Общи факти (http://obikolisveta.net/World_Photos/Brazil/Ouro_Preto/Ouro_Preto_map.png)
Оуро Прето (70 хил. ж., 2010 г.) е един от най-добре запазените колониални градове в Бразилия. Разположен е в планините Сиера до Еспинхачо в щата Минас Жерайс. Неговата уникална барокова архитектура е причината той да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно наследство. Името му означава „Черно злато” (първоначално се е наричал Вила Рика – „Богат град”). В миналото Оуро Прето е бил миньорско градче, превърнало се в център на бразилската треска за злато през XVIII в. И днес в неговия район има важни минерални ресурси, които се извличат. Това може добре да се види в местния Музеу Минералоджико да Ескола де Минераш. В града има малко съвременни постройки, които нарушават старинния му чар и червените му керемидени покриви приятно контрастират на покритата със зеленина долина. Богато украсените църковни фасади, червено-белите къщи с боядисани порти и малките калдъръмени улички доставят голямо удоволствие на туриста.
Предполага се, че първото злато тук е открито още през 90-те години на XVII в. под формата на малки ядра, обвити от черен на цвят железен оксид, откъдето идва и новото име на селището. То е основано през 1698 г. като централен пункт, където златото се е носело, за да бъде измерено и продадено. "Златната треска" превръща града в истинско Елдорадо, а португалските му господари налагат по-високи данъци и по-строги правила на работа. Накрая местното население вдига срещу тях въстанието „Инконфиденсия”. То е потушено, но градът никога повече не възстановява предишния си просперитет. За периода на разцвет напомнят само групата барокови сгради, които се отличават с невероятна хомогенност и красота. Строени са от различните общности в града, които се надпреварват кой ще направи по-хубава църква или обществена сграда. Тази част на Оуро Прето през 1980 г. е обявена от ЮНЕСКО за паметник на Световното културно наследство.
Забележителности:
- Каса Бандайриста да Фаценда Сао Хосе до Мансо - това запазено колониално ранчо е било първата обществена сграда в щата;
- Музеите, сред които: Музеу Минералоджико да Ескола де Минераш (съдържа смайваща колекция от скъпоценни и полускъпоценни камъни), Музеят на чая, Каса дос Контос (някога е била дом на регионалния бирник, а по-късно е превърната в затвор за бунтовниците) и Музеу да Инконфиденсия (посветен е на неуспешното въстание срещу португалците, вдъхновено от американската революция; сградата е сред най-забележителните образци на бароковата архитектура);
- Общинският театър - най-старият функциониращ театър в Южна Америка. Открит е през 1770 г. и все още в него се провеждат спорадични вечерни концерти;
- Църквите, сред които: Капела до Падре Фариа (построена през 1710 г., тя е една от най-старите сгради в региона), Игреха до Бом Хесус до Матосинхос (красивата й порта е дело на известния скулптор Алейжадиньо), Игреха де Носа Сеньора до Пилар (най-старата църква в града, завършена през 1731 г.; интериорът й блести с 450 кг злато и 400 кг сребро) и Игреха де Носа Сеньора до Росарио (единствената църква, в която на робите било разрешено да се молят);
- Бившите златни мини - редица от тях предлагат туристически турове. Една от най-известните от тях е Мина до Чико Рай (Мината на малкия крал);
- Лавраш Новаш – старинно робско селище в предградията, има приятни колоритни къщи. Идеално място за туристите да се запознаят с живота на село;
- Разходката по калдъръмените улички - туристите могат да разгледат бароковите сгради и да усетят атмосферата на града;
- Областният парк „Итаколоми” - дом на изключително богата флора и фауна. В центъра на парка се намира едноименният връх, от който се разкрива красива гледка към града. Той се състои от две скали - едната по-голяма, другата по-малка, които могат да се видят от съседните хълмове около града. Името „Итаколоми” на местния език означава "Скалата и момчето";
- Карнавалът - по време на провеждането му улиците са изпълнени с хора;
Още информация: (натисни, за да разгърнеш)
- До 1750 г. населението на Оуро Прето нараства скокообразно до 110 хил. ж., което го превръща в един от най-големите градове в двете Америки по това време. Тогава той има два пъти повече жители от Ню Йорк и пет пъти повече от Рио де Жанейро.
- Сред добре запазените португалски колониални сгради личат малко съвременни постройки. Новото строителство трябва да се подчинява на историческите стандарти, наложени от градската управа.
Избрани снимки
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/682813.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/682813) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/5396256.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/5396256) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/6453021.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/6453021)
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/222290.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/222290) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/2586776.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/2586776)
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.
снимка 1: Изглед към Оуро Прето;
снимка 2: Музеу да Инконфиденсия;
снимка 3: Църква "Сао Франсиско де Пауло";
снимка 4: Музеят "Каса дос Контос";
снимка 5: Из улиците на града;
Забележка (натисни, за да разгърнеш)
- За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel (http://wikitravel.org/en/Ouro_Preto), Wikipedia (http://en.wikipedia.org/wiki/Ouro_Preto);
- Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
wolffystyle (http://www.panoramio.com/user/131038?with_photo_id=682813), Elpidio Justino (http://www.panoramio.com/user/742745?with_photo_id=5396256), Auro Queiroz (http://www.panoramio.com/user/351630?with_photo_id=6453021), Jose Gustavo (http://www.panoramio.com/user/44171?with_photo_id=222290), Henrique von Hertwig (http://www.panoramio.com/user/534557?with_photo_id=2586776);