Общи факти (http://obikolisveta.net/World_Photos/Bulgaria/Sofia/Sofia_map.png)
София (1.205 млн. ж., 2011 г.) е столицата и най-големият град на България, а също така 12-ят по големина град в Европейския съюз. София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша (на 550 м н.в.), в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Витоша, Люлин, Лозенска планина). Градът лежи върху обширните тераси на няколко реки, притоци на Искър – Дървенишка, Перловска, Владайска и Суходолска река. През София преминават важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на кръстопътното си разположение на Балканския полуостров, София още в миналото е оживен град и търговски център. В днешно време София може да се гордее със своите 300 парка, които я превръщат в една от най-зелените столици в Европа. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има минерални извори.
София е един от най-старите европейски градове. Благоприятното кръстопътно положение и горещите минерални извори са повлияли върху неговото развитие. Следи от живот в района има още от праисторическо време, но най-старите заселници с определена етническа принадлежност са тракийското племе на сердите, които основали селище, наречено по-късно от римляните "Сердика". Римският император Марк Улпий Траян (98–117 г.) прибавя Улпия към името на града, изравнявайки го по права с всички големи градове в източните провинции на империята. Улпия Сердика има рядката привилегия да сече римски монети. Преди това, за кратък период от време, през IV в. пр.н.е. градът е управляван от Филип II и след това от неговия син Александър Македонски, а 800 години по-късно римският император Константин I го назовава „моя Рим” и го оформя като крепост със здрави стени. Архитектурата коренно се променя по време на османското иго, когато в София се появяват ориенталски фонтани, турски бани, минарета и джамии. София е освободена от османска власт на 4 януари 1878 г., а на 3 април 1879 г. е обявена за столица на Княжество България. За кратко време населението се увеличава почти десет пъти, появяват се нови сгради, църкви, прокарва се съвременна канализация, телеграфи и телефони. От началото на ХХ в. София започва да придобива европейски вид. През ноември 1900 г. в столицата светва първата електрическа крушка, а година по-късно тя се сдобива и с първата си трамвайна линия. Новопостроените сгради в различни архитектурни стилове придават на София неповторим облик и особен блясък.
Забележителности:
- Църквата „Св. София” - на нейно име е кръстен градът. Тя е втората най-стара църква в София, построена от византийския император Юстиниан през VI в. върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика. Храмът представлява кръстовидна базилика с купол и три олтара. Той е с дължина от 47 м и ширина от 20 м, а височината на купола му е 20 м. Днес църквата "Света София" е една от най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа;
По времето на Второто българско царство (XII-XIV в.) "Света София" придобива статут на митрополитска църква. През османския период в България "Света София" е преустроена в джамия, като са унищожени стенописите от XII в. и са направени минарета. През XIX в., в следствие на две земетресения, тя е разрушена и изоставена от турците. След Освобождението започва реставрация, която приключва през 1930 г. - на 21 септември същата година храмът е осветен.
- Ротондата „Св. Георги” - най-старата запазена сграда в града, построена през V в. Първоначално тя се състои от централно помещение с кръгла форма (ротонда), два вестибюла на запад от него и много странични помещения, съборени още по времето на византийския император Юстиниян. Като черква е използвана само ротондата. Преустройвана е неколкократно през Х и XI в., а османците я превръщат в джамия. В днешно време в реставрираната ротонда могат да се видят великолепни стенописи от XIV в.;
Тук през 1469 г. били изложени мощите на св. Иван Рилски по време на пренасянето им от Търново в Рилския манастир. Тогава се стекли множество поклонници сред видните софиянци, някои от които направили щедри дарения за саркофага на светеца.
- Националният дворец на културата (НДК) - един от символите на София, разположен в самия център на столицата. Това е най-големият мултифункционален център в Югоизточна Европа. НДК има 12 зали, от които най-голямата е Зала 1. Тя е разположена на площ от 11 000 кв. м и има общ капацитет от 3 380 места;
НДК е подходящ за прояви от най-различен характер: конгреси, конференции, концерти, кино-прожекции, изложби и изложения. Проектът за изграждане на НДK е възложен през 1977 г., а дворецът е открит през 1981 г. Архитектът Александър Баров проектира сградата, а Атанас Агура – пространството около нея. През 2005 г. НДК стана носител на наградата Apex на AIPC за "Най-добър конгресен център в света".
- Бившият царски дворец на площад „Батемберг” - понастоящем в него се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей. Преди сегашната сграда тук е съществувала друга постройка – конак, където преди Освобождението са се помещавали османска администрация и съдилище. След обявяването на София за столица на Княжество България конакът е превърнат в княжеска резиденция. До края на Първата световна война Дворецът е служил за мярка на всички обществени и жилищни сгради в столицата. С усложняването на военната обстановка от 1942 г. царското семейство не живее вече в него, а се премества във Врана и в Царска Бистрица на Боровец;
- Народният театър „Иван Вазов” - най-старият и авторитетен театър в България. Неговата тъмночервена класицистична сграда с позлатени орнаменти е построена по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер. Завършена е в края на 1906 г. и е открита за представления на 3 януари 1907 г.;
- Храм-паметник „Св. Александър Невски” - една от най-големите източноправославни църкви в света, седалище на българския патриарх. Откроява се отдалеч със своите позлатени кубета. При вътрешната украса на катедралния храм са употребени изключително качествени и скъпи материали: разноцветен италиански мрамор, оникс от Бразилия, алабастър и др. Главният купол е висок 45 м, а около него с тънки златни букви е изписана молитвата "Отче наш". Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 кв. м, храмът може да побере 5000 души. Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Общото им тегло е 23 т. В криптата на храма са експонирани едни от най-красивите български икони;
- Боянската църква от X в. – изрисувана от горе до долу с изключителни стенописи, които според международните специалисти са „образец на източното средновековно изкуство в продължение на 12-вековната му история”. След дългодишна реставрация тя е отворена за посетители през 2006 г. Църквата е включена в Списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство;
Средновековната църква в квартал Бояна притежава ценни стенописи от 1259 г. с високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура. На северната стена са изобразени ктиторите севастократор Калоян, "братовчед царев, внук на сръбския крал Стефан", и съпругата му Десислава, а на срещуположната стена – царската двойка Константин Тих Асен и Ирина, внучка на цар Иван II Асен и дъщеря на византийския император Теодор Ласкарие.
Предадени са всички подробности в облеклото, в лицата са спазени индивидуалните особености, така че може да се приеме, че това са истински портрети, рисувани вероятно от натура и то във време, когато портретната живопис е била в зачатък. В много от религиозните сцени са изобразени черти от тогавашния народен бит. Стенописите имат не само художествена, но и историческа и документална стойност.
- Българската академия на науките - най-голямата научна организация в България, чиято сграда наподобява изящен дворец от XVIII в.;
- Дворецът „Врана" - разположен е на 11 км източно от центъра на София. Той е бивш турски чифлик, купен през 1898 г. от княз Фердинанд и превърнат в царско имение. Дворцовият комплекс е с разгърната площ от 3203 кв. м и включва дворец, ловна хижа и парк с 4 езера, 4 оранжерии и 4 алпинеума, както и собствено екостопанство. В парка могат да се видят над 400 растителни вида. Обявен е за национален паметник на културата;
Преди Освобождението на България „Врана" е чифлик на Осман паша. През 1898 г. княз Фердинанд го купува за 600 златни лева. Князът е любител орнитолог и решава да кръсти чифлика на първата кацнала на покрива птица. Дворецът бил накацан от цяло ято врани и оттогава остава в историята с името „Врана".
Най-добре запазена в двореца е карелската зала, подарък от руския цар Александър III. Масата в нея, столовете и разкошната тоалетка са изработени от карелска бреза от специално изпратени майстори дърводелци. В партера на комплекса има киносалон, зали за чай. На вторият етаж са апартаментите, а третият е отделен за придворните и прислугата.
- Откритият пазар за книги на площад „Славейков”; луксозната търговска улица „Витоша”, която вече е превърната в пешеходна зона;
- Природен парк Витоша - намиращ се в непосредствена близост до София, паркът обхваща почти цялата територия на планината и е една от най-посещаваните природни забележителности в България. Той е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Обявен е за такъв на 27 октомври 1934 г. В рамките на парка има два резервата – Бистришко бранище и Торфено бранище, в които се срещат около 1500 вида висши растения, 500 вида гъби, 500 вида водорасли и 300 вида лишеи. Животинският свят е представен от мечки, сърни, елени, диви свине, муфлони, лисици, диви котки, богато разнообразие от птици, и др. Често наричат Витоша планината на каменните реки, заради красивите речни долини, изпълнени с грамади от огладени скални късове с различни размери, между които на голяма дълбочина тече река;
Още забележителности: (натисни, за да разгърнеш)
- Храм "Св. Неделя" - катедралният храм е построен през 1863 г. чрез дарения и доброволния труд на ентусиазирани софиянци. Издигнат е на мястото на старата и прогнила църква „Св. Неделя”. На 16 април 1925 г. катедралата става арена на една от най-трагичните драми в историята на България - военната организация на БКП организира жесток терористичен акт чрез взривно устройство, при който загиват 193 души. Цар Борис III също е трябвало да присъства, но щастливо закъснял. След тези събития храмът е възстановен и е тържествено осветен на 7 април 1933 г.;
- Църквата "Свети Седмочисленици" - възниква на мястото на някогашната "Черна джамия" в първите години на ХХ в. Между 1901 и 1903 г. с дарения на столичани властите преустроили джамията в православен храм. Посветен е на братята Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. В архитектурата на храма са вплетени елементи от църковното строителство на Второто българско царство. Забележителен е часовникът на западната фасада, изработен през 30-те години на ХХ в. Това е рядък елемент, нетипичен за българската църковната архитектура. Около черквата всичко било разчистено и била направена красива градина. В нея близо до храма през януари 1903 г. е погребан големият български държавник Петко Каравелов, в знак на признание за активното му съдействие за превръщането на някогашната джамия в християнска черква;
- Драгалевският манастир - разположен e на 3 км южно от Драгалевци, в полите на Витоша. Основан е от цар Иван Александър през 1345 г., по време на Второто Българско царство, като савропигиален манастир (подчинен директно на патриарха). Покровителстван е и от цар Иван Шишман. Разрушен при нашествието на османците в София през 1382 г., манастирът е възстановен през XV в., когато се превръща в средище на книжовен живот. Историята на манастира е свързана с освободителните борби – през 1871-72 г. чест гост е Васил Левски;
- Кремиковският манастир - тук повече от 300 години са се пазили мощите на Св. Георги Софийски в специално изработено сребърно ковчеже. Манастирът е разположен на южните склонове на Стара планина, в близост до София. Предполага се, че е построен по времето на Иван Александър, през Второто българско царство. Интерес буди Кремиковското евангелие, изписано по поръчка на софийския митрополит Калевит през 1497 г. На лицевата му страна е изобразена сцената Разпятието с фигурите на Христос, Богородица, Мария Магдалена, Йоан Богослов. В момента ценният ръкопис се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София;
- Бистришкият манастир Св. Петка - намира в местността Калугерови ливади на Витоша, построен е през Х в.;
- Курилският манастир Св. Иван Рилски - счита се за един от най-старите в Софийската епархия. Намира се в началото на Искърския пролом на десния бряг на р. Искър, на около 15 км от София. Основан е през ІХ-Х в., в близост до старата българска крепост Белиград. Курилският манастир е изписан от Пимен Зографски Софийски. Според преданието, в манастира са престояли мощите на Св. Иван Рилски при пренасянето им от Търново в Рилския манастир през 1469 г. В началото на ХХ в. манастирът е в разцвета си, като в него е имало 40 монахини. Манастирът е обявен за паметник на културата. Днес той е действащ, но е с ограничен достъп за посещение;
Още информация: (натисни, за да разгърнеш)
Най-високият връх във Витоша - Черни връх (2290 м), се свързва с началото на туристическото движение в България. На 27 август 1895 г. е осъществено първото масово туристическо изкачване на върха по идея на Алеко Константинов. На поканата му се отзовават 300 души – първите организирани туристи в България.
Избрани снимки
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/7274149.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/7274149) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/28224332.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/28224332) 
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/7241793.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/7241793)
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.
снимка 1: Сградата на парламента;
снимка 2: Храм-паметник "Св. Александър Невски";
снимка 3: Ларгото (пространството между Президентството и Министерския съвет);
снимка 4: НДК;
снимка 5: Народният театър "Иван Вазов";
Забележка (натисни, за да разгърнеш)
- За текстовата част са използвани следните източници на информация: Национален туристически сайт на България (http://bulgariatravel.org/bg/object/234/Sofia), Wikipedia (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F);
- Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
W140 (http://www.panoramio.com/user/1141979?with_photo_id=7274149), sandart (http://www.panoramio.com/user/3248309?with_photo_id=28224332), Никола Груев (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Sofia_Center.jpg), Infobgv (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bulgaria-Sofia-01.JPG), W140 (http://www.panoramio.com/user/1141979?with_photo_id=7274149);
| Места за настаняване | Локален справочник |
(http://obikolisveta.net/World_Photos/Bulgaria/Sofia/easyHotel.jpg) (http://easyhotel-sofia.bg/) easyHotel Sofia (http://easyhotel-sofia.bg/) | (http://obikolisveta.net/World_Photos/Bulgaria/Sofia/Sofia_Portal.png) (http://www.sofia-portal.com/references.php?site=ObikoliSveta.Net) София Портал (http://www.sofia-portal.com/references.php?site=ObikoliSveta.Net) |