Общи факти (http://obikolisveta.net/World_Photos/Brazil/Salvador_da_Bahia/Salvador_da_Bahia_map.png)
Салвадор (2.481 млн. ж., 2010 г.) е най-големият град на североизточното крайбрежие на Бразилия, както и столица на щата Баия. Градът е известен с прозвището "Бразилска столица на щастието", благодарение на своето "безгрижно" население и многобройните популярни фестивали, включващи и уличен карнавал. Статутът му на първа колониална столица на Бразилия определя Салвадор като един от най-старите градове в страната и Новия свят. Той е третият по големина град в Бразилия, след Сао Пауло и Рио де Жанейро. Наричан е Салвадор де Баия, за да се различава от другите градове в страната с името Салвадор. Градът е известен със своята архитектура, кулинарни специалитети и музика.
За първи път заливът Баия де Тодос ос Сантош (Заливът на Вси светии), на който е разположен Салвадор, е открит и наименуван от португалците през 1500 г. Те избират това име, защото го откриват в деня на Вси светии. Първото селище тук обаче е основано едва през 1549 г. от португалски заселници, предвождани от първия генерал-губернатор на Бразилия Томе де Соуса. Те го издигат върху висока скала, гледаща към залива, и го правят първата колониална столица на Бразилия. Селището е построено при спазване на отчетливо разделение, при което търговската част е разположена в долния град, а в горния – над стръмния склон, се намират жилищните квартали, центровете на властта и религията. Статутът на столица превръща Салвадор в основно пристанище на страната и важен център в производството на захар и търговията с роби. Градът става също така център на бразилския католицизъм, каквото роля изпълнява и днес. В края на XVI в. в него вече живеят 1600 души. Бързият растеж на населението му го превръща в най-големия колониален град в двете Америки по време на американската революция през 1776 г. В края на XIX в. са построени фуникулери (релсово превозно средство с въжена тяга) и асансьорът Елевадор Ласерда, които да свързват долния с горния град.
Забележителности:
- Старинният градски център "Пелуриньо" - съхранява паметници от XVII-XIX в. През 1985 г. той е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. Повечето от богато украсените постройки датират от времето, когато португалското кралско семейство живее тук, прогонено от действията на Наполеон в Европа;
- Църквата „Сао Франсишку” - изящна барокова сграда, която се отличава от останалите францискански църкви по това, че тя е трикорабна, а не еднокорабна. Друга отличителна черта на църквата е изключително богатата й вътрешна декорация - стените, колоните, сводовете и таваните са покрити с позлатени дърворезби и рисунки;
- Църквата „Носо Сеньор до Бонфим" - най-известната сред католическите църкви в Салвадор. Построена е през XVIII в. на хълм в Долния град. Църквата е редовно посещавана от множество вярващи. Всеки януари тук се провежда празникът в чест на Носо Сеньор до Бонфим, който се отбелязва много тържествено;
- Гастрономическият музей на Баия и Музеят Афро-Бразилейро, посветен на търговията с роби и последващото развитие на града;
- Меркадо Модело - основният пазар на града, разположен в Долния град. Тук е идеално място за наблюдаване на занаяти и покупка на местен художествен сувенир. На съседния площад често могат да бъдат забелязани млади мъже да играят капуейра - известният танц с бойни изкуства, който е възникнал в този район;
- Солар до Унхао - старинна къща, разположена в Залива Тодос ос Сантош. Известна е с това, че тя е най-доброто място в Салвадор за наблюдаване на залеза;
- Паркът Абаете - защитен щатски парк около езерото със същото име. Езерото и известно със силния контраст между тъмните му води и искрящо белите пясъчни дюни;
- Плажовете - на север от града се намират изумителни плажове, дълги километри. Всички те са достъпни с автобус. Най-известни са плажовете на остров Итапарика, който е истински рай;
- Местният карнавал - макар да не е толкова известен като този на Рио, той предизвиква не по-малък ентусиазъм и притежава собствен африкански привкус;
Още информация: (натисни, за да разгърнеш)
Смесването на африкански влияния и бразилски традиции се усещат най-много в кулинарните специалитети и в „капуейра” – войнствени танци с песни и инструменти в характерен стил, произхождащ от субсахарска Африка.
Избрани снимки
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/71536.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/71536) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/323533.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/323533) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/2578382.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/2578382)
(http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/655404.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/655404) (http://www.panoramio.com/photos/thumbnail/20698780.jpg) (http://www.panoramio.com/photo/20698780)
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.
снимка 1: Изглед към Салвадор де Баиа;
снимка 2: Асансьорът и площад Меркадо Модело;
снимка 3: Историческият център;
снимка 4: Парад;
снимка 5: Плажът Бара;
Забележка (натисни, за да разгърнеш)
- За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel (http://wikitravel.org/en/Salvador), Wikipedia (http://en.wikipedia.org/wiki/Salvador,_Bahia);
- Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
Laura Sayalero (http://www.panoramio.com/user/8975?with_photo_id=71536), Gastоn Dapik (http://www.panoramio.com/user/63291?with_photo_id=323533), snorth (http://www.panoramio.com/user/165455?with_photo_id=2578382), turbica (http://www.panoramio.com/user/126263?with_photo_id=655404), Mаrio Cabral Filho (http://www.panoramio.com/user/2514880?with_photo_id=20698780);