Преди новата ера

7 октомври 3761

Съгласно юдаизма, на този ден е създаден светът

25-23 в.

Поставя се начало на създаването на религиозно-митичните текстове, издълбани по стените на вътрешните помещения в пет египетски пирамиди

6 в.

Пророкът Зороастър (на перс. Заратуштра, което означава жълта камила) създава своята религия в Персия. Най-важното нещо за зороастризма е постигането на етическо и морално съвършенство. Мотото на вярата е: добри мисли, добри думи, добри постъпки. Идеите на зороастризма за морален дуализъм, рай и ад, свещено време и ангелски създания са повлияли на юдаизма и християнството

29 август 587

Вавилонският цар Навуходоносор II разрушава Соломоновия храм в Йерусалим

543

Според летописите Буда достигнал нирвана

250

Индийският император Ашока обявява будизма за официална религия. Ашока изпратил мисионери и в странство

След новата ера

30

Исус от Назарет е разпънат на кръст в Йерусалим

30 април 31

Галерий Валерий Максимилиан издава едикт, според който християните са законно признати в Римската империя

49

Апостол Павел пише първите писма – най-ранните текстове от Новия завет

52

Апостол Андрей предприема обиколка из градовете на бълг. черноморски бряг. Тогава са организирани християнски общини начело с епископ в Несебър, Поморие, Дебелт, Созопол, Ахтопол

65

Апостол Павел проповядва в римския гр. Никополис ад Нестум (край дн. Гоце Делчев), основавайки поредната епископия

65-95

Евангелия от Марко, Матей, Лука и Йоан

29 юни 67

Нерон погубва светите апостоли Петър и Павел

29 август 70

Римският император Тит разрушава Втория храм на евреите в Йерусалим

100-130

Възход на християнския гностицизъм (от гр. гносис – прякото познаване на Бог чрез осъзнаването на божествената искра в нас)

Ок. 110

Написано Евангелието от Тома (неканонично). То включва уникални поучения на Исус: „Извадиш ли на бял свят това, що е у теб, то ще те спаси… Това, що не е у теб, то ще те убие”

Ок. 150

Написани са гностичните ръкописи Евангелие на Истината (в този разказ поученията на Исус освобождават душата от несъвършения физически свят) и Тайната книга на Йоан (изобличава Бога от Стария завет, че се опитва да скрие истината от хората)

170

Сирийският църковен автор Тациан написва в Рим своя „диатесарум” – единно евангелие на базата на четирите. Сборното евангелие се ползва и днес в църквата

Ок. 180

Ириней, епископ на Лион, написал дълъг трактат със заглавие „Срещу ересите”

301

Св. Григор Просветител покръства арменския цар Търдат III. Армения става първата държава в света, приела християнството като своя държавна религия

23 февруари 303

Римският император Диоклециан започва масови гонения срещу християните

30 април 311 

Римският император Галерий издава в Сердика (днешна София) едикт за толерантност, с който се прекратяват гоненията срещу християните 

313

Издаден е Медиоланският едикт: християнството е обявено за равноправна на всички останали религии в империята

21 май 325

Свикан е Първият Никейски Вселенски събор, определил основните догми на християнската църква; бил е свикан от император Константин I с цел да се спрат разногласията в църквата, предизвикани от арианството; Съборът приема т. нар. Символ на вярата. В Никея се създава и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на вселенски събори

25 август 325

Никейският събор определя правилата за изчисляване на датата на Великден в християнската църква. На първия Вселенски събор се решава Възкресение Христово да се чества в неделния ден след пълнолунието, след пролетното равноденствие

330

Император Константин издава заповед, с която обявява християнството за единствено позволена религия в Римската империя и разпорежда всички езически светилища да бъдат трансформирани в християнски

Коптите в Египет приемат християнството

Осветена е църквата на Божи гроб, бележеща мястото, където според преданието Исус е бил разпнат и погребан, и където е възкръснал

337

В столичния град Мцхета е обявено приемането на християнството за официална религия на Грузия. Сега там е Светият синод на Грузинската апостолическа автокефална православна църква

342

След кратко боледуване умира св. Николай. Тялото му било погребано в катедралата на град Мир (Мала Азия)

Ок. 350

Написан е Синайският кодекс – гръцка Библия, която съдържа най-стария запазен пълен Нов завет

17 януари 356

Починал на 105-годишна възраст преподобни Антоний Велики, първият монах           

367

Влиятелният епископ на Александрия Атанасий I (Велики) прави списък на 27-те текста от Новия завет, които могат да се разглеждат като свещени. Този списък се е запазил до ден днешен

2 май 373

В Александрия (Египет) на 76-годишна възраст починал св. Атанасий Велики. Църквата чества паметта му на 18 януари и на 2 май

375

Епископът на Саламин Епифаний осъжда Евангелието от Юда, което се смятало за гностично

1 януари 379

Умира св. Василий Велики

381

Състои се Вторият вселенски събор, на който възтържествува православието и символът на вярата придобива окончателния си вид

382 

От т.г. женски крак не е стъпвал в Атон, Гърция

25 август 383

Убит е римският император Грациан заради привързаност към християнството

25 януари 390

В гр. Назианз, Кападокия, починал св. Григорий Богослов

8 ноември 392

Император Теодосий въвежда християнството като държавна религия в Римската империя

20 февруари 395

Във Витлеем е открит първият в историята на християнството женски манастир

415

Мощите на св. Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник, и били поставени в Сионския храм в Йерусалим

431

Трети Вселенски събор в Ефес (дн. в Турция). На него Мария (Богородица) е призната за Божия майка

17 март 461

Умира свети Патрик, покровител на Ирландия и ирландците, основал много църкви и манастири

530

Свети Бенедикт от Нур основава в италианския манастир Монте Касино най-стария католически монашески орден – на бенедиктинците

590

Папа Григорий I Велики формулира 7-те смъртни гряха: похотливост, чревоугодничество, алчност, леност, гняв, завистничество и горделивост

597

Започва разпространяването на християнството сред англосаксонците.

Св. Колумбан допринесъл за въвеждането на християнството в Шотландия в края на VI век. Оттук монасите разпространили вярата в Англия

26 май 604

Умира Свети Августин – първият Кентърбърийски архиепископ, основал християнската църква в Южна Англия

610

Мохамед започва да проповядва мюсюлманската религия

16 юли 622

Под натиска на властите в Мека пророкът Мохамед и неговите последователи се преселват в Медина, град на около 450 км северно от Мека. Това  се нарича  на арабски „хиджра”, което значи „оттегляне”. Това събитие поставя началото на мюсюлманското летоброене

24 септември 622

Мохамед и неговите последователи завършват своята хиджра от Мека до Медина, за да избегнат религиозни гонения

628

Византийският император Ираклий, облечен скромно и бос, пренася от Йерусалим на ръце Христовия Кръст – възвърнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат седмата порта (главният вход на града откъм изток, през който влязъл Исус Христос) – след като през нея минал Светият кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се „отвори” чак в Деня на Второто пришествие – за да мине през нея отново Спасителят

8 юни 632

Пророкът Мохамед издъхнал в Медина кротко в обятията на любимата си жена Айше, за която се бил оженил, когато тя навършила 10 години

9 август 681

По време на Шестия Вселенски събор в Константинопол за първи път се споменава българската държава като такава

723

По нареждане на халифа Иезид били свалени и унищожени иконите в християнските храмове в Арабския халифат

747

За създател на ламаизма се приема индийският монах Падма Самбхава, който през 747 г. бил повикан в Тибет, за да реформира съществуващата тогава религия

752

На папския престол се възкачва Стефан II – най-кратко управлявалият папа, само 1 ден (изваден от официалния списък в 1961 г.)

5 юни 754

Тълпа германски езичници убива английския християнски проповедник Бонифаций, един от покръстителите в германските земи

772

На папския престол се качва Адриан I – най-старият папа, оглавил църквата на 80-годишна възраст

Сл. 800

Карл Велики обединява и реформира Западната църква и налага Бенедиктинския устав

855

Според някои теории глава на Римокатолическата църква в периода 855-858 г. е жена. Папеса Йоана заела престола под името Йоан VIII, след Лъв IV

865

Цар Борис I обявява християнството за официална държавна религия в България

4 март 870

VIII Вселенски събор в Цариград позволява учредяване на автономна българска архиепископия, подчинена на Цариградската патриаршия.

6 април 885

Във Велехрад (Великоморавия) умира и е погребан свети Методий

893

Богослужебната практика в България преминава от гръцки на старобългарски език

919

Цар Симеон едностранно премахва зависимостта на автономната Българска архиепископия от Цариград. Той свиква събор, който обявява автокефалност (независимост) на Българската православна църква и прогласява патриаршеското й достойнство. Държавната и религиозната власт се установяват в Преслав. Цариград негодува и не приема това

8 октомври 927

След една спечелена от България война, е сключен мирен договор между император Роман Лакапин и цар Петър, с който Византийската империя официално признава титлата „цар” на българския владетел. Българската църква е обявена за автокефална, като за първи български патриарх е избран Дамян, архиепископ на Дръстър (Силистра). На същия ден с тържествена сватбена церемония в Константинопол е сключен и бракът между византийската принцеса Мария и цар Петър I

2 февруари 962

Римският папа Йоан XII коронова Отон I с короната на германската империя; в Германия тази дата се приема за ден на основаването на нацията

963

Монахът Атанасий основава „Велика лавра” – най-големия и най-важния манастир на Света гора, с което официално тя се превръща в манастирска общност

990

Седалището на Патриаршията на БПЦ се премества от Средец (София) в Охрид

1019

Византийският император Василий II премахва Българската патриаршия, като я преобразува в автокефална (самоуправляваща се) Охридска архиепископия. През 1021 г. за неин първи предстоятел е назначен българският игумен Йоан

1032

На папския престол се възкачва 20-годишният Бенедикт IX – най-младият папа

1048

Суверенният военен орден на хоспиталиерите на св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта е създаден в болница в Йерусалим от търговци от гр. Амалфи (Южна Италия), за да се грижи за бедни и болни християнски поклонници в Божи гроб. По-късно седалището му се мести в Рим

16 юли 1054

Римският папа Лъв IX анатемосва константинополския патриарх Михаил, което става начало на историческия разкол на християнската църква на католическа и православна

13 април 1059

Римският папа Николай II издава декрет, според който занапред само кардинали ще имат право да участват в избора на папи

1060

Византийският император Константин X Дука дава специален статут на Атон. В момента там действащи са 20 манастира – 17 гръцки и по един български, сръбски и руски

9 март 1074

Папа Григорий VII отлъчва от църквата всички женени свещеници, с което окончателно утвърждава целибата в католическата църква

30 януари 1076

Цариградската патриаршия обявява този календарен ден за общо честване на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст

11 април 1079

Екзекутиран е епископът на Краков Станислас, който по-късно е канонизиран и става покровител на Полша

Ок. 1080

Папата въвежда задължително безбрачие за католическото духовенство

1087

Мощите на свети Николай са пренесени от Мир в южноиталианския град Бари, където почиват и досега

18 ноември 1095

Във френския град Клермон-Феран започва Събор на католическата църква, на който е огласена Свещената война – кръстоносните походи

27 ноември 1095

Папа Урбан II обявява в Клермон-Феран Първия кръстоносен поход

1096

През България преминават участниците в Първия кръстоносен поход.

София е мястото, където пратениците на византийския император Алексий Комнин посрещнали Пиер Пустинника и го убедили да озапти опустошителната сеч на войската си. Този Пиер бил народен водач, който повел 15 000 поклонници, „повечето обикновени войници, скитници и дори престъпници” от земите на днешните Франция и Германия към Гроба Господен. Тези хора изтребвали и ограбвали местното население по пътя си.

Стигайки мирно в Цариград се озверили отново, отдали се на грабеж, съюзили се с пристигналата по същото време поклонническа тълпа на Готие Голтака, но внушителната 25 000 сган била ликвидирана от турците по пътя им на югоизток. След тях тръгнал истинският Първи кръстоносен поход, който историята помни и като Похода на бароните – добре организирана армия, предвождана от благородници. Той стигнал до Гроба Господен, завзел го и основал Йерусалимската държава

Клюнийският орден започва бързо да разпространява влиянието си в цяла Франция

1098

В Бургундия, Франция, се основава цистерцианският орден

1111

В Константинопол е изгорен на клада богомилският водач Василий Врач

15 февруари 1113

С була папа Паскал II признава и поставя Ордена на хоспиталиерите на св. Йоан в Йерусалим под закрилата на Светия престол. Първият монашески орден е по-известен днес като Малтийски орден

1118

Девет френски рицари под водачеството на Юг дьо Пайе и Жофроа дьо Сен-Омер основават Ордена на тамплиерите. Целта им е била да защитават керваните на поклонниците от Европа, тръгнали към Божи гроб, по пътя към Свещената земя. Кралят на Ерусалим Балдуин III подслонява тамплиерите в собствения си дворец, който се намирал точно срещу развалините на Соломоновия храм. Оттук орденът получава и името си – Рицари на храма (на френски – temple)

23 септември 1122

Папа Каликст II и император Хайнрих V сключват Вормския конкордат, с което се прекратява спора за инвеститурата (букв. обличане във власт)

1126

Умира Теофилакт Охридски (1055-1126), архиепископ на Охрид от 1090 до 1118 г.   

14 февруари 1130

Инокентий II е провъзгласен за римски папа

1 декември 1145

Започва Вторият кръстоносен поход

29 декември 1170

Рицарите на английския крал Хенри ІІ заклали Кентърберийския архиепископ Томас Бекет след като той отказал да напусне Англия

1172

Съгласно папска була, Финландия преминава под властта на Швеция

1173

Чудотворната икона на Света Богородица Осеновица от Рилския манастир е била собственост на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180), който я носил със себе си по време на война. Около нейния образ са вградени частици от мощите на 32-ма светци, сред които и тези на свети Стефан и Мария Магдалена. Подобни Богородици се наричат „осенени”. При един поход през 1173 г. императорът минавал през София. Той получил силни болки, от които се избавил едва след като се поклонил пред мощите на свети Иван Рилски, които тогава били в града. В знак на благодарност Мануил I Комнин подарил походната си икона на средецката църква „Св. Георги Победоносец” (известна днес под името Ротондата), където били мощите на Рилския чудотворец. Заедно с тях иконата попада в Рилската обител

1183

По време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом). Според преданието, местният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България

1186

След въстанието на Асеневци в България се установява нов черковен център – Търновска архиепископия

10 юни 1190 

Германският император Фридрих I Барбароса се удавя при прекосяването на река Салет в Мала Азия по време на Третия кръстоносен поход 

19 ноември 1190

Основан е Тевтонският орден, третият голям рицарски орден след ордена на йоанитите (Малтийския) и ордена на тамплиерите. Девизът на тевтонците е „Helfen – Wehren – Heilen” („Помагане – Защитаване – Лекуване”)

2 септември 1192

В Яфа Ричард Лъвското сърце сключва мир с турския султан, с което завършва Третият кръстоносен поход

19 октомври 1195

Мощите на свети Иван Рилски са преместени от София в столицата Търново, като през целия дълъг път били придружавани от тържествена процесия. Този показ на светите мощи символизирал възкръсването на държавата след два века робство

1198

Възмутен от броя на мъртвите бебета, намирани в Тибър, папа Инокентий III разпоредил на портите на женските манастири да бъдат поставени „колела за подхвърлени деца” – въртящи се кутии с няколко отделения, посредством които подхвърлените бебета да бъдат предавани на грижите на сестрите

19 февруари 1199

С була на папа Инокентий III е признат новият духовно-рицарски Тевтонски орден

1202

Със завоевателна цел е образуван т. нар. Ливонски орден, който, съставен предимно от обеднели немски рицари, започнал „кръстоносен” поход в Прибалтика с благословията на римския папа и под претекста за „привличане в лоното на християнството прибалтийските езичници”

8 декември 1204

Кардинал Лъв посещава българската столица Търново и коронова от името на папа Инокентий III Калоян за крал, а архиепископ Василий получава титлата „примас” (почти равностойна на „патриарх”)

11 февруари 1211

По заповед на цар Борил в Търново е свикан църковен събор против богомилите

1215

Католическата църква създава свой съд (Инквизиция), който да следи за строгото спазване на нейните предписания и да се бори с еретиците

Църквата приема Тайнството за превръщане на хляба и виното в плът и кръв Христова

Официално е обявен Албигойският кръстоносен поход (наричан още Катарски кръстоносен поход), а войната, водена в Лангедок (Южна Франция) от свирепия противник на еретиците Симон дьо Монфор, започнала през 1209 г. Благословена от папата, тази двадесетгодишна кампания (1209-1229 г.) била подета от благородниците от северните френски провинции срещу албигойците (наричани така по името на град Алби)

22 декември 1216

Папа Хонорий III утвърждава устава на Доминиканския орден

1217

Сърбия сключва уния с папата

Папа Хонорий III обявява кръстоносен поход против езичниците балти и померани, които населяват земите на полския княз Конрад Мазовецки

14 септември 1224

По тялото на свети Франциск от Асизи се появяват живи рани (стигми) точно на местата, на които са били кръвотечащите рани на Исус Христос, затова Сан Франческо е обявен за втория Христос

3 октомври 1226

Умира св. Франциск от Асизи, основател на францисканския орден. След смъртта на светеца тленните му останки са отвлечени и скрити. Гробът му остава неизвестен цели 600 години

18 февруари 1229

Съгласно договора между германския император Фридрих II и египетския султан Ал-Камил християнските поклонници получават право да посещават Светите места (Йерусалим, Витлеем и Назарет)

1235

Неповторимият като политик цар Иван Асен II успява да принуди Византия към поредна отстъпка. Църковният събор, проведен в Лампаск (Мала Азия) отново признава официално Българската патриаршия

Април 1244

Папските войски превземат последната крепост на албигойците Монсегюр в Пиренеите. Еретиците, които отказват да се покаят, са изгорени на клада. След това събитие албигойството изчезва като организация от историческата сцена

1 септември 1267

Еврейският богослов Рамбан пристига в Йерусалим, за да основе там еврейска общност и синагога 12 века след като юдеите са били прогонени от тези земи

1268

Църквата в Етиопия получава 1/3 от държавната територия

30 октомври 1270

Започва осмият, последен кръстоносен поход, организиран от Луи IX

1274

Византия сключва уния с папата

1291

Последното убежище на християнството в Светите земи – крепостта на Акра, пада под властта на мюсюлманите и Орденът на рицарите хоспиталиери се пренася на остров Кипър

18 ноември 1302

Римският папа Бонифаций VIII издава була, с която провъзгласява абсолютния приоритет на църковната власт над светската

1305

От Климент V папите започват да носят тиара с надпис „Vicarius Filli Del” (Викарии (наместници) на Божия син)

22 септември 1307

Кралският съвет на Франция приема решение за арест на всички тамплиери  

13 октомври 1307

Над 140 тамплиери във Франция са арестувани от агенти на Филип IV, след което са измъчвани, за да признаят обвинения в ерес

1309

Авиньонското „пленничество” на папите (1309-1378 г.)

11 май 1310

54 тамплиери са изгорени на клада във Франция, обвинени в ерес

1310

След закупуването от генуезците на Родос рицарското братство на хоспиталиерите придобива първата си територия. Островът се превръща в мощна крепост, за да устои на атаките на мюсюлманите. Рицарите се сдобиват и с внушителен флот, патрулиращ в източната част на Средиземно море

1311

Чудотворната икона на Бачковската Света Богородица е подарена на манастира през 1311 г. от двама знатни грузински пътешественици – Атанасий и Окрамир. Сребърната ризница на Богородица е направена през 1819 г. от пловдивския ювелир Петко Хаджи в знак на благодарност за изцелението на съпругата му. След падането на България под турска власт иконата е укрита от монаси в местността Клувията, където през 1604 г. е открита от две овчарчета (брат и сестра) и върната в манастира

22 март 1312

Папа Климент V разпуска Ордена на тамплиерите

1336

Папа Бенедикт XII постановява догмата за чистилището

1350

Теодосий Търновски заедно с тогавашния патриарх Теодосий свикват църковен събор, на който подложили на критика месалианската, богомилската и адамитската ерес. През 1360 г. пък на друг събор осъдили юдейската религия

1360

Българският цар Иван-Александър официално признава исихазма като религиозна доктрина. Създателят на исихазма Григорий Синаит създал школа в Праория (Странджа)

20 септември 1378

С избирането на Климент VII за алтернативен папа се слага началото на разкол в католическата църква, известен като Великата схизма, резултат от преместването на папството от Авиньон в Рим

21 септември 1378

Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села, като феодални владения

1393

С падането на България под османско иго Патриаршията е напълно разгромена. Евтимий Търновски е низвергнат и изпратен в заточение (в Бачковския манастир, а според някои проучвания – в Гела, до с. Широка лъка в Родопите)

1410

На папския престол се възкачва Йоан ХХIII (1410-1417), бившият Балтазар Коса. Преди това той бил пиратът страшилище в Средиземно море. След едно особено свирепо корабокрушение се отдава на църквата и прави светкавична кариера до най-високия й връх. Накрая от него се отказва самата Църква, и то не само заради миналото му, но най-вече за деянията му на най-високия престол. Обвинението срещу него съдържа 72 точки. Преобладават плътските прегрешения: обезчестил 300 монахини и поддържал точно толкова любовници само в Болоня, посягал и на мъже. По пътя към престола отровил двама свои предшественици и там горе не забравил пиратските си навици. Продавал свещенически постове, продължил да лее кръв. Между известните му жертви е Ян Хус. Йоан ХХIII бил погребан в луксозна гробница, издигната от великия архитект и скулптор Донатело по поръчка на Козимо Медичи

6 юли 1415

Ян Хус е изгорен на клада като еретик

20 ноември 1451

В Испания е учреден Инквизиционният съд за преследване на ересите

1469

Мощите на свети Иван Рилски са пренесени от Търново в Рилския манастир

9 август 1483

Отслужена е първата литургия в Сикстинската капела

1492

„Чудовището на разврата” – с това прозвище бил известен още приживе римският папа Александър VI, владял божия престол от 1492 до 1503 г. Папата носил светското име Родриго ди Борджия, роден е край Валенсия. Имал множество наложници и от тях поне 8 незаконни деца. Но той обичал най вече родените от Джована де Кандия: Джовани, Чезаре, Лукреция и Джофре. Именно те, наред с баща си, са оставили кървавите следи на семейство Борджия в историята. Но Александър VI бил известен и като Аптекар на Сатаната заради уменията му да изготвя отрови и да убива с тях враговете си. Ала сам той бил отровен по време на вечеря.

Испанската муха била любимата отрова на папа Александър VI. Папата сяда на престола в Рим през 1492, 37 години след като същото място заема първият папа, представител на знатното семейство – Каликст, Алонсо де Борха. Борха е оригиналното име на фамилията, те идват от Испания и на италианска територия се прекръщават като Борджия. Отровителството е силно разпространено средство за уреждане на сметки през Ренесанса, а летописците обявяват за шампиони в този спорт папата Борджия и семейството. Изсушеното и стрито на прах насекомо ползвали в миниатюрни дози през вековете срещу полово безсилие, но завишената му доза е смъртоносна. То било най-разпространеният афродизиак във Франция при Ришельо и тъкмо престараването на съпругите, които я сипвали в манджите на мъжете си, е причината за масовите изтравяния тогава

21 януари 1506

Папа Юлий II създава швейцарската гвардия, която да охранява Ватикана

31 октомври 1517

Мартин Лутер заковава списъка със своите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг. Това се смята за начало на Реформацията и обособяването на лутеранството като отделно течение в християнството

15 юни 1520

Папа Лъв X отлъчва от църквата Мартин Лутер

10 декември 1520

Мартин Лутер публично изгаря папската була за отлъчването му

1525

Английският църковен реформатор Уилям Тиндейл превежда Библията (Новия завет) на английски

1529

На събрание на германските принцове в Шпайер било забранено проповядването на евангелисткото учение, признаващо само четирите новозаветни евангелия. Това довело до протест от страна на някои принцове, откъдето движението получило името протестантство

7 март 1530

Папата отказал да узакони развода на английския крал Хенри VIII с Катерина Арагонска и да признае брака му с Ан Болейн, което става формален повод за създаването на англиканската църква

20 ноември 1531

На кантоните в Швейцария е дадено правото сами да определят своето вероизповедание

3 октомври 1533

Жителите на село близо до Витенберг (Германия) продават цялото си имущество във връзка с предсказанието на проповедника Щифел за идващия край на света

15 август 1534

Игнаций Лойола създава в Париж Обществото на Исус, известно като орден на йезуитите

3 ноември 1534

Английският парламент приема закон, според който крал Хенри VIII става глава на църквата вместо римския папа

27 септември 1540

Папа Павел III узаконява създадения 6 години по-рано от Игнаций Лойола Орден на йезуитите

20 ноември 1541

Швейцарският реформатор Жан Калвин разработва своята теория за реформиране на църквата, породила впоследствие течението калвинизъм в християнската традиция; по същество калвинизмът е юдохристиянство; широко разпространение намира в САЩ и ляга в основата на либералната идеология

21 юли 1542

Папа Павел III учредява в Рим Вселенската инквизиция (Върховен инквизационен трибунал) – орган за борба на католическата църква с Реформацията

13 декември 1545

Започва Трентският събор, свикан от папа Павел III

25 септември 1555

Сключен е Аугсбургският религиозен мир – протестантството се признава за официална религия наред с католическата; установява се правото на князете да определят вероизповеданието на своите поданици на принципа: „Cuius regio, eius religio” (Чието е царството, негова е религията), от което логично следва отслабване на папската църковна власт и засилване на светската

19 декември 1562

Във Франция започват Религиозните войни между католици и хугеноти

16 февруари 1569

На този ден Светият престол постановил да се осъди на смърт цялото население на Нидерландия. Изключвали се само няколко поименно цитирани лица. В крайна сметка това предизвикало война, която продължила цели осем години

23 август 1572

През нощта на празника на св. Вартоломей във Франция започва масов погром над хугеноти (протестанти), известен като Вартоломеева нощ

26 ноември 1580

Гражданската война във Франция завършва с признаването на правата на хугенотите на свобода на вероизповеданието

1580

Португалците основават в Макао (Китай) епархия, която включва Тимор, Малака и Сингапур

25 юли 1587

В Япония е забрнено християнството, на йезуитите е разпоредено в течение на 20 дни да напуснат страната

1589

В Москва е основана православна патриаршия. Руската църква се обявява за независима от Цариградската патриаршия

13 април 1598

Крал Анри IV подписва Нантския едикт, с който гарантира свобода на вероизповеданието за френските протестанти

17 февруари 1600

В Рим е изгорен на клада Джордано Бруно, италиански философ и поет, осъден от инквизицията за ерес

14 януари 1601

В Рим по заповед на Ватикана са изгорени еврейските книги

1608

Испанският крал Филип III поръчва на католическите ордени да покръстят индианците гуарани в Южна Америка. Първи изпратили мисионери в Новия свят доминиканците, последвани от францисканците и йезуитите

30 август 1617

Перуанецът Роза де Лима става първият американец, канонизиран от католическата църква

1 януари 1622

Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава 25 март)

1637

Основана е католическа архиепископия в София. За неин архиепископ през 1642 г. бил помазан изученият в Рим Петър Богдан от Чипровец

1638

В Япония е забранено християнството

1644

Създадена Марцианополската (Преславската) католическа архиепископия, оглавена от Петър Парчевич от Чипровец

1647

Учредена Охридската католическа архиепископия, оглавена от Франческо Соимирович от Чипровец

1650

Англичанинът Джон Фокс основава квакерството – група от анабаптисткия клон на протестанството

23 април 1656

Събор на руските църковни йерарси постановява да се отлъчват от църквата всички, които се кръстят с два пръста

1656

Възниква Скопската католическа архиепископия, оглавена от Андрей Богдан

18 октомври 1685

Френският крал Луи XIV отменя Нантския едикт и лишава хугенотите (френските протестанти) от правата, дадени им от Анри IV през 1598 г.

19 август 1687

В Березово, Русия, над хиляда религиозни фанатици се самозапалват и изгарят в знак на протест срещу решението на Руската православна църква да се премине от двупръстно кръстене на трипръстно

19 август 1692

В Масачузетс (САЩ) са обесени пет жени наведнъж по обвинение в магьосничество

24 май 1738

В Лондон англиканският проповедник Джон Уесли основава обществото на методистите – днес една от най-влиятелните църкви в САЩ

1741

Католическата църква признава революционната теория на Галилео Галилей, че Земята се върти около Слънцето

Императрица Елисавета издава указ, с който узаконява будизма в Руската империя

7 март 1742

Издаден е султански ферман, потвърждаващ привилегиите на Рилския манастир

1760

В Ланкастър, Пенсилвания (САЩ), е основано най-старото селище на християнското течение амиши

1775

Поставя се край на изгарянията на вещици в Германия

1777

Охридската автокефална архиепископия престава да съществува. Единствената върховна институция на православните църкви в рамките на Османската империя остава Вселенската патриаршия

2 юни 1780

Протестантска тълпа начело с английския лорд Гордън организира погроми върху католическите църкви в Лондон, около 400 души загиват

12 юли 1790

Френското Учредително събрание отделя църквата на Франция от Ватикана (Рим) и причислява свещениците към гражданските чиновници

22 юли 1790

Във Франция е извършена национализация на имуществото на Църквата       

23 ноември 1793

Градската комуна на Париж затваря всички църкви

8 юни 1794

Якобинците във Франция обявяват новата държавна религия – култа към Върховното същество

18 октомври 1795

Обесена е Злата Мъгленска, след като е измъчвана зверски от османците, заради отказа й да приеме исляма; канонизирана е за светица