Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - keti

Страници: [1]
1
Швейцария / Re:Лозана
« -: Март 12, 2012, 11:06:48 »
Пътуването ми към Лозана започна с влак. Слизането от Алпите бе дълго. Минахме през тунела „Верейна” с дължина 19 058 метра.
И ето го чудото Лозана!!!
Лозана е град в Западна Швейцария. Той е главен административен център на кантон Во. В тази част на северния бряг на Женевското езеро (Лак Леман) местните говорят френски.
Градът е с 500 метрова денивелация, а това се отрази много на енергийния ми запас, защото ставаше дума и за катерене.
През недалечната 2009 година населението му наброява 133 300 жители, без живущите в предградията.
Градът се определя като спортната столица на конфедерацията и в него се намира централата на МОК (Международен олимпийски комитет). На централната гара може да забележите надпис: „Лозана – олимпийска столица”. Знаменита е и емблемата на града, обрисувана със седем кръгчета, разположени в леко възходяща линия, символизиращи възход и одухотвореност.
Разхождайки се из улиците огромно впечатление ми направиха тесните, отсечени отстрани сгради, магазинчета – китини, пазарите претъпкани със стоки и многото хора водещи кучета (тук е признак на лоша култура да нямаш куче, дори много от местните шефове водят любимците си в кабинетите си).
Всичко заобикалящо напомня кокетна елегантност.
Впечатляващ е часовникът с кукли намиращ се на площад „Мадлен”, на всеки кръгъл час куклите се показват от него и изнасят представление, придружено с говор и музика.
Посетих църквата „Свети Франсоа”. За нея научих, че е най-смиреното място в динамичното търговско сърце на Лозана. Построена е през 1272 година и е била център на францисканския манастир. Проповядвала е католическата вяра, а в днешни дни е протестантски храм. Обликът й навява строга, сдържана красота, открояваща се от ултрамодерния стил на скъпите магазини и суматохата около нея.
Продължих разходката си и установих, че в малка Лозана има пет огромни пързалки. Три от тях се намират в модерния комплекс „Патиноар дьо Мале”, разположен в покрайнините на града. Там се провеждат големи състезания и шоута.
В покрайнините на Лозана в близост до алпийските хълмове е осеяно с тихи кварталчета, едни от тях с къщи, а други снобски. Имаше много фитнес зали и пространства за спортуване.
През следващия ден от престоя си в Лозана отидох до катедралата - готическа постройка, започната през 1175 година и останала недовършена до наши дни. Патронът на катедралата е Дева Мария, пред чиято златна статуя са се молели поклонници от Средновековието. Традиционното за нея, запазено и до днес, е, че на всеки кръгъл час от 22.00 до 2.00 часа през нощта излиза пазачът, изкачва 153 стъпала до върха на кулата и се провиква: „Пазачът е. Часът удари!”. Лозана е единственият град съхранил тази традиция, позната на много градове в Европа през миналото и до днес. Поверието разказва, че преди много години тази тактика е спасявала населението в града от пожари и други опасности.
„Уши” е пристанищен квартал в Лозана. С него приключи екскурзията ми.
Спокоен, красив и опияняващ. Идеално място за разходки. Тръгнах от пристанището, минах през неоготически замък (превърнат днес в хотел), минах през снобския петзвезден хотелски комплекс „Бо риваж” и Олимпийския парк, музея „Д’Елизе”.
Много статуи, дървета и места за отдих имаше по пътя.
Разходките тук са магически. Най-вече заради езерото, което ту е гладко и тайнствено, ту е бурно като море. Моят маршрут завърши в „Пуйи” – кокетно старо пристанище с много палми.
В листата ми за топ посетени прекрасни места Лозана е сред първите класации.
Може още много да разкажа за нея на любителите на романтичното, но препоръката да се посети остава на първо място.

2
Белгия / Замъкът Сьонеф
« -: Февруари 20, 2012, 11:33:32 »
Замъкът Сьонеф (Chateau de Seneffe) се намира на час път от Брюксел (Белгия). Малцина са щастливците имали възможност да го посетят, да се докоснат до едно приказно вълшебство, разкриващо толкова много прелест, сътворена от човека.

Замъкът е построен през XVIII в. при френския граф Жюлиен Депестър и неговата съпруга Изабел. В основите му преобладава местният син камък, а цялостната му архитектура навява за италианския ренесанс. След смъртта на графа доизграждането на замъка и обликът, който има днес, се дължат изцяло на решенията на графинята и нейният 16-годишен син. Под тяхно ръководство са сътворени театър в дворски стил, оранжерия, ледница, клетка за отглеждане на екзотични птици, две езера с лебеди и френска градина, която прилича на килим, изрисуван от умел художник. Едно от необикновените неща, направени по онова време в имението, било изграждането на парник за отглеждане на около 460 ананасови дръвчета.

След четири десетилетия наследство и управление от различни фамилии графството преминава в ръцете на държавата и не след дълго под опеката на френска организация, намираща се в Белгия. Тя завършва реставрацията му. В днешни дни посетителите могат да видят един от най-големите музеи на ювелирното изкуство във френскоезична Белгия. Тук ценителите на изтънчените вкусове могат да опитат традиционното кафе, чай, шоколад, както и освежаващи напитки от мимоза, лавандула и роза. Театърът и оранжерията са запазили своята автентичност чрез пресъздаването на спектакли, концерти, изложби, семинари.

Паркът е необятна местност, състояща се от цели 22 хектара земя. Едно от най-странните и причудливо приказни места е говорещо гинко билоба дърво на Вершуен. От неговите клони се спускат големи фунии, издаващи приятни мелодии и поезия, задействани от вятъра, а понякога дори от нищото. Друга неописуемо красива картина е гледката на зеленчуковата градина, съдържаща 100 000 цвята на бегонии, примесени с картофи, моркови, тикви и праз, чиито плодове се предоставят на благотворителни организации.

В помещенията на замъка може да се видят традиционните за онази епоха облекла на придворната дама и типичната кокетка, както и безброй картини, съдове и всичко ползвано от хората през XVIII в. Всичката тази красота, пространствена и необятна шир, всичките тези творения събрани на едно място не могат просто с думи да се опишат. Всичко видяно тук дълго ще навява носталгия по този райски кът и затваряйки огромните метални порти, пазени от два мраморни лъва, напускам имението заредена от всичко видяно, но и малко тъжна, че хубавите неща са за кратко.

3
Турция / Re:Бодрум - Новият Сен Тропе
« -: Декември 09, 2011, 10:58:07 »
Бодрум е разположен върху руините на древногръцкия Халикарнас. Местността е обсипана с останки от известни паметници от древността.

Тук се е намирало едно от седемте чудеса на света – Мавзолеят, построен като лична гробница от цар Мавзол, който управлявал своето царство Кария през 377 и 353 г. пр.н.е. Тя се издигала върху 21 етажа от пирамида с височина 46 метра. След 16 века Мавзолеят бил разрушен при земетресение, а руините му са използвани за строителен материал при изграждането на замъка Бодрум, който и до наши дни се намира там. Останките от Мавзолея като скулптури и барелефи може да се видят от туристите в Британския музей в Лондон. В Турция са останали само част от основите му.

Освен древна история Бодрум предлага куп развлечения за туристите. Турският курорт е обсипан с много плажове, партита, всичко за звездни личности и обикновени туристи, любители на купона. На името на древногръцкия Халикарнас е кръстена най-голямата дискотека за младите хора и любителите на купони в късните часове на денонощието. Нощния живот тук е грандиозен. Веселието е конкурентно на това в Ибиса, където и посетителите правят спонтанен стриптийз, а след това в панененото парти всичко остава непредсказуемо.

Старият град на Бодрум е пълен с ресторанти, магазини. Тук надвисва дебелата сянка на замъка „Св. Петър”. Основна улица тук е „Къмхюриет Кадеши”, известна под името „бар стрийт”. Отрупана е с майстори, които пред минувачите ушиват сандали. За не дотам разкрепостените посетители на града са възможностите за лежерна разходка из малките улици, сред белите къщички, построени в типичен средиземноморски стил. Шопинга из огромното разнообразие от магазини, също не е за пренебрегване.

Къде бихте могли да отседнете?
Малкото рибарско селце Бодрум е обсипано с хотели и курортни комплекси за всеки джоб. Звездите варират от 2 до 5, като комфортът и лукса дори на тризвездните стаи и апартаменти са напълно достатъчни за всекиго. „Flamingo Country Club” e поносим за тези с ниски доходи. „Aegean Gate Hotel” е разположен извън градския шум. Предлага богата закуска, изглед към морето.

Какво да опитате от местната кухня?
Традиционните лозови сърми, долма, дюнер, чушка бюрек, лахмацун (кълцано месо подправено с лютиво и увито в тесто). За пиене може да опитате айрана, който си е традиционна турска напитка, кафе (сварено на пясък) в джезве. От алкохолните питиета познато за турската маса е ракито – лека анасонова местна алкохолна напитка.
За почитателите на морски деликатеси са „Berk Balik” и ”Mimoza” - първото ще намерите в центъра на града, а второто на края на плажа и ще го разпознаете по висящите отвън фенери.

Бодрум е увлекателно градче, което си струва да посетите, дори минавайки в близост оттам или да отскочите и до него, ако сте в Истанбул. Намира се на 13 часа път с автомобил от главния турски град. Пътят си е множко, но пък това, което ще зърнете в Бодрум, е невероятно.

4
Турция / Re:Кемер
« -: Ноември 16, 2011, 10:08:46 »
Кемер е едно от местата, откъдето може да се качите на средиземноморски круиз – т.нар. „Синьо пътешествие”, с което име се наричат всички обиколки по море на Турската ривиера. Плаването е на класически дървен кораб, който спира на всяко пристанище. Круизът е страхотен, благодарение на високото ниво на обслужване и многото неща, които могат да се зърнат от водата.

Моето „Синьо пътешествие” включваше посещение на няколко залива:
  • Първият от тях беше Фазелис. Тук брегът е с форма на полумесец и се намира в подножието на 2356-метровия връх Татали. От това място може да се видят руините на стар гръцки град, датирал преди 2700 години;
  • Малко по на запад е Патара – 18 километра пясъчна ивица, меки дюни и малки плажни барове;
  • Идва ред на залива Олюдениз при Фетие – вода в турскосиньо, бял пясък, много маслинови дръвчета и зелени пинии. Хотелите тук са безброй, някои от тях предлагат и спортни занимания като езда, сърф, рафтинг, параглайдинг;
  • Крайна спирка (в едноседмичния ми круиз) бе Бодрум. Парти център с яхтено пристанище са милионери и мега дискотеки. По нощен живот Бодрум е на второ място след Истанбул;

Основно за Турската ривиера е, че обединява два региона Анталия и Мугла, простираща се на 1000 километра брегова ивица. Забележителностите, които могат да се видят са останки от древни градове като Асос, Троя и Ефес.

Основни градове, които могат да се посетят са Анталия, Алания, Бодрум, Кемер, Мармарис. Освен това може да си направите гмуркане в дълбините на Средиземно море и да зърнете подводния свят, под ръководството на инструктори, разбира се. Всичко това ще остави страхотни спомени и ще е един ненадминат релакс за всеки избрал го.

5
Турция / Re:Анталия
« -: Ноември 11, 2011, 09:36:52 »
Турската ривиера е незабравимо място за ценителите на съвременния живот, лукса и глезотиите. Пристигането ми в Анталия бе съпроводено с настаняване в дизайнерския хотел “Hillside Su”. Стилът му е доста изискан, което обяснява голямата посещаемост от известни личности от цял свят.

Старият град се намира на няколко крачки. Из уличките му може да се видят много кафенета, прелестни хотелчета, пет на брой величествени джамии, които са и едни от най-големите забележителности в околността. По криволичещите улички над пристанището започва Ориентът. Многообразие от килими, накити, наргилета, турски мед, анасон, карамфил и мускат, говорещи за традиционните неща на турците.

Посетихме и водопада Дуеден, който е на 10 минути път от центъра на града. Обиколка до него може да си направите и с лодка, която тръгва от пристанището. Водопада се спуска от 39 метра височина. Тук е разположен уникален по своята архитектура хотел “The Marmara”. Някои от стаите му са в цилиндрична форма, която се завърта на всеки осми час, това предоставя различни изгледи на посетителите им – сутрин изглед към морето, вечер към планините.

6
Турция / Re:Сиде
« -: Ноември 08, 2011, 16:05:00 »
Сиде е на 60 километра от Анталия. Градчето е малко, находящо се на брега на морето и препълнено с ресторанти, магазини и павилиони. Любителите на шопинга тук ще останат много доволни, особено при възможността да се пазарят за цените на стоките. Нощният живот предоставя възможности за аперитив в лоби бар, жива музика навън, както и танци за любителите на клубовете.

7
Турция / Re:Истанбул
« -: Октомври 16, 2011, 17:17:05 »
Втори ден:
Вторият ден от престоя ни в Истанбул включваше разходка по висящия мост, водещ до Азиатската част. Там видяхме много по-пищни имения и имахме време да се полюбуваме на панорамата към самия Босфор и дори да засилим този момент с гледката му през професионален телескоп.
Следваше плаване по Босфора с кораб, където можехме от вода да се полюбуваме на богаташките къщи и квартали, като резиденцията на фамилия „Шадоолу” от „Перла”, други телевизионни сериали като къщата на Онур и офиса на Шехеризада от сериала „1001 нощи”. Разходката по вода продължи до втория мост над Босфора, покрай азиатския бряг и обратно. Имахме възможността да видим султанския дворец Долмабахче, простиращ се на 250.000 кв.м. площ. Той съдържа 285 стаи, 46 зали, 6 бани, 68 тоалетни. С думи не може да се опише гледката на този приказен палат, трябва да се види от всеки, който има възможност.
Следваща спирка бе дворецът - музей „Топкапъ”. Намира се в район „Султан Ахмет” в община Еминьоню в Истанбул. Има две врати (два портала) през които се преминава преди да се стигне до истинската същност и да се зърнат покоите на султана, женското отделение, покоите на султанките и така нататък, за всички придворни.
В края на дългата ни разходка и завършваща деня бе обиколката в Капълъ чаршъ. Това е най-огромният пазар, в който някога съм ходила и е отрупан с всевъзможни сергии, а хората работещи по тях отвсякъде те подвикват и подканят да спреш при тях. Когато попиташ за цената на дадена стока никога няма да ти кажат нещо конкретно, а ти дават възможност да се пазариш. Може би това е и тайната на техния успех и добре развитата им икономика и инфраструктура, а именно защото са изпечени търговци и винаги успяват да те омаят с предложенията и офертите си. Там в Капалъ чаршъ просто е невъзможно да си тръгнеш с празни ръце.
Най-вълнуващи бяха вечерните ни разходки из града. Когато настъпи мрака улиците сякаш не заспиват, дори тогава започва „нощният живот”. Разпъват се чаршаф до чаршаф на асфалта и се изнасят всевъзможни стоки. Интересното е, че в тези късни часове на денонощието навсякъде виждаш само мъже и за миг се питаш къде са жените на този град?!
Като цяло изживяването в Истанбул бе незабравимо. Хапнахме от традиционните локуми, халви, пихме турски чай и кафе. Напълнихме очите си с красоти, умовете и душите си обогатихме, а багажа преливаше с подаръци за близките.
Зная, че това е само една частица от всичко, което крие този 17-милионен град, но съм щастлива, че и него успях да зърна.

8
Гърция / Re:Метеорa, Гърция
« -: Октомври 10, 2011, 00:31:18 »
     Това не е град, нито селце в съседката ни Гърция. Това е аскетична скална общност, съчетаваща история, природа, манастири. Тук майката Вселена, по необясним за хората начин, е сътворила неописуеми скални форми, а с помощта на човешката ръка те за завършени с манастир върху всяка от тях. Метеорите са многочислени високи черни скали, чиито циклопски размери ни пренасят в сферата на свръх осезаемото и на неземното. В продължение на векове монаси отшелници издигат величествени манастири по върховете на скалните образувания. Под влиянието на геоложки изменения са се оформяли с години така известните и привличащи туристи от цял свят Метеори, а божията вяра и човешкото смирение са превърнали това величие на природата в още по-приказно.

     Когато автобусът ни, пълен с група от 60 души, бавно изкачваше стръмните баири и вземаше завоите ту наляво, ту на дясно, за да ни отведе до върховете, си мислех дали това е сън или реалност. Истина ли е това, че съществува живот там на върха на скалите великани и как би могло човешко същество да построи толкова много манастири на такава надморска височина и то преди повече от 500 години, когато не е имало технологии?! Всички тези въпроси преливаха в главата ми, когато спря автобусът. Слязохме на площадка, където имаше малки сергийки със сувенири, картички и книги, съхранили тайните на Метеорите. Можехме отблизо да се полюбуваме на всичко заобикалящо ни.
Някой от най-известните манастири, които успяхме да посетим в разрешените за посещения часове, бяха: „Св. Преображенски”, „Св. Манастир Варлаам”, „Св. Манастир Русану”, „Св. Манастир св. Николай Анапавса”, „Св. Манастир св. Троица”, „Св манастир св. Стефан”. Всички те са запазили строгия ред и дисциплина. Духа, вярата и предаността в божието отшелничество се тачи и днес от млади монаси, отдали живота си да служат на Господ.

     В подножието на Метеорите е сгушено малко селце, носещо същото име, там може да се подслоните и да прекарате още един незабравим ден сред величието на пейзажа. Недалеч от тази местност, се намира работилницата, в която се правят иконите. Постихме и нея. Това бе също приказно място, защото можеш да видиш отблизо как се изработва всеки вид икона и какво послание носи тя.

Препоръчвам екскурзията до това място на света, удоволствието е невероятно.

9
Втори ден:
Вторият ден от престоя ни в Истанбул включваше разходка по висящия мост, водещ до Азиатската част. Там видяхме много по-пищни имения и имахме време да се полюбуваме на панорамата към самия Босфор и дори да засилим този момент с гледката му през професионален телескоп.
Следваше плаване по Босфора с кораб, където можехме от вода да се полюбуваме на богаташките къщи и квартали, като резиденцията на фамилия „Шадоолу” от „Перла”, други телевизионни сериали като къщата на Онур и офиса на Шехеризада от сериала „1001 нощи”. Разходката по вода продължи до втория мост над Босфора, покрай азиатския бряг и обратно. Имахме възможността да видим султанския дворец Долмабахче, простиращ се на 250.000 кв.м. площ. Той съдържа 285 стаи, 46 зали, 6 бани, 68 тоалетни. С думи не може да се опише гледката на този приказен палат, трябва да се види от всеки, който има възможност.
Следваща спирка бе дворецът - музей „Топкапъ”. Намира се в район „Султан Ахмет” в община Еминьоню в Истанбул. Има две врати (два портала) през които се преминава преди да се стигне до истинската същност и да се зърнат покоите на султана, женското отделение, покоите на султанките и така нататък, за всички придворни.
В края на дългата ни разходка и завършваща деня бе обиколката в Капълъ чаршъ. Това е най-огромният пазар, в който някога съм ходила и е отрупан с всевъзможни сергии, а хората работещи по тях отвсякъде те подвикват и подканят да спреш при тях. Когато попиташ за цената на дадена стока никога няма да ти кажат нещо конкретно, а ти дават възможност да се пазариш. Може би това е и тайната на техния успех и добре развитата им икономика и инфраструктура, а именно защото са изпечени търговци и винаги успяват да те омаят с предложенията и офертите си. Там в Капалъ чаршъ просто е невъзможно да си тръгнеш с празни ръце.
Най-вълнуващи бяха вечерните ни разходки из града. Когато настъпи мрака улиците сякаш не заспиват, дори тогава започва „нощният живот”. Разпъват се чаршаф до чаршаф на асфалта и се изнасят всевъзможни стоки. Интересното е, че в тези късни часове на денонощието навсякъде виждаш само мъже и за миг се питаш къде са жените на този град?!
Като цяло изживяването в Истанбул бе незабравимо. Хапнахме от традиционните локуми, халви, пихме турски чай и кафе. Напълнихме очите си с красоти, умовете и душите си обогатихме, а багажа преливаше с подаръци за близките.
Зная, че това е само една частица от всичко, което крие този 17-милионен град, но съм щастлива, че и него успях да зърна.

10
Тук ще опиша моята двудневна обиколка из забележителностите на Истанбул, перлата на Ориента.

Първи ден:
Рано сутринта разходката ни започна с тръгване от хотела „Аспен”, находящ се на главна улица в централната част на Истанбул. Първата спирка бе в кв. „Султан Ахмед” и посещението ни на джамията Султан Ахмед. Тя е по-различна, по-пищна и по-красива от построените за времето си джамии от османския период. Има голяма предистория и пленяващо въздействие с архитектура и дизайн. Наричат я още "Синята джамия", поради специалния фаянс, който е навсякъде около нея. В летен период не е приятно усещането на миризмите вътре в самата джамия, но пък всичката пищност, огромните пространства и особено възможността да присъстваш на някоя от тамошните церемонии е незабравимо изживяване.
Следващата ни спирка бе Хиподрумът, където можехме да се изправим пред колоната на Хиподрума. Този паметник от монолитен камък е издигнат през 1500 г. пр. н. е. в чест на фараона Тутмос III пред храма на Хиерополис в Египет. Прекаран е в Александрия и едва след години достига до Истанбул, където и остава. Крие многовековна история и е изминал дълъг път, за да бъде монтиран там, където се намира в момента.
Друг запомнящ се паметник на историята в тази част е Змиевидната колона. Тази осемметрова колона, символизираща увита змия с три глави държащи златен котел е започнала историята си в светилището на Аполон в Делхи. Поради куп реставрации, които претърпява Змиевидната колона достига до наши дни без част от величието си, което включва триглавата змия и същевременно скъсява размерите й. Сега е обградена в зидана стена, за да бъдат предотвратени всякакви неприятелски посегателства над нея.
В тази дестинация се намира още и Колоната на Порфирий (Плетената колона). Изработена е от камък и датира от IV-V век пр. н. е. Реставриран е от император Константин, а след това е наследен от неговия син Романиос II.  
В близост до джамията "Султан Ахмет" и по-конкретно срещу нея може да посетите музеят „Ая София”. Дълги години тази постройка е била храм, след това изпълнява ролята на джамия, а от 1935 г. до наши дни е превърната в исторически музей, съхранил култура и традиции.

Следва продължение...

11
Турция / Re:Истанбул
« -: Септември 25, 2011, 00:37:34 »
Тук ще опиша моята двудневна обиколка из забележителностите на Истанбул, перлата на Ориента.

Първи ден:
Рано сутринта разходката ни започна с тръгване от хотела „Аспен”, находящ се на главна улица в централната част на Истанбул. Първата спирка бе в кв. „Султан Ахмед” и посещението ни на джамията Султан Ахмед. Тя е по-различна, по-пищна и по-красива от построените за времето си джамии от османския период. Има голяма предистория и пленяващо въздействие с архитектура и дизайн. Наричат я още "Синята джамия", поради специалния фаянс, който е навсякъде около нея. В летен период не е приятно усещането на миризмите вътре в самата джамия, но пък всичката пищност, огромните пространства и особено възможността да присъстваш на някоя от тамошните церемонии е незабравимо изживяване.
Следващата ни спирка бе Хиподрумът, където можехме да се изправим пред колоната на Хиподрума. Този паметник от монолитен камък е издигнат през 1500 г. пр. н. е. в чест на фараона Тутмос III пред храма на Хиерополис в Египет. Прекаран е в Александрия и едва след години достига до Истанбул, където и остава. Крие многовековна история и е изминал дълъг път, за да бъде монтиран там, където се намира в момента.
Друг запомнящ се паметник на историята в тази част е Змиевидната колона. Тази осемметрова колона, символизираща увита змия с три глави държащи златен котел е започнала историята си в светилището на Аполон в Делхи. Поради куп реставрации, които претърпява Змиевидната колона достига до наши дни без част от величието си, което включва триглавата змия и същевременно скъсява размерите й. Сега е обградена в зидана стена, за да бъдат предотвратени всякакви неприятелски посегателства над нея.
В тази дестинация се намира още и Колоната на Порфирий (Плетената колона). Изработена е от камък и датира от IV-V век пр. н. е. Реставриран е от император Константин, а след това е наследен от неговия син Романиос II.  
В близост до джамията "Султан Ахмет" и по-конкретно срещу нея може да посетите музеят „Ая София”. Дълги години тази постройка е била храм, след това изпълнява ролята на джамия, а от 1935 г. до наши дни е превърната в исторически музей, съхранил култура и традиции.

Следва продължение...

Страници: [1]

Untitled Document