Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Обиколи Света

Страници: 1 [2] 3 4 ... 54
16
Мексико / Веракрус
« -: Март 02, 2013, 19:04:09 »
Общи факти

     Веракрус (521 хил. ж., 2010 г.) е голям пристанищен град на Мексиканския залив в Мексико, който се намира в центъра на щат със същото име. Той е неговият най-голям град, но не му е столица - такава е Халапа, която отстои на 90 км от Веракрус. Поради еднаквите имена между града и щата, местните жители са избрали да го наричат Пуерто (от исп. ез. "пристанище"). Веракрус е най-старото, голямо и исторически значимо пристанище в Мексико след началото на европейската колонизация. Това е причината той винаги да е изпълнявал ролята на основна "врата" на страната за чуждестранните търговци и продукти. Градът е известен със своя нощен живот и обширния център около пристанището, огласяван от музика и танци със силно кубинско влияние. По време на ежегодните карнавални тържества през февруари хотелите тук се препълват с туристи.
     Когато Ернан Кортес пристига в Мексико през 1519 г., той основава град с името Вила Рика де ла Вера Крус. Името е дадено заради намиращото се тук злато (Вила Рика), както и поради факта, че испанците акостират на това място на Разпети петък (тогава Исус е разпнат на кръста, а Вера Крус е със значение на "Истински кръст"). Това е било първото селище на испанците на континента Америка и първото, което е получило собствен герб. По време на колониалния период голяма част от населението на Веракрус са били търговци, като по някое време градът е бил по-богат и от столицата Мексико Сити. Оттук са тръгвали и галеоните, натоварени с добитото в Мексико сребро, които се отправяли за Испания. Големите богатства на града водят до многобройни набези към него от страна на пирати, което налага да се построят укрепления като Форт Сан Хуан де Улуа. Интересен факт за Веракрус е, че той се оказва последната крепост на испанския колониализъм в Нова Испания, като испанските войници се задържат тук цели четири години след края на Мексиканската война за независимост. През XIX и XX в. Веракрус преживява четири нападения по различни поводи от Франция и САЩ, като последното от тях е през 1914 г. Това е причината той да си спечели прякора "Героичният град". За по-голямата част от XX в. производството на петрол доминира в икономиката на района, но в края на века и началото на следващия пристанището отново се превръща в основен двигател на местната икономика.

Забележителности:
  • Главният площад "Плаца де лас Армас" (наричан още Сокало) - това е културният център на града, около който са разположени Общинската палата и Катедралата. Богатият на дървета площад е изпълнен цял ден с хора, които играят домино, продават храна, свирят или танцуват. Един от най-често изпълняваните танци тук е данзон, който е пренесен от Куба в Мексико в края на XIX в. В миналото Сокало на няколко пъти е използван като място за лагеруване на нахлуващите чужди армии;
  • Общинската палата - това е най-старата сграда на градската управа в Мексико. Построена е за градския съвет през 1608 г., но сградата е основно ремоделирана през XVIII в. Архитектурният й стил е умерен барок. В края на сградата се издига кула, използвана навремето за наблюдение на корабите, влизащи и излизащи от пристанището. Общинската палата има голям вътрешен двор, заобиколен от широки арки;
  • Катедралата "Вирхен де ла Асунсион" - завършена през 1731 г. и преправена през XIX в., тя е превърната в катедрала едва след 1963 г. Църквата има 5 нефа (кораба) и осмоъгълен купол. Основната фасада е неокласическа, има и гребен. От двете страни на сводестия вход са разположени две дорийски колони;
  • Пристанищната зона - тук се намират кулата Пемекс, старият фар (за кратко седалище на управлението на един от лидерите на Мексиканската революция и последствие мексикански президент - Венустиано Каранса) и Пазарът на занаятите. На ул. Марина Мерканте са разположени още старата митница, старият железопътен терминал (той е бил толкова луксозен, че е имал собствен хотел през 20-те години на XX в.), както и сградите близнаци на пощата и телеграфа;
  • Крайбрежният булевард (малекон) - простира се на километри по протежението на Мексиканския залив, от центъра на града към крайните квартали. Булевардът е особено оживен през нощта, когато хората се разхождат, наслаждавайки се на океанския бриз. В частта му до центъра на града е изпълнен с търговци, продаващи сувенири;
  • Форт Сан Хуан де Улуа - намира се на едноименния остров, който вече е свързан със сушата. Островът е част от кораловия риф Ла Галега и разполага с над 2,5 км плажна ивица. Този форт е първото място, където испанците акостират, за да завладеят Мексико. Той е и техният последен бастион непосредствено след Мексиканската война за независимост;
  • Аквариумът на Веракрус - построен през 1992 г., той е най-големият и значим в Латинска Америка. Сладководната галерия съдържа 13 различни изложбени басейна, в които могат да се видят морски видове от Азия, Африка, Южна Америка и Мексико. Рифовият аквариум е най-известен със своите акули. На тези 25 вида акули е посветен цял сектор, където посетителите преминават през тунел, а акулите плуват над тях. Соленоводната галерия пък разполага с 14 изложбени басейна, посветени на видове от Веракрус, Червено море и Тихия океан;
  • Градският музей (Мусео де ла Сиудад) - разположен в историческия център, тук се съдържат изложби, посветени на историята на града. Интересна е и къщата-музей на Агустин Лара - тук са показани творби и фотографии на известния поет;
  • Остров "Исла де Сакрифисиос" - намиращ се непосредствено до брега, той е част от система от 23 коралови рифове, наречени Рифова система Веракрус. Те са част от национален парк. До острова идват каякари, които наблюдават морските чайки, пеликаните и рибите, които населяват кораловия риф;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед от Веракрус;
снимка 2: Изглед от главния площад Сокало;
снимка 3: Старият фар на Каранса;
снимка 4: Скулптури в пристанищната зона;
снимка 5: Остров "Исла де Сакрифисиос";


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

17
Мексико / Сан Мигел де Аленде
« -: Февруари 27, 2013, 23:07:30 »
Общи факти

     Сан Мигел де Аленде (62 хил. ж., 2005 г.) е град, разположен в източната част на щата Гуанахуато в Централно Мексико. Намира се на 274 км северозападно от столицата на страната - Мексико Сити. Той представлява малък колониален град, сгушен в планините Бахио. Известен е с факта, че се превръща в център на Мексиканската война за независимост, водена срещу Испания.  Основната забележителност на града е неговият добре запазен исторически център, който е изпълнен със сгради от XVII и XVIII в. Те, заедно с намиращото се наблизо Светилище на Атотонилко, са обявени от ЮНЕСКО за паметник на Световното културно наследство. През 1926 г. мексиканското правителство обявява историческия център на Сан Мигел за национален паметник на културата, което строго ограничава новите строежи и промяната в архитектурата на сградите в тази зона. Така са запазени оригиналните цветни фасади на колониалните къщи, които са се превърнали във фон на редица известни творби на изкуството. И до днес в историческия център на града няма неонови реклами и съвременни сгради, а обиколката по тесните му калдъръмени улички е истинско удоволствие, тъй като забраната за превозни средства се спазва стриктно.
     През 1542 г. испанският монах Хуан де Сан Мигел основава селище, кръстено на него. Местните племена в района обаче са раздразнени от пристигането на испанците и колонизирането на земите им. Техните атаки и проблемите с водоснабдяването са причината няколко години по-късно испанците да преместят селището си на ново място, не далеч от старото. Новото местоположение имало достъп до течаща вода и осигурявало по-добри условия за отбрана.  До средата на XVI в. на територията на сегашния щат Закатекас е открито сребро, като се оказва, че основният път за неговия превоз към Мексико Сити минава през Сан Мигел. Това превръща града във важен търговски център и отбранителна крепост, а наред с това и в средище на културен обмен между испанците, креолите (родени в Латинска Америка потомци на испанските заселници) и местните народности. Освен с търговията, градът се прочува и със своята текстилна индустрия. До средата на XVIII в. той достига своята кулминация, когато са построени по-голяма част от неговите къщи-имения, дворци и религиозни сгради. По това време той е сред най-големите селища в Новия свят с 30 хил. ж., като за сравнение тогава Бостън е имал само 16 хил. ж., а Ню Йорк - 25 хил. ж. Значението на Сан Мигел започва да запада в началото на XIX в., заедно с разрастването на Мексиканската война за независимост. През 1826 г. към неговото име е добавена фамилията на родения тук генерал Игнасио Аленде, който е герой на национално-освободителното движение. След края на войната и в началото на XX в. Сан Мигел де Аленде е бил изправен пред опасността да се превърне в "призрачен" град без жители. Скоро обаче неговите красиви барокови и неокласически сгради привличат вниманието на чуждестранни художници и американските туристи. Така през 50-те години на XX в. тук се заселват множество американци, както и част от мексиканския елит, който намира Сан Мигел де Аленде за отлично спасение от шума на Мексико Сити.

Забележителности:
  • Историческият център - докато околните райони на града са се променили с течение на времето, то неговият център е запазил изгледа си отпреди 250 години. Калдъръмените улици тук са проектирани от испанците да следват права планировка, като от двете им страни се издигат колониални къщи и църкви. Къщите се отличават с вътрешни дворове, фасади с пъстри цветове и богати архитектурни елементи;
  • Ел Хардин (известен още и като Плаца Принсипал) -  основният площад, на който са разположени няколко старинни сгради, сред които и главната църква „Парокиа де Сан Мигел Арканхел”. Улиците и алеите около Хардин са всеизвестни със своите художници;
  • Църквата „Парокиа де Сан Мигел Арканхел” – това е енорийската църква на Сан Мигел де Аленде, която е уникална за Мексико и се е превърнала в емблема на града. Тя има неоготическа фасада от розов гранит с две високи кули-камбанарии, които могат да бъдат видени от почти всяко място в града. Ла Парокиа е една от най-фотографираните църкви в Мексико. Построена е през XVII в. с традиционна мексиканска фасада, като сегашната готическа е изградена два века по-късно. Според слуховете архитектът копирал нейния проект от пощенските картички с изгледи от европейски катедрали. Оригиналната му интерпретация е обаче повече плод на въображението му, отколкото да е взаимствана наготово;
  • Църквата „Сан Рафаел” (наричана още Санта Ескуела) - разположена в съседство с енорийската църква, тя е основана през XVIII в. Главната й фасада е изградена от арки, цветни мотиви, фризове и прозорци, рамкирани от розов варовик. Архитектурата на камбанарията й е в мавърски стил;
  • Музеят Каса де Аленде - домът на Игнасио Аленде, едно от главните действащи лица на Мексиканската война за независимост. Сградата е построена през 1759 г., декорирана с барокови и неокласически елементи. Намираща се в съседство с площад Хардин, тя е прекрасен образец на стила, предпочитан от испанските благородници, живели тук през XVIII в. Самият музей проследява историята на района в цели 24 стаи;
  • Каса дел Майоразго де ла Канал - построена през XVIII в., тя е една от най-важните светски сгради по време на късния колониален период. Тя е била дом на семейство Де ла Канал - едно от най-богатите в Нова Испания. Оригиналната постройка е вдъхновена от френските и италиански дворци от периода XVI-XVIII в.;
  • Културен център Игнасио Рамирез (наричан още Ескуела де Белас Артес или Ел Нигроманте) - намира се в бившата сграда на основания през 1775 г. женски манастир Ерманас де ла Консепцион. Самият културен център е учреден през 1938 г., като скоро училището за изящни изкуства започва да привлича американски студенти, които идват на размени начала да се обучават в него. В наши дни комплексът обхваща манастирска обител на два етажа, обградена от изключително голям вътрешен двор с фонтан в центъра. Тук се помещават арт галерии, както и класни стаи за рисуване, скулптура, литография, текстил, пиано, китара, балет и др.;
  • Църквата Темпло де ла Консепцион (наричана още Лас Монхас, "монахините") - намира се в съседство с културния център, като някога е била част от неговия манастирски комплекс. Наподобява на Църквата на инвалидите в Париж - куполът й е осмоъгълен, декориран с коринтски колони и статуи на светци;
  • Църквата Нуестра Сеньора де ла Салюд - построена през XVIII в., нейният главен вход е в стил чуригереска (мексикански барок), а над него се издига гребен във формата на гигантска мидена черупка. Други известни църкви са Ораторио де Сан Фелипе Нери, Сан Франсиско, Санто Доминго и др.;
  • Парк Хуарез - основан е в началото на XX в. на бреговете на река в подчертано френски стил, включващ фонтани, декоративни езерца, пейки от ковано желязо, стари мостове и алеи. Зелените площи са изпълнени с местни видове растения и дървета, а във водните басейни плават чапли. Често могат да се видят местни музиканти да изпълняват свои представления;
  • Театър Анхела Пералта - открит е през 1873 г. с изпълнение на най-известното сопрано на Мексико по това време - Анхела Пералта;
  • Денят на Св. Антоний (17 януари) - тогава хората водят животните си на църква, за да получат благословия;
  • Посещение на „Санмигелада” – надбягването с бикове през септември;
  • Разходка в пустинята през дъждовния сезон (от август до октомври) - тогава цъфтят кактусите;
  • Излет за наблюдение на зимуващите пеперуди през януари;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Сан Мигел де Аленде и енорийската църква „Парокиа де Сан Мигел Арканхел”;
снимка 2: По улиците на града;
снимка 3: Каса дел Майоразго де ла Канал;
снимка 4: Църквата "Сан Франсиско";
снимка 5: Парк Хуарез;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

18
Мексико / Сан Кристобал де лас Касас
« -: Февруари 23, 2013, 13:07:44 »
Общи факти

     Сан Кристобал де лас Касас (142 хил. ж., 2005 г.) е град, разположен в района на Централните планини на мексиканския щат Чиапас. Той е бил столица на щата до 1892 г., но все още се смята за негов културен център. Местните жители наричат още града си Ховел, като името има маянски произход. Той се намира в малка долина, която е заобградена от хълмове. Като цяло теренът на общината е планински. Центърът на Сан Кристобал де лас Касас е известен със запазената си испанска колониална планировка и архитектура, включваща керемидени покриви, калдъръмени улички и балкони от ковано желязо, украсени с цветя. Благодарение на богатата си история, култура и наличието на коренно местно население, градът привлича множество туристи. Основните забележителности тук са Катедралата, църквата Санто Доминго със своя голям открит пазар с ръчно изработени предмети и музеят Каса На Болом. Наоколо се намират и природни забележителности, включващи пещери и реки.
     Сан Кристобал де лас Касас е основан под името Вила Реал де Чиапа през 1528 г. Оттогава той е преименуван на няколко пъти, докато през 1829 г. не е кръстен Сиудад де Сан Кристобал. През 1848 г. към името е добавено "де лас Касас" в чест на първия епископ на Чиапас - Бартоломе де лас Касас. След като разгромяват местните племена зоки и чиапани, испанците основават Сан Кристобал като военен форт. През 1536 г. селището е признато за град. През следващите години той израства до административен център на териториите на север от него. През 1824 г. Сан Кристобал и останалата част от Чиапас стават част от независимо Мексико, като столицата на щата е основана тук.

Забележителности:
  • Централният площад - официалното му име е Плаца 31 де Mарсо, но по-често е наричан Сокало. По време на колониалната епоха тук се е намирал основният пазар на града, както и неговият водоизточник. В началото на XX в. в центъра на площада е издигнат павилион, по чиято фасада има надписи, отбелязващи основни събития от историята на града. Останалата част от площада е изпълнена с градини и е заобиколена от най-важните исторически сгради и изящни домове;
  • Катедралата "Сан Кристобал" - намираща се от северната страна на централния площад, тя е сред емблематичните символи на града. Нейната главна фасада обаче не е обърната с лице към Сокало, а към своя собствен атриум (вътрешно дворно пространство), наречен Катедралният площад. Първоначално катедралата представлява обикновена църква, построена през 1528 г. и посветена на Света Богородица. През XVII в. щатът Чиапас става епархия, като Сан Кристобал е избран за нейно седалище. Това е причината църквата да бъде съборена и на нейно място да се издигне съвременната катедрала, посветена на патрона на града - Св. Кристофер. Като цяло архитектурата съдържа елементи на европейски барок, мавърски и местни стилове;
  • Кметството - често наричано Паласио де Гобиерно, то представлява неокласическа сграда, построена през XIX в. То съдържа серия от арки, поддържани от тоскански колони. Пред кметството има газебо (павилион в парк под формата на осмоъгълник), което е любимо място за срещи на млади хора;
  • Църквата "Санто Доминго" - завършена през 1551 г., тя е част от доминикански манастир и една от най-богато украсените църковни сгради в Латинска Америка. Това се дължи както на пищната барокова фасада, така и на позлатения олтар, простиращ се по цялата й дължина. На територията на манастирския комплекс се намира голям пазар за ръчно изработени занаятчийски предмети, а така също и два музея: Музеят за историята на града (проследява я до XIX в.) и Културният център на Лос Алтос (има колекция от текстилни изделия от всеки етнос в региона, демонстрира се и начинът на шиене на дрехите);
  • "Каса На Болом" (Къщата на ягуара) - представлява музей, хотел и ресторант, разположени извън историческия център на града. Постройката е построена през 1891 г. като част от духовна семинария, но през XX в. става притежание на семейство Блом. Семейната двойка колекционира инструменти, занаяти, археологически находки и дрехи, особено такива отнасящи се за лакандонската джунгла. Музеят излага тази богата колекция, както и старата автентична обстановка на стаите. Тук също така има библиотека с повече от 10 000 тома, посветени на историята, културата и антропологията на региона, както и ботаническа градина на гърба на сградата;
  • Каса де лас Сиренас - една от най-известните къщи от колониалната ера. Построена е през XVI в. в платерески стил. Името си дължи на морската сирена, която е изобразена на нейния гербов знак;
  • Манастирът Ла Мерсед - основан през 1537 г., той е построен като крепост с казарми за войници и пространство за гражданите в случай на атака. Входът на църквата има масивна дървена врата, подсилена с решетки от ковано желязо, а прозорците са много малко на брой. Църквата е все още действаща. През втората половина на XX в. манастирът е превърнат в градски затвор, а през 2000 г. той става Музей на кехлибара - тук има колекция от над 300 екземпляра, като музеят е единствен по рода си в двете Америки;
  • Храмът и арката Кармен - двете постройки имат мавърски тип архитектура. Храмът Кармен е всичко, което се е запазило от някогашния женски манастир Ла Енкарнацион, основан през 1597 г. Комплексът включва метохът, стаите на монахините и други постройки. Първоначалната сграда на църквата е изгоряла, но впоследствие е реставрирана. Интересното за нея е, че тя има формата на латинската буква "L". През 1680 г. до манастира е построена арка с кула, наречена Арко дел Kармен. Тя е в мавърски стил, като има три нива на декорация. Арката е единствена по рода си в Мексико, като тя и нейната кула са се превърнали в един от символите на Сан Кристобал;
  • Музеите, сред които: Мезоамериканският музей на нефрита (съдържа нефритени елементи, изработени от културите на олмеки, теотиуаканци, мищеки, сапотеки, маи, ацтеки и толтеки; тук има и реплика [точно копие] на погребалната камера на владетеля Пакал в Паленке), Музеят на маянската медицина (посветен на разнообразните техники и практики на местната медицина, много от които са практикувани и днес), Музеят на културите на Чиапас (разказва за живота и културата на обитавалите щата народи);
  • Прекрасните пейзажи към града и околните планини - разкриват се от църквите, разположени по хълмовете от източната и западната страна на града;
  • Селищата на маите в околните планини - сред най-известните от тях са Сан Хуан Чамула и Синакантан. Заслужава да се посетят и по-слабо известните Тенехапа и Сан Андрес Лараинсар. Най-добрите дни за посещение на маянските общности е по време на седмичните пазари и фестивали;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед от Сан Кристобал де лас Касас;
снимка 2: Катедралата на Сан Кристобал де лас Касас;
снимка 3: Църквата Санто Доминго;
снимка 4: Централният площад "Плаца 31 де Марсо";
снимка 5: Градски пазар;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

19
Мексико / Ривиера Мая
« -: Февруари 16, 2013, 18:18:41 »
Общи факти

     Ривиера Мая (известен още и като Маянска ривиера) е туристически район по протежение на крайбрежната Магистрала 307, която следва карибския бряг на мексиканския щат Кинтана Ро. Курортната зона е разположена в източната част на Юкатанския полуостров, обхващайки територията от град Плая дел Кармен на север до селището Тулум на юг. Често в обхвата на тази зона се включват и населените места Пуерто Морелос (разположен между Плая дел Кармен и Канкун на север) и Фелипе Карийо Пуерто (разположен на 40 км южно от Тулум). Ривиера Мая е световно известна туристическа дестинация със своите огромни ол-инклузив хотели, по-малки бутикови хотели и множество реномирани ресторанти по протежение на магистрала 307 и в близост до плажовете.
     Плановете на мексиканското правителство през следващите 20 години предвиждат изграждането на няколко средни по големина градове с население ок. 200 хил. души в рамките на Ривиера Мая. Целевите райони за урбанизацията включват селищата Пуерто Морелос (технически извън Ривиера Мая), Пуерто Авентурас, Акумал, Чемуйил и Тулум. Това, което прави курортната зона любима дестинация за туристите, са слънчевото време, красивите бели пясъчни плажове и кристално чистите сини води.

Забележителности:
  • Мезоамериканският бариерен риф (известен още и като Белизкият бариерен риф) - това е втората най-дълга бариерна рифова система в света. Началото на кораловия риф е в близост до Канкун, след което той продължава по протежение на цялото крайбрежие на Ривиера Мая, достигайки на юг до Гватемала. Леководолазното гмуркане е особено популярно сред туристите тук, като резултат на добре развитата морска екосистема;
  • Археологическите находки - привличат множество туристи, поради запазените от времето на маите руини. Популярен археологически обект е Тулум на крайбрежието, както и разположените малко по-навътре в сушата Чичен Ица и Коба;
  • Водните паркове Екскарет и Ксел-Ха - предлагат множество активности на туристите, сред които плуване с делфини, джет ски, плуване в подводни ями (сеноте), турове в джунглата и др. Екскарет е фокусиран върху маянската култура, включвайки възстановка на типично за маите село и представления с традиционни танци;
  • Други еко-паркове, сред които: Експлор (природният парк съдържа варовикови пещери и подводни реки, за изследването на които се използва сал), Авиарио Ксаман-Ха (любимо място за гнездене на множество разнообразни видове птици, както и на пеперуди, игуани, костенурки и малки бозайници) и Природен парк Трес Риос (разположен на мястото, където се сливат три реки, преди общото им вливането в Карибско море; тук се срещат и мангрови дървета);

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към плажа на Плая дел Кармен;
снимка 2: Пешеходен булевард в Плая дел Кармен;
снимка 3: Пирамида на маите в Коба;
снимка 4: Плажът Парайзо край Тулум;
снимка 5: Водни костенурки в екопарк Екскарет;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

20
Мексико / Канкун
« -: Февруари 16, 2013, 18:10:02 »
Общи факти

     Канкун (628 хил. ж., 2010 г.) е световно известен курорт, разположен на североизточния бряг на Юкатанския полуостров в мексиканския щат Кинтана Ро. Неговите плажове се мият от водите на Карибско море. Канкун е една от най-източните точки на Мексико, като на юг от него се намира друг известен карибски курорт – Ривиера Мая. Пикът на туристическия сезон тук е от декември до април - тогава цените на самолетните билети и хотелите са най-високи, докато през лятото и ранната есен те се понижават, тъй като тогава е много горещо и има опасност от урагани. Канкун има плажна ивица под формата на цифрата "7", която е с дължина над 20 км и е покрита с искрящо бял пясък. Тя привлича туристите с намиращите се тук археологически забележителности на маите, тюркоазено сини води, богат подводен свят и туристически съоръжения от световна класа. Маянски храмове и ритуални обекти са разпръснати навсякъде из района - някои са погълнати от гъстата джунгла, но други са лесно достъпни. Поради своята популярност Канкун не случайно е определян като врата към "света на маите".
     Според ранните писмени източници на колониалистите, островът на Канкун (в наши дни това е туристическата зона на града) е бил първоначално заселен от маите, които са имали селище тук с името Нисук. След идването на европейците много от коренните жители напускат острова, а други не оцеляват поради съвместното влияние на множество фактори като болести, войни, пирати и недостига на храна. Скромни общности от тях се запазват само на островите Мухерес и о. Косумел. Името Канкун се появява за първи път на няколко карти от XVIII в., но неговият произход не е напълно изяснен. През 1970 г. мексиканското правителство избира остров Канкун като подходящо място за развитие на туристическата индустрия. По това време тук е имало само трима постоянни жители, които са се занимавали с отглеждането на кокосова плантация. Близкото рибарско селище и военна база - Пуерто Хуарез, пък е било обитавано от само 117 души. Съвсем естествено инвеститорите проявяват неохота да вложат парите си в непознат район, което принуждава правителството да финансира първите девет хотела. Първоначално новият курорт е туристическа дестинация само за елита, който го е предпочитал заради неговите чисто бели плажове. Постепенно през годините Канкун се превръща от непознат рибарски остров с девствени гори в един от двата най-известни по света мексикански курорта, заедно с Акапулко.

Забележителности:
  • Плажовете на Канкун - курортът е известен в цял свят със своите тюркоазено сини води и искрящо бял пясък. Кораловите рифове около острова създават преграда пред откритите води на океана и оформят безопасна зона за плуване дори и за неопитните плувци. Плажовете предлагат отлични условия за почивка, но през деня е възможно температурите рязко да се покачат. Многобройни са и обикалящите наоколо търговци, от които туристите могат да си купят разнообразни сувенири;
  • Интерактивният аквариум - разположен по средата на хотелската зона, този малък но модерен аквариум дава възможност на неговите посетители да се запознаят отблизо с подводния морски живот. Тук има акули, морски звезди и др., а в един от големите басейни туристите могат да поплуват с делфини;
  • Лагуната Никхупте - разположена е от другата страна на острова срещу Карибско море. Тук се провеждат екскурзии с лодки, както и обиколки на джунглата с джет-ски;
  • Наблюдение на птици край летището - може да звучи странно, но тъй като летището е разположено насред гориста местност около него могат да бъдат наблюдавани най-разнообразни птици и животни, особено рано сутрин;
  • Екопарк Екскарет - разположен е на 76 км южно от Канкун и на по-малко от 7 км южно от Плая дел Кармен в Ривиера Мая. Тук туристите могат да се насладят на тропическа флора и фауна, типична за района, както и на археологически находки на маите. През вечерта се провежда уникално нощно шоу, което включва разнообразие от представления, представляващи смесица от древната култура на маите и традиционни мексикански песни и танци;
  • Исла Контой - остров с много красива природа, намиращ се на 30 км северно от Исла Мухерес. Той е смятан за най-важното място за гнездене на морските птици в мексиканската част от Карибско море, като тук могат да се преброят над 150 различни вида от тях;
  • Наследството на маите - в Канкун са запазени няколко древни руини от пред-колумбовата цивилизация на маите, сред които: Ел Рей (разположен е в хотелската зона) и Ел Меко (по-голям обект, разположен на сушата малко извън границите на града). Близо до Ривиера Мая се намират други обекти на маите като селищата Коба, Муйил и Тулум. В съседния щат Юкатан се намира известният археологически обект Чичен Ица;
  • Множеството сеноте (дълбоки ями) - те са част от няколкото подводни пещери, включващи: Дос Охос (цялата подводна система е дълга над 82 км, като тя има 28 известни подводни входа (понори), наричани сеноте от местните жители) и Ик Кил (това сеноте е отворено към небето, като нивото на водата е на 26 м под нивото на повърхността; то има диаметър от 60 м и е дълбоко 40 м);

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Канкун;
снимка 2: Плажната ивица на Канкун;
снимка 3: Крайбрежната зона;
снимка 4: Маянска порта на Исла Мухерес;
снимка 5: Богат морски живот до бреговете на курорта;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

21
Мексико / Мерида
« -: Февруари 09, 2013, 18:30:19 »
Общи факти

     Мерида (970 хил. ж., 2010 г.) е най-големият град и столицата на мексиканския щат Юкатан. Той е разположен в северозападната част на щата, на ок. 35 км от крайбрежието на Мексиканския залив. Голямо влияние за неговото богато културно наследство оказват множеството народи, преминали оттук през вековете - маи, французи, британци и холандци, като всеки един от тях е оставил неизменно своя отпечатък. Интересен факт за Мерида е, че той има най-високия дял на местно коренно население от който и да е друг голям град в Мексико - ок. 60% от неговите жители са с маянски произход. Елитните хотели, ресторанти и молове се намират в северната част на града, докато в центъра могат да се намерят хотели и места за хранене за всеки бюджет. Около основния площад са разположени голям централен пазар и многобройни малки магазинчета. Мерида има наситена програма от културни събития, част от която са провежданите всекидневно безплатни концерти.
     Мерида е основан от испански конкистадори през 40-те години на XVI в. върху основите на няколко-вековно селище на маите, наречено Т'о. Предполага се, че то е било културен и икономически център на маите в продължение на векове, което дава повод на някои историци да твърдят, че Мерида е най-старият продължително обитаван град в двете Америки. Обработени и издялани маянски камъни от древно Т'о са широко използвани в строежа на испанските колониални сгради (напр. в стените на главната катедрала). Голяма част от архитектурата на Мерида от колониалния период (XVIII и XIX в.) е все още запазена в историческия център на града. До средата на XIX в. неговите крепостни стени защитават испаноезичните му жители от периодичните въстания на коренното маянско население, но впоследствие градът се разраства извън своите стени. В края на XIX в. и началото на XX в. районът около Мерида процъфтява в резултат на производството на хенекен (растение подобно на сезал), използван за направата на въжета. Така Юкатан се превръща в световен център за производство на въжета и връвки. За кратък период от време тук живеят вероятно повече милионери, откъдето и да е другаде по света. Израз на това богатство са огромните и пищни домове-палати, разположени по протежението на Пасео де Монтехо, който е построен да наподобява на Шанз Елизе в Париж. Мерида дори се сдобива с електрически трамваи и улични лампи преди Мексико Сити. Изобретяването на изкуствените нишки обаче води до край на икономическия подем на града.

Забележителности:
  • Историческият център (Сентро историко) - той е един от най-големите в двете Америки, като единствено отстъпва на историческите квартали в Мексико Сити и Хавана, Куба. Колониални сгради в различно състояние (някои са почти рухнали, други се в отлично състояние) се издигат от двете страни на улиците тук. В наши дни все повече хора се местят да живеят в тях и ги възстановяват, което спомага за възвръщането на предишния блясък на района;
  • Плаца Гранде (наричан още ел Сокало) - това е основният площад, който е сърцето на историческата част на града. Той е заобграден от впечатляващи исторически сгради. От източната му страна се намират Катедралата и Музеят за съвременно изкуство Мусео Макай. Южно от площада е Каса де Монтехо, построена през 1549 г. и принадлежала на лидера на конкистадорите. Пред нейния вход могат да се видят скулптури на испанци, подчиняващи маите. От западната страна е старото кметство, което се разпознава със своята отличителна часовникова кула. Северно от площада пък е разположен Губернаторският дворец, в който има красиви стенописи, описващи местната история;
  • Пасео де Монтехо - красив булевард с дървета, от двете страни на който се издигат палатите на богатите индустриалци от времето на бума в производството на хенекен. Един от предпочитаните от туристите начини за разходка по булеварда е чрез теглен от коне файтон, наричани тук калесас;
  • Регионалният археологически музей на Юкатан - помещава се в огромната розова сграда Паласио Кантон на Пасео де Монтехо. Тук древните произведения на маите са показани на фона на обстановката на една от най-забележителните къщи на Мерида от времето на икономическия бум;
  • Кинта Монтес Молина - още една от известните къщи на булевард Пасео де Монтехо, в която също се помещава музей. Тя е все още собственост на потомци на семейството, което първоначално я е построило. Организират се специални турове за туристите, които искат да се насладят на пищния й интериор;
  • Театро Пеон Контрерас - проектиран от гостуващ италиански архитект, той е изграден на мястото на по-ранен и семпъл театър със същото име. Архитектурата му е впечатляваща. Отворен е през 1908 г. по време на кулминацията на икономическия бум. През годините театърът се е запазил като център на културния живот в Мерида, като на неговите сцени могат да се наблюдават още опера, симфонии и балет, а на долния етаж има голяма арт-галерия със сменящи се изложби. През 2011 г. сградата на Театро Пеон Контрерас е основно реновирана;
  • Музеят на град Мерида (Мусео де ла Сиудад де Мерида) - посветен е на дългата история на града и неговата богата култура. Входът е безплатен. Освен интересната постоянна изложба, музеят предлага и сменящи се изложби на горните етажи;
  • Музеят на железниците - това е музей на открито, разположен до близката до центъра жп гара. Освен стари локомотиви, тук са изложени и много други чудати релсови превозни средства;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед от Мерида и градския пазар;
снимка 2: Катедрала Сан Хуан;
снимка 3: Една от забележителните къщи на булевард Пасео де Монтехо;
снимка 4: Вътрешният двор на Губернаторския дворец;
снимка 5: Езеро в централен парк в Мерида;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

22
Мексико / Кампече
« -: Февруари 04, 2013, 22:56:35 »
Общи факти

     Кампече (212 хил. ж., 2005 г.) е столицата на едноименния мексикански щат, която е разположена на брега на заливчето Кампече, част от Мексиканския залив. Пълното име на града е Сан Франсиско де Кампече. В исторически план той е бил вторият най-важен град на испанците на Юкатанския полуостров след Мерида - отдалечената на 155 км оттук столица на съседния щат Юкатан. Кампече е запазил много от старите си колониални крепостни стени и отбранителни съоръжение, построени от испанците. Те са използвани, за да защитават града (не винаги успешно обаче) от буканиерите (карибските пирати). Доброто състояние, в което са се запазили, както и качеството на архитектурата, са причината Кампече да е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1999 г. В миналото испанците са живеели във вътрешността на укрепения град, докато местните народи са обитавали намиращите се извън стените територии около Сан Франсиско, Гуадалупе и Сан Роман. В наши дни това са квартали (наричани бариос), които са запазили автентичния си вид и своите традиционни църкви - тази в Гуадалупе е почти на 500 години.
     Градът е основан през 1540 г. от испанските конкистадори под името Сан Франсиско де Кампече. Той е изграден върху територията на съществуващо преди него селище на маите с името А Кан Печ (в превод: "място на змиите и кърлежите", поради древния идол с изобразена на него змия с кърлеж на нейната глава). Предколумбовият град на маите се предполага, че е имал 3000 жилища и различни паметници, от които за съжаление са запазени малко следи. По време на Колониалната епоха Кампече израства до ролята на водещо пристанище на полуострова. Това е причината обаче той да е постоянно нападан от пирати и мародери до момента, в който построява системата си от отбранителни съоръжения през 1686 г. Укрепленията са виден пример за военна архитектура от XVII и XVIII в. В началото на XIX в. Мексико добива своята независимост от Испания и Кампече е първоначално част от щата Юкатан, след което ок. средата на века той се отделя в нов щат, кръстен на неговото име.

Забележителности:
  • Градските укрепления - включват защитни съоръжения, свързани с крепостна стена с дължина 2560 м. Стената формира неправилен шестоъгълник около основната част на града, като в ъглите й са разположени осем отбранителни бастиона. Най-големият от тях е Нуестра сеньора де ла Соледад, като в него е разположен Музеят за историята на града. В друг бастион - Сан Карлос, който е най-старият, се намира Градският музей. Укрепленията съдържат още и четири порти, двете най-известни от които са Сухопътната порта и Морската порта. Първата от тях е туристическа атракция, на която се провежда светлинно и звуково шоу, което разказва истории за пирати и морски битки. Още два форта са защитавали града от два съседни хълма чрез своята далекобойна артилерия;
  • Имението Карвахал - луксозната къща е построена през XVII в. и се отличава с мавърски декорации;
  • Общинският архив - построен през XIX в., той първо е бил училище, а след това затвор;
  • Ла Каса де лас Артесаниас Тукулна - автентична и красива премоделирана къща, в която са показани разнообразните занаяти, практикувани в Кампече;
  • Разходка по Малекона (крайбрежната алея) - павирана алея с дължина 5 км, която следва морската стена от страната на Мексиканския залив. Малеконът преминава покрай основните забележителности на града, а така също и през много места за хранене, пазаруване и нощуване;
  • Разположените наблизо руини на маите - най-близкият по-голям обект е Еднза (на 45 мин. разстояние). Кампече е също така изходен пункт за посещение на Бекан, Шпухил и Калакмул, които са едни от най-големите селища на маите. Те обаче все още не са достатъчно разработени и посещението им е по-трудно организирано, тъй като остават встрани от основните туристически маршрути;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Кампече;
снимка 2: Историческият център на Кампече;
снимка 3: Катедралата на Кампече;
снимка 4: Разходка по Малекона;
снимка 5: Градските крепостни стени;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

23
Мексико / Калакмул
« -: Февруари 01, 2013, 21:14:26 »
Общи факти

     Калакмул (на езика на маите: Окс Те' Туун - "мястото на трите камъка") е археологически обект, обитаван някога от маите, който се намира дълбоко в джунглата на мексиканския щат Кампече. Той е разположен в южната част на полуостров Юкатан, на 35 км от границата на Мексико с Гватемала. Калакмул е един от най-големите и влиятелни древни градове на маите, разкрити на "бял свят" в низините на Централна Америка. В даден период той е имал население от 50 хил. ж. и е упражнявал контрол над населени места, отдалечени на до 150 км от него. Идентифицираните древни постройки в района на обекта са 6750 на брой, като най-голямата от тях е Голямата пирамида. Наричана Структура 2, тя има височина от над 45 м, което я превръща в една от най-високите пирамиди на маите. Вътре в нея са разкрити четири гробници. Площта на архитектурните паметници в централната зона на Калакмул е ок. 2 кв. км, докато целият обект, който е покрит с гъста мрежа от жилищни постройки, има площ от цели 20 кв. км.
     Ранната история на Калакмул е слабо известна, но от запазените артефакти археолозите са успели да съставят династичен списък на управляващите го владетели. В Предкласическия период на маите, обхващащ времето до 250 г.сл.Хр., Калакмул е значим град, наред с Тикал. Двете селища се превръщат в "супер-сили" по време на Класическия период, когато те водят могъщо съперничество помежду си. До средата на VI в. Калакмул вече е изградил широка мрежа от съюзници. Градът достига своя апогей в средата на VII в., когато на трона се възкачва Юкнуум Че'ен II, наричан Юкнуум Велики от учените. По време на неговото управление започва изграждането на дворцовите комплекси и издигането на множество стели (възпоменателни плочи), благодарение на които се знаят множество подробности за развоя на военните конфликти между Тикал и Калакмул. През 695 г. Тикал успява да извоюва решителна победа над своя враг, а половин век по-късно подчинява и неговите съюзници. Множеството военни конфликти обаче отслабват и впоследствие довеждат до упадъка на всички южни маянски градове (основно на територията на дн. Гватемала), вкл. и Тикал. Въпреки това, учените остават озадачени от изключително резкия крах на тези градове, притежаващи сложна система на обществен строй. С техния упадък се слага и край на Класическия период. Влиянието в политическия спектър се измества на север към Юкатанския полуостров, където новите сили са Паленке, Ушмал и Чичен Ица. Някъде ок. 900 г. Калакмул е загубил цялото си предишно влияние. Когато испанците пристигат тук през 30-те години на XVI в., те намират територията на някогашния град напълно изоставена. Единствените живеещи наоколо хора са т.нар. "кехачес" - вероятни наследници на някогашните обитатели на Калакмул и на другите влиятелни в миналото градове от региона. През 1931 г. Сайръс Лъндел открива обекта за съвременната наука и дава сегашното му име: Ка (две) - лак (близо) - мул (планина = пирамида), или "двете съседни пирамиди".

Забележителности:
  • Руините в централната част на Калакмул - наброяват ок. 1000 постройки, които са пръснати на територия с площ от 2 кв. км. Извън този център се намира периферията, която съдържа останките на по-малки жилищни структури, заемащи район от над 20 кв. км. Тук археолозите са открили над 6000 постройки;
  • Пътната мрежа от тротоари (сакбе) - те свързват Калакмул със съседните сателитни градове, но така също и с неговите по-далечни съюзници и съперници, сред които са славните градове Ел Мирадор, Ел Тинтал и Накбе. Понастоящем са идентифицирани осем на брой сакбе-та. Когато преминавали през блатисти местности, те били изкуствено повдигани от земята. В наши дни те са обрасли с повече растителност, отколкото дърветата в джунглата;
  • По-големите постройки, сред които: Структура 1 (пирамида с височина от 50 м в източната част на Калакмул; множество стели са издигнати край нейната основа), Структура 2 (масивна храм-пирамида, обърната на север, която е една от най-големите в маянския свят; основата й е със сечение от 120 м, а на височина достига 45 м; по подобие на много други храм-пирамиди в Централна Америка тя е построена направо върху друга по-ранна пирамида), Структура 3 (сграда с множество стаи), Структура 4 (група от три храма) и още др. постройки;
  • Стелите и стенописите - Калакмул е маянският град с най-голямо богатство на стели (възпоменателни плочи), множеството са и намерените стенописи и керамика. По-голяма част от стелите изобразяват владетелите и техните съпруги. За съжаление, поради мекия варовик, от който били построени и издялани, повечето стели са еродирали безвъзвратно. За разлика от тях, стенописите най-често обрисували ежедневни пазарни сцени. Намерените керамични фрагменти пък носят държавния знак (глиф) на Калакмул - емблемата на змия, което позволява да се проследи докъде е достигало неговото влияние в миналото;
  • Кралските гробници - най-богатата от тях е Гробница 4, която е построена през VIII в. В гробницата има положен мъжки скелет, облечен в дрехи и с кожи от ягуар. Наред с това тук има богати орнаменти, включващи обеци от нефрит, мозаечна маска от нефрит, мъниста, черупки от стриди, ексцентрични остриета от обсидиан, изящна керамика и останки от дървени предмети;
  • Сложната система за водоснабдяване - около обекта има изградена обширна мрежа от канали и резервоари. Основните резервоари са пет от общо 13 на брой, като единият от тях е най-големият, строен някога от маите -  размерите му са 242 м на 212 м. Той се пълни от малка по размер сезонна река по време на дъждовния сезон, като в днешни дни съхранява достатъчно вода за нуждите на археолозите. Цялата водна система е можела да осигури вода за население от порядъка на 50 хил. - 100 хил. души. Няма признаци резервоарите да са били използвани за напояване на земеделските култури;
  • Разположените наблизо други археологически обекти на маите - Бекан (селището е заобиколено от ров и система от отбранителни валове, населено е през периода ок. 550 г.пр.Хр. до 1200 г.сл.Хр.), Шпухил (достига зенита си между 500-700 г.сл.Хр., името му означава "котешка опашка"), Чикана (името в превод означава "къщата на змийската уста", селището е населено в периода 300-1100 г.сл.Хр.) и Баламку (известен е със сложните си хоросанови фасади и огромни фризове, най-забележителният от които е с размер 17 м; най-важните сгради тук са построени през периода 300-600 г.сл.Хр.);

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед от една от пирамидите на Калакмул към околната джунгла;
снимка 2: Структура 1 в Калакмул;
снимка 3: Високата пирамида в Калакмул;
снимка 4: Руини на маите в периметъра на Калакмул;
снимка 5: Великият храм в Шпухил;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

24
Мексико / Коба
« -: Януари 24, 2013, 15:00:23 »
Общи факти

     Коба е голям археологически обект, принадлежал на пред-колумбовата цивилизация на маите. Разположен е в мексиканския щат Кинтана Ро, на 40 км западно от крайбрежието на Карибско море и на 44 км северозападно от друг обект на маите - Тулум. Учените са установили, че по време на своя възход Коба е имал 50 хил. жители (а вероятно и много повече), като застроената му площ обхваща ок. 80 кв. км. Две езера ограждат селището, чиито център е свързан с периферните му части посредством повдигнати пътища (наричани сакбе от маите), изградени от камъни и хоросан. Част от тези пътища достигат чак до крайбрежието на Карибско море на изток, а най-дългата отсечка от тях се простира на цели 100 км на запад към обекта Яксуна (това е най-дългият път, строен изобщо от маите). В Коба се намират няколко големи храм-пирамиди, най-високата от които е пирамидната група Нохок Мул със своите 42 м, което я прави най-високата пирамида на Юкатанския полуостров.
     Археологическите находки показват, че Коба за първи път е населен между 100 г.пр.Хр. и 100 г.сл.Хр. По това време той е представлявал селище с дървени жилища, за чиито външни стени били използвани палмови дървета. Единствените запазени находки оттогава са дребни парчета керамика. След 100 г.сл.Хр. районът около Коба преминава през период на бурен растеж на населението, което му осигурява по-висок социален и политически статут сред останалите маянски градове-държави. Така постепенно Коба се утвърждава като един от най-големите и влиятелни градове-държави в северната част на Юкатанския полуостров. Между 200 и 600 г. Коба е контролирал обширен район, като основните източници на това влияние са били притежаваните големи парцели от обработваема земя, контролът над търговски маршрути и пристанища, както и критичното за всеки маянски град - достъп до обилни водни ресурси. Най-вероятно Коба е поддържал близки контакти с големите градове-държави в Гватемала, с Калакмул и Джибанче. За да запази своето влияние, Коба е трябвало да участва във военни съюзи, както и да урежда кралски бракове. След 600 г. появата на силни градове-държави от културата Пуук, както и засилването на влиянието на Чичен Ица, променя политическия спектър на Юкатанския полуостров и довежда до упадъка на Коба. Между 900 г. и 1000 г. двата града започват период на дълга борба за власт, от която победител накрая излиза Чичен Ица, които спечелват влияние над ключови градове като Яксуна. След 1000 г. Коба загубва своята политическа тежест сред останалите градове-държави, въпреки че запазва известна символна и религиозна значимост. Последното е причина градът да възстанови част от своя статут, което се доказва от новите сгради, които датират между 1200 г. и 1500 г., но вече построени в типичния Източно-крайбрежен стил. Центърът на власт и търговските маршрути обаче се изместват към крайбрежието, което поставя на втори план градове като Коба, който в дългосрочен план дори се оказва по-успешен от своя по-мимолетен враг Чичен Ица. Коба е изоставен по времето, когато испанците завладяват полуострова през 1550 г.

Забележителности:
  • Археологическият комплекс - включва руини на постройки с различно предназначение, сред които множество храмове, древна галерия от издълбани стели (възпоменателни плочи), астрономическа обсерватория и игрище за игра на топка (традиционен спорт за маите). Сградите тук са обединени в групи, като Групо Коба, Групо Нохок Мул и Групо лас Пинтурас. Интересен факт е, че понастоящем само малка част от археологическия обект е разкрита от джунглата и възстановена от археолозите;
  • Пирамидата "Нохок Мул" - със своята височина от 42 м, тя е най-високата маянска постройка на Юкатанския полуостров и втората най-висока в целия маянски свят. За второто обаче може да се спори, тъй като четири от шестте главни храма на Тикал, както и пирамидите "Ел Тигре" и "Ла Данта" в Ел Мирадор, са по-високи от Нохок Мул. За разлика от много други пирамиди в Мексико, като напр. "Кукулкан" в Чичен Ица, Нохок Мул е все още достъпен за туристите, които могат свободно да изкачат 120-те стъпала до неговия връх;
  • Мрежата от повдигнати пътища "сакбе" - това е една от най-интересните черти на Коба от археологическа гледна точка. Свързвайки го с останалите маянски градове, те са представлявали еквивалент на съвременна междуградска магистрала, която позволявала лесен транспорт в границите на маянския свят;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Руините на Коба;
снимка 2: Пирамидата "Нохок Мул";
снимка 3: Храм-пирамида;
снимка 4: Пазар в Коба;
снимка 5: Туристически велосипеди;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

25
Мексико / Тулум
« -: Януари 19, 2013, 16:50:04 »
Общи факти

     Тулум (от юкатански маянски: стена, окоп) е укрепен със стени пред-колумбов град на маите, който днес е археологически обект. Руините му се намират върху високи 12 м скали, на източния бряг на Юкатанския полуостров в мексиканския щат Кинтана Ро. Някога той е бил главно пристанище на друг град на маите - Коба. Тулум е единственият маянски обект, разположен на брега на Карибско море. Това е причината той да е изпълнявал ролята на курорт (един от първите на територията на днешен Мексико), който е предоставял на местните владетели и духовенство място за усамотение и разговор с боговете. В същото време той е сред последните градове, построени и населени от маите, който достига своя връх между XIII и XV в., оцелявайки около 70 години след началото на испанското завоевание на Мексико. Една от предполагаемите причини за неговия упадък са болестите, донесени от испанците. В наши дни Тулум е популярен туристически обект не само заради концентрираните си и живописни руини, но и заради тропическите плажове и близкото му разстояние до известните съвременни курорти Канкун и Ривиера Мая. На археологическия обект често се случва да има тълпи от хора и туристически групи.
     В миналото Тулум може би е наричан Зама (в превод: "Градът на зората"), тъй като е посрещал изгрева на слънцето. Той е открит от европейците през 1518 г., по време на една от испанските експедиции. Първото детайлно описание на руините е направено от Стефенс и Кедърууд през 1843 г. в книгата им "Случки от пътешествие в Юкатан". Те пристигат на място и първото, което ги впечатлява, е една висока сграда - най-вероятно Ел Кастийо (големият замък). Двамата изследователи правят точни карти на крепостните стени, както и скици на сградите. Те също така откриват възпоменателна класическа плоча с издълбана датата 564 г.сл.Хр., което означава, че най-вероятно тя е построена на друго място и е пренесена тук, за да се използва отново. През следващите години е имало много проучвания от различни изследователи, като на базата на техните открития се предполага, че Тулум е бил населен по време на посткласическия период от ок. 1200 г.сл.Хр. Обектът е обитаван, докато не се осъществява контакт с испанците в началото на XVI в. До края на XVI в. Тулум е напълно изоставен. 

Забележителности:
  • Множеството кладенци, сред които Големият сеноте. Други известни кладенци са Маянско синьо, Нахарон, Храмът на обречените, Тортуга и др. пещерни системи;
  • Руините на Тулум - три са най-известните постройки тук: Ел Кастийо (Замъкът), Храмът на фреските и Храмът на слизащия бог. Храмът на фреските е бил използван като обсерватория за наблюдение на движението на слънцето. Името си дължи на стенописите, които могат да бъдат видени на нейните стени. В центъра на града е разположен Ел Кастийо, който е висок 7,5 м. Той е построен върху предишна сграда, която е имала колони и покрив от хоросан. В горните му стаи има издялани фигури на змиорки;
  • Крепостните стени, ограждащи Тулум откъм сушата (откъм морето са стръмни скали) - на височина са достигали около 5 м., а на дължина - общо ок. 600 м. Стените са много солидни - дебели са цели 8 м. Конструирането им е отнело огромно количество енергия и време, което доказва колко важна е била защитата за маите, когато са избирали мястото за своето селище. В двата края на стените има малки структури, които са идентифицирани като наблюдателни кули. В стените има изградени пет порти;
  • Биосферният резерват Сиан Ка'ан - простира се на огромна по площ зона от девствени мангрови блата и влажни зони. Тук има изграден и информационен център. Чакащи на брега рибари могат да отведат туристите на вълнуваща обиколка с лодка, която е на доста по-ниска цена от тези, които са организирани от туристическите оператори;
  • Руините на Коба - не са толкова впечатляващи както тези на Тулум, но съдържат най-високата от маянските руини - Ел Кастийо, който се издига над върховете на дърветата в джунглата. Това е една от малкото маянски забележителности, на които все още е разрешен достъпът на туристи, а изгледът от върха определено си заслужава. Тук се отдават велосипеди под наем, които са много ефикасен начин за разглеждане на целия обект;
  • Руините на Муйил (известен още и като Чуняксче) - едно от най-ранните и продължително обитавани селища на маите, разположено на 15 км южно от Тулум. Намерените тук артефакти датират от поне 350 г.пр.Хр. до около 1200-1500 г.сл.Хр. Архитектурата на постройките е в стил Петен, подобен на този в други южни маянски градове като Тикал в Гватемала, в които са изградени стръмни оградени пирамиди. Обектът Муйил се намира в лагуната Сиан Ка'ан (в превод: "където е родено небето"). През него някога е минавал търговски маршрут към Карибско море, което е било достъпно чрез серия от канали. Сред най-търгуваните стоки тук са били нефрит, обсидиан, шоколад, мед, пера, дъвки и сол;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към руините на Тулум;
снимка 2: Ел Кастийо (Замъкът);
снимка 3: Ел Кастийо (Замъкът);
снимка 4: Стръмните скали на Тулум;
снимка 5: Плажът Параизо до Тулум;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

26
Мексико / Маяпан
« -: Януари 16, 2013, 19:26:26 »
Общи факти

     Маяпан е пред-колумбов археологически обект на маите в Мексико, разположен на приблизително 40 км югоизточно от столицата на Юкатан - Мерида, и на 100 км западно от Чичен Ица. Той е политическата и културната столица на маите в Юкатан по време на късния пост-класически период (между 1220 г. и 1440 г.). Маяпан се простира на площ от 4,2 кв. км и разполага с над 4000 постройки, по-голямата част от които са жилища. Около града има изградени защитни стени. Странен факт е, че сградите не са ограничени само в рамките на техните граници, ами се простират в радиус на до половин километър отвъд тях. Според проучванията в очертанията на Маяпан са живеели ок. 10 - 12 хил. души, а извън тях - още ок. 5 хил. души, които са се занимавали със земеделие, животновъдство и специфични дейности като напр. производството на вар.
     Маяпан е основан като столица на маите от Юкатан след краха на Чичен Ица. Древните източници разкриват множество различни истории за възхода и залеза на Маяпан, поради което историята на древната столица остава обвита в мистерия. Според една от версиите маите са въстанали през 1221 г. срещу маянско-толтекските владетели на Чичен Ица. След кратка война вождовете от няколко мощни града и фамилии се събрали, за да възстановят централното управление на Юкатан. Взето било решение да се построи нова столица до селището Телчакило - роден град на Хунак Кил - генералът, който разбил владетелите на Чичен Ица. Новият град е построен зад защитна стена и наречен Маяпан (в превод: "стандарт за народа на маите"). За владетел на града бил избран старейшината на знатната фамилия Коком, който взел участие във въстанието срещу Чичен. Останалите влиятелни фамилии и местни вождове обаче също изпратили членове на своите фамилии в Маяпан, които да участват в управлението. По този начин градът просъществувал поне 200 години. През 1441 г. една от влиятелните фамилии организира въстание срещу управляващите от фамилията Коком, заради политическите им машинации. В края на конфликта голяма част от членовете на Коком са убити, а Маяпан е разграбен, опожарен и изоставен. Така Юкатан се разпада на враждуващи помежду си градове-държави.

Забележителности:
  • Каменната защитна стена - дълга 9,1 км, тя има овална форма със заострен североизточен ръб. Стената се състои от 12 порти, от които седем са по-големи и със сводести входове;
  • Церемониалният център - намира се в по-широката западна част на ограденото селище. Тук на малко разстояние един от друг са концентрирани храмове, зали с колони, параклиси, светилища, гробници, олтари и платформи (използвани за ораторски речи, танци или за показване на стели [възпоменателни плочи]). На територията на церемониалния център са разположени и три храма с нетипичната за региона кръгла форма;
  • Храмът на Кукулкан ("пернатата змия") - това е главният храм в Маяпан, разположен до свещения кладенец (сеноте) Чен Мул. Посветен е на маянското божество във формата на змия, което съответства на ацтекското божество Кетцалкоатл. Самият храм е четириетажен с девет тераси, като така той наподобява на аналогичния храм на Кукулкан в по-ранния обект Чичен Ица;
  • Огромните по площ жилищни зони - съставени са от жилища и помощни жилищни структури, между които са разположени вътрешни дворове. В зоната има множество кладенци (сеноте) - ок. 40, като най-гъстата мрежа от жилища е в югозападната част на града, където са и повечето кладенци;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед от Маяпан;
снимка 2: Руините на Маяпан;
снимка 3: Руините на Маяпан;
снимка 4: Руините на Маяпан;
снимка 5: Храмът-пирамида на Кукулкан;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

27
Мексико / Ушмал
« -: Януари 14, 2013, 19:48:39 »
Общи факти

     Ушмал (в превод от маянски език: "построен три пъти") е древен град на маите от класическия период, намиращ се на полуостров Юкатан в Мексико. Той е сред най-важните археологически обекти, принадлежали на културата на маите, наред с други известни археологически паркове, сред които Каракол (Белиз), Шунантунич (Белиз), Чичен Ица (Мексико) и Тикал (Гватемала). Разположен е на 62 км южно от столицата на щата Юкатан - Мерида. Ушмал е считан за един от маянските градове, които са най-представителни за доминиращия в региона архитектурен стил Пуук. Типичните сгради в този стил се отличават с гладки ниски стени, издигащи се върху орнаментни фризове. Сградите в Ушмал са забележителни и със своите размери и декорация, като маите са използвали особеностите на терена, за да ги направят по-високи. Отделните градове били свързани с древни пътища, наричани "сакбе". Ушмал е включен от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно наследство.
     Според хрониките на маите Ушмал е създаден около 500 г.сл.Хр. Той е бил управляван продължително време от династията Ксиу и се превръща в един от най-мощните градове-държави в западен Юкатан. За кратък период от време, когато е в съюз с Чичен Ица, той доминира над всички северни територии на маите. Основната част от сградите в него са построени през късния класически период на маите между 850-925 г. След 1000 г.сл.Хр. нашественици толтеки превземат града и така до 1100 г. строежът на сгради окончателно спира. За упадъка на Ушмал спомага и крахът на неговия съюзник - Чичен Ица, както и нарастването в Юкатан на влиянието на Маяпан. По време на испанското завладяване на Юкатан династията Ксиу сама става техен съюзник. Ранните колониални документи предполагат, че Ушмал е населен до средата на XVI в., но тъй като нито един испански град не е построен наблизо, той е изоставен от своите жители.

Забележителности:
  • Дворецът на владетеля - представлява отличен пример на каменна мозайка, която е строена от стотици каменоделци и скулптори. Неговата сграда е дълга и ниска, издигаща се върху огромна платформа. Комплексът заема площ от цели 5 акра, като в него са разположени множество красиви скулптури на бога на дъжда Чаак, змии и астрологически символи. Интересен факт за двореца е, че той има най-дългата фасада от всички пред-колумбови постройки в Централна Америка;
  • Адивино (известен още и като Пирамидата на магьосника или Пирамидата на джуджето) е постройка във вид на стъпаловидна пирамида, която обаче има нетипични за маите черти - външните й очертания са овални или елипсовидни, вместо в по-често срещаната праволинейна форма. Друг интересен факт за Адивино е, че за разлика от често срещаната практика на маите да строят новите си храм-пирамиди направо върху старите, то тук центърът на новата пирамида е леко изместен на изток, като по този начин е запазен храмът и на старата пирамида. Прякорите "магьосникът" и "джуджето" на пирамидата идват от фолклора на маите, в който се споменава за легендарното построяване на постройката. Тя е построена по такъв начин, че западното й стълбище да гледа право срещу слънцето при залез по време на лятното слънцестоене;
  • Женският метох (името е дадено от испанците, на които сградата приличала на европейски метох) - всъщност вероятно представлява училище за обучение на лечители, астролози, шамани и жреци. То е една от най-изящните дълги сгради в Ушмал. Неговите стени се отличават със сложно гравирани фасади както отвън, така и отвътре;
  • Къщата на костенурките - декорирана е със скулптури на костенурки, които по онова време са били асоциирани с дъжда;
  • Гълъбарника - сграда с множество отделни стаи;
  • Игрището за игра на топка - тук се е практикувал един от най-популярните спортове сред маите - игра, чиято цел е била да се прекара топка през окачени на стени рингове (те са насочени настрани, а не надолу). Игрището е с размери 34 м на 10 м;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Ушмал и Двореца на владетеля;
снимка 2: Адивино ("Пирамидата на магьосника");
снимка 3: "Женският метох";
снимка 4: Игрището за игра на топка;
снимка 5: Рингът, през който трябвало да мине топката;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

28
Мексико / Паленке
« -: Януари 12, 2013, 19:19:08 »
Общи факти

     Паленке (на юкатански маянски Лакам Ха) е археологически обект в мексиканския щат Чиапас, който пази руините на един от градовете на маите. Той е съществувал повече от хилядолетие, докато не е изоставен през 1123 г.сл.Хр. Разположен сред гъста джунгла, Паленке все още предизвиква удивление, подобно на това, което първите испански конкистадори са изпитали, когато са попаднали на руините. В действителност Паленке е среден по големина обект, който е доста по-малък от огромните по площ Тикал в Гватемала или Копан в Хондурас, но той съдържа малък брой от най-изящните скулптури, архитектура, върхове на пирамиди и барелефи, които маите някога са създавали. Голяма част от историята на Паленке е възпроизведена благодарение на древните йероглифни надписи, издълбани върху паметниците. Историците са установили и съперничество между него и съседните градове-държави. След като е изоставен, градът бързо е завзет от джунглата от кедрови, махагонови и саподилови дървета, очаквайки да бъде открит за света няколко века по-късно. До 2005 г. разкритата част от него е била 2,5 кв. км, но се предполага, че това е по-малко от 10% от общата му площ. Това означава, че повече от хиляда постройки все още лежат скрити в джунглата.
     Територията на Паленке е за първи път заселена през 226 г.пр.Хр., като разцветът на града е през периода ок. 630 г.сл.Хр. до ок. 740 г.сл.Хр. Възходът му се дължи на управлението на владетеля Пакал Велики, който в древните текстове е представен с йероглифите на слънцето и щита. Това е причината да е наричан още с прякора "Слънчевият щит". Отново според тези текстове Пакал е живял до невероятната за тогава възраст от 80 години. При неговото управление са построени много площади и постройки с барелефи, включително и внушителният Храм на надписите (собственият мавзолей на Пакал). Неговият син Кан Б'алам, наричан Ягуарът-змия II, продължава мащабното строителство. По негово време са построени Храмовете от групата на кръста, като във всеки един от тях той е поставил огромни стели (възпоменателни плочи). Кан Б'алам II разширява зоната на контрол на Паленке до р. Усумакинта, но скоро среща съпротивата на съперничещия му маянски град Тонина. След 900 г.сл.Хр. Паленке е изоставен след продължителна война с Тонина. За известен период в него остава да живее само група от земеделци. Тъй като в този район падат най-много дъждове в цяло Мексико, скоро целият град е погълнат от джунглата. Той остава непознат за Западния свят до XVI в., когато маянски ловци показват на испанците един от загубените дворци. Европейските изследователи възприемат Паленке за столица на цивилизация, подобна на тази от митичния остров Атлантида.

Забележителности:
  • Храмът на надписите - предполага се, че строителството му е започнато през 675 г.сл.Хр. като гробница-мавзолей на Пакал Велики. В храма над гробницата се съхранява вторият най-дълъг йероглифен текст, запазен от маите (най-дълъг досега е откритият подобен текст в Копан). Тук са описани 180 години от историята на града, главно от неговия разцвет по времето на Пакал, както и са споменати местните почитани божества. Пирамидата на Храма на надписите е с височина от 27 м и широчина от 60 м. Скрит тунел, открит на по-късен етап, свързва храма с гробницата на владетеля под него. Тя е уникална, поради нейните циментови скулптури по стените, както и заради огромния богато украсен саркофаг на Пакал;
  • Храмовете от групата на кръста - наречени така от ранните се откриватели, това са три изящни храмове-пирамиди, съответно: Храмът на кръста, Храмът на слънцето и Храмът на листовия кръст. Във всеки един от тях се наблюдава сложно изваян релеф на вътрешната стая, който изобразява две фигури с ритуални предмети. Наподобяващите "кръст" рисунки в два от храмовете всъщност изобразяват Дървото на сътворението, което е центърът на света в маянската митология;
  • Дворецът - представлява комплекс от няколко свързани помежду си сгради и вътрешни дворове. Строен е в продължение на четири века върху широка изкуствена тераса. Вътре в двореца се намират множество скулптури и барелефи, които са останали консервирани. Една от най-големите забележителности тук е четириетажната кула, известна като Кулата за наблюдение. В двореца са изградени и множество бани и сауни, като водата до тях се доставя чрез акведукт от близката река. Това е най-големият комплекс в Паленке, чиято основа е с размери 97 м на 73 м;
  • Храмът на черепа - има изображение на череп върху една от колоните;
  • Храм XIII - под него се намира гробницата на кралица;
  • Храмът на ягуара - името му произлиза от изящния барелеф на владетел, който седи върху трон във формата на ягуар;
  • Постройка XII  - съдържа барелеф на Бога на смъртта;
  • Храмът на графа - елегантен храм от класическия период, който е получил името си от факта, че един от първите му изследователи - Жан Валдек, е живял за известно време в него, претендирайки че е граф;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Паленке;
снимка 2: Храмът на надписите;
снимка 3: Дворцовият комплекс;
снимка 4: Водопад в близост до руините;
снимка 5: Съвременният град Паленке, разположен на 7 км от археологическия обект;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

29
Мексико / Теотиуакан
« -: Януари 09, 2013, 19:32:59 »
Общи факти

     Теотиуакан (на езика на говорещите науатъл ацтеки името означава "където човекът срещна боговете") е огромен археологически обект (83 кв. км) в Мексиканската долина, на 48 км североизточно от Мексико Сити. Тук са запазени едни от най-големите древни пирамиди. Освен с тях, Теотиуакан е известен още и със своите огромни жилищни комплекси, Алеята на мъртвите, както и с многоцветните си добре запазени фрески. По времето на своя зенит, достигнат през първата половина на 1 хил. сл. Хр., Теотиуакан е най-големият град в пред-колумбова Америка. Населението му вероятно е надхвърляло 125 хил. души, което дори го превръща в един от най-населените градове в целия свят по това време. Тъй като все още етносът на неговите жители остава неизяснен, цивилизацията им е наречена на името на града. В своя разцвет тя контролира по-голямата част от Мезоамерика. Възможно е жителите на Теотиуакан да са принадлежали към един от следните народи: нахуа (ацтеки), отоми или тотонаки. Не е изключено дори той да е бил и мултиетнически град-държава. Ацтеките са впечатлени от него и заемат оттам редица неща при построяването на своята столица Теночтитлан. В наши дни Теотиуакан е най-посещаваният археологически обект в Мексико. През 1987 г. той е включен от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно наследство.
     Теотиуакан вероятно е възникнал ок. 200 г.пр.Хр., откогато датират първите сгради. Ранната история на града и произходът на неговите заселници остават все още загадка. Първите градостроители обаче се възползват от географските особеностите на Мексиканската долина и построяват повдигнати речни корита над блатистата земя, наречени "чинампас". Те позволяват формирането на канали, които били използвани за превоз с кану на храна от фермите около града. Около 100 г.сл.Хр. е построена най-голямата пирамида - Пирамидата на слънцето. Теотиуакан достига своя зенит през 450 г.сл.Хр., когато той е център на влиятелна цивилизация. В неговите предели живеят хора от целия му регион на влияние, който на юг достигал чак до Гватемала. Сред тях има множество грънчари, занаятчии и бижутери, произвеждащи артефакти от обсидиан. Интересен факт е, че около града липсват отбранителни и военни съоръжения. Не са известни и следи от писмени текстове, за разлика от намерените хиляди фрески. Една от възможните причини за краха на Теотиуакан е външно нападение през VII или VIII в., последвано от разграбване и опожаряване. Друга хипотеза предполага наличието на вътрешно въстание, тъй като пожарът изглежда методично съсредоточен по главните сгради и статуи, разположени на Авенюто на мъртвите. Съседните градове също е възможно да са се обединили срещу Теотиуакан, за да намалят неговото влияние. Внезапното му разрушаване обаче не е изключение за мезоамериканските градове-държави, тъй като през следващите векове подобна съдба сполетява редица градове на маите.

Забележителности:
  • Централният булевард "Алеята на мъртвите" (на езика науатъл: Микоатли) - обграден е от впечатляващи церемониални структури, включително огромната Пирамида на слънцето (третата най-голяма пирамида в света след Великата пирамида в Чолула, Мексико и Великата пирамида в Гиза, Египет). По протежение на Авенюто на мъртвите са разположени множество пирамидни платформи. Ацтеките вярвали, че те са гробници, откъдето булевардът получил името си. Учените вече са разкрили, че те представляват церемониални платформи, върху които са били построени храмове;
  • Пирамидата на слънцето - най-голямата храм-пирамида в комплекса, откъдето се разкрива чудесна гледка към заобикалящите я планини. По време на монтирането на оборудването за представлението "Звук и светлина" през 1971 г. работниците се натъкват на тунел и система от пещери под Пирамидата на слънцето. Най-новите изследвания показват, че тунелът не е естествен, а е прокопан от хора. Интериорът на пирамидата никога не е бил напълно изследван;
  • Пирамидата на луната - това е втората по големина храм-пирамида в Теотиуакан, след Пирамидата на слънцето. Разположена е в западната част на града и наподобява контурите на планината Серо Гордо, издигаща се на север. Пирамидата на луната е по-стара от Пирамидата на слънцето, датирайки отпреди 200 г.сл.Хр.;
  • Пирамидата на Кетцалкоатл (пернатата змия) - един от най-свещените храмове в Теотиуакан, който е декориран с множество каменни глави на змии. Разположен е покрай Авенюто на мъртвите в район, известен като Цитаделата;
  • Цитаделата - районът някога е бил огромен площад, заобиколен от храмове. Той е формирал политическия и религиозния център на града. Името "цитаделата" е дадено от испанците, които го помислили за крепост;
  • Огромните жилищни сгради - разпръснати из целия град, те са били дом на многобройното население. Много от сградите съдържат работилници, където занаятчии са произвеждали грънци и други стоки;
  • Голямото тържище - построено западно от Цитаделата, то вероятно е било главният пазар на Теотиуакан. Наличието на голям градски пазар е свидетелство за наличието на обществена организация от по-сложен тип, а не племенна такава;
  • Музеят на Теотиуакан - разположен в археологическия парк, тук са изложени намерените в него находки. Много интересна е миниатюрната възстановка на целия обект;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Теотиуакан и "Алеята на мъртвите";
снимка 2: Пирамидата на слънцето;
снимка 3: Пирамидата на луната;
снимка 4: Туристически групи около Пирамидата на луната;
снимка 5: Пирамидата на Кетцалкоатл;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

30
Мексико / Чичен Ица
« -: Декември 31, 2012, 14:25:32 »
Общи факти

     Чичен Ица (в превод от юкатански маянски: "в гърлото на кладенеца на [племето] Ица") е най-големият археологически обект на пред-колумбовата цивилизация на маите на полуостров Юкатан в Мексико. Той е една от най-посещаваните туристически дестинации в страната. Включен е от ЮНЕСКО през 1988 г. в списъка на Световното културно наследство, а наскоро е избран за едно от Новите седем чудеса на света. По времето на своя възход Чичен Ица е един от най-значимите маянски градове, както и вероятно един от митичните велики градове, наричани Толан в по-късната мезоамериканска литература. В него може да се наблюдава многообразие от архитектурни стилове, включващи както традиционни маянски елементи, така и заемки от Централно Мексико, което говори за културните връзки между местните народи. За това е спомогнал и фактът, че градът е имал най-разнородното население в целия маянски свят. Понастоящем Чичен Ица е ежегодно посещаван от около 1,2 млн. туристи.
     Чичен Ица е център за поклонение на древните маи в продължение на над 1000 години. Една от причините за това е намиращият се тук Свещен кладенец (на маянски: сеноте), който те свързвали с древния бог на дъжда Чаак. Той представлявал голям естествен кладенец или варовикова дупка, в която маите правели жертвоприношения за дъжд. Когато се напълнел, той можел да осигури достатъчно вода за една година. Около 987 г. тук пристига владетелят на толтеките от Централно Мексико и заедно със своите съюзници маите превръща Чичен Ица в най-влиятелния град на Юкатанския полуостров. Владетелят нарича себе си "Кукулкан", което е името на наподобяващото перната змия мезоамериканско божество, почитано още и от ацтеките с името Кетцалкоатл. Скоро градът става религиозен център за почитането на това божество. Преплитането на двете култури води до построяването на много сгради, в които се смесват маянският и толтекският архитектурен стил. За периода 600-1200 г.сл.Хр. градът изживява своя възход. Около 1221 г. маите въстават срещу управляващите Чичен Ица. Селището не е изоставено, но с преместването на политическата власт оттук то постепенно запада. С това спира и строежът на нови големи сгради. Така великият някога Чичен Ица запазва само статута си на религиозен център на маите, докато не е завладян от испанските конкистадорите през XVI в. С течение на времето постройките на древния град са обгърнати от джунглата и бавно се рушат, докато през 20-те години на XX в. не започват мащабните археологически проучвания за тяхното възстановяване.

Забележителности:
  • Пирамидата на Кукулкан (наричана още Ел Кастийо - "замъкът") - това е най-известната забележителност на Чичен Ица. Представлява храм с формата на пирамида, посветен на маянското божество с форма на перната змия - Кукулкан (то съответства на ацтекското божество Кетцалкоатл). Стъпаловидната пирамида се издига на 30 м височина, като се състои от серия от девет квадратни тераси. На върха й е разположен 6-метров храм. Скулптури на пернати змии се се спускат от двете страни на северното стълбище. Интересен феномен се получава по време на пролетното и есенно слънцестоене, когато един от ръбовете на пирамидата хвърля серия от триъгълни сенки по северното стълбище, които наподобяват на извиваща се надолу по стъпалата змия;
  • Вътрешният храм на Кукулкан - това е първоначалният храм преди построяването на пирамидата, който е запазен поради факта, че маите имали традиция да строят новите си храмове направо върху старите. Археолозите са построили тунели във вътрешността на пирамидата, които позволяват да се достигне до този първоначален храм на Кукулкан и да се види как е изглеждал. Преминаването през тунелите изисква изкачване на стръмно стълбище. На върха на храма се намира стая с ягуарския трон на божеството, издялан от камък и боядисан в червено с отделни нефрити. За съжаление след 2006 г. вече е забранено изкачването до върха на повечето паметници, тъй като те са почнали да се рушат;
  • Голямото игрище за игра на топка - най-впечатляващото (150 м дължина) от всички 13 игрища, открити от археолозите. Тези игрища са използвани за вид игра с топка, практикувана от мезоамериканските народи. На високите 8 м стени, ограждащи игрището, са разположени рингове, през които трябвало да премине топката;
  • Храмът на ягуарите - долепен до игрището, в него могат да се видят каменен ягуар, колони с изобразени пернати змии и стенописи;
  • Храмът на воините - представлява голяма стъпаловидна пирамида, която е заградена от колони, на които са издялани образите на воини. На върха на пирамидата се намира входът към нейния храм. Тук може да се види една от най-типичните за толтеките каменни статуи, наричани "Чак мул", което е ново свидетелство за културните връзки между толтеките и маите;
  • Големият пазар (Ел меркадо) - квадратна платформа, намираща се в южния край на комплекса Храмът на воините. Нейната структура в миналото най-вероятно е включвала голяма галерия и вътрешен двор, използвани за продажбата на стоки;
  • Парните бани - известни като зумбул че, тези структури са много разпространени в района около Чичен Ица. Помещенията за потене са имали много важно значение за духовните ритуали на маите, тъй като в тях те са прочиствали своето съзнание, тяло и емоции;
  • Платформата на черепите (Цомпантли) - платформа, на която са нанизани черепите на военнопленници и жертви на жертвоприношения. Подобни платформи са открити и в Централно Мексико, но докато в Теночтитлан (столицата на ацтеките) черепите са подредени хоризонтално, тук те са наредени вертикално;
  • Ел Каракол (Охлювът) - кръгъл храм, разположен върху правоъгълна платформа. Името му произлиза от спираловидното каменно стълбище вътре в него. Храмът е посветен на божеството Кукулкан. Използван е като астрономическа обсерватория;
  • Гробът на първосвещеника - умалена версия на Ел Кастийо (Замъкът), която служи за гробница на един от владетелите на града;
  • Комплексът "Лас монхас" (от исп. "монахините") - една от големите структури в Чичен Ица, която е изпълнявала ролята на кралски дворец преди пристигането на толтеките;
  • Каса колорада (от исп. "червената къща") - една от най-добре запазените сгради в Чичен Ица. Нейното маянско име е Чичанчоб. В една от стаите са издълбани йероглифи, които изброяват владетелите на Чичен Ица и вероятно на съседния град - Ек Балам;
  • Акаб Джиб (от юкатански маянски "мистериозно послание") - малък дворец, в който има изписани йероглифи, откъдето идва името му;
  • Старият Чикен - група от сгради и храмове, които се намират на няколко минути пеша от центъра на Чичен Ица. Тук се намират обекти като Храмът на Фали, Платформата на голямата костенурка, Храмът на бухалите и Храмът на маймуните;
  • Пещерите на Баланканче - намиращи се в близост до Чичен Ица, в пещерите могат да бъдат видени древни керамични съдове и фигури, датиращи от пред-колумбовата епоха;
  • Шоуто "Звук и светлина" - провежда се в центъра на Чичен Ица през нощта. Представлява светлинно шоу, придружено от разказ на испански (предлагат се слушалки с превод на други езици). Продължителността му е около час;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Свещеният кладенец на маите (сеноте);
снимка 2: Пирамидата-храм на Кукулкан;
снимка 3: Големият пазар (Ел меркадо);
снимка 4: Платформата на черепите (Цомпантли);
снимка 5: Обсерваторията (Ел Каракол);


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

Страници: 1 [2] 3 4 ... 54

Untitled Document