Автор Тема: Занзибар  (Прочетена 696 пъти)

Неактивен Обиколи Света

  • Глобален модератор
  • Почетен пътешественик
  • *****
  • Публикации: 881
  • Положителен рейтинг: 19
    • Профил
Занзибар
« -: Ноември 24, 2010, 15:32:28 »
Общи факти
     Самото име Занзибар предизвиква появата на екзотични представи за далечен остров, заобиколен от блестящи сини морета и плажове, покрити с невероятно бял пясък, а въздухът ухае на карамфил. Старият център на град Занзибар (206 000 ж., 2006 г.) – Каменният град, превръща тези илюзии в реалност. Построен на един полуостров на западния бряг на острова, той представлява причудлива смес от арабски, индийски и африкански култури и стилове с малко европейски привкус като добавка.
     Векове наред корабите с подправки и роби, пътуващи между Азия и Африка, правят Каменният град основен пункт на арабските търговски интереси в Източна Африка. Поради това до края на XIX в. градът се намира под властта на султаните на Оман и едва с развитието на Дар ес Салам и на Момбаса той започва бързо да запада. През 1964 г. последният султан е свален от власт и Занзибар се обединява с намиращата се в съседство на континента Танганайка в обща държава – Танзания. Повечето от чужденците напускат острова, а изоставените от тях сгради са конфискувани в полза на правителството, но скоро започват да се рушат. За щастие включването им в списъка на ЮНЕСКО с паметници на световното културно наследство предизвиква засилен интерес към запазване и възстановяване на суахилските исторически и архитектурни ценности.
     Арабската крепост, започната от португалците и довършена от османските турци през 1701 г., е най-старата сграда тук. Нейните високи крепостни стени с шоколадено кафяв цвят ограждат едно зелено пространство с магазинчета и кафене. Градът е пълен с привлекателни сгради. По тесните сенчести улички са наредени арабски къщи с голи фасади и живописни вътрешни дворчета зад тях. Дългите прозорци са поместени в дълбоки ниши, а коридорите на първите етажи позволяват на оманските жени да общуват помежду си без да бъдат виждани от чужди очи.
     Пред очите ви ще се появят масивни порти от твърда дървесина, майсторски резбовани от индийски майстори и украсени с бакърени пулове в индийски стил. Някои къщи разполагат с красиви балкони – част от оригиналната сграда или добавени по-късно. Ниските каменни пейки пред входовете са използвани от местните мъже, които седят там понякога с часове и бистрят политиката. Има толкова много оригинални постройки, които си заслужава да видите, и толкова много романтични истории, които ще научите, че в никакъв случай не трябва да се отказвате от една разходка из стария град за сметка на плажовете.
Забележителности:
     Дворцовият музей – дворец на султаните от 90-те години на XIX в. до 1964 г.;
     Робският пазар и издигнатият там паметник – търговията с роби в Каменния град продължава цели 30 години след като официално е преустановена през 1873 г.;
     Домът на д-р Ливингстън, построен за един султан и обитаван от множество изследователи и мисионери през Викторианската епоха;
     Лечебницата „Насур Нурмохамед” – красива реставрирана сграда с културен център в съседство;
     Мемориалният музей на мира.
Интересно: Вокалистът на „Куин” – Фреди Меркюри, е роден в Каменния град.

Грешка!

Call to undefined function mysql_connect()

Untitled Document