Калофер

[Обиколи Света]

Общи факти

     Калофер (3 113 ж., 2010 г.) е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина, в близост до гр. Карлово. Бистрите води на Тунджа преминават през това малко китно градче, сгушено в полите на Балкана. Калофер е важен пункт за много маршрути в областта на национален парк "Централен Балкан" - към хижа "Рай", връх Ботев, водоскока Райско пръскало, както и към резервата "Джендема". Освен природните си дадености, Калофер е съхранил през годините много български занаяти и православни традиции - тук са изградени шест църкви, два манастира и три метоха. Посещение на ателие за плетене на прочулата се и зад граница калоферска дантела или за тъкане на традиционните селски черги и китеници са част от атракциите в района. Най-голяма популярност обаче Калофер дължи на факта, че е родното място на поета-революционер Христо Ботев, чиито мемориал гордо се извисява над града.
     Калофер възниква като нов град към средата на XVI в. Оттогава датират преписките в ръкописи и старопечатни книги, в които се споменава името на селището. Специалните привилегии, които Калофер придобива още със самото си създаване, играят значителна роля в неговото развитие и дават възможност на жителите му да запазят българския характер на селището. От него излизат 15 хайдушки дружини, които защитават имота, труда и честта на местното население. Въпреки тази закрила, богатството на града привлича многобройни кърджалийски банди, които успяват да го разграбят и опустошат два пъти - през 1799 и 1804 г. Калофер преживява истински стопански разцвет през XIX в., когато предприемчивите му жители го превръщат в гайтанджийско и абаджийско средище, и в един от центровете на розопроизводството в Карловския край. Едни от най-видните търговци и занаятчии в Цариград, Одеса, Букурещ и Виена са калоферци. Повишеното материалното благосъстояние на една част от населението и щедрите дарения на калоферските търговци и занаятчии позволяват отделянето на значителни средства за развитието на образованието. Килийни училища в Калофер се отварят още от 1820 г. В навечерието на Освобождението Калофер е процъфтяващ град с 5-6 хил. жители. На 26 юли 1877 г. перлата на Стремската долина - Калофер, е напълно опожарен и сринат до основи. Непримиримият български дух обаче помага на завърналите се да съградят от пепелищата нов град.

Забележителности:

• Национален музей “Христо Ботев” - изграден е на мястото, където се е намирала последната къща на Ботевото семейство. Тя е възстановена през 1942 г. по спомени на Ботевия брат ген. Кирил Ботев. Нова музейна сграда е построена през 1973 г. в двора. В нея са експонирани единствените запазени вещи на Ботев - джобен часовник и писалищни принадлежности. Има мраморен бюст на поета и скулптурна фигура на майка му;
• Мемориалният комплекс с гранитния паметник на Христо Ботев;
• Даскал Ботевото училище - на приземния етаж е уредена художествена галерия с творби, посветени на Калофер и Христо Ботев, а на вторият етаж е постоянната експозиция "Просветното дело в Калофер през Възраждането". Пред сградата е запазен камъкът, от който младият Ботев произнася огненото си слово на 11 май 1867 г. против турската власт, след което е принуден да емигрира. До сградата е издигнат бюст-паметник на даскал Ботьо Петков;
• Църквите на Калофер - „Св. Богородица" (построена 1848 г.), „Св. Архангел Михаил" (намираща се на левия бряг на р. Тунджа, на висока площадка),  “Св. Атанас” (единствената църква, намираща се на десния бряг на р. Тунджа, с отделна кула-звънарна източно от нея), „Св. Троица";
• Девическият манастир "Св. Въведение Богородично" - може би първият девически манастир, възникнал по българските земи (ок. 1738 г.). Опожаряван е два пъти по време на кърджалийските нападения. След Освобождението е възстановен с руски средства и църквата е украсена с руски икони;
• Прочутият в миналото мъжки манастир "Рождество Богородично" - разположен извън града, в чудно красива местност. Основан е през 1606 г. и е известен с храмовата си икона, която според легендата имала чудотворна сила;
• Величественият паметник на Калифер войвода;
• Екопътека "Бяла река" - една от най-красивите екопътеки в България. Изградена в ждрелото на Бяла река, двукилометровата пътека минава по осем моста с обща дължина около 80 м, близо 400 м вградени в земята стълбища и над 85 м дървени стълби и платформи, опасана е от 460 м парапети, има три площадки за наблюдение, място за отдих и осем къта, от които всеки може да се наслади на биологичното разнообразие;
• Водопадът “Райското пръскало” - най-високият водопад не само в България, но и на Балканския полуостров (125 м). Той е един от най-труднодостъпните резервати в България, до него може да се стигне само пеша, за около 4 часа от местността Паниците край Калофер. Извира почти от самия връх Ботев;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Екопътека "Бяла река" и водопадът “Райското пръскало” покажи/скрий

     - Екопътека "Бяла река" е част от туристическата инфраструктура в Калоферския участък на Национален Парк Централен Балкан. Маршрутът е замислен като атрактивен образователен тур в един от най-живописните участъци на парка. Стръмните брегове са покрити със зеленина и диви цветя, и населени от изобилен животински свят. Трасето представлява кръгов маршрут под формата на осмица и започва на около 500 м след Калоферския манастир, където е изграден т.н. бивак Бяла река. Местата на мостчета през реката са сполучливо подбрани на най-красивите и недостъпни участъци. Пътеката свършва в началото на резерват Джендема и се обхожда за около час.
    - Водопадът “Райското пръскало” се намира в резервата Джендема (от турската дума “джендем” – ад, макар, че за планинските обитатели – вълци, мечки, елени, диви кози, царски и скални орли и много други, той е рай), обхващащ целия водосбор на Бяла река, заключен между старопланинските върхове Ботев и Равнец, както и горното течение на река Тунджа и ждрелото на река Тъжа.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Калофер;
снимка 2: Музеят на просветното дело;
снимка 3: Мемориалният комплекс с паметник на Христо Ботев;
снимка 4: Къщата-музей на Христо Ботев;
снимка 5: Дървен мост над Бяла река (част от екопътеката);

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: Община Карлово, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  W140, KARANESHEV3112, WizardBGR, Svilen Enev, Петър (член на форума);

Спонсорирани връзки на места за настаняване в Калофер

Къща за гости
"При чорбаджийката"