Вестници и списания

59 г. пр.н.е.

Появяват се Acta Diurna (събития от деня) – първите предшественици на вестниците, които се преписват на ръка всеки ден и се разлепват на често посещавани места в Рим и неговите провинции. Съдържанието на Acta Diurna не се ограничавало до публикуване само на прокламации, декрети и политически решения, гласувани от сената в Рим. Типичният за онова време вестник включвал и новини за гладиаторските битки, астрологически прогнози, известия за сватби, съдебни дела, назначения на обществена служба, екзекуции

1470

Първите печатни вести се появяват малко след като Йохан Гутенберг създава печатарската машина в средата на 15 век. За една от първите новини може да се смята италианско описание на турнир, датиращо от 1470 г. За почти толкова древно се приема и писмото на Христофор Колумб, в което той съобщава за великите си открития. Известието е напечатано и разпространено в Барселона през април 1493 г. малко преди завръщането на великия пътешественик 

16 в.

Първите вестникарски издания, които се доближават най-много до съвременните представи, се появяват във Венеция през 16 век. Това са ръчно написани свитъци с информации, които се разпространяват всяка седмица, като най-далечната точка, до която достигат, е Лондон. В тях се публикуват серии от новини, препратени от определен град, носещи датата на издаването. Във Венеция листовете с новините започват да се продават срещу една газета (стара венецианска монета). Оттогава вестниците започват да поставят в заглавията си думата газета и тя става синоним на регулярно излизащо издание

1621

В Англия започва да се разпространява първият печатан вестник

1631

Във Франция се разпространява първият печатан вестник

1636

В Италия се разпространява първият печатан вестник

1645

Най-старият все още издаван (държавен) вестник е шведският журнал Post och Inrikes Tidningar, издаван от Шведската кралска литературна академия

1690

В Бостън излиза първият печатан вестник в Америка Public Occurrences. Той обаче не се харесва на местните власти и те веднага го спират

27 юни 1693

В Лондон излиза първото в света списание за жени „Лейдис Мъркюри”, издавано от Джон Дънтън, което слага началото на публикуването на въпроси на читатели и отговори на редакцията

11 март 1702

Излиза първият брой на английския вестник „Дейли кърънт” – първия всекидневник в света

24 април 1704

В Бостън започва издаването на първия вестник с утвърдена периодичност в Америка, четиристранният седмичник „Бостън нюзлетърс”. Той публикува новини и съобщения на първа и трета страница, а втора и четвърта са оставени за частни съобщения на трапери, търговци и каубои, за които хартията за писма е твърде скъпа

1704-1711

Ранните дни на английската журналистика с публикуването на първите издания на „Ривю” (Даниел Дефо), „Татлър” (Ричард Стийл) и „Спектейтър” (Джоузеф Адисън).

В началото на 18 в. английските вестници са едни от първите, които почват да ангажират известни автори като Даниел Дефо и Джонатан Суифт, които да правят регулярни политически и социални коментари

21 декември 1719

Излиза от печат първият седмичен вестник в САЩ – Boston Gazette

1737

Излиза първият брой  на най-стария днес вестник в света – издавания в Белфаст „Дъ Нюз Летър”

21 септември 1784

Започва да излиза „Пенсилвания пекит енд дейли едвъртайзър”, смятан за първия успешен всекидневник в САЩ

1 януари 1788

Излиза първият брой на английския вестник „Таймс”

4 декември 1791

В Англия излиза първият брой на „Обзървър” – днес най-старият неделен вестник в света

Края на 18 в. 

Журналистите в Англия първи получават правото да влязат в парламента и да следят сесиите. На репортерите обаче не било позволено да си водят бележки

1809

Излиза първият вестник в Бразилия

7 септември 1813

Прозвището на САЩ „Чичо Сам” е използвано за първи път в уводна статия на нюйоркския вестник „Трой Поуст”

1814

За първи път печатарска машина, задвижвана с пара, се използва от английския вестник „Таймс”

20 октомври 1822

Излиза първият брой на английския вестник „Сънди таймс”

16 март 1827

В Ню Йорк е публикуван „Фрийдъм джърнъл” – първият вестник за чернокожи

1832

Цилиндрична преса, изобретена от германеца Фредерик Кьониг, за първи път се завърта за тираж на американските вестници

13 януари 1835

В САЩ започва голяма суматоха във връзка със съобщение на вестник „Сън”, че мощен телескоп е открил на Луната овце

25 август 1835

В САЩ избухва масово изумяване след съобщение във вестник „Ню Йорк сън”, че на Луната са открити растения

9 септември 1835

Във Франция са въведени т. н. Септемврийски закони, налагащи цензура на пресата

1837

Истинско подобрение по отношение на скоростта, обхвата и достоверността на новините изиграва изобретеният от Самюъл Морз телеграф. Електрическото устройство позволявало на вестниците да пускат съвсем актуални новини

23 март 1839

В бостънския вестник „Morning Post” за първи път се появява изразът „O.K.”.

Терминът „О.К.” (О’key) добива популярност заради Мартин ван Бурен (8-и президент на САЩ, 1837-1841 г.). Той е родом от Киндърхук, Ню Йорк, понякога наричан Олд Киндърхук. Привърженици на Ван Бурен сформират О.К.-клубове в негова подкрепа. По-късно знакът и фразата „О.К.” приемат значението „всичко е наред”

17 юли 1841

В Лондон излиза първият брой на английското хумористично списание „Пънч”

1843

Шотландският шапкар Джеймс Уилсън създава най-известното икономическо списание в света „Икономист” като седмичен вестник

6 август 1844

В британската преса е отпечатана първата новина, получена по телеграф

1844

В град Смирна (Измир) излиза първото българско периодично списание „Любословие” (1844-1846) под редакцията на Константин Фотинов

20 април 1846

Иван Богоров издава в Лайпциг първия брой на първия български вестник „Български орел”

18 септември 1851

Опитният журналист Хенри Джарвис Реймънд и бившият банкер Джордж Джоунс публикуват първия брой на американския ежедневник „Ню Йорк дейли таймс”

29 юни 1855

За първи път излиза британският вестник „Дейли телеграф”

26 юни 1857

В Нови Сад излиза брой 1 на в. „Българска дневница” под редакцията на Георги С. Раковски. Излиза всяка неделя до 30 октомври 1857 г.

1857

Вестник „Ню Йорк дейли таймс” е преименуван на „Ню Йорк таймс”, а през Гражданската война започва да излиза и в неделя

1858

Пол Юлиус Ройтер започва да прави всекидневни новини за вестници

28 март 1859

В Цариград започва да излиза вестник „България” под редакцията на Драган Цанков

1 декември 1860

В Букурещ Г.С. Раковски започва да издава в. „Дунавски лебед”

15 юни 1863

В Цариград излиза първият брой на в. „Гайда”, списван и редактиран от Петко Славейков. Последният му брой излиза на 15 април 1867 г.

1863

Карикатуристът Томас Наст от Ню Йорк оформя съвременния вид на Дядо Коледа. В празничното издание на списание „Харпърс Уикли” той пуснал картинки на стареца, но вече с човешки ръст, бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан

1864

В Гренландия излиза първият вестник на ескимоски език

3 декември 1866 

Петко Славейков основава вестник „Македония” в Цариград

1866

За първи път се използва ротационната машина в английския „Таймс”

7 ноември 1869

В Букурещ излиза първият брой на в. „Свобода” под редакцията на Любен Каравелов

15 януари 1870

В седмичника „Харпърс Уикли” за пръв път се появява символът на Демократическата партия в САЩ – магарето

10 юни 1871

В Браила излиза първият брой на редактирания от Ботев в. „Дума на българските емигранти” (излизат 5 броя)

1872

Вестник „Македония”, който на четири пъти е спиран от турските власти, е спрян окончателно, а издателят му е разорен напълно и хвърлен в затвора

Между 1872 и 1917 г. в Америка излизат над 150 вестника на идиш. Дълго време особено популярен е вестник „Форвъртс”, който излиза и до днес. Съществуват издания на иврит и на ладино, но те са малко на брой

1 май 1873

Излиза първият брой на вестник „Будилник” с редактор Христо Ботев

8 декември 1874

В Букурещ се появява брой първи на в. „Знаме”, редактиран от „Христо Ботьов”, орган на революционната партия в националноосвободителната борба. Излезли са 27 броя, като последните три са редактирани вероятно от К. Цанков. В подлистници са отпечатани част от „Записки за България и българите” от Л. Каравелов и последният фейлетон на Ботьов „Политическа зима”

1 април 1875

Лондонският в. „Таймс” първи започва да печата всекидневна метеорологична информация

2 януари 1876

В Цариград излиза бр. 1 на в. „Зорница”, най-старият седмичен вестник в България. Изданието е седмичник на евангелските църкви в България. На неговите страници са се публикували религиозни беседи, текстове с църковно-обществено съдържание, поучителни и образователни четива и новини. По време на руско-турската освободителна война (1877-1878) в. „Зорница” е единственият вестник на български в Турция, който дава информация за хода на военните действия. Вестникът е спиран два пъти – от юни 1864 г. до май 1865 г. и след 1944 г. Излиза до 3 ноември 1948 г. От 1990 г. издаването на вестника е възстановено

6 април 1877

В Букурещ излиза първи брой на първия български ежедневник „Секидневний новинар”, издаван от Павел Бобеков и Иван Адженов

1877

Стилсън Хътчинс основава „Вашингтон пост” – един от най-големите и стари вестници в Америка

25 юли 1878

В Пловдив излиза първи брой на в. „Марица” – първият български вестник след Освобождението с издател Христо Г. Данов

25 януари 1879

В Япония излиза първият брой на вестник „Асахи Шимбун”, днес един от от най-тиражните в света

5 март 1879

В Търново (дн. Велико Търново) излиза първият български следосвобожденски хумористичен в. „Остен” – под редакцията на П. Р. Славейков. Излиза до 6 юни 1879 г.

28 юли 1879

Излиза бр. 1 на „Държавен вестник” като официално издание на държавата. Обявява влизането в сила на нормативните актове, регистрира официални актове и публикува официални съобщения. От 1950 г. до 1962 г. излиза под името „Известия на Президиума на Народното събрание”. С Указ 2948 за „Държавен вестник” от 27 декември 1974 г. в него се публикуват актове на Народното събрание, на Държавния съвет, на Министерския съвет и на други ведомства. На 21 септември 1995 г. 37-ото Народно събрание приема Закон за „Държавен вестник”. От 1 юли 2008 г. „Държавен вестник” поддържа интернет страница съгласно Закона за изменение и допълнение  на Закона за „Държавен вестник”, приет от 40-ото Народно събрание на 31 януари 2008 г.

1 ноември 1880

В Русе започва да излиза в. „Македонец”, издаван от Никола Живков. Това е първият вестник след Освобождението, който се занимава специално със съдбата на българите в Македония

1880

Основан е най-старият печатен орган в Гватемала – правителственият вестник „Диарио де Сентро Америка”

10 февруари 1883

В България влиза в сила първият Закон за печата

Ноември 1883

Приятелите Дау, Джоунс и Бъргстресър започват да печатат едно двустранично вестниче „Следобедни новини за клиента”, в което публикуват цените на акциите на 11-те най-важни железопътни и промишлени компании при затваряне на борсата предния ден. От тези две странички израства един от най-великите вестници на Америка – „Уолстрийт джърнъл”, който дебютира през 1889 г. и до днес е флагман на компанията „Дау Джоунс”

1884

Годината бележи прехода на вестник „Ню Йорк таймс” от стриктна подкрепа за републиканците към политически независима журналистика

22 февруари 1886

Вестник „Таймс” става първият вестик, открил специална рубрика за реклами и обяви

4 октомври 1886

В България излиза бр. 1 на политическия вестник „Свобода”. От 1894 г. е орган на Народно-либералната партия. Излиза до 11 февруари 1899 г. и от 2 ноември 1918 г. до 3 юни 1920 г.  Сред първите му редактори са  Д. Ризов, Захари Стоянов,  Димитър Петков и др.

8 юли 1889

Излиза първият брой на вестник Wall Street Journal”, на 4 странички и цена 2 цента. Рекламен ред се продава за 20 цента, а в цялата компания, която по онова време вече доставя финансови новини и по телеграфа, работят общо 50 души. Вестникът отпечатва борсовите индекси и цените на компаниите на Нюйоркската фондова борса. Списъкът на 30-те най-големи US компании, обхванати от индекса Дау Джоунс, и днес се съставя и променя в зависимост от ситуацията на фондовата борса в редакцията на „Уолстрийт джърнъл”

1890

Терминът „жълта преса” става популярен през 90-те години на 19 век в Ню Йорк, когато се употребява като характеристика за популярните, откровено агресивни издания. Днес с това понятие се „титулуват” вестници с публикации, които наблягат върху сензационната, скандална страна на новините на своите страници. Приблизително около 1890 г. се разгаря истинска война между New York World на Джоузеф Пулицър и New York Journal, притежаван от Уилям Рандолф Хърст, за привличане на повече читатели. Използват се всякакви прийоми – големи дози убийства и секс на челните страници, огромни заглавия и допълнителни цветове – всичко в името на атрактивността. По същото време във вестника на Пулицър за първи път е предложен на читателите и рисуваният комикс The Yellow Kid („Жълтото дете”), рисуван от Ричард Ауткълт. Героят става много популярен и името му започва да се използва като синоним за сензационната преса по това време

1 ноември 1891

Излиза бр. 1 на в. „Работник”

1891

Излиза първият български ежемесечен музикален журнал „Гусла”

1892

Артър Търнър и Хари Маквикар създават в Ню Йорк списанието „Vogue” – първото илюстровано модно издание. Тяхната идея била да правят списание за женската публика, за модата, кулинарията и светския живот. Първоначално списанието излизало веднъж седмично. Освен новини и клюки, на страниците му излизали и модни рисунки и карикатури. През 1909 година младият издател Конде Наст (1873-1942) купува изданието и го трансформира в престижно списание за мода, стил и добър вкус

19 ноември 1893

В неделното издание на в. „Ню Йорк уърлд” излиза първата в света цветна притурка

24 юли 1894

В София се провежда Първият конгрес на българските журналисти и писатели

2 ноември 1894

Излиза първият брой на най-големия японски всекидневник „Йомиури” („Репортер”)

3 април 1896

В Милано излиза първият брой на „Ла Гадзета дело Спорт” – най-стария спортен ежедневник в света

4 май 1896

Излиза първият брой на британския в. „Дейли Мейл”

2 юни 1897

Вестник „Ню Йорк джърнъл” публикува следното опровержение на Марк Твен: „Съобщенията за моята смърт са силно преувеличени”

1897

Част от новия имидж на вестник „Ню Йорк таймс” е и прочутото лого „Всички новини, които си струва да бъдат отпечатани”. То се ражда през 1897 г. по идея на новия собственик Адолф Окс, който придобива вестника година по-рано. Окс е роден в град Синсинати, щата Охайо, в семейство на германски евреи имигранти. Под негово ръководство „Ню Йорк таймс” печели международен престиж

1898

Вестник „Уолстрийт джърнъл” започва да излиза с утринно и следобедно издание, което абонатите получават срещу 8 долара на година, като доставките на актуална борсова информация е безплатна по телеграфа денонощно

21 декември 1899

В Русия излиза първият брой на сп. „Огоньок”

1899

Вестник „Уолстрийт джърнъл” се разраства до 6 страници и минава на 5 колони

15 март 1902

Излиза бр. 1 на сп. „Български турист” по идея на Алеко Константинов и под редакцията на акад. Александър Балан. Излиза до 1943 г. с прекъсване от 1915 г. до 1921 г. Списанието отразява развитието на българското туристическо движение

1902

Кларънс Барън поема вестник „Уолстрийт джърнъл” на 7 хиляди тираж, през 1920 г. вече го е вдигнал на 50 хиляди

10 януари 1904

Започва да излиза в. „Българан” под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров

22 март 1904

В лондонския вестник „Илюстрейтид мирър” е публикувана първата цветна фотография

1904

Редакцията на вестник „Ню Йорк таймс” се преместила в голяма, току-що построена сграда в центъра на Манхатън, която била с лице към неголям площад. Тогава площадът се наричал „Лонг Арк скуеър” и от него тръгвала прочутата улица „Бродуей”. Малко след това, на 8 април 1904 г., кметът на града Джордж Маклелан издава решение, с което площадът се преименува на „Таймс скуеър”. Още през декември с. г. вестникът организира първия от прочутите новогодишни паради на площад “Таймс скуеър”

17 март 1906

Президентът на САЩ Теодор Рузвелт за пръв път използва израза „ровещи в боклука” по отношение на журналистите

18 февруари 1907

В София започва да излиза в. „Железничарско съзнание” – орган на обединителната железничарска комисия. Излиза до 10 октомври 1913 г. Заместен е от в. „Железничарска борба”

1909

След като вече 10 години е работил в рекламата, Конде Наст купува малкото нюйоркско списание „Вог”, предназначено за ограничения елит, и го превръща в световна модна библия

1912

Кларънс Барън се самоназначава за президент на компанията си и не предава този пост, който му осигурява и абсолютен контрол над „Уолстрийт джърнъл”, до последния си ден през октомври 1928 г. Всъщност той развива империята до съвременния й блясък и е признат за бащата на модерната икономическа журналистика. Описват го като „топчест, цветист и неуморен двигател” на бизнеса си. Бил е изключително близък довереник на топфинансистите в Ню Йорк и затова се предполага, че не само им е подхвърлял информации, а е имал осезателно влияние върху операциите им

21 декември 1913

Английският журналист Артър Уайн публикува в неделното приложение на в. „Ню Йорк уърлд” първата кръстословица в света под названието crossword puzzle, състояща се от 32 думи

1914

Американският издател Конде Наст пуска „Венити Феър” – списание, което налага джаз стил в журналистиката с авангардна еклектика от арт, спорт, политика и светски брътвежи. За един период от 22 г. „Венити феър” има вярна аудитория от 100 000 души, но в края на 30-те модернизмът му вече е прекалено неразбираем и то се слива с „Вог”. Възстановено е едва през 80-те, когато новите собственици Нюхаус, потомци на руски евреи, наемат 30-годишната британка Тина Браун. Тя го превръща в луксозен гид за качествена поп култура с истории за звездите, кариерите им и море от елегантни клюки, предназначени за богатата висша класа

17 юли 1917

В социалдемократическото издание „Единство” руският журналист Г. Алексинский публикува сведения за това, че Ленин и болшевиките се финансират от правителството на Германия

10 септември 1918

Британският журналист и историк Чарлз Репингтън пръв нарича текущата война Първа световна

13 януари 1920

Вестник „Ню Йорк таймс” осмива публично проф. Робърт Годард, който твърди, че е възможен полет до Луната с ракета – един от големите гафове на вестника

1920

До края на живота си Кларънс Барън остава борбен и съвестен репортер. През 1920 г. сам разследва скандален случай на измама за „Бостън Поуст” и благодарение на агресивния му стил на разпитване и логичните му изводи един мошеник от голям калибър е арестуван и осъден. Държал на принципа в „Уолстрийт Джърнъл” да се публикува и отстоява онова, което е най-добре за Уолстрийт и това кредо му спечелва прозвището Хроникьор на американската мечта

6 януари 1921

Излиза бр. 1 на литературния седмичник „Развигор” с редактор проф. Александър Балабанов

3 март 1923

Излиза първият брой на американското седмично списание „TIME”

24 декември 1925

В „Лондон ивнинг нюз” е публикувана първата история за Мечо Пух от Алън А. Милн

5 март 1927

Започва да излиза вестник „Работническо дело”

24 март 1927

Излиза бр. 1 на в. „Студентска трибуна”. Последният бр. излиза на 8 април 1930 г. Наследници на в. „Студентска трибуна” са в. „Студентско знаме” (14 април 1930 - юни 1935) и в. „Академик” (26 март 1936 - 24 май 1936). Вестникът е възстановен като в. „Студентска трибуна” през 1945-1947 г. – орган на Общия студентски народен съюз. Отново е възстановен през 1957 г. със същото име. Последният брой излиза през 1991 г.

1927

Йозеф Гьобелс, бъдещият министър на пропагандата на Третия райх, започва да издава в Берлин седмичника „Ангриф” (Атака), който скоро става всекидневник

Американското списание „Тайм” започва да избира личност на годината

12 януари 1928

На италианската преса е забранено да се печатат репортажи за самоубийства и особено жестоки убийства

9 декември 1929 

Вестник „Правда” издига лозунга „Петилетката – за четири години!”

2 март 1930

Публикувана е статията на Йосиф Сталин „Главозамайване от успехите”

1930

Тодор Чипев издава първото българско библиографско списание „Българска книга”

25 май 1932

Излиза първи брой на вестник „Атака”, орган на Националсоциалистическата българска работническа партия с лидер Христо Кунчев

23 септември 1932

Излиза първият брой на списание „Пламък”

17 февруари 1933 

В САЩ излиза първият брой на Newsweek – седмично политическо и социално-икономическо списание

24 септември 1934

В СССР официозът „Правда” за пръв път нарича Сталин „Великият кормчия”

1935

Най-малкият вестник в света е бразилският седмичник „Воса Сеньориа”, издаден за първи път през 1935 г. Неговите размери са 3,5 х 2,5 сантиметра

1 март 1936

Излиза пърият брой на вестник „Дневен труд”

12 април 1936

Във вестник „Правда” за пръв път наричат Йосиф Сталин „Баща на народите”

23 ноември 1936

Излиза първият брой на американското списание Life

21 януари 1938

Вестник „Правда” за пръв път нарича СССР „надежда на цялото прогресивно човечество”

1 септември 1938

В съветския официоз „Правда” за пръв път е обявен лозунгът „За Родину! За Сталина!”

1939

Излиза Glamour, последното списание на Конде Наст

21 януари 1941

Забранен е вестникът на английската компартия „Дейли Уоркър”

31 декември 1942 

Излиза първият брой на вестник „Отечествен фронт”

14 септември 1944 

На този ден излиза първият брой на тогавашния вестник „Народна войска” (Всекидневен вестник за войската и народа”), преименуван през 1952 г. на „Народна армия”. От 27 май 1991 г. става в. „Българска армия” (Вестник за войската и народа). От 12 септември 2008 г. излиза като в. „Българска армия” – национален седмичник за национална сигурност и отбрана

1 декември 1944

Излиза брой първи на вестник „Ереван” – седмичник за политика, култура и изкуство на арменците в България

15 февруари 1946

Излиза от печат бр. 1 на в. „Стършел”, национален седмичник за хумор и сатира

16 май 1946

Излиза първият брой на германския икономически вестник „Ханделсблат”

15 септември 1946

Излиза бр. 1 на вестник „Труд”.

Наследник е на в. „Труд”, излизал от 1 март 1936 г. до 5 септември 1944 г. като  орган на Българския работнически съюз. От 20 октомври 1944 г. до 6 септември 1946 г. излиза като вестник „Знаме на труда” на създадения на 16 септември 1944 г. Общ работнически професионален съюз. От 15 септември 1946 г. е преименуван на вестник „Труд”. От 18 декември 1951 г. е орган на Централния съвет на професионалните съюзи, а от 10 март 1972 г. – Български професионални съюзи. От 9 март 1992 г. вестникът  се издава от частната „Медиа холдинг”. От 3 януари 1994 г. се нарича „Дневен труд”, а от 1 януари 2009 г. е „Труд”

1946

Вестник „Ню Йорк таймс” започва да излиза в международен тираж

4 януари 1947

В Германия излиза първи брой на немския ежедневник „Шпигел”

1947

Аксел Шпрингер заедно с Джон Яр създават в Берлин издателство „Аксел Шпрингер”. Стартират обаче не с вестник, а с женското списание „Констанц”. Едва през 1948 г. започват да издават в. „Хамбургер Абендблат”, след това „Хьорцу”, а от 1952 г. и булевардния в. „Билд”. През 1953 г. Шпрингер купува от британците вестниците „Ди велт”, „Ди Велт ам зонтаг” и „Дас нойе Блат”

28 януари 1949

Вестник „Правда” започва кампания против „безродните космополити”

1 декември 1953

На пазара излиза първият брой на „Плейбой”. На корицата му е публикувана снимка на тогава неизвестната Мерилин Монро, позираща гола. Илюстрацията била взета от календар. Хю Хефнър инвестира 10 000 долара в издаването на „Playboy”. Списанието е с тираж 53 991 броя и цена от 50 центa. Оригиналното заглавие е трябвало да бъде „Ергенско парти” (Stag Party). „Stag” се свързват с Хефнър и го информират, че ще защитават тяхната търговска марка ако той стартира с избраното от него име. Хю Хефнър и съдружникът му Елдън Сейлърс търсят ново име за списанието, като избират името „Плейбой”, заимствано от име на кратко съществувала автомобилна компания Playboy.

Списанието публикува ежемесечно снимки на голи жени, заедно с разнообразни статии за мода, спорт и публични фигури. Също така, често публикува и известни автори като сър Артър C. Кларк. То е известно с изразяването на либерални мнения по всякакви въпроси.

Прочутото Плейбой лого, представляващо стилизираният профил на заек, е било замислено от графичния дизайнер от Чикаго Арт Пол. Хефнър избира заека за талисман заради неговото „хумористично сексуално подзначение” и защото изображението е „закачливо и игриво”

1953

Започва кариерата на Рупърт Мърдок, когато наследява от баща си контрола над два австралийски вестника

1954

Основателят на „Монд” Юбер Бьов-Мери създава месечника „Монд дипломатик”. Първоначално той излиза като притурка на „Монд” и е насочен към „дипломатическите кръгове и големите международни организации”. Осемстраничният вестник, издаван тогава в 5-хиляден тираж, предлага задълбочен поглед към международната политика

20 октомври 1955 

В София е учреден Съюзът на българските журналисти

16 януари 1957

Излиза бр. 1 на в. „Тишина” – вестник за хора с проблеми на слуха, издание на Съюза на глухите в България. Излиза 2 пъти в месеца

26 януари 1957

Излиза бр. 1 на в. „Народна култура” (от 2 март 1990 г. – „Култура”)

1959

Контролният пакет в компанията „Конде Наст Пъбликейшънс” е купен от най-голямата медийна компания на Америка Advance Publications, собственост на фамилията Нюхаус. Запазват се обаче името на Конде Наст и принципите на успешната му политика

Юни 1962 

Издаден е нулевият брой на младежко списание „Космос” (излиза до 1994 г.)

7 януари 1963

Английският вестник „Ивнинг стандарт” за пръв път употребява израза „изтичане на мозъци”

1964

Вестник „Ню Йорк таймс” публикува страница в защита на Мартин Лутър Кинг, в която са описани действия на полицията срещу протестиращи за граждански права. Полицейският комисар Съливан, който не е споменат в материала, но се чувства лично засегнат, завежда дело, което обаче вестникът спечелва. Делото срещу Съливан е отправна точка за определянето на понятията „клевета” и „преднамерена злонамереност” в американската правна система

4 март 1966

В интервю за вестник „Ивнинг стандарт” бийтълсът Джон Ленън заявява: „Ние сега сме по-популярни от Исус Христос”

1967

Вестник „Ню Йорк таймс” престава да излиза в международен тираж и в Париж компанията „Ню Йорк таймс” започва издаването на „Интернешънъл хералд трибюн” заедно със собствениците на „Ню Йорк хералд трибюн” и „Вашингтон пост”

26 септември 1968

Съветският официоз „Правда” обнародва „доктрината Брежнев” за „ограничения суверенитет” на социалистическите страни

17 ноември 1970

Британският вестник The Sun започва да публикува снимки на девойки топлес. На 3-та страница е фотографията на русокосата и разголена Стефани Ран. Само за нощ главният редактор Албърт Ламб и 22-годишният модел се превръщат в знаменитости

1971

В делото „Ню Йорк таймс” срещу САЩ Върховният съд постановява, че исканата от правителството „забрана за публикуване” за определени печатни материали противоречи на конституцията. Делото стартира заради случая с „Досиетата на Пентагона” – разследване, свързано с публикуването на анонимно предадени официални документи, от които става ясно, че правителството умишлено е създавало нереалистично положителна картина на войната във Виетнам

Ноември 1972

Издаден е най-успешният брой на „Плейбой”, продаден в тираж 7 161 561 копия

21 януари 1976

„Файненшъл таймс” и „Ню Йорк таймс” стават първите западни вестници, продавани в СССР

22 август 1978

Английският вестник „Таймс” установява рекорд като публикува малка дописка с 97 печатни грешки

13 февруари 1981

В „Ню Йорк таймс” е публикувано най-дългото изречение от 1286 думи

1982

Списание „Форбс” за пръв път обнародва класация на американските богаташи

Сан Мьон Муун създава американския вестник „Вашингтон таймс”

9 февруари 1990

Излиза първи брой на вестник „Демокрация” – първия демократичен ежедневник след комунистическия режим. Вестникът е партийният орган на Съюза на демократичните сили (СДС)

4 април 1990

Печатният орган на БКП „Работническо дело” се преименува на вестник „Дума”

26 април 1990

Излиза първият брой на вестник „168 часа”

Август 1990 

Българският журналист Христо Пеев издава първото българско мъжко списание сп. „Клуб М” (излиза от август 1990 г. до 2007 г.)

24 април 1992

Излиза бр. 1 на в. „Струма” – всекидневник на Югозападна България

10 август 1992 

Тръгва вестник „Стандарт” – първият цветен вестник в България

21 септември 1995

Народното събрание на България приема Закон за Държавен вестник

1995

Започва да излиза електронно издание на месечника „Монд дипломатик” в интернет

1996

Вестник „Ню Йорк таймс” се появява в интернет. Тръгва и електронната версия на в. „Уолстрийт джърнъл”

20 март 1997

Вестник „Уолстрийт джърнъл” е осъден да плати рекордна глоба от 222,7 милиона долара за разпространението на лъжливи сведения за брокерска фирма

2000

Основан е Съюзът на издателите в България, обединяващ 23 издателства с 92 печатни медии

32-годишната Ребека Брукс става най-младият главен редактор и първата жена главен редактор на британски национален вестник – „Нюз ъф дъ уърлд” (2000-2003 г.)

2002

„Ню Йорк Таймс” става рекордьор по брой награди за една година – 7 през 2002 г. За дейността си вестникът е отличен с общо 94 награди Пулицър, първата от които през 1918 г. за репортажи и статии, посветени на Първата св. война

2003

Медиите в Обединеното кралство разбуниха духовете с разкритията, че принц Чарлз има специален прислужник, който да изстисква пастата върху четката му за зъби

2004

Вестник „Ню Йорк Таймс” официално се извинява на читателите си, че е бил заблуден от администрацията на президента Джордж У. Буш за наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак

Електронната версия на в. „Уолстрийт Джърнъл” се разраства до най-голямата платена уебстраница в света със 712 000 абонати

За 2004 г. тиражът на всекидневниците в света е достигнал 395 млн. екземпляра, което е рекорд. Най-много вестници са били отпечатани в Китай (93,5 милиона), в Индия (78,8 милиона), в САЩ (48,3 милиона) и в Германия (22,1 милиона). С 32 процента се е увеличила аудиторията на електронните сайтове на вестниците

4 ноември 2005

Излиза първи брой на списание National Geographic на български език

2005

За март сайтът на вестник „Ню Йорк таймс” регистрира 555 млн. посещения

Вестник „Уолстрийт джърнъл” съобщава, че негови читатели са 60 % от топмениджмънта на Америка, хора със средна възраст 55 г. и среден годишен доход 190 хиляди долара

Медийната група „Ню Йорк таймс къмпани” притежава около 15 вестника, сред които „Интернешънъл хералд трибюн” и „Бостън глоуб”, 9 телевизионни компании и 2 радиостанции в Ню Йорк. През 2005 г. компанията поддържа 35 уебстраници включително NYTimes.com, Boston.com и About.com. „Ню Йорк таймс къмпани” е и миноритарен собственик на баскетболния отбор „Бостън ред сокс”. Тиражът на „Ню Йорк таймс” е 1 142 464 през седмицата и 1 683 855 в неделите

2006

„Монд дипломатик” вече излиза в 60 международни издания на 25 езика освен френския, с тираж милион и половина екземпляра.

От 2006 г. повечето статии на „Ню Йорк таймс” в интернет са свободно достъпни след регистрация, като се заплаща само използването на електронния архив

2007

Медийната империя Advance Publications, създадена през 1922 г. от Тиодор Нюхаус, притежава 25 вестника, 40 седмичника, 10 регионални новинарски сайта и няколко тв канала, които се гледат в 2 млн. домакинства

10 юли 2011

Излиза последният брой на News of the World. Седмичникът е най-тиражният вестник във Великобритания и е собственост на компанията на Рупърт Мърдок „Нюз интернешънъл”.

„Нюз ъф дъ уърлд” започва да излиза през 1843 г. През 1950 г. продажбите на седмичника достигат невиждани размери. Тиражът му набъбва на 8,4 млн. екземпляра и редакторите му твърдят, че той е най-продаваният в света. През 1969 г. „Нюз ъф дъ уърлд” е купен от австралийския магнат Рупърт Мърдок, който е в началото на пробива си в Европа. Вестникът възприема формата на таблоид през 1984 г., когато продажбите намаляват. В последно време тиражът на „Нюз ъф дъ уърлд” беше 2,8 млн. екземпляра

Добавете коментар


Защитен код
Обнови