Общи факти Бейрут (1 500 000 ж., 2005 г.) е красиво разположен на издаден в морето нос насред ливанския бряг, а над него се издигат Ливанските планини. Заради разположението му на брега на Източното Средиземноморие през цялата си дълга история Бейрут е бил място, където се смесват различни раси и култури. Той е един от градовете в Близкия изток с най-голямо културно и религиозно разнообразие, с най-малко десет обособени християнски и мюсюлмански секти. От средата на XX в. той става известен като „Близкоизточния Париж” – интелектуална и търговска столица на арабския свят.
Съвременният град е изпълнен с дух на търсене в областта на музиката, изкуството, кухнята и поощрение на интелекта. Хедонизмът (възхвала на удоволствието) властва както в търговската част на града, в централния район Ашрафие, така и около книжарниците на Хамра, или в бохемския квартал Гемайзе. От стръмната скала на Рауше, в северния край на Крайбрежния път, се открива гледка към Гълъбовите скали – два високи монолита, издигащи се сред морето: вечен свидетел на силния дух на града.
Забележителности:- Централният пазар „Сук ел Баргут”, провеждан ежедневно на площад Ел Бурдж;
- Новата градска архитектура и „Сук ел Тайеб” в Картие де з-Ар;
- Музеят „Сурсок” с великолепната му художествена колекция;
- Градината „Рене Моавад” в района Санайех – едно от най-старите открити пространства в града, използвано за игра на децата, за отдих на възрастните и за излагане на произведенията на творците, и което през 2006 г. бе превърнато в бежански център на открито;
- Големият сарай – османски дворец, резиденция на министър-председателя;
- Паркът „Гибран Халил Гибран” – градина в чест на известния ливанско-американски поет и философ;
Още информация: (натисни, за да разгърнеш) През 1975 г. сепаратистките напрежения прерастват в жестока 15-годишна гражданска война, която превръща града в ничия земя. Бейрут тъкмо си е възвърнал статута на значимо културно средище, когато израелските бомбардировки през 2006 г. му нанасят тежки поражения, предизвиквайки неизмерими загуби както на човешки живот, така и на съвсем новата инфраструктура на града.
Бейрут – „Градът, който няма да загине”, пак е възкръснал от пепелта на последното си разрушение с дух, вдъхващ уважение. Това обаче не е съвсем неочаквано, защото главният паметник, намиращ се в неговия център, на Плас де Мартир (Ел Бурдж), обозначава мястото, където през 1916 г. шестима ливански националисти, борци за свобода, са екзекутирани публично от османците.
Бейрут е избран от ЮНЕСКО за световна столица на книгата през 2009 г.
снимка 1: Изглед към Бейрут; снимка 2: Възстановеният център; снимка 3: Джамия "Мохамед Ел Амин"; снимка 4: Модерни сгради; снимка 5: Плажната ивица;
