Андалузия (Испания)

През 714 г. Испания е превърната в провинция на Халифата, наречена ал-Андалус – арабски вариант на Вандалия, държавата на германското племе в Южна Испания

Арагон (Испания)

Според някои изследователи името Арагон произлиза от древен език, по-стар дори от келтския и означава „течаща вода”

Атабаска (Канада)

(инд.) „Пустинно място”

Беотия (Гърция)

„Страна на кравите” (от легендата за Кадмос (Кадъм)

Дагестан (Русия)

(тюрк.) „Планинска земя”

Добруджа

Малка Скития е била римска провинция, образувана през IV век и запазила името си през византийското господство. След заселването й от българските славяни и главно Аспаруховите българи, Малка Скития става известна като „Земя на булджаните” (арабски и изобщо източен етникон на прабългарите). Оттам произлиза днешното име Добруджа, а не от българския феодален владетел от XIV в. Добротица, както предполагат доста съвременни автори

Запорожие (Украйна)

Историческа област по средното течение на Днепър. Самото име означава място зад прагове. Това са онези места, които се намират южно и югозападно по деснобрежието на реката под бившите прагове

Калмикия (Русия)

В началото на 17 век (1608-1650) част от монголското племе ойрати се заселва в днешните земи на Калмикия. Останалите мюсюлмански народи ги наричат „калмик” (тюрк. „отцепник”), защото са будисти – име, което те възприемат в края на 18 век

Месопотамия (Ирак)

Наименованието идва от гръцките думи мезос – междинна част, и потамос – река, т.е. „междуречие”

Мизия

Провинция Мизия (лат. Moesia) е наречена така поради изобилието на жътвите си (лат. messis). Затова древните я наричали „житницата на Церера” (римска богиня на земеделието и плодородието)

Натал (ЮАР)

На 25 декември 1497 г. португалска морска експедиция начело с Вашку да Гама на път за Индия стигнала до висок бряг в източната част на Африка, спряла близо до него, отпразнувала Рождество Христово и нарекла брега Натал (лат. „Рождество”)

Нубия (Сев. Судан)

Египетският фараон Рамзес II извършил походи далеч на юг и нарекъл откритите от него земи Нубия (от егип. дума „нуб” – злато, т. е. Страна на златото); там египтяните добивали ценния метал

Патагония

(Аржентина)

Една сутрин високо над залива, където зимувала флотилията на Магелан, се появил човек, когото слисаните моряци взели за великан. Според Антонио Пигафета, летописеца на Магелан, „неговият ръст надминаваше два пъти човешкия”. Особени, странни били краката му – патагео, т.е. „големи крака”. Така моряците на Магелан нарекли местното население патагонци, а земята – Патагония

Пенджаб

(Пакистан, Индия)

Името на областта означава „Петоречие” и идва от петте големи притока на Инд, които пресичат равнината

Румелия

Жителите на Източната Римска империя често са били наричани ромеи. По-късно арабите ги нарекли руми

Сахел

Това е областта на север от Сахара, където пустинята бавно настъпва. Името идва от арабската дума сахил със значение „бряг” (на пустиня)

Сибир (Русия)

Името произлиза от местното племе сипири

Сиким (Индия)

Три основни народности населяват щата Сиким: непали, бутаи и лепчи. На езика на лепчите Сиким означава „нова къща”

Сундарбан

(букв. „красива гора”) – най-голямата мангрова влажна зона на Земята, обхващаща близо 10 000 кв. км от територията на Бангладеш и Индия в Бенгалския залив, където се вливат реките Ганг, Брахмапутра и Мегхна

Тесалия (Гърция)

Областта носи името на Тесал – син на Язон и Медея

Трансилвания

(Румъния)

Немските заселници наричат областта Зибенбюргерн (Седемградие), унгарците – Ердели (Гора), а латинското й наименование – Трансилвания, означава „зад горите” (т. е. зад Карпатите)

Тукуман (Аржентина)

(инд.) „Страна на памука”