Охрид

[Обиколи Света]

Общи факти

     Охрид (42 хил. ж., 2002 г.) е разположен край бреговете на Охридското езеро в Югозападна Македония. Той е един от най-живописните градове в страната, за което основна роля има прекрасното Охридско езеро - едно от най-старите и дълбоки езера в Европа, осигуряващо дом на уникална екосистема с повече от 200 ендемични вида. Охрид се намира на 700 м н.в., като в неговата градска част попадат и два хълма. На изток от него се издига високата над 2000 м планина Галичица. Охрид впечатлява туристите със своята специфична архитектура, калдъръмени улички и живописни къщи. Но градът е дори по-известен с древните си църкви, базилики и манастири, които датират още от времето на учениците на Кирил и Методий - Климент и Наум. Те двамата, с подкрепата на българския цар Борис I, формулират кирилицата като азбука, използвана днес от много славянски народи. Оцелелите до наши дни църкви свидетелстват за майсторството на тогавашните строители. В тях могат да се видят множество ценни произведения на изкуството – красиви икони, фрески и мозайки от различни епохи. Интересен факт е, че Охрид и Охридското езеро са едновременно включени в Списъка на ЮНЕСКО за паметници на световното културно и съответно природно наследство - има само още 27 други места по света, които са удостоени с това признание.
     Археологическите разкопки показват, че на това място е съществувало едно от най-старите селища в Европа. Градът за първи път се споменава в гръцки документи от 353 г. пр.Хр., когато той се нарича Лихнидос (Градът на светлината). Когато работници и войници започват да строят крепост на върха на хълма през 879 г., градът вече е прекръстен на Охрид (вероятно от словосъчетанието "Ох рид", означаващо буквално "Ох, хълм"). Тук християнството прониква още през IV в., откогато е известен и първият му епископ – Зосим (344 г.). Оттогава започват да се строят красиви църкви и манастири – повечето византийски, а някои късносредновековни, когато градът е известен като „Славянският Йерусалим”. В днешния си вид градът е застроен главно между VII и IX в. По време на византийското владичество той се превръща във важен културен и икономически център и епископски град на Православната църква. Освен свещен град, Охрид е и средище на славянската писменост и култура. Във възстановената църква в Плаошник, разрушена от османските войски, през X в. е съществувал един от най-ранните европейски университети. В началото на XI в. Охрид за кратко става столица на българския цар Самуил, чиято крепост все още се издига над града. Предполага се, че тя е издигната върху по-стари основи от времето на Филип II Македонски, бащата на Александър Велики. По време на османското владичество Охрид остава седалище на Охридската архиепископия, която в по-стари времена обхваща земите от р. Дунав дo Солун и Албания.

Забележителности:

• Църквата „Св. София”, където са изложени експонати от Средновековието. В днешно време тя е катедрала на охридските архиепископи. Вътре в църквата се намира най-голямата композиция на фрески от XI в., запазена в света;
• Църквата „Св. Климент” от XIII в. – притежава интересни фрески и известна колекция от средновековни реликви;
• Манастирът „Св. Пантелеймон” – в него се пазят над 800 икони, създадени между XI и XIV в. Тук през X в. е отворен може би първият университет в Европа, като това е и мястото, където е създадена кирилицата;
• Красивият манастир „Св. Наум”;
• Националният музей в Охрид – представя историята на по-ранните обитатели на тези места. В музея са изложени интересни погребални принадлежности от времето на древните гърци, открити край Требенища и намерените неотдавна край Горна порта златна погребална маска и ръкавица от V в. пр.Хр., както и останки от римския театър;
• Римският театър, построен преди около 2000 години, в който са открити имената на някои посетители, гравирани по заеманите от тях седалки;
• Старата чаршия - тъй като Охрид навремето е бил голям религиозен и културен център, той никога не е имал важно търговско значение. Това е видно от големината на неговата чаршия, която се състои само от една улица. В миналото чаршията е била покрита с лозя, които са предпазвали търговците от слънцето и дъжда;
• Селището Мезокастро - намира се между пазара и градските стени. Някога тук са живеели бедните, като техните къщи са включвали части от крепостните стени;
• Селището Канео - едно от най-живописните места в Охрид, което стои под скалата, на която се издига църквата "Св. Йоан Канео". Навремето селището Канео е било кварталът на бедните рибари;
• Крепостните стени - целият стар град е бил обграден от стени, които са били част от крепостта на цар Самуил. Първите укрепления тук са били построени през V в.пр.Хр., но най-ранните запазени са от III в.пр.Хр. Останките от крепостта на цар Самуил могат да бъдат достигнати като се тръгне от манастира „Св Пантелеймон” - запазени са древни гробове, останки от кръгла кула и изкуствен водоем;
• Къщите "Робевци" и "Урания" - едни от най-ярките примери на традиционна архитектура в Охрид. Навремето те са били дом на много богати фамилии. Понастоящем и двете къщи са превърнати в музеи. Тъй като по време на османското владичество на християните не им било позволено да строят къщи извън крепостните стени, в Охрид се развил специфичен архитектурен стил - тесни улички и тунели от съединени над тях къщи;
• Фестивалът на театъра и музиката, който се провежда през юли или август;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    Османският пътешественик от XV в. Евлия Челеби отбелязва, че в Охрид има 365 църкви - по една за всеки ден от годината. Това е причината Охрид да бъде наречен „Славянския Йерусалим”.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Охрид;
снимка 2: Църква "Св. Йоан Канео";
снимка 3: Църква "Св. Богородица";
снимка 4: Църква "Св. София";
снимка 5: Самуиловата крепост;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  Darko.Onosimoski, diego_cue, Darko.Onosimoski, Darko.Onosimoski, Yannis A. Nikolos;