Преди новата ера

5000 г.

За ценността на стъклото първи се сещат финикийците. Според древноримския историк Плиний откритието им било почти случайно. Финикийците транспортирали каменни късове в областта на Сирия 5000 г. пр.н.е. Те установили, че когато загреели стъклените отломки, за да приготвят върху тях храната си, те се разтапяли по пясъка

3500

Най-древните предмети, изработени от стъкло, са непрозрачни мъниста от 3500 г. пр.н.е. на територията на Египет и Източна Месопотамия

Хората откриват стъклото в каменната ера. Още първобитните племена ползвали сечива, издялани от обсидиан (естествено стъкло с вулканичен произход). Известно е, че обикновеното стъкло се състои от аморфен силициев диоксид – химическото съединение, образуващо кварца и пясъка. Крехкият материал се получава най-вече при преработката на кварц или пясък, натриев или калциев карбонат, сода и вар

XVI век

Най-старите запазени и до днес стъклени предмети са фрагменти от вази, правени през 16 в. пр.н.е. в Месопотамия. По това време в Египет, Микена, Китай и Северен Тирол почват за първи път да обработват стъкло

1500

Египетските майстори разработват метод за производство на кани и купи. Те разтапяли стъклото и с помощта на матрици го оформяли по желания начин. Подобни изящни вази започват да красят богатите дворци на египетските фараони

650

Първото ръководство как се произвежда стъкло е от около 650 г. пр.н.е. Инструкциите са изрисувани върху плочи и съхранявани в библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал

IV век

Гръцкият философ Сократ съветвал юношите по-често да се гледат в огледалото, за да могат тези, които имат достойна външност, да не я обезобразяват с пороци, а грозните да се замислят и да се разкрасяват с добри дела

100

Пробив в стъкларството правят древните сирийски майстори I в. пр.Хр. Те откриват популярния и днес метод за издухване на стъклото, ползвайки дълги метални тръби. Римляните доусъвършенстват процеса, като вкарват метални матрици, с които отливат веществото в различни форми. Майсторите откриват и начин да оцветяват стъклото в червено, зелено и синьо, добавяйки метални съставки и минерални окиси

В древна Александрия първи започват да използват стъклото в строителство

В Сирия е изобретен начин за оформяне на изделия от стъкло във форми с помощта на духане през тръби

Прозорци от стъкло макар и с не толкова добри оптически качества леят и в древен Рим. Макар и с мътни стъкла, те се смятат за лукс и красят единствено луксозните вили на патрициите

След новата ера

I век

Първите стъклени огледала са направени от римляните през I век от нашата ера – парче стъкло се слагало върху основа от живак или олово и образът бил по-ясен, отколкото върху метала

1000

Вместо с натриев карбонат в Северна Европа почват да произвеждат стъкло с далеч по-разпространения по тези места калциев карбонат, получен от дървесна пепел

XI век

Германските майстори развиват нова техника за произвеждане на първите стъклени листове. Материалът се издухвал в кръгла форма. После сферите се въртели вертикално, за да се получат цилиндри, които още топли се разрязвали и изправяли в плоска форма

1180

В Англия започват да слагат стъкла на прозорците

1278

Изобретено е стъкленото огледало

1291

Във Венеция е изобретено прозрачното стъкло. Ражда се прозорецът

Във Венеция стъкларите започват да произвеждат прозрачно стъкло

XII-XIII век

Едни от най-изящните стъклени шедьоври са създадени на остров Мурано, близо до Венеция. През 12-13 в. местните майстори, наричани батоно, изработват истински произведения на изкуството. Ползват огромни нажежени пещи и метални тръби, с чиято помощ „издухват” разтопения материал в красиви форми

XIII век

През Средните векове гланцираните и стъклените повърхности си остават лукс. Прозорците и цветни витражи могат да се видят само в църквите и палатите на владетелите. В този период център на стъкларската промишленост става Венеция. Тамошните майстори наследяват тънкостите в занаята от предците си, живели по времето на Римската империя. Произвеждат луксозни вази, кани, огледала. Венецианските майстори пазели в строга тайна специалната техника, а стъклото им става едно от най-ценените и изящните. Процесът изглеждал горе-долу така: около 4 кг разтопено стъкло се въртяло в края на прът, за да се получи диск с диаметър 1,50, който се разрязвал на плоскости. В края на 13 в. стъкларските работилници са преместени от Венеция, понеже пещите често предизвиквали пожари. Център на индустрията става остров Мурано, където се пренасят всички по-големи цехове, а известните майстори продължават да леят стъклените си шедьоври, някои от които запазени и до днес

XV век

На остров Мурано (Италия) започват да правят първия истински кристал, получен при обработката на кварцов пясък и пепел от водорасли

Разузнаването на Испания и Франция цели 200 години успешно използвало система от шифри, изобретена още през XV век от Леонардо да Винчи. Депешите се пишели и се зашифровали в огледално изображение и без огледало не можело да се разчетат

1644

Европейските монарси с всякакви средства опитвали да откраднат тайната на венецианските огледала. През 1644 г. започнала „огледалната война” с французите, които, предвождани от министъра на Луи XIV – Колбер, в крайна сметка я спечелили. Със злато и празни обещания той примамил трима майстори от Мурано и ги прехвърлил във Франция.

Французите се оказали добри ученици и скоро надминали учителите си. Те получавали плоско стъкло не чрез надуване, а чрез леене. Разтопеното стъкло се изливало върху равна повърхност и с валяк го разточвали.

Изобретението дошло точно навреме. Във Версай строили галерия на огледалата с дължина 73 метра и тя се нуждаела от големи огледала. Майсторите направили 306 огледала, чието сияние да заслепява гостите на краля. Може би и тази зала е помогнала на Луи XIV да получи прозвището Кралят слънце

1666

В Русия почти до края на 17 в. смятали огледалата за „задморски грях”. Благочестивите хора ги избягвали. А Църковният събор през 1666 г. взел, че забранил на духовните лица да държат в домовете си огледала

1674

Англичанинът Джордж Равенскрофт патентова метод за производство на първото в света оловно стъкло. Той заменя натриевия и калциев карбонат с оловен окис. Стъклото, получено по този начин, било с високо качество, лесно се изрязвало и гравирало

1683

През Средните векове прочути майстори на изящни стъклени предмети са и чехите. В производството на крехките чаши и вази се включват цели фамилии, а тънкостите в занаята се предават само на членовете на семейството. През 16 в. Чехия става една от най-големите производителки на стъкло, известно с красотата, изяществото и трайността си. Първият голям пробив е на Михаел Мюлер през 1683 г., когато той открива близо до работилницата си във Вимперк варовиково стъкло, подобно на естествения кристал. Скоро повечето фабрики в Бохемия почват да ползват ценния материал. Друга чешка фамилия Шурер от Северна Бохемия пък смайва света с уникално красиво кобалтово синьо стъкло. През 19 в. роденият в Бохемия Леополд Блашка покорява за пореден път ценителите със стъклените си чудеса – екзотични орхидеи, морски анемонии, водорасли, корали, медузи

1688

Французинът Жан Батист Колбер разработва метод за шлифоване на стъклото. Техниката позволява да бъдат произвеждани първите прозрачни плоскости за прозорци със сравнително добри оптически качества. Красивите стъкла и украшения веднага пълнят залите на Версай. Франция става една от най-големите производителки на стъкло.

Във Франция започват да изработват големи стъклени листи за огледала и прозорци. Тази новост довежда до повсеместно използване на прозоречните стъкла

Във Франция започва производството на полирано стъкло в индустриални размери. Новата технология заема място в ослепителната „Зала на огледалата” от Мансар, построена между 1678-1684 г. във Версай за Луи XIV

1765

Започва масово производство на кристално стъкло

1867

Братята Сименс патентоват първата регенеративна пещ за стъкло в Дрезден, Германия

1876

Край градчето Чешки Крумльов са открити първите камъни тектит (молдавит) – природно стъкло с космичен произход

1879

Немският химик Ото Шот създава нов вид оптично стъкло – литиево стъкло

1887

Лабораторията в гр. Йена, Германия, разработва топлоустойчиво (боросиликатно) стъкло, получило широка популярност под името „йенско стъкло”

1900

Американският инженер Майкъл Оуенс изобретява първата машина, с чиято помощ се „издухват” стъклени бутилки

През 1900 г. на световното изложение в Париж с голям успех се ползвали т. нар. Дворец на илюзиите и Дворец на миражите. В Двореца на илюзиите всяка стена на голямата шестоъгълна зала представлява огромно полирано огледало. Така зрителят се губи сред 468 свои двойници. А Дворецът на миражите е същата такава огледална зала, в ъглите на която са поставени картини. Огледалата с изображенията се „разлиствали” с помощта на скрити механизми, при което посетителят се оказва ту в необикновена тропическа гора, ту сред безконечни зали в арабски стил или в огромен индийски храм.

Точно този трик използва в наши дни и знаменитият илюзионист Дейвид Копърфийлд. За прочутия си номер с изчезващия вагон той изцяло е задължен на Двореца на миражите

XIX век

През XIX в. индустриалната революция променя тотално промишлеността в Европа. Подобно на всички останали области, и в стъкларството масово навлизат машините, а вещината и изкуството на майсторите е изместена от евтината фабрична продукция. Тогава за пръв път при производството на стъкло започват да се използват синтетични химически вещества. А полученият материал се отличава с високи оптични и термоустойчиви качества

1923

Създадена е първата автоматизирана поточна линия, която лее и изрязва еднакви по размери и тегло стъклени бутилки

1932

Кварцовото стъкло е открито за пръв път в Либийската пустиня

1959

Братя Пилкингтън патентоват метод за леене на стъкло в Англия и предизвикват истинска революция в производството на плоско стъкло

1970

Corning Glass Works произвежда първото оптическо фибростъкло. Химически се подобрява тънкостта му и свойството му да предава сигнали

2012

Фолио за „отворен” прозорец – учени от Института за силикатни изследвания Фраунхофер създадоха покритие за прозорци, с което светлината преминава така, че хората се чувстват по-ведри, все едно не са на закрито. Тайната на високотехнологичните прозорци е, че пропускат синята светлина. С нея стаите не стават по-светли, но тя влияе на човешкия биологичен часовник. Недостигът ѝ може да повлияе лошо на настроението и здравето, а съвременните прозорци с добра изолация и защита от слънцето не я пропускат. Стъклата с новото покритие, наречени „Униглас витал”, създават чувството, че прозорецът е отворен