Общи факти (http://obikolisveta.net/World_Photos/Morocco/Marrakech/Marrakech_map.png)
Маракеш (1.04 млн. ж., 2006 г.) лежи в подножието на величествените планини Атлас в Мароко. Той е последният голям град и крайна точка на цивилизацията преди пустинята Сахара, простираща се отвъд южните склонове на планината. Известен е като "Градът на охрата", поради преобладаващия керемидено-червен цвят по сградите. Маракеш е най-важният от бившите имперски градове на Мароко, които някога са били столица на страната. Като повечето марокански градове той е съставен от стара укрепена част (медина) и съвременни предградия. В далечното минало тук идвали само представители на южните марокански племена и на берберите да продадат стоката си, да похарчат част от спечеленото за удоволствие и да натоварят своите кервани с всичко необходимо. Днес тук идват туристи от цял свят, но това не е променило ритъма на живота. Съвременното лице на Маракеш обаче личи от бързо обновяващите се сгради и улици. От главния площад "Джемаа ел Фна" започват прочутите маракешки сукове – огромен район от криволичещи покрити улички, разглеждането на който представлява голямо приключение. Има обособени пазари на метални изделия, на обработено дърво, на бояджии, на кожени изделия, както и всевъзможни други стоки, които са изложени за продан – от красиви килими до колоритна керамика.
Преди пристигането на алморавидите през XI в. районът около Маракеш е под контрола на берберския град Агхмат. Скоро след като завладява Агхмат, лидерът на алморавидите - Абу Бакр ибн Умар, осъзнава неговата пренаселеност. Това е причината той да реши да построи двореца си в равнините около р.Тензифт. Така се полагат основите на новата столица Маракеш, като предполагаемата година на нейното създаване е 1061 г. До построяването на първата сграда от камък през 1070 г. Маракеш е просто лагер от разпънати палатки в пустинята. Постепенно мястото е изпълнено с палмови дръвчета, които му придават облик на оазис. Най-величественият период на Маракеш е по времето на третия алмохадски султан - Якуб ал-Мансур, когато много поети и учени идват да живеят тук. Тогава започва строителството на джамията „Кутубия” и на нова касба (вид медина или крепост). Маракеш става главния център на Алмохадската империя, която през XII и XIII в. разширява своето влияние в Северна Африка и Испания. В продължение на векове градът е известен със своите "седем светци" - фестивал, създаден с цел да привлича богомолци. Поради тази причина в Маракеш са преместени гробниците на няколко известни личности.
Забележителности:
- Главният площад "Джемаа ел Фна" - пазарен площад в т.нар. медина (стария град), той е основна забележителност на Маракеш. Музиканти, танцьори и разказвачи на приказки пресъздават атмосфера подобна на тази през Средните векове и превръщат площада в кулминацията на всяка една нощ в Маракеш. Тук могат да се срещнат още змиеукротители, акробати, дресирани маймунки и жонгльори, както и хора, чиито лица са покрити със скорпиони. Освен това тук стават състезания на боксьори, боядисват се женски коси с къна и се правят хороскопи;
- Непрекъснатата 10-километрова защитна стена от кирпич, която заобикаля Стария град. По нея има издигнати кули и бастиони. Градските порти са 19 на брой, като най-красивата от тях е Баб Агнау (XII в.), единствената построена от камък;
- Минарето на джамията „Кутубия” - със своите близо 70 м височина то се е превърнало в емблема на града и може би е най-изящният ислямски архитектурен паметник в цяла Северна Африка. Значението му за Маракеш е подобно на това, което има Айфеловата кула за Париж. Джамията е красиво осветена през нощта. Туристи не се допускат вътре;
- Гробниците на династията Саади – красиви сгради в стил бо-ар, които са открити случайно в началото на XX в. Те са запазени в целия си блясък от славния период на управление на династията Саади. За разлика от двореца "Ел Бади", те не са разрушени, най-вероятно поради суеверни причини. Входът им е бил блокиран, поради което са се съхранили недокоснати в продължение на стотици години. Вътре гробниците имат красива украса и множество "зелидж" (марокански плочки);
- Възстановеното през XVI в. от династията на Саади религиозно училище "Бен Юсуф Медерса", което е най-голямата сграда на медината. Неговите фасади са покрити с архитектурна украса, в която се забелязва стилът на андалусийското изкуство;
- Дворецът „Ел Бади” – днес дворецът е в руини, защото е бил почти изцяло разрушен при падането на династията Саади, но останалото дава пълна представа за охолството, в което са живели владетелите. От терасата му се разкрива величествена гледка;
- Дворецът „Ел Бахия” - богато украсен, той е популярна дестинация за организираните туристически групи. Дворецът дава много добра представа за живота на мароканските благородници от XIX в. Има приятна градина с бананови растения;
- Градините Маджорел - истински оазис от шума на градските улици. Паркът включва колекция от растения от почти всяко кътче на планетата, както и една от най-пълните колекции от видове кактус. Сред градините се намира Музеят на ислямското изкуство;
- Градините Менара - разположени западно от града, те представляват комбинация от овошки и маслинови насаждения, обграждащи централен павилион, който е популярна забележителност на туристическите картички. Павилионът е построен през XVI в. от династията Саади и е възстановен през 1869 г.;
- Музеят Дар Си Сеид - стар дворец, където се помещават различни антики от историята на Мароко - дърворезби, музикални инструменти, оръжия, килими и керамика;
- Разходка из суковете (пазарите) - разположени до "Джемаа ел Фна", тук може да се купи почти всичко: от подправки до обувки. Пазарлъкът е основен метод на договаряне на покупка, но търговците тук са по-малко агресивни от тези напр. в Египет или Турция;
- Работилниците за щавене на кожи;
Още информация: (натисни, за да разгърнеш)
- Името Маракеш произлиза от берберските думи "мър акуш", които означават "Земя на Господ".
- В Маракеш се намира най-големият сук (традиционен пазар) в Мароко, както и един от най-оживените площади в Африка и света - "Джемаа ел Фна".
- Туристите трябва да са много внимателни, когато се движат в тълпата по "Джемаа ел Фна", поради многобройните джебчии.
Избрани снимки
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/11297579.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/11297579) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/19573449.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/19573449) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/16675185.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/16675185)
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/39584413.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/39584413) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/95122.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/95122)
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.
снимка 1: Изглед от Маракеш;
снимка 2: Червената защитна стена от кирпич;
снимка 3: Един от суковете;
снимка 4: Минарето на джамията „Кутубия”;
снимка 5: Атласките планини;
Забележка (натисни, за да разгърнеш)
- За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel (http://wikitravel.org/en/Marrakech), Wikipedia (http://en.wikipedia.org/wiki/Marrakech);
- Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
belchior (http://www.panoramio.com/user/1199995?with_photo_id=11297579), Styve Reineck (http://www.panoramio.com/user/240236?with_photo_id=19573449), wx (http://www.panoramio.com/user/359127?with_photo_id=16675185), Magdalena Hudranova (http://www.panoramio.com/user/3325569?with_photo_id=39584413), Patrick Flament (http://www.panoramio.com/user/11971?with_photo_id=95122);