7 януари 1714

Английският инженер Хенри Мил патентова първата пишеща машина, от която не е правено масово производство

1808

Италианецът Пелегрино Тури създава първия прототип на пишеща машина

1821

Немецът Карл Драйс конструира за своя ослепял баща пишеща машина, в която на всяка буква съответствал един клавиш. Връщането назад пък ставало с педал

1829

Англичаните смятат за първата пишеща машина в света т. нар. типограф на техния сънародник Уилям Остин Бърт от 1829 г. Това устройство се пази в Музея на науката в Лондон

1865

Датчанинът Расмус Малинг-Хансен изобретява „пишещото кълбо”

23 юни 1867

Американският изобретател Кристофър Лейдъм Шолс получава патент за своето изобретение – пишещата машина. При работа с неговата машина напечатаният текст можел да се види едва след изваждане на листа от устройството. Патентованият модел е първият, при който скоростта на писане с машина надхвърля тази на писане на ръка

1868

Американският журналист Кристофър Шолс патентова клавиатурната подредба QWERTY, която се използва и днес при компютърните клавиатури. Името идва от първите шест клавиша, разположени на най-горния буквен ред.

Любопитно е, че докато латиницата е почти еднаква на всички клавиатури, при кирилицата не е така. Руснаците имат друга подредба на кирилицата върху клавиатурата. Според наши специалисти българската е по-удобна. Те привеждат като доказателство факта, че на международни състезания по бързо писане българите винаги са превъзхождали руснаците.

Напоследък все повече хора, особено по-младите, които не познават пишещите машини, използват фонетичната кирилица, която си проби път покрай навлизането на компютрите. Популярната обаче у нас фонетична транскрипция използва руския стандарт KOI8. Това съкращение означава на руски „код за обмен на информация”.

Привържениците на традиционната кирилица тип БДС твърдят, че бързината на писане при тях е ненадмината. Няма българин, постигнал скорост от 500-600 удара в минута на фонетична кирилица. Това се дължи на факта, че само българската традиционна клавиатура е разделила буквите: гласните отляво, съгласните отдясно. Тази подредба е още от времето на Теодор Гълъбов. За сто години само буквата Ф е сменила мястото си – от най-горния ред вляво при машините слезе най-долу в средата при компютрите

1870

„Пишещото кълбо” на датчанина Расмус Малинг-Хансен влиза в масово производство. Един от първите клиенти на Малинг-Хансен бил философът Фридрих Ницше, който си купил кълбото на Хансен от Виена. Пишещата машина на Шолс обаче се оказала по-перспективна. С неговата подредба на буквите се пишело най-бързо

1873

Кристофър Шолс продава патента си на оръжейната фирма „Ремингтън и синове” и на 1 март 1873 г. тя пуска в продажба пишеща машина с марката „Шолс & Глидън”. С нея се пишело само с главни букви

1878

„Ремингтън” патентова първата машина, която има големи и малки букви

Декември 1902

В България се появяват първите пишещи машини. Тъй като кирилицата била напълно непозната за производителите, всеки от тях подреждал буквите както сметне за добре: „Ремингтън” по един начин, „Ъндърууд” по друг, „Триумф” и „Адлер” по трети. Затова всяка машина вървяла с машинописеца и никой не бил в състояние да работи с друга марка

1933

У нас се провежда първото състезание по бързо писане на машина, спечелено от Иван Думанов, подпредседател на стенографското отделение в парламента. На немска машина „Адлер №7” той написва без грешка за пет минути 325 думи и постига скорост от 65 думи и 512 удара в минута. През втората половина на миналия век наши машинописци са постигали на състезания до 594 удара в минута. С такава скорост на ръка не може да пише никой

1967

Заводът „Марица” в Пловдив произвежда първата българска пишеща машина и в продължение на повече от 20 години пуска на пазара десетки хиляди – повечето на кирилица, но и голям брой на латиница. Те, разбира се, са с клавиши в реда БДС и QWERTY

Добавете коментар


Защитен код
Обнови