Преди новата ера |
|
5000 г. |
За ценността на стъклото първи се сещат финикийците. Според древноримския историк Плиний откритието им било почти случайно. Финикийците транспортирали каменни късове в областта на Сирия 5000 г. пр.н.е. Те установили, че когато загреели стъклените отломки, за да приготвят върху тях храната си, те се разтапяли по пясъка |
3500 |
Най-древните предмети, изработени от стъкло, са непрозрачни мъниста от 3500 г. пр.н.е. на територията на Египет и Източна Месопотамия Хората откриват стъклото в каменната ера. Още първобитните племена ползвали сечива, издялани от обсидиан (естествено стъкло с вулканичен произход). Известно е, че обикновеното стъкло се състои от аморфен силициев диоксид – химическото съединение, образуващо кварца и пясъка. Крехкият материал се получава най-вече при преработката на кварц или пясък, натриев или калциев карбонат, сода и вар |
XVI век |
Най-старите запазени и до днес стъклени предмети са фрагменти от вази, правени през 16 в. пр.н.е. в Месопотамия. По това време в Египет, Микена, Китай и Северен Тирол почват за първи път да обработват стъкло |
1500 |
Египетските майстори разработват метод за производство на кани и купи. Те разтапяли стъклото и с помощта на матрици го оформяли по желания начин. Подобни изящни вази започват да красят богатите дворци на египетските фараони |
650 |
Първото ръководство как се произвежда стъкло е от около 650 г. пр.н.е. Инструкциите са изрисувани върху плочи и съхранявани в библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал |
IV век |
Гръцкият философ Сократ съветвал юношите по-често да се гледат в огледалото, за да могат тези, които имат достойна външност, да не я обезобразяват с пороци, а грозните да се замислят и да се разкрасяват с добри дела |
100 |
Пробив в стъкларството правят древните сирийски майстори I в. пр.Хр. Те откриват популярния и днес метод за издухване на стъклото, ползвайки дълги метални тръби. Римляните доусъвършенстват процеса, като вкарват метални матрици, с които отливат веществото в различни форми. Майсторите откриват и начин да оцветяват стъклото в червено, зелено и синьо, добавяйки метални съставки и минерални окиси В древна Александрия първи започват да използват стъклото в строителство В Сирия е изобретен начин за оформяне на изделия от стъкло във форми с помощта на духане през тръби Прозорци от стъкло макар и с не толкова добри оптически качества леят и в древен Рим. Макар и с мътни стъкла, те се смятат за лукс и красят единствено луксозните вили на патрициите |
След новата ера |
|
I век |
Първите стъклени огледала са направени от римляните през I век от нашата ера – парче стъкло се слагало върху основа от живак или олово и образът бил по-ясен, отколкото върху метала |
1000 |
Вместо с натриев карбонат в Северна Европа почват да произвеждат стъкло с далеч по-разпространения по тези места калциев карбонат, получен от дървесна пепел |
XI век |
Германските майстори развиват нова техника за произвеждане на първите стъклени листове. Материалът се издухвал в кръгла форма. После сферите се въртели вертикално, за да се получат цилиндри, които още топли се разрязвали и изправяли в плоска форма |
1180 |
В Англия започват да слагат стъкла на прозорците |
1278 |
Изобретено е стъкленото огледало |
1291 |
Във Венеция е изобретено прозрачното стъкло. Ражда се прозорецът Във Венеция стъкларите започват да произвеждат прозрачно стъкло |
XII-XIII век |
Едни от най-изящните стъклени шедьоври са създадени на остров Мурано, близо до Венеция. През 12-13 в. местните майстори, наричани батоно, изработват истински произведения на изкуството. Ползват огромни нажежени пещи и метални тръби, с чиято помощ „издухват” разтопения материал в красиви форми |
XIII век |
През Средните векове гланцираните и стъклените повърхности си остават лукс. Прозорците и цветни витражи могат да се видят само в църквите и палатите на владетелите. В този период център на стъкларската промишленост става Венеция. Тамошните майстори наследяват тънкостите в занаята от предците си, живели по времето на Римската империя. Произвеждат луксозни вази, кани, огледала. Венецианските майстори пазели в строга тайна специалната техника, а стъклото им става едно от най-ценените и изящните. Процесът изглеждал горе-долу така: около 4 кг разтопено стъкло се въртяло в края на прът, за да се получи диск с диаметър 1,50, който се разрязвал на плоскости. В края на 13 в. стъкларските работилници са преместени от Венеция, понеже пещите често предизвиквали пожари. Център на индустрията става остров Мурано, където се пренасят всички по-големи цехове, а известните майстори продължават да леят стъклените си шедьоври, някои от които запазени и до днес |
XV век |
На остров Мурано (Италия) започват да правят първия истински кристал, получен при обработката на кварцов пясък и пепел от водорасли Разузнаването на Испания и Франция цели 200 години успешно използвало система от шифри, изобретена още през XV век от Леонардо да Винчи. Депешите се пишели и се зашифровали в огледално изображение и без огледало не можело да се разчетат |
1644 |
Европейските монарси с всякакви средства опитвали да откраднат тайната на венецианските огледала. През 1644 г. започнала „огледалната война” с французите, които, предвождани от министъра на Луи XIV – Колбер, в крайна сметка я спечелили. Със злато и празни обещания той примамил трима майстори от Мурано и ги прехвърлил във Франция. Французите се оказали добри ученици и скоро надминали учителите си. Те получавали плоско стъкло не чрез надуване, а чрез леене. Разтопеното стъкло се изливало върху равна повърхност и с валяк го разточвали. Изобретението дошло точно навреме. Във Версай строили галерия на огледалата с дължина 73 метра и тя се нуждаела от големи огледала. Майсторите направили 306 огледала, чието сияние да заслепява гостите на краля. Може би и тази зала е помогнала на Луи XIV да получи прозвището Кралят слънце |
1666 |
В Русия почти до края на 17 в. смятали огледалата за „задморски грях”. Благочестивите хора ги избягвали. А Църковният събор през 1666 г. взел, че забранил на духовните лица да държат в домовете си огледала |
1674 |
Англичанинът Джордж Равенскрофт патентова метод за производство на първото в света оловно стъкло. Той заменя натриевия и калциев карбонат с оловен окис. Стъклото, получено по този начин, било с високо качество, лесно се изрязвало и гравирало |
1683 |
През Средните векове прочути майстори на изящни стъклени предмети са и чехите. В производството на крехките чаши и вази се включват цели фамилии, а тънкостите в занаята се предават само на членовете на семейството. През 16 в. Чехия става една от най-големите производителки на стъкло, известно с красотата, изяществото и трайността си. Първият голям пробив е на Михаел Мюлер през 1683 г., когато той открива близо до работилницата си във Вимперк варовиково стъкло, подобно на естествения кристал. Скоро повечето фабрики в Бохемия почват да ползват ценния материал. Друга чешка фамилия Шурер от Северна Бохемия пък смайва света с уникално красиво кобалтово синьо стъкло. През 19 в. роденият в Бохемия Леополд Блашка покорява за пореден път ценителите със стъклените си чудеса – екзотични орхидеи, морски анемонии, водорасли, корали, медузи |
1688 |
Французинът Жан Батист Колбер разработва метод за шлифоване на стъклото. Техниката позволява да бъдат произвеждани първите прозрачни плоскости за прозорци със сравнително добри оптически качества. Красивите стъкла и украшения веднага пълнят залите на Версай. Франция става една от най-големите производителки на стъкло. Във Франция започват да изработват големи стъклени листи за огледала и прозорци. Тази новост довежда до повсеместно използване на прозоречните стъкла Във Франция започва производството на полирано стъкло в индустриални размери. Новата технология заема място в ослепителната „Зала на огледалата” от Мансар, построена между 1678-1684 г. във Версай за Луи XIV |
1765 |
Започва масово производство на кристално стъкло |
1867 |
Братята Сименс патентоват първата регенеративна пещ за стъкло в Дрезден, Германия |
1876 |
Край градчето Чешки Крумльов са открити първите камъни тектит (молдавит) – природно стъкло с космичен произход |
1879 |
Немският химик Ото Шот създава нов вид оптично стъкло – литиево стъкло |
1887 |
Лабораторията в гр. Йена, Германия, разработва топлоустойчиво (боросиликатно) стъкло, получило широка популярност под името „йенско стъкло” |
1900 |
Американският инженер Майкъл Оуенс изобретява първата машина, с чиято помощ се „издухват” стъклени бутилки През 1900 г. на световното изложение в Париж с голям успех се ползвали т. нар. Дворец на илюзиите и Дворец на миражите. В Двореца на илюзиите всяка стена на голямата шестоъгълна зала представлява огромно полирано огледало. Така зрителят се губи сред 468 свои двойници. А Дворецът на миражите е същата такава огледална зала, в ъглите на която са поставени картини. Огледалата с изображенията се „разлиствали” с помощта на скрити механизми, при което посетителят се оказва ту в необикновена тропическа гора, ту сред безконечни зали в арабски стил или в огромен индийски храм. Точно този трик използва в наши дни и знаменитият илюзионист Дейвид Копърфийлд. За прочутия си номер с изчезващия вагон той изцяло е задължен на Двореца на миражите |
XIX век |
През XIX в. индустриалната революция променя тотално промишлеността в Европа. Подобно на всички останали области, и в стъкларството масово навлизат машините, а вещината и изкуството на майсторите е изместена от евтината фабрична продукция. Тогава за пръв път при производството на стъкло започват да се използват синтетични химически вещества. А полученият материал се отличава с високи оптични и термоустойчиви качества |
1923 |
Създадена е първата автоматизирана поточна линия, която лее и изрязва еднакви по размери и тегло стъклени бутилки |
1932 |
Кварцовото стъкло е открито за пръв път в Либийската пустиня |
1959 |
Братя Пилкингтън патентоват метод за леене на стъкло в Англия и предизвикват истинска революция в производството на плоско стъкло |
1970 |
Corning Glass Works произвежда първото оптическо фибростъкло. Химически се подобрява тънкостта му и свойството му да предава сигнали |
2012 |
Фолио за „отворен” прозорец – учени от Института за силикатни изследвания Фраунхофер създадоха покритие за прозорци, с което светлината преминава така, че хората се чувстват по-ведри, все едно не са на закрито. Тайната на високотехнологичните прозорци е, че пропускат синята светлина. С нея стаите не стават по-светли, но тя влияе на човешкия биологичен часовник. Недостигът ѝ може да повлияе лошо на настроението и здравето, а съвременните прозорци с добра изолация и защита от слънцето не я пропускат. Стъклата с новото покритие, наречени „Униглас витал”, създават чувството, че прозорецът е отворен |