Общи факти (http://obikolisveta.net/World_Photos/Bulgaria/Velingrad/Velingrad_map.png)
Велинград (25 308 ж., 2010 г.) е един от най-известните балнеоложки и планински курорти в България. Намира се в Чепинската котловина в Западните Родопи, която се характеризира с много красива природа - богати иглолистни гори, обширни поляни и кристално чисти реки. През 2008 г. Велинград беше обявен за "СПА столица на България". В града има над 80 топли минерални извори, като той е на първо място в страната по изобилие и разнообразие на минералните си води, чиято температура варира между 28°С и 91°С. Истинско чудо на природата е най-големият карстов извор в България - Клептуза, от който всяка секунда на повърхността бликат 580-1180 л/сек. Освен богатството от извори, в близост до града има 2 ски писти, което прави Велинград целогодишен курорт.
Велинград възниква през 1948 г. в резултат на сливането на три села - Каменица, Лъджене и Чепино. Днес те са трите основни квартала на града. За най-старо от тях се смята с. Каменица, чиято стара църква датира от 1816 г., а най-новото е с. Лъджене. Чепинският край става част от българската държава още по времето на Първото българско царство. Крепостта Цепина, а с нея и целият край, падат под османска власт през 1371 - 1373 г. Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1816 г. каменчани изградили новата църква „Св. Троица”. Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвета. След Освобождението от османско владичество през 1878 г. в района около Велинград се създават работилници и предприятия за обработване на дървен материал.
Забележителности:
- Изворът "Клептуза" - най-големият карстов извор в България. Той има дебит от 600 до 1200 л/сек, подхранва две изкуствени езера, а край него е обособена зона за отдих с водни колела;
- Вельова баня - разположен в квартал Лъджене, това е един от най-атрактивните исторически паметници във Велинград. Банята е построена през 1640 г. Температурата на водата тук е 43°С и се ползва за лечение, без да се разхлажда;
- Крепостта "Цепина" - изградена е на скалист връх с надморска височина от 1136 м. През Средновековието е била политически и административен център. Днес са реставрирани основите на крепостните стени, основата на църквата и четири водохранилища. В подножието на Цепина има експозиция с находките, открити при археологическите й проучвания;
- Историческият музей - тук може да бъде видяна една от най-богатите експозиции на великденски писани яйца в България;
- Курортът Юндола - намира се на 16 км от Велинград. Юндола заема обширна седловинна поляна с размери приблизително 3 км на 1 км между планините Рила и Родопи ;
- Пещера Лепеница - намира на около 13 км югозападно от Велинград, на левия бряг на едноименната река. Лепеница е дълга 1 525 м и е на три етажа. Долният е с дължина 273 м и през него тече подземна река. Скоростта на водата е 1 600 м в час. На втория етаж има четири езера в дъждовно време, а при сухо остават две. Третият етаж е сух. Входът на пещерата е висок само 1 м, а профилът силно наклонен. Това до известна степен е позволило на пещерата да запази уникалната си красота. Повече информация виж по-долу;
- Беловската базилика - един от най-добре запазените ранно-християнски храмове в България. Тя се намира сред красивите северозападни склонове на Родопите и е била голям духовен център при съществуването си до XVII в., когато е разрушена от османците при голямото помохамеданчване на българите от велинградските села. Мястото се почита и днес, и затова до базиликата е изградена черква, която макар и да е доста отдалечена от околните села е много посещавана;
- Местността Бялата скала - намира се близо до Велинград. Тя е била заселена от древните траки отпреди повече от 5000 години. Самата бяла скала е дълга над 220 метра и широка до 20 метра, като отвесните й стени са високи над 50 метра. Размерите и разположението на скалата са основните фактори тя да бъде използвана като естествена крепост, изискваща минимални изкуствени укрепления. Повече информация виж по-долу;
- Побит камък - скално образувание от едрозърнест гранит, чиято форма напомня на руските матрьошки. Намира се на около 35 км от Велинград, до село Побит камък;
- Теснолинейната железопътна линия Септември - Добринище, която преминава през Велинград. Тя се е превърнала в туристическа атракция;
Още информация: (натисни, за да разгърнеш)
- Велинград е един от най-безоблачните градове в България. Наличието на ясно време и обилно слънцегреене е характерно за града, който е и едно от местата в България с повече безвалежни дни.
- Най-горещи са водите на извора в квартал Каменица - с температура до 91°С.
Пещерата Лепеница почти няма разклонения, което дава възможност на посетителите да се насладят на целия й блясък. От входа се разкриват няколко зали. В първата подът е покрит с едри люспи, които приличат на мидени черупки. При осветяването пречупват светлината в най-различни цветове. В пещерата се откриват и зала на кратерите, зала на бисерите, голям и малък храм. Тук спелеолозите са открили седем бисера – едни от най-редките природни образувания, които сега се намират в Природонаучния музей в София. Пещерата се обитава от 20 вида пещерни животни, сред тях — осем вида прилепи. Според д-р Петър Берон в Лепеница има четири вида животинки, които не се срещат никъде другаде по света.
Бялата скала предизвиква интерес не само с факта, че е използвана като естествена крепост, но и със своето светилище в най-горната си част. Освен богатите находки на тракийски и римски монети, тук се откриват много керамични съдове, предимно от бронзовата и желязна епоха. В заровените съдове все още могат да се видят кости от храна. До самото светилище води каменен път, изсечен в скалата. Широчината му е 105 см, а дължината му над 32 метра. Отличното състояние на пътя се дължи на това, че той е бил затрупан с пръст и камъни през вековете, в които светилището и крепостта не са използвани. Друга забележителност в местността е легендарното цвете Родопски силивряк (Хаберлеа Родопензис). То притежава необикновеното свойство анабиоза. Това означава, че може да възкръсне и да цъфти, дори ако е било изсушено години наред.
Избрани снимки
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/8930580.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/8930580) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/41085629.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/41085629) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/237739.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/237739)
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/29968971.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/29968971) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/41575577.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/41575577)
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.
снимка 1: Изглед към Велинград;
снимка 2: Парк с борови дървета;
снимка 3: Езерото "Клептуза";
снимка 4: Изворът "Клептуза";
снимка 5: Вельова баня;
Забележка (натисни, за да разгърнеш)
- За текстовата част са използвани следните източници на информация: Национален туристически сайт на България (http://bulgariatravel.org/bg/object/30/Velingrad), Wikipedia (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4);
- Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
7337 (http://www.panoramio.com/user/670340?with_photo_id=8930580), Laura (http://www.panoramio.com/user/2018384?with_photo_id=41085629), simonoff (http://www.panoramio.com/user/48833?with_photo_id=237739), alleexx86 (http://www.panoramio.com/user/2966746?with_photo_id=29968971), bozhana (http://www.panoramio.com/user/4806379?with_photo_id=41575577);