Математика

Математика 2Знаете ли, че ... около 1000 г. индийският математик Сридхара разбира значението на числото нула – започва използването на нулата в математиката.

 

 

 

 

 

Преди новата ера

 

35 000

Появява се най-простото сметачно устройство: върху пищялна кост на павиан са направени нарези (намерено в пещерата Бордер, Южна Африка)

28 000

Жителите на Европа смятат, като правят нарези върху кости и камъни

18 в.

Вавилонците създават таблицата за умножение

Ок. 1000

В Китай е изобретена сметачната дъска, предшественичка на абака

Ок. 530

Открита Питагоровата теорема (Питагор, Гърция)

500

В Китай изобретяват сметалото

В Египет е известен абакът – важно сметачно устройство

400

Гърците формулират трите знаменити задачи на древността, които математиците се опитват да решат в продължение на много столетия: за квадратурата на кръга, удвояването на куба и трисекцията на ъгъла. Към 19 в. се доказва, че трите задачи не могат да бъдат решени с помощта на пергел и линия

300

Древногръцкият математик Евклид от Александрия (Египет) пише книгата си „Начала”, в която систематизира гръцката математика, в това число планиметрията, стереометрията и теорията на числата. Книгата оказва огромно влияние върху развитието на математиката и се смята за основно справочно издание чак до наши времена. Третият век преди новата ера е златен век на гръцката математика благодарение на произведенията на Евклид, Аполоний Пергски и Архимед от Александрия (Египет)

260

Появяват се римските цифри. Римската числена система е най-прогресивната за това време. Тя се запазва до средните векове, когато е заменена от арабската числена система

250

Най-значителна китайска книга по математика е „Аритметика в девет глави” на Чжан Цан

225

Древногръцкият математик и астроном Аполоний Пергски излага в произведението „Коничните сечения” достиженията си в изучаването на коничните криви

140

Хипарх създава първата тригонометрична таблица

След новата ера

 

5 век

Китайският математик Цзу Чунчжи определя значението на числото „пи” и усъвършенства компаса

Нач. на 6 в.

Създадена е индийската десетична позиционна система на смятане

499

Индийският математик Ариабхата пише трактата „Ариабхатиам”, съдържащ математически и астрономически сведения

662

В Сирия стават известни индийските цифри

770

Индийските произведения по математика са преведени на арабски език

820

Като използва индийските цифри (които днес наричаме „арабски”), Мухамед бен Муса ал Хорезми формулира правилата на смятането с тях. В трактата си „Книга за възстановяването и противопоставянето”, известна в Европа като „Алгебра”, той определя цифрите като част от позиционната система на смятане. След като произведенията му са преведени, в Европа е въведена индо-арабската система на означаване. Името му, ал Хорезми, ляга в основата на съвременната дума „алгоритъм”

827

Птолемеевото произведение „Велико математическо построение на астрономията” е преведено на арабски език и получава името „Алмагест”, което означава „велик”

876

Първият запис на символа нула се появява в Индия

975

Арабите въвеждат в Европа съвременните цифри и знаци, което прави аритметичните действия много по-лесни

1000

Индийският математик Сридхара разбира значението на числото нула – започва използването на нулата в математиката

1074

В построяването на кубични уравнения били постигнати толкова значителни успехи, че скоро станало възможно създаването на обща теория за тях. Най-сполучливото й изложение е дадено от Омар Хаям в „Трактат за доказателствата на задачите от алгебрата” (1074 г.). В този труд за първи път алгебрата изпъква като самостоятелна наука. Подобно на Ибн Кора, Хаям често нарича алгебрата ал-джабр („нареждане”), откъдето идва латинската дума Algebra. За предмет на алгебрата Хаям обявява неизвестното число или неизвестната величина, отнесени към други известни числа или величини. Това отнасяне се осъществява във вид на уравнение, т. е. с приравняване на едни степени на други. С това алгебрата се разглежда като наука за уравненията, които ние сега наричаме алгебрични

1126

Аделхард от английския град Бат превежда на латински астрономическите таблици на ал-Хорезми, както и основните постулати от неговата тригонометрия

1136

Кирик Новгородец пише „Наука”, с помощта на която можело да се определи броят на годините. Годината 1136 в нея се споменава като година „6644 от сътворението на света”. Това е един от първите староруски аритметични писмени паметници, в който са цитирани някои астрономически факти

1145

Робърт Честърски превежда на латински „Алгебрата” на ал-Хорезми. С това поставя основите на алгебричните познания за европейските учени

1202

Математикът Леонардо да Пиза (известен още и като Фибоначи) пише Liber Abaci, като въвежда арабските цифри в християнския свят

1247

Китайците първи използват кръгче, за да обозначат нула

1250

Връщайки се от арабските страни, кръстоносците съдействат европейците да приемат арабските цифри и позиционната десетична система за смятане

1514

За първи път за означаване на събиране и изваждане в уравненията се използва знак плюс (+) и минус (–)

1557

Английският математик Робърт Рикорди въвежда за първи път употребата на знака за равенство (=)

1585

Фламандският инженер и математик Симон Стевин изобретява десетичните дроби. Под заглавието „De thiende” („Десетките”) Стевин публикува цялостен преглед на смятането с десетични дроби, разпространил се много скоро след това и в европейската математика

1614

Шотландецът Джон Нейпиър изобретява логаритмите

1615

Холандският математик Вилеброрд Снелиус открива триангулацията – метод за определяне разстоянието до обекти, като се използва геометрията на триъгълниците

1622

Английският математик Уилям Отред изобретява сметачната линия

1631

В посмъртно публикуваната си книга „Практика на аналитичните изкуства” английският математик Томас Хериът въвежда за пръв път точката за означаване на умножение и символите O и Q за означаване на „повече” и „по-малко”

Английският математик Уилям Оутред въвежда наклоненото кръстче за означаване на умножение

1656

Английският математик Джон Уолис публикува работата си „Arithmetica infinitorum”, съдържаща аритметично-алгебричните предпоставки за появата на диференциалното и интегралното смятане. Включва и изследвания на безкрайните редици и суми

1684

Немският философ и математик Готфрид Лайбниц публикува първата постановка на диференциалното смятане, като въвежда символите, използвани и днес. До тези резултати стига през 1673-1676 г.

В творбите на Г. В. Лайбниц по диференциално смятане се използва терминът алгоритъм като систематичен изчислителен процес, който с краен брой стъпки дава решението на определен клас задачи

1693

Лайбниц експериментира с бинарната система, основана върху две единици и оперираща с цифрите 1 и 0. Това е основата на компютърния език

1706

За първи път за означаване на отношението на дължината на окръжността към нейния диаметър се използва гръцката буква „р”

13 април 1814

Немският математик Карл Вите получава докторска степен на 12-годишна възраст

19 февруари 1826

В Казан руският математик Николай Лобачевски представя своето съчинение „Кратко изложение на началата на геометрията” – това е началото на неевклидовата геометрия

23 февруари 1826

Тази дата се приема за рождена за неевклидовата геометрия, която самият Лобачевски нарича „хиперболична”

1827

Немският математик Карл Фридрих Гаус публикува труда „Disquisitiones generales circa superficies curvas”, оказал силно влияние за създаването на римановата геометрия

Август Фердинанд Мьобиус публикува своето съчинение „Der barycentrische Calcul”, с което въвежда в проективната геометрия барицентричните координати

18 юни 1980

Индийката Шакунтала Деви умножава наум две 13-значни числа (7 686 369 774 870 по 2 465 099 745 779), произволно избрани от компютър. Правилният отговор (18 947 668 177 995 426 462 773 730) тя дава след 28 секунди и влиза в Книгата на Гинес

Добавете коментар

Защитен код
Обнови