22 август 1880

Великият руски писател Фьодор Достоевски за пръв път използва думата „спътник” в значението спътник на Земята

1898

Руският учен и изобретател Константин Едуардович Циолковски обосновава възможността да се използват ракети за междупланетни съобщения

1949

На нос Канаверал (щата Флорида, САЩ) е направен ракетен полигон

50-те години

Китайска космическа програма: По време на Студената война Цян Сюесен е обвинен в шпионаж и е депортиран от САЩ. В Китай той предоставя знанията си на прохождащата китайска ракетна програма (със съветска помощ до 1960 г.)

12 февруари 1955

Министерският съвет на Съветския съюз приема постановление за строителството на космодрума „Байконур” в Казахстан

4 октомври 1957

Съветският съюз изстрелва със специално модифицирана ракета Р-7 първия в света орбитален изкуствен спътник ПС-1 (Простейший спутник-1) от полигона Тюратам (бъдещия Байконур) в Казахстан. Спътникът „Обикновен” тежи 91 кг, има формата на кълбо с четири антени, които представляват два радиопредавателя. От тях се излъчват чутите от радиолюбителите на Земята позивни „бип-бип” за 98 минути, докато му свършили батериите

3 ноември 1957

СССР изстрелва със „Спутник-2” в Космоса първото живо същество – кучето Лайка. Лайка оцелява в орбита 5 часа преди да загине от преохлаждане

4 януари 1958

Спутник-1 излиза от орбитата си и пада на Земята (изстрелян е на 4 октомври 1957)

31 януари 1958

Изстрелян е първият американски изкуствен спътник на Земята „Експлорър 1” (офиц. име на НАСА – сателит 1958 Алфа)

17 март 1958

Изстрелян е американският спътник Vanguard („Авангард”) – днес той е най-старият създаден от хора предмет в орбита, превърнал се в „космически боклук”

2 април 1958

Националният съвет по аеронавтика на САЩ е преобразуван в НАСА

29 юли 1958

В САЩ е създадено Национално управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА)

1958

Първият американски комуникационен спътник е Project SCORE от 1958 г. и на него е имало устройство за запис и излъчване на гласови съобщения. Той е използван за изпращане на коледно приветствие до цял свят от американския президент Дуайт Айзенхауер

2 януари 1959

СССР изстрелва първия изкуствен спътник на Луната – „Луна-1”

4 януари 1959

„Луна-1” става първият космически апарат, стигнал близо до Луната

27 януари 1959

НАСА избира 110 кандидати, които да бъдат обучавани за първия космически полет. Сред тях е и първият американски астронавт Джон Глен

7 август 1959

Американският сателит „Експлорър 6” е изстрелян от полигона в Кейп Канаверал и става първият спътник, изпратил снимки на Земята

12 септември 1959

СССР изстрелва втората си ракета към Луната – „Луна 2”

13 септември 1959

Съветският космически апарат „Луна-2” става първият обект от човешки произход на Луната, след като се разбива на повърхността ѝ.

Апаратът става първият обект, който достига повърхността на Луната, в областта Маре Серенитатис в близост до кратерите Аристид, Архимед и Автолик.

Най-значимото откритие, направено с помощта на „Луна-2”, е съществуването на слънчевия вятър, използвайки йонните детектори, разработени от Константин Грингауз. „Луна-1” загатва за съществуването на този феномен, и Грингауз сменя планарната подредба на йонните детектори с пирамидална за по-точни измервания на плазмения поток. Не е установено наличието на магнитно поле или радиационни пояси около Луната

7 октомври 1959

Съветският космически апарат „Луна-3” за пръв път фотографира обратната страна на Луната

11 януари 1960

Край Москва е създаден Център за подготовка на космонавти

1 април 1960

От космическата база Кейп Канаверал е пуснат първия успешен метеорологичен изкуствен спътник TIROS-1

12 август 1960

От Кейп Канаверал е изстрелян първият комуникационен спътник „Ехо-1”, но той е пасивен и функцията му се ограничава до отражение на радиосигналите

19 август 1960

СССР изстрелва космическия апарат „Спутник-5” с кучетата Белка и Стрелка

10 октомври 1960

„Марсник-1” (още познат като Марс 1960А) е орбитален космически апарат, унищожен по време на изстрелването си. Това е първият космически апарат от съветската програма Марс. Сондата от тип 1М е трябвало да прелети покрай Марс, но е загубена при изстрелването. „Марсник-1” е товарът на първата изстреляна ракета-носител „Мълния” 8К78. Ракетата има сериен номер Л1-4М и представлява модификация на Р-7. Изстрелването е извършено от ракетна площадка Гагаринов старт на космодрума Байконур

14 октомври 1960

„Марсник-2” (още познат като Марс 1960Б) е орбитален космически апарат, унищожен по време на изстрелването си. Той е част от съветската програма Марс. Сондата е трябвало да прелети в близост до Марс, но е унищожена след като ракетата-носител „Мълния” не успява да я изведе в орбита. „Марсник-2” е вторият космически апарат от тип 1М, изстрелян четири дни след провала с идентичния космически апарат „Марсник-1”. „Марсник-2” е изстрелян с друга ракета „Мълния” със сериен номер Л1-5М. Изстрелването е осъществено от ракетна площадка Гагаринов старт, космодрума Байконур

Януари 1961

Шимпанзето Хам, с тегло близо 18 кг, е безтегловно в продължение на 6 мин и половина по време на 16-минутния полет на борда на ракетата „Мъркюри-Ред стоун 2”

5 февруари 1961

СССР пуска в космоса най-тежкия в историята изкуствен спътник с тегло 7,1 тона

12 февруари 1961

Изстрелян е съветският модул Венера-1 – първият космически апарат, достигнал близо до друга планета – Венера

12 април 1961

Съветският съюз изпраща първия човек в космоса – Юрий Гагарин, който за 1 ч и 48 мин прави обиколка около земното кълбо с кораба „Восток-1”.

С капсулата „Восток 3КА-2” е била извършена „генералната репетиция” на полета на Гагарин. Тя е била изпратена в Космоса с манекен и живо куче на борда и се връща успешно на Земята. Само 20 дни по-късно с кораба „Восток 3КА-3”, който е двойник на първия, излита Гагарин

5 май 1961

САЩ изстрелва първия си пилотиран космически кораб, който извършва суборбитален полет с продължителност 15 мин. Астронавтът Алън Шепърд става първият американец, пътувал в Космоса

19 май 1961

Съветският космически апарат „Венера-1” преминава близо до Венера (на 100 000 км)

25 май 1961

Президентът на САЩ Джон Кенеди излага пред Конгреса идеята за програма „Аполо” – приземяването на човек на повърхността на Луната

7 август 1961

Съветският космонавт Герман Титов на борда на космическия кораб „Восток-2” става вторият човек, излетял в космоса и първият, прекарал там повече от едно денонощие

26 януари 1962

НАСА изстрелва космическия апарат „Рейнджър 3” за изследване на Луната, който два дни по-късно я пропуска с около 36 800 км

20 февруари 1962

САЩ извеждат в орбита от космодрума „Кейп Канаверал” в щата Флорида космическия кораб „Френдшип 7” с астронавт Джон Глен. Той става първият американски космонавт, извършил орбитален полет около Земята. Полетът продължава 4 ч, 55 мин, 23 сек

26 април 1962

Космическият кораб „Рейнджър 4” на НАСА се разбива в Луната

От Флорида е изстрелян първият международен сателит „Ариел”, общо американско-британско предприятие

14 юни 1962

В Париж е създадена Европейската организация за изследване на космоса

10 юли 1962

От космодрума Кейп Канаверал е изстрелян в орбита първият телекомуникационен спътник „Телстар”. Спътникът извършва пълна обиколката около Земята за 157,8 мин. На 11 юли 1962 г. е осъществена първата редовна телевизионна връзка между САЩ и Европа. Излиза от строя на 21 февруари 1963 г.

11 август 1962

Започва първият в историята групов космически полет. Съветският космически кораб „Восток-3”, управляван от космонавта Адриян Николаев, е изстрелян на 11 август 1962 г. На следващия ден (12 август 1962) стартира и корабът „Восток-4”, пилотиран от Павел Попович. Благодарение на изключителната точност при извеждането в орбита на двата космически кораба параметрите на орбитите им са много близки – по време на съвместния полет най-краткото разстояние между тях е 6,5 км. Те се приземяват успешно на 15 август 1962 г.

12 август 1962

Космическият кораб на СССР „Восток-4” е изведен в орбита

27 август 1962

Американският космически кораб „Маринър 2” е изстрелян към Венера

14 декември 1962

Космическата сонда „Маринър 2” за пръв път изпраща на Земята информация от друга планета – Венера

16 юни 1963

Валентина Терешкова става първата жена, летяла в Космоса. Полетът, извършен с руския кораб „Восток-6”, е с продължителност 2 денонощия, 22 часа и 50 минути

2 април 1964

СССР изстрелва към Венера космическия апарат „Зонд-1”

31 юли 1964

Американската сонда „Рейнджър 7” предава първата снимка отблизо на обратната страна на Луната

19 август 1964

Изстрелян е „Синком 3” – първият геостационарен сателит

20 август 1964

Създадена е Международната организация за спътникови далекосъобщения ИНТЕЛСАТ

12 октомври 1964

СССР изстрелва „Восход-1” – първият в света космически кораб с повече от един човек на борда и без употребата на скафандри. Екипажът е Владимир Комаров, Константин Феоктистов и Борис Егоров

13 октомври 1964

Тримата съветски космонавти, извършили първия групов космически полет, се приземяват успешно след 24-часовата си мисия

5 ноември 1964

Американската космическа сонда „Маринър 3” прави опит да прелети край Марс, но се проваля поради неуспеха си да постигне правилна траектория. „Маринър 3” идва след няколко неуспешни руски мисии до Червената планета

28 ноември 1964

Изстреляна е космическата станция „Маринър 4”, която през юли 1965 г. прелита покрай Марс и изпраща първите близки снимки на повърхността му

30 ноември 1964

Изстреляна е съветската космическа сонда „Зонд-2”, която успява да прелети край Марс. Тя преминава до Червената планета през август 1965 г., след което контактът с нея е изгубен

1964-66

НАСА извежда в орбита 9 пилотирани космически кораба по програмата „Джемини”

18 март 1965

Съветският космонавт Алексей Леонов извършва първото излизане на човек в открития Космос

23 март 1965

НАСА изстрелва Gemini 3 – първия американски космически полет, пилотиран от двама души (Върджил Грисъм и Джон Йънг)

6 април 1965

В орбита около Земята е изстрелян Intelsat I, известен като Early Bird – първият търговски комуникационен сателит

12 май 1965

Съветският космически апарат „Луна-5” се разбива на Луната

14 юли 1965

Космическата сонда „Маринър 4”, изстреляна през 1964 г., преминава покрай Марс и прави първите близки снимки на чужда планета

16 ноември 1965

Изстрелян е съветският космически апарат „Венера-3” – първият изкуствен обект достигнал Венера

26 ноември 1965

Франция извежда в орбита първия си сателит „Астерикс-1”

4 декември 1965

САЩ изстрелват космическия кораб „Джемини 7”, който се скачва с „Джемини 6”

11 януари 1966

В СССР е създаден център за подготовка на космонавти

3 февруари 1966

Съветският непилотиран космически апарат „Луна-9” става първият апарат в света, осъществил меко кацане и предал снимки от повърхността на Луната

26 февруари 1966

САЩ изстрелват първия си космически кораб от серията „Аполо” без екипаж

1 март 1966

Съветската космическа сонда „Венера-3” се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход, достигнал повърхността на друга планета

31 март 1966

Изстреляна е „Луна-10”

3 април 1966

Съветският космически апарат „Луна-10” влиза в орбита около Луната, като става първият изкуствен спътник на друго небесно тяло

2 юни 1966

Американската сонда „Сървейър І” извършва меко приземяване на Луната в Океана на бурите и започва да изпраща снимки на Земята

10 август 1966

От полигона в Кейп Канаверъл е изстрелян „Орбитър 1” – първият космически кораб, изпратил снимки на подходящи за кацане места на Луната

27 януари 1967

При тренировъчно изпитание в Космическия център „Джон Ф. Кенеди” на Кейп Канаверал в кораба „Аполо 1” избухва пожар, при който загиват тримата астронавти на борда – Върджил Грисъм, Едуард Уайт и Роджър Чафи

СССР, САЩ и Великобритания подписват договор за космоса, който влиза в сила на 10 октомври 1967 г. Договорът определя принципа за свободното използване на космическото пространство и небесните тела за поддържане на международния мир и сигурност върху принципите на сътрудничество и взаимопомощ

23 април 1967

В СССР е изстрелян космическият кораб „Союз-1”, пилотиран от Владимир Комаров

24 април 1967

Съветският космонавт Владимир Комаров загива при приземяване на „Союз-1”, след като парашутът на капсулата отказва да се отвори (Комаров е първият човек, загинал по време на мисия в Космоса)

5 май 1967

Великобритания изстрелва първия си спътник „Ариел 3”

30 септември 1967

За първи път в извънземна орбита е извършено автоматично скачване на космически апарати – съветските „Космос-186” и „Космос-188”

18 октомври 1967

Руският космически кораб „Венера-4” извършва първото в световната история успешно кацане на едноименната планета.

Провеждат се първите преки измервания на нейната температура, налягане, химически състав и плътност, като по този начин се осъществява първото предаване на информация от друга планета.

Температурата е измервана в продължение на 93 минути до височина 28 км над повърхността. При което тя се изменя от 33 до 262 градуса целзий. Химическият анализ показва съдържание от 90 % на въглероден двуокис в атмосферата и незначително количество кислород и водна пара. Научните прибори показват, че Венера няма радиационни пояси, а магнитното ѝ поле е 3000 пъти по-слабо от земното

30 декември 1967

„Аполо 4” прави първи полет с новата ракета „Сатурн V”

10 януари 1968

Американската автоматична станция Surveyor-7 извършва меко кацане на повърхността на Луната в близост до кратера Тихо

27 март 1968

Юрий Гагарин, първият човек, летял в Космоса, загива при самолетна катастрофа близо до Москва

4 април 1968

НАСА изстрелва „Аполо 6”

15 септември 1968

Изстрелян е съветският космически апарат „Зонд-5”, който за първи път извършва прелитане край Луната и завръщане в земната атмосфера

11 октомври 1968

НАСА изстрелва космическия апарат „Аполо 7”. Първата пилотирана мисия е с астронавтите Уоли Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам на борда (първата мисия с екипаж от трима души)

22 октомври 1968

„Аполо 7” успешно се приводнява в Атлантическия океан, след като обикаля в орбита Земята 163 пъти

21 декември 1968

Изстрелян е „Аполо 8”, първият пилотиран космически кораб, който достига друго космическо тяло – Луната

23 декември 1968

Американците първи обикалят Луната

Окт. 1968-май 1969

Първи пилотиран полет с 4 души

10 януари 1969

СССР изстрелва автоматичната междупланетна станция „Венера-6”

15 януари 1969

Съветският съюз изстрелва космическия кораб „Союз 5”

24 февруари 1969

Американският космически кораб „Маринър 6” е изстрелян към Марс

25 февруари 1969

Космическата сонда „Маринър 6” се отправя към Марс и изпраща изображения на планетата

26 март 1969

В орбита около Земята е пуснат първият съветски метеорологичен спътник „Метеор-1”

27 март 1969

Изстрелян е американският космически апарат „Маринър 7”, който заедно с „Маринър 6” (изстрелян на 24 февруари 1969 г.) осъществяват първата двойна мисия до Марс за дистанционен анализ на атмосферата и повърхността на планетата

16 май 1969

Съветската космическа сонда „Венера-5” каца на Венера

16 юли 1969

Изстрелян е американският космически кораб „Аполо 11” с историческата мисия намиращите се на борда му астронавти Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс да кацнат на Луната

20 юли 1969

Спускаемият апарат „Ийгъл” успешно каца на Луната в Морето на спокойствието

21 юли 1969

Американският астронавт Нийл Армстронг става първият човек, стъпил на Луната. Тогава той изрича прословутата фраза „Това е малка стъпка за човека, но огромен скок за човечеството!” Досега само 12 души са стъпвали на лунната повърхност

Поздравлението на кралица Елизабет II към участниците в мисията „Аполо 11” е записано на микрофилм и оставено на Луната в метален контейнер

19 ноември 1969

Американският космически кораб „Аполо 12” каца на Луната. Чарлс Конрад и Алън Бийн стават третият и четвъртият човек, стъпили на лунната повърхност

60-те години

Китай разработва първата си ракета – „Шънджоу” (Дългият поход), която по-късно ще извежда спътници в орбита, но Културната революция спъва програмата

11 април 1970

US космически кораб „Аполо 13” потегля за мисия на Луната. След експлозия на борда и дни на неизвестност, астронавтите се приземяват успешно на 17 април.

След „Аполо 1” НАСА преживява втори провал с 13-ата космическа мисия по тази програма. Изстреляна на 11 април 1970 г. с астронавтите Джеймс Лавел, Джон Суиджърт и Фред Хейс на борда, „Аполо 13” претърпява злополука по пътя си към Луната. Два дни след началото на мисията експлозия на кислороден резервоар поврежда кораба и предизвиква прекъсване на електричеството, като поставя живота на астронавтите в опасност. На 360 000 км от Земята те осъзнават, че приземяването им на повърхността на Луната е невъзможно, а завръщането им живи на Земята е направо чудо

15 април 1970

Американският екипаж на кораба „Аполо 13” се отдалечава от Земята на рекордно за хора разстояние от 400 171 км

17 април 1970

Американският космически кораб „Аполо 13” успява да се върне на Земята след почти катастрофален полет до Луната

24 април 1970

Китай извежда в орбита първия си изкуствен спътник „Дон Фан Хон 1” („Изтокът е червен”) и става петата държава, изпратила свой апарат в Космоса

19 юни 1970

Съветският безпилотен кораб „Луна-9” осъществява меко кацане на Луната

17 август 1970

Изстреляна е съветската космическа станция „Венера-7”, първият космически апарат, който успешно предава сигнал от повърхността на друга планета

24 септември 1970

На Земята успешно се завръща съветската сонда „Луна-16” – първият космически апарат, успял да кацне на повърхността на Луната и да вземе образец от повърхността й

10 ноември 1970

Изстрелян е съветският спускаем апарат „Луноход-1”

17 ноември 1970

Космическият апарат „Луна-17” доставя на земния спътник „Луноход-1” (756 кг) – първия автоматичен, дистанционно управляван апарат, движещ се по повърхността на друго космическо тяло

15 декември 1970

Спускаемият апарат на съветската „Венера-7” пръв в света извършва приземяване на повърхността на Венера – за пръв път космически апарат каца на друга планета

31 януари 1971

„Аполо 14” с тричленен екипаж потегля към Луната

5 февруари 1971

„Аполо 14” каца на Луната и тримата американци предприемат лунна разходка

9 февруари 1971

Космическият апарат „Аполо 14” се връща на Земята, след третото кацане на хора на Луната в историята

19 април 1971

СССР изстрелва първата в света космическа орбитална станция „Салют-1”

8 май 1971

Изстреляна е американската сонда „Маринър 8”; мисията търпи неуспех

19 май 1971

Изстреляна е съветската сонда „Марс-2”, която достига планетата през ноември. Космическата лаборатория кръжи в орбита на Марс, изпраща изображения и данни за Червената планета, но се разбива при опита си да кацне

28 май 1971

Изведена е в орбита автоматичната космическа сонда „Марс-3”, с тегло пет тона, която успешно достига Марс на 2 декември. Модулът, движещ се в орбита, изпраща изображения и данни за планетата. Първо в историята меко кацане на повърхността на Марс, но сондата е загубена поради технически проблем 20 секунди след кацането.

„Марс-2” и „Марс-3” са носили със себе си идентични 4,5 кг марсоходи „Проп-М”. За този тип марсоходи е било предвидено да се придвижва на ски, докато е свързан посредством кабел със спускаемия модул

30 май 1971

Изстрелян е американският космически кораб „Маринър 9”, който достига орбитата на Марс през ноември същата година. „Маринър 9” представя глобална карта на повърхността на планетата и изучава промените в атмосферата й

7 юни 1971

Съветският пилотиран космически кораб „Союз-11” се скачва в орбита около Земята с космическата станция „Салют-1”

30 юни 1971

Трима членове на космическия кораб „Союз-2” загиват при завръщането си на Земята поради спадане на въздушното налягане

30 юли 1971

Американският космически кораб „Аполо 15” каца на Луната

31 юли 1971

На втория ден след прилуняването им астронавтите от „Аполо 15” Дейвид Скот и Джеймс Ъруин за пръв път се возят по повърхността на Луната с луноход, наречен „лунно бъги”. Американският Лунар Роувър, произведен от „Дженерал Мотърс”, е първият управляван ръчно луноход от човек на Луната

28 октомври 1971

Великобритания изстрелва своя първи сателит Prospero и става шестата космическа сила

13 ноември 1971

САЩ извеждат в орбита първия изкуствен спътник на Марс – „Маринър 9”. Автоматичната станция е изстреляна на 30 май 1971 г. Мисията й приключва на 27 октомври 1972 г.

27 ноември 1971

Съветската сонда „Марс-2” се разбива при опита си да кацне на повърхността на Марс

2 декември 1971

Космическата сонда „Марс-3” (СССР) става първият успешно кацнал на планетата Марс апарат, макар да спрял да предава само след 20 секунди

5 януари 1972

По нареждане на президента на САЩ Ричард Никсън НАСА започва да разработва проект по създаване на космическа совалка

14 февруари 1972

В СССР е изстреляна автоматичната междупланетна станция „Луна-20”. Завръща се на 25 февруари 1972 г., като за първи път доставя на Земята образци от трудно достъпната страна на Луната

21 февруари 1972

Съветският безпилотен космически апарат „Луна-20” каца на Луната

2 март 1972

Изстреляна е космическата сонда Pioneer 10, чиято цел е да изследва далечни планети. Тя преминава покрай Юпитер и Нептун, преди да напусне нашата Слънчева система. Сега сондата се намира на близо 10 млрд. км от Земята

16 април 1972

От Космическия център Кенеди, Флорида, е изстрелян космическият кораб „Аполо 16” с екипаж Томас Матингли – пилот на командната кабина, Джон Йънг – командир на полета, и Чарлз Дюк – пилот на лунния модул

21 април 1972

Лунната кабина „Орион” на кораба „Аполо 16” каца в 04.23 ч българско време на лунния кратер Декарт

27 април 1972

„Аполо 16” се връща на Земята, като се приводнява в Тихия океан на около 2500 км южно от Хаваите

1 декември 1972

С извеждане на българска апаратура на съветския спътник „Интеркосмос-8” България става 18-ата космическа страна в регистъра на ООН

7 декември 1972

Изстреляна е последната лунна пилотирана мисия „Аполо 17”. Докато напуска Земята, екипажът прави снимка, известна като „Синьото топче”

11 декември 1972

„Аполо 17” става последната пилотирана мисия на НАСА, която каца на Луната

19 декември 1972

Космическият кораб „Аполо 17” се завръща на Земята, с което завършва американската програма за изпращане на хора на Луната. За 11-те години съществуване програмата „Аполо” е струвала $ 25,4 млрд. Осъществени са общо шест кацания на Луната от американски астронавти в периода 1969 - 1972 г.

8 януари 1973

Изстреляна е съветската космическа сонда „Луна-21” с Луноход-2 на борда

6 април 1973

Изстрелян е американският космически апарат „Пионер 11”

14 май 1973

Изстреляна е в околоземна орбита първата американска космическа станция „Скайлаб”. 75-тонното съоръжение се движи около Земята от 1973 до 1979 г. и се посещава от 3 екипажа. С нейна помощ е изучавана безтегловността, освен това е служила и като слънчева обсерватория

17 юли 1973

Изстреляна е руската мисия „Марс-4”, която достига Червената планета през февруари 1974 г. „Марс-4” не успява да влезе в орбитата на планетата, но изпраща нейни изображения

25 юли 1973

Изстреляна мисията „Марс-5”, която достига Марс през февруари 1974 г. Предоставя изображения от 22 орбитални обиколки

5 август 1973

Изстреляна е руската космическа лаборатория „Марс-6”, която достига Марс през март 1974 г. Контактът със сондата е изгубен няколко минути след навлизането й в атмосферата на Марс

9 август 1973

Започва съветската мисия „Марс-7”, която достига Червената планета през март 1974 г. Модулът, който трябва да достигне повърхността на Марс, се отделя прекалено рано и пропуска възможността да кацне.

Орбиталните апарати „Марс-4” и „Марс-5” са изтреляни малко по-рано през 1973 г. и се е очаквало да предават информацията подавана от спускаемите модули на „Марс-6” и „Марс-7”. „Марс-4” обаче не успява да влезе в орбита около планетата, а „Марс-5” е повреден няколко дни след като престоява в марсианската орбита

4 декември 1973

Американската станция „Пайъниър 10” става първият космически кораб, преминал близо до Юпитер. Станцията е изстреляна от НАСА през март 1972 г.

8 февруари 1974

Третият (последен) екипаж на американската космическа станция „Скайлаб” се завръща на Земята след 84-дневен престой в станцията

12 март 1974

Съветският космически апарат „Марс-6” е спуснат успешно на повърхността на Марс, но контактът със сондата е изгубен няколко минути след навлизането ѝ в атмосферата на Марс

29 март 1974

Американският космически апарат „Маринър 10” изпраща първите заснети отблизо снимки на Меркурий

1974

Завършва лунната програма на САЩ

30 май 1975

В Париж е създадена Европейската агенция за космически изследвания (ЕСА)

15 юли 1975

Започва съвместният съветско-американски космически полет „Союз-Аполо”

17 юли 1975

Американският кораб „Аполо” и съветският „Союз-19” осъществяват първото скачване на космически апарати на две държави

20 август 1975

Начало на американската мисия „Викинг 1”, съставена от два модула – за обикаляне в орбита и за кацане. Модулът, обикалящ орбитата на Марс, предоставя изображения на повърхността на планетата. Модулът за кацане изпраща снимки на повърхността и проби от почвата

9 септември 1975

Изстреляна сондата „Викинг 2”, достигнала Марс през август 1976 г. Тя повтаря успехите на „Викинг 1”.

„Викинг 1” и „Викинг 2” са първите американски спускаеми апарати, изпратили цветни снимки от Марс

15 януари 1976

От Кейп Канаверал е изстреляна сондата „Хелиос 2”, за да изучава процесите протичащи в Слънцето. Това е най-бързият космически апарат, създаван някога от човек – разви максимална скорост 252 792 км/ч. Освен това поставя и рекорд за най-голямо доближаване до Слънцето, на разстояние 44 млн. км от повърхността му (17. 04. 1976 – 43,432,000 км)

20 юли 1976

Безпилотният космически кораб „Викинг 1” достига повърхността на Марс след 11-месечно пътешествие

3 септември 1976

Американската космическа сонда „Викинг 2” каца на Марс и започва да предава първите цветни снимки на марсианската повърхност отблизо

18 февруари 1977

Първата американска космическа совалка „Ентърпрайз” прави първия си изпитателен полет върху „Боинг 747”

1977

През лятото на 1977 г. са изстреляни космическите сонди „Вояджър 1” и „Вояджър 2”.

„Вояджър 1” е паякообразен апарат с по-малко компютърна памет, отколкото някои калкулатори и енергия едва колкото за запалването на три стоватови крушки. Профучавайки през 2006 г. с близо 62 000 км/час много отвъд орбитата на Плутон, „Вояджър 1” е стигнал по-далеч от всеки друг космически кораб. В края на 2004 г. той премина космическата граница, наречена „гранична ударна вълна”, а след още 10 години ще пресече окончателно хелиопаузата, последния повей на слънчевия вятър, и ще полети между звездите. С останалите петнайсетина години живот на плутониевия източник на енергия той все още ще може да предава информация от междузвездното пространство, ако НАСА успява да заделя по 4,5 млн. долара на година. Ще минат 40 000 години, преди „Вояджър” да прелети покрай съседна на слънцето звезда.

При това „Вояджър” започва като компромис. Той е замислен в началото на 70-те, след като НАСА изоставя плановете си да се възползва от рядко срещано подреждане на планетите, като изпрати скъпо струваща флотилия от четири космически кораба на „воаяж” от Юпитер до Плутон. Двата „Вояджъра” са проектирани да отидат не по-далече от Сатурн. Разбира се, главният научен консултант на „Вояджър” от 1972 г. Ед Стоун и неговите колеги знаели, че ако изстрелят космически кораб, програмиран да мине бързо покрай Сатурн под точно определен ъгъл, гравитацията на планетата ще го запрати право към Уран и Нептун. След като „Вояджър 1” изследва Сатурн и неговите луни, „Вояджър 2” може да бъде насочен към по-отдалечени планети. Желанието на Стоун и колегите му се сбъдва – през 1981 г. НАСА удължава мисията. В следващите години „Вояджър 2” смайва със своите снимки в близък план на Уран, Нептун и техните луни. Когато напуска Сатурн, „Вояджър 1” излиза от плоскостта на еклиптиката и се отправя директно към междузвездното пространство. Минават десетки години, но и двата „Вояджъра” остават в изправност въпреки свирепия студ и бомбардировката от космически лъчи.

И двата „Вояджъра” носят подарък за всички извънземни, които могат да срещнат – плоча със снимки и звуци от Земята. Снимките включват гледки от Земята, показващи хора, местности, животни, техника, а звуците пресъздават шумове като излитането на ракета, разбиващи се вълни, дъжд, музика (от пигмейска ритуална песен до рокендрол на Чък Бери, включително и българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин” на Валя Балканска) и поздравления на 55 езика. Всяка плоча е предназначена да се пусне на грамофон, грижливо е приложена и грамофонна игла. Символи на обложката на 30-сантиметровата позлатена медна плоча обясняват как да бъде пусната и какъв е произходът на „Вояджър”

2 март 1978

Чехът Владимир Ремек става първият човек извън СССР и САЩ, пребивавал в Космоса. Той лети на борда на „Союз 28” до 10 март

27 юни 1978

САЩ изстрелват в Космоса първия в света океанографски спътник

25 август 1978

Зигмунд Ян става първият германец, излязъл в Космоса на борда на руската ракета „Союз 31

21 декември 1978

Спускаемият модул на съветския космически апарат „Венера-11” достига повърхността на Венера

Март 1979

„Вояджър 1” прави снимки на Юпитер и неговите луни Йо и Европа, докато преминава покрай тях, 18 месеца след излитането си

10 април 1979

В 20 ч и 34 мин московско време от космодрума „Байконур” е изстрелян космическият кораб „Союз-33” с първия български космонавт на борда Георги Иванов

1 септември 1979

Американският космически кораб „Пайъниър 11”, изстрелян през 1973 г., изпраща на Земята картина от атмосферата на Сатурн

1979

Покрай Сатурн прелитат първите космически сонди: „Пайъниър 11” през 1979-а, „Вояджър 1” и „Вояджър 2” през 1980 и 1981 г. – правят снимки в близък план на планетата, пръстените и луните й

18 март 1980

48 души загиват при експлозия на ракета „Восток-2М” на космодрума Плесецк (СССР)

18 юли 1980

Индия изстрелва своя пръв спътник и така става осмата космическа държава

14 ноември 1980

Американският космически кораб „Вояджър 1” изпраща на Земята първите снимки „отблизо” на планетата Сатурн

Ноември 1980

След като достигат Сатурн, „Вояджър 1” и „Вояджър 2” тръгват по различни маршрути. Сондите разкриха, че Юпитер има неясни пръстени, че тези на Сатурн са обсипани с малки луни и че в атмосферата на Нептун бушуват ветрове със скорост 1440 км/час. Оказа се, че за разлика от нашата, на далечните луни има вулканична дейност, обвити са във въглеводородна мъгла или са покрити с плаващ лед, под който може би се крие океан

1980

Пионер на сделките с лунни терени е американецът Денис Хоуп. Находчивият бизнесмен използвал вратичка в международно споразумение от 1967 г., според което отделните държави нямат право да притежават космически територии. Това обаче не се отнася за отделни индивиди. През 1980 г. Денис Хоуп се регистрира като собственик на Луната в съд в Сан Франциско и така си осигурява възможност да продава парцели от земния спътник. За целта американецът отваря лунно посолство, където се издават документи за сделките. Същата организация дава и разрешителни за галактическа търговия, ако някой чужденец реши да продава лунни имоти в собствената си страна. Според материали в западната преса собственици на лунни парцели досега са станали десетки хиляди души. Сред тях са бившите американски президенти Роналд Рейгън и Джими Картър, кино светилата Клинт Ийстуд и Том Круз. Лунният терен не може да се продава, а само да се онаследява. Оръжията са забранени. На 22 март 2006 г. 30-годишният Георги Славчев, любител астроном, стана първият българин, който официално е собственик на извънземно ранчо с площ 4 акра (1 акър струва 40 лева)

19 март 1981

Извършен е неуспешен изпитателен опит на американската космическа совалка „Колумбия”, вследствие на което загиват трима души и петима са ранени

12 април 1981

САЩ изстрелват първата космическа совалка „Колумбия”. Тя извършва общо 28 полета, като се взривява при кацане през 2003 г. По програмата „Спейс шатъл” до 1985 г. са построени още четири шатъла. Те дават възможност за изнасянето в орбита на телескопа „Хъбъл”

7 август 1981

В околоземна орбита е изведен изкуственият спътник „Интеркосмос-България-1300”

12 ноември 1981

Американската совалка „Колумбия” излита за втори път и така става първият космически кораб за многократно използване

1 март 1982

Спускаемият модул на съветския апарат „Венера-13” достига повърхността на Венера

5 март 1982

Съветският космически апарат „Венера-14” достига повърхността на Венера

4 април 1983

Космическата совалка „Чалънджър” прави първия си полет в Космоса

25 април 1983

„Пайъниър 10” преминава отвъд орбитата на Плутон

13 юни 1983

Американският космически апарат „Pioneer 10” пресича орбитата на Нептун и става първият обект, направен от човешка ръка, напуснал Слънчевата система

18 юни 1983

В Космоса излита със совалката „Чалънджър” първата американска астронавтка Сали Райд

30 август 1983

Американецът Гайон Блуфорд става първият тъмнокож, полетял в космоса

10 октомври 1983

Съветският космически апарат „Венера-15” влиза в орбита около Венера и започва да картографира нейната повърхност

13 октомври 1983

Космическата совалка „Чалънджър” се приземява успешно със седем астронавти на борда – най-многобройния екипаж в историята на космическите полети

7 февруари 1984

Американският астронавт Брус Маккендълс напуска борда на совалката „Чалънджър” и става първият човек, летял с персонален двигател на гърба си. Той пръв в света излиза в открития космос без да е привързан с въже към кораба

3 април 1984

Ракеш Шарма става първият индийски космонавт (Союз Т-11, Салют-7, Союз Т-10)

11 октомври 1984

Катрин Съливан става първата американка, излязла в открития Космос („Чалънджър”, мисия STS-41G)

15 юни 1985

Спускаемият модул на съветския космически апарат „Вега-2” изследва атмосферата и повърхността на Венера

17 юни 1985

В полет с американската совалка „Дискавъри”, мисия STS-51G, участва и принцът астронавт Султан ибн Салман ал Сауд като специалист по полезни товари. Той е първият летял в Космоса поданик на Саудитска Арабия, представител на Арабския свят, мюсюлманин

3 октомври 1985

Kосмическата совалка „Атлантис” прави първия си полет

24 януари 1986

Апаратът на НАСА „Вояджър 2” се доближава максимално до планетата Уран

28 януари 1986

Американската космическа совалка „Чалънджър” се взривява 72 секунди след старта от Кейп Канаверал. Загива 7-членният екипаж, между които е и първата цивилна астронавтка – учителката Криста Маколиф

19 февруари 1986

В околоземна орбита е изведена съветската космическа станция „Мир” – първата изследователска станция за продължително обитаване.

На орбиталната станция „Мир” лети първият български прибор за измерване на космическата радиация (1988-1994). Тромав и неикономичен според сегашните изисквания, апаратът „Люлин” тежал цели 10 кг

28 май 1986

Двама съветски космонавти – Кизим и Соловьов, излизат от орбиталната станция „Салют-7” за 3 ч и 50 мин и предприемат „космическа разходка” в прибиране на образци от космоса

30 май 1986

Европейската космическа агенция изстрелва ракетата „Ариана-2”

29 декември 1987

Съветският космонавт Юрий Романенко се завръща на Земята със световен рекорд по пребиваване в космоса – 326 денонощия

7 юни 1988

Изстрелян е съветският космически кораб „Союз ТМ-5” с втория български космонавт Александър Александров на борда

17 юни 1988

Приключва успешно съветската космическа мисия „Союз ТМ-5”, сред екипажа на която е вторият български космонавт Александър Александров

7 юли 1988

Изстрелян е съветският космически апарат „Фобос-1” към Марс с български прибор на борда

12 юли 1988

Изстрелян е „Фобос-2”. Програмата „Фобос” е международна и включва още Швеция, Швейцария, Австрия, Франция, България, ФРГ и САЩ. Всеки е изстрелян с ракета „Протон” и всеки има маса от 2 600 кг. „Фобос-2” успява да влезе в орбитата на Марс и да изпрати 38 снимки с висока резолюция. И двата апарата претърпяват провал

29 август 1988

Излита първият афганистански космонавт – Абдул Ахад Мохманд

29 септември 1988

НАСА изстрелва космическата совалка „Дискавъри”, за първи път след катастрофата на „Чалънджър”

1988

Извършен е един-единствен безпилотен полет на съветската космическа совалка „Буран”

14 февруари 1989

В околоземна орбита е изведен първият от 24-те изкуствени спътника на Глобалната система за позициониране

25 август 1989

Американската космическа сонда „Вояджър 2” предава снимки от планетата Нептун

1989

Апаратът „Магелан” става първият космически апарат, изстрелян с помощта на космическа совалка – совалката „Атлантис”. Модулът влиза в орбита около Венера през 1990 г. и изгаря в атмосферата ѝ през 1994 г.

Изстреляна е космическата сонда „Галилео”, която изпраща обратно на земята първите снимки на астероид (1991)

24 април 1990

Космическият телескоп „Хъбъл” е изстрелян с помощта на космическата совалка „Дискавъри”

10 август 1990

Апаратът на НАСА „Магелан” влиза в орбита около Венера и започва да картографира повърхността ѝ

7 май 1992

Космическата совалка „Индевър” е изстреляна са първи път

13 май 1992

Американски космонавти престояват в открития космос 8 часа и 29 минути – световен рекорд; тогава за пръв път в космоса излизат наведнъж трима космонавти

25 септември 1992

Изстрелян е „Марс обзървър”. Контактът с него е загубен през август 1993 г., три дена преди планираното му навлизане в орбитата на Марс

2 септември 1993

САЩ и Русия приемат споразумение за съвместно създаване на орбитална космическа станция

7 декември 1993

Петима американски астронавти ремонтират космическия телескоп „Хъбъл”. Операцията струва 360 млн. долара

14 март 1995

Програма Союз: Американски астронавт за първи път лети на руски космически кораб до орбиталната станция „Мир”

16 март 1995

Норман Хагард става първият американски астронавт, стъпил на съветска орбитална станция

22 март 1995

Руският космонавт Валери Поляков се завръща, след като поставя рекорд за най-продължителен престой в космоса за един полет – 437 денонощия 17 часа и 58 минути

29 юни 1995

Американската космическа совалка „Атлантис” (за първи път) се скачва с руската орбитална станция „Мир”

7 декември 1995

Американската космическа сонда „Галилео” влиза в орбита около Юпитер, 6 месеца след като е изстреляна от совалката „Атлантис”, със скорост 170 хиляди км/ч

29 февруари 1996

Благополучно завършва руско-европейската космическа експедиция в рамките на „Евромир-96”

4 юни 1996

Европейската ракета „Ариана-5G”, полет V-89, експлодира 40 секунди след старта

7 ноември 1996

Изстреляна е сондата „Марс глоубъл сървейър”, която достига Червената планета през септември 1997 г. и започва да прави карта на повърхността й. От данните, предадени от сондата, става ясно, че на повърхността на Марс има следи от огромни пропасти и мощни прашни бури

16 ноември 1996

Започва руската мисия „Марс 96”, но двата модула влизат обратно в земната атмосфера само ден след изстрелването им

4 декември 1996

Изстреляна е американската сонда „Марс патфайндър”, която каца на повърхността на Червената планета на 4 юли 1997 г. и изпраща хиляди снимки

4 юли 1997

Космическият апарат на НАСА „Mars Pathfinder” каца успешно на Марс. Модулът „Соуджърнър роувър” обикаля в орбитата на планетата и изпраща 550 снимки

1997

Сондата „Касини-Хюйгенс” излита към Сатурн и пристига на 30 юни 2004 г., за да започне проучване с продължителност поне 4 години. Космическият апарат, представляващ метален цилиндър с височина 6,7 м, отрупан с научни прибори и с кацнала върху му бяла антена с формата на чиния, е построен от НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Италианската космическа агенция

2 март 1998

Данни, изпратени от космическата сонда „Галилео”, показват, че под дебелата ледена обвивка на Европа, луната на Юпитер, има течен океан

5 март 1998

НАСА съобщава, че космическата сонда „Клементин”, обикаляща около Луната, е открила достатъчно вода за поддържане на човешка колония

17 април 1998

От Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ, е изстреляна совалката „Колумбия” (до 3 май 1998 г.), която „отнася” в Космоса песента „Аадия” (космос, вселена), изпълнявана от Диана Дафова. Това е втората българска песен, която звучи в Космоса след „Излел е Дельо хайдутин” на Валя Балканска

12 август 1998

При изстрелване на американска ракета-носител от нос Канаверал взрив унищожава шпионски спътник на стойност 1,035 млрд. долара – най-скъпоструващата загуба на спътник в историята

31 август 1998

Северна Корея изстрелва първата си космическа ракета

11 декември 1998

Изстрелян е „Марс клаймът орбитър”, който се разбива в началото на септември 1999 г. поради навигационна грешка

3 януари 1999

Изстрелян е „Марс полар лендър”, контактът с когото е загубен на 3 декември след предполагаемото му кацане на повърхността на Марс

29 май 1999

Американската космическа совалка „Дискавъри” извършва първото скачване с руската Международна космическа станция „Мир”

27 август 1999

Руският космонавт Сергей Авдеев поставя световен рекорд по престой в Космоса – 742 дни, прекарани в космическата станция „Мир”

21 ноември 1999

Китай осъществява първия полет на свой космически кораб

3 декември 1999

Американската космическа сонда „Марс Полър Лендър” се разбива на Марс

1999

От 1999 до 2005 г. в САЩ действа програмата за създаване на разузнавателни сателити от ново поколение „Future Imagery Architecture”. За това време стойността й нарасна от 5 на 10 милиарда долара. Военнокосмическото разузнаване успешно изстреля шест сателита през 2011 г., което е най-добър показател от последния четвърт век

17 март 2000

САЩ обявяват, че полетът на човек до Марс се отменя

7 декември 2000

Астронавти на борда на совалката „Индевър” инсталират чифт огромни соларни крила на Международната космическа станция. Всяко е дълго 73 м, общата им стойност е 600 млн. долара и могат да захранват с ток 15 жилища

23 март 2001

Руската орбитална станция „Мир” е извадена от употреба и се разпада в атмосферата, преди да потъне в южата част на Тихия океан, близо до Фиджи

28 април 2001

Първият космически турист в света – американецът Денис Тито, плати 20 млн. долара, за да лети с руска ракета до Международната космическа станция

24 октомври 2001

Орбиталният апарат „Марс Одисей” (САЩ) достига планетата Марс.

На 15 декември 2010 г. космическият апарат счупва рекорда за най-дълго работещ марсиански проект със своите 3 340 дни операционен живот като взима титлата от „Марс Глобъл Сървейър”

1 февруари 2003

Космическата совалка Columbia се разпада само 6 минути преди кацането й на Земята, като загиват всичките седем членове на екипажа. Това е 28-мата й фатална мисия. Предполага се, че причината за трагедията е пукнатина върху изолацията на едно от крилата

5 март 2003

На Марс е открито замръзнало езеро

28 април 2003

Руският космически кораб „Союз ТМА-2”, първият космически кораб с екипаж стартирал след катастрофата на американската совалка „Колумбия”, успешно се скачва с Международната космическа станция

20 май 2003

Извършен е първият полет на първия частен космически кораб SpaceShipOne

2 юни 2003

От космодрума в Байконур е изстрелян „Марс Експрес”, първият междупланетен космически апарат на Европейската космическа агенция. Спускаемият апарат бил загубен, но орбиталният продължава да прави снимки на Марс

10 август 2003

Юрий Маленченко става първият човек, който сключва брак в космоса. На този ден се жени за Екатерина Димитриева, която се намира в Тексас, докато той лети над Нова Зеландия на борда на Международната космическа станция

Август 2003

Изстрелян е космическият телескоп „Спицър”. За да бъдат уловени фотоните на инфрачервения спектър или частиците светлина, трябва да се излезе в космоса, тъй като земната атмосфера спира по-голямата част от инфрачервеното лъчение. Още през 1946 г. Лаймън Спицър – американският астроном, на когото е кръстен телескопът – изтъква предимствата на космическите телескопи. Оттогава различни апарати, сред които и легендарният космически телескоп „Хъбъл”, са доказали правотата му. „Спицър” би трябвало да работи, докато не свърши течният хелий, осигуряващ охлаждането на телескопа (което стана на 15 май 2009 г.). Той обикаля около Слънцето, изоставайки от Земята с 42 млн. км – пропаст, която се увеличава с около 18 млн. км всяка година. Това разстояние държи телескопа далеч от разрушителната топлина на нашата планета и свежда Земята и Луната до две точки, което осигурява на „Спицър” безпрепятствен изглед към големи райони от небето

21 септември 2003

Програмата „Галилео” на НАСА приключва и космическият апарат е спуснат в атмосферата на Юпитер, където той се разпада със скорост от 50 km/s

15 октомври 2003

Китай изстрелва първия си пилотиран космически кораб „Шънчжоу-5” и става третата страна, изпратила астронавт в космоса. Корабът, изведен в орбита от ракета носител „Чанчжън-2Ф”, е пилотиран от първия китайски космонавт (тайконавт) – 38-годишният Ян Ливей. Дизайнът и технологията на китайската пилотирана космическа програма се основават на концепцията на „Союз”

25 декември 2003

Британският космически апарат „Бийгъл 2”, част от мисията на ЕКА – Марс Експрес, неуспешно се приземява на марсианската повърхност; контакта с него е изгубен, когато се отделя от Марс Експрес, 6 дни преди планираното навлизане в атмосферата

4 януари 2004

Марсоход-А (САЩ), по-известен с името „Спирит”, каца на Марс

25 януари 2004

Марсоход-В, „Опортюнити”, брат-близнак на „Спирит”, се приземява на другата страна на планетата Марс

30 юни 2004

Космическата сонда „Касини”, съвместна програма на НАСА и ЕКА, започва да прави снимки на Сатурн

25 декември 2004

Шест месеца след като стига до Сатурн, „Касини” изстрелва венеца на мисията си – сонда с формата на сателитна чиния, наречена „Хюйгенс”, на името на холандски астроном, открил пръстените на Сатурн

2004

НАСА изпраща два робота марсоходи – „Спирит” и „Опъртюнити”, на две различни точки от Червената планета, които трябва да открият дали там е имало живот. На 4 януари „Спирит” успешно каца на повърхността на Марс, а „Опъртюнити” прави това на 25 януари 2004 г.

Докато планетите се смаляват зад него „Вояджър 1” пътува безпроблемно до средата на 2002 г., когато засича увеличен поток на частици, ускорени от близка ударна вълна. На 16 декември 2004 г. той стига до източника. Внезапно усилване на магнитното поле на слънчевия вятър показва, че вятърът е намалил скоростта си и се е уплътнил – точно това, което се очаква при граничната ударна вълна. „Вояджър 2”, който е с по-бавен маршрут извън Слънчевата система, се очаква да достигне до граничната ударна вълна само след две години

Стартира официално китайската програма за изследване на Луната

12 януари 2005

Изстреляна е американската космическа сонда Deep Impact за извършване на изследвания върху кометата Темпъл 1

14 януари 2005

Европейската сонда „Хюйгенс” каца на най-голямата луна на Сатурн – Титан

14 юли 2005

Космическият апарат „Касини” се спуска на 170 км над южната полярна област на Енцелад, спътник на Сатурн. Множеството му прибори проучват загадъчната луна, измервайки топлината на повърхността, следите от химически вещества и магнитните полета

2005

Двама китайски „тайконавти” се отправят на петдневна мисия в орбита

19 януари 2006

NASA стартира от Кейп Канаверал първата си сонда към Плутон. „New Horizons” лети към загадъчната планетата джудже със скорост десет пъти по-голяма от тази на куршума

9 март 2006

Открита е течна вода на луната Енцелад, спътник на Сатурн

30 март 2006

Маркос Понтес става първият бразилски космонавт, излитайки с руския космически кораб „Союз”

2008

Общо за 50-те години на своето съществуване космическата програма на САЩ е глътвала 810,5 млрд. долара.

Днешният бюджет на НАСА е 17,3 млрд. долара. Екипът на американските астронавти наброява 94 души, 40 души са ръководните служители на агенцията. В нея по различни контракти работят около 90 000 души

23 февруари 2007

Япония изстрелва четвърти шпионски сателит, с който увеличава възможността си да наблюдава потенциални заплахи като Северна Корея

25 февруари 2007

Иран извършва първото си успешно изстрелване на космическа ракета

2007

Излита китайският лунен орбитален апарат „Чан'е-1”

Дори фина люспа от боя, оставена да се носи в орбита, може да нарани стъклото на космическа совалка, пътуваща с 28 200 км/ч. Космическите отпадъци в близка околоземна орбита – като ръкавицата на Едуард Уайт, която е там от 1965 г., или болта, изпаднал от слънчев панел на руски космически кораб през 2004 г. – изгарят бързо в атмосферата. Тези в по-далечна орбита обаче остават там десетилетия. Спътникът „Вангард 1” например ще си лети столетия наред. Космическите агенции обмислят начини за обирането на отпадъците от траекторията на совалките. В орбита около Земята има около 13 000 обекта, които са с дължина над 5 см и са дело на човешка ръка

25 май 2008

Космическият апарат на НАСА „Феникс” каца успешно близо до северния полюс на Марс

28 септември 2008

Американската космическа транспортна компания SpaceX изстрелва в орбита първата частна ракета Falcon 1

7 март 2009

НАСА изстрелва космическия телескоп „Кеплер” в търсене на планети, подобни на Земята, извън Слънчевата система

23 март 2010

Космическата совалка за туристи SpaceShipTwo на компания Virgin Galactic прави първия си тестови полет. Прикрепена към своя самолетоносач White Knight тя лети 2 ч и 54 мин над пустиня Мохаве в Калифорния

1 юни 2011

Американската совалка „Индевър” завършва последния си полет. Мисията бе 25-а по ред за совалката, която отива вече завинаги в музея

6 август 2012

Марсианска научна лаборатория, „Кюриосити” на НАСА каца на планетата Марс. Всъдеходът търси химически следи, че някога може да е имало живот на Марс

8 февруари 2013

В орбита е изведен успешно първият комуникационен сателит на Азербайджан – „Азерспейс 1”

2013

Изстреляна е „Марс Орбитър Мишън” – първата марсианска сонда на Индия, която носи инструменти за заснемане и научни изследвания

12 ноември 2014

Европейската спускаема сонда „Филе” за първи път каца на комета и това е първото кацане въобще на изкуствен апарат върху ядрото на комета в историята на човечеството

2016

Изстреляна е роботизираната мисия „ЕкзоМарс” – комплексна мисия до Марс, изпратена да търси наличието на биосигнатури от марсиански живот от миналото или настоящето. Астробиологичната мисия се разработва от Европейската космическа агенция в сътрудничество с Федералната космическа агенция на Русия

Осъществени са общо 43 мисии до Марс. Много мисии излитат с няколко планирани етапа. Дори орбиталният апарат да е успешен, спускаемият може да се провали. Така станало с „Марс-2”, „Марс-6”, „Фобос-2” и „Марс Експрес”

Добавете коментар


Защитен код
Обнови