Мода
- Детайли
- Главна категория: Хронология
- Последно обновена на Събота, 08 Юни 2013 00:30
- Посещения: 1245
|
Преди новата ера |
|
|
24 000 г. |
В Европа използват шевна игла от кост и влакно |
|
7000 |
На територията на дн. Турция е изобретен тъкачният стан |
|
26 в. |
Начало на производството на коприна в Китай |
|
210 г. |
Вратовръзката: Най-ранният пример е в древния Египет. Правоъгълното парче плат, което се връзвало и се спускало до раменете, било много важна част от облеклото на египтяните, защото показвало социалния статус на човека, който го носел В Китай всичките 7500 статуи на войници в гробницата на император Шъ Хуан Ти, погребан през 210 г. пр.н.е., са с парче плат около врата. Въпреки че няма други исторически доказателства, че тогава са се носили „вратовръзки” в Китай, това се счита за прародителя на съвременната вратовръзка. В Римската империя мъжете също носели връзки, които много приличали на съвременната вратовръзка |
|
След новата ера |
|
|
552-553 |
Монаси изнасят тайно от Китай копринения червей и в Константинопол започва производството на коприна |
|
1235 |
Изобретено е копчето |
|
Ок. 1635 |
Вратовръзката: Към 6000 войници и рицари пристигнали в Париж като подкрепа за Луи ХIII. Сред тях имало голям брой хърватски наемници начело с бан, които останали на служба при френския крал. Традиционният аксесоар на хърватите – живописни кърпи, вързани около врата, веднага привлекли вниманието. Те били от различен материал – от грубите, използвани от войниците, до направени от коприна и фин памук на офицерите. „Хърватският стил” веднага превзема французите. Оттук и етимологичният корен на думата вратовръзка (фр. „cravate”) от хърватин – croatta. Вратовръзка на хърватски и на френски са синоними. Според хърватските народни предания девойките и жените, които често изпращали своите възлюблени на войни, им подарявали кърпи, които да ги подсещат за тях, когато са по бойните полета. Носейки кърпата, мъжете показвали, че ценят избраниците си и по символичен начин показвали верността си към тях |
|
1660 |
Чарлз II въвежда вратовръзката в Англия след завръщането си от изгнание от Франция |
|
1663 |
Вратовръзката: „Какви са странните кърпи около вратовете на тези ездачи? Много ми харесват. Погрижи се още утре и аз да имам такива”, казал Кралят-слънце Луи ХIV на своя бъдещ военен министър – Франсоа Мишел льо Теле. Това е станало в зората на абсолютизма, когато 25-годишният крал приемал военен парад с участието на хървати. Именно кралят-слънце постепенно наложил модата на вратовръзката |
|
15 октомври 1666 |
Английският крал Чарлз II въвежда нова мода – за пръв път облича жилетка |
|
29 август 1698 |
Руският цар Петър I забранява на болярите да носят бради и предписва да носят европейско облекло |
|
5 септември 1698 |
Петър I въвежда данък за носенето на брада в Русия и собственоръчно започва да стриже брадите на болярите, които не изпълняват неговия указ |
|
1778 |
Задължителна част от облеклото на дамите в Англия и по-специално на шапките, които те носели, били метални пръчки против удар от светкавица |
|
23 август 1799 |
В Петербург е забранено да се носят бакенбарди |
|
1827 |
Оноре дьо Балзак написва трактата „Изкуството да се носи вратовръзка”. В него той разкрива естетическите принципи за носене и връзване на връзката |
|
1840 |
Английската кралица Виктория налага булчинската рокля с цвета на първия сняг. На сватбата си с принц Албърт фон Саксен Кобург-Гота тя се появява с ослепителна бяла одежда. И придворните дами започват да я копират |
|
10 април 1849 |
Американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла. Изобретението се появява от чувството на дълг на Хънт. Той дължал 15 долара на приятел. За да му ги върне, създава от медна жица игла, за която получава патент. Веднага продава правата си за сумата от 400 долара и така успява да се издължи на приятеля си |
|
1850 |
Първите вратовръзки, които напомнят модерните и се връзват доста сложно, се появяват в Англия. От начина на връзване – с 4 премятания, ги наричат „фор ин хенд” (four-in-hand). Има още версии за възникването на наименованието: кърпата, която се връзвала, била квадратна, и 4-те краища се хващали с една ръка. Другата е, че я носили първоначално кочияшите, които държали поводите на 4 коня в едната си ръка. Най-разпространената е, че носят името на популярен лондонски клуб, чийто членове ходели с точно такива възли около врата. Най-важното е, че този вид връзване е най-популярен и до днес |
|
1851 |
Изобретателят на шевната машина – американецът Елиас Хау – получава патент за „автоматична продължителна закопчалка за дрехи”. Заради огромният успех на шевната машина обаче, Хау не намира за нужно да пласира закопчалката и по този начин пропуска възможността да се превърне в „баща на ципа” |
|
1853 |
Бащата на дънките Ливай Строс се премества в Сан Франциско, където създава най-популярните панталони |
|
4 април 1857 |
Предприемчивият италианец Джузепе Борсалино основава собствена фабрика в Александрия, която да произвежда филцови шапки. Обработват ги от фина кожа, внесена от Белгия. 10 години по-късно в каталога на Борсалино са включени над 60 модела |
|
1862 |
В Париж започва да се продава първият модел на колан с жартиери – ластичен пояс с вързалки. Вдъхновен от това откритие, англичанинът Алф Бройз патентова първите жартиери, прикрепени направо към корсета. Едва през 1912 г. някой се сеща да направи нещо подобно на днешните колани и жените си възвръщат възможността да дишат свободно |
|
20 май 1873 |
Ливай Строс патентова световноизвестната марка дънки „Левис”. Джинсите са изобретени от Ливай Строс, който емигрира от Германия в Калифорния, която по онова време била във вихъра на златната треска. Той пробвал да продава палатки, но бизнесът му не потръгнал и започнал да прави от брезента панталони. Те особено се харесали на златотърсачите заради здравите джобове, а по-късно допаднали и на каубоите. Наричали ги с английската дума за работен гащеризон – джинси. През 1872 г. той среща Джейкъб Дейвис, който измислил металните капси за здраво прикрепване на джобовете. На него не му стигали 68 долара за патентна заявка и Ливай Строс му ги дал. Двамата създали компанията Levi Strauss & Co и получили патента за джинсите на 20 май 1873 година. По-късно била пусната за продажба и първата партида джинси в син цвят, който американците наричат „деним”. Ливай Строс и Джейкъб Дейвис направили и подобен модел от плата док, но тъканта била доста груба. Тези панталони не се харесали на клиентите и производството им бързо било преустановено. Въпреки кратката си история, около джинсите има няколко загадки. Все още не е изяснен докрай произходът на термините „джинси” (jeans) и „деним” (denim), както бил наричан грубият памучен плат, от който са ушити панталоните. Повечето историци смятат, че „деним” произлиза от изкривеното английско произношение на френската фраза „serge de Nimes” (серж – вид хастарен плат, от град Ним). Още през 17 век е известна тъкан „серж от Ним”, която се правила от коприна и вълна. Тогава в Англия се правила памучна тъкан „джин”, за която се смята, че век по-рано е произвеждана в Генуа, който англичаните произнасят като Джино. Смята се, че Ливай Строс е кръстил панталоните джинси, за да подчертае, че се шият от добре известен и качествен плат |
|
20 май 1874 |
Ливай Строс пуска за продажба първата партида сини памучни панталони с медни капси, станали известни по-късно като джинси |
|
1880 |
Появява се първият бански костюм, който прилича на съвременните, а не е комбинация от блуза и шорти. Към него имало и пола до коленете |
|
1881 |
Дамското сако е измислено в Париж от английски шивач. През 1914 г. се превръща в „униформа” за градските жени. Ще минат обаче 4 десетилетия, преди Коко Шанел да създаде „истинското” сако |
|
1886 |
Джинсите за първи път се появяват с емблемата на компанията Levi Strauss & Co, изобразяваща два коня, разтягащи чифт дънки. Ливай зашива картинката на колана на джинсите си и оттогава до днес тази картинка продължава да бъде емблемата на компанията |
|
29 април 1893 |
Американецът Уайткъмб Джъдсън патентова закопчалка, предшественичка на ципа. Джъдсън пуска на пазара приспособление, подобно на това на Хау, но се счита за изобретател на ципа, въпреки че през 1893-та закопчалката не се е наричала така |
|
14 март 1897 |
В България е обнародван Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници |
|
1900 |
В Асеновград е отворен първият на Балканите магазин за булчински рокли |
|
30 септември 1902 |
Патентована е вискозата – вид изкуствена коприна |
|
1904 |
Пол Поаре отваря собствен салон в Париж благодарение на своята майка, предоставила всичките си спестявания от 50 000 франка |
|
1905 |
Френският дизайнер Пол Поаре представя линията си Nouvelle Vague, която включва рокли, които не се нуждаят от корсети. Поаре прави модели за Ида Рубинщайн, Айсидора Дънкан, Елеонора Дузе и Сара Бернар. Той никога не рекламира, но прави блестящи партита, където моделите му могат да бъдат разгледани отблизо, метод който по-късно е наречен връзки с обществеността |
|
8 октомври 1906 |
В Лондон бръснарят Карл Неслер за пръв път демонстрира трайното навиване на коси |
|
1907 |
Понятието „сутиен” се появява за първи път в американското издание на Vogue В Париж моделиерът Пол Поаре отваря своята модна къща. Революционният стил на обличане, който той налага, убеждава жените да захвърлят корсетите |
|
1909 |
„Кралят на модата” Пол Поаре използва формата на кимоното, чалмите, тюрбаните и шалварите, всички вдъхновени от балетната компания Ballets Russes, която предизвиква невероятен интерес в цяла Европа |
|
1910 |
В Триверо в Алпите е създадена италианската марка „Дзеня”, която се слави с използването на уникални тъкани, добивани чрез иновативни методи от най-качествените влакна |
|
1912 |
Жан Пату открива във френската столица малко, но собствено шивашко ателие с името „Пари”, а след две години успява да продаде цялата си продукция на бизнесмен от САЩ. Hеговото изкуство се цени предимно от американките. Моделите му се отличават с изчистени линии, геометрични или форми, вдъхновени от кубизма. Функционални и едновременно с това луксозни, тези образци слагат началото на спортната мода. Гамата е в черно и бяло. С навлизането на джаза, тениса и активното спортуване в живота на заможните фамилии дрехи, подписани от Пату, много се ценят |
|
29 април 1913 |
Канадският инженер Гидиън Съндбек патентова ципа под името zipper. Гидиън Съндбек подобрява изобретението на Джъдсън и създава съвременния вариант на ципа. Творческото му хрумване е да се използват метални зъбчета. Патентът за „отделящата се закопчалка” излиза през 1917 г. Съндбак също така създава и машина за ципове |
|
1913 |
Французинът Пол Поаре изработва първите дамски панталони в ориенталски стил – тюрбани, панталони тип шалвар – „а ла султан” и поли в стил „харем”. За създаването на тези панталони той е повлиян от Шехерезада Семейният бизнес „Прада” започва в Милано като малка работилница за изискани и скъпи кожени чанти и изделия |
|
1915 |
Полата за първи път се скъсява и показва женските глезени. Истинската революция обаче настъпва през 1965 г., когато тя „отскача” до коленете и се ражда минижупът |
|
1923 |
В САЩ започва производството на ципове |
|
1924 |
Вратовръзките получават съвременния си вид, когато Джеси Ленгсдорф скроява плат на верев под ъгъл от 45 градуса Настъпва истински ренесанс на жартиерите, когато е открита изкуствената коприна |
|
Ок. 1925 |
В Париж се появяват първите образци на рокли с нов силует – без талия и подчертан бюст (без корсет). Тези рокли са на мода до кризата от 1929 г. |
|
1926 |
Американецът Джеси Лангсдорф прави първите вратовръзки със скосени краища. Откритието му е голямо улеснение, понеже по този начин ивиците плат вече не се усукват. Истински бум в модната индустрия предизвиква първата дизайнерска вратовръзка през 20-те години на XX век. Шие я французинът Жан Пату. Стилистът създава истински шедьоври, които повече приличат на картини в стила на кубизма или арт деко, отколкото на модни аксесоари |
|
1927 |
Създадена италианската модна къща „Фурла” Започва историята на най-известното крокодилче в света – Lacoste. Основателят на компанията Рене Лакост бил изключително популярен тенисист. Спортистът се числял към групата на т. нар. мускетари – едни от най-добрите френски тенисисти, които печелят шест пъти купа „Дейвис” за страната си от 1927 до 1932 година. Сътворяването на логото на „Лакост” се дължи на един облог. През 1927 г. Рене се хваща на бас с капитана на френския отбор за купа „Дейвис”. Капитанът на тима обещава на талантливия Рене, че ще му купи куфар от крокодилска кожа, ако спортистът спечели всеки от решаващите мачове. Рене Лакост успява да излезе с победи във всичките мачове и тогава младият тенисист се сдобива с прякора „Крокодилът”. През същата година Лакост основава и своята компания, като избира за нейно лого крокодила. Животинчето е избродирано от приятеля на Рене Робърт Джордж върху спортните екипи на популярния тенисист. Постепенно предприемчивият Рене Лакост извършва революция в спортното облекло на тенисистите. Традиционните до този момент дрехи за корта, носени от мъжете, се състояли от колосана блуза с дълъг ръкав, изработена от вълнена материя. Лакост прави фланелка с къси ръкави и якичка, чиято дължина е малко по-къса от модерната по онова време. Рене Лакост обединява усилията си заедно с Андре Жийе, собственик на най-голямата плетачна компания във Франция в края на 20-те години, и така стартира производството на новите тенис екипи |
|
1933 |
На пазара се появява първата фланелка на „Лакост”. Тя е изработена от нова материя, т. нар. жарсе пике. Рене Лакост е първият, който поставя логото на компанията на лицето на дрехата, а не от вътрешната страна. Постепенно дрехите, произвеждани от „Лакост”, придобиват популярност по света благодарение на тенисистите, които носят екипите с крокодилчето. До началото на Втората световна война продажбите на дрехи на френската компания бележат непрекъснат растеж |
|
1935 |
Създадени са първите модели дънки за жени, но те не получават широко разпространение до Втората св. война. С началото на бойните действия и масовия приток на жени в промишлеността, дънките правят следващата си крачка към популярността – те стават облекло не само за мъжете, но и за представителите на нежния пол, които искат да носят не само удобна, но и евтина дреха |
|
1937 |
В САЩ е изобретено полиамидното влакно, включително и найлона, който се използва за производство на женско облекло |
|
15 май 1940 |
Първите найлонови чорапи са пуснати в продажба в САЩ. На тази дата, твърди се, били продадени 4 млн. чифта. Найлонът прави революция в чорапите и жартиерите. Материята е кръстена на двата града, които претендирали за патента – Ню Йорк и Лондон. Кристиан Диор прави първите бутикови серии |
|
5 юли 1946 |
На модно ревю в Париж моделиерът Луи Реар представя първите бикини – дамски бански костюм от две части. Преди това са използвани цели бански костюми, прикриващи тялото в значително по-голяма степен. Новият костюм е наречен на атола Бикини в Тихия океан, където по това време са извършвани опити с американско атомно оръжие. За демонстрацията на костюма моделиерът среща трудност да намери достатъчно смела манекенка, поради което използва танцьорка от нощен клуб в Париж. За кратко време бикините завладяват плажовете на Западна Европа, с изключение на Испания, където са забранени по указание на генерал Франко. Едва след повече от 10 години бикините са възприети в пуританските САЩ, за което заслуга има филмът „И Господ създаде жената”, с участие на Бриджит Бардо. Бикините стават модни в САЩ едва в началото на 60-те години на 20 век |
|
Октомври 1947 |
Първа колекция на прочутата френска модна къща „Кристиан Диор” |
|
1949 |
Анна Магдалена Лемингер, известна като Ене (Бурда), купува малко издателство за модни списания в Германия, което превръща в голяма издателска група |
|
1950 |
Ене Бурда издава новото списание „Бурда Моден” с тираж 100 000 В началото на 50-те години фирмата „Харли Дейвидсън” започва производството на специални „кожени якета за мотори”, които скоро ще станат популярни като класическите „рокерски якета” |
|
1954 |
Коко Шанел оставя в историята на модата карирания костюм със златни катарами и обилно украсените с бижута женски ръце, нейна запазена марка и до ден днешен. Шанел се е стремяла да покаже колко женствена може да бъде една жена в деловия свят, една жена с костюм и бяла риза. Това е нейния най-голям принос към модния свят – дамският костюм |
|
1955 |
Кристобъл Баленциага произвежда туниката, която тогава представлява дълга до бедрата рокля, привързана с широк колан или женствена панделка |
|
1957 |
21-годишният Ив Сен Лоран застава начело на модната къща „Кристиан Диор” |
|
30 януари 1958 |
В Париж се състои първото дефиле на колекция на Ив Сен Лоран – печели успех с т. нар. линия „Трапец” на дрехите си |
|
1958 |
Британката Мери Куонт шокира целия свят, появявайки се на публично място с пола, едва покриваща бедрата й. Главната идея на дизайнерката била да позволи на жените да бъдат практични, краката им да са свободни, за да тичат за автобуса. Често Мери Куонт бива награждавана и с приза, че е измислила чорапогащника, за да допълни мини полата в студените зимни дни Вместо родения в Америка термин „готово облекло”, се ражда „прет-а-порте”. Това буквално означава готов, веднага да бъде облечен. За негов автор се смята роденият във варшавското гето Цига Пианко |
|
Януари 1959 |
В жилището си в лондонския район „Челси” 24-годишната Мери Куонт създава нов вид пола, която кръщава в чест на популярния по онова време сред британските младежи автомобил – Мини. Изобретението на дизайнерката предизвиква шумен скандал първо в средите на лондонското висше общество, а след това и в света, когато през 1962 г. Мери Куонт представя първата си официална колекция с мини поли. Докато обаче в средствата за информация критикуват дизайнерката, млади момичета и дори възрастни жени разграбват късите поли на Куонт и ги носят без каквито и да било колебания, отказвайки се от дългите и вече омръзнали им класически поли от първата половина на на ХХ век |
|
1961 |
Ив Сен Лоран създава собствена модна къща заедно с Пиер Берже. Берже управлява къщата, а Сен Лоран проектира моделите. Така двамата създават истинска модна империя. Именно Ив Сен Лоран, лансирайки прет-а-портето (готовото облекло), което лично създава, произвежда и разпространява, е причина за истинското му признание |
|
1962 |
Валентино Гаравани прави първото си ревю в двореца „Пити” във Флоренция |
|
1964 |
Андре Курео е първият моделиер, който се осмелил да обуе работещата жена в панталон Монокините са измислени през 1964 г. Мъдрият дизайнер се казва Руди Гернрайх. Оригиналните монокини имали презрамки. И макар че още със създаването си монокините станали голям хит и се продали огромни количества от тях, в началото малко жени се осмелявали да ги носят на публично място. Когато показали дизайна за пръв път в списание Look, моделът била една проститутка от Бахамите В средата на 60-те години французинът Андре Куреж представя своята космическа мода от бели ботуши до коляното на дебел ток, полите до коляното в блещукащи, сребристи и златисти цветове и квадратните, прилични на кашони рокли |
|
30 октомври 1965 |
Британският модел Джийн Шримптън предизвиква скандал при посещението си на конни надбягвания в Мелбърн, Австралия. Тя носи недопустимо къса пола, а това, че е без чорапогащник, предизвиква вълна на всеобщо недоволство. Тогава Джийн е на 22 години и е най-високо платеният модел. Всъщност тя е първата манекенка, която става международно призната и славата й надхвърля пределите на родната й страна. „Скаридата”, както е известна заради името си, е обявена от сп. „Ел” за най-красивото момиче в света. След случая британската дизайнерка Мери Куонт създава още по-къси поли, провокирани от разразилата се дискусия, много дами в Австралия скъсяват полите си |
|
1965 |
Още през 1965 г. Мери Куонт разпространява цветни синтетични чорапогащи, а две години по-рано – туники от изкуствена (синтетична) кожа. Годината е 1967, когато британската модна новаторка започва да изтъква предимствата на ботуши и обувки, изработени от поливинилхлорид |
|
26 септември 1966 |
Ив Сен Лоран отваря първия си бутик в Париж. Негова кръстница е Катрин Деньов. Прочутият лейбъл на Светеца „Рив гош” („Ляв бряг”) става емблема на лукса в маниерите и излъчването. Отказ от снобизма, от конюнктурата |
|
1966 |
Лучано Бенетон създава в Милано своята империя за дизайн, реклама, арт проекти и иновации |
|
1967 |
За колекцията си висша мода през 1967-а Ив Сен Лоран вади гангстера Бароу – двуреден раиран костюм, бяла риза от линон и широка вратовръзка. Неслучайно Коко Шанел казва, че той е нейният наследник Световноизвестният американски дизайнер Ралф Лорен, чието истинско име е Ралф Лифшиц, влиза в света на модата с малка фирма за вратовръзки 1967-а е обявена за година на полото. Тази дреха си пробива път като алтернатива на колосаната яка и стегнатата вратовръзка, или с други думи тя е свободата на хипита и битници срещу формализирания свят на бизнеса. Но полото е приумица на един легендарен актьор, писател, композитор и зевзек, законодател на „английския дух” през 20-те години, сър Ноел Кауърд |
|
1968 |
Голям провал на бийтълсите става компанията „Епъл ритейл”, замислена като верига от магазини за дрехи. Единственият й бутик е открит през 1968 г. в присъствието на Джон Ленън и Джордж Харисън. Той продава екстравагантни дрехи и аксесоари. Бедите обаче започват от самото начало. Съседи и собственици на други магазини започват битка за премахването на сюрреалистична фреска върху стената на бутика, фреската е неприлично предизвикателна и не се вписва в местния ландшафт. Битката завършва със съдебно решение за махането й. Другият проблем са кражбите. Посетителите се обличали в същия стил и служителите в магазина не могли да установят с кои дрехи са дошли и кои са взели от рафтовете. Идеологията на любовта и братството не позволява на бийтълсите да се обърнат към полицията. Бутикът трупа загуби по-бързо от печалбите и през юли 1968 г. е закрит. Бийтълсите и семейства им си вземат за спомен по нещо, останалото е раздадено Когато Ив Сен Лоран открива бутика си в Ню Йорк през 1968-а, жените се редят на опашка – в три часа след обед приходите от продажбите достигат 25 000 долара. За три седмици закачалките ще бъдат опразнени. В САЩ леко клошираният панталон на Ив Сен Лоран е признак на стил. Янките обявяват французина за Краля на модата. Той е първият жив дизайнер, честван в музея Метрополитън Американският дизайнер Калвин Клайн създава първата си компания. Днес, неговите модели дънки и бельо са едни от най-добре познатите в света |
|
1969 |
Появява се хипи модата, отличаваща се с раздърпан стил, дълги и широки поли Доналд Фишър основава в Сан Франциско компанията за дрехи GАР |
|
1970 |
Станалият много популярен американски дизайнер Руди Гернрайх, влязъл в историята на модата като човека въвел банските костюми „топлес” или „моникини”, лансира модата „унисекс” и стил „военен” (1970 г.) Жан-Пол Готие започва да работи за Пиер Карден |
|
1971 |
Много модно сред американските бизнесмени става носенето на две дълги кожени сиджимки, прихванати с метален клипс – bola tie. Тази вратовръзка е патентована в Аризона и от 1971 г. е част от националната дреха там. Писателят Айзък Азимов предпочитал да си затваря яката по аризонски |
|
1972 |
Изобретена е мембранно дишащата технология – водонепромoкаем материал, от който се правят много ски екипировки. Порите му са 20 000 пъти по-малки от големината на водна капка и 700 пъти по-големи от молекулите на парата |
|
1973 |
Появило се бодито, като в началото се използвало само за танцьори, но по-късно навлязло в гардероба на всяка една жена. Носело се с широки дънки, голям колан, обувки на платформа и кожен елек |
|
1974 |
Счита се, че прашките за пръв път за влезли за широка употреба по вина на модния дизайнер Руди Гернрайх, който през 1974 ги е включил в колекцията. Между другото, същия този Руди Гернрайх през 1964 пуснал на пазара първия банския костюм без горнище, по-известен като монокини. На български език имаме само една дума за този вид бикини, но в английския всяка разновидност на прашка е почетена с отделен израз. Общото название на долно бельо, което открива дупето и прикрива интимните части е thong underwear и от там нататък се започва разнообразието: прашки с една връв, които се събират отзад във формата на „Т” се наричат T-back, класическия тип прашка – т.е две малки парчета плат, съединени с връв през външната страна на бедрата се казват G-string, те са предпочитано „облекло” на стриптийзьорките от далечната 1920 година та до днес. V-string е името на онзи тип прашки, които отпред имат плат, а от зад нищо друго, освен две връзки, които се съединяват над дупето и приличат на „V” |
|
4 декември 1977 |
Диктаторът на Централноафриканската република Жан-Бедел Бокаса се провъзгласява за император, при което обува най-скъпите в света обувки за 85 хиляди долара |
|
1978 |
Популяризацията на диско музиката се отразява и в облеклото – в края на 1978 година изключително популярни били бюстиетата Така наречената мембранно дишаща технология пропуска свободно влагата от тялото в едната посока, но спира вятъра, студа и дъжда. Материята е създадена преди няколко години специално за американските астронавти. Най-популярната мембрана е била въведена от компанията W. L. Gore & Associates през 1978 и се нарича GORE-TEX. Тя позволява дрехата да е лека, но в същото време непромокаема |
|
1981 |
За официален рожден ден на прашката се смята началото на лятото на 1981 г. Тогава американският дизайнер Фредерик Мелинджър, начело на калифорнийската модна марка „Фредерик от Холивуд”, пуска на пазара микробельото, което от десет години предизвиква вече истински фурор в Бразилия. Зад океана го наричат G-string, в Италия и Германия – танга, а у нас – прашки. В Бразилия за рожден ден на прашката се смята 1972 година. Тогава местният модел от италиански произход Розе ди Примо се появява на парти за първи път с оскъдното парче плат. Същата дама година преди това е и първият бразилски модел, позирала гола за „Плейбой”. А 20 години по-късно Розе ди Примо обяви, че става евангелистка монахиня |
|
1987 |
Създадена е френската компания LVMH в резултат от сливането на фирмата Moet & Chandon с производителя на кожени изделия Louis Vuitton, който вече притежава модната къща Givenchy Американската компания GАР решава да излезе на международните пазари и отваря свои магазини първо във Великобритания, след това в Канада, Франция, Япония |
|
29 май 1988 |
В Англия е изплетен най-дългият шал в света – 32,2 километра |
|
5 септември 1989 |
В Холандия е създаден най-дългият в света цип с дължина 2851 метра |
|
1989 |
Модната къща „Прада” прави първата си колекция прет-а-порте През 1989 г. започва да се създава колекцията „Ливай Строс”, достъп до която имат само служители на компанията. Ушити през 1879 г. джинси „Леви'с”, които се оценяват на 125 000 долара, са смятани за най-скъпите в света. От тях е запазен само един чифт, който се съхранява в специален сейф на компанията в централата й в Сан Франциско. Тези дънки са част от уникалния архив на „Ливай Строс”. Нейни служители старателно събират из цял свят образци от продукцията на компанията, различни документи и снимки. Сега в архива има 5000 облекла. „Златният фонд” представлява колекцията от прочутите дънки „Леви'с 501”, произведени в края на ХIХ и началото на ХХ век. Всички те, както и най-старият експонат, са изтрити, цветът им е изчезнал и единствено под джобовете се е запазил първоначалният цвят. Някои от тях са запазили и материални следи от отдавна отминали времето, като например капки восък от свещи. Та тези дънки са били носени още тогава, когато не е имало електричество |
|
1992 |
Миуча Прада пуска на пазара новата марка дрехи Miu Miu, ориентирана към младите потребители. Малко по-късно се появява и линията за активна почивка Prada Sport. В средата на 90-те „Прада” започва да създава и мъжко облекло. Тогава започва да предлага и колекции бельо. Скоро на пазара се появява и нейната козметика. През 2007 г. компанията вече притежава няколко търговски марки: Prada Donna, Prada Uomo, Helmut Lang, Jil Sander, Granello. Преди известно време марките Fendi и Byblos също принадлежаха на „Прада”, но впоследствие бяха продадени на други компании |
|
17 ноември 1993 |
На търг в Ню Йорк антикварна дамска чантичка е продадена за 189 хиляди долара – световен рекорд за цена на чанти |
|
1994 |
Италианската модна къща „Лоро Пиана” пуска нова колекция облекла от вълна на перуански викуни – най-фината и меката от използваните за търговски цели |
|
3 октомври 1997 |
В Бангалор (Индия) е ушито най-дългото в света сари – 121 метра |
|
13 ноември 1997 |
В Бангалор (Индия) е произведена най-дългата вратовръзка в света – 80 метра и 47 сантиметра |
|
15 декември 1997 |
В Камбоджа дължината на вързани заедно тениски е стигнала до 6,98 километра – световен рекорд |
|
27 май 1998 |
В търговския център на Банкок (Тайланд) е поставен най-дългият в света подиум за модни дефилета – 1111 метра |
|
7 декември 1998 |
За италианката Сабрина Баталия е ушита най-скъпата в света сватбена рокля на стойност шест милиона долара |
|
90-те години |
В края на 90-те години математиците от университета „Кеймбридж” Томас Финк и Йонг Мао изчисляват, че с обикновената мъжка вратовръзка може да постигнат 85 вида възли. Но основните са 4. Освен най-практичния „фор ин хенд” на популярност се радват още възлите „уиндзор” и „полууиндзор”. Кръстени са така на Уиндзорския херцог или крал Едуард VIII, най-известен с това, че се отказва от короната заради любовта си към мисис Симпсън. Още по-интересно е, че херцогът не е носил този възел, просто той е най-плътен и голям, каквито Едуард е предпочитал. Уиндзорският възел е най-многоходов от 4-те основни начина на връзване. Той се осъществява след 8 премятания и увъртания, непременно с връзка от дебел плат, за да стане голям възелът. Сложно връзване изисква и папийонката, която днес е елемент от официалното облекло, но всъщност е истинският наследник на хърватската връзка. Папийонката е в разцвета си през 18 и 19 век, Балзак дори й посветил опус. Най-известният почитател на папийонката в ново време е Чърчил, а сред филмовите герои Джеймз Бонд, Розовата пантера и Доналд Дък |
|
7 януари 2002 |
Ив Сен Лоран дава единствената пресконференция в живота си – обявява оттеглянето си и затварянето на модната къща, създадена с неговия делови и интимен партньор Пиер Берже |
|
2002 |
Ив Сен Лоран се разделя с модата, представяйки в центъра „Жорж Помпиду” в Париж мащабно ревю, посветено на 40-годишната му модна кариера. Маестрото се покланя за последен път. Финалът е 80 жени в черно около Ив Сен Лоран. Париж гледа и плаче. Не може да прежали висшата мода, която в този момент си тръгва от сцената. Нито Светеца |
|
2007 |
Френският концерн за луксозни стоки „Pinault-Printemps-Redoute” (PPR) притежава вече марките Gucci, Yves Saint Laurent, обувките Sergio Rossi, марката Balenciaga, бижутата Boucheron, много козметични марки и часовници, както и новите модни компании Alexander McQueen и Stella McCartney. Компанията е третата по-големина в света в търговията с луксозни стоки. Чрез финансовия холдинг Artemis, който ръководи РРR групата, семейство Пино прави оборот за 17,9 млрд. евро годишно. Към групата спадат и веригите магазини La Redoute, Conforama, FNAC, Surcouf и CFAO. РРR притежава и курорта Vail Ski Resort в Колорадо и аукционната къща Christie’s. Сред активите му са и винената изба Chateau Latour и дори френски вестници и списания като Le Point |