Общи факти (http://obikolisveta.net/World_Photos/Macedonia/Strumica/Strumica_map.png)
Струмица (35 хил. ж., 2002 г.) е най-големият град в източната част на Македония, разположен до границата с България и недалеч от Петрич. Градът е наречен на р. Струмица (или още Струмешница), която преминава през него. Районът около Струмица е пълен с интересни обекти за посещение - живописната планина Беласица, водопадите край Смоларе и Колесино, усамотените действащи манастири във Водоча и Велюса, съхранили се от византийско време и известни със своите фрески, мозайки и спокойствие.
За първи път селището е споменато през II в.пр.Хр. с гръцкото име Астрайон (озн. "звезден"), а по-късно вече приема своето латинско наименование Тивериополис. Сегашното си име Струмица получава от славянските заселници през Средновековието. През IX в., по времето на цар Самуил, градът е част от българското царство. През 1014 г. той преминава под властта на Византийската империя след битката при село Ключ. По време на Втората българска държава Струмица е отново под българско управление за период от два века, когато през 1395 г. пада под османско владичество. По време на Националното възраждане през втората половина на XIX в. в града се отварят българско училище и църква. През 1895 г. д-р Христо Татарчев основава тук комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1897 г. Струмица преминава към Българската екзархия. По време на Първата балканска война българите освобождават града от османска власт и за период от шест години той е в границите на българската държава. След поражението си по време на Първата световна война, България е принудена по силата на Ньойския мирен договор да предаде Струмица на Кралството на сърби, хървати и словенци, по-късно превърнало се в Югославия.
Забележителности:
- Цареви кули - това е крепост, разположена на върха на стръмен хълм, който се издига над Струмица от юг. Крепостта се намира върху плато с надморска височина от 445 м. По краищата на платото се виждат останки от крепостни стени. Във вътрешността на обекта има останки от централна кула-тъмница, използвана като команден център. През XVII в. крепостта е била изоставена;
- Паметникът на Гоце Делчев - разположен е на централния градски площад. Паметникът е издигнат, за да ознаменува 100 години от рождението на Гоце Делчев, както и неговите чести посещения на Струмица. Статуята е отлята от бронз и е висока 5.2 м. Тя символизира борбата за свобода;
- Манастирът "Св. Богородица" във Велюса - разположен е на скалисто плато в село Велюса, на ок. 7 км западно от Струмица. Манастирът е построен през 1080 г., като в днешно време е най-известен със запазената архитектура и фрески от XI в., мозайки и мраморен иконостас. Друг манастир, който си заслужава да бъде посетен, е "Св. Илия", разположен на ок. 4 км от Струмица. Предполага се, че той е построен в края на XVI в.;
- Катедралната църква "Св. Кирил и Методий", католическата църква "Възнесение Богородично", църковният комплекс "Св. Леонтий" във Водоча;
- Римската баня в Банско, Македония - построена през III-IV в., римската баня се намира на 12 км източно от Струмица, в подножието на планината Беласица. Досега разкопките са разкрили 11 помещения в обекта с обща площ от 623 кв. м. Запазени са и стени с височина от 2 м до 6.7 м;
- Струмската гробница - намира се на 3 км западно от Струмица. Гробницата прилича на мавзолей със своите 9 пласта облицовъчен камък. Има легенда, че тук е погребана Струма, сестрата на Крали Марко, но не е сигурно дали това наистина е така;
- Карнавалът на Струмица - традицията за организирането му е на няколко века. Фестивалът се провежда всяка година по време на християнския Велик пост. Началото на фестивала се поставя в неделя вечерта чрез маскен бал, на който се избират принцът и принцесата. Основната карнавална вечер е във вторник, когато се събират не само маскирани участници от страната, но и карнавални групи от чужбина;
Още информация: (натисни, за да разгърнеш)
В Струмица се развива част от действието на романа "През дебрите на Балкана" (1888 г.) на известния немски писател Карл Май, в който главният герой споделя „От по-нови данни знаех, че градът има около седем-осем хиляди жители, в по-голямата си част турци и българи, отглеждащи много памук и тютюн."
Избрани снимки
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/683978.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/683978)
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/5544028.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/5544028)
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/34026723.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/34026723) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/6127350.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/6127350)
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.
снимка 1: Изглед към Струмица;
снимка 2: Централният площад с паметника на Гоце Делчев;
снимка 3: Манастирът "Св. Богородица" във Велюса;
снимка 4: Църковният комплекс "Св. Леонтий" във Водоча;
снимка 5: Цареви кули;
Забележка (натисни, за да разгърнеш)
- За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel (http://wikitravel.org/en/Strumica), Wikipedia (http://en.wikipedia.org/wiki/Strumica);
- Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
risto.zimbakov (http://www.panoramio.com/user/146991?with_photo_id=683978), Тиверополник (http://en.wikipedia.org/wiki/File:%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%88%D1%82%D0%B0%D0%B4_%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2_%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0_(2).jpg), PericaStojkovski (http://www.panoramio.com/user/613742?with_photo_id=5544028), Maria H-S (http://www.panoramio.com/user/1698637?with_photo_id=34026723), Liljana Stojanova (http://www.panoramio.com/user/100316?with_photo_id=6127350);