Общи факти (http://obikolisveta.net/World_Photos/Russia/Sochi/Sochi_map.png)
Сочи (342 хил. ж., 2010 г.), който е разположен на руското крайбрежие на Черно море, е най-големият курорт в страната. Въпреки че на практика е дълъг 147 км - пристанището, красивите плажове и отличните съоръжения са в обсега на 12-те километра на самия град. Сочи е често наричан сърцето на „Руската ривиера” (посещаван е ежегодно от ок. 4 млн. туристи), като през лятото той се превръща в център за отмора на руския елит. За утвърждаването на Сочи като туристическа дестинация има доста добри географски и исторически предпоставки. Градът е обърнат с лице на юг, а зад гърба му в непосредствена близост се издигат Кавказките планини. Така той се облагодетелства от един уникален микроклимат, привличал в продължение на цял век най-богатите хора в Русия. Освен зимните спортове, които се практикуват само на час от града, трилентовите булеварди на Сочи минават покрай залесени паркове, добри музеи и галерии, бидейки изпълнени с денонощни кафенета и клубове на културата, които забавляват туристите, привлечени от провежданите през цялата година фестивали – на модата, музиката и изкуството. Най-голям успех за Сочи обаче се оказа избирането му за домакин на Зимните олимпийски игри през 2014 г.
Земите около Сочи били заселени още от античността от гърци. От VI в. до XI в. територията последователно принадлежи на кралствата на Егриси и Абхазия, които построяват дузина църкви, след което преминава под властта на Грузинското кралство. След XV в. територията била контролирана от местни кланове от северозападен Кавказ, които привидно били под върховната власт на Османската империя, която била техен главен търговски партньор в мюсюлманския свят. Бреговата линия била отстъпена на Русия през 1829 г. като резултат от Кавказката война и Руско-турската война от 1828-1829 г.
Забележителности:
- Парковата ривиера с нейните 14,7 хектара, изпълнена с палми, бананови дървета, различни съоръжения и забавления;
- Елегантният неокласически музей на изкуствата, шедьовър на архитекта Иван Жолтовски от 1939 г.;
- Безцеремонната сталинска архитектура на Железопътната гара (1952 г.);
- Малката катедрала „Архангел Михаил” от 1873 г.;
- Статуите на музите (1934 г.) от Вера Мухина в Зимния театър;
- Фестивалът на модата „Кадифени сезони” през октомври и международният филмов фестивал „Кинотавър” през ноември;
- Намиращите се в района на града 250 спа центъра, 30 ботанически градини, Руският национален фонд за дивата природа и Кавказкият биосферен резерват;
Още информация: (натисни, за да разгърнеш)
Руските ръководители преди и след революцията инвестират в района огромни средства, строейки къщи за себе си, и гарантирайки, че обществените фондове ще поддържат качеството на градските услуги за всички новодошли. Същевременно тежката индустрия не е допусната да замърси района с присъствието си и дори международните транспортни терминали са напълно изолирани.
Пристигащите с круизни лайнери туристи слизат на пристанището, изпълнено с лъскави, презокеански частни яхти, закотвени срещу множеството кафенета и ресторанти, чиито разноцветни чадъри и многобройна клиентела наподобяват тези в Сен Тропе – повече, отколкото би се искало на Сталин. Самата сграда на терминала прилича на класическа църква с островърха кула в чисто руски стил.

снимка 1: Изглед от Сочи; снимка 2: Плажната ивица; снимка 3 и 4: Хотели; снимка 5: Парк "Ривиера;
Забележка (натисни, за да разгърнеш)
- За текстовата част са използвани следните източници на информация: Официален уебсайт на Сочи (http://www.eng.sochiru.ru/city), Wikipedia (http://en.wikipedia.org/wiki/Sochi);
- Източник за снимките е Panoramio (http://www.panoramio.com/), посетете линковете, за да видите авторите им: снимка 1 (http://www.panoramio.com/photo/7577207), снимка 2 (http://www.panoramio.com/photo/3857049), снимка 3 (http://www.panoramio.com/photo/5330223), снимка 4 (http://www.panoramio.com/photo/3538305), снимка 5 (http://www.panoramio.com/photo/20445529);