ObikoliSveta.Net - форум за пътешествия по целия свят!

Отзиви за градове и курорти => България => Градски туризъм => Темата е започната от: Обиколи Света в Ноември 15, 2010, 00:12:10

Титла: Русе
Публикувано от: Обиколи Света в Ноември 15, 2010, 00:12:10

Общи факти

(http://obikolisveta.net/World_Photos/Bulgaria/Ruse/Ruse_map.png)

     Русе (149,6 хил. ж., 2011 г.) е най-голямото българско пристанище на река Дунав и петият по големина град в България. Мост над Дунав го свързва с румънския град Гюргево и е най-краткият път до румънската столица Букурещ. Русе се намира североизточно от устието на река Русенски Лом. Докато левият бряг на Дунав (от румънска страна) е нисък и мочурлив, то десният бряг край Русе е висок и сух. Централната част на града е известна с уникалната си архитектура от края на XIX и началото на XX в. В старите сгради са широко застъпени стиловете барок, модерн, неокласицизъм и сецесион. Стилът на много от тях е повлиян от виенската архитектура. Често наричан "Малката Виена", Русе спечели почетна награда за най-красив град в България през 2009 г. В Русе има над 260 архитектурни паметника на културата, от които 13 са с национално значение.
     Русе възниква първоначално като тракийско селище, съществувало поне от II в.пр.Хр. Впоследствие то се развива в римската крепост Сексагинта Приста (в превод "Пристанище на 60 кораба"). Намерените по време на археологически разкопки останки от керамични съдове и транспортни съдове свидетелстват за силно развита търговия. В района на кастела са открити останки и от римски военен щаб, вероятно използван през първата четвърт на IV в. до първото десетилетие на V в. Сексагинта Приста споделя съдбата на останалите крепости по десния бряг на Долния Дунав. Тя е разрушена от ударите на авари и славяни в края на VI в. и началото на VII в. По-късно, през IX-X в., върху нейните руини възниква средновековното селище Русе, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г. Със западането на крепостта Червен (30 км южно от Русе) се дава тласък в развитието на Русе. По време на османското владичество градът е преименуван на Русчук. Той се превръща в един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Някои от по-известните личности, свързвани с освободителните борби в Русе са Баба Тонка, Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Георги Икономов, Захари Стоянов и Иларион Драгостинов.

Забележителности:

• Римска крепост "Сексагинта приста" - експозиция на открито, представяща останки от римската крепост при Русе. Запазени са северна крепостна стена, четвъртита кула, саркофаг, каменни фрагменти. Има постоянна експозиция - "Религиозен живот в провинция Долна Мизия";
• Паметникът на Свободата в Русе - построен е в началото на XX в. от италианския скулптор Арнолдо Цоки. Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки с дясната посоката, откъдето са дошли освободителите. Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата;
• Дунав мост между Русе и румънския град Гюргево - наричан още "Мостът на дружбата", той е главният път и до 2012 г. единственият мост над река Дунав по границата между България и Румъния с дължина от около 500 км. Мостът е открит официално на 20 юни 1954 г., като за времето си е най-големият комбиниран мост (с железопътна линия и за автомобилен трафик) в Европа. Дунав мост има дължина от 2,8 км, а на височина достига 30 м над водата. Той има две нива – за влакове и автомобили, като неговата средна част може да се повдига и да пропуска големи кораби;
• Драматичен театър "Сава Огнянов" (Доходното здание) - архитектурна забележителност в центъра на Русе, построена в периода 1898-1902 г. с цел да приюти театралните представления в града. Проектът е дело на виенския архитект Паул Бланк;
• Къщата на Андрея Тюрио, която е наречена още "Виенската къща" от русенци. Тя се смята за най-красивата къща в Русе. Завършена е през 1900 г. Материалите били подбирани много внимателно и доставяни по специални поръчки от цял свят. Стаите на салоните са декорирани със стенописи, в стила на помпейската живопис. Спалните са с ръчно изрисувани тапети. През 1902 г. е закупена от Иван Стоянов - крупен вносител на каменна сол от Румъния. В една от гостните той поставил уникална гарнитура от четири стола и маса за покер, изработени от цели блокове кристална сол;
• Дворецът "Батенберг" - по план е трябвало да бъде дворец на княз Батенберг, но това така и не се случва. Построен е през периода 1879-1882 г. по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер. Днес е Исторически музей. В него се съхраняват около 140 000 фондови единици, сред които се отличават: праисторическа керамика и идолна пластика, съкровища, находки от дунавските римски кастели Ятрус и Сексагинта Приста, както и от средновековния град Червен. Тук има изложени и кости на праисторически бозайници, сред които е уникалната долна челюст на Мамутус Романос - единствена в света;
• Пантеонът на възрожденците - открит е през 1978 г. по повод сто годишнината от освобождението на България от османско иго. В средата, под позлатения му купол, гори вечен огън;
• Католическата църква "Свети Павел от Кръста" - рядък образец на тухлената неоготическа архитектура в България. Първият камък на църквата е положен през 1890 г., а две години по-късно тя е завършена. Проектът е дело на италиански архитект. Храмът се отличава и със своята 31-метрова камбанария;
• Музеят на градския бит - постоянна експозиция, отразяваща бита и културата в Русе от края на ХІХ в. и началото на ХХ в. Експозицията представя примерни интериори от русенска градска къща и примери на проникването на европейските модни влияния. Има и колекция от европейски порцелан и стъкло от XIX в.;
• Вазата - представлява метална конструкция на ваза, покрита с между 24 и 28 хиляди стръка цветя. Най-красива е през лятото, когато цветята са разцъфнали. Конструкцията наподобява на подобна декоративна ваза на румънското парково изкуство в Букурещ. Строена е в средата на 50-те години на XX в.;
• Скалният манастир Св. Димитър Басарабовски - единственият действащ мъжки скален манастир в съвременната територия на България. Намира се в скалите край река Русенски Лом до село Бесарбово, на около 15 км от гр. Русе. Името на манастира се споменава за първи път в турски данъчен регистър от 1431 г. През XVI в. е изоставен. Възстановен е през 1937 г. В наши дни манастирът е добре запазен и изключително красив. Обявен е за археологически паметник на културата от местно значение през 1978 г.;
• Около 20 броя средновековни църкви, параклиси и килии, разположени в пещери, издълбани в отвесните склонове на долината на река Русенски Лом. Намират се на 20 км южно от Русе, до село Иваново. Комплексът е обитаван през периода XIII-XVII в. от монаси, много от които са били граматици и книжовници. В главната църква на манастирския комплекс "Св. Богородица" има ктиторски портрет на цар Иван Александър, държащ в ръце модела на църквата. От 1979 г. скалните църкви са включени в Списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство.

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    - В Русе възникват за първи път в България следните фабрики и производства: първата печатница, пивоварна, парна бояджийска фабрика, плетачна фабрика, търговска камара, фабрика за сода и лимонада, фабрика за вратовръзки, фабрика за мебели и др. Тук през 1867 г. е завършена първата жп линия в България: Русе-Варна, а през 1891 г. е създадено и първото застрахователно дружество.
    - В Русе през 1896 г. е построен първият ръчно задвижван асансьор в България. Намирал се е в сградата „При Чикаго” (сега на ул. "Пирот" 5). В нея са се помещавали хотел, ресторант и модна къща за шапки. Задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта.
    - В Русе през 1865 г. за първи път в България улиците получават имена.

Избрани снимки
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/4193193.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/4193193)

(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/2335031.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/2335031) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/667730.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/667730)
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/9528807.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/9528807)
_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед от Русе (ул. Александровска);
снимка 2: Центърът на града;
снимка 3: Паметникът на свободата;
снимка 4: Дунав мост;
снимка 5: Вазата в Парка на младежта;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: Онлайн Русе (http://www.onlineruse.com/history/tourism.php), Национален туристически сайт на България (http://bulgariatravel.org/bg/object/88/Ruse), Wikipedia (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5);

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  Andy Loghin (http://www.panoramio.com/user/559352?with_photo_id=4193193), Marius M. (http://www.panoramio.com/user/322831?with_photo_id=2335031), Svetlin Petrov (http://www.panoramio.com/user/137118?with_photo_id=667730), Paul Ion (http://www.panoramio.com/user/1063344?with_photo_id=9528807), Пламен Дамянов (http://picasaweb.google.com/lh/photo/n5WBITfYL8q8iJgLReSjQw);

Локален справочник
(http://obikolisveta.net/World_Photos/Bulgaria/Ruse/Ruse_Portal.png) (http://www.ruse-portal.com/references.php?site=ObikoliSveta.Net)
Русе Портал (http://www.ruse-portal.com/references.php?site=ObikoliSveta.Net)

Титла: Re: Русе
Публикувано от: deskita в Декември 15, 2014, 23:53:03

          Визитата ни в Русе беше много кратка. Бяхме се запътили към езерото Сребърна и Силистра. Навлизайки в пределите на община Русе, решихме, че ще е престъпление на минем транзит през „Малката Виена“ и да не се насладим на многобройните забележителности на града. Разбира се, не разполагахме с толкова време за всички интересни обекти, но поне за част от тях щяхме да успеем.
     Паркирахме в уличка близо до централната пешеходна зона на града. Учтиви граждани ни упътиха към първата ни цел- Паметника на Свободата. Този паметник е символ на града. Често съм го виждала в илюстрации и имах впечатлението, че е обикновен паметник.
          В действителност композицията е грандиозна. На върха е разположена статуя на жена с меч в едната ръка и сочеща в посоката, от която са дошли освободителите. В основата на паметника са разположени два лъва- също толкова огромни и величествени. Единият разкъсва оковите на робството, а другият пази меча и щита на Свободата. Чувствах се като миниатюрна буболечка в подножието на този грандиозен паметник. Сега разбрах защо всички пристъпват към него с огромна почит и смирение. Дори и аз, която не съм от Русе, се почувствах горда, че съм се докоснала до него.
          Наблизо се намира Историческия музей, пред който имаше красив фонтан. Около него тичаха дечица, майките ги наблюдаваха зорко от пейките, разположени около него.
Разходихме се по главната улица „Александровска“. Тя е известна с архитектурата си- съчетание на различни стилове и епохи, свидетелстващи за апогея на града.
          Посетихме и Пантеонът на възрожденците. Това е костница, в която са погребани 39 велики българи- Любен Каравелов, Захари Стоянов, баба Тонка, Панайот Хитов, Панайот Волов и др. Няма да скрия, че за мен това беше много емоционален момент. Панайот Волов е изключително уважаван от мен български революционер. Беше чест да се поклоня пред тленните му останки.
Последният обект, за който си бяхме оставили време, беше новооткритият Еко музей. Беше изключително интересно. Аквариумът разполага с голямо разнообразие от видове речни риби. Имаше изложени много вкаменелости, „истински“ вълнест мамут. За втори път този ден се почувствах като Малечка Палечка. Животното е огромно. Много любопитни са и диорамите, където се наблюдават птиците в естествената има среда.
         Времето течеше неусетно и вече трябваше да тръгваме. Потеглихме, преразказвайки и споделяйки натрупаните впечатления. Обещахме си скоро отново да посетим града, за да разгледаме и останалите забележителности.