Религия
- Детайли
- Главна категория: Хронология
- Последно обновена на Понеделник, 10 Юни 2013 10:16
- Посещения: 1289
|
Преди новата ера |
|
|
7 октомври 3761 |
Съгласно юдаизма, на този ден е създаден светът |
|
25-23 в. |
Поставя се начало на създаването на религиозно-митичните текстове, издълбани по стените на вътрешните помещения в пет египетски пирамиди |
|
6 в. |
Пророкът Зороастър (на перс. Заратуштра, което означава жълта камила) създава своята религия в Персия. Най-важното нещо за зороастризма е постигането на етическо и морално съвършенство. Мотото на вярата е: добри мисли, добри думи, добри постъпки. Идеите на зороастризма за морален дуализъм, рай и ад, свещено време и ангелски създания са повлияли на юдаизма и християнството |
|
29 август 587 |
Вавилонският цар Навуходоносор II разрушава Соломоновия храм в Йерусалим |
|
543 |
Според летописите Буда достигнал нирвана |
|
250 |
Индийският император Ашока обявява будизма за официална религия. Ашока изпратил мисионери и в странство |
|
След новата ера |
|
|
30 |
Исус от Назарет е разпънат на кръст в Йерусалим |
|
30 април 31 |
Галерий Валерий Максимилиан издава едикт, според който християните са законно признати в Римската империя |
|
49 |
Апостол Павел пише първите писма – най-ранните текстове от Новия завет |
|
52 |
Апостол Андрей предприема обиколка из градовете на бълг. черноморски бряг. Тогава са организирани християнски общини начело с епископ в Несебър, Поморие, Дебелт, Созопол, Ахтопол |
|
65 |
Апостол Павел проповядва в римския гр. Никополис ад Нестум (край дн. Гоце Делчев), основавайки поредната епископия |
|
65-95 |
Евангелия от Марко, Матей, Лука и Йоан |
|
29 юни 67 |
Нерон погубва светите апостоли Петър и Павел |
|
29 август 70 |
Римският император Тит разрушава Втория храм на евреите в Йерусалим |
|
100-130 |
Възход на християнския гностицизъм (от гр. гносис – прякото познаване на Бог чрез осъзнаването на божествената искра в нас) |
|
Ок. 110 |
Написано Евангелието от Тома (неканонично). То включва уникални поучения на Исус: „Извадиш ли на бял свят това, що е у теб, то ще те спаси… Това, що не е у теб, то ще те убие” |
|
Ок. 150 |
Написани са гностичните ръкописи Евангелие на Истината (в този разказ поученията на Исус освобождават душата от несъвършения физически свят) и Тайната книга на Йоан (изобличава Бога от Стария завет, че се опитва да скрие истината от хората) |
|
170 |
Сирийският църковен автор Тациан написва в Рим своя „диатесарум” – единно евангелие на базата на четирите. Сборното евангелие се ползва и днес в църквата |
|
Ок. 180 |
Ириней, епископ на Лион, написал дълъг трактат със заглавие „Срещу ересите” |
|
301 |
Св. Григор Просветител покръства арменския цар Търдат III. Армения става първата държава в света, приела християнството като своя държавна религия |
|
23 февруари 303 |
Римският император Диоклециан започва масови гонения срещу християните |
|
30 април 311 |
Римският император Галерий издава в Сердика (днешна София) едикт за толерантност, с който се прекратяват гоненията срещу християните |
|
313 |
Издаден е Медиоланският едикт: християнството е обявено за равноправна на всички останали религии в империята |
|
21 май 325 |
Свикан е Първият Никейски Вселенски събор, определил основните догми на християнската църква; бил е свикан от император Константин I с цел да се спрат разногласията в църквата, предизвикани от арианството; Съборът приема т. нар. Символ на вярата. В Никея се създава и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на вселенски събори |
|
25 август 325 |
Никейският събор определя правилата за изчисляване на датата на Великден в християнската църква. На първия Вселенски събор се решава Възкресение Христово да се чества в неделния ден след пълнолунието, след пролетното равноденствие |
|
330 |
Император Константин издава заповед, с която обявява християнството за единствено позволена религия в Римската империя и разпорежда всички езически светилища да бъдат трансформирани в християнски Коптите в Египет приемат християнството |
| 335 |
Осветена е църквата на Божи гроб, бележеща мястото, където според преданието Исус е бил разпнат и погребан, и където е възкръснал |
|
337 |
В столичния град Мцхета е обявено приемането на християнството за официална религия на Грузия. Сега там е Светият синод на Грузинската апостолическа автокефална православна църква |
|
342 |
След кратко боледуване умира св. Николай. Тялото му било погребано в катедралата на град Мир (Мала Азия) |
|
Ок. 350 |
Написан е Синайският кодекс – гръцка Библия, която съдържа най-стария запазен пълен Нов завет |
|
17 януари 356 |
Починал на 105-годишна възраст преподобни Антоний Велики, първият монах |
|
367 |
Влиятелният епископ на Александрия Атанасий I (Велики) прави списък на 27-те текста от Новия завет, които могат да се разглеждат като свещени. Този списък се е запазил до ден днешен |
|
2 май 373 |
В Александрия (Египет) на 76-годишна възраст починал св. Атанасий Велики. Църквата чества паметта му на 18 януари и на 2 май |
|
375 |
Епископът на Саламин Епифаний осъжда Евангелието от Юда, което се смятало за гностично |
|
1 януари 379 |
Умира св. Василий Велики |
|
381 |
Състои се Вторият вселенски събор, на който възтържествува православието и символът на вярата придобива окончателния си вид |
|
382 |
От т.г. женски крак не е стъпвал в Атон, Гърция |
|
25 август 383 |
Убит е римският император Грациан заради привързаност към християнството |
|
25 януари 390 |
В гр. Назианз, Кападокия, починал св. Григорий Богослов |
|
8 ноември 392 |
Император Теодосий въвежда християнството като държавна религия в Римската империя |
|
20 февруари 395 |
Във Витлеем е открит първият в историята на християнството женски манастир |
|
415 |
Мощите на св. Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник, и били поставени в Сионския храм в Йерусалим |
|
431 |
Трети Вселенски събор в Ефес (дн. в Турция). На него Мария (Богородица) е призната за Божия майка |
|
17 март 461 |
Умира свети Патрик, покровител на Ирландия и ирландците, основал много църкви и манастири |
|
530 |
Свети Бенедикт от Нур основава в италианския манастир Монте Касино най-стария католически монашески орден – на бенедиктинците |
|
590 |
Папа Григорий I Велики формулира 7-те смъртни гряха: похотливост, чревоугодничество, алчност, леност, гняв, завистничество и горделивост |
|
597 |
Започва разпространяването на християнството сред англосаксонците. Св. Колумбан допринесъл за въвеждането на християнството в Шотландия в края на VI век. Оттук монасите разпространили вярата в Англия |
|
26 май 604 |
Умира Свети Августин – първият Кентърбърийски архиепископ, основал християнската църква в Южна Англия |
|
610 |
Мохамед започва да проповядва мюсюлманската религия |
|
16 юли 622 |
Под натиска на властите в Мека пророкът Мохамед и неговите последователи се преселват в Медина, град на около 450 км северно от Мека. Това се нарича на арабски „хиджра”, което значи „оттегляне”. Това събитие поставя началото на мюсюлманското летоброене |
|
24 септември 622 |
Мохамед и неговите последователи завършват своята хиджра от Мека до Медина, за да избегнат религиозни гонения |
|
628 |
Византийският император Ираклий, облечен скромно и бос, пренася от Йерусалим на ръце Христовия Кръст – възвърнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат седмата порта (главният вход на града откъм изток, през който влязъл Исус Христос) – след като през нея минал Светият кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се „отвори” чак в Деня на Второто пришествие – за да мине през нея отново Спасителят |
|
8 юни 632 |
Пророкът Мохамед издъхнал в Медина кротко в обятията на любимата си жена Айше, за която се бил оженил, когато тя навършила 10 години |
|
9 август 681 |
По време на Шестия Вселенски събор в Константинопол за първи път се споменава българската държава като такава |
|
723 |
По нареждане на халифа Иезид били свалени и унищожени иконите в християнските храмове в Арабския халифат |
|
747 |
За създател на ламаизма се приема индийският монах Падма Самбхава, който през 747 г. бил повикан в Тибет, за да реформира съществуващата тогава религия |
|
752 |
На папския престол се възкачва Стефан II – най-кратко управлявалият папа, само 1 ден (изваден от официалния списък в 1961 г.) |
|
5 юни 754 |
Тълпа германски езичници убива английския християнски проповедник Бонифаций, един от покръстителите в германските земи |
|
772 |
На папския престол се качва Адриан I – най-старият папа, оглавил църквата на 80-годишна възраст |
|
Сл. 800 |
Карл Велики обединява и реформира Западната църква и налага Бенедиктинския устав |
|
855 |
Според някои теории глава на Римокатолическата църква в периода 855-858 г. е жена. Папеса Йоана заела престола под името Йоан VIII, след Лъв IV |
|
865 |
Цар Борис I обявява християнството за официална държавна религия в България |
|
4 март 870 |
VIII Вселенски събор в Цариград позволява учредяване на автономна българска архиепископия, подчинена на Цариградската патриаршия. За първи български архиепископ е ръкоположен Йосиф |
|
6 април 885 |
Във Велехрад (Великоморавия) умира и е погребан свети Методий |
|
893 |
Богослужебната практика в България преминава от гръцки на старобългарски език |
|
919 |
Цар Симеон едностранно премахва зависимостта на автономната Българска архиепископия от Цариград. Той свиква събор, който обявява автокефалност (независимост) на Българската православна църква и прогласява патриаршеското й достойнство. Държавната и религиозната власт се установяват в Преслав. Цариград негодува и не приема това |
|
8 октомври 927 |
След една спечелена от България война, е сключен мирен договор между император Роман Лакапин и цар Петър, с който Византийската империя официално признава титлата „цар” на българския владетел. Българската църква е обявена за автокефална, като за първи български патриарх е избран Дамян, архиепископ на Дръстър (Силистра). На същия ден с тържествена сватбена церемония в Константинопол е сключен и бракът между византийската принцеса Мария и цар Петър I |
|
2 февруари 962 |
Римският папа Йоан XII коронова Отон I с короната на германската империя; в Германия тази дата се приема за ден на основаването на нацията |
|
963 |
Монахът Атанасий основава „Велика лавра” – най-големия и най-важния манастир на Света гора, с което официално тя се превръща в манастирска общност |
|
990 |
Седалището на Патриаршията на БПЦ се премества от Средец (София) в Охрид |
|
1019 |
Византийският император Василий II премахва Българската патриаршия, като я преобразува в автокефална (самоуправляваща се) Охридска архиепископия. През 1021 г. за неин първи предстоятел е назначен българският игумен Йоан |
|
1032 |
На папския престол се възкачва 20-годишният Бенедикт IX – най-младият папа |
|
1048 |
Суверенният военен орден на хоспиталиерите на св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта е създаден в болница в Йерусалим от търговци от гр. Амалфи (Южна Италия), за да се грижи за бедни и болни християнски поклонници в Божи гроб. По-късно седалището му се мести в Рим |
|
16 юли 1054 |
Римският папа Лъв IX анатемосва константинополския патриарх Михаил, което става начало на историческия разкол на християнската църква на католическа и православна |
|
13 април 1059 |
Римският папа Николай II издава декрет, според който занапред само кардинали ще имат право да участват в избора на папи |
|
1060 |
Византийският император Константин X Дука дава специален статут на Атон. В момента там действащи са 20 манастира – 17 гръцки и по един български, сръбски и руски |
|
9 март 1074 |
Папа Григорий VII отлъчва от църквата всички женени свещеници, с което окончателно утвърждава целибата в католическата църква |
|
30 януари 1076 |
Цариградската патриаршия обявява този календарен ден за общо честване на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст |
|
11 април 1079 |
Екзекутиран е епископът на Краков Станислас, който по-късно е канонизиран и става покровител на Полша |
|
Ок. 1080 |
Папата въвежда задължително безбрачие за католическото духовенство |
|
1087 |
Мощите на свети Николай са пренесени от Мир в южноиталианския град Бари, където почиват и досега |
|
18 ноември 1095 |
Във френския град Клермон-Феран започва Събор на католическата църква, на който е огласена Свещената война – кръстоносните походи |
|
27 ноември 1095 |
Папа Урбан II обявява в Клермон-Феран Първия кръстоносен поход |
|
1096 |
През България преминават участниците в Първия кръстоносен поход. София е мястото, където пратениците на византийския император Алексий Комнин посрещнали Пиер Пустинника и го убедили да озапти опустошителната сеч на войската си. Този Пиер бил народен водач, който повел 15 000 поклонници, „повечето обикновени войници, скитници и дори престъпници” от земите на днешните Франция и Германия към Гроба Господен. Тези хора изтребвали и ограбвали местното население по пътя си. Стигайки мирно в Цариград се озверили отново, отдали се на грабеж, съюзили се с пристигналата по същото време поклонническа тълпа на Готие Голтака, но внушителната 25 000 сган била ликвидирана от турците по пътя им на югоизток. След тях тръгнал истинският Първи кръстоносен поход, който историята помни и като Похода на бароните – добре организирана армия, предвождана от благородници. Той стигнал до Гроба Господен, завзел го и основал Йерусалимската държава Клюнийският орден започва бързо да разпространява влиянието си в цяла Франция |
|
1098 |
В Бургундия, Франция, се основава цистерцианският орден |
|
1111 |
В Константинопол е изгорен на клада богомилският водач Василий Врач |
|
15 февруари 1113 |
С була папа Паскал II признава и поставя Ордена на хоспиталиерите на св. Йоан в Йерусалим под закрилата на Светия престол. Първият монашески орден е по-известен днес като Малтийски орден |
|
1118 |
Девет френски рицари под водачеството на Юг дьо Пайе и Жофроа дьо Сен-Омер основават Ордена на тамплиерите. Целта им е била да защитават керваните на поклонниците от Европа, тръгнали към Божи гроб, по пътя към Свещената земя. Кралят на Ерусалим Балдуин III подслонява тамплиерите в собствения си дворец, който се намирал точно срещу развалините на Соломоновия храм. Оттук орденът получава и името си – Рицари на храма (на френски – temple) |
|
23 септември 1122 |
Папа Каликст II и император Хайнрих V сключват Вормския конкордат, с което се прекратява спора за инвеститурата (букв. обличане във власт) |
|
1126 |
Умира Теофилакт Охридски (1055-1126), архиепископ на Охрид от 1090 до 1118 г. |
|
14 февруари 1130 |
Инокентий II е провъзгласен за римски папа |
|
1 декември 1145 |
Започва Вторият кръстоносен поход |
|
29 декември 1170 |
Рицарите на английския крал Хенри ІІ заклали Кентърберийския архиепископ Томас Бекет след като той отказал да напусне Англия |
|
1172 |
Съгласно папска була, Финландия преминава под властта на Швеция |
|
1173 |
Чудотворната икона на Света Богородица Осеновица от Рилския манастир е била собственост на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180), който я носил със себе си по време на война. Около нейния образ са вградени частици от мощите на 32-ма светци, сред които и тези на свети Стефан и Мария Магдалена. Подобни Богородици се наричат „осенени”. При един поход през 1173 г. императорът минавал през София. Той получил силни болки, от които се избавил едва след като се поклонил пред мощите на свети Иван Рилски, които тогава били в града. В знак на благодарност Мануил I Комнин подарил походната си икона на средецката църква „Св. Георги Победоносец” (известна днес под името Ротондата), където били мощите на Рилския чудотворец. Заедно с тях иконата попада в Рилската обител |
|
1183 |
По време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом). Според преданието, местният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България |
|
1186 |
След въстанието на Асеневци в България се установява нов черковен център – Търновска архиепископия |
|
10 юни 1190 |
Германският император Фридрих I Барбароса се удавя при прекосяването на река Салет в Мала Азия по време на Третия кръстоносен поход |
|
19 ноември 1190 |
Основан е Тевтонският орден, третият голям рицарски орден след ордена на йоанитите (Малтийския) и ордена на тамплиерите. Девизът на тевтонците е „Helfen – Wehren – Heilen” („Помагане – Защитаване – Лекуване”) |
|
2 септември 1192 |
В Яфа Ричард Лъвското сърце сключва мир с турския султан, с което завършва Третият кръстоносен поход |
|
19 октомври 1195 |
Мощите на свети Иван Рилски са преместени от София в столицата Търново, като през целия дълъг път били придружавани от тържествена процесия. Този показ на светите мощи символизирал възкръсването на държавата след два века робство |
|
1198 |
Възмутен от броя на мъртвите бебета, намирани в Тибър, папа Инокентий III разпоредил на портите на женските манастири да бъдат поставени „колела за подхвърлени деца” – въртящи се кутии с няколко отделения, посредством които подхвърлените бебета да бъдат предавани на грижите на сестрите |
|
19 февруари 1199 |
С була на папа Инокентий III е признат новият духовно-рицарски Тевтонски орден |
|
1202 |
Със завоевателна цел е образуван т. нар. Ливонски орден, който, съставен предимно от обеднели немски рицари, започнал „кръстоносен” поход в Прибалтика с благословията на римския папа и под претекста за „привличане в лоното на християнството прибалтийските езичници” |
|
8 декември 1204 |
Кардинал Лъв посещава българската столица Търново и коронова от името на папа Инокентий III Калоян за крал, а архиепископ Василий получава титлата „примас” (почти равностойна на „патриарх”) |
|
11 февруари 1211 |
По заповед на цар Борил в Търново е свикан църковен събор против богомилите |
|
1215 |
Католическата църква създава свой съд (Инквизиция), който да следи за строгото спазване на нейните предписания и да се бори с еретиците Църквата приема Тайнството за превръщане на хляба и виното в плът и кръв Христова Официално е обявен Албигойският кръстоносен поход (наричан още Катарски кръстоносен поход), а войната, водена в Лангедок (Южна Франция) от свирепия противник на еретиците Симон дьо Монфор, започнала през 1209 г. Благословена от папата, тази двадесетгодишна кампания (1209-1229 г.) била подета от благородниците от северните френски провинции срещу албигойците (наричани така по името на град Алби) |
|
22 декември 1216 |
Папа Хонорий III утвърждава устава на Доминиканския орден |
|
1217 |
Сърбия сключва уния с папата Папа Хонорий III обявява кръстоносен поход против езичниците балти и померани, които населяват земите на полския княз Конрад Мазовецки |
|
14 септември 1224 |
По тялото на свети Франциск от Асизи се появяват живи рани (стигми) точно на местата, на които са били кръвотечащите рани на Исус Христос, затова Сан Франческо е обявен за втория Христос |
|
3 октомври 1226 |
Умира св. Франциск от Асизи, основател на францисканския орден. След смъртта на светеца тленните му останки са отвлечени и скрити. Гробът му остава неизвестен цели 600 години |
|
18 февруари 1229 |
Съгласно договора между германския император Фридрих II и египетския султан Ал-Камил християнските поклонници получават право да посещават Светите места (Йерусалим, Витлеем и Назарет) |
|
1235 |
Неповторимият като политик цар Иван Асен II успява да принуди Византия към поредна отстъпка. Църковният събор, проведен в Лампаск (Мала Азия) отново признава официално Българската патриаршия |
|
Април 1244 |
Папските войски превземат последната крепост на албигойците Монсегюр в Пиренеите. Еретиците, които отказват да се покаят, са изгорени на клада. След това събитие албигойството изчезва като организация от историческата сцена |
|
1 септември 1267 |
Еврейският богослов Рамбан пристига в Йерусалим, за да основе там еврейска общност и синагога 12 века след като юдеите са били прогонени от тези земи |
|
1268 |
Църквата в Етиопия получава 1/3 от държавната територия |
|
30 октомври 1270 |
Започва осмият, последен кръстоносен поход, организиран от Луи IX |
|
1274 |
Византия сключва уния с папата |
|
1291 |
Последното убежище на християнството в Светите земи – крепостта на Акра, пада под властта на мюсюлманите и Орденът на рицарите хоспиталиери се пренася на остров Кипър |
|
18 ноември 1302 |
Римският папа Бонифаций VIII издава була, с която провъзгласява абсолютния приоритет на църковната власт над светската |
|
1305 |
От Климент V папите започват да носят тиара с надпис „Vicarius Filli Del” (Викарии (наместници) на Божия син) |
|
22 септември 1307 |
Кралският съвет на Франция приема решение за арест на всички тамплиери |
|
13 октомври 1307 |
Над 140 тамплиери във Франция са арестувани от агенти на Филип IV, след което са измъчвани, за да признаят обвинения в ерес |
|
1309 |
Авиньонското „пленничество” на папите (1309-1378 г.) |
|
11 май 1310 |
54 тамплиери са изгорени на клада във Франция, обвинени в ерес |
|
1310 |
След закупуването от генуезците на Родос рицарското братство на хоспиталиерите придобива първата си територия. Островът се превръща в мощна крепост, за да устои на атаките на мюсюлманите. Рицарите се сдобиват и с внушителен флот, патрулиращ в източната част на Средиземно море |
|
1311 |
Чудотворната икона на Бачковската Света Богородица е подарена на манастира през 1311 г. от двама знатни грузински пътешественици – Атанасий и Окрамир. Сребърната ризница на Богородица е направена през 1819 г. от пловдивския ювелир Петко Хаджи в знак на благодарност за изцелението на съпругата му. След падането на България под турска власт иконата е укрита от монаси в местността Клувията, където през 1604 г. е открита от две овчарчета (брат и сестра) и върната в манастира |
|
22 март 1312 |
Папа Климент V разпуска Ордена на тамплиерите |
|
1336 |
Папа Бенедикт XII постановява догмата за чистилището |
|
1350 |
Теодосий Търновски заедно с тогавашния патриарх Теодосий свикват църковен събор, на който подложили на критика месалианската, богомилската и адамитската ерес. През 1360 г. пък на друг събор осъдили юдейската религия |
|
1360 |
Българският цар Иван-Александър официално признава исихазма като религиозна доктрина. Създателят на исихазма Григорий Синаит създал школа в Праория (Странджа) |
|
20 септември 1378 |
С избирането на Климент VII за алтернативен папа се слага началото на разкол в католическата църква, известен като Великата схизма, резултат от преместването на папството от Авиньон в Рим |
|
21 септември 1378 |
Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села, като феодални владения |
|
1393 |
С падането на България под османско иго Патриаршията е напълно разгромена. Евтимий Търновски е низвергнат и изпратен в заточение (в Бачковския манастир, а според някои проучвания – в Гела, до с. Широка лъка в Родопите) |
|
1410 |
На папския престол се възкачва Йоан ХХIII (1410-1417), бившият Балтазар Коса. Преди това той бил пиратът страшилище в Средиземно море. След едно особено свирепо корабокрушение се отдава на църквата и прави светкавична кариера до най-високия й връх. Накрая от него се отказва самата Църква, и то не само заради миналото му, но най-вече за деянията му на най-високия престол. Обвинението срещу него съдържа 72 точки. Преобладават плътските прегрешения: обезчестил 300 монахини и поддържал точно толкова любовници само в Болоня, посягал и на мъже. По пътя към престола отровил двама свои предшественици и там горе не забравил пиратските си навици. Продавал свещенически постове, продължил да лее кръв. Между известните му жертви е Ян Хус. Йоан ХХIII бил погребан в луксозна гробница, издигната от великия архитект и скулптор Донатело по поръчка на Козимо Медичи |
|
6 юли 1415 |
Ян Хус е изгорен на клада като еретик |
|
20 ноември 1451 |
В Испания е учреден Инквизиционният съд за преследване на ересите |
|
1469 |
Мощите на свети Иван Рилски са пренесени от Търново в Рилския манастир |
|
9 август 1483 |
Отслужена е първата литургия в Сикстинската капела |
|
1492 |
„Чудовището на разврата” – с това прозвище бил известен още приживе римският папа Александър VI, владял божия престол от 1492 до 1503 г. Папата носил светското име Родриго ди Борджия, роден е край Валенсия. Имал множество наложници и от тях поне 8 незаконни деца. Но той обичал най вече родените от Джована де Кандия: Джовани, Чезаре, Лукреция и Джофре. Именно те, наред с баща си, са оставили кървавите следи на семейство Борджия в историята. Но Александър VI бил известен и като Аптекар на Сатаната заради уменията му да изготвя отрови и да убива с тях враговете си. Ала сам той бил отровен по време на вечеря. Испанската муха била любимата отрова на папа Александър VI. Папата сяда на престола в Рим през 1492, 37 години след като същото място заема първият папа, представител на знатното семейство – Каликст, Алонсо де Борха. Борха е оригиналното име на фамилията, те идват от Испания и на италианска територия се прекръщават като Борджия. Отровителството е силно разпространено средство за уреждане на сметки през Ренесанса, а летописците обявяват за шампиони в този спорт папата Борджия и семейството. Изсушеното и стрито на прах насекомо ползвали в миниатюрни дози през вековете срещу полово безсилие, но завишената му доза е смъртоносна. То било най-разпространеният афродизиак във Франция при Ришельо и тъкмо престараването на съпругите, които я сипвали в манджите на мъжете си, е причината за масовите изтравяния тогава |
|
21 януари 1506 |
Папа Юлий II създава швейцарската гвардия, която да охранява Ватикана |
|
31 октомври 1517 |
Мартин Лутер заковава списъка със своите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг. Това се смята за начало на Реформацията и обособяването на лутеранството като отделно течение в християнството |
|
15 юни 1520 |
Папа Лъв X отлъчва от църквата Мартин Лутер |
|
10 декември 1520 |
Мартин Лутер публично изгаря папската була за отлъчването му |
|
1525 |
Английският църковен реформатор Уилям Тиндейл превежда Библията (Новия завет) на английски |
|
1529 |
На събрание на германските принцове в Шпайер било забранено проповядването на евангелисткото учение, признаващо само четирите новозаветни евангелия. Това довело до протест от страна на някои принцове, откъдето движението получило името протестантство |
|
7 март 1530 |
Папата отказал да узакони развода на английския крал Хенри VIII с Катерина Арагонска и да признае брака му с Ан Болейн, което става формален повод за създаването на англиканската църква |
|
20 ноември 1531 |
На кантоните в Швейцария е дадено правото сами да определят своето вероизповедание |
|
3 октомври 1533 |
Жителите на село близо до Витенберг (Германия) продават цялото си имущество във връзка с предсказанието на проповедника Щифел за идващия край на света |
|
15 август 1534 |
Игнаций Лойола създава в Париж Обществото на Исус, известно като орден на йезуитите |
|
3 ноември 1534 |
Английският парламент приема закон, според който крал Хенри VIII става глава на църквата вместо римския папа |
|
27 септември 1540 |
Папа Павел III узаконява създадения 6 години по-рано от Игнаций Лойола Орден на йезуитите |
|
20 ноември 1541 |
Швейцарският реформатор Жан Калвин разработва своята теория за реформиране на църквата, породила впоследствие течението калвинизъм в християнската традиция; по същество калвинизмът е юдохристиянство; широко разпространение намира в САЩ и ляга в основата на либералната идеология |
|
21 юли 1542 |
Папа Павел III учредява в Рим Вселенската инквизиция (Върховен инквизационен трибунал) – орган за борба на католическата църква с Реформацията |
|
13 декември 1545 |
Започва Трентският събор, свикан от папа Павел III |
|
25 септември 1555 |
Сключен е Аугсбургският религиозен мир – протестантството се признава за официална религия наред с католическата; установява се правото на князете да определят вероизповеданието на своите поданици на принципа: „Cuius regio, eius religio” (Чието е царството, негова е религията), от което логично следва отслабване на папската църковна власт и засилване на светската |
|
19 декември 1562 |
Във Франция започват Религиозните войни между католици и хугеноти |
|
16 февруари 1569 |
На този ден Светият престол постановил да се осъди на смърт цялото население на Нидерландия. Изключвали се само няколко поименно цитирани лица. В крайна сметка това предизвикало война, която продължила цели осем години |
|
23 август 1572 |
През нощта на празника на св. Вартоломей във Франция започва масов погром над хугеноти (протестанти), известен като Вартоломеева нощ |
|
26 ноември 1580 |
Гражданската война във Франция завършва с признаването на правата на хугенотите на свобода на вероизповеданието |
|
1580 |
Португалците основават в Макао (Китай) епархия, която включва Тимор, Малака и Сингапур |
|
25 юли 1587 |
В Япония е забрнено християнството, на йезуитите е разпоредено в течение на 20 дни да напуснат страната |
|
1589 |
В Москва е основана православна патриаршия. Руската църква се обявява за независима от Цариградската патриаршия |
|
13 април 1598 |
Крал Анри IV подписва Нантския едикт, с който гарантира свобода на вероизповеданието за френските протестанти |
|
17 февруари 1600 |
В Рим е изгорен на клада Джордано Бруно, италиански философ и поет, осъден от инквизицията за ерес |
|
14 януари 1601 |
В Рим по заповед на Ватикана са изгорени еврейските книги |
|
1608 |
Испанският крал Филип III поръчва на католическите ордени да покръстят индианците гуарани в Южна Америка. Първи изпратили мисионери в Новия свят доминиканците, последвани от францисканците и йезуитите |
|
30 август 1617 |
Перуанецът Роза де Лима става първият американец, канонизиран от католическата църква |
|
1 януари 1622 |
Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава 25 март) |
|
1637 |
Основана е католическа архиепископия в София. За неин архиепископ през 1642 г. бил помазан изученият в Рим Петър Богдан от Чипровец |
|
1638 |
В Япония е забранено християнството |
|
1644 |
Създадена Марцианополската (Преславската) католическа архиепископия, оглавена от Петър Парчевич от Чипровец |
|
1647 |
Учредена Охридската католическа архиепископия, оглавена от Франческо Соимирович от Чипровец |
|
1650 |
Англичанинът Джон Фокс основава квакерството – група от анабаптисткия клон на протестанството |
|
23 април 1656 |
Събор на руските църковни йерарси постановява да се отлъчват от църквата всички, които се кръстят с два пръста |
|
1656 |
Възниква Скопската католическа архиепископия, оглавена от Андрей Богдан |
|
18 октомври 1685 |
Френският крал Луи XIV отменя Нантския едикт и лишава хугенотите (френските протестанти) от правата, дадени им от Анри IV през 1598 г. |
|
19 август 1687 |
В Березово, Русия, над хиляда религиозни фанатици се самозапалват и изгарят в знак на протест срещу решението на Руската православна църква да се премине от двупръстно кръстене на трипръстно |
|
19 август 1692 |
В Масачузетс (САЩ) са обесени пет жени наведнъж по обвинение в магьосничество |
|
24 май 1738 |
В Лондон англиканският проповедник Джон Уесли основава обществото на методистите – днес една от най-влиятелните църкви в САЩ |
|
1741 |
Католическата църква признава революционната теория на Галилео Галилей, че Земята се върти около Слънцето Императрица Елисавета издава указ, с който узаконява будизма в Руската империя |
|
7 март 1742 |
Издаден е султански ферман, потвърждаващ привилегиите на Рилския манастир |
|
1760 |
В Ланкастър, Пенсилвания (САЩ), е основано най-старото селище на християнското течение амиши |
|
1775 |
Поставя се край на изгарянията на вещици в Германия |
|
1777 |
Охридската автокефална архиепископия престава да съществува. Единствената върховна институция на православните църкви в рамките на Османската империя остава Вселенската патриаршия |
|
2 юни 1780 |
Протестантска тълпа начело с английския лорд Гордън организира погроми върху католическите църкви в Лондон, около 400 души загиват |
|
12 юли 1790 |
Френското Учредително събрание отделя църквата на Франция от Ватикана (Рим) и причислява свещениците към гражданските чиновници |
|
22 юли 1790 |
Във Франция е извършена национализация на имуществото на Църквата |
|
23 ноември 1793 |
Градската комуна на Париж затваря всички църкви |
|
8 юни 1794 |
Якобинците във Франция обявяват новата държавна религия – култа към Върховното същество |
|
18 октомври 1795 |
Обесена е Злата Мъгленска, след като е измъчвана зверски от османците, заради отказа й да приеме исляма; канонизирана е за светица |
на следващата страница продължава хронологията от 1801 г. до наши дни ...