1863

Във Варна е създадена първата банка „Звезда”, която имала за цел да кредитира българските търговци

25 януари 1879

Основана Българска народна банка. БНБ е една от първите институции, създадени у нас след Освобождението. Проекто уставът за учредяването й е готов на 16 декември 1878 г. Съставен е от Константин Бух, чиновник във финансовия отдел на Временното руско управление в България. На тази дата уставът на БНБ е представен на княз Дондуков-Корсаков – руския императорски комисар в България. На 25 януари 1879 година проектът е утвърден от княза. Според документа Българската народна банка се учредява като правителствен кредитен институт с основен капитал 2 млн. лева. В края на май е тържествената церемония по откриването на банката, а на 6 юни е внесен и капиталът. Затова и тази дата се счита за рождената на БНБ

7 юли 1879

Създават се първите контролно-пропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България

4 август 1879

Княжество България освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия

17 август 1879

Извършена е първата кредитна сделка на БНБ. След Освобождението младата държава наследява пълен хаос в паричното обращение. До 1880 г. Княжеството няма своя официална валута. За разплащанията се използват всевъзможни монети от европейски страни и дори по-далечни държави. Първите бюджети на следосвобожденска България са разчетени във френски франкове

1 юни 1880

Приет е първият държавен бюджет на Българското княжество за 1880/81

4 юни 1880

Второто обикновено народно събрание приема „Закон за правото на резане на монети в Княжеството”. С него се създава българската национална парична единица – лев, разделен на сто стотинки (равен на 1 френски франк)

1 март 1881

В България е открита Върховната сметна палата

1881

Отсечени са първите български монети. В Бирмингам, Англия, са произведени 2, 5 и 10 стотинки. През 1882 г. в Русия са отсечени и монети от 1 и 2 лева

30 септември 1884

Подписана е митническа спогодба между Княжество България и Източна Румелия

3 декември 1884

Народното събрание приема първия Закон за митниците

10 февруари 1885

Приет е закон за Пощенска спестовна каса, която през 1951 г. се преобразува в Държавна спестовна каса (ДСК)

1 август 1885

В Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева

1885

Приет е Закон за създаването на държавна Българска народна банка, която я утвърждава като държавна институция. Основният капитал на БНБ е 10 млн. лева, внесени от държавата и съставляващи собствеността й. Юридическият акт гарантира традиционната за централните банки привилегия да емитира банкноти, които са законно платежно средство на територията на държавата. След приемането на закона са емитирани и първите български банкноти, които са обменяеми в злато. Това са 20 и 50 лева, отпечатани в Санкт Петербург

1 октомври 1891

В Русе е учредено първото българско застрахователно дружество – „България”

1891

На БНБ се дава правото да емитира банкноти, обменяеми в сребро. То се реализира на практика през 1899 г.

1 април 1896

Основана Пощенска банка

17 април 1897

Обнародван е Закон за монетите в Княжество България

2 юни 1901

Със закон окончателно е отменен натуралният десятък и е въведен поземлен данък

31 декември 1903

Създадена е Българска земеделска банка на основата на обединяването на земеделските каси с цел да се кредитират селското стопанство и селските кооперации

15 април 1914

Учредена е Софийската фондова борса; правилникът й влиза в сила от 1 юни 1915 г.

1916

От т. г. датира първата българска банкнота от един лев. Тя има воден знак във формата на ромбове. Лицето й е в сиво-синьо и бежово, а гърбът – сиво-син и розов цвят. Печатана е в Берлин. Банкнотата е обменяема в сребро. През същата година излизат и вертикални 5 и 10 лева със сребърно покритие, отново от немската печатница

1917

Седем емисии банкноти са отпечатани от БНБ, но никога не са влизали в обращение. Те остават заключени в касите на банката. Първата от тях е със златно покритие – 1000 лв. от 1917 г. с лика на цар Борис III. Печатана е в Лайпциг. Бял свят не е видяла и 500-левовата златна банкнота от 1920 г. Тя е отпечатана в Държавна печатница-София и на нея Борис е нарисуван в народна носия. Десетачката с Георги Сава Раковски от 1925 г. също не е била в обращение. Това се случва и с два купюра от 1000 и 5000 лева с лика на малкия Симеон II от 1943 г. Те са правени в Берлин. Хилядарка от 1948 г. също е в сейфовете на БНБ. На нея е изобразен трактор, който оре на фона на завод. Последната банкнота е от 1951 г. с Георги Димитров на лицето и язовир „Бели Искър” на гърба. 500-левката е правена в СССР

1922

Емисия български банкноти се печата и в САЩ. Следващите пари са от 1924 г. и до 1943 г. на тях неизменно стои образът на Борис III. Те са правени в Лондон, Лайпциг и Берлин. Любопитното е, че на някои стои воден знак с главата на бог Хермес, житен сноп със сърп, женска глава, изображение на цар Симеон Велики, малките Мария-Луиза и Симеон. Дори образите на Борис III и царица Йоанна

24 март 1924

Подписано е споразумение с Антантата за окупационния дълг: 25 000 000 златни франка, платими за 10 години при 5% лихва

10 юни 1926

Обществото на народите взема решение за отпускане на бежански заем на България

8 септември 1926

Царство България получава т. нар. Бежански заем в размер 3 326 000 британски лири от английски и американски банки под контрола на Обществото на народите, който е използван за настаняване на бежанците

3 декември 1928

В България е публикуван Закон за стабилизиране на лева и монетната циркулация

1929-1933

По време на Голямата депресия правителството на Никола Мушанов не само замразява, но дори и намалява заплатите си. А цар Борис III на свой ред намалява цивилната си листа от 6 на 5 милиона лева

31 януари 1934

България се отказва от златния стандарт. Намиращото се у частни лица и предприятия злато е обявено за държавна собственост, подлежаща на предаване в държавната хазна

3 февруари 1936

Публикувана е Наредба-закон за данъка върху прихода

27 юни 1946

Със закон е извършена национализация на застрахователното дело в България и е създаден Държавен застрахователен институт (ДЗИ)

10 март 1947

Започва парична реформа в България, регламентирана с постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г.

През 1947, 1952 и 1962 г. в България са извършени три последователни парични реформи

2 март 1951

Пощенска спестовна каса е преобразувана в Държавна спестовна каса (сега Банка ДСК)

1951

Издадена е единствената у нас банкнота с номинал 3 лева

Пенсионният фонд съществува до 1951 г., след което е  национализиран и с парите именно на Националния пенсионен фонд се прави Банка ДСК

12 май 1952

Започва парична реформа (обмяна), която продължава до 15 май с. г. Съгласно ПМС и ЦК на БКП от 11 май 1952 г. стари 100 лв. се обменят срещу 1 нов лев без ограничение на сумата. Определен е и курсът на лева спрямо съветската рубла при съотношение 1 лев и 70 стотинки за една рубла. Премахват се напълно купоните и за хранителните продукти, като за тях се установяват единни държавни цени, намалени в сравнение с дотогавашните им свободни цени. Намалени са и единните държавни цени на дребно на тъканите, трикотажа и обувките

1952

Открит е Българският монетен двор. Така сеченето на разменни и възпоменателни монети изцяло започва да се осъществява в страната

31 юли 1961

Създава се външно застрахователно дружество „Булстрад” – първото акционерно дружество в България

1 януари 1962

В България се извършва парична реформа (обмяна). 10 стари лева се заменят за 1 нов

20 февруари 1964

Учредена е Българската външнотърговска банка, чийто наследник днес е Уникредит Булбанк

1980

Банковата система в България придобива двустепенна система на организация, в която на БНБ е отредена ролята на централен емисионен институт

12 април 1990

Премиерът Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България

25 септември 1990

България е приета за член на Международния валутен фонд и на Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка)

1 февруари 1991

Освобождават се цените на основните стоки

17 март 1991

Служебното правителство на Димитър Попов подписва първото споразумение с Международния валутен фонд

1991

След смяната на режима в България е приет нов Закон за БНБ, според който банката получава значителна степен на автономия. На следващата година е приет и Закон за банките и кредитното дело

9 април 1992

В Пловдив е учредена Асоциацията на търговските банки от 47 банки, Софийската фондова борса и акционерното дружество за информационно банково обслужване „Банксервиз”. С решение на общото събрание от 3 април 2007 г. приема името Асоциация на банките в България. Член е на Европейската банкова федерация от 10 май 2007 г.

1993

Затворената вече Балканбанк въвежда смарт карта за своите клиенти. Тя е дело на фирмата „Балканкарт”, създадена специално за разработване на картовата система. Картите работеха в off-line режим, веднага отразяваха всички движения по сметките и плащанията. Всички данни се събираха обобщено в компютър. Банката даваше възможност и за пълно възстановяване на сумите по картата при нейното загубване или при кражба

7 февруари 1994

Учредено и регистрирано е първото пенсионноосигурително дружество в България – „ЦКБ-Сила”

23 септември 1996

С решение на Управителния съвет на БНБ девет банки с ликвидни проблеми са поставени под особен надзор. Това са ТС Банк, Балканбанк, Стопанска банка, Бизнес банка, Елит Банка, ТБ „Славяни”, ТБ „Моллов”, Ямболска и Добруджанска банка

27 септември 1996

В обръщение по БНТ президентът д-р Желю Желев обявява, че е изпратил лична молба до МВФ за финансова помощ за България

1996

Възраждането на кредитния сектор в България води и до финансовата криза от 1996-1997 г., фалити на много трезори и огромен срив на банковата система

15 февруари 1997

Служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен борд в България

5 юни 1997

Приет е Законът за валутния борд – 1000 лева стават равни на 1 германска марка

1 юли 1997

В България е въведен валутен борд (паричен съвет) и българският лев е фиксиран към германската марка при курс от 1000 лв. за 1 марка

25 септември 1998

Бордът на директорите на Международния валутен фонд одобрява шестото 3-годишно споразумение с България, според което на страната се предвижда да бъдат отпуснати 840 000 000 долара

1998

Започва да работи Печатницата на БНБ. Оттогава всички български банкноти се произвеждат у нас

5 юли 1999

Влиза в сила Законът за деноминацията на лева – 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев.

След като еврото стана официално платежно средство на Европа, родният лев беше автоматично „вързан” към единната валута при курс от 1,95583 лв. за евро.

3 юли 2000

Подписано е споразумение с МВФ за повишаване на доходите, намаляване на данъците и замразяване цените на отоплението

2002

Излиза първата монета с нанесено оцветяване, сечена у нас. Тя е посветена на новогодишните празници и на гърба й са изобразени две сурвакарчета. Паричката е изработена от медно-никелова сплав и тежи 15 грама. Номиналната й стойност е 5 лева, но се продаваше за 7 лв. Тиражът от 10 хил. бройки се изчерпи за броени часове

2004

За 125-ата годишнина на БНБ в България е пусната в обращение възпоменателна монета. Тя струва 350 лв., но номиналната й стойност е 125 лв. Паричката е от злато и тежи 7,78 грама. Тиражът е само 3 хил. бройки. С най-голям номинал пък са златни 20 хил. лв., сечени 5 години по-рано, за 120-ата годишнина от основаването на Централната банка. Тази паричка тежи само 1,55 г и цената й е 52,70 лв. 20 хил. лв. са сечени и през 1998 г., посветени на Четвероевангелието на цар Иван Александър

Февруари 2006

„Транскарт” издава първата чип-карта в България. Това е международната кредитна карта ТРАНСКАРТ JCB. С такава карта във Виена беше осъществена първата транзакция с чип-карта JCB, издадена в Европа

23 февруари 2007

Подписана е Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане – първото по рода си споразумение между България и САЩ

2007

Годината остава рекордна в българската история с пик от 9,05 млрд. евро преки чужди инвестиции

16 октомври 2008

Издадена първата у нас дебитна карта само с чип – VISA vPay, на „Уникредит Булбанк”

2008

Основният борсов индекс SOFIX се срива със 79,7 % за 2008 г.