зла планина”

Континенти

 

Азия

Научното обяснение за произхода на името на континента Азия е, че то е дадено от асиро-вавилонците, господствали на п-в Мала Азия в 12 в. пр.н.е. Те наричали своята страна Asi, което означава изгрев (т.е. изток), в противовес на irib или ereb, което значи мрак (залез на слънцето, т.е. запад). Думата Азия като наименование на континент е възникнала по време на древногръцката култура. Първоначално под това име се разбирало само Мала Азия, но с натрупване на географски познания за Азия се пренесло върху целия континент

Антарктида

Името й идва от гръцкото Anti и Arctus, т. е. „срещу Мечката”, противоположнa на съзвездието Голяма мечка (на Арктика)

Носове

 

Дежньов (Русия)

През 1648 г. руският пътешественик Семьон Дежньов пръв от европейците заобиколил Източния нос (крайната североизточна точка на Азия), който сега носи неговото име

Емине

Така гърците наричали студено, бурно и брулено от ветровете място. Според други е бил кръстен на майката на пророка Мохамед, на арабски Амина, но на турски Емине. Трети пък поддържат теорията, че произлиза от античното име на Стара планина – Емон

Зелени нос
(Сенегал)

(най-западната точка на Африка) – през 1445 г., след дълго плаване покрай пустинния африкански бряг португалският мореплавател Динис Диас видял малък нос, на който растяли гъсти зелени храсти, над които се издигал букет от стройни палми. Зарадван, той го нарекъл „Зелени нос” (дн. Алмади), за да покаже на следващите мореплаватели, че на юг от Сахара има живот и че големият авторитет Аристотел греши като твърди, че там се намира ада на земята

Иглен нос (ЮАР)

(най-южната точка на африканския континент) – на 16 май 1488 г. португалският мореплавател Бартоломеу Диаш търсейки морски път за Индия достигнал нос, който нарекъл Св. Брендан (дн. Иглен нос – от порт. „агуляш” – игла)

Калиакра

Думата произлиза от гръцки език и означава „красив нос”

Рас ел Абиад (Тунис)

„Бели нос” – най-северната точка на Африка

Хорн (Чили)

(най-южната точка на Ю. Америка) – на 29 януари 1616 г., на юг от Огнена земя, холандският мореплавател Вилем Схаутен и екипажът на „Ендрахт” виждат стръмен нос, който наричат Хорн в чест на родния им град и на изгорелия втори кораб на експедицията в Патагония

Острови

 

Алкатраз (САЩ)

„Островът на пеликаните” е име, дадено от испански пътешественик през 1755 г.

Барбадос

През 1518 г. испански мореплаватели откриват остров Барбадос. Буйните лиани, които се спускали по дърветата, дотолкова наподобявали бради, че испанците ги нарекли „барбудос”, откъдето дошло и името на острова

Бафинова земя

(Канада)

Носи името на щурмана Уилям Бафин, картирал през 1615 г. южния бряг на острова

Биоко (Екв. Гвинея)

Островът (до 1980 г. – Фернандо По) носи името на първия президент на страната Франсиско Масиас Нгуема Биого, свален от власт с военен преврат през август 1979 г.

Врангел (Русия)

През 1822 г. руският полярен изследовател Фердинанд Петрович Врангел теоретично доказал наличието на суша на север от нос Чукотски и я нанесъл доста точно на карта. Затова, когато през 1867 г. американският китобоец Томас Лонг минал край южните брегове на острова, го нарекъл остров Врангел

Гренландия

През 982 г. исландският мореплавател Ерик Рижия открива бреговете на голям остров, когото нарича Грийнланд – „зелена земя”, „защото само доброто име може да привлече заселници”.

Днес официалното наименование на острова е Калатдлит Нунаат („земя на хората”; „нашият остров”)

Лусон (Филипини)

През 1572 г. осем кораба на Хуан де Салседа акостират в северната част на Филипините. Първите испанци, посетили най-големия северен остров, му дали името Лусон („luzon” на испански означава чукало за чукане на ориз), защото непрекъснато виждали местните жители с това чукало в ръце

Мавриций

През 1598 г. холандците завладяват острова от португалците и го кръщават на своя принц Мориц (Мавриций), син на Вилхелм Орански

Мадейра

Островът е открит през 1419 г. от португалските мореплаватели Жоао Зарку и Тристау Тейшейра и наречен Мадейра („горист”) заради „гъстите гори, които открили там”

Нюфаундленд

(Канада)

На 24 юни 1497 г. английска експедиция на Джовани Кабото достига бреговете на Нюфаундленд. Венецианецът на английска служба нарекъл непознатия остров Нюфаундленд – „Новооткрита земя”

Родос (Гърция)

Името на острова се извежда от гръцката дума „роди”, която буквално значи „роза”. В случая става дума за понтийската роза, храста Рододендрон понтикум

Самотраки (Гърция)

До 7 век пр.н.е. основното население на острова е тракийско. След това той бива завладян от гърците от остров Самос. Оттам идва и името му – Самотраки, т.е. самоски траки

Тринидад

На 31 юли 1498 г. морякът Алонсо Перес вижда от мачтата на адмиралския кораб земя с три височини. На този неизвестен остров Христофор Колумб дал името Тринидад (Троица)

Хавай (САЩ)

„Големият остров”

Хокайдо (Япония)

„Път към Северното море”, защото е най-северният японски остров от четирите големи

Шикоку (Япония)

„Планина, покрита с борове”

Ява (Индонезия)

(от санскрит) Явадвипа – „Островът на просото”

Планини

 

Алпи

Името на планината идва или от келтската дума „алп”, означаваща високопланинско пасище, или от латинското „алтус”, което значи връх

Алтай

Името идва от тюркско алтайски – „Al” означава злато, а „tau” планина. Монголците наричат това огромно земно образувание Алтайн нуруу, което пак означава „планини от злато”

Арарат (Турция)

Названието „Арарат” се обяснява по различен начин. Мойсей Хоренски твърди, че е произлязло от думите Арай-Арат („гибелта на Арат”). Арат бил седмият арменски цар. Той отказал да се ожени за асирийската царица Семирамида и по този начин предизвикал гнева й и бил убит през 1747 г. пр. н.е. в сражение с асирийците. Други извеждат „Арарат” от името на кораба „Арго”, с който аргонавтите стигнали до Колхида, трети – от Урарту, древната държава по тези земи; венецианският пътешественик Марко Поло – от думата „арк”, което на арменски означава „ковчег”, и т. н. Името „Арарат” е взето от Библията, където се споменава за планината, която арменците винаги наричали Масис

Боз даг
(Сев. Гърция)

(от турски) Буз даг – „Студена планина”

Кавказ

Според едни учени името има санскритски произход и означава „блестящи планини”, според други то произлиза от Кохкасп и значи „Каспийски планини”

Каракорум

Втората по височина планинска верига след Хималаите. В дължина хребетите й достигат до 400 км, а на ширина – до 100. Каракорум е тюркско име, което означава „Черни скали” – наименование, което съвсем не подхожда на блестящите от сняг и лед върхове. Местното население нарича планината Мустагх – Ледена планина

Килиманджаро

(Танзания)

(на суахили) „Килима нджаро” – Бялата планина

Лонгонот (Кения)

(2777 м) – на езика на масаите „Планина с много стръмнини”

Памир (Таджикистан)

Името на киргизки означава „Усамотеност”. Наричат го още „Покрива на света”. Най-високият му връх е Исмаил Самани – 7495 м. До 1932 г. върхът не е имал име, от 1932 до 1962 г. се е наричал Сталин, а от 1962 до 1998 г. – Комунизъм

Пико де Неблина

(най-високата планина в Бразилия, 3014 м) – „Планината на мъглите”.

Пирин

В миналото е бил познат под много имена: Орбелус (Орбел), Юденица, Перун, Бериде. Според някои учени името произхожда от хетската дума „перунаш” – скала, и тракийското име Перинтос или Пиринтос

Пиренеи

Сирийският летописец Посидоний ни е оставил следното предание: „…Името Пиренеи означава „Пламтящи планини”. То произхожда от един пожар, който предизвикали някога овчари. Планинската верига пламнала като огромна клада, скалите се разпукали, давайки път на потоци от разтопено сребро. Когато този метал изстинал, овчарите не познаващи стойността му, допуснали финикийците да го вземат. Последните натоварили хиляди кораби и за да не загубят нищо от него направили дори котвите си от сребро. . .”

Тяншан

Планините се простират на 2900 км през Централна Азия. Заради красотата им китайците им дават името Тяншан (Небесни планини). Първият им европейски изследовател е руснакът Пьотр Семьонов през 1856 г.

Урал

(башкирски) каменен „пояс”

Хималаи

Произлиза от древното санскритско име на планините Химавата, което означава „Обиталище на зимата” или „Жилище на снеговете”

Хиндукуш

(Афганистан)

от „хинди” – индус и „куштен” – убивам

Полуострови

 

Камчатка (Русия)

През 1740 г. русите нарекли този полуостров в чест на най-голямата местна река с туземно произношение Кончатка. Според преданието названието на тази река произлиза от името на древния герой Кончата, чието укрепено селище се намирало на нейния бряг

Лабрадор (Канада)

Първото плаване на португалския мореплавател Гашпар Кортириал било през юни 1500 г. Със свои средства той съоръжил два кораба и от пристанището на Лисабон се отправил на северозапад. Пресякъл Атлантическия океан и вероятно е стигнал до п-в Лабрадор, който нарекъл Тера ду Лаврадор (Земя на орачи). Върнал се в родината си, като докарал няколко „горски хора” и бели мечки. На следващата година Кортириал се отправил отново към новия континент с три кораба. В протока Бел Айл корабите се пръснали. Два се върнали в родината си, а третият, на който бил Кортириал, изчезнал безследно. Една година след второто му плаване брат му Мигел Кортириал потеглил да го търси, но също изчезнал. По обратния път експедицията на Гашпар Кортириал пленила няколко десетки индианци наскапи, за да ги продаде в робство в Лисабон. Само седем от тях издържали пътуването през океана, но в замяна на това се оказали изключително трудоспособен „материал” и така неволно дали названието на своята родина; латинската дума „labor” означава работа

Юкатан (Мексико)

Вечерта на 3 март 1517 г. корабите на испанските мореплаватели Франсиско Ернандес де Кордоба и Антон Аламинос се озовали пред непозната земя. Моряците решили да прекарат нощта в открито море и да слязат на брега сутринта. Когато слънцето изгряло, испанците видели голямо укрепено селище. Внезапно 10 лодки, натоварени с туземци, се показали зад един нос. Когато стигнали до корабите, туземците се покатерили по тях без никакъв страх. Испанците им дали стъклени огърлици и украшения, а те повтаряли непрекъснато „конекс каточе”, което означавало „елате в моя дом”. Испанците започнали да питат, като сочели брега: „Как се казва тази страна?”. Водачът на туземците отговорил: „Тектекам”. „Как се нарича това село?” – продължавали да питат испанците, а туземците отговаряли: „Тектекам”. „Как се наричаш ти?”, „Тектекам” – бил отговорът. Моряците решили, че името на страната е Тектекам. Всъщност на езика на местното население – маите, „тектекам” значело „не разбирам”. Постепенно европейците преиначили името на Юкатан. Това име се запазило и до днес за целия мексикански полуостров

Халкидики (Гърция)

Първият ръкав – Касандра, носи името на легендарния македонски цар, приемник на Александър Велики – Касандър. Вторият ръкав – Ситония, носи името си в чест на бога на морето Посейдон. Атон пък е гигант, който в гнева си хвърлил срещу Зевс огромна скала, която пропуснала Гръмовержеца и се превърнала в третия ръкав. Името на полуострова – Халкидики, е наследство от града-държава Халкис, някога представлявал голяма сила на остров Евиа

Пустини

 

Гоби

(монголски) „безводно място”

Сахара

Сахра („червено-кафява”) на арабски означава пустиня, а „сахара” – пустини. Но тук множественото число не значи няколко, а голяма. Арабите наричат Сахара „Бахр бела ма” – Море без вода

Други

 

пампа

Думата пампа на кечуа, местния индиански диалект, означава широко пространство, без дървета

Добавете коментар


Защитен код
Обнови