Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Обиколи Света

Страници: 1 2 [3] 4 5 ... 54
31
Мексико / Оахака
« -: Декември 29, 2012, 20:08:13 »
Общи факти

     Оахака (255 хил. ж., 2010 г.) е красив град в подножието на планината Сиера Мадре и покрай р. Атояк, намиращ се близо до тихоокеанското крайбрежие на Мексико. Той е столицата и най-големият град в едноименния мексикански щат. Мястото е прочуто със спокойната си атмосфера и гостоприемството на населението. Оахака разчита почти изцяло само на туризма, който се развива благодарение на големия брой сгради от колониалната епоха, както и на археологическите обекти, свързани с местните индиански племена сапотеки и мищеки. Руини на техни селища и храмове се намират високо в планините над града. Тези обекти от пред-колумбовата епоха (наречени Монте Албан) и историческият център на Оахака са обявени от ЮНЕСКО за паметници на Световното културно наследство. Историческият град представлява красиво място с колониалната си архитектура и множество площади, вътрешни дворове и тесни улички, които водят до централния площад – „Сокало” (Zocalo). Повечето от забележителностите в тази част на града са разположени близо една до друга. Поради големия дял на коренното индианско население в Оахака (над 50%, спрямо 20% в други части на Мексико), древните културни традиции тук се тачат в много по-голяма степен. Честването на Деня на мъртвите се слави като най-интересното в цяло Мексико.
     Селища на коренното индианско население в долината на Оахака са съществували в продължение на хиляди години. Най-известните археологически руини са именно древните индиански центрове Монте Албан и Митла. Ацтеките пристигат в долината през 1440 г. Те създават военни укрепления, които да подсигуряват търговските им маршрути. Когато пристигат испанците през 1521 г., местните племена сапотеки и мищеки воювали помежду си в една от многобройните си войни. Испанската експедиция тогава е предвождана от капитан Франсиско де Ороско, съпровождан от 400 ацтеки. Той е изпратен на това място от конкистадора Ернан Кортес, който научил от ацтекския вожд Моктесума II, че ацтекското злато идвало от района на Оахака. Скоро испанците започват да строят селище в колониален стил. Година по-късно, през 1522 г., започва строежът на Катедралата на Оахака. Основаването на относително независимо селище не се харесало на Кортес, който искал лично да управлява целия регион. Той изпратил нова експедиция, която да изгони първоначалните заселници. Те обаче потърсили помощ от испанската корона, която да признае тяхното селище. Получената кралска подкрепа обаче не попречила на Кортес да продължи процеса на подмяна на населението. Наложило се лично да се намеси губернаторът на Мексико Сити - Нуньо Гусман, който отново заел страната на първоначалните заселници. Така Оахака е основан наново през 1529 г. с новото име Антекера - в чест на родния град на губернатора. Междувременно Кортес си издейства от испанската корона правото да облага с тежки данъци района около Антекера. В отговор селището заявява желанието си да получи статут на град, което би му позволило да премине под директното управление на краля, а не на Кортес. Това се случва през 1532 г. След извоюването на независимостта на Мексико през 1821 г., градът е преименуван на Оахака (така се е наричал районът на местния език науатъл).

Забележителности:
  • Площадът на конституцията (наричан още "Сокало") - главният площад в града, проектиран през 1529 г. В центъра му е разположен павилион (киоск) в стил ар нуво, на който изнасят представления местни музикални групи. На площада има статуи на Бенито Хуарез, както и фонтани от зелен камък със скулптури в тях. Сокало е заобграден от множество порти, сред които: Порталес де Екс-Паласио де Гоберно (южна страна), Портал де Меркадорес (източна страна), Портал де Клавериас (северна страна) и Портал дел Сеньор (западна страна);
  • Държавният правителствен дворец - разположен е на главния площад. Първоначалният дворец е открит през 1728 г. в деня на сватбата на принца и принцесата на Испания и Португалия. Построен е в готически стил. Сегашната сграда на това място обаче е започната през 1832 г. и е завършена през 1887 г. Вътре могат да се видят стенописи, проследяващи историята на Оахака от пред-колумбовата епоха, колониалната епоха и периода след независимостта на страната;
  • Алея "Македонио Алкала" - пешеходна улица, която е павирана с уникални зелени вулканични камъни, наречени кантера, които са типични за този район на Мексико. На улицата са разположени някои от туристическите забележителности на града;
  • Множеството църкви, сред които Катедралата на Оахака (третата подред катедрала, построена през 1733 г., след като предишните две са разрушени от земетресения през XVI и XVIII в.; фасадата й е изградена от зеления камък кантера, а интериорът е в неокласически стил), църквата и бивш манастир „Санто Доминго де Гусман” (в манастирските сгради на която е уреден музей за живота в Оахака, завършена е през XVII в.), базиликата „Соледад” (построена е през 1690 г. в бароков стил, като фасадата й е изградена от червеникав камък; тя е светилище на Дева Мария - патронния светец на Оахака), църквата „Сан Фелипе Нери” (в бароков стил и с голям позлатен олтар) и „Сан Хуан де Диос” (най-старата запазена църква в града, завършена през 1703 г.; построена е на мястото на първото богослужение, отслужено тук от испанците през 1521 г.);
  • Музеите, сред които: Сентро Културал де Санто Доминго (тук са изложени много от артефактите от Монте Албан; музеят се помещава в бившия манастир на църквата „Санто Доминго де Гусман” и представлява една от най-добре реставрираните сгради; голяма част от Сентро Културал заема Музеят на местните култури в Оахака, посветен на живота на племената сапотеки и мищеки - тук се съдържа най-богатата колекция от златни и сребърни бижута на древно Мексико), Музеят за съвременно изкуство (помещава се в Каса де Кортес - една от най-старите и представителни нерелигиозни сгради в града, архитектурният стил е андалусийски с оахакански елементи), Музеят на оахаканските художници (посветен на местните художници, той се намира в имение от XVIII в.), Музеят „Руфино Тамайо” (съдържа важна колекция от пред-колумбово изкуство, събирана лично от художника, на който е кръстен музеят), Каса де Хуарез (къща-музей, посветена на живота на Бенито Хуарез), Театър Македонио Алкала (освен работещ театър, той съхранява и колекция на изкуството в стил романтизъм; наречен е в чест на известен мексикански цигулар, пианист и текстописец) и Железопътният музей на Южно Мексико (помещава се в старата жп гара);
  • Обиколка на фабриката за „мескал” - традиционно мексиканско питие, подобно на текила, което се прави от специален сорт на растението агаве;
  • Монте Албан - представлява един от най-впечатляващите археологически обекти в Латинска Америка. Той е пред-колумбов град, който е бил древната столица на сапотеките. Достига своя връх между 500 г.пр.Хр. и 800 г.сл.Хр., когато е имал 35 хил. жители. Монте Албан е известен със своята архитектура, издялани камъни и керамични урни. Той представлява най-големия обект с руини до Оахака и поради това често е препълнен с туристи. Тук има огромен площад, а южните и северни платформи предлагат чудесен панорамен изглед отвисоко;
  • Митла - важен в миналото сапотекски град и религиозен център, намиращ се на 40 км от Оахака. Известен е със своите пред-колумбови мезоамерикански сгради. В гробница 1 се намира известната "Колона на живота", която според поверието човек трябва да обгърне с ръце, за да разбере колко години живот му остават;
  • Руините на Ягул - не са толкова внушителни, както тези на Монте Албан и Митла, но предлагат по-пасторален изглед и групите с туристи тук са значително по-малко;
  • Дървото "Арбол дел Туле" - това е дървото с най-голям дънер в света. Според легенда то е на повече от 1400 години. Намира се на пътя за Митла, на 13 км от Оахака;
  • Село Теотитлан дел Вале, известно с тъканите и традиционните си занаяти;
  • Брегът на костенурките в Ескобиля - щатски резерват за морски костенурки, където те снасят своите яйца;
  • Плажът „Зиполите" - разположен на юг от Оахака, това е един от малкото нудистки плажове в Мексико. Той е известен и със своята хипи култура, която го популяризира през 60-те и 70-те години на XX в. Тук идват много туристи с раници, които използват примитивните му кабинки и къмпинг терени, които очертават плажа;
  • Фестивалът за Деня на мъртвите (Диа де Лос Муертос) - провеждан в началото на ноември в осветените с фенери градски гробища, той е един от най-известните фестивали с това име в Мексико. Празникът съответства на католическия Ден на вси светии (Хелоуин), като на него семействата се събират и почитат починалите свои роднини;
  • Фестивалът "Гелагеца" през юли - ежегодно културно събитие, посветено на коренното местно индианско население, което продължава цял месец. Фестивалът включва традиционни песни, танци и пищно шествие на индиански жени в носии. Събитието има не само туристическо значение, но е и важно за съхраняването на древните културни традиции на тези народи;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Оахака;
снимка 2: Улица в центъра на града;
снимка 3: Църквата „Санто Доминго де Гусман”;
снимка 4: Руините на Монте Албан;
снимка 5: Дървото "Арбол дел Туле";


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

32
Мексико / Мексико Сити
« -: Декември 14, 2012, 22:55:55 »
Общи факти

     Мексико Сити (8,857 млн. ж., 2011 г.) е столицата на Мексико, разположена в централните части на страната. Градът е част от голямата по площ Мексиканска долина. Той се издига на цели 2240 м.н.в., като е заобиколен от трите си страни от високи планини и вулкани. Тъй като е самостоятелен федерален окръг, след името му се прибавят инициалите D.F. (Distrito Federal). Мексико Сити заема площ от цели 1485 кв. км, като в неговата агломерация живеят над 21 млн. души - това го превръща в най-голямата метрополия в Западното полукълбо и в най-големия испаноезичен град. Дори след разрушителното земетресение през 1985 г. историческият център и „плуващите градини” в Сочимилко, в южната част на града, се оказаха достойни да бъдат обявени от ЮНЕСКО за паметници на Световното културно наследство. В центъра на Мексико Сити цари колоритна смесица от архитектурни стилове – колониален и предиспански. Градът е пълен с интересни музеи, посветени на широк кръг от теми – от археология до съвременна мексиканска живопис и графика. Любимите места на туристите тук, освен историческия център и Сочимилко, са районите Кондеса, Рома и Сан Анхел, където има добри ресторанти, нощен живот и хубави магазини. Популярен с живописните си гледки е Чапултепек де Ломас, а Сюдадела - с изделията на местните занаятчии. Луксозните магазини се намират в Поланко, където туристите могат да придобият представа за ежедневието на местните жители. Много известни и посещавани са и останките от ацтекския град Теотиуакан, намиращи се в предградията на Мексико Сити.
     Мексико Сити възниква през 1325 г. като град с името Теночтитлан. Той е построен от ацтеките на остров в езерото Текскоко, намиращо се в отдалечен планински район. Изборът на това място се дължи на факта, че когато ацтеките пристигат в Мексиканската долина след разпадането на Толтекската империя, те са посрещнати враждебно от местните народи. Островът обаче предоставял отлични възможности за защита на селището. През следващите два века Теночтитлан нараства на големина и сила, подчинявайки останалите градове-държави около езерото Текскоко и в Мексиканската долина. Когато пристигат испанците, Ацтекската империя се разпростира от Мексиканския залив до Тихия океан, заемайки по-голяма част от Централна Америка. Според учените, през 1500 г. в Теночтитлан са живеели между 200 хил. и 250 хил. души, което е било над четири пъти повече от населението на Лондон по това време. След като стъпва на американска земя, конкистадорът Ернан Кортес чува за великия град. Въпреки че пристига с малка армия, той успява да убеди много от другите местни народи да му помогнат да разруши Теночтитлан. Първият път, когато испанците виждат града, те са поразени от неговата големина и красота. Вождът на ацтеките - Монтесума II (още Моктесума), посреща Кортес с подаръци и го поканва в своя дворец. Според някои източници той приема белите нашественици като месии. Скоро Монтесума е поставен под домашен арест и Кортес управлява от негово име. Това не се харесва на ацтеките, които изгонват от града европейците заедно с техните съюзници - племето тлакскалтеки. Войските на Кортес се прегрупират и обсаждат Теночтитлан. Три месеца неговото население изпитва недостиг на вода и храна, освен това е подложено на смъртоносната за тях дребна шарка, която е донесена от европейците. През 1521 г. испанците окончателно завземат града, като разрушават почти всички символи на старата власт. Те му сменят името на Мексико, което за тях било по-лесно за произнасяне от ацтекското име. През 1821 г. мексиканците извоюват своята независимост от Испания и три години по-късно избират Мексико Сити за столица на новата си държава.

Забележителности:
  • Историческият център (Сентро Историко) - част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО, историческият квартал е концентриран около огромния площад Сокало. Над 1500 от намиращите се тук сгради, построени между XVI и XX в., са обявени за културно-исторически паметници. Това е мястото, на което през XVI в. испанците започват да градят новия град върху развалините на столицата на ацтекската империя - Теночтитлан;
  • Площад Сокало (Площадът на конституцията) - главният площад в сърцето на историческия център на Мексико Сити. Той е събирателно място за мексиканците още от времето на ацтеките - използван е за церемонии, кралски прокламации, военни паради и празненства. Сокало е третият по големина площад в света (след "Червения площад" в Москва и "Тянанмън" в Пекин), като може да побере ок. 100 хил. души;
  • Градската катедрала (Катедрал Метрополитана де ла Асунсион де Мария) - най-старата и голяма катедрала в Новия свят (двете Америки). Разположена е върху свещен за ацтеките район, в близост до Темпло Майор и от северната страна на площад Сокало. Катедралата е строена на части от 1573 г. до 1813 г. около предишната църква, издигната от испанците след завладяването на Теночтитлан. Катедралата има четири фасади, две кули-камбанарии, както и много олтари - главният от тях е изработен от масивно злато;
  • Руините на Темпло Майор - древен ацтекски храм в историческото сърце на града, който случайно е открит през 1978 г., докато работници копаели земята, за да положат подземни електрически кабели. Той е бил един от главните храмове в Теночтитлан. Разрушен е от испанците през 1521 г.;
  • Националният дворец - седалище на федералното правителство на Мексико, разположен на площад Сокало. Мястото е било дворец на управляващата класа още от времето на ацтеките, като много от строителните материали, използвани в съвременния дворец, са взети от този преди него, принадлежал на Монтесума II;
  • Сочимилко - последните запазени останки от това как е изглеждал градът преди пристигането на испанците през 1521 г. Обектът е включен от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно наследство. Сочимилко представлява широка система от канали (170 км) и цветни градини от времето на ацтеките, разположена в южната част на града. Тук туристите могат да се повозят на "трахинерас" (ярко оцветени лодки-гондоли). Навремето районът е бил независим град със същото име, основан върху това, което някога e било южният бряг на езерото Сочимилко;
  • Ангелът на независимостта (Ел Анхел) - това е най-разпознаваемият символ на Мексико Сити, разположен на елегантното авеню Пасео де ла Реформа. Представлява колона на победата, построена в чест на стогодишнината от началото на Мексиканската война за независимост през 1810 г.;
  • Булевард "Пасео де ла Реформа" - построен е по нареждане на император Максимилиан I да наподобява на Шанз-Елизе в Париж. Булевардът свързва Националния дворец (седалището на правителството) с Замъка "Чапултепек" (резиденцията на императора). В днешно време той е важен финансов район. Друг важен булевард е "Авенида де лос Инсурхентес", който се простира на цели 28,8 км - това го прави един от най-дългите единични булеварди в света;
  • Базилика де Гуадалупе - най-святото място за католиците в двете Америки. Тя е крайна цел за поклонници от цял свят, особено по време на годишните празненства на 12-ти декември. Базиликата е светилище, което пази наметалото (пончото) на Хуан Диего, на който няколко пъти се явява Дева Мария от Гваделупа. Намира се в най-северната част на града;
  • Паркът "Чапултепек" - голям парк с площ от 6 кв. км, който се намира в сърцето на града. В него са разположени множество атракции, сред които зоологическата градина, няколко музея и бившата резиденция на хабсбургския император Максимилиан;
  • Сиудад Университариа - основният кампус на Националния автономен университет на Мекскико, който е един от най-големите университети в света. В него се обучават над 270 хил. студенти. През 2007 г. той е включен от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно наследство;
  • Плаца Гарибалди-Мариачи - любим на туристите площад, заобиколен от кафенета и ресторанти. На самия площад група от музиканти ("мариачи") свирят традиционна народна музика;
  • Небостъргачите "Торе Латиноамерикана" (благодарение на централното си местоположение и височина от 183 м предлага изумителни гледки към града) и "Торе Майор" (най-новия небостъргач в града, който е най-високата сграда в Латинска Америка);
  • Музеите, сред които Националният музей по антропология (съдържа най-добрите колекции от предмети на древните мексикански народи, тук се съхранява още Ацтекският календарен камък - голяма монолитна скулптура, намерена при разкопки на площад Сокало; гравираният камък е с диаметър 3,7 м и тежи ок. 24 тона), Дворецът за изящни изкуства (ослепителен музей от мрамор, който е най-важният културен център в цялата страна; тук се съхраняват изящните стенописи, интериорът е в Ар деко стил), Плаца де лас Трес Културас (намира се в Тлателолко, на площада има примери за модерна, колониална и предколумбова архитектура), Музеят за модерно изкуство (съдържа известни творби на Фрида Кало), Каса Мурал Диего Ривера (съдържа стенописи на известни художници, сред които на Диего Ривера) и др.;
  • Зона „Роса” - притегателен за туристите район, известен с възможностите си за пазаруване и нощния живот;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед от центъра на Мексико Сити към вулкана Попокатепетъл;
снимка 2: Площад "Сокало" и Катедрал Метрополитана;
снимка 3: Дворецът за изящни изкуства;
снимка 4: Базилика де Гуадалупе;
снимка 5: Каналите на "Сочимилко" с многоцветните лодки;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

33
Норвегия / Тронхейм
« -: Декември 07, 2012, 22:59:39 »
Общи факти

     Тронхейм (179 хил. ж., 2012 г.) е разположен на южния бряг на едноименния фиорд, в централната част на Норвегия. Той е най-старият от големите градове в страната. Богатото му историческо наследство е концентрирано в и около центъра му, заключен между извивките на криволичещата през града р. Ниделва. Над старата част на Тронхейм се извисява великолепната катедрала "Нидарос", която е втората най-голяма църква в Северна Европа. Градът е известен още и с намиращия се тук Норвежки университет за наука и технологии, в който се обучават над 25 хил. студенти - близо 1/6 от населението на града. Това подсказва за съществения принос, който имат студентите за местната икономика.
     Тронхейм е основан през 997 г. като търговски пост от викингския крал Олаф I Трюгвасон. Първоначално е носел името Каупанген (в превод: пазар или търговски пункт), а след това Нидарос (град в устието на р. Нид). Селището често е използвано като седалище на краля и изпълнява ролята на столица на Норвегия до 1217 г. По време на викингския период кралете на Норвегия са имали традицията да бъдат приветствани от своите свободни и верни мъже край устието на р. Ниделва. Градът става център на норвежката култура още в ранното Средновековие. През XII в. той е седалище на католически архиепископ, но след навлизането на лутеранството през 1537 г. последният заемащ тази длъжност е изгонен оттук. По време на своята история Тронхейм преживява множество пожари - бедствие типично за всички построени от дърво скандинавски градове. Пожарът от 1681 г. води до почти пълното унищожение на града, поради което тогава е започнато наново изграждането на селището. Построени са широки булеварди и улици, които да възпрепятстват разпространението на пожарите. Въпреки това градът попада още няколко пъти в пламъците. По това време местното население наброява 8000 души. След Договора от Роскилде през 1658 г. Тронхейм с районът около него стават за кратък период от време (10 месеца) шведска територия. По време на Втората световна война градът е завладян още през първия ден от нахлуването на нацистите в Норвегия, като те го превръщат в главната им база за подводници.

Забележителности:
  • Катедралата "Нидарос" - смята се за най-значимата църква в Норвегия, изящен образец на романската и готическата архитектура и гордостта на града. През Средновековието тя е крайната точка на най-популярния поклоннически маршрут в Северна Европа, започващ от Осло (640 км). Целта на поклонниците е посещение на намиращия се в катедралата гроб на Св. Олаф - канонизиран за католически светец норвежки крал от началото на XI в., за който се смята, че е изиграл ключова роля за християнизацията на страната. В наши дни "Нидарос" е най-северно разположената средновековна катедрала в света, както и втората по големина в Скандинавия. В нея се провеждат и коронациите на норвежките крале от 1400 г. до началото на XX в., когато церемонията е премахната. Но новите монарси продължават да получават благословия тук, където се показват и знаците на кралската власт;
  • Архиепископският дворец - разположен до катедралата "Нидарос", дворецът датира от XII в. Той е най-старата светска (нерелигиозна) сграда в страната. В неговото западно крило са изложени блестящите норвежки кралски бижута. В същия комплекс се намира и музей, който включва колекции със скулптури от катедралата и археологически артефакти от миналото на двореца. През 80-те години на миналия век той пострадва тежко от пожар, след което е изцяло възстановен;
  • Бакландет - оживен район на източния бряг на реката с тесни улички и някогашни дървени работнически къщи, които днес са реставрирани и превърнати в домове, магазини и кафенета. Кварталът е един от главните забележителности на Тронхейм;
  • Гледката от необикновения стар градски мост надолу по течението на реката, около която са се наредили най-различни дървени къщи от XVIII в;
  • ДОРА 1 - солидно построена германска база за подводници, използвана по време на Втората световна война. Понастоящем бункерът е обществена сграда, в която има концертна зала и боулинг;
  • Пазарният площад - разположен между катедралата и пристанището, на него и сега има сергии на открито;
  • Основната търговска част, заключена между пешеходните улици "Нордре гате", "Олаф Трюгвасон гате" и "Томас Ангелс гате";
  • Преустроеният пристанищен комплекс "Недре Елвехавн" - някога тук са се издигали стари индустриални сгради, които впоследствие са разрушени и на тяхно място днес са построени най-модерните търговски центрове в града;
  • Стифтсгерден - това е кралската резиденция в Тронхейм, построена през 1774 г. С площ от 4000 кв. м и 140 стаи, тя е може би най-голямата дървена сграда в Северна Европа. Използвана е за кралски приеми от началото на XIX в.;
  • Музеите, сред които: Музеят за изкуство (съдържа колекция от норвежко изкуство от последните 150 години), Националният музей за декоративно изкуство (показва колекция от декоративно изкуство и дизайн, включително гоблени, както и изложба на японско изкуство), Свересборг (наречен още "Цион" на името на двореца на цар Давид в Йерусалим, в момента той е музей на открито, който включва повече от 60 сгради), Рокхайм (националният център за поп и рок култура, той има отличителен покрив, наподобяващ кутия), Музеят на музикалните инструменти и ботаническите градини;
  • Паркът Маринен - разположен зад катедралата, той е чудесно място за разглеждане на красивата природа около р. Ниделва;
  • Лифтът за планински велосипедисти на хълма Брубакен - той достига до построената през XVII в. крепост "Кристиансен". От върха на хълма се разкрива прекрасна гледка;
  • Островът на монасите (Мункхолмен) - намиращ се в близост до пристанището, той представлява интересна стара крепост и затвор от далечното минало. До него се стига с лодка, която може да се наеме от Равнклоа - зоната на градския рибен пазар;
  • Въртящият се ресторант на върха на телекомуникационната кула "Тюхолт" и панорамната гледка от терасата за наблюдения;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед от Тронхейм;
снимка 2: Изглед от Тронхейм;
снимка 3: Катедралата "Нидарос";
снимка 4: Норвежкият университет за наука и технологии;
снимка 5: Наколни жилища;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

34
Норвегия / Ставангер
« -: Декември 02, 2012, 19:20:48 »
Общи факти

     Ставангер (126 хил. ж., 2011 г.) е разположен на едноименния полуостров в югозападната част на Норвегия. Дървени къщи от XVII в. и XVIII в. образуват сърцето на града, като те са част от неговото културно наследство. Тяхна е заслугата градският център да запази типичната за малък град атмосфера, въпреки бурното развитие на Ставангер след 70-те години на XX в. Тогава той се превръща в основната крайбрежна база за преуспяващия добив на нефт и газ в Северно море. Урбанизацията обаче остава слаб отпечатък върху града, тъй като голяма част от неговите жителите все още живеят в еднофамилни къщи. Ставангер има малък и симпатичен център, набразден от тесни улички и открити пространства, затворени за движението на автомобили. В днешно време петролният сектор е ключово определящ за икономиката на града и региона, поради което Ставангер често е наричан "Нефтената столица на Норвегия". Централата на най-голямата скандинавска компания - норвежкият енергиен гигант Статойл, е разположена в града. На химическата индустрия е посветен и Университетът на Ставангер. Поради изградените тук клонове на чужди нефтени и газови компании, както и военния център на НАТО, немалка част от населението на града е съставено от чужди граждани (над 11%). Високият жизнен стандарт е причина за скъпия живот тук, като редица класация включват града сред най-скъпите в света. Заради индустриалното си минало и настояще Ставангер беше избран за културна столица на Европа през 2008 г., като сподели тази чест с Ливърпул.
     Официалната година за основаването на Ставангер е 1125 г., когато е завършена и катедралата на града. Скоро той се превръща в регионален църковен център и важно тържище на югозападното крайбрежие на страната. След Протестантската реформация от 1536 г. неговото религиозно влияние обаче отслабва. През XIX в. богатите на херинга брегове дават нов икономически тласък на града. Цялата история на Ставангер като цяло представлява низ от спадове и подеми. За дълъг период от време неговите най-важни икономически дейности са били корабоплаването, корабостроенето и производството на рибни консерви. Началото на новия икономически бум е поставено през 1969 г., когато в Северно море за първи път е открит нефт. След доста дискусии Ставангер е избран да бъде основният петролен център на сушата за норвежкия сектор от Северно море. Като резултат икономиката и населението на града отбелязват значителен и траен ръст.

Забележителности:
  • Старият Ставангер (Гамле Ставангер) - разположен в съседство с градския център, той притежава една от най-впечатляващите колекции в цяла Скандинавия на стари дървени сгради от XVIII и XIX в. След края на Втората световна война планът за развитието на града включва замяна на дървените къщи с нови модерни сгради от бетон. Главният архитект на града обаче настоява да се запази и консервира част от центъра. Така се стига до създаването на тази зона, която понастоящем включва над 250 исторически сгради;
  • Катедралата Ставангер (известна още и като "Св. Свидин") - най-старата норвежка катедрала, построена е през периода 1100-1150 г. от английския епископ Рейнолд в англо-нормански стил. В края на XIII в. е изграден купол и ново място за хор в готически стил (то е считано за най-добре запазения образец на готическа архитектура). Това е единствената норвежка катедрала, която е останала почти непроменена от XIV в.;
  • Старото пристанище Воген и кулата Валберг - историческата кула Валберг е построена като стражева наблюдателница през 1850 г., като в днешни дни в нея се помещава Музеят на стражите. От кулата се разкрива прекрасна гледка към Стария град;
  • Музеят на Ставангер - разположен в старата част на града, той разказва за неговото минало величие, когато той е бил "херингова столица на Норвегия". Под негово управление влизат следните няколко музея: Музей за естествена история (представя местната фауна, както и екзотични бозайници и птици, дарени от моряци и пътешественици), Морският музей (проследява развитието на корабоплаването и риболовната индустрия през последните 200 години, помещава се в няколко стари и автентични сгради на пристанището), Музеят на децата, Музеят на печатарството, Училищният музей на Ставангер (помещава се в училищна сграда от 20-те години на миналия век и представя историята на училището), Градският арт музей Рогаланд (неговата колекция включва над 2000 творби на норвежки и чуждестранни художници от XIX в. до наши дни) и Норвежкият музей на консервите (помещава се в сграда на бивша фабрика за консерви в Стария Ставангер, функционирала до средата на миналия век);
  • Норвежкият музей на петрола - разположен на пристанището, неговата необикновена архитектура го е превърнала в забележителност. Гледан откъм морето музеят наподобява малка нефтена платформа. Той е открит през 1999 г. и е посветен на дейностите за добив на петрол в открито море (най-вече Северно море). Наличието на музея тук е свързано с факта, че Ставангер е столица на норвежката нефтодобивна индустрия, откакто през 1966 г. е започнал добивът на петрол в Северно море;
  • Паметникът "Трите меча" - разположен в почивната зона Мьоллебукта, той представлява скулптура от три огромни солидни меча, забити в скала. Паметникът е посветен на състоялата се през 872 г. битка за Хафрсфиорд (разположеният зад паметника фиорд). В тази знаменита битка Харалд I побеждава своите противници и става първия крал на Норвегия;
  • Ледаал - официалната резиденция на норвежкия крал в Ставангер. Основната сграда е завършена през 1803 г. по поръчка на богат търговец и корабособственик. Вътре в резиденцията могат да се разгледат старинни автентични предмети и мебели;
  • Телекомуникационната кула Улландхауг - от нея се разкрива великолепната гледка;
  • Двата живописни пазара - този за храни до катедралата, където се продава продукцията на местните фермери, и закритият рибен пазар в края на пристанището;
  • Ботаническата градина - разделена е на три основни части: географска градина (включва растения от шест континента), билкова градина (включва разнообразие от подправки, чайове, отровни растения) и градина с многогодишни растения;
  • Вечерна разходка по Синята алея - нейното трасе минава през няколко малки кея и други забележителности, сред които и новата концертна зала. Наречена е така заради синята светлина на вкопаните в земята лампи;
  • Възстановеното селище от желязната епоха Йерналдергарден;
  • Турнирът по плажен волейбол;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Ставангер;
снимка 2: Изглед към Ставангер;
снимка 3: Из уличките на града;
снимка 4: Катедралата Ставангер;
снимка 5: Езерото "Брайаватнет";


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

35
Норвегия / Берген
« -: Декември 01, 2012, 19:14:05 »
Общи факти

     Берген (267 хил. ж., 2011 г.) е вторият по големина град в Норвегия и най-популярната входна точка към фиордите в западната част на страната. Разположен е на полуостров Бергенсхалвьоен, като центърът му и северните квартали заемат фиорда Бифьорден, а останалите жилищни райони се простират на няколкото острова, отделящи града от Северно море. Берген е разположен на същата географска ширина (60 градуса на север) като Осло, Стокхолм, Хелзинки, Санкт Петербург и Анкоридж. Градът има най-хълмистия и планински терен в цяла Норвегия, тъй като ограниченото място го е принудило да се разраства нагоре по стръмните хълмове. Центърът му е заобиколен от група върхове, известни като Седемте планини (норв. Де Сив Фьоел) - те са неговият отличителен белег, който е дал и името му ("берг" е стара норвежка дума за планина). Берген е един от най-красивите градове в страната и водещ норвежки офшорен и газодобивен център. Неговата най-стара част е районът около залива Воген, в центъра на града.
     Берген е основан като пристанище от норвежкия крал Олаф през 1070 г. Той бързо се развива като един от най-важните градове в Норвегия. Столица е на страната си от 1217 г. до 1299 г., а от края на XIII в. Лигата на Ханзата открива тук свое търговско представителство. То е едно от най-важните за Лигата, тъй като чрез него се осъществява търговията (основно със сушена риба треска) между северните и крайбрежни райони на Норвегия с континентална Европа. Скоро Берген става най-големия град в Скандинавия и основен търговски център. Той все още пази следи от това време, най-ярката от които е старото му пристанище Бриген. Търговията обаче става причината и за разпространението на чумата ("черната смърт") в Норвегия - тя е пренесена от акостирал в Берген английски кораб през 1359 г. В своята история градът е опустошаван от няколко пожара, последният голям от които се случва през 1916 г. - той разрушава много от сградите в централната му част. Берген понася големи щети през Втората световна война - окупиран е още през първия ден от германското нашествие през 1940 г., поради което тук има много следвоенни сгради. Но различните стилове се съчетават хармонично и общият ефект е приятен.

Забележителности:
  • Живописната пристанищна зона Бриген - разположен от северната страна на залива Воген, този район е бил опериран от Лигата на Ханзата през периода 1350-1750 г. като док за обслужване на нейните търговски кораби. Днешните дървени къщи в Бриген са построени след опустошителния пожар от 1702 г., но най-вероятно наподобяват съществуващите къщи преди тях. Въпреки пожарите, които често спохождали норвежките градове в миналото, тъй като били построени основно от дърво, редица сгради от онова време са се запазили до наши дни. Те са включени от ЮНЕСКО в Списъка на световното културно наследство. Една разходка из тесните улички на пристанищната зона и между витрините на дюкяните дава много добра представа за това как е изглеждал градът по времето на Ханзата;
  • Централната търговска част около главния площад "Торгалменинген" - построена е наново след пожара от 1916 г. в по-прагматичния и модерен тогава в Скандинавия стил ар-нуво;
  • Районът Нигордсхьойден  - обхваща южната част на центъра, като характерно за него е неокласическото му излъчване от XIX в.;
  • Църквата "Дева Мария" - датираща от XII в., църквата е най-старата оцеляла сграда в Берген. Тя е най-добре запазената от трите средновековни църкви в града. В продължение на много векове тя е принадлежала на германската общност тук. Известна е още с това, че съдържа великолепно украсен амвон и един от най-красивите олтари в Норвегия;
  • Дървената църква във Фантофт - разположена на 6 км южно от центъра а града, тя представлява "став" църква - вид скандинавска средновековна църква от дърво, в която носещите колони са дървени трупи. Тя представлява точно копие на став църквата, построена първоначално във Фортун от ранните християни през XII в. През 1992 г. палеж унищожава старата църква, което е причината да се изгради нейното копие във Фантофт. Отвътре украсата е постна, липсват икони по стените;
  • Крепостта Бергенхус - някога седалище на краля, тази крепост е най-старата и най-добре запазена в страната. Най-старите запазени постройки в нея датират от XIII в., включително и залата "Хаакон", която е най-известната част от кралската резиденция. По време на Втората световна война нейният покрив е поразен от снаряд, но впоследствие е отлично реконструиран. Друга забележителност тук е кулата Розенкранц, която е запазила непроменен своя вид от XVI в. и предлага прекрасна гледка към морето;
  • Залата "Фреско" - разположена в импозантната бивша Бергенска борса от XIX в., тя има великолепни стенни пана, нарисувани по-късно от художника Аксел Револд. Понастоящем е Туристически информационен център;
  • Музеите, сред които: Музей на изкуството Берген (един от най-големите арт-музеи в скандинавските страни, картините обхващат периода от Ренесанса до съвременното изкуство, има няколко творби на известния норвежки художник Едвард Муинк), Музеят на Западна Норвегия за декоративно изкуство (съдържа най-голямата колекция в страната от китайско изкуство), Музеят на Бриген (проследява историята и архитектурата на Бриген, музеят също така притежава и най-голямата в света колекция от средновековни рунически надписи, основно издялани на дърво), Музеят на Лигата на Ханзата (помещава се в автентична къща от началото на XVIII в., някога притежание на търговец от Ханзата, и представя живота на града по време на търговския бум), Музеят на Берген (част от Университета на Берген, той е разделен на две големи колекции: История на културата и История на природата), Морският музей на Берген (посветен на корабоплаването, търговията по море, викингите и морските сражения) и Норвежкият музей на плетенето (разположен в бивша фабрика за плетене);
  • Старият Берген (Гамле Берген) - реконструирано селище с около 50 дървени къщи, датиращи от XVIII в., XIX в. и ранния XX в.;
  • Големият рибен пазар - разположен на открито покрай пристанището, той има дълга история през вековете като тържище за риба. Освен риба, тук се продават още сувенири, но цените са значително по-високи отколкото в съседните супермаркети;
  • Аквариумът на Берген - тук могат да се видят живи екземпляри от местните видове риба, както и арктически обитатели, сред които пингвини и тюлени. В допълнение, аквариумът притежава колекции от тропически риби, както и басейн с акули, под който има изграден подводен стъклен тунел за наблюдение;
  • Великолепните гледки от върха на хълма Фльойен (до него се стига със зъбчата железница от градския център) и от хълма Улрикен (до него се стига с кабинков лифт);
  • Разсадникът и Ботаническата градина в Милде - техните основни забележителности са цъфналите рододендрони (май-юни) или разцъфтелите рози (юли-август);

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Берген;
снимка 2: Пристанищната зона Бриген;
снимка 3: Средновековната кула "Розенкранц";
снимка 4: Зала "Хаакон";
снимка 5: Хълмът "Фльойен";


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

36
Норвегия / Олесун
« -: Ноември 30, 2012, 22:16:04 »
Общи факти

     Олесун (43 хил. ж., 2010 г.) е най-важното риболовно пристанище и търговски център на района Сюнмьоре, Западна Норвегия. Градът е разположен върху няколко острова, свързани помежду си с мостове, в най-северната част на фиордите. Неговият център се намира върху островите Аспойа и Ньорвьой, докато жилищните квартали заемат островите Хеиса и Оксньоа. Един от големите съседни острови - Елингсойа, пък е свързан с центъра на града посредством тунел, дълъг 3,5 км. Олесун е бил напълно унищожен от пожар през 1904 г. и е построен отново за рекордно кратко време. Новата му архитектура е разновидност на популярния стил ар-нуво, но със специфичен местен колорит - невероятни кули и кулички, остри върхове, дракони, човешки лица, фолклорни фигури и средновековни детайли. Това е причината Олесун да е определян за най-съвършения пример на комплексно строителство в стил ар-нуво в света.
     Районът около Олесун е обитаван от древни времена, но името на селището за първи път се споменава в старите норвежки кралски саги (ок. XII-XIII в.). Удобното пристанище на Олесун и разположението му до богатите на риба брегове спомагат неговото развитие и го превръщат в икономически център на района Сюнмьоре. През XVI в. тук идват и първите търговци. В 1824 г. населението на малкото рибарско селище наброява 288 души. Скоро то започва да изнася "клипфиск" (осолена и изсушена риба треска) към Испания. Испанците толкова много харесват рибата, че скоро ок. 30 техни кораба задръстват пристанището на норвежкото селище, чакайки да заредят със сушена треска. Оживената търговия води до икономическия разцвет на Олесун и до увеличаване на населението му няколко пъти. Преди края на XIX в. градът вече разполага с най-голямата флотилия от рибарски плавателни съдове в Норвегия, покриващи големи части от Северния Атлантик. В нощта на 1904 г. Олесун става сцена на един от най-ужасните пожари, обхващали норвежките градове, които по това време били построени предимно от дърво. Почти целият град изгорял през нощта, като неговите жители е трябвало моментално да го напуснат. Само един възрастен човек загинал, но 10 хил. души останали без подслон. Германският кайзер и крал на Прусия - Вилхелм II, често идвал на ваканция в Сюнмьоре. След пожара той изпратил четири военни кораба с материали, с които да се построят временни постройки. След известен период на планиране градът е построен наново с тухли, камък и хоросан в стил ар-нуво, тогавашния модерен стил. В проектирането участвали повече от 30 архитекта. Една от главните улици в града била кръстена в чест на кайзер Вилхелм.

Забележителности:
  • Норвежкият ар-нуво център (норв. Югендстил Сентерет) - това е по-скоро музей с изложбени зали, представящ историята на града след Големия пожар и развитието на влиятелния стил в архитектурата "ар-нуво" в Норвегия и Европа;
  • Музеят "Сюнмьоре" - разположен е на 4 км от центъра на града, на мястото на средновековен търговски пункт. Музеят на открито включва 50 традиционни стари сгради, които са специално преместени на това място. Любителите на корабите ще останат доволни от намиращата се тук колекция от 40 исторически плавателни съдове, включително реплики на викингски и търговски кораби. Наоколо са изградени сюжети от Средновековието, има и природен парк;
  • Атлантическият океански парк - разположен в най-западната част на полуострова (на 3 км от центъра), той представлява изключителен аквариум (4 млн. литра), вграден в естественото крайбрежие, с лице към открито море. Океанският парк представя пред посетителите подводния свят на северната част от Атлантическия океан, наблягайки на изумителното богатство от подводен живот край брега и фиордите;
  • Музеят на Олесун - градският музей, проследяващ историята на района, свързана с лова на тюлени, риболова, корабоплаването, Големия пожар и нацистката окупация на Олесун по време на Втората световна война. Тук може да бъде видяна и колекция от кораби и лодки;
  • Музеят на Средновековието - включва изложба на намерени предмети от средновековния център на търговия, на чието място сега се намира музеят "Сюнмьоре". Могат да бъдат разгледани и средновековни илюстрации, описващи живота по онова време в тази западна част на Норвегия;
  • Рибарският музей - помещава се в стара постройка от 1861 г., използвана за склад - една от малкото, които са оцелели след Големия пожар. Музеят показва изложби, посветени на развитието на риболова през вековете. Има и специална секция, в която е демонстрирано сушенето на риба и получаването на олио от черен дроб на треска;
  • Хълмът "Аксла" - издигащ се почти отвесно над града, от него се откриват най-красивите в цяла Норвегия гледки към крайбрежието. 418-те стъпала до върха са изпитание, но усилието си заслужава. В подножието на "Аксла" има парк от XIX в. със статуя на Гангеролф (Ролло) - колоритен местен персонаж от сагите, който става феодален господар на Нормандия и предтеча на Уилям Завоевателя;
  • Гледката от върха на близкия хълм Скиердинген, най-високият в тази област;
  • Фарът "Алнес" и рибарското селище на остров Гиске;
  • Близкият остров Рунде - скалисто убежище за стотици хиляди морски птици;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Олесун;
снимка 2: Канал, разделящ града на две;
снимка 3: Традиционна църква;
снимка 4: Норвежкият ар-нуво център;
снимка 5: Гледка към върховете на юг;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

37
Норвегия / Тромсьо
« -: Ноември 25, 2012, 16:50:48 »
Общи факти

     Тромсьо (70 хил. ж., 2012 г.) е най-големият град в Северна Норвегия. Той се намира на почти 350 км на север от линията на Полярния кръг. По-голяма част от града, включително неговият център, е разположена на о. Тромсьоя. Останалата част от Тромсьо се простира на сушата на изток, както и на о. Квальоа - голям остров на запад. Тромсьоя е свързан със сушата посредством моста Тромсьо и тунела Тромсьойсунд, а с другия остров -  Квальоа, посредством моста Санднесунд. Градът е по-топъл от повечето други места на подобна географска ширина, поради затоплящия ефект на течението Гълфстрийм. Центърът на Тромсьо съдържа най-големия брой стари дървени къщи в Северна Норвегия, като най-старата от тях датира от 1789 г. Градът е културен център на целия регион, като тук се провеждат множество фестивали през лятото. Едно от нещата, с които местните жители се гордеят, е, че всичко или почти всичко тук е разположено най на север в целия свят - катедралата, женският манастир, католическият епископ, пивоварната, ботаническата градина, планетариумът, футболният отбор, университетът и др.
     Намерени са свидетелства, че районът около Тромсьо е обитаван още от края на каменната епоха, след последния ледников период. Норвежкият вожд Отар, живял в края на IX в., е първият известен заселник на селището. Той се е похвалил, че живее "най на север от всички норвежци", тъй като районът на север оттук бил обитаван от саамите. Като пограничен район между тях, Тромсьо е богат на исторически експонати от двете култури. Първата църква на Тромсьоя е построена през 1252 г., като още тогава тя е най-северната църква в света. По това време е изграден и отбранителен вал от торф, който да защитава селището от набези от Карелия и Русия. През 1794 г. Тромсьо е обявен за град от крал Кристиян VII, въпреки че по това време е обитаван от едва 80 души. Постепенно значението на града нараства. До средата на XIX в. Тромсьо се превръща в основен център за арктически лов, а през 1848 г. тук е построена първата корабостроителница. До края на XIX в. градът е вече основна отправна точка, от която тръгват повечето арктически експедиции. Тук набират своите екипажи известни полярни изследователи като Руал Амундсен, Умберто Нобиле и Фритьоф Нансен. Когато по време на Втората световна война през 1940 г. Германия нахлува в Норвегия, правителството на страната се премества за кратко в Тромсьо. През 1944 г. край града е потопен немският боен кораб "Тирпиц", при което загиват хиляда германски военни. След края на войната Тромсьо преживява бурен икономически растеж.

Забележителности:
  • Лутеранската катедрала (норв. Тромсьо Домкирка) - построена през 1861 г., тя е единствената дървена катедрала в Норвегия. Освен това тя е най-северно разположената катедрала в света. Вътре в нея има 800 седящи места;
  • Арктическата катедрала (норв. Исхавскатедрален) - завършена през 1965 г., тя е може би най-известната и най-фотографирана забележителност на Тромсьо. Разположена е на главния остров, точно срещу центъра на града. Въпреки че е наричана катедрала, тя е по-скоро църква, построена основно от бетон, която на външен вид прилича на Операта в Сидни, Австралия. В Арктическата катедрала се намират и едни от най-големите витражи в Северна Европа;
  • Музеят на Тромсьо - университетски музей, представящ културата и природата на Северна Норвегия, скандинавска и руска Арктика. Тук може да се разгледа и изложба, представяща живота на саамите (наричани още лапи). Под управлението на музея се намира и Арктико-алпийската ботаническа градина, която е най-северно разположената ботаническа градина в света;
  • Военният музей в Тромсьо - разположен в германски бункер от времето на войната, той е посветен основно на потъването на военния кораб "Тирпиц" през 1944 г. Отворен е само през лятото, заради ниските температури през останалата част от годината;
  • Полярният музей - посветен е на арктическия лов, практикуван в района на Тромсьо, както и на експедициите към Полярния кръг. Музеят се помещава в стара постройка от 1830 г., използвана за склад;
  • Аквариумът "Полария" - най-северно разположеният аквариум в света. Архитектурата му отвън наподобява на големи ледени блокове. Освен на местните морски обитатели, аквариумът представя още живота на северните острови Шпицберген (норв. Свалбард), както и специална изложба за полярните експедиции;
  • "Полстиерна" - известният кораб за лов на тюлени, пазен в музея в близост до аквариума "Полария". Той напомня за арктическия лов, облагодетелствал града в миналото;
  • Пивоварната Мак - това е най-северно разположената пивоварна в света. За туристите се предлагат екскурзоводни турове в нея. Основана е в центъра на града през 1877 г. и оттогава остава семейна собственост;
  • Кабинковият лифт до хълма Сторстейнен - висок 421 м, от хълма се открива великолепна панорамна гледка към града. Планината Тромсдалстинден (1238 м.н.в.), разположена на сушата, е друга популярна природна забележителност. Нейният силует ясно се забелязва от центъра на града;
  • Пързаляне с кучешки впрягове, надпревара с шейни с конски впряг, риболов през дупка в леда;
  • Наблюдаване на Северното сияние (Аурора Бореалис) - Тромсьо се намира в средата на зоната на проявление на Северното сияние и поради тази причина е едно от най-добрите места в света за наблюдение на този природен феномен. Той може да се наблюдава от 18.00 ч. до полунощ. Изключение е периодът от края на април до средата на август, тъй като тогава в този часови пояс е още светло. Полярното сияние представлява оптичен феномен, който се проявява единствено над полярните райони на Земята и се получава от взаимодействието на заредените от слънчевия вятър частици със земната атмосфера. Резултатът може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Тромсьо;
снимка 2: Мостът Тромсьо, свързващ о. Тромсьоя със сушата;
снимка 3: Центърът на града;
снимка 4: Лутеранската катедрала;
снимка 5: Арктическата катедрала;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

38
Норвегия / Осло
« -: Ноември 23, 2012, 20:48:17 »
Общи факти

     Осло (613 хил. ж., 2012 г.) е столицата и най-големият град на Норвегия. Центърът му е разположен на носа на едноименния фиорд, а жилищните райони се разстилат по хълмовете от двете му посоки като грамадно "U". Зад тях се простира горският район Марка, чиято флора и фауна е доста необичайна за град от подобен ранк. Със своите 453 кв. км Осло е една от най-големите по площ столици в света. По-голяма част от тази площ обаче е гора, което превръща норвежката столица в един много зелен град. Лосовете са честа гледка в околностите на града (особено през зимата), чиято територия е също част от националния резерват за вълци, въпреки че те рядко идват насам. Самият Осло-фиорд, около който е разположена норвежката столица, е езеро в залива Скагерак, който се вдава в сушата от Северно море към протока Йоресун и Балтийско море. Осло има също и впечатляващ архипелаг от острови (40 острова и 343 езера), които през лятото се превръщат в любимо място за разходки и игра на местните жители. Градският център е много компактен и лесно се разглежда пеша, но съществуват и редица интересни забележителности в околните квартали, за които е необходимо да се използва добре развитата система за обществен транспорт.
     Историята на Осло може да се проследи 1000 години назад във времето. Градът е основан през 1048 г. от крал Харалд Хардроде, а ок. 1300 г. става столица на Норвегия. По време на Датско-норвежкия съюз (1348-1814 г.) обаче градът губи столичния си статут, тъй като Норвегия е по-слабият партньор в съюза с Дания. Ролята на Осло е принизена до провинциален административен център, а монарсите управляват от Копенхаген. Градът е разрушаван няколко пъти от пожар, но след 14-тото поред бедствие кралят на Дания и Норвегия - Кристиян IV, нарежда селището да бъде преместено на ново място отвъд залива на запад и до крепостта "Акершус". Новият град е наречен на негово име - Кристияния. Това име се запазва до 1925 г., когато е възстановено първоначалното норвежко име на града - Осло. След опустошителния пожар от 1624 г. старият Осло (около устието на р. Акер) е изоставен в по-голямата си част, а руините му са превърнати във ферми. Неговата територия е включена в границите на Кристияния едва през XIX в., когато новият град отбелязва бурно развитие като столица на новата държава. Това се случва през 1814 г., когато съюзът с Дания е развален. Много от забележителностите са построени именно през XIX в. (сградите на Кралския дворец, Парламента, университета, театъра и фондовата борса).

Забележителности:
  • Великолепният кралски дворец (норв. Слотет) - построен е през първата половина на XIX в. като норвежка резиденция на Краля на Норвегия и Швеция -  Карл III Йохан. В днешни дни това е официалната резиденция на сегашния норвежки монарх. Кралският дворец разполага с 173 стаи. Пред него се разстила Кралският площад (норв. Шлотспласен), в центъра на който се издига статуя на Карл III. Престолонаследникът на короната и неговата съпруга обаче не живеят тук, а в имението Скаугум, намиращо се в село Аскер, западно от Осло;
  • Кметството (норв. Рьодуса) - разположено край брега, тук се провежда годишната Нобелова церемония. Главната му зала е впечатляваща, заради огромните си стенописи, които описват типични скандинавски социални теми. В залите на горните етажи се експонират колекции с исторически предмети. Сградата е отворена за посещения от туристи;
  • Нобеловият център - тук има изложба за всеки носител на престижната награда;
  • Сградата на операта - първият опит на страната в полето на модерната архитектура. Получила множество награди, сред които "Най-красива сграда с културни функции" през 2008 г., нейният изглед е наистина поразителен. Разположена на брега на залива, нейната форма на глетчер или кораб създава усещането, че тя се носи по водата. Наклоненият като алея покрив на операта през лятото е изкачван от множество хора (през зимата се заледява и става хлъзгав), тъй като отгоре се открива уникален изглед към Осло;
  • Катедралата на Осло (норв. Сторторгет) - построена е през XVII в. Отвън не е впечатляваща, но скоро е обновена. След терористичните нападения в Осло от юли 2011 г., площадът пред нея е превърнат в място за изразяване на почит към загиналите и съпричастност към техните близки, чрез поставяне на рози и съчувствени бележки;
  • Киркеристен - някогашната пазарна улица, заобикаляща църквата, сега е заета от занаятчии и хора на изкуството. Тук има и множество кафенета и ресторанти;
  • Университетът на Осло - понастоящем в сградата се помещава само Факултетът по право, като останалите факултети са разположени в Блиндерн. Понякога в прекрасната университетска аула се провеждат концерти. В нея има картини на известния норвежки художник Едвард Мунк. Аулата е невинаги отворена за външни посетители, но определено е една от най-красивите зали в Норвегия;
  • Крепостта "Акершус" - средновековен замък и крепост, построен през 1299 г. и разположен близо до градския център. Оттук има много красива гледка към Осло-фиорд и заобикалящия регион. Каменните стени създават автентично средновековно усещане. В крепостта има разположени два музея, които са посветени на норвежката военна история;
  • Карл Йоханс гате (Портата на Карл Йохан) - главната улица на Осло, която е наименувана на крал Карл III Йохан. Тя започва от централната жп гара на Осло и достига до Кралския дворец. На улицата са разположени основните забележителности на града;
  • Холменколен - шанцата за ски скокове, разположена в западната част на града. За първи път тя е отворена през 1892 г. и оттогава е била реконструирана множество пъти. Тук идват повече от 1 млн. туристи всяка година, което я превръща в една от най-големите забележителности в Норвегия. Тук се намира също така най-старият ски музей в света, отворен през 1923 г.;
  • Музеят "Мунк" - представя стотици картини на норвежкия художник Едвард Мунк, чиято силна и емоционално наситена трактовка на страданието силно повлиява на развитието на немския експресионизъм от ранния XX в. Някои от неговите най-известни картини обаче се намират в Националната галерия;
  • Великолепният морски музей на полуостров Бигдьой - посветен на викингите, тук се намират два викингски кораба на 1100 години (най-добре запазените в света). В два специални музея са изложени и корабите на великите норвежки мореплаватели Тор Хейердал и Роалд Амундсен: "Контики" (сал от балсови трупи) и "Фрам" (първият ледоразбивач в света, както и последният кораб за полярни експедиции, направен от дърво);
  • Скулптурният парк "Вигеланд" в рамките на парк "Фрогнер" - заслужава си да се посети, заради 200-те бронзови и гранитни скулптури от норвежкия майстор Густав Вигеланд;
  • Районите Кампен, Родельока и Велеренга с техните дървени къщи - предлагат очарователна старинна атмосфера. През 70-те години на миналия век тези квартали са щели да бъдат превърнати в магистрали, но плановете са спрени от местните жители, които са поискали да запазят старинния облик на своя град;
  • Разходка около пенливата река Акерселва от предградието Фризия до самия център;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Осло;
снимка 2: Главната улица "Портата на Карл Йохан";
снимка 3: Сградата на кметството;
снимка 4: Кралският дворец;
снимка 5: Преминаващата през града р. Акерселва;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

39
Португалия / Монсанто
« -: Октомври 29, 2012, 21:52:07 »
Общи факти

     Монсанто (829 ж., 2011 г.) е екзотично португалско село, сгушено между скалите на едноименната планина. Намира се в централната провинция Кастело Бранко, до границата с Испания. Известно е още с името Иданя-а-Нова. Гранитните скали на планината Монсанто се издигат рязко на изток, достигайки до височина от 758 м.н.в. Именно на тях селището дължи своята уникалност, тъй като то е построено по необикновен начин - малките му улички са изсечени направо в скалите, а къщите са сгушени между гигантски скални блокове. Това създава една необикновена смесица от изкуствени и естествени форми, които превръщат Монсанто в едно от най-забележителните селища в Европа. На проведено през 1938 г. състезание, Монсанто е отличено за "Най-португалското село в Португалия", благодарение на уникалната му и запазена през вековете култура.
     Първите следи от хора по тези земи са от началото на каменната епоха, по време на ледниковите периоди. На по-късен етап римляните се заселват в подножието на планината. След тях са намерени и следи от вестготи, датиращи от ранното Средновековие. През XII в. крал Афонсу Енрикеш отвоюва Монсанто от маврите като част от християнската реконкиста на Иберийския полуостров. През 1165 г. владетелят дарява попечителството над града на рицарски орден на църквата - първо на Ордена на рицарите тамплиери, а по-късно на Ордена на Сантяго. Около селището била изградена крепост с цел то да отбранява отвоюваните от християните земи. По-късно крал Саншу I възстановява и населва отново Монсанто след войните с кралство Леон. За съжаление, средновековният замък е разрушен през XIX в., поради експлозия в неговата оръжейна.

Забележителности:
  • Необикновените къщи, построени между огромни каменни канари, и изсечените в скалите улици;
  • Крепостта и замъкът Монсанто - разположени на върха на гранитна скала, висока над 100 м., те се извисяват над околния пейзаж. Построени от Великия магистър на тамплиерите през XII в., те играят важна роля през Средновековието, когато успешно защитават селището по време на множеството проведени тук битки. Крепостта успешно се отбранява и по време на Наполеоновите нашествия. Характерно за нея е, че тя има много порти и стълбища. Разходката до замъка си заслужава и заради една от най-спиращите дъха гледки в целия регион;
  • Торе де Лукано - кула с камбанария, построена през XIV в. На върха й има поставен сребърен петел - португалският национален символ, връчен на Монсанто като признание за запазената през вековете културна идентичност;
  • Църквата Сао Мигел (романска архитектура от XII в.) и църквата Мисерикордия (романска архитектура от XVI в., но впоследствие претърпява множество реконструкции);
  • Торе до Пио - средновековна кула от XII в.;
  • Други интересни села в района са: Идана-а-Велиа и Пена Гарсия, които са разположени съответно на 10 и 15 км от Монсанто;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Монсанто;
снимка 2: Жилище и улица, изсечени в скалите;
снимка 3: Жилище, сгушено между каменни канари;
снимка 4: Торе де Лукано със сребърния петел на покрива;
снимка 5: Крепостна стена на замъка Монсанто;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

40
Португалия / о-ви Мадейра
« -: Октомври 22, 2012, 22:39:33 »
Общи факти

     Мадейра (268 хил. ж., 2011 г.) е островен архипелаг в Атлантическия океан, принадлежащ на Португалия, който се намира на ок. 400 км северно от Канарските острови. Разстоянието между него и Африка е 520 км, а между него и Европа - 1000 км. Архипелагът включва островите Мадейра, Порту Санту и Дезерташ, които заедно с отделния архипелаг Селваженш формират обща административна единица. Обитавани са единствено островите Мадейра и Порту Санту. Архипелагът Мадейра е един от двата автономни региона на Португалия, като другият е Азорските острови. Климатът тук е субтропичен и мек през цялата година. Островите са известни още и като "Островите на вечната пролет", а Мадейра е наричан "Островът градина" или "Перлата на Атлантика". Архипелагът привлича множество туристи през цялата година (ок. 1 млн. души), като сред най-известните му забележителности са местното вино, цветята, пейзажите, занаятчиите на бродерии, както и празненствата за Нова година, които включват най-голямото шоу с фойерверки в света, признато от Книгата на рекордите на Гинес през 2006 г.
     Мадейра е открит през 1418 г. от португалски моряци, на служба при инфант (принц) Енрике Мореплавателя. Архипелагът се смята за първото териториално откритие по време на португалската Ера на великите географски открития. Както и при Азорските острови, не е напълно ясно дали островите на Мадейра са били познати на древните мореплаватели преди откриването им от португалците. На една италианска карта от 1351 г., запазена във Флоренция, изглежда, че островите вече са били картографирани много преди португалските кораби да достигнат до тях. Първите заселници се появяват между 1420 и 1425 г. Те се състоят от семействата на губернаторите, хора от средната класа и няколко затворници, които можели да обработват земята. За да освободят място за земеделие, те е трябвало да разчистят част от гъстата субтропическа гора и да построят множество канали, които да осигурят вода из целия остров. През 1433 г. се появява за първи път името Иа да Мадейра (в превод: "островът на горите"). След като продукцията от зърно започнала да намалява, местните били принудени да започнат отглеждането на технически култури като захарна тръстика и по-късно сицилианско захарно цвекло. Захарта, наричана тогава "сладка сол", била изнасяна за Европа, където тя била популярна, но рядка подправка. Развитието на захарната промишленост на островите се превърнало в един от основните двигатели на португалската икономика. Обработката на плантациите се осъществявало от роби, като до XVI в. техният дял от общото население достигнал 10%. След XVII в. центровете за производство на захар се изместили към Бразилия, а основният продукт на Мадейра станал виното.

Забележителности:
  • Фуншал - главният град на о. Мадейра, разположен по протежение на южното крайбрежие на острова. Той лежи върху естествен геоложки "амфитеатър", съставен от вулканоложки структури. Интересното за града е, че неговите улици и квартали започват от пристанището и се издигат на височина от цели 1200 м, заемайки полегати склонове, които навремето осигурили естествена защита на първите заселници. Името Фуншал произлиза от растението фуншо (див копър), което расте в изобилие тук;
  • Катедралата "Се" във Фуншал - построена е между 1493-1514 г. в стил мануелин. Тя е била основният религиозен център за местните, както и едно от множеството исторически наследства на Мадейра;
  • о. Порту Санту - сред най-посещаваните от туристи места на архипелага, което се дължи на мекия му климат и изключително дългата му пясъчна ивица от 9 км;
  • Плажът на Калета - намира се на югозападното крайбрежие на о. Мадейра. Плажът е известен с това, че е изкуствено построен - черните камъни и пясък на вулканичния остров са заменени с пясък, докаран с кораби от пустинята Сахара;
  • Левадас - впечатляваща система от акведукти, построени в периода 1461-1966 г., за да донасят вода от планините към фермите;
  • Кабо Жирао - едни от най-високите в света океански скали (590 м.н.в.);
  • Красивите ботанически градини във Фуншал и хотел Монте Палас, както и Орхидеената градина;
  • Пещерите Сао Висенте - вулканични пещери, където могат да бъдат видени тунели от лава;
  • Туристическият център Мадейра - предоставя информация за историята и културата на Мадейра. Някои от най-добрите гледки към острова се разкриват от следните места за наблюдение: Пико дос Барселос, Пико до Ариейро, Пико де Фашу, Курал дас Фрайрас и Монте;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към о. Мадейра;
снимка 2: Главният град Фуншал;
снимка 3: Сао Висенте, о. Мадейра;
снимка 4: Къщи в Сантана, Мадейра;
снимка 5: Ботаническата градина във Фуншал;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

41
Португалия / Азорски о-ви
« -: Октомври 22, 2012, 00:24:45 »
Общи факти

     Азорските острови (246 хил. ж., 2011 г.) са островен архипелаг, принадлежащ на Португалия. Той се състои от девет вулканични острова в Атлантическия океан, на ок. 1500 км западно от Лисабон и на още два пъти толкова източно от бреговете на американския континент. Архипелагът е един от двата автономни региона в Португалия, другият е архипелагът Мадейра. Основните икономически дейности тук са земеделие, животновъдство, млечна промишленост, риболов и туризъм, който в последните години се превръща в основен източник на доходи за местните жители. Азорските острови са разделени на три основни групи от запад на изток, като разстоянието между двете им крайни точки е ок. 600 км. Връх Пико (2351 м.н.в.), издигащ се на о. Пико, е най-високата точка в Португалия.
     Откриването и заселването на Азорските острови, подобно на о. Мадейра, е едно от най-оспорваните в хронологически план събития по време на португалската Ера на откритията. Съществуват доста геновезки и каталонски карти, направени след 1351 г., които идентифицират островите в Атлантическия океан. Според някои твърдения моряците са познавали островите по време на управлението на крал Афонсу IV през XIV в. и са спирали там на връщане от Канарските острови. Официално първите острови от архипелага са открити през XV в., като скоро на тях са развъдени овце. Това е направено с цел да се осигури храна за бъдещите заселници, тъй като на островите нямало големи животни. Първите селища тук - Санта Мария и Сау Мигел, обаче се появили не много скоро, защото сред португалците липсвал ентусиазъм да се заселят на изолиран архипелаг, на стотици километри от цивилизацията. Дошлите по-късно заселници, повечето от континентална Португалия, донесли със себе си домашни животни и разчистили полетата от храстите и плевелите, за да отглеждат житни растения на тях. До края на XV в. на островите се заселват ок. 2000 фламандци, поради което те стават известни като "Фламандските острови". В края на XVI в. и началото на XVII в. Азорските острови са под управлението на Испания. Скоро те, както и архипелагът Мадейра, биват пренаселени, което принуждава голяма част от населението да емигрира към Бразилия. Азорските острови са върнати на Португалия през 1640 г., след излизането на страната от Иберийския съюз, като местните хора сами изгонват намиращите се на гарнизон там испанските войски.

Забележителности:
  • Лагоа дас Сете Сидадес - красиво синьо-зелено езеро в калдера (образувание, получено при сриване на вулкан навътре в самия него), намиращо се северозападно от Понта Делгада. Свързано е с много митове и легенди;
  • Лагоа дас Фурнас - активна калдера с гейзери и издигаща се пара от почвата, която местните използват да си готвят храна в намиращите се тук земни фурни;
  • Лагоа да Фого - красиво езеро в калдера, разположено високо в планината и известно със своите прекрасни гледки и бял пясъчен плаж;
  • Пристанище Хорта на о.Фаял - тук спират всички платноходи. Интерес на този остров представляват и калдерата Фаял и вулканът Капелинхос;
  • Връх Пико на едноименния остров - предпочитано място за наблюдаване на залеза. Времето за изкачването му е ок. 2-3 часа. Най-добрият изгрев пък може да се наблюдава от връх Малък Пико (Пико Пекенино), от който се отктрива перфектен изглед към разположените на изток острови Фаял и Сау Жорже;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: о. Сау Мигел;
снимка 2: Църква на о. Терсейра;
снимка 3: Калдера на о. Корво;
снимка 4: Изглед към летището на о. Корво;
снимка 5: Водопади на о. Сау Мигел;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

42
Португалия / Елваш
« -: Октомври 19, 2012, 21:55:43 »
Общи факти

     Елваш (18 хил. ж., 2011 г.) е епископски град и някогашна гранична крепост в Португалия. Намира се в провинция Алентежу, на ок. 230 км източно от Лисабон и 15 км западно от испанската крепост Бадахоз. Градът се издига на хълм, югоизточно от който преминава р. Гуадиана. Той е защитен от седем бастиона и две укрепления, наречени форт "Санта Луция" и форт "Носа сеньора да Граса". Именно на тези военни структури Елваш дължи своята известност - те са сред най-добрите примери в света на отбранително укрепление тип "звезда", което с тежкото си въоръжение от оръдия било почти непревземаемо. Разположените наоколо земеделски полета са много плодородни, като Елваш е известен и със своите маслини и сливи, като последните се изнасят в големи количества пресни или изсушени. Тук се дестилира още бренди и се произвеждат грънчарски изделия. През 2012 г. градът е включен от ЮНЕСКО в Списъка на световното културно наследство.
     Историята на Елваш датира от предримския период, но градът става известен едва след изгонването на маврите през 1226 г. От арабския период обаче водят началото си неговите укрепления, които тогава включват двете крепостни стени (наричани "мюсюлманските стени") и останките от замъка. Дошлите на мястото на маврите португалци извършват значително разширяване на укрепленията до XVII в. За построяването на внушителния звездообразен бастион е използван материал от разрушената трета стена на стария форт. Поради уникалната архитектура на форта, нападателите не можели да го обсадят без да разпръснат своите сили. Това предотвратявало възможността от мощна фронтална атака. За период от 600 години крепостта е била атакувана многократно от съседна Испания. По време на Войната за независимост между двете страни (1640-1668 г.), испанската войска е хитро победена, след като обсажда португалските защитници в града. На по-късен етап крепостта е използвана от херцога на Уелингтън като щаб, от който той провежда своята обсада на близко разположената испанска крепост Бадахоз.

Забележителности:
  • Сложната система от укрепления - изграден през XVII в. под формата на "звезда", отбранителният комплекс разполага с порти, спускащи се решетки, ровове и обграждащи града бастиони, както и две крепости. Укрепленията на Елваш пазят следи от различни етапи в развитието на отбранителната архитектура, повлияна от холандски, италиански, френски и английски инженерни постижения. С усъвършенстването на оръжията, главно на далекобойността на артилерията, отбранителният комплекс бил допълнително разширяван и модернизиран;
  • Павираният "Площад на Републиката" - отлично място за начало на туристическата обиколка на тесните улички на Стария град. На площада се намира църквата "Носа сеньора да Асунсао", построена през XVI в. в стил мануелин. Нейният кораб и сакристия са декорирани с плочки в синьо и жълто. Зад нея се намира осмоъгълната църква "Носа сеньора да Консоласао". Нейната архитектура отвън не е впечатляваща, но интериорът се откроява с боядисани мраморни колони и красиви плочки от XVII в., очертаващи стените;
  • Малкият триъгълен площад "Ларго Санта Клара" - тук се намира изящен мраморен стълб от XVI в. в стил мануелин, на който има четири метални куки, на които били оковавани затворници;
  • Акведуктът "Аморейра" - с дължина от 7 км той е най-голямата забележителност на Елваш, намираща се извън крепостните стени. Започнат в началото на XV в. и завършен през 1622 г. (след повече от 100 години), акведуктът се използва и до днес за снабдяване на града с прясна вода. Той разполага с общо 843 арки. В един участък от него са разположени един върху друг цели четири реда с арки, достигащи обща височина от 40 м;
  • Общинският музей - съхранява местни ценности, включително останки от неолита, римски мозайки, стари оръжия и религиозни картини;
  • Крепостта "Кампо Майор" - намира се на 15 км североизточно от Елваш. Известна е с това, че е била обсадена от французите, но е освободена от англичаните през 1811 г. Те извършват подвиг, увековечен от сър Уолстър Скот в балада;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Елваш;
снимка 2: Центърът на Стария град;
снимка 3: Форт "Носа сеньора да Граса" с губернаторския дворец;
снимка 4: Акведуктът "Аморейра";
снимка 5: Катедрала "Носа сеньора да Асунсао";


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

43
Португалия / Фару
« -: Октомври 17, 2012, 19:37:51 »
Общи факти

     Фару (65 хил. ж., 2011 г.) е най-южният град в континентална Португалия, както и столица на провинция Алгарв. Той е крайбрежен курорт, известен на туристите от Северна Европа и Великобритания със своите плажове и нощни клубове. Извън туристическия сезон градът се връща към традиционния си ритъм на живот, който е типичен за селищата от южната част на Португалия. Фару е удобен изходен пункт за разглеждане на останалата част от провинция Алгарв. Благодарение на богата си история, по време на която е управляван от римляни, маври и араби, градът има редица забележителности и смесица от архитектурни стилове. Климатът тук е субтропичен средиземноморски и много топъл. Дъждовният сезон е през зимата, като през лятото рядко вали.
     На територията на Фару са съществували човешки поселения още от времето на палеолита. Първото известно селище, което е изградено на това място, е Осоноба - важен град по време на римския период. От III в. нататък и по време на управлението на вестготите той е седалище на епископ. Дори и след нашествието на маврите през VIII в., Осоноба успява да запази статута си на най-важния град в югозападната част на Иберийския полуостров. През IX в. той е столица на кратко просъществувало княжество, като тогава е изграден пръстен от отбранителни съоръжения. През следващите векове селището е наричано Санта Мария, Харун и Фару. По време на мавърското управление, продължило 500 години, в града живеят еврейски заселници, които правят няколко преписа на Стария завет. През 1249 г. маврите са разбити от силите на португалския крал Афонсу III. Графът на Есекс завзема града през 1596 г. и присвоява библиотеката на епископа на Фару, като книгите са по-късно дарени на Университета на Оксфорд. В продължение на близо два века столица на историческата провинция Алгарв е Лагос, но той претърпява значителни разрушения по време на Лисабонското земетресение от 1755 г. Последвалата вълна цунами залива някои от крайбрежните крепости и къщи, разположени на по-ниско ниво. Фару се отървава от земетресението почти без поражения, благодарение на пясъчните брегове на лагуната Рио Формоза, и оттогава е административна столица на региона.    

Забележителности:
  • Старият град (Сидаде Велиа) - отлично запазената историческа част на Фару, разположена до пристанището. Сградите тук са повлияни от мавърската и португалска архитектура от XVIII в., а улиците са калдъръмени. Това е чудесно място за спокойна разходка назад в историята, доколкото кварталът е почти недокоснат от съвремието;
  • Разходка с лодка из "Рио Формоза" - природен резерват, разположен на ок. 7 км от града, известен със своите пясъчни коси. Лагуната обхваща над 170 кв. км и е събирателно място за различни видове птици по време на пролетния и есенен миграционен период;
  • Плажът "Прая де Фару" - дълъг е няколко километра, поради което никога не може да се препълни с хора, дори и в пика на сезона. Намира се близо до летището, като летищният автобус има спирка тук - поради това плажът е посещаван от много пътници през времето, докато чакат своя самолет да излети;
  • Еврейският музеен комплекс - тук са разположени отлично поддържан гробищен парк и музей, свързан с историята на евреите от Фару. В музея може да се види обзавеждането на една от двете несъществуващи вече синагоги, както и копие на иврит на първата публикувана някога книга в Португалия. Еврейската общност във Фару вече я няма, но някога тя се е наричала "Малък Йерусалим". По времето на Инквизицията през XV в. евреите бягат от града и се заселват в Гибралтар и Северна Африка. След разрушителното земетресение от 1755 г. техни потомци са поканени от маркиза на Помбал да възродят икономиката на региона;
  • Множеството малки бутикови винарни - тук се произвеждат отлични червени вина, с плътен и плодов вкус;
  • Посещение на Международното състезание по мотоциклетизъм, известно като едно от най-големите събития от този ранг в Европа;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Фару;
снимка 2: Из улиците на Фару;
снимка 3: Катедрала;
снимка 4: Крепостните стени на града;
снимка 5: Лагуната "Рио Формоза" покрай Фару;


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

44
Португалия / Брага
« -: Октомври 14, 2012, 18:39:23 »
Общи факти

     Брага (175 хил. ж., 2011 г.) е град в северозападната част на Португалия, считан за най-стария в страната християнски диоцез (териториална единица по време на Римската империя, част от провинция) и един от най-старите такива в света. Това е причината за големия брой църкви, разположени в града, които представляват също така и туристическа забележителност. Тук се намира и Архиепископският дворец от XIV в. Не са малко и руините от пред-християнския период, когато Брага е едно от най-важните селища на Иберийския полуостров.
     Територията на Брага е заселена още от времето на Неолита, но първото укрепено селище (т. нар. каструм) е построено от келтското племе Бракари през Желязната епоха. Те обитават района на днешна Галисия в северната част на Иберийския полуостров и превръщат селището в своя столица. Римляните нахлуват в региона около 136 г.пр.Хр. и по време на управлението на император Август. През 20 г.пр.Хр. е основано римското селище Бракара Августа. То се развива изключително бурно през I в. и към II в. достига своето най-голямо разширение. Към края на III в. император Диоклециан прави града столица на новооснованата провинция Галеция. След римляните Брага попада последователно под властта на германските племена свеби и вестготи. Градът има важна роля за покръстването на Иберийския полуостров. Първият известен епископ на Брага - Патемус, живее тук в края на IV в., въпреки че някои за такъв определят св. Овидий (135 г.сл.Хр.). В ранния V в. Павел Орозий пише няколко религиозни трактати, които разясняват християнската вяра. Век по-късно епископ Мартин покръства свебите от арианство в католицизъм. След нашествието на мюсюлманските завоеватели тук в ранния VIII в., градът изпада в упадък. Той е освободен отново от християните, под предводителството на Фердинанд I от Леон и Кастилия, през 1040 г. Между 1093 г. и 1147 г. Брага се превръща в основна резиденция на португалския кралски двор. Средновековният град, в който архиепископът има водещи позиции, се развива около Катедралата. През XVI в., поради отдалечеността си от брега, Брага не може да се възползва от богатствата, донесени по времето на Великите географски открития. Въпреки това, архиепископ Диого де Соуса прави много неща за модернизирането на града - разширяване на улици, построяване на обществени площади, църкви и болници. Така той го превръща от средновековен в истински ренесансов град.

Забележителности:
  • Архиепископският дворец - построен между XIV и XVIII в., той изпълнява ролята на резиденция на архиепископа. В наши дни тук е разположена публичната администрация на общината. Дворецът се състои от три различни сгради, построени по различно време и в отличителната архитектура на своя период - готика и португалски северен барок;
  • Катедралата на Брага ("Се Катедрал де Брага") - поради своята дълга история и художествена стойност, тя е една от най-ценните сгради в страната. Построена през XII в. на мястото на по-стара църква, катедралата е неколкократно разширявана и доукрасявана. В нея има елементи на различни стилове като романски, готика и мануелин. Някои от елементите й са пищно декорирани с орнаменти, статуи и гаргойли (каменни скулптури с гротескни изображения на животни, хора или фантастични същества);
  • Множеството църкви, сред които: Еспирито Санто (включва елементи на барок, неокласика и маниеризъм), Носа сеньора консоласа (еднокорабна църква в бароков стил), Сао Бенто (построена в средата на XVIII в., тя е благословена от архиепископ Жозе от Браганса), Сеньор до Бом Сукесо (построена в бароков и неокласически стил, особено внимание заслужава нейната фасада), Капела дос Коимбрас (пример за стила мануелин) и мн. др.;
  • Останките от укрепленията на града - Торе де Сантяго (част от някогашните крепостни стени, тази кула представлява смесица от готически, барокови и рококо елементи) и Торе де Менажем (руините на готическа кула от XIV в., които единствено са останали от древния замък в града);
  • Светилището "Бом Жесус до Монте" - една от най-известните забележителности, намиращи се източно от града. Представлява впечатляващо бароково стълбище, издигащо се на височина от 116 м, отвеждащо до църква от XVIII в., намираща се на върха на хълма. По време на своето изкачване на извиващите се зигзагообразно стълби, поклонниците минават покрай умело декорирани статуи и фонтани, които противопоставят материалния с духовния свят. Освен пеша, църквата на върха може да бъде достигната и чрез фуникулер (релсово транспортно средство с въжена тяга), който е един от най-старите на Иберийския полуостров;
  • Музей Бискаинос - помещаващ се в историческия Дворец Бискаинос, музеят излага постоянна колекция декоративно изкуство, което включва мебели, керамика, европейски и ориенталски порцелан, стъкло, часовници и др. Интересен е и Катедралният музей-съкровищница, който показва предмети от XVI до XVIII в., свързани с Катедралата и ерата на откритията. Сред експонатите има картини и азулежу плочки;
  • "Арко да Порта Нова" - триумфална арка в бароков и неокласически стил, която украсява западния вход на средновековните крепостни стени на града. Построена е през 1512 г.;
  • Римските терми на Максимин - древни римски публични бани, които са били неразделна част от всекидневния живот на селището Бракара Августа;
  • Дворецът на Фалкоес (бароков дворец, построен през XVIII в., който в даден период става резиденция на градския губернатор) и Дворецът на Райо (построен е през XVIII в. в стил барок и рококо, като фасадата му е богато украсена със сини плочки азулежу);
  • Резиденцията на Кривос - ренесансова жилищна сграда с магазин, разположена извън старите крепостни стени. Тя е един от малкото примери на сграда, покрита с фасада от дървена решетки;
  • Акведуктът на Седемте извора - комплексна мрежа от акведукти, която осигурявала питейна вода за местните жители;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Брага;
снимка 2: Площад "Република";
снимка 3: Дворецът на Райо;
снимка 4: Църква "Саo Фрутуозо";
снимка 5: Градините "Санта Барбара";


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

45
Португалия / Евора
« -: Октомври 12, 2012, 21:46:55 »
Общи факти

     Евора (57 хил. ж., 2011 г.) се намира в португалската провинция Алентежу, на юг от р. Тежу. Градът има отлично запазен старинен център, който на места е все още обграден от средновековни крепостни стени. В него могат да се видят голям брой забележителности, датиращи от различни исторически периоди, сред които и римски храм. Общият брой сгради в старинната част на града е 4000, като те са построени в разнообразни архитектурни стилове: романски, готически, мануелин, ренесанс и барок. Именно това богато културно наследство е причината Евора да бъде обявен от ЮНЕСКО за паметник на Световното културно наследство. Той е също така най-добре запазеният образец на португалския "Златен век". Евора е и университетски град.
     Историята на Евора датира отпреди повече от 2000 години. Римляните наричали тукашното селище Либералитас Юлия. Негови останки (стени и помещения) могат да се видят и в наши дни, включително руините на монументалния римски храм. По време на варварските нашествия Евора попада под властта на вестготите, а през 715 г. е завладян от маврите. През XII в. той е отвоюван от християнския рицар Жералдо Семпавор и става един от най-оживените португалски градове през средните векове. Кралският двор често пребивава тук и Евора става свидетел на множество кралски сватби. Местният университет е основан от йезуитите през 1559 г. Тук са предавали своите знания на студентите такива европейски умове като Кленардо и Молина. През XVIII в. йезуитите са изгонени оттук, университетът е закрит, а Евора изпада в забвение. Повторното отваряне на университета се случва едва през 1973 г.

Забележителности:
  • Акведуктът Агуа де Прата ("Сребърна вода") - впечатлява със своите огромни арки, простиращи се на дължина от 9 км. Построен е през 1531-1537 г. от крал Жуау III, за да снабдява града с вода. Акведуктът завършва по необикновен начин на площад Праса до Жиралдо - тук между неговите арки са построени къщи, магазинчета и кафенета;
  • Римският храм на Евора (често погрешно наричан "Храма на Диана") - този храм от I в. е бил вероятно посветен на култа към император Август. Някои текстове обаче отнасят строежа му към II в. или дори III в. Той е единствен по рода си в Португалия. Впоследствие през вековете храмът е съединен със средновековна сграда, което го спасява от разрушение. Той се превръща в най-известната забележителност на града. Архитектурата му е в Коринтски стил - има 14 гранитни колони с височина от близо 8 м, а основата, капителите и архитравите му са изработени от мрамор;
  • Катедралата на Евора ("Се де Евора") - строена основно между 1280 и 1340 г., тя е един от най-важните готически паметници в Португалия. Катедралата има впечатляващ главен вход със статуи на Апостолите. Един от олтарите е в стил мануелин, а главният - в стил барок. Куполът над трансепта не е характерен за португалската църковна архитектура. Органът и хоровите места са изработени по време на Ренесанса;
  • Готическата църква "Сао Жоао Еванжелиста" - чудесна сграда от 1485 г. Нейният кораб е облицован с красиви оцветени на ръка плочки;
  • Църквата "Сан Франсишку" - построена през периода XV-XVI в. в смесен готическо-мануелински стил. Широкият й кораб е шедьовър на късната готика. Съдържа множество олтари, декорирани в бароков стил, включително Олтара на костите - той е покрит с черепите и костите на 5000 монаси, а изсъхналите тленни останки на двама са провесени от тавана;
  • Дворецът на Вашку да Гама - известен е с покритите си колонади в стил мануелин и запазените ренесансови фрески. Самият Вашку да Гама е живял тук през през 1519 г. и 1524 г. по време на неговото назначение за Граф на Видигейра и Вицекрал на Индия;
  • Дворецът на графовете на Басто - ранен мавърски дворец и резиденция на кралете от династията Афонсу. Неговата външна архитектура включва черти от стиловете готика, мануелин, мудехар и ренесанс;
  • Дворецът на дуковете на Кадавал - притежава красива фасада от XVII в., която е доминирана от архитектурни елементи от мануелин-мавърския период. Тук се издига и кула, наречена Кулата на петте щита. Дворецът е използван от губернатора на Евора и от време на време е служел за кралска резиденция. Стаите на първия етаж съхраняват колекция от ръкописи, фамилни портрети и религиозно изкуство от XVI в.;
  • Университетът на Евора - навремето е бил йезуитски колеж, построен през 1559 г. Той включва църква от XVI в. в стил маниеризъм, а академичните сгради заграждат голям двор от XVII и XVIII в.;
  • Ренесансовият фонтан на Ларго дас Портас де Мура - построен през 1556 г., първоначалният фонтан има формата на глобус, заобиколен от вода - намек към ерата на Великите географски открития;
  • Площад Жиралдо (Праса до Жиралдо) - центърът на града. На този площад крал Дуарте построява готическия дворец Естаус. Ренесансовият фонтан Фонте Енрикина, датиращ от 1570 г., има осем струи - всяка една от тях символизира осемте улици, водещи към площада. По време на периода на Инквизицията площадът става свидетел на хиляди аутодафе - публично изгаряне на клада на еретици;
  • Кромлех "Алмендрес" - това е мегалитен паметник на 15 км от Евора, изграден от големи каменни блокове, наредени в кръг. Имал е астрономическо предназначение;
  • Анта Гранде до Замбужейро - един от най-големите долмени в региона, разположен на 10 км от Евора, в близост до Валверде;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

Избрани снимки

Натисни за цял размер.
*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.

снимка 1: Изглед към Евора;
снимка 2: Катедралата на Евора ("Се де Евора");
снимка 3: Площад Жиралдо с църквата "Санто Антао";
снимка 4: Руините на римския храм;
снимка 5: Акведуктът "Агуа де Прата";


Забележка (натисни, за да разгърнеш)

Страници: 1 2 [3] 4 5 ... 54

Untitled Document