ObikoliSveta.Net - форум за пътешествия по целия свят!

Отзиви за градове и курорти => Южна Европа => Португалия => Темата е започната от: Обиколи Света в Септември 28, 2012, 23:15:45

Титла: Лисабон
Публикувано от: Обиколи Света в Септември 28, 2012, 23:15:45

Общи факти

(http://obikolisveta.net/World_Photos/Portugal/Lisbon/Lisbon_map.png)

     Лисабон (548 хил. ж., 2011 г.) е столицата на Португалия, разположен при устието на р. Тежу ("Тахо" на испански), на брега на Атлантическия океан. Градът, наричан на португалски Лишбоа, е заобиколен от седем хълма. В своите административни граници той има население от под 600 хил. души, но реалната му територия се разпростира значително извън тях - метрополията му обхваща над 3 млн. жители. Интересен факт за Лисабон е, че той е най-западно разположеният голям град в Европа и единствената европейска столица, намираща се на брега на Атлантическия океан. Той е един от значимите финансови и търговски центрове на континента, като тук се намира също така и най-голямото (или второто по големина) контейнерно пристанище на европейския атлантически бряг. Ежегодно градът посреща над 1,7 млн. туристи, привлечени от богатото му културно наследство, сградите с искрящо бели фасади и уникалната атмосфера, създавана от криволичещите тесни улички в центъра на града.
     Лисабон е един от най-старите градове в света, предшестващ със стотици години други съвременни европейски столици като Лондон, Париж и Рим. Основан е още от древните финикийци през 1200 г. пр.н.е. под името Алис Убо (от финикийски "защитено пристанище", заради разположението му в почти затворения естуар на р.Тежу). Селището бързо се превръща в основен център на търговия за племената от вътрешността на Иберийския полуостров. След поражението на Ханибал по време на Пуническите войни, Римската империя завладява Хиспания (римското наименование на Иберийския полуостров). По това време Олисипо (тогавашното име на Лисабон) сключва съюз с римляните, като изпраща хора, които да помогнат на римските легиони в борбата им със северозападните келтски племена. В замяна на това градът, прекръстен на Фелиситас Юлия, получава автономия на управление, а неговите жители имат привилегията да бъдат римски граждани. Римляните построяват тук много сгради и съоръжения - крепостна стена, огромен театър, бани, храмове, голям форум и множество инсула (римски жилища, подобни на апартаменти). Икономическото значение на Фелиситас Юлия нараства, като градът придобива голяма известност благодарение на своя гарум (рибен сос, високо ценен от елита на Империята и експортиран за Рим в амфори). През 711 г. Лисабон е превзет от маврите. Мюсюлманското присъствие в съвременния град е все още видимо в Алфама - старата част на португалската столица, която оцелява след разрушителното земетресения от 1755 г. и последвалата вълна цунами. След тях градът никога вече не достига предишния си разцвет. Преди тези събития, през 1147 г. градът е завладян от кръстоносците като част от Реконкистата и върнат под християнско управление. Населението му тогава възлизало на 154 хил. ж. През периода XV-XVII в. Лисабон бързо забогатява, благодарение на търговията с подправки и скъпоценни камъни, след като Вашку да Гама открива морския път до Индия, а в Бразилия намират злато (XVII в.).

Забележителности:

• Алфама - това е най-старата градска част на Лисабон, която се разпростира надолу по южния склон от замъка "Кащело де Сао Жоржи" до р. Тежу. Кварталът е известен със своите криволичещи улички, малки площади, много близко едно до друго жилища с дюкяни под тях, фадо барове (типична португалска меланхолична музика) и ресторанти. Името му произлиза от арабското Ал-хамма, което означава "фонтани" или "бани". По време на ислямската инвазия на Иберийския полуостров Алфама е най-големият квартал в града, който впоследствие обаче е заселен от рибари и по-бедно население. Понастоящем някои от старите сгради се възстановяват;
• Байша - центърът на града, строен почти изцяло след земетресението през 1755 г. Това си личи от неговата планировка, която със своите прави форми напълно се различава от тази на историческите квартали в града. В Байша се долавя влиянието на Просвещението;
• Праса до Комерсио - един от най-елегантните площади в Европа, който гледа към реката. Оттук започва централната градска част на Лисабон. Наричан е често "Терейро до Прасо" ("Дворцовият площад"), защото до земетресението от 1755 г. върху него се е издигал дворецът "Пасос да Рибейра";
• Белем - известен като мястото, откъдето много от великите португалски мореплаватели се отправят на своите изследователски експедиции. Кварталът има множество забележителности, които си заслужава да се видят: Кулата Белем (укрепена кула, охраняваща входа към пристанището, която присъства на повечето туристически брошури; свързана с Ерата на великите географски открития, кулата е включена в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство), Замъкът Белем (официална резиденция на португалския монарх и впоследствие на президента, построен е през XVII и XVIII в.), Манастирът Жерунимуш с прочутата си покрита колонада (един от най-популярните паметници на Лисабон в архитектурен стил Мануелин, или португалска късна готика, също включен в списъка на ЮНЕСКО), Паметникът на откритията (високата 52-метра скулптура е във формата на корабен нос с дузина фигури от португалската история), Културният център Белем (показва съвременна арт експозиция, включваща творби на Пикасо, Дали, Анди Уорхол и др.) и Музеят на каретите (дом на най-голямата в света колекция от карети и кралски превозни средства);
  
  скрит текст: (+) Още покажи/скрий

      Белем е португалското наименование на Витлеем, като патрон на църквата на Манастира Жерунимуш е Св. Мария от Витлеем. Стара легенда гласи, че крал Мануел I дал обет пред Бог, че ще построи величествен храм, ако пътешествието на мореплавателя Вашку да Гама до Индия завърши успешно. След откритието на морския път до Индия, управникът изпълнил обещанието си и през 1502 г. започва строежът на комплекса. В проекта били вложени огромни средства, включително и т. нар. „пиперени” пари – 5 %-на такса от всички приходи на страната от търговията й с подправки. Архитектът на храма – Диего де Гойтака, се смята за един от основателите на т. нар. стил "мануелино". След смъртта му през 1517 г., испанският архитект Жоау ди Кастильо добавя ренесансови детайли в сградата, а по-късно с класически елементи обогатяват фасадата и Диего де Торалва, и Жеронимо де Роау.
       Манастирът е завършен в края на XVI в., а едва през XIX в. са добавени камбанарията и западното крило. До 1833 г. комплексът е обитаван от монаси от ордена на „Св. Жером” (Св. Георги), покровител на моряците. След разпадането на ордена в сградата се е помещавало училище и сиропиталище. Тук са гробниците на Вашку да Гама и потомците му. Кулата Белем и манастирът Жерунимуш срещу нея единствени оцеляват в западната част на Лисабон след голямото земетресение от 1755 г.
• Средновековният замък "Кащело де Сао Жоржи" - представлява красива правоъгълна сграда с десет кули, разположена на върха на най-високия хълм в историческия център на града. Строго укрепената крепост е била построена от маврите, като понастоящем тя е основна туристическа атракция;
• Фасадата на църквата "Носа Сеньора да Консейсао Веля" - покрита е с множество декоративни фрагменти от XVI в. в стила на крал Мануел (късна португалска готика). Този стил е известен с богата украса от морски елементи, черпеща вдъхновение от откритията на Вашку да Гама - с този стил Португалия преминава от късната готика към Ренесанса;
• Църквите "Сао Роке" (най-ранната йезуитска църква в португалския свят, която служи на Ордена в продължение на 200 години, преди йезуитите  да бъдат изгонени от страната) и "Санта Енграсия" (датира от XVII в., като в края на XX в. е превърната от църква в Национален пантеон, в който лежат погребани известни португалци), както и Манастирът "Сао Висенте де Фора" (построен през XVII в., той е един от най-важните манастири в страната и образец на маниеризма; тук се намира кралски пантеон на португалските монарси от Браганса);
• Националният музей за древно изкуство (разположен в дворец от XVII в., музеят проследява развитието на португалското изкуство преди ранния XIX в.), Музеят "Калущи Гулбенкиан" (съдържа колекция от древни и някои модерни творби), Националният музей Азулежу (посветен на азулежу-то, което е вид португалско рисувано изкуство върху керамични плочки), Националният музей за костюми и мода (съдържа над 33 хил. мъжки и дамски облекла и носии от XVIII и XIX в.), Музеят на електричеството (проследява еволюцията на откритията в сферата на електричеството), Ориенталският музей (включва колекция от азиатски предмети в чест на португалските открития), Градският музей на Лисабон и др.;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    - За разлика от повечето столици, статутът на Лисабон като столица на Португалия никога не е бил официално даван или потвърждаван със законодателен акт или в писмена форма. Изборът му за столица се дължи на факта, че де факто той е бил такава още от 1147 г., когато кръстоносците си възвръщат града от маврите. Оттогава той е основният политически, икономически и културен център на Португалия.
    - Лисабон се "наслаждава" на мекия средиземноморски климат. От всички метрополии в Европа той има най-топлите зими, като средната дневна температура от декември до февруари е 15°C. Типичният летен сезон трае около шест месеца, от май до октомври, въпреки че температури от 20°C могат да се регистрират и през ноември, март и април.
    - Мануелино е специфичен португалски готически стил, в чиято орнаментика широко се използват елементи от морската флора и фауна (раковини, корали, водорасли, мекотели), както и от корабната техника (котви, мачти, корабни въжета, навигационни уреди). Носи името на крал Мануел I (1469-1521), при когото достига своя разцвет (португалски ренесанс). Шедьовърът на този стил е Манастирът на йеронимите (Жерунимуш), строен през 1502 г. В храма към него са саркофазите на Вашку да Гама и на поета Луиш ди Камоинш.

Избрани снимки
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/19630851.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/19630851)

(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/241762.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/241762) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/33150626.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/33150626)
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/10833704.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/10833704) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/9424740.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/9424740)
_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Лисабон;
снимка 2: Площад "Праса до Комерсио";
снимка 3: Квартал Байро Алто ("Горният квартал");
снимка 4: Манастирът Жерунимуш;
снимка 5: Замъкът "Кащело де Сао Жоржи";

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel (http://wikitravel.org/en/Lisbon), Wikipedia (http://en.wikipedia.org/wiki/Lisbon);

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  farangas (http://www.panoramio.com/user/2044573?with_photo_id=19630851), millotaurus (http://www.panoramio.com/user/45901?with_photo_id=241762), pilago (http://www.panoramio.com/user/555362?with_photo_id=33150626), Dejah (http://www.panoramio.com/user/947917?with_photo_id=10833704), Inaki Lasa Rodriguez (http://www.panoramio.com/user/16370?with_photo_id=9424740);