894

Император Лъв VI Философ наредил „да се премести българското тържище (от Цариград) в Солун и да се облага с по-тежки мита… Симеон се разгневил и вдигнал оръжие срещу ромеите”. Някои историци обявяват този конфликт за „първата икономическа война в средновековна Европа”

1230

Цар Иван Асен II дава грамота на дубровнишките търговци да търгуват из цялата държава

27 май 1387

Добруджанският деспот Иванко сключва търговски договор с Генуезката република

1812

В София е създадено търговско-бакалското сдружение „Три светители”, наследник на което днес е Българската търговско-промишлена палата.

Документите и фактите разкриват, че това се случва през 1812 г. и дейността му продължава до Втората световна война. През това време многобройните му членове проявяват грижа за обикновеното население – отпускат стоки на кредит, дават пари за благородни каузи като строителство на училища и читалища. Правят го не по задължение, а от обикновена човещина и причастност. Това сега наричаме с модерното понятие „корпоративна социална отговорност”. След Освобождението през 1878 г. дейността продължава в по-благоприятни условия, като авторитетът и уважението на търговците пред обществото растат. Те намират ясно отражение в Юбилейната книга на сдружението за неговата 125-годишнина, отбелязана през 1937 г. под покровителството на Н.В. Цар Борис III

1820

Създадена е първата къща за експорт на розово масло от Дончо Папазов от Казанлък

1834

Сливенският абаджия Добри Желязков открива в къщата на жена си в Мангърската махала собствена работилница, в която внедрява голяма част от наученото в Русия

17 февруари 1836

Турският султан Махмуд II издава ферман на Добри Желязков, с който му позволява да построи в Сливен текстилна фабрика – първата в цялата Османска империя

6 ноември 1850

В Османската империя влиза в сила Търговски закон, който създава реални условия за модернизиране на търговската дейност по българските земи. Законът е копие на френския търговски кодекс от времето на император Наполеон Бонапарт (1804-1815 г.)

1855

Близо до Самоков започва разработването на мина Чукурово за лигнитни въглища – най-старата въгледобивна мина в страната

6 декември 1880

В Източна Румелия натуралният десятък е заменен с поземлен данък

25 януари 1881

В София е открита Държавна печатница

26 март 1885

В град Русе е основано първото Българско техническо дружество

15 април 1890

В Русе е учредена първата българска търговско-индустриална камара

26 октомври 1890

В село Мирково, Софийско, е основана първата кооперация – „Орало”

Август 1891

Открита е първата българска мина „Старите рудници” на Мини Перник. Днес там е разположен единственият на Балканите подземен минен музей

1891

Приет е Законът за мините и е открит първият рудник на „Държавна мина Перник” в местността Кулата. Около него са построени първите минни сгради.

Стойчо Каравелов е първият български инженер - металург /1865-1916/. Той е участник в изработването и фактически автор на Закона за мините, контролирал сеченето на първите български монети във Виена и Берлин

15 август 1892

В Пловдив е открито Първото земеделческо-промишлено изложение в България, продължило до 1 ноември 1892 г.

През 1891 г. Народното събрание решава изложението да се организира през летните месеци на 1892 г. в Пловдив. Създадена е Главна комисия по подготовката и строителството с управител министъра на финансите Григор Начевич. За директор на изложението е определен писателят Михалаки Георгиев. За участие са поканени фирми и производители от България, Чехия, Унгария, Австрия, Германия и др. На площ от 90 000 кв. м свои експонати показват изложители от България и 24 страни. Първият златен медал на изложението получава винарят Драган Р. Драганов. Целта на изложението е да стимулира прохождащата българска индустрия и селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители, да покаже на населението към какво трябва да се стреми. Наследник на Първото земеделческо-промишлено изложение е Международният панаир – Пловдив

1892

Антон Папазов създава в Пловдив фабриката „Ален мак”

22 януари 1893

Обнародван е Законът за търговските и индустриалните марки

17 май 1893

Създадено е Министерство на търговията и земеделието

1893

Братя Мушалан построяват първата стъкларска фабрика в България край Белослав, Варненско

25 януари 1895

Натуралният десятък в България е заменен с поземлен данък

28 януари 1895

Обнародван е Закон за насърчение на местната индустрия, който дава тласък на българското промишлено производство. За едрите частни предприятия (поне 25 000 лв. капитал и 20 работници) се въвежда 15 г. безмитен внос на суровини и стоки, освобождават се от данъци, получават 35% намаление на превозните такси по БДЖ и други

11 юни 1895

Създадено е първото икономическо дружество в България, преименувано през 1990 г. в Съюз на икономистите в България

14 март 1897

Обнародван е Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници

28 ноември 1898

Официално е открита Захарната фабрика в София – първото голямо индустриално предприятие в България. Фабриката е изградена с белгийски капитали върху площ от 14 000 кв. м. Тя е изключително модерно за времето си предприятие с пълен цикъл на работа. Капацитетът й позволява да се преработват 100 вагона цвекло на денонощие. Директор от основаването до нейното закриване през 1925 г. е Франсоа Дорзе

1898

Основан е Видинският панаир, замислен като копие на Пловдивския. Той е бил втори по площ и посещения в страната след Пловдивския панаир

1 ноември 1900

Влиза в експлоатация първата у нас ВЕЦ в Панчарево, която захранва 600 лампи, осветяващи София

23 декември 1901

Пусната е в експлоатация Кибритената фабрика на гара Костенец. Основана е като собственост на Белгийско акционерно дружество за производство на кибрит в България. От 1998 г. вече се нарича „Шведски кибрит „Плам България” АД и е част от шведската групировка SWEDISH MATCH – лидер в производството на кибрит и пури

1903

В Русе е открита фабрика за производство на барут, днес завод „Дунарит”. Той беше приватизиран през 2005 г. Произвежда авиационни, артилерийски и инженерни боеприпаси, както и продукти с гражданско предназначение

22 януари 1905

Поставено е началото на трудовото законодателство в България с приемането от Народното събрание на Закон за защита на женския и детския труд

25 февруари 1905

В България е регистриран първият картел – Тютюнофабрикантско дружество „Свети Никола”, в който влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики

5 юли 1905

Приет е закон за насърчаване на местната промишленост и търговия – с облекчения за българската индустрия

7 март 1906

Влиза в сила Закон за подпомагане на държавните работници в случай на инвалидност и заболяване

1906

Започва добивът на сол от Атанасовското езеро край Бургас

3 ноември 1907

С указ на княз Фердинанд, е обнародван Закон за инспектората по труда. С този държавнически акт се поставя основата на институцията Инспекция по труда в България

1910

В Габрово вече има 80 големи фабрики

1912

Захарната фабрика в Горна Оряховица, която сега носи името „Захарни заводи” АД, е основана под името „Българо-Чешко акционерно дружество за захарна индустрия”. Основател е чешкият инженер Рудолф Пицка, а основният капитал е собственост на най-голямата по това време чехословашка банка – „Пражка Кредитна Банка”. Сега в групата „Захарни заводи” АД влизат няколко предприятия – за производство на захар, захарни изделия, етилов алкохол, фуражи, печатница, собствен ТЕЦ и завод за ремонтно-механични услуги. Консолидираният годишен оборот на „Захарни заводи” АД и дъщерните дружества за 2013 година е 80,6 млн. евро. В групата работят над 800 служители. Той е единственият производител на захар в България, който притежава IFS сертификат. Компанията е единствен производител на формовани бучки бяла и кафява захар. На българския пазар продуктът се дистрибутира под търговската марка „Сладея”

11 ноември 1913

Пусната е в експлоатация Захарната фабрика в Русе (дн. „Захар Био” АД) – най-големият за времето си захарен завод в България. Предприятието е построено с концесия за 25 години, сключена между белгийски предприемачи и община Русе през 1910 г. През 1948 г. фобриката е национализирана и до 1990 г. носи името Захарен завод „Димитър Благоев” - Русе, а след 1990 г. е преобразувана под името „Захар Био” АД

24 юни 1919

Със закон е въведен 8-часов работен ден. За децата под 16-годишна възраст и за работещите нощна смяна или при вредни за здравето условия е утвърден 6-часов работен ден

30 ноември 1919

Приет е Закон за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях, с който се установява държавен монопол върху техния износ

28 май 1920

Приет е Закон за трудовата повинност, с който се задължават младежите над 20 години и девойките над 16 години да упражняват общественополезен труд

1920

До 1920 г. Поморийските солници са били единственото място за добив на ценната суровина в България. През 1922 г. откриват Бургаските солници, където солта се получава по друг по-съвременен метод, наречен фокински

25 март 1924

В България влиза в сила първият Закон за общественото осигуряване. Той регламентира осигуряване при трудова злополука, болест, инвалидност, старост и майчинство. За пръв път се въвежда 6-месечен неплатен отпуск по майчинство, а към правителството се създава фонд „Обществени осигуровки” с равни вноски от държавата, трудещите се и собствениците

1924

Основана компанията „Арома”

Създадена е оръжейницата „Арсенал” АД в Казанлък – най-старото предприятие от отбранителната индустрия у нас. То бе приватизирано през 2001 г., а от октомври 2011 г. е изцяло частно, след като държавата продаде своя остатъчен дял от 36%

5 май 1925

Създадени са със закон първите държавни трудови борси и са предвидени временни компенсации при безработица

1926

Построени са старите градски морски бани във Варна, дали началото на курортното дело в нея

1930

Започва производствената си дейност Захарната фабрика в Долна Митрополия, когато преработвала около 150 тона захар за денонощие от местно цвекло. По-късно мощността достигнала до 850 тона преработено захарно цвекло в денонощие

1932

Започват първите минни дейности по добива на медно-златни-пиритни руди от находището в Челопеч

30 януари 1934

Българското правителство въвежда държавен монопол върху пшеницата и ръжта

14 февруари 1937

Селскостопанските задруги в България учредяват Общ съюз на българските земеделци

13 април 1945

Министерският съвет приема наредба-закон за ТКЗС

15 май 1945

Учреден е Върховен стопански съвет, с което се поставя началото на държавно-администрираната икономика

8 март 1946

Приет е Закон за конфискуване на придобитото след 1 януари 1935 г. чрез спекула имущество

12 март 1946

НС приема Закон за трудовата поземлена собственост, според който земя над 200 дка (за Добруджа над 300 дка) се национализира

29 януари 1947

Приема се Закон за изкупуване на едър земеделски инвентар за трудовите кооперативни земеделски стопанства и машинно-тракторни станции. По силата на закона „се изземва срещу заплащане за нуждите на ТКЗС и МТС едрия земеделски инвентар от собствениците, които нямат земя, главното им занятие не е земеделие и машината не им служи за препитание”

25 февруари 1947

В България е въведен Закон за държавния монопол на тютюна, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 96, 28 април 1947 г. Държавата изкупува всички частни и кооперативни предприятия за преработка на тютюн срещу обезщетение с 3 % лихвоносни облигации. През 1947 г. са национализирани 61 частни и кооперативни предприятия, от които 38 цигарени фабрики с общо годишно производство 7367 тона тютюн. Създава се Държавен монопол на тютюна като единно предприятие, на което се възлага изключителното право на събиране, обработване и търговия със суров тютюн, както и за производство на тютюневи изделия. Законът за държавния монопол на тютюна е отменен със Закон за тютюна и тютюневите изделия, приет от 36-о Народно събрание на 17 ноември 1993 г.

27 юни 1947

Постановление на МС отнема 2/3 от манастирските земи

23 декември 1947

Министерски съвет на България приема Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия и нарежда незабавното му изпълнение

18 февруари 1948

Приет е Закон за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар. Всички трактори, вършачки, тракторни плугове, тракторни редосеялки, тракторни сноповързвачки, тракторни култиватори и парни локомобили с всичките им принадлежности и резервни части принудително се изкупуват от частните стопани и кооперациите и се предават на ТКЗС, ДЗС и машинно-тракторните станции. В сравнение със закона от януари 1947 наказанието за отнемане на части или повреждане на машините, подлежащи на изкупуване, се променя от глоба в строг тъмничен затвор

6 март 1948

Народното събрание приема закон, с който всички гори са обявени за държавна собственост

15 април 1948

VI-то ВНС приема Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост. Национализирани са къщи, апартаменти, магазини, вили и промишлени сгради. Конфискационният закон е насочен срещу частната собственост на средната класа

3 февруари 1949

Приет е Закон за водното стопанство

22 март 1949

Влиза в пробна експлоатация ТЕЦ „Надежда” (днес ТЕЦ „София”) – първата на Балканите

20 март 1951

В България са отменени купоните за промишлени стоки и се преминава към свободна търговия с тях

5 ноември 1951

Стартира производствената си дейност Химическият комбинат в гр. Димитровград (дн. „Неохим” АД). Първоначално се произвеждат азотни и фосфорни торове. През 1987 г. е въведен в експлоатация нов комплекс за производството на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат. В периода 1992-1993 г. се спират инсталациите за производство на сярна и фосфорна киселина, фосфорни торове, анилин и нитробензол. На 12 юни 2000 г. „Евро ферт” АД - Димитровград и „Кarifert international оffshore” sal, Beiruth, Lebanon, купуват 51% от капитала на „Неохим” АД - Димитровград

4 февруари 1952

Учредена е Българска търговско-промишлена палата

28 август 1954

Официално е открит завод „Карл Маркс” в Девня. Това е първият содов завод в България за синтетично производство на калцинирана сода по метода на Ернест Солвей. С него страната поставя основите на химическата си промишленост

29 август 1954

Пуснат е в експлоатация Химическият комбинат „Карл Маркс” в Девня. От 1 март 1989 г. – ДФ „Полихим”, а от 1 септември 1991 г. – „Полимери” ООД. От 2001 г. е част от Консорциум „Девня”

4 септември 1954

Произведен е първият български пеницилин, а на 5 септември е открит официално Заводът за антибиотици в Разград

5 септември 1955

Открит е Оловно-цинковият завод в Кърджали и е отлято първото българско блокче цинк. От 1997 г. е Оловно-цинков комплекс – Кърджали АД. Датата се отбелязва като рождена за българската цветна металургия

15 април 1957

В София е открит Централният универсален магазин (ЦУМ)

2 януари 1958

Влиза в действие първата българска подземна електроцентрала – ВЕЦ Батак

6 юли 1958

Открит е Медодобивният комбинат край Пирдоп

1958

Национализират стадата на каракачаните като част от общата политика за премахване на частната собственост

5 ноември 1960

Направена е първа копка на „Кремиковци”

3 декември 1960

Министерският съвет създава външнотърговското предприятие „Тексим” за търговия със специални стоки, в т.ч. с оръжие

11 януари 1961

Започва изграждането на доменния цех на металургичния комбинат в Кремиковци

9 ноември 1961

Пуснат е в действие първият научно-изследователски атомен реактор в София

7 май 1962

Направена е първата копка за изграждането на ТЕЦ „Марица Изток 2”.

На 1 септември 1966 г. с Решение 433/8 август 1966 г. на Министерския съвет е образувано електропроизводствено предприятие ТЕЦ „Марица-изток 2” с предмет на дейност – производство на електрически и топлинна енергия. На 25 октомври 1966 г. е пусната в експлоатация първата 150-мегаватова турбогрупа. Официалното откриване на електроцентралата е на 10 ноември 1966 г.

1962

В землището на село Долни Дъбник, Плевенско, е открито нефтено находище

8 октомври 1963

Народна Република България подписва търговска спогодба с Канада

10 октомври 1963

В комбината „Кремиковци” е произведен първият български чугун

5 ноември 1963

Пуснати са първите пет мощности в металургичния гигант „Кремиковци”. Денят се чества и като официален празник на металурга

30 декември 1963

Влиза в експлоатация Нефтохимическият комбинат край Бургас

29 декември 1964

Открит е Миннообогатителният комбинат „Медет” край Панагюрище. През 1991 г. заедно с миннообогатителния комбинат „Асарел” създават акционерното дружество „Асарел-Медет”

15 юли 1966

Подписва се българо-съветска спогодба за изграждане на атомна електрическа централа в Козлодуй

25 октомври 1966

Включен е Първи блок на ТЕЦ „Марица-изток 2”. Мощността му е 615 мегавата. ТЕЦ „Марица Изток 2” е най-голямата топлоелектрическа централа в България. Тя е първата централа в България, която се изгражда със сглобяеми стоманобетонни елементи

30 октомври 1966

Открит е циментовият завод край Златна Панега, община Ябланица, Ловешко. От 12 юни 1989 г. е ДФ „Златна панега”, от 31 май 1993 г. – „Златна панега” ЕАД. С договор от 18 декември 1997 г. 51 % от акциите на дружеството са продадени на немския концерн „Хайделберг Цимент”. През 2005 г. става „Златна панега цимент” АД

5 ноември 1967

Открит е металургичният комбинат „Кремиковци”

22 август 1969

Тържествено е открита ТЕЦ „Варна”.

Централата е разположена на северния бряг на свързаното с Черно море Варненско езеро, на 12 км от Варна. Изборът на мястото е свързан с осигуряването на основното гориво – висококалорични антрацитни въглища, доставяни изцяло от внос. Централата е кондензационна, с обща инсталирана мощност 1260 МВт – шест моноблока по 210 МВт

4 септември 1969

Завършва първият етап от строителството на най-голямата топлоцентрала в България ТЕЦ „Марица изток 2”

14 октомври 1969

Направена е първата копка на АЕЦ „Козлодуй”

6 април 1970

Започва строежът на АЕЦ „Козлодуй”

25 март 1971

Открит е нефтохимическият комбинат край Плевен

6 ноември 1971

В Девня са открити Заводът за хлор и поливинилхлорид (дн. „Полимери” АД), Ремонтно-механичният завод (дн. „Норд” АД) и Заводът за строителни конструкции

13 март 1973

С постановление на Министерския съвет на България се въвежда намалено работно време и петдневна работна седмица

7 септември 1973

В Свищов е открит химическият комбинат „Свилоза”

30 декември 1973

Основана е държавната фирма „Нефт и газ”, правоприемник на която е „Булгаргаз” - ЕАД. Преименувана е през декември 1975 г. на „Газоснабдяване”. В началото на 1990 г. предприятието се преименува на „Булгаргаз”, а с разпореждане на Министерския съвет от 12 май 1993 г., се преобразува в еднолично акционерно дружество

24 юли 1974

В енергийната мрежа на България е пуснат първият електрически ток, произведен в АЕЦ „Козлодуй”

1 септември 1974

Във Враца е открит газопроводът СССР-НРБ

4 септември 1974

Официално откриване на първата атомна електроцентрала в България – пуснат е в действие Първи блок на АЕЦ „Козлодуй”

5 септември 1974

Открит е Химическият комбинат за минерални торове в Девня

1 ноември 1974

Открита е водноелектрическата каскада „Белмекен-Сестримо”

20 юли 1975

Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на България и Турция

27 март 1976

Влиза в експлоатация вторият реактор на АЕЦ „Козлодуй”

29 ноември 1977

АЕЦ „Козлодуй” е включена в енергийната мрежа на България

5 април 1978

Започва строежът на хидрокомплекса Никопол - Турну Мъгуреле

17 декември 1980

Влиза в действие третият реактор на АЕЦ „Козлодуй”

18 февруари 1983

Открит е Минно-обогатителният комплекс „Елаците” (медно находище)

14 юли 1987

В България се създават свободни безмитни зони за насърчаване на стопанската инициатива

29 ноември 1987

Блок 5 на АЕЦ „Козлодуй” – първият 1000-мегаватов реактор в България, е включен в електроенергийната система на страната

1989

„Кремиковци” отбелязва рекорд от близо 1,6 млрд. тона произведена стомана

8 май 1990

В Брюксел е подписано споразумение между ЕС и България за икономическо сътрудничество

10 май 1990

Основана е Федерацията на потребителите

7 октомври 1990

Във Вашингтон е парафирано първото българо-американско търговско споразумение, за предоставяне на статут на най-облагодетелствана нация

1 февруари 1991

Цените на стоките в България са освободени и започват да се формират по механизмите на пазарната икономика

22 февруари 1991

VII-то Велико народно събрание приема Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, който възстановява частната собственост на земята на бившите ѝ собственици

22 април 1991

България подписва първа спогодба за търговски отношения със САЩ

21 февруари 1992

Народното събрание приема Закон за реституцията

3 април 1992

36 Народно събрание приема нов Закон за поземлената собственост и частното стопанисване на земята в България, който изисква връщането на земята „в реални граници”

10 април 1992

Създадена е Българската международна стопанска асоциация (БИБА), учредена като Българска международна бизнес асоциация. От 16 май 2006 г. БИБА и Съюзът на работодателите в България се сливат в нова представителна организация на едрия и среден бизнес под името Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)

23 април 1992

Приет е Закон за приватизацията на държавните предприятия в България

29 юли 1992

Учредена е Българска асоциация на туристическите агенции (БАТА)

1992

Компанията „Минстрой” се преструктурира, превръщайки се в първия истински холдинг у нас

8 януари 1996

Правителството на Жан Виденов стартира масовата приватизация у нас

8 май 1996

Народното събрание гласува закона за държавната собственост

26 септември 1996

Правителството на България подготвя протокол за присъединяването на страната към Световната търговска организация (СТО)

18 март 1999

В София отваря врати първият магазин на МЕТРО България. С неговото стартиране МЕТРО полага основите на модерната търговия в страната. Днес в 11-те магазина на най-големия търговец на едро в България 2300 служители на компанията се грижат за нуждите на своите бизнес клиенти – хотелиери, ресторантьори, малки и средни търговци

11 октомври 2000

Официално е пусната в експлоатация каскада „Белмекен-Сестримо” след направената ѝ модернизация

2000

Първата международна верига супермаркети на нашия пазар – BILLA България, навлиза с първия си магазин в София

22 януари 2001

В България е пусната в действие първата изцяло частна ВЕЦ „Алеко и синове”

9 октомври 2002

Европейската комисия публикува доклада си за 2002 г., в който България е призната за страна с функционираща пазарна икономика

1 януари 2003

Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации

31 декември 2006

Изключени са 3-и и 4-и реактор на АЕЦ „Козлодуй”

23 февруари 2007

Подписана е спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ

2013

За пръв път от 1942 г. насам постигаме положително търговско салдо с Германия

Добавете коментар


Защитен код
Обнови